Решение по дело №1067/2020 на Районен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е  

Номер                                                 08.07.2021 г.                                      гр.Разград     

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р ОД А

 

Разградският районен съд                                                                            състав

На двадесет и девети юни                        две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в състав:

       Председател: Светлана Чолакова

секретар  Ганка Атанасова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1067 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е с правно основание чл.124 от ГПК

                Депозирана е искова молба от Депозирана е искова молба от Д.С.М. и Б. Джейлялов Кюлейманов против М.И.Е., С.С.Е., С.Т., Н.Т. и А.Т. за установяване, че са собственици на основание наследство и давностно владение – за първи ищец 3/4 ид.ч., а за втори ¼ ид.ч. от ПИ с идентификатор 70860.507.185 по КККР на с.С. ****с площ 1031кв.м. ведно с построените в същия имот: Сграда с идентификатор  70860.507.185.1 със застроена площ 64кв.м. на два етажа с предназначение жилищна сграда – еднофамилна; Сграда с идентификатор 70860.507.185.2 със застроена площ 35 кв.м. с предназначение Селскостопанска сграда; Сграда с идентификатор 70860.507.185.3 със застроена площ 51 кв.м. с предназначение Селскостопанска сграда; Сграда с идентификатор 70860.507.185.4 със застроена площ 22 кв.м. с предназначение Селскостопанска сграда. Сочи се, че с н.а. за покупко-продажба №7 том 1 от 1960г. бащата на първи ищец С. Ч.б.ж. на с.Стражец, придобил процесното дворно място заедно с построена в него къща. Той починал през 2002г. и оставил за свои наследници - дъщеря С.Е. и двама сина-А.Т. и ищеца Д.М.. А.се отказал от наследството първият ищеца заедно с родителите си помогнали на С. и семейството и да построят къща в с.С. на *****. А процесното дворно място с постройките на ул.**** още преживе наследодателите обещали да остане на най-малкия им син.През 1976г. той сключил граждански брак с Г. А., като семейство установили владение над имота- и го ползвали необезпокоявано, с убеждението на всички, че имотът е техен. През 2010г. починала съпругата Г.като нейни наследници са двамата ищци, до настоящия момент упражняват фактическа власт върху имота. Не са допускали други лица в имота и никой не е оспорвал владението им. Преди време сестрата С. обявила имота за продан, започнали да идват кандидат-купувачи и разбрали, че техния имот се продава. Твърдят, че са собственици въз основа на наследяване и договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане от 2002г. по отношение на ответника М.Е. съгласно н.а. същият е собственик на 5/6 ид.ч.  Съответно С.Е., наследниците на А.Т.-С.Т., Н.Т. и А.Т., са съсобственици на общо 2/3 ид.ч. от които 1/3 ид.ч. за С.Е. и по 1/9 ид.ч. за останалите от ПИ с идентификатор 70860.507.185.

   Ответникът М.Е. депозира отговор. Оспорва иска. Сочи, че описаната фактическа обстановка не отговаря на истината. Закупеният от родителите имот през 1960г. като  отразената в акт къща е съборена  и двамата със свои средства са изградили двуетажна жилищна сграда и стопанските постройки. Най-малкият им син Д. останал да живее при тях, в този имот се оженил, в  него се намирал и понастоящем. През този период всички консумативни разходи, данъците били заплащани от баща му - С. Ч.и така до смъртта му през 2002г. На ****г. починала баба му Е. Ч., синът и А.Т. се отказал от нейното наследство. А С. Ч.след като останал вдовец продължил да работи издържа семейството на ищеца. Няколко години по-късно се оплакал, че семейството на ищеца го тормозели да им прехвърлел имота, като казвал, че име помагал много и били непризнателни. Пожелал да прехвърли имота на внук си- сина на дъщеря му С.. През 2002г. поради отказ да извърши по сделка синът му Д. при пореден скандал му нанесъл удари по главата  с желязо. След което дядото се лекувал продължително у дома, под грижите на сестра му Н. С. и нейният съпруг-лекар. От този момент бил напълно категоричен, че няма да остави имота на Д.. На 23.08.2002г. с н.а. №* том  * рег.№*** н.д.№***г. дядо му и майка му, прехвърлили своите идеални части само върху сградите в имота, заедно правото на строеж върху мястото, за което ищецът е знаел. Твърди, за станал инцидент още вечерта на погребението на дядо му С., като първият ищец го пресрещнал с нож, като го порязал  А пък сестра му М.след като отишла да им търси сметка, получила удари с ръце от втория ищец, при което и било спукано тъпанчето на дясното ухо. Поради което се оттеглили  за няколко години. През 2006г. вторият ищец напуснал имота и се установил в собствено жилище в гр.Разград. След като починала съпругата на първия и майка на втори ищец, в наследствената къща останал първия ищец. Опитвал се да установи контакт с него, за да се разберат, но той изобщо не отключвал. Тогава обявил за продан неговата 5/6 ид.ч. от сградите. Сочи че втори ищец дори и не бил държател на имота, тъй като през 2006г.  е престанал да живее в имота, установил се в друго населено място. Както, че не е придобил по наследство дял от майка си, тъй като същата нищо не е придобивала по давност, тя починала осем години след собственика С. Чобанов.

