Определение по дело №1828/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260013
Дата: 20 август 2020 г. (в сила от 9 септември 2020 г.)
Съдия: Надежда Наскова Дзивкова
Дело: 20205300501828
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 18 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№260013, 20.08.2020г., Пловдив

 

 

Пловдивски Окръжен съд                                           VІ граждански състав,

на  двадесети август                                       две хиляди и двадесета година                                                  

в закрито заседание в следния състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Дзивкова

                                                         ЧЛЕНОВЕ : Виделина Куршумова

                                                                             Таня Георгиева

Като разгледа докладваното от съдия Дзивкова

Частно гражданско дело  № 1828 по описа за 2020 година

и за да се произнесе взе предвид следното :

            Производството е по реда на чл.577 от ГПК.

            Постъпила е  жалба с вх.№23511 /17.08.2020г. от „Ел естейт“ ЕООД  против Определение №2/10.08.2020г. на съдия по вписванията при КрлРС, постановено по заявление  вх.№ 2242/10.08.2020г., с което е постановен отказ за вписване на Учредителен акт на „Ел естейт“ ЕООД.

Излагат се съображения, че постановеният отказ е неправилен и незаконосъобразен. Поддържа се, че е внесена изискуемата се ДТ от 10лв., т.к. се касае за вписване на учредителен акт, който има оповестителен характер. По отношение доводите за липса на особените изисквания на закона – чл.264 от ДОПК, жалбоподателят сочи, че е представил писмени доказателства за липса на непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Твърди се и че е представена декларация от представляващия дружеството, апортирало имотите, за липса на такива задължения.

            Съдът , като разгледа постъпилата частна жалба, намира, че същата е подадена в срок, от лице, имащо право на жалба и е  допустима.

            С Определение № 2/10.08.2020г. на съдия по вписванията при КрлРС, постановено по заявление  вх.№ 2242/10.08.2020г., с което е постановен отказ за вписване на Учредителен акт на „Ел естейт“ ЕООД. Изложени са три групи съображения за отказа : - липса на внесена ДТ , определена съгл. чл.2 от ТДТ, събирани от АВп; - невъзможност да се проследи правото на собственост на апортиращото дружество върху сгради с идентификатори 36498.505.2978.24, 36498.505.2978.25, 36498.505.2978.26, свързани с това, че не е представена Заповед за изменение на КККР, доказваща евентуалното разделяне на имот с идентификатор 36498.505.2978.23; - констатираното при служебна проверка налагане на обезпечителни мерки – 2 бр. възбрани, наложени от НАП, ТД Пловдив, с постановления за налагане на предварителни обезпечителни мерки на осн. чл.121, ал.1 от ДОПК, при което съдията по вписвания намира, че до погасяване на публичните задължения и заличаване на наложените възбрани не може да бъде извършено вписване на осн. чл.264, ал.4 от ДОПК.

Съдът констатира, че към подаденото заявление за вписване на Учредителния акт на жалбоподателя „Ел. естейт „ ЕООД е приложена квитанция за заплатена ДТ от 10лв. В чл.2 от ТДТ, които се събират от АВп, е указано, че за вписване на подлежащи на вписване актове и документи се събира такса върху цената, по която е таксуван актът или документът, или върху цената на иска в размер 0,1 на сто, но не по-малко от 10 лв. В случая материалния интерес се равнява на стойността на непаричната вноска, която съставлява множество невдижими имоти. Същите, по данните, предоставени от самия заявител, а именно извършената оценка на апорта, е на стойност 5 500 000лв.Определената ДТ по посочената норма следва да е в размер на 5 500лв. В този смисъл правилен се явява изводът на съдията по вписвания, че не е внесена дължимата ДТ за извършване на исканото вписване , съобразно Правилника за вписванията.

По отношение на втория довод за отказа, наведен с обжалваното определение – липсата на доказателства за идентитет на част от имотите, съдът намира, че такъв действително не се установява. Към заявлението на дружеството са представени множество нотариални актове, които удостоверяват правото на собственост на вносителя на непаричната вноска – „Електростомана 2004“ АД върху множество имоти, сред които и имот с идентификатор  36498.505.2978.23. В част от представените скици , издадени до м.03.2020г. този имот е отразен като съществуващ и с посочения идентификатор. В учредителния акт на жалбоподателя, както и в скиците, издадени след м.03.2020г., този имот не е отразен, като на негово място са отразени имоти с идентификатори 36498.505.2978.24, 36498.505.2978.25,  36498.505.2978.26. Няма данни за собствеността на тези имоти, като при евентуалното им обособяване като самостоятелни такива от имот с идентификатор 36498.505.2978.23, то следва да е приложена и съответната заповед за изменение КККР. Индиция за тази трансформация се съдържа в скиците на трите имота, но същите самостоятелно не могат да служат като доказателство за настъпване на този факт.

По тези съображения, съдът намира, че и вторият довод на съдията по вписвания за постановяване на отказ  е законосъобразен, т.к. той е длъжностно лице, които следва да се удостовери за собствеността при извършване на апорта.

Досежно доводът относно наличието на евентуални публични задължения на дружеството, извършващо непаричната вноска, съдът намира същият за незаконосъобразен. Действително , съгл. ДОПК съдията по вписвания следва да следи за липса на публични задължения. Към заявлението, обаче, е представен официален документ от органа, оправомощен да установява и събира такива, представено е удостоверение от ТД на НАП, Пловдив, от което е видно, че „Електростомата 2004“ АД няма публични задължения. Обстоятелството, че са налице вписани обезпечителни мерки за евентуално бъдещи задължения не може да промени извода за липса на изискуеми  задължения към момента на подаване на заявлението за вписване. Неправилен се явява изводът на съдията по вписвания, че е наличието на евентуални публични задължения съставлява пречка за  вписване на учредителния акт.

Предвид изложеното, съдът намира, че крайният извод на съдията по вписвания за постановяване на отказ за вписване на Учредителен акт на „Ел естейт“ ЕООД е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден.

            По изложеното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение №2/10.08.2020г. на съдия по вписванията при КрлРС, постановено по заявление  вх.№ 2242/10.08.2020г., на „Ел естейт“ ЕООД, ЕИК 20168131,  с което е постановен отказ за вписване на Учредителен акт на „Ел естейт“ ЕООД.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280 ГПК в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                ЧЛЕНОВЕ :