№ 1524
гр. София, 01.12.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:Николай Николов
Бетина Б. Бошнакова
като разгледа докладваното от Бетина Б. Бошнакова Въззивно частно
наказателно дело № 20211100604259 по описа за 2021 година
Производството е по реда на гл. XXII от НПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 21044320/25.08.2021 г., подадена от защитника
на подсъдимата М. И.И. - адв. Е.А.Д.-В. - АК - Бургас, срещу определение от 28.07.2021 г.,
постановено по НЧХД № 7690/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 114-ти състав, с
което е оставена без уважение като неоснователна молба от 04.06.2021 г. на жалбоподателя,
с която е направено искане за присъждане на сумата от 1 500 лева, представляващи разноски
за адвокатско възнаграждение, направени във въззивното производство.
В жалбата се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно,
несправедливо и необосновано. Твърди се, че първата инстанция неправилно е приела, че
липсват доказателства, установяващи извършени от защитника действия по правна защита и
съдействие във въззивното производство. Сочи се, че по делото са депозирани писмени
възражения срещу въззивната жалба, подадената от частния тъжител. Поддържа се, че тези
действия представляват основна част на реализираното право на защита в производството
пред въззивната инстанция и подлежат на заплащане.
В срока по чл. 342, ал. 2 НПК е постъпило възражение срещу частна жалба,
озаглавено „писмени бележки“, подаден от адв. М.В. – повереник на частния тъжител
И.И.Й.. Излагат се доводи в подкрепа на становището, че обжалваното определение е
правилно.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Производството по НЧХД № 7690/2019 г. по описа на Софийски районен съд, Н.О.,
114-ти състав е образувано по тъжба на И.И.Й., с която срещу М. И.И. е повдигнато
обвинение за извършени престъпления по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 146, ал. 1 НК
и по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 147, ал. 1 НК.
С присъда от 26.06.2020 г., постановена по НЧХД № 7690/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, Н.О., 114-ти състав, подсъдимата М. И.И. е призната за невиновна и
е оправдана по повдигнатите ѝ обвинения.
На основание въззивна жалба срещу постановения съдебен акт, подадена от адв. М.В.
1
– повереник на частния тъжител, е образувано ВНЧХД № 4373/2020 г. по описа на
Софийски градски съд, Н.О., III въззивен състав. По делото е постъпило възражение с вх. №
21056296/26.10.2020 г. от подсъдимата И. чрез нейния упълномощен защитник – адв. Е.А.Д.-
В. - АК – Бургас. Защитата претендира и сторени пред въззивната инстанция разноски, като
към възражението прилага договор за правна помощ и съдействие, пълномощно и списък на
разноските по чл. 80 ГПК.
След депозиране на въззивната жалба по делото е постъпила молба с вх. №
21057124/28.10.2020 г., подадена от повереника на частния тъжител, за оттегляне на
жалбата, в която изрично е заявено, че това процесуално действие е предприето по желание
на доверителя. В изпълнение на дадените от съда указания с молба от 10.11.2020 г. и
частният тъжител е направил изрично волеизявление за оттегляне на жалбата.
С молба от 30.11.2020 г., подадена от подсъдимата М.И., чрез нейния защитник адв.
В., е направено искане за възлагане на разноските, направени във въззивното производство,
в тежест на частния тъжител.
С определение № 260077/11.01.2021 г., постановено по ВНЧХД № 4373/2020 г. по
описа на Софийски градски съд, Н.О., III въззивен състав, производството по делото е
прекратено поради оттегляне на въззивната жалба от частния тъжител.
С молба с вх. № 21033553/04.06.2021 г., подадена от М.И., чрез нейния процесуален
представил адв. В., е отправено искане до Софийски районен съд, Н.О., 114-ти състав да се
произнесе с нарочно определение по реда на чл. 360, ал. 1, т. 4 НПК по сторените пред СГС
разноски.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение като
неоснователна молбата от 04.06.2021 г., с която се иска да бъдат присъдени разноските за
адвокатски хонорар в размер на 1 500 лева, направени пред втората инстанция, с мотивите,
че по делото не се е развило въззивно производство, не са представени доказателства за
извършени действия от защитника на подсъдимата И. по въззивното производство, поради
което разноски за адвокатско възнаграждение не се дължат.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до
следните правни изводи:
Настоящото производство е образувано по жалба, подадена от активно легитимирана
страна, в законоустановения 7-дневен срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
като същата е отправена до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се
явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА
Съобразно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК, когато подсъдимият бъде признат за
невиновен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела,
образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат в тежест на частния тъжител.
Присъждането на сторените по делото разноски не е обусловено от това на какъв етап от
развитието на наказателното производство е настъпило основанието за неговото
прекратяване, а зависи от изхода на делото. Видно от текста на цитираната разпоредба,
отговорността за разноски следва да се понесе от страната, която неоснователно е
инициирала съдебното производство. В случая образуваното въззивното производство, респ.
неговото прекратяване не е резултат от поведението на жалбоподателя и е извън неговата
воля, поради което не следва той да понесе неблагоприятни материални последици, заради
това, че е упражнил конституционното си право на съдебна защита.
От депозираните от защитата писмени възражения срещу подадената въззивна жалба
и нарочна молба от 30.11.2020 г. се установява, че искането за присъждане на сторените във
въззивното производство разноски е своевременно направено. Съобразно установената
2
съдебната практика за основателността на това искане е достатъчно страната да е
представила пред съда пълномощно и документ, удостоверяващ действителното плащане на
адвокатското възнаграждение. Видно от представеното по делото пълномощно (л. 129),
жалбоподателят М. И. И. надлежно е упълномощила адв. Е.А.Д.-В. да я представлява пред
въззивната инстанция. На следващо място, в приложения по делото договор за правна
помощ и съдействие ( л. 128) се съдържат данни за размера на уговорения адвокатски
хонорар ( 1 500 лева) и е указан начина на неговото плащане – в брой. Съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС,
когато възнаграждението е заплатено в брой, самият договор има характер на разписка, с
която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското
възнаграждение.
Предвид гореизложените съображения настоящият съдебен състав намира, че са
налице изискуемите предпоставки за възлагане на разноските, сторени от жалбоподателя във
въззивното производство, в тежест на частния тъжител, поради което счита, че обжалваното
определение следва да бъде отменено, а частната жалба - уважена поради нейната
основателност.
Така мотивиран, на основание чл. 345, ал. 2 НПК Софийски градски съд, Н.О., ІI
въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 28.07.2021 г., постановено по НЧХД № 7690/2019 г. по
описа на Софийски районен съд, 114-ти състав, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 190, ал. 1, предл. 2 НПК И.И.Й., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. София, ул. **** да заплати на М. И.И., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. София, ж.к.“Красно село“, кв. **** сумата в размер на 1 500 (хиляда и петстотин)
лева, представляващи съдебни разноски, направени във въззивното производство по ВНЧХД
№ 4373/2020 г. по описа на СГС, Н.О., III въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3