   Ответникът С.Е. депозира отговор. Оспорва иска, сочи, че  описаната в исковата молба фактическа обстановка не отговаря на истината. На 23.08.2002г.  тя и баща и С. прехвърлили на сина и М.  общо 5/6 ид. ч. от собствеността само върху сградите в имота заедно с правото на строеж върху мястото. След като баща и С. починал ищците нападнали сина и М., а по-късно и дъщеря и М., изплашени от това се оттеглили за няколко години. През 2006г. първия ищец напуснал имота и се установил да живее вгр.Разград, като се върнал след смъртта на съпругата си Г. През това време били невъзможни преговори с него за продан на 5/6 ид.ч. от сградите, тъй като псе заканвал, че ще ги ликвидира и за това се противопоставяла синът и да приближава имота.  Твърди, че след 2002г. имотът е бил узурпиран и заключен от първия ищец. Както, че не текла придобивна давност по отношение на втори ищец, който през 2006г. престанал да живее там.

Ответниците С.Т. Н.. Т. и А.Т., чрез представител депозират отговор. Признават изложените в молбата обстоятелства. Сочат, че основните наследодатели С. и Е. имали три деца - С.Е., А.Т. и Д.М.. От техния наследодател А.Т. знаели, че родителите му искали преживе да подсигурят децата си, така, че на най-големия син/според обичая/ са предоставили съседния парцел върху който през 1971г. с помощта на родителите на А.построили къща в с.Стражец, ул.Средец №39, в която живели до изселването през 1978г., после я продали. На дъщеря си С. родителите помогнали с труд и пари за строежа на къщата, на ул.***, в която живеела до момента. Като на малкия син Д. предоставил своята къща, предмет на делото. При това разпределение никой не се бил противопоставил. Поради тази причина след смъртта на майка им Е. през 1998г. техния наследодател се отказал от наследството със съзнание, че се отказва от цялото наследство на родителите си в полза на брат си Д., че процесния имот е на него. Както, че приживе Е. и С. споделили, че са дали достатъчно пари на дъщеря си С. и на тях, за да нямат претенции към Д., който ще остане да живее с тях и да ги гледа. Имало съгласие от страна на С., и А., Д. да установи фактическа власт и върху техните части. Считат, че прехвърлянето на М.Е. срещу задължение за издръжка и гледане на 23.02.2002г. малко преди смъртта на С. Ч., който починал на ****г., противоречало на добрите нрави.

            След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: С н.а. за покупко-продажба №* том * от ***г. С.М. Ч.придобил процесния имот с настоящ идентификатор 70860.507.185 по КККР на с.С.*****. Със съпругата си Е. Ч. имали три деца - С.С.Е., А.Т. и Д.С.М.. Е. Ч. починала на ****г. А.Т. се отказал от наследството на майка си Е. Ч., като отказът вписан на 18.05.1998г. в особената книга на РРС. А.Т. починал, оставил за свои наследници С.Т., Н.Т. и А.Т.. С н.а. за прехвърляне право на собственост  №* том * рег. №**** от ****г. С.М. Ч.и С. С. Е. прехвърлили на М.И.Е. своите общо 5/6 идеални част от правото на собственост върху построените в имота сгради заедно с правото на строеж върху поземления имот, в който са построени. С.М. Ч.починал на 22.10.2002г.

