Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 13.05.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателна колегия, ХІІІ-ти въззивен състав, в открито заседание на деветнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА

     Членове : МИЛЕН МИХАЙЛОВ

             КРИНСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ

 

при участието на секретаря Ирен И.ова и в присъствието на прокурор Албена Тараланска, като се запозна с докладваното от съдия Михайлов ВНОХД № 986 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

 

С Присъда от 07.06.2018г., постановена от СРС, НО, 20-ти състав по НОХД № 10599/2017 година, съдът е признал подсъдимия К.Г.Д. ЗА ВИНОВЕН за това, че на 01.12.2016 г., за времето от 13,00 часа до 14,00 часа, в гр.София, ж.к.“Х.“, бл.*********с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у С.Д.А., че е лице, което работи за Червения кръст и иска да му предостави наличните и пари, за да ги обмени в евро в пощата в гр.София, ж.к.“*********“ на гише №3, като я убедил, че от следващият ден вече няма да има левове и с това й причинил имотна вреда в размер на 300.00 /триста/ лева, като деянието представлява маловажен случай - престъпление по чл. 209, ал.3,вр.ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 209, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 54, вр. чл. 42а, ал. 1, ал. 2, т. 1, т. 2, вр. ал. 3, т. 1, вр. чл.42б от НК го е осъдил, като му е наложил наказание „ПРОБАЦИЯ” със следните пробационни мерки: - задължителна регистрация по настоящ адрес *** - за срок от 6 /шест/ месеца с периодичност два пъти седмично за целия период; и задължителни периодични срещи с пробационен служител, за срок от 6 /шест/ месеца, като е приспаднал времето през което К.Г.Д. е бил задържан за срок до 24 часа - на 08.12.2016 г.

 

Срещу така постановената присъда е постъпила жалба от К.Г.Д. чрез неговия служебен защитник адв. О.С. от САК в която се сочи, че обвинението не е доказано по несъмнен начин и не е установено авторството на деянието, поради което се прави искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия. В жалбата се прави искане за допускане на недопуснатите от първата инстанция свидетели и повторен разпит на допуснатите свидетели и на подсъдимия.

 

В съдебно заседание адв. С. поддържа изцяло жалбата, не прави отводи и прави доказателствени искания, които съдът след съвещание е преценил като неоснователни.

 

Подсъдимият поддържа жалбата и казаното от неговия адвокат, не прави искания за отводи.

Прокурорът оспорва жалбата, като не прави нови доказателствени искания.

 

В хода по същество адв. С. моли осъдителната присъда като непраВ.на и необоснована да бъде отменена, като бъде постановена нова с която подсъдимият да бъде признат за невиновен. Защитата сочи, че в производството пред СРС не било доказано по несъмнен начин авторството на деянието. Сочи, че съдът формално е обсъдил показанията на свидетелите, като е кредитирал само тези, които са в полза на обвинителната теза. Защитата сочи, че св. Ч., която е пострадало лице била предубедена, поради познанството си с поискания от защитата свидетел, който не беше допуснат от настоящия състав. Защитата сочи и за пълна липса на веществени доказателства за вината на подсъдимия, като адв. С. прави и подробен разбор на доказателствата.

 

Прокурорът моли присъдата на СРС да бъде оставена в сила. Сочи, че от събраните по делото доказателства категорично е установено, че именно подсъдимият Д. е автор на деянието. Прокурорът сочи също така, че събраните доказателства не са противоречиви, както твърди защитата и прави анализ на събраните гласни доказателства. Сочи, че не са допуснати и процесуални нарушения, които да налагат отмяна на съдебния акт, поради което и моли още веднъж присъдата да бъде потвърдена.

 

Подсъдимият Д. лично в своя защита поддържа казаното от неговия адвокат. Заявява, че за 50 години трудов стаж не бил завлякъл никого с една стотинка, като цялото обвинение било постановка на негов комшия И., който живеел с Й. Ч..

 

В последната си дума подсъдимия Д. моли присъдата да бъде отменена.

