Р Е Ш
Е Н И
Е № 260075
гр.
Шумен, 06.04.2021 г.
Шуменски окръжен
съд, в публичното заседание на девети
март две хиляди двадесет и първа година,
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Карагьозян
ЧЛЕНОВЕ: 1. Т. Димитрова
2. мл.с. С. Стефанова
при секретаря С. Методиева, като разгледа докладваното от съдия
Т. Димитрова в.гр.д. № 26 по описа за 2021 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
Депозирана е въззивна жалба от Д.Ш.С., действащ чрез пълномощника адв. Т. М. от ВАК срещу решение № 134/16.06.2020 г. по гр.д. № 1144/2019 г. по описа на НПРС, поправено с решение № 260095/10.12.2020 г. по същото дело, с което е отхвърлен предявеният от него иск за съдебна делба.
Жалбоподателят намира решението за изцяло незаконосъобразно и необосновано по съображения, подробно изложени в жалбата, с оглед на което моли въззивният съд да го отмени и постанови друго, с което да уважи иска за делба на процесните недвижими имоти при посочените в исковата молба квоти и му присъди извършените по делото разноски за две инстанции. В случай, че съдът приеме, че двамата ответници са доказА. възражението си за липса на легитимност на състава на ПК – Н.К., моли съдът да отмени обжалваното решение и да приложи регламента на чл.173, ал.2 от АПК.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите Д.В.Ю. и Д.В.Ю., действащи чрез пълномощника адв. Г. К. от ШАК депозират отговор, в който оспорват жалбата като неоснователна и молят за оставянето й без уважение, както и за присъждане на деловодни разноски във въззивното производство.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите С.Н.Р. и Р.М.Р. не изпращат отговор.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради следното: Гр.д. № 1144/2019 г. по описа на НПРС е образувано по искова молба на жалбоподателя срещу четиримата въззиваеми, в която се твърди, че страните са съсобственици на нива от 8009 кв.м., ІV кат., местност „ Д....„, представляваща имот с идентификатор № 12509.110.436 по КК на с. В..., при граници: №№ 12509.110.249, 12509.110.1, 12509.110.251, 12509.110.250, 12509.880.9901 и нива от 25599 кв.м., ІV категория, местност „ Ч.. „, представляваща имот с идентификатор № 12509.46.1 по КК на с. В..., при граници: №№ 12509.46.243, 12509.46.152, 12509.46.246, 12509.46.10, 12509.46.2. Ищецът е собственик на 5/48 ид.ч., придобити по правоприемство от собственици по наследство и реституция на наследодател А.Н.Х.. С н.а. за дарение № ...г. на нотариус рег. № 622 същият е придобил от Ф.А.Н. - наследник на А.Н.Х. 1/16 ид.ч. от имотите. С н.а. за покупко-продажба № ... е придобил от З.Н.Е. – наследник на А.Н.Х. 1/24 ид.ч. от имотите. С н.а. за дарение № ...., д. № 55/2019 г. на нотариус рег. № 346 ответниците Д. и Д.Ю. са придобили привидно при равни квоти собствеността върху описаните имоти, включително и собствените на прехвърлителите на ищеца общо 5/48 ид.ч. от тях. Тъй като праводателите на ответниците не са били собственици на целите имоти към момента на отчуждаването и не са могли да им прехвърлят вА.дно собствеността върху идеалните части на прехвърлителите на ищеца, по отношение на тях не се е породил вещноправен ефект, от което следва, че ищецът е собственик на 5/48 ид.ч., а ответниците на 43/96 ид.ч. от всеки от двата имота. С н.а. за покупко-продажба № ...г. на нотариус рег. № 346, ответниците С. и Р.Р. са придобили привидно при режим на СИО собствеността върху 1/2 ид.ч. от имот с идентификатор № 12509.110.436, включително собствените на прехвърлителите на ищеца общо 5/48 ид.ч. Тъй като прехвърлителите на ответниците не са собственици на имота към момента на отчуждаването, те не са могли да им прехвърлят вА.дно идеалните части, собственост на прехвърлителите на ищеца, поради което той притежава 5/48 ид.ч. от имота, а ответниците С. и Р.Р. са придобили в режим на СИО 43/96 ид.ч. от него. Позовавайки се на изложеното, ищецът е поискал съдът да допусне съдебна делба на процесните имоти между съделители и при квоти, както следва: за имот № 12509.110.436 – 20/192 ид.ч. за Д.Ш.С., 43/192 ид.ч. за Д.В.Ю., 43/192 ид.ч. за Д. В. Ю. и 86/192 ид.ч. за С.Н.Р. и Р.М.Р., а за имот № 12509.46.1. – 10/96 ид.ч. за Д.Ш.С., 43/96 ид.ч. за Д.В.Ю. и 43/96 ид.ч. за Д. В. Ю..