            Във връзка с доказване твърденията на ищците са разпитани свидетелите С. Б. М., К.Р.С. и И. С. И..  В показанията си св. М. *** с Д., познават се от деца. Той и сина му Б. ***. Там преди това живял заедно с родителите си, които помагали приживе на всичките си три деца. Баща му С. починал на 80г., бил адекватен, не се бил оплаквал от някого. Д. поддържал къщата и работел градината. Не е виждала С. да идвала в имота след погребението на баща си. Синът на Д. *** от десет и повече години. Не била виждала М. да идва при дядо си повече от 20 години.

Св. С. сочи, че работел като ходжа,  познавал Д.,***. Работил 7-8 години заедно с бащата на Д.-С., това било около 70-те години. Тогава С. му казвал, че двете му деца имали къщи, тази щяла да остане за Д.. Той заедно със съпругата си и децата, гладел баща си, докато починал. Д. живеел в къщата откакто се родил, там се оженил, там бил роден синът му. Никой друг не поддържал къщата, Б. идвал при баща си всяка седмица. Не бил виждал М., не знаел майка му С. и наследниците на А.да са идвали в къщата, след като починал дядо С.

            Св. И. сочи, че са комшии с Д. и Б., познавал целият им род. Сестрата С. *** от 1970г., братът А., който починал живеел в Турция. Д. със съпругата си Г.и семейството си живеел в тази къща, родителите му също. До като почине С., Д. го гледал знаел, че приживе бил помогнал на другите си деца да си купят къщи. Докато чул за случая с прехвърлянето на къщата, не знаел за лоши отношения между Д.С. и А. Погребението на С. било поето от Д., той погребал баща си. С А.работели заедно между 1961-71г., от него бил чул че дядо С. помогнал на него и на сестра му. А.дошъл и когато разбрал за прехвърлянето на къщата на М., за да разбере защо така било сторено. На сестра му страната му казали да се подписва за имота. Наследниците на А.идвали преди 16-17г. на сватбата на Б., след това жена му също идвала на гости на Д.С. или някой друг, след смъртта на С. не е виждал, да ходи в къщата. След прехвърлянето на къщата, не е чувал да е имало разправии или побоища.

По искане на ответниците М. и С.Е. са разпитани свидетелите В.М. И., Мелиха Сали М. и Н.И.М.-С..

В показанията си св.И. сочи, че се познавал с М.Е. от детските си години, били съученици. Освен това имал роднини в с.Стражец, бил живял там. Виждали се често с М. и били близки. От него разбрал, че дядо му С. е прехвърлил на него къщата. В следствие на това след смъртта на дядо му вуйчо му Д. го нападнал с нож, той като се предпазвал с ръце, бил наранен в дясната ръка. Двамата се видели около седмица след този инцидент, когато видял, че М. имал рана на ръката, която била явно обработвана хирургично. Той му споделил, че след погребението на дядо му вечерта вуйчо му го нападнал с нож в къщата, когато си заминали чуждите хора, които били дошли за погребението. М. изглеждал много уплашен, паниран, дълго не можел да преживее това. След инцидента М. се променил, не пиели кафе, имал паничен страх, дълго време бил на медикаменти. На два пъти го помолил да отиде с него в къщата при вуйчо му. Първият път било около десет години след смъртта на дядото, но не бил допуснат от вуйчо си, с когото искал да се споразумеят. Преди около шест години ходил заедно с М. за втори път, като стоял отсреща в заведението. Вуйчото тогава казал - Не разбрахте ли цялото семейство, че къщата няма да я дам, не ви ли стига това, което се случи. М. му бил споделил и за нападение над малката му сестра, била набита от вуйчо си, като и било спукано тъпанчето. Тогава ходила при вуйчо си да иска обяснения, защо брат и бил нападнат. Знае, че имало и опити на два пъти да бъде продаван имота от М., като втория път купувачите били съгласни вуйчото да остане да живее в къщата, но продажбата не се осъществила.

