№ 7402
/гр./, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110108429 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу В. Н. А.,
с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правна
квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване дължимостта вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 34332/2022г. по описа на СРС, 166-
ти състав, а именно: 878,60 лв., представляваща изискуема главница по
договор за паричен заем № ***** от 17.06.2021 г., ведно със законната лихва
от 27.06.2022г. до изплащане на вземането, 29,51 лв., представляваща
възнаградителна лихва и 17,84 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 21.07.2021 г. до 10.06.2022 г. С влязло в сила на 25.12.2023 г.
определение на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК е върната исковата молба в частта по
исковата претенция за възнаградителна лихва в размер на 29,51 лева.
Ищецът твърди, че на 17.06.2021 г. между страните е сключен договор за
паричен заем № *****, съгласно който на ответника е отпуснат заем в размер
от 1000 лв., който бил усвоен на същата дата. Същият следвало да бъде
погасен на 8 бр. месечни вноски с краен срок за погасяване 21.02.2022 г. В
договора била уговорена дължимостта на възнаградителна лихва, чийто
размер бил посочен, както бил посочен и ГПР. Ответникът не заплатил
погасителни вноски на падежа, като били допуснати просрочия, считано от
1
21.07.2021 г., поради което дължал и мораторна лихва. Съобразно
изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъдат уважени
предявените искове.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения
срок, с който оспорва предявените искове. Твърди, че в договора били
включени, освен сумата от 1000 лева – главница, и допълнителна сума в
размер на 1098,16 лева – такса за експресно разглеждане на заявката – 594,04
лева и такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на
594,12 лева. Клаузата в договора предвиждаща еднократни такси била
нищожна поради противоречие с императивна разпоредба на чл. 10а, ал. 2
ЗПК. Отделно от това, прилага пет броя платежни нареждания за наредени
суми в размер 417 лв. Счита, че не е ясно как тези плащания са отнасяне по
кредита, в частност дали са погасявали клаузите за еднократни такси, за които
ответникът твърди, че са нищожни. Съобразно изложеното, моли за
отхвърляне на предявените искове
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Страните не спорят, а и от представения по делото договор се
установява, наличието на облигационно правоотношение между страните по
договор за паричен заем № *****/17.06.2021 г., по силата на който /фирма/ се
е задължило да предостави на В. А. кредит в размер на 1000 лв., който бил
усвоен на 17.06.2021 г. съгласно приетото като неоспорено от страните по
делото заключение на ССчЕ , което съдът кредитира като компетентно,
обективно и безпристрастно. Крайният срок за погасяване на кредита е
17.02.2022 г. съгласно погасителен план, неразделна част към договора за
кредит. С договора за кредит е предвиден годишен лихвен процент 10% и
годишен процент на разходите 10,03 %. Уговорени са и такси за еднократна
такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в
размер на 549,04 лева и такса за изготвяне на индивидуално кредитно
предложение в размер на 549,12 лева.
Процесният договор за кредит попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има
характеристика на потребителски договор, тъй като кредитополучателят е
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП. Следователно
2
за него се прилагат разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП и защитата по ЗПК.
Съдът следи служебно за неравноправни клаузи в договор за кредит,
сключен с потребител /чл.7, ал. 3 ГПК/, а с оглед задължителните разяснения
в ТР № 1/2022 г. ОСГТК, ВКС по предявени искове за реално изпълнение на
задължения по договор, съдът следи служебно за нищожност на същия
поради противоречието му със закона, поради заобикаляне на закона и поради
противоречието му с добрите нрави. В разглеждания случай, ответникът е
въвел в отговора на исковата молба възражение за нищожност на клаузите за
такса за експресно разглеждане и такса за изготвяне на индивидуално
кредитно предложение, които съдът намира за основателни. От съдържанието
на договора е видно, че действително са уговорени еднократна такса за
експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в размер на
549,04 лева и такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в
размер на 549,12 лева. От погасителния план към договора за заем се
установява, че заплащането на тези две такси е предвидено да бъде плащано
разсрочено с погасителния план към договора за кредит. Настоящият състав
приема, че възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на
договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е
предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват
такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на
кредита. Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по
смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън
основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното
отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и
неговото администриране. Таксите за бързо разглеждане и изготвяне на
индивидуално кредитно предложение са свързани с усвояването и
управлението на кредита, водещи до съществено и необосновано оскъпяване
на кредита и обременяване на разходите по същия, които се възлагат в тежест
на потребителя следователно противоречат на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, който
забранява заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита.
Освен това, таксата за бързо разглеждане, дължима отделно от
главницата и възнаградителната лихва по договора за кредит, представлява
възнаграждение за извършена от кредитора конкретна дейност или услуга и е
3
част от общия разход по кредита за потребителя, дефиниран легално в § 1, т. 1
ДР ЗПК, поради което подлежи на включване в ГПР. В разглеждания случай
ГПР не включва разходите за допълнителни такси, начислени от страна на
Кредитора. Невключването на таксата за бързо разглеждане и такса за
изготвяне на индивидуално кредитно предложение в ГПР представлява
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и като
краен резултат не позволява на кредитополучателя да прецени реалните
икономически последици от сключването на договора, което означава, че
клаузата относно нейната дължимост е неравноправна и по смисъла на чл.