В срока за отговор ответниците Д. и Д.Ю. са оспорили иска за делба като неоснователен. ПозовА. са се на нищожност на решенията на ОПК – с. Н.К., на основание които праводателите на ищеца се легитимират като собственици на съответните идеални части от двата имота посредством земеделска реституция, тъй като са постановени от незаконен състав, в който не са били включени специА.сти, имащи съответната изискуема квА.фикация и образование. От друга страна са възразили, че праводателят им В.Ю. А. е признат за собственик на процесните имоти по давностно владение с н.а. от 30.01.2019 г., като с придобиване правото на собственост от същия праводателите на ищеца са го загубили. Договорите за дарение и покупко-продажба, от които ищецът черпи права са сключени на по-късен етап, след вписване на н.а., с който праводателят на ответниците е признат за собственик по давностно владение, а също и след като самите ответници са придобили собствеността посредством правна сделка. Не са нА.це и доказателства преди да се разпоредят с идеалните части в полза на ищеца праводателите му да са провели успешно иск за собственост срещу праводателя на ответниците, по който със сила на пресъдено нещо да са отрекли правата му и на самите тях да е признато правото на собственост. При условие на евентуалност, ответниците са заявили придобиване на процесните 5/48 ид.ч. на ищеца по давностно владение, като на основание чл.82 от ЗС присъединяват към своето владение владението на праводателя си, което е недобросъвестно и е продължило над изискуемия 10-годишен давностен срок.
Ответниците С. и Р.Р. не са депозирА. отговор на исковата молба.
Първоинстанционният съд е постановил решение, с което е отхвърлил исковете за допускане до делба на двата имота и е осъдил ищеца да заплати държавна такса, както и деловодни разноски на ответниците Д. и Д.Ю..
Решението се обжалва изцяло от ищеца.
При проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намери, че решението е вА.дно и допустимо.
По същество, от събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи следното: Представен е н.а. за дарение № ...г. на нотаруис рег. № 622, съгласно който Ф.А.Н. е дарила на ищеца наследствената си 1/16 ид.ч. от три земеделски имота, два от които процесните, а именно: нива от 8009 кв.м., ІV кат., местност „ Д....„, представляваща имот с идентификатор № 12509.110.436 по КК на с. В..., при граници: №№ 12509.110.249, 12509.110.1, 12509.110.251, 12509.110.250, 12509.880.9901 и нива от 25599 кв.м., ІV категория, местност „ Ч.. „, представляваща имот с идентификатор № 12509.46.1 по КК на с. В..., при граници: №№ 12509.46.243, 12509.46.152, 12509.46.246, 12509.46.10, 12509.46.2. Представен е и н.а. за покупко-продажба № ..., съгласно който З.Н.Е. е продала на ищеца собствената си 1/24 ид.ч. същите три имота.
Видно от отразеното в двата нотариални акта, праводателките на ищеца са се легитимирА. като собственици на отчуждените в негова полза ид.ч. от трите имота на основание реституция, по силата на решение № 10/15.06.1992 г. и решение № 2/17.01.1994 г. на ОПК – Н.К.. Съгласно първото от посочените решения на наследници на А.Н.Х. е възстановено правото на собственост в стари реални граници върху имот, представляващ нива от 8.008 дка, ІV категория, находящ се в землището на с. Вълнари, местност „ Д....„. Съгласно второто решение на наследници на посоченото лице е възстановена, въз основа на одобрен план за земеразделяне, собствеността върху имота, представляващ нива от 25.596 дка в м. „ Ч.. „ от землището на същото село. Между страните не е спорно, че като правоимащи по силата на двете решения се легитимират наследниците на А. Н. Х., род. на *** ***, починал на 19.12.1973 г..
От приложеното на л.15-20 и л.125-129 от първоинстанционното дело удостоверение за наследници се установява и не се спори, че праводателката на ищеца Ф.А.Н. е съпруга на сина на общия наследодател – Х. А. Н., род. на *** г., починал на 30.07.2018 г., а праводателката З.Н.Е. е негова внучка – дъщеря на сина му Н. А.ев Н., род. на *** г., починал на 17.03.1951 г..
На л. 25 от първоинстанционното дело е приложен н.а. № ...., д. № 55/31.01.2019 г. на нотариус рег. № 346, с който В.Ю. А. и ГА.ме Б. А. са дарили на Д.В.Ю. и Д.В.Ю. целия имот, представляващ нива от 25.596 дка в м. „ Ч.. „ и 1/2 ид.ч. от имота, представляващ нива от 8.008 дка в м. „ Д....„. На л.23 е приложен н.а. №……….на нотариус рег. № 346, с който В.Ю. А. и ГА.ме Б. А. са продА. на С.Н.Р. 1/2 ид.ч. от имота, представляващ нива от 8.008 дка в м. „ Д....„. Между страните не се спори, че последният е придобил собствеността върху 1/2 ид.ч. от имота през време на брака му с Р.М.Р., в режим на СИО.
Видно от отразеното в нотариалните актове, прехвърлителите В. и ГА.ме А. са се легитимирА. като собственици на описаните имоти по силата на н.а. от 30.01.2019 г. на нотариус рег. № 346. Между страните не се спори, че посоченият документ е н.а. № 94, т. І, рег. № 510/30.01.2019 г., д. № 52/2019 г. на нотариус рег. № 346, с който В.Ю. А. е признат за собственик на процесните два имота по давностно владение - л. 35 от първоинстанционното дело.
От визираното по-горе удостоверение за наследници се установява, че В.Ю. А. също е наследник на А. Н. Х., род. на *** ***, починал на 19.12.1973 г., а именно негов внук – син на сина на наследодателя Ю. А. Н., род. на *** г., починал на 15.11.2001 г..
Въз основа на така установените факти, съдът приема следното от правна страна:
Ищецът в настоящото производство твърди, че е собственик на деривативно основание / дарение и покупко-продажба / на 5/48 ид.ч. от два земеделски имота, както и, че праводателите му са придобили правото на собственост върху прехвърлените му идеални части от същите по реституция, по силата решения на ОПК – Н.К. № 10/15.06.1992 г. и решение № 2/17.01.1994 г.. Собственици на останА.те ид.ч. от двата имота са посочените в исковата молба ответници, които са ги придобили също на деривативно основание / дарение и покупко-продажба / от трети лица, които са се легитимирА. като собственици на оригинерно основание – придобивна давност. Ищецът оспорва, че по силата на сключените между третите лица и ответниците договори, последните са придобили правото на собственост и върху неговите 5/48 ид.ч. от имотите, тъй като праводателите им не са били носители на това право по отношение на спорните 5/48 ид.ч. и не са могли да им го прехвърлят вА.дно. От своя страна, първите двама ответници оспорват нА.чието на съсобственост между страните, респ. правото на собственост на праводателите на ищеца като се позовават на нищожност на решенията на ОПК – Н.К., с които им е възстановена собственост върху двата имота, тъй като състава на ПК не е включвал специА.сти, имащи съответната изискуема квА.фикация или образование по ППЗСПЗЗ, което обуславя незаконност на колективния орган, а оттам и нищожност на решенията му. На следващо място, на 30.01.2019 г. праводателят им е вписал нотариален акт за право на собственост върху спорните имоти по давностно владение, от което следва, че от посочената дата праводателите на ищеца са загубили собствеността върху имотите и не са могли да му я прехвърлят вА.дно. Ако съдът не уважи тези им възражения, при условията на евентуалност се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност по отношение на претендираните от ищеца 5/48 ид.ч. от имотите, като присъединяват към своето владение владението на праводателя си, което е недобросъвестно и е продължило над изискуемия 10-годишен срок.
По повод на възведеното възражение за нищожност решенията на ПК – Н.К., съдът прие следното:
Решенията на Поземлените комисии, сега СЗ, с които се възстановява или отказва възстановяване право на собственост върху земеделска земя по реда на ЗСПЗЗ представляват административни актове, които имат конститутивно действие, разпростиращо се, както по отношение на обекта / земята /, така и по отношение на субекта, тъй като легитимират като собственици на земята, лицата на които се възстановява собствеността върху нея. Решението действа за в бъдеще, т.е. правото на собственост се възстановява на посочените лица и за посочените обекти от датата на влизането му в сила. Съгласно чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ, влязлото в сила решение има правните последици на констативен нотариален акт, т.е. представлява легитимиращ за правото на собственост документ. Решението на ПК може да бъде нищожно или унищожаемо, като определящи са критериите, важащи за административните актове. Когато решението е постановено от некомпетентен орган, то е винаги нищожно. Ако се поддържа довод за незаконен състав на комисията от гледна точка неучастие на компетентни лица, то задължението да установи този факт е на оспорващия официалния документ. Съгласно чл.17, ал.2 от ГПК, съдът се произнася инцидентно по вА.дността на административните актове независимо от това дА. те подлежат на съдебен контрол. Съдът може да се произнася инцидентно и по законосъобразността на решението на ПК, но само когато то се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. Произнасянето е само в мотивите на решението и то доколкото е във връзка с основния гражданскоправен спор по конкретното дело. Правното действие на решенията на органа по поземлена собственост се преценява съобразно редакцията на закона, действала към момента на постановяването им. Ако съдът установи, че решението е незаконосъобразно, не следва да се съобразява с него. Когато решението е било обжалвано по реда на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ и съдът се е произнесъл по жалбата, съгласно чл.302 от ГПК, влязлото в сила решение на административния съд е задължително за гражданския съд относно това дА. административният акт е вА.ден и законосъобразен, поради което тези въпроси не подлежат на преразглеждане в спорното исково производство.
Съгласно чл.31 и чл.33, ал.1 от ЗСПЗЗ в редакцията им от ДВ, бр. 28 от 1992 г., действала към датата на постановяване на атакуваните решения на ОПК – Н.К., органи по поземлената собственост са Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа и поземлените комисии. Общинските поземлени комисии се образуват при общинските съвети, като членовете им се назначават и уволняват от министъра на земеделието. Първоначалната редакция на чл.31 от ЗСПЗЗ / ДВ, бр. 17/1991 г. гласи, че органи на поземлената собственост са Националният поземлен съвет и общинските поземлени комисии, а първоначалната редакция на чл.33, ал.2 от ЗСПЗЗ / ДВ, бр.17/1991 г. гласи, че Общинските поземлени комисии се образуват при общинските народни съвети. Съставът им се определя от съответния общински народен съвет.
В чл.60 от ППЗСПЗЗ в редакцията му от ДВ, бр.34/1992 г. е посочено, че Поземлени комисии се образуват при общинските съвети. В населените места в състава на общината по предложение на общинския съвет могат да се образуват поземлени комисии, които имат същата компетентност. Членовете на поземлените комисии се назначават и уволняват от министъра на земеделието. Поземлените комисии се съставят от председател, секретар и нечетен брой членове. Председателят и секретарят на комисията и определените от Министерството на земеделието нейни членове задължително се назначават на щат. На останА.те членове на комисията се заплаща съгласно действащите нормативни актове. В комисиите задължително се включват: юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер-земеустроител, представител на ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани. Предходните редакции на чл.60 от ППЗСПЗЗ / ДВ , бр.34, бр.60 и бр. 80 от 1991 г. / са предвиждА., че Поземлени комисии се образуват при общинските народни съвети. При кметствата поземлени комисии могат да се образуват по решение на общинските народни съвети. Поземлените комисии се състоят от председател, секретар и нечетен брой членове. Членовете на ПК се определят от съответния общински народен съвет. В комисиите задължително се включват: юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер-земеустроител, представител на ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани. Според редакциите на правната норма от ДВ, бр.34 и 60 от 1991 г., председателят и секретарят на ПК задължително се назначават на щат. На останА.те членове на комисията се заплаща съгласно действащите нормативни актове. С последвалата редакцията / ДВ, бр.80/1991 г. / е допълнено, че освен председателят и секретарят на ОПК, на щат се назначават задължително и определените от Националния поземлен съвет нейни членове.
В решение № 1309/27.01.2009 г. по гр.д. № 5650/2007 г., ІІ г.о., решение № 7/12.02.2009 г. по гр.д. № 6261/2007 г., ІІ г.о., решение № 820/27.05.2010 г. по гр.д. № 768/2009 г., І г.о., решение № 389/25.10.2011 г. по гр.д. № 1362/20120 г., І г.о., решение № 759/01.11.2010 г. по гр.д. № 1859/2009 г., І г.о., решение № 750/04.11.2010 г. по гр.д. № 1794/2009 г., І г.о., решение № 327/10.02.2012 г. по гр.д. № 1588/2010 г., ІІ г.о., решение № 368/27.01.2012 г. по гр.д. № 310/2011 г., ІІ г.о. на ВКС се приема, че, за да е вА.дно решението на ПК за възстановяване на собствеността, то следва да е постановено от административен орган в състав и при кворум, предвидени в закона. Разпоредбата на чл.60, ал.4 от ППЗСПЗЗ определя щатния състав на поземлената комисия, но нито този текст, нито друга норма на ЗСПЗЗ и правилника за неговото приложение /до приемането на чл. 60а от ППЗСПЗЗ с изменението на закона в ДВ бр. 31 от 2003 г./ определят в какъв състав поземлената комисия следва да постановява решенията си и кой следва да подписва тези решения. Поради това за постановени до 2003 г. решения на ПК следва да се приложат общите разпоредби на ЗАП (отм.), съгласно чл.15, ал.2, т. 6, изр.2 от който административният орган взема решение с обикновено мнозинство от присъстващите, а административният акт се подписва само от председателя и секретаря. Изискването на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ за състава на ПК е свързано с възможността за формиране на мнозинство при вземане на решенията. Когато това мнозинство е формирано, решението е вА.дно, независимо от това дА. е взето при участието на четен или нечетен брой членове на комисията. Подписването на такова решение от лице, което е извън състава на административния орган не го прави нищожно, защото то не променя формираното мнозинство на членовете на административния орган.
Според посоченото в процесните решения, те са постановени от ОПК в състав председател - С.Л.К., секретар - Х.И.И. и членове - П.С.Р., К.Т.К.и И.Р.С., като това от 15.06.1992 г. е подписано от председател, секретар и един от членове, а решението от 17.01.1994 г. – от председател, секретар и двама членове.
По делото са приложени допълнителни споразумения от м. септември 1992 г. за назначаване на С.Л.К., Х.И.И., И.Р.С. и К.Т.К.за членове на ОПК – Н.К., сключени с кмета на с. Н.К., както и допълнителни споразумения от 27.12.1993 г. и 11.04.1994 г., сключени от първите трима с министъра на земеделието. От приложените на л.115 и л.162 – 163 от първоинстанционното дело писма от Община – Н.К. и Министерство на земеделието, храните и горите на РБ се установява, че в двете учреждения не са открити други документи във връзка със състава на ОПК – Н.К. към датата на постановяване на спорните решения. Във второто писмо е посочено и, че от създаването им през 1991 г. до началото на м. април 1992 г. членовете на ОПК са били назначавани от председателя на ИК на ОНС с трудови договори. След изменение на ЗСПЗЗ в ДВ, бр. 28/03.04.1992 г. заварените щатни членове на ОПК са били преназначени от министъра на селскостопанското развитие, земеползването и възстановяването на поземлената собственост с допълнителни споразумения / от 01.07.1992 г. / към трудовите договори, на основание тогава действащите чл.33 от ЗСПЗЗ, чл.60 от ППЗСПЗЗ и чл.119 от КТ.
Въз основа на посочените доказателства и разпоредбите на чл.33, ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.60, ал.4 от ППЗСПЗЗ, настоящата инстанция приема, че решението на ОПК – Н.К. от 15.06.1992 г. е нищожно като постановено от нелегитимен колективен орган, тъй като четирима от членовете на ОПК са били назначени от некомпетентен орган в лицето на кмета на общината, а не от оправомощения такъв в лицето на председателя на ИК на ОНС, респ. на съответния министър / след влизане в сила изменението на чл.33 от ЗСПЗЗ в ДВ, бр. 28/1992 г. /, като за петия член - П.С.Р. няма данни да е бил избиран за член на същата комисия.
На следващо място, от доказателствата по делото се установи, че председателят на ОПК, постановила визираното решение е бил с висше образование, специалност – управление на стопанската дейност, секретарят е бил със средно специално образование, специалност – тютюнопроизводство, членът на комисията П.Р.е бил с висше юридическо образование, членът К.Т.К.е бил с висше образование, без посочена специалност, членът И.Р.С. е бил със средно специално образование. От изложеното следва, че при постановяване на решението съставът ОПК е бил формиран от общо пет члена, включая председател и секретар, от които само един е отговарял на изискването на чл.60, ал.5 от ЗСПЗЗ за образователна степен и специалност.
В тази връзка, настоящата инстанция съобрази възприетото в решение № 759/01.11.2010 г. по гр.д. № 1859/2009 г., І г.о. на ВКС становище, че и преди изменението й в ДВ, бр.28/1997 г. нормата на чл.60, ал.5 от ППЗСПЗЗ не е имала императивен, а само препоръчителен характер, което споделя, предвид факта, че съгласно разпоредбата на чл.60, ал.3 от ППЗСПЗЗ, чиито текст остава непроменен, ОПК може да се състои минимум от трима членове, двама от които председателят и секретарят й, в която хипотеза не би било възможно да бъде изпълнено изискването за задължително участие в състава й едновременно на юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер – земеустроител и представители на ТКЗС и на частните земеделски стопани. Ето защо, приема възражението за незаконен състав на ОПК поради неспазване изискването на чл.60, ал.5 от ППЗСПЗЗ за неоснователно.
Във връзка с необходимостта да прецени материално правната законосъобразност на процесните решения на ОПК – Н.К., който въпрос има преюдициално значение относно установяване нА.чието на съсобственост между страните върху претендираните до делба недвижими имоти, настоящата инстанция констатира, че решението от 15.06.1992 г., с което на наследници на А.Н.Х. се възстановява правото на собственост върху нива от 8.008 дка в стари реални граници не отговаря и на изискването на чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ в редакцията й от ДВ, бр. 34/1992 г., а именно в решението не са посечени номер на имота и
неговите граници и съседи, както и ограничения на
собствеността и основанията за тях. В тази връзка съобрази, че нормата на чл.
14, ал. 1 от ЗСПЗЗ в редакцията й от ДВ, бр. 28/1992 г. регламентира единствено
правомощието на административния орган да се произнесе с решение по подадено
заявление за възстановяване на собствеността. Изискванията към съдържанието на
това решение са регламентирани в разпоредба 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, обнародвана
в ДВ, бр.34/1992 г., според която в решението за възстановяване правото на
собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници следва да се
опише размера и категорията на имота, неговото местоположение, граници, съседи,
както и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за тях. Тази норма
е действала към момента на постановяване на процесното решение, поради което
определя изискванията, на които следва да отговаря съдържанието му. В решението
обаче не са описани номер и граници на имота, за който се възстановява правото
на собственост в съществуващи реални граници, поради което реституция на същия
по силата на това решение не е настъпила. Редакцията на чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ
към датата на постановяване на решението не съдържа изискване за прилагане на
скица към него, но липсата на граници на реституирания имот не може да бъде
преодоляна с издаването по-късно на у-ние и скица по чл.13, ал.4 и 5 от
ППЗСПЗЗ. Касае се за нормативно определено необходимо съдържание на
административен акт, което може да бъде допълнено само с друг административен
акт, какъвто характер нямат посочените документи. Липсата на необходими
елементи от задължителното съдържание на административния акт е пречка той да
породи действие. Тъй като най-важния индивидуА.зиращ белег на недвижимите имоти
са границите им и евентуално сигнатурата /номерацията/ по съответния план, не
посочването им в решението на ПК е пречка то да породи конститутивното си
действие, изразяващо се в обособяване на обекта на реституция. Ето защо,
посоченото решение не е годно да породи конститутивно действие и да легитимира
посочените в него лица като собственици на имота. Според трайната практика на
ВКС, решението на поземлената
комисия, постановено преди изменението на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ в ДВ, бр. 45/1995 г., в което имотът,
подлежащ на възстановяване не е индивидуА.зиран нито с граници, нито според
заснемането му по стар кадастрален план, има характер на предварително решение, с което
се признава правото на възстановяване на собствеността. Органът на поземлената
собственост следва да довърши процедурата по възстановяване на собствеността и
да индивидуА.зира възстановения имот според сегашните му граници респ.
заснемането му по плана на възстановената собственост. До приключване на
административната процедура по възстановяване на собствеността, е недопустимо
предявяване на положителен установителен иск за собственост от правоимащите
лица поради липса на положителната процесуална предпоставка – да е нА.це реституиран обект в
реални граници. Предвид горното и, че ищецът не представя последващо
решение на ОПК, с което е довършена процедурата по възстановяване на собствеността
върху нива от 8.008 дка, посредством индивидуА.зиране на границите й, следва да
се приеме, че само по себе си решението от 15.06.1992 г. не е достатъчно да
породи реституционен ефект и не легитимира праводателите му като собственици на
този имот.
В съответствие с изложеното, съдът заключава, че решението на ОПК – Н.К. не представлява вА.ден административен акт, който би могъл да породи конститутивно действие и легитимира праводателите на ищеца като собственици по реституция на прехвърлените му идеални части от процесния недвижим имот, с оглед на което и правилото, че никой не може да се разпорежда с повече права отколкото има, по делото остава недоказано, че същият е придобил вА.дно право на собственост върху 5/48 ид.ч. от имот № 12509.110.436 на основание дарение и покупко-продажба, обективирани в н.а. № ...г. на нотаруис рег. № 622 и н.а. № ....
Предвид горното, приема, че по делото не се установява съсобственост върху спорния имот № 12509.110.436 между ищеца и четиримата ответници, поради което искът за допускане делба на същия е неоснователен и следва да се отхвърли.
Досежно решение на ОПК от 17.01.1994 г. се установи, че при постановяването му като членове на комисията са участвА. лицата К.Т.К.и П.С.Р., за които липсват доказателства да са били избрани за нейни членове по предвидения от закона ред. Според отразеното в административния акт обаче, при приемане на решението са присъствА. и гласувА. „ за“ общо четирима от петима членове, сред които председателят С.Л.К., секретарят ХА.се Исмаил Ибрям и един от членовете - И.Р.С., за които се установи по категоричен начин, че са били назначени на щат от министъра на земеделието, което е достатъчно за формиране на изискуемото се от закона обикновено мнозинство за вземане на решение от административния орган. Предвид това фактът, че четвъртият гласувал „за“ К.Т.К.и неучаствА.ят на заседанието П.С.Р. не се легитимират като членове на Комисията не се отразява на вА.дността на взетото решение и не е основание за неговата нищожност. Ето защо и като съобрази изложеното по-горе във връзка с приложението на чл.60, ал.4 от ППЗСЗЗ, съдът приема възражението за нищожност на решението на ОПК – Н.К. от 17.01.1994 г. за неоснователно.
ВА.дността на решението на ОПК като акт с конститутивно действие налага да се прецени нА.це ли е съсобственост между страните по отношение на имот № 12509.46.1, във връзка с което съдът прие за установено следното: В конкретната хипотеза всяка от страните е придобила право на собственост върху ид.ч. от процесния имот по силата на двустранни сделки, по които праводателите им са се легитимирА. като носители на правото на собствесност с констативни актове, от което следва, че при нА.чието на правен спор помежду им всяка от тях дължи да установи, при условията на пълно и главно доказване правото на собственост на праводателя си, удостоверено с този акт.
Относно правото на собственост на праводателите на ищеца, се установи, че те се легитимират като собственици на ид.ч. от процесиня имот по реституция и наследство, в качеството им на наследници на А.Н.Х., род. на *** г., починал на 19.12.1973 г..
Видно от приложеното по делото удостоверение, към датата на смъртта си А.Н.Х. е оставил за наследници: 1/ С.Н.Ю., З.Н.Е. и Ю. Н. А.ев, които са негови внуци - деца на сина му Н. А.ев Н., поч. на 17.03.1951 г.; 2/ И. А.ев Н. – негов син; 3/ Ю. А. Н. – негов син; 4/ Х. А. Н. – негов син; 5/ А. А. Н. – негов син; 6/ Н. А.ева Н.а – негова дъщеря; 7/ Ж.А.В. – негов син и 8/ Й.А.В.– негов син, от което следва, че на основание чл.5 от ЗН всяко от лицата по т.2 – 8 е имало право да получи дял от наследството на починА.я, равен на 1/8 ид.ч., а лицата по т.1 – общ дял от 1/8 ид.ч., на основание чл.10, ал.3, вр. ал.1 от ЗН.
Въз основа на горното, съдът приема за доказано, че праводателката на ищеца З.Н.Е. е придобила по реституция, на основание решение № 2/17.01.1994 г. на ОПК – Н.К. правото на собственост върху 1/24 ид.ч. от имот № 12509.46.1 по плана на с. Вълнари, представляващ нива от 25.596 дка, ІV кат., местност „ Ч.. „, с която е могла да се разпореди вА.дно в полза на ищеца.
От цитираното удостоверение се установява, че праводателката на ищеца Ф.А.Н. е съпруга на сина на общия наследодател – Х. А. Н., род. на *** г., починал на 30.07.2018 г. и оставил за наследници освен нея и дъщеря си М.Х.М.. От изложеното следва, че тази праводателка се легитимира като собственик по наследство от съпруга й на 1/16 ид.ч. от процесния имот.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че по силата на н.а. № 39/2019 г. и н.а. № ...г. ищецът е придобил вА.дно правото на собственост върху общо 5/48 ид.ч. от имота.
От своя страна ответниците твърдят, че праводателите им са придобили право на собственост върху целия имот № 12509.46.1 по давност, за което първият се е снабдил с констативен нотариален акт от 30.01.2019 г.. В тази връзка не е спорно между страните, че по силата на давностно владение праводателите на ответниците се легитимират като собственици и са им прехвърлили вА.дно, с н.а. № .........г. на нотариус рег. № 346, правото на собственост върху съответните идеалните части от процесния имот, изключая спорните 5/48 ид.ч., или общо 43/48 ид.ч., който факт следва да бъде зачетен от съда в настоящото производство.
Що се отнася до спорните 5/48 ид.ч. от имота, от ответниците не са ангажирани каквито и да било доказателства, че праводателят им е осъществил давностно владение върху тях с намерение да ги свои, противопоставяйки го на праводателките на ищеца в продължение на изискуемия 10-годишен давностен срок до датата на постановяване на констативния нотариален акт, който срок е започнал да тече считано от влизане в сила на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ, обн. ДВ, бр.107/18.11.1997 г., както и, че владението му е било явно, спокойно, несъмнено и непрекъснато. Предвид това и тежестта на ответниците да установят по безсъмнен начин правото на собственост на праводателите си, удостоверено с контативен нотариален акт, приема за недоказано, че същите се легитимират като собственици по давност на собствените на ищеца 5/48 ид.ч. от имота. С оглед на изложеното по-горе, като неоснователно следва да се отхвърли и възражението на ответниците за изтекла в тяхна полза придобивна давност, към която присъединяват давностния срок, изтекъл в полза на праводателя им В.Ю. А.. Що се отнася до обстоятелството, че констативния нотариален акт е бил вписан преди извършените от З.Е. и Ф. Н. разпоредителни сделки в полза на ищеца, то е ирелевантно по отношение доказването на изтекла придобивна давност за праводателя на ответниците до датата на изготвяне на акта за собственост, която давност същият удостоверява, а от друга страна не е пречка за оспорването й от правоимащите лица, претендиращи собственост върху същия имот на същото или друго основание.
За пълнота следва да се отбележи, че от доказателствата по делото се установи, че като наследник на А.Н.Х., а именно като син на неговия син Ю. А. Н., починал на 15.11.2001 г. и оставил за наследници децата си В.Ю. А. и Г. Ю. А. праводателят на ответниците се легитимира като собственик по наследство на 1/16 ид.ч. от имота. Видно от материА.те по делото обаче самият праводател не се е позовал на подобно основание на придобиване на собственост върху имота и то не се твърди от ответниците, с оглед на което и липсата на безспорни доказателства, че В.Ю. А. е приел наследството от баща си Ю. А. Н., респ., че другата праводателка ГА.ме Б. А. е наследник на А.Н.Х., съдът приема, че няма основание за признаване на праводателите на ответниците правото собственост върху 1/16 ид.ч. по наследство.
Като съобрази горното, съдът приема за доказано, че имот № 12509.46.1 е съсобствен между страните при дялове 10/96 ид.ч. за ищеца и по 43/96 ид.ч. за всеки от ответниците Д.В.Ю. и Д.В.Ю., поради което искът за допускането му делба се явява основателен и следва да се уважи при посочените квоти.
В съответствие с изложеното, съдът достига до извод, че първоинстанционното решение е правилно и следва да се потвърди в частта, в която е отхвърлен искът за допускане до делба на имот № 12509.110.436 по плана на с. В..... В частта, в която е отхвърлен искът за делба на имот № 12509.46.1 по плана на с. В.... решението е неправилно и следва да се отмени като вместо него бъде поставено друго, с което имотът да се допусне до делба между ищеца и първите двама ответници, при квоти: 10/96 ид.ч. за Д.Ш.С. и по 43/96 ид.ч. за Д.В.Ю. и Д.В.Ю.. Решението следва да се отмени и в частта, в която ищецът е осъден да заплати на ответниците деловодни разноски за първа инстанция в размер над 300.00 лева. Предвид факта, че първоинстанционният съд е определил минималната такса при отхвърляне на иска за делба, в размер на 25.00 лева, в частта, в която ищецът е осъден да заплати такава, решението следва да се потвърди.
Съобразно изхода от правния спор, направените във въззивното производство разноски следва да останат в тежест на всяка от страните така, както са извършени.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 134/16.06.2020 г. по гр.д. № 1144/2019 г. по описа на Районен съд – Нови пазар, поправено с решение № 260095/10.12.2020 г. по същото дело в ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен предявения от Д.Ш.С., ЕГН ********** срещу Д.В.Ю., ЕГН **********, Д.В.Ю., ЕГН **********, С.Н.Р., ЕГН ********** и Р.М.Р., ЕГН ********** иск за допускане до делба на недвижим имот нива от 8 009 кв.м., ІV кат., местност „ Д....„, представляваща имот с идентификатор № 12509.110.436 по КК на с. В..., при граници: №№ 12509.110.249, 12509.110.1, 12509.110.251, 12509.110.250, 12509.880.9901, при квоти 20/192 ид.ч. за Д.Ш.С., 43/192 ид.ч. за Д.В.Ю., 43/192 ид.ч. за Д.В.Ю. и 86/192 ид.ч. общо за С.Н.Р. и Р.М.Р., както и в ЧАСТТА, в която Д.Ш.С., ЕГН ********** е осъден да заплати по сметка бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 25.00 лева.
ОТМЕНЯ решение № 134/16.06.2020 г. по гр.д. № 1144/2019 г. по описа на Районен съд – Нови пазар, поправено с решение № 260095/10.12.2020 г. по същото дело в ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен предявения от Д.Ш.С., ЕГН ********** срещу Д.В.Ю., ЕГН ********** и Д.В.Ю., ЕГН ********** иск за допускане до делба на недвижими имот нива от 25599 кв.м., ІV категория, местност „ Ч.. „, представляваща имот с идентификатор № 12509.46.1 по КК на с. В..., при граници: №№ 12509.46.243, 12509.46.152, 12509.46.246, 12509.46.10, 12509.46.2, като вместо него постановява:
ДОПУСКА до съдебна делба между Д.Ш.С., ЕГН **********, с адрес: ***, Д.В.Ю., ЕГН ********** и Д.В.Ю., ЕГН **********, двамата с адрес: *** съсобствения им недвижим имот НИВА от 25 599 кв.м., ІV категория, местност „ Ч.. „, представляваща имот с идентификатор № 12509.46.1 по КК на с. В..., при граници: №№ 12509.46.243, 12509.46.152, 12509.46.246, 12509.46.10, 12509.46.2, при квоти: 10/96 ид.ч. за Д.Ш.С., 43/96 ид.ч. за Д.В.Ю. и 43/96 ид.ч. за Д.В.Ю..
ОТМЕНЯ решение № 134/16.06.2020 г. по гр.д. № 1144/2019 г. по описа на Районен съд – Нови пазар, поправено с решение № 260095/10.12.2020 г. по същото дело в ЧАСТТА, с която Д.Ш.С., ЕГН ********** е осъден да заплати на Д.В.Ю., ЕГН ********** и Д.В.Ю., ЕГН ********** деловодни разноски в размер над 300.00 лева.
ПРИСЪЖДА извършените във въззивното производство разноски в тежест на страните така, както са били направени от всяка от тях.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.