Св.М. сочи, че знае къщата, която дядо С. строил. Д. живеел там. Хората разправяли, че не се имали въобще Д. с баща му и майка му. Видяла дядо С. с превръзка на главата, имал нараняване, а на въпроса и дали е паднал отговорил, че синът му го ударил по главата с тесл и са станали за „резил“. Скарали се за къщата, защото не искал на никого да я дава, а Д. искал да му я прехвърли. Тази случка била около година преди да почине дядо С.. Ходила на погребението му, синът му Д. и Б. не били там, защото когато станала случката с теслата казал, че не ги искал на погребението си., казал това на комшиите. След погребението Д. нападнал М. с нож, като го порязал по ръката. На сестрата М.също посегнал, защото отишла да го пита защо посегнал на брат и.

            Св. С. дъщеря на С. и сестра на М. сочи, че бащината и къща е строена през 1971г. от баща и И. с негови средства, който единствен в семейството работел. Дворното място баща и получил по наследство от своята майка.  Баба и Е. и дядо и С. не били давали средства за строежа, не се включвали и с труд. Заради лошото финансово положение на родителите си, за да има условия да се подготвя за изпитите, помолила дядо си за кредит, но той отказал. На молбата да и отдели една стая в неговата къща, обаче се съгласил. Живяла в дома му 1980г.-1986г., в една стая с баба си Е. Отношенията с вуйчо и Д. били много добри. В къщата цялото домакинстване пазаруване се поемало от дядо и. На общите семейни вечери вуйчо и често се хвалел, че всичките им пари от трудови възнаграждения, освен за обувки и храна отивали в банката.  Дядо и макар и пенсионер работел в огромния си двор отглеждал зеленчуци, които продавал на пазара в гр.Разград. Хората от селото също идвали да пазаруват. Това продължило до смъртта на баба и Е., когато вече тя живеела със семейството си в гр.Разград. Отношенията и с баба и дядо и били много близки след 1998г., а дядо и никога не поставял въпроса за разпределение на имоти. След смъртта на баба и Е. той започнал да мисли за това. Споделил и, че вуйчо и Д. и съпругата му го тормозели, настоявали да им прехвърли къщата, както че помагал до сега на Д., който бил на негова издръжка откакто се оженил, на него давал най-много. Казал, че няма да прехвърли къщата на никого. Променил решението си след инцидент около година преди да почине, при който дядо и С. бил ударен по главата от Д., след като му бил съобщил, че ще прехвърли къщата на брат и М.. На следващия ден сестра и след като отишла да потърси сметка на ищците какво искат от брат и, била нападната с юмруци по главата, в следствие на което било спукано тъпанчето на ухото. Твърди, че след нападението над брат и М. животът му се преобърнал получил страхова невроза, която била много тежка първите години, имало я и сега. Започнал да прави опити по някакъв начин да си поделят с ищеца имота, който обаче не го допускал. Ходил при него и с негов съученик няколко пъти. От него чула, че вуйчо им освен че не го допускал, продължавал да го заплашва с това, което се случило на погребението. Брат и имал намерение да продаде притежаваната част от имот, като с получените пари да си купи друг, но не успял да сподели това си намерение с вуйчо си. След това намерил купувач, който се съгласил да заплати неговия дял, както се съгласил вуйчо и да продължи да живее в имота, но не се стигнало до сделка.

            Приложени са нотариални актове, съдебно медицинско удостоверение от 25.10.20202г., съдебномедицинско освидетелстване от 24.10.2002г., приходни квитанции.

            Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Искът е с правно основание чл.79 ЗС вр. с чл.124 ГПК съгласно която разпоредба придобиването на право на собственост се осъществява с непрекъснато владение в продължение на 10 години, което следва да бъде явно, необезпокоявано, като фактическата власт следва да се упражнява с намерение за своене. По принцип упражняването на фактическата власт продължава на основанието на което е започнало. За да придобие по давност частта на съсобствениците, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Завладяването на частите на останалите и промяната на намерението, трябва да се манифестира пред останалите съсобственици чрез действия отблъскващи владението и установяващи своене – ТР №1/2012г.  ОСГК на ВКС. В случая е безспорно, че ответникът М.Е. по силата на прехвърлителната сделка от 23.08.2020г., с която С. Ч.и С.Е. прехвърлят на своите идеални части е собственик на 5/6 ид. ч. от сградите в имота заедно с правото на строеж върху мястото. Останалата 1/6ид.ч. от сградите е за първия ищец като наследник на С. Чобанов, тъй като другият син А.Т. се е отказал от наследството на майка си Е. Ч.. Като дворното място от 1031кв.м. в случая е в съсобственост на наследниците на общия наследодател - трите му деца С.Е., А.Т. и Д.С. съгласно чл.5 ал.1 ЗН, които наследяват поравно, т.е. по 1/3 ид.ч. Ищците при пълно и главно доказване следва да установят твърденията си за осъществен фактически състав на чл.79 ЗС, че в период от 10 години след 2002г. не са били държатели на идеалните части на останалите съсобственици, а са ги завладели. По принцип упражняването на фактическа власт продължава на основанието на което е започнало, като няма пречка да настъпи промяна в намерението на съсобственика и същият да започне да владее идеалната част на другия съсобственик, като тези действия са сведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването както бе посочено, следва да се манифестира пред останалите съсобственици чрез действия отблъскващи владението и установяващи своене. От показанията на разпитаните по искане на ищците свидетели се установява, че първият ищец Д. е живял заедно с родителите си както и със своето семейство и продължава да живее в процесния имот, както че не са виждали сестрата С., синът и М. в имота след смъртта на С. Ч. А според показанията на св.И. баща му – С. Ч.споделил, че има намерение да остави къщата на Д.. Това обаче явно не се е осъществило, видно от приложения н.а. №7 от 23.08.2002г., с който С. Ч.прехвърля своята част от 4/6 ид. части от построените сгради в дворното място на своя внук М.Е.. Т.е. ищцовите свидетели установяват единствено упражняването на фактическата власт по отношение на имота в процесния период. Тук намира за необходимо да се отбележи, че са неоснователни доводите на ищците, както и неотносима посочената от тях практика на ВКС в депозираната писмена защита, касаещи отношенията между сънаследници, когато един от тях след смъртта на наследодателя живее в имота както, че е имало предварителна уговорка от наследодателя за предаване на владението на първия ищец. На първо място в случая се твърди придобиване на процесния имот по давност, като съсобствеността с ответника М.Е. произтича от прехвърлителната сделка съгласно н.а. №7 от 23.08.2002г. А за тази сделка явно ищците са знаели, което се установява от показанията на свидетелите водени от ответниците както и от показанията на св.И., която е водена от ищците. На следващо място св. С. сочи за такова намерение на С. Ч., което му споделил през 80-те години, когато работели заедно. Това явно не е станало в близко време преди смъртта му, когато е променил намерението си с факта, че е прехвърлил соята идеална част на внука М.Е.. Тук твърденията на ответниците за промененото намерение на С. Ч.и причината за това - нараняването причинено от сина му Д.  М., се потвърждава от показанията на разпитаните по тяхно искане свидетели, така и от приложените писмени доказателства - медицинско освидетелстване, съдебномедицинско удостоверение, които са издадени непосредствено след датата на смъртта на С. Ч., в подкрепа на твърденията, че след погребението първият ищец е нападнал ответника М.Е., както и неговата сестра. Удостоверението за данъчна оценка от 05.04.2002г. издадено на името на С. М. Ч., също е инцидия и в подкрепа на тези доказателства,  които преценени в своята съвкупност, не бяха опровергани от ищците. Приложени са и приходни квитанции от ответника М.Е., за заплащани данъци по отношение на недвижимия имот през част от периода от 2003г.-2006г. и 2011г.-2020г. Свидетелите водени от ищците сочат единствено отрицателен факт - че не знаят за такъв инцидент по отношение на С. Чобанов. Както бе посочено по-горе не е достатъчно едно лице да ползва имота според неговото предназначение, да поддържа същия, което е установеното от събраните доказателства по отношение на ищците, за да се признае, че упражнява фактическа власт с намерение за своене, при хипотезата в която е имотът е съсобствен. Необходимо е намерението за своене да е противопоставено на другия съсобственик, чрез действия които демонстрират отричане на неговите права върху съсобствената вещ - отстраняване от имота, недопускане, оспорване на права и др. в т.см. практиката на ВКС, напр. Решение №110/20.03.2012г. гр.д. №870/2011г. II г.о. ВК и др. Евентуално за такива действия от страна на първия ищец сочи единствено свидетелят Инол, който за първи път ходил с ответника М.Е. в имота около десет години след сделката, когато не бил допуснат от Д., като двамата не могли и да разговарят. След това преди около 6 години отново същият свидетел сочи, че е бил направен опит от страна на М.Е. да разговаря с вуйчо си Д., който казал, че няма да даде къщата. Явно поради тази причина няколко седмици преди подаването на исковата молба-03.08.2020г. както самите ищци твърдят в нея, са започнали да идват кандидат купувачи, поради това, че имотът бил обявен за продан от ответника С.Е.. Ако се приеме, че демонстрирането на намерението и завладяването на идеалната част на съсобствениците от страна на ищците е станало както сочи св.Инол - около десет години след сделката, тъй като няма други доказателства за това, т.е. към 2012-13г., до подаването на молбата - м.08.2020г. не е изминал 10 годишен период. На следващо място в този период, упражняваната фактическа власт не е била спокойна и необезпокоявана, тъй като преди около шест години ответникът М.Е., според показанията на св.Инол е поискал отново да се разбере с вуйчо си Д. за имота, тъй като явно е искал да продаде своя дял, което не означава, че не имал претенции към собствеността си. Съдът няма причина да не кредитира показанията на св.Инол,  както и на останалите свидетели, единствено на св. Н.М.-С. преценени съобразно чл.172 ГПК. Показанията са незаинтересовани, последователни, кореспондиращи с писмените доказателства посочени по-горе. Следователно съдът следва да приеме, че ищците са упражнявали фактическата власт за съсобственика, била са държатели, а не владелци на частите на останалите съсобственици, поради което давност не е текла, като това се отнася както за сградите, така и за парцела върху който са построени. Предвид изложените съображения, при пълно и главно доказване, ищците не установиха по безспорен начина да е осъществен фактически състав на чл.79 ЗС, поради което претенцията следва да се отхвърли.