 

Съдът, като обсъди доводите жалбата, както и изложените в съдебно заседание от страните и след като провери изцяло праВ.ността на атакуваната присъда  намира следното :

 

От фактическа страна :

 

Подсъдимият К.Г.Д. е роден на *** ***, българин, с българско гражданство, с основно образование, женен, неосъждан, работи като охранител към „В. С.” ЕООД, с адрес с.Мърчаево, обл.София, ул.“********и ЕГН **********.

 

К.Г.Д. от 07.05.2016 г. работел като „охранител“ във „В. С.“ ЕООД, като изпълнявал своите задължения по график. Според проект-графика за месец декември 2016 г. Д. следвало да е на работа дневна смяна на дати 7, 8, 9, 12, 13, 14, 15, 16, 19 и 20 и редовна смяна на 10 и 17. Д. изпълнявал служебните си задължения като охранител на охраняван от Дружеството обект на „Български пощи“ - пощенска станция №1612, находяща се в гр.София, бул.“**********/в кв.“*********“/, като при работата си той имал достъп да информация за клиентите на пощенската станция. Така му станало известно, че гр.София, ж.к.“**********живеят пенсионерките С.Д.А. - получаваща социални помощи в тази пощенска станция и Й. Н. Ч. - получаваща пенсията си в същия пощенски клон.

 

На 01.12.2016 г. около обяд Д. *** подсъдимият срещнал свидетелката Ч., която го разпознала като охранител, който работи в пощата. Подсъдимият се предстаВ. пред свидетелката Ч. като работещ за „Червен кръст“ и я придружил до нейния апартамент, като влязъл вътре. В апартамента в същия момент се намирал и св. Д.Д.И.– син на св. Ч.. Когато подсъдимият влязъл в апартамента, той заяВ. на св. Ч., че в Червения кръст били получени социални помощи във валута, като за 1 лев ще получава 1 евро, като извадил и напечатани листове с лични данни на лица и суми. Подсъдимият попитал св. Ч., дали има пари, като поискал тя да му ги предаде, като й обещал на следващата сутрин тя да получи същата сума в евро, като за целта щял да я вземе от дома й и да я закара до пощата. Св. Ч. и нейният син се усъмнили в казаното от подсъдимия, като Ч. му заяВ.а, че няма в себе си пари. След като подсъдимият излязъл от апартамента й, Ч. се обадила в Червения кръст от където й съобщили, че казаното от подсъдимия не отговаря на истината.

 

След като излязъл от апартамента на св. Ч., подсъдимият, около 13,00 - 14,00 часа позвънил на входната врата на апартамента /ап.180/ на пострадалата С.Д.А., която била болна. Свидетелката отворила вратата, като подсъдимият я назовал по име и се предстаВ. за работещ към Червения кръст, поради което и тя му повярвала и го поканила да влезе. Подсъдимият Д. попитал св.А.дали получава социални помощи и след като тя потвърдила, той й казал, че трябва да му даде българските си левове, като за тях на следващия ден тя ще получи същата сума в евро, като й обещал на другия ден да я вземе с кола и да я заведе до пощата в гр. София, жк. *********“, на гише 3, където да получи сумата. Същият извадил бял лист с имената и датата на раждане на св.А.и я накарал да напише, че доброволно му предава сумата. Св.А.подписала документа, след което му дала сумата от 300 лева в банкноти по 50 лв. Подсъдимият взел парите и си тръгнал, като й казал, че е ходил и при нейната съседка св. Ч. и й обещал следващата сутрин да я чака пред блока.

 

Малко след това пострадалото лицеА.отишла при св. Ч. и я попитала дали е била посетена от мъж от „Червен кръст“, при което последната й разказала какво се било случило, както и за обаждането й в „Червен кръст“, а също и че е познала този мъж като охранител в пощата на „*********“, от където си взима пенсията. Въпреки това на следващата сутринА.излязла пред блока, където подсъдимият Д. й бил обещал, че ще я чака с автомобил, за да я вземе и закара до пощенския клон, където тя ще получи евро за дадените му 300 лева, но той, нито някой друг, се пояВ.. След като разбрала, че е измамена от Д., на 06.12.2016 г.А.подала жалба.

 

По доказателствата :

 

Посочената фактическа обстановка се установява от събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства както следва :

 

Гласни : показанията на св. А., св. Ч., св. И., св. Н., св. Г., св. С, св. Са, както и обясненията на подсъдимия Д..

 

Писмени : Протокол за разпознаване на лице и предмети /стр. 16 от ДП/, Протокол за разпознаване на лице и предмети /стр. 18 от ДП/, Проект – график за дежурство /стр. 23 от ДП/, Уведомително писмо – стр. 28 от ДП, Длъжностна характеристика – стр. 29 от ДП, свидетелство за съдимост.

 

Първоинстанционният съд е извършил изключително подробен анализ на събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, като е анализирал същите както поотделно, така и в тяхната взаимовръзка и е извел праВ.ни фактически изводи. Настоящият състав споделя изводите от извършения анализ, поради което не счита за нужно да преповтаря вече извършения от първата инстанция анализ.

 

СГС кредитира изцяло показанията на пострадалото лицеА.от които се установява механизмът на извършване на деянието и начинът по който същата е била въведена в заблуждение, както и точната сума, която същата е предала на подсъдимия Д.. Казаното от нея напълно кореспондира и се подкрепя от показанията на св. Ч. и св. И. пред които подсъдимият Д. е казал същото, което и на пострадалата А.. Съдът кредитира и казаното от св. Ч., че се е обадила в Червения кръст и е устаноВ.а, че казаното от подсъдимия Д. не отговаря на истината, а така също и че е разговаряла с пострадалатаА.за посещението на подсъдимия в дома й.

 

Съдът кредитира и показанията на свидетелите – поемни лица Н. и Г. от които се установява, че процесуално-следственото действие „Разпознаване на лица“ е било извършено при стриктно спазване на изискванията на НПК.

 

Съдът кредитира в тази връзка и двата протокола за разпознаване на лица и предмети, които удостоверяват че св.А.е разпознала категорично подсъдимия като лицето, което я е въвело в заблуждение и на което е предала сумата от 300 лева, както и това, че св. Ч. посочва именно подсъдимия като лицето, което я е посетило в дома й и се е предстаВ.о за служител на Червения кръст.

 

По този начин за настоящия състав категорично се установява авторството на деянието, като автор на същото е именно подсъдимият Д..

 

Съдът се съгласява с анализа на показанията на двамата свидетели на защитата В.Д.С и А. В.Са, обсъдени подробно от първата инстанция, като счита, че същите не следва да бъдат кредитирани. От една страна посочените лица са в близки родствени връзки с подсъдимия, поради което у тях е налице и естествена склонност да дадат показания, които да са в негова полза, а от друга страна същите противоречат на казаното от пострадалатаА.и св. Ч., както и на казаното от св. И..

 

В тази връзка съдът праВ.но е възприел казаното от подсъдимия Д. като защитна версия, която се явява изолирана от доказателствения материал по делото и праВ.но не я е кредитирал.

 

Настоящият състав дава пълна вяра на останалите писмени доказателства от които се установява къде, кога и като какъв е работил подсъдимия Д.. Тези доказателства кореспондират и с казаното от св. Ч., че познава подсъдимия именно като лице, което работи като охранител в пощата, което дава още веднъж основание на съда да кредитира казаното от св. Ч. и да не даде вяра на казаното от св. Си.

 

Така изложената фактическа обстановка в цялост може да бъде приета за изяснена от първоинстанционния съдебен състав в необходимата степен и достатъчно пълнота.Установени са по безспорен начин обстоятелствата, от значение за праВ.ното решаване на делото – фактите относно извършване на деянието, авторството на същото, механизма на извършването му и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е било извършено.

 

Настоящият състав счита, че основните фактически констатации  на СРС са праВ.но установени, изведени без допуснати съществени нарушения на процесуалните праВ.а. Не са допуснати и логически грешки  при оценката на наличния доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на чл. 305, ал.3 от НПК съдът е обсъдил комплексно събраните по делото доказателства и е обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си констатации.

 

От правна страна :

 

Въз основа на посочената по-горе фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до правни изводи, които съвпадат напълно с приетото от СРС, а именно, че с действията си подсъдимият К.Г.Д. е осъщестВ. от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 209, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

 

От обективна страна

 

Подсъдимият Д. на 01.12.2016 г., за времето от 13,00 часа до 14,00 часа, в гр.София, ж.к.“Х.“, бл.*********с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у С.Д.А., че е лице, което работи за Червения кръст и иска да му предостави наличните и пари, за да ги обмени в евро в пощата в гр.София, ж.к.“*********“ на гише №3, като я убедил, че от следващият ден вече няма да има левове и с това й причинил имотна вреда в размер на 300.00 /триста/ лева, като деянието представлява маловажен случай.

 

За съставомерността на деянието по чл. 209, ал. 1 от НК от обективна страна е необходимо деецът с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага да възбуди или поддържа у някого заблуждение за определени обстоятелства. Основна характеристика на измамата е непраВ.ната представа на измаменото лице, която е от съществено значение за вземане на последващите решения. Възбуждането на заблуждение е налице, когато деецът проявява активност с цел установяване на една невярна представа и има определен принос за заблуждението, а поддържането на заблуждение се изразява в такива действия от страна на извършителя с които същият затвърждава вече формираната невярна представа у пострадалото лице.

 

В тази връзка по делото безспорно се установи, че подсъдимият е въвел в заблуждение пострадалото лице, като се е предстаВ. за служител на Червения кръст и е поискал от нея да му предостави наличните си пари, като същата му е предала сумата от 300 лева, която е съставомерен резултат от престъплението по чл. 209 от НК, като между деянието и престъпния резултат има пряка причинно-следствена връзка.

 

Налице е основание за квалифициране на деянието по ал. 3 на чл. 209 от НК, доколкото с оглед на предмета на престъплението и начинът на извършването му, конкретният случай разкрива степен на обществена опасност по-ниска, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид, тъй като обществените отношения, които са обект на престъпление по чл.209 от НК, обичайно се характеризират с висока степен на обществена значимост, която в случая не е нали;е.

 

От субективна страна :

 

Подсъдимият Д. е осъщестВ. инкриминираното деяние при форма на вината пряк умисъл и користна цел. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал настъпването им както и настъпването на противоправния резултат. Същият е съзнавал, че като е заяВ. пред св. А., че работи в Червения кръст и следва да й обмени парите от получаваните от нея социални помощи от лева в евро, въвежда същата в заблуждение, като е съзнавал, че казаното й от него не отговаря на истината, както и че в резултат на това заблуждение същата ще се разпореди с парични средства – сумата от 300 лева в негова полза.

 

Първоинстанционният съд подробно е отговорил на всички аргументи на защитата и на подсъдимия, включително и по отношение на неговите твърдения, че е набеден в извършването на престъпление от негов съсед и от разпитаните по делото свидетели, като настоящият състав намира извода на СРС, че по делото няма никакви доказателства в тази насока за праВ.ен, поради което и не намира за нужно отново да излага същите аргументи.

 

По вида и размера на наказанието :

 

Съдът извърши самостоятелна преценка на присъдата в частта за наложеното на подсъдимия наказание, като не намери основание за нейното изменение в тази й част.

 

Наложеното наказание е в рамките и вида, посочени в нормата на чл. 209, ал. 3 от НК, като при неговата индивидуализация съдът праВ.но е анализирал смекчаващите /чисто съдебно минало и възраст/ и отегчаващи отговорността обстоятелства – възрастта на пострадалото лице и обстоятелството, че същата принадлежи към особено уязвима прослойка от българското население, поради което и праВ.но е индивидуализирал наказанието по реда на чл. 54 от НК, а именно „ПРОБАЦИЯ” със следните пробационни мерки: - задължителна регистрация по настоящ адрес *** - за срок от 6 /шест/ месеца с периодичност два пъти седмично за целия период; и задължителни периодични срещи с пробационен служител, за срок от 6 /шест/ месеца, като праВ.но е приспаднал времето през което К.Г.Д. е бил задържан за срок до 24 часа - на 08.12.2016 г.

 

Предвид изложеното Софийски градски съд счита, че присъдата на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдена, поради което

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 07.06.2018г., постановена от СРС, НО, 20-ти състав по НОХД № 10599/2017 година.

 

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                          ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

 

                                                                                                       2.