143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Тук е мястото да се подчертае, че общият размер на двете
такси (1098,16 лева) надвишава размера на отпусната главница по заема (1000
лева). При включването на посочените такси към ГПР по договора,
последният възлиза над 350 % съгласно изчислението на вещото лице по
ССчЕ, което седемкратно надхвърля законово регламентирания размер в чл.
19, ал. 4 ЗПК. На осн. чл. 19, ал. 5 ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, се считат за нищожни.
В аспекта на изложеното следва да се приеме, че след като таксите не са
включени като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и
този договор не съдържа реалния размер на процента на разходите. Същият
привидно не нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но при включване на
таксите, то процентът на разходите надхвърля многократно допустимия
съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер.
Следователно с процесния договор за кредит се явява нарушено изискването
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, предвид че в договора за кредит не е
посочен реалният размер на ГПР, приложим към кредитния продукт. Текстът
на последната норма не следва да се възприема буквално, а именно - при
посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е изпълнено
изискването на закона за съдържание на договора. Годишният процент на
разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски
кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да
съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите
последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и
да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР
при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което
води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се
4
приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК /в този смисъл
Решение на СЕС от 20.09.2018 г. по дело *****/17, Решение № ******* от
09.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № ****/2020 г. и др./. Последицата, свързана с
неспазване изискването на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК е уредена в нормата на чл.22
ЗПК, а именно договорът за потребителски кредит е недействителен.
Ответникът въвежда възражение, че е заплатил сумите от 417 лева по
договора за кредита, което се установява от представените пет броя платежни
документи и от приетото по делото ССчЕ, което съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно. С оглед така приетото по-горе на осн. чл. 23
от ЗПК, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита –
т.е. главницата, от която следва да бъдат приспаднати извършените
погашения в размер на 417 лева или непогасеният размер на главница е 583
лева. Ето защо, предявеният иск за главница следва да бъде частично уважен
до размер от 583 лева, а за горницата следва да бъде отхвърлен. По
изчисления на вещото лице за процесния период дължимият размер на лихва
за забава е в размер на 28,21 лева за периода от 21.07.2021 г. до 10.06.2022 г.
Принципът на диспозитивното начало задължава съда да даде защита на
правото само в рамките на посочения от ищеца размер (чл. 6, ал. 2 ГПК),
поради което и като съобрази, че искът за мораторна лихва е предявен за
17,84 лева, до този размер искът е основателен.
По разноските:
По отношение на разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство.
За заповедното производство претенцията на ищеца е за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева и държавна такса в размер на 25 лева. С
оглед изхода на спора, в тежест на ответника следва да бъдат възложени
разноските за заповедното производство на ищеца в размер на 210,89 лева.
За исковото производство, ищецът е заплатил държавна такса 25 лева. С
оглед изхода на спора, в тежест на ответника следва да бъдат възложени
разноските за исковото производство на ищеца в размер на 16,22 лева.
5
Ответникът е претендирал 300 лева платен депозит за вещо лице и
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Ищецът следва да заплати
сумата от 245,78 лв.
На осн чл. 77 ГПК ако страната остане задължена за разноски, съдът
постановява определение за принудителното им събиране. Ето защо,
неплатеният депозит за ССчЕ в размер на 300 лева следва да бъде събран по
реда на чл. 77 ГПК съразмерно изхода на спора, както следва от ищеца сумата
от 105,33 лева, а от ответника - сумата от 194,67 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от /фирма/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: /адрес/ искове по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. Н. А., ЕГН **********, с адрес: /гр./ дължи на /фирма/,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/ сумата в размер
на 583 лева ( петстотин осемдесет и три лева) представляваща изискуема
главница по договор за паричен заем № ***** от 17.06.2021 г., ведно със
законната лихва от 27.06.2022г. до изплащане на вземането, както и 17,84
лева - мораторна лихва за периода от 21.07.2021 г. до 10.06.2022 г., за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 34332/2022г. по
описа на СРС, 166-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата
над уважената част от 583 лева до сумата от 878,60 лв.
ОСЪЖДА В. Н. А., ЕГН **********, с адрес: /гр./ да заплати на /фирма/,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/ на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 210,89 лева, представляваща разноски по
заповедното производство и сумата от 16,22 лева за исковото производство.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/ да заплати на В. Н. А., ЕГН **********, с адрес: /гр./
сумата от 245,78 лева – разноски за исковото производство пред СРС.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/ да заплати по сметка на Софийски районен съд на осн. чл.
77 ГПК сумата от 105,33 лева.
6
ОСЪЖДА В. Н. А., ЕГН **********, с адрес: /гр./ да заплати по сметка
на Софийски районен съд на осн. чл. 77 ГПК сумата от 194,67 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7