            Предвид неоснователността на иска на основание чл.78 ал.3 от ГПК ищците следва да заплатят на ответника М.И.Е. направените разноски в производството в размер на 1000лв., за заплатено адвокатско възнаграждение.

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

         

          ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Д.С.М., ЕГН**********, адрес *** и Б. Д. С., ЕГН***********, адрес *** против М.И.Е., ЕГН**********, адрес ***, С.С.Е., ЕГН********** адрес ***, С.Т., родена на ***г. гражданка на Р.Турция, Н.Т., родена на***г. гражданка на Р.Турция и А.Т., родена ***г. гражданка на Р.Турция, за установяване, че са собственици на основание наследство и давностно владение – за първи ищец 3/4 ид.ч., а за втори 1/4 ид.ч. от ПИ с идентификатор 70860.507.185 по КККР на с.С. ****с площ 1031кв.м. ведно с построените в същия имот: Сграда с идентификатор  70860.507.185.1 със застроена площ 64кв.м. на два етажа с предназначение жилищна сграда - еднофамилна; Сграда с идентификатор 70860.507.185.2 със застроена площ 35 кв.м. с предназначение Селскостопанска сграда; Сграда с идентификатор 70860.507.185.3 със застроена площ 51 кв.м. с предназначение Селскостопанска сграда; Сграда с идентификатор 70860.507.185.4 със застроена площ 22 кв.м. с предназначение Селскостопанска сграда, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Д.С.М., ЕГН**********, адрес *** и Б. Джейлялов С., ЕГН***********, адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на М.И.Е., ЕГН**********, адрес ***. сумата 1000лв. /хиляда лева/ за разноски

          Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: