РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 23.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на първи февруари през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Лидия Ант. Георгиева
при участието на секретаря Ирена С. Стоянова
като разгледа докладваното от Лидия Ант. Георгиева Административно
наказателно дело № 20231880200183 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63д от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл. 189, ал. 14 от
Закон за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба подадена от Н. Р. Н. от гр. ..., ул. „...” №...., бл....,
ет...., ап....., ЕГН **********, против наказателно постановление № .... от
20.06.2023 г., издадено от началник група в ОДМВР- София, РУ- Своге, с
което на жалбоподателя за нарушения на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП, са наложени на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП
административно наказание „глоба” в размер от 20 лв. /двадесет лева/ и на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, административни наказания „глоба“ в
размер от 50 лв. /петдесет лева/ и „лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“ за срок от 1 /един/ месец.
В жалбата се излага, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и необосновано, издадено при съществени нарушения на
процесуалните правила и материално-правните норми. Иска се от съда да го
отмени изцяло.
Административнонаказващият орган, в съпроводително писмо, дава
становище за неоснователност на жалбата и прави възражение за
прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани от
жалбподателя.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема следното от фактическа
страна:
На 12.05.2023 г., в гр. С., бул. „...“, на паркинг на магазин „...“, водачът
1
на лек автомобил, марка „....“, рег. № ... при управление на заден ход
реализирал пътно-транспортно произшествие /ПТП/, като нанесъл удар на
паркирания на паркинга лек автомобил, марка „...“, с рег. № ..., управляван от
св. А. Ц. Т.. В резултат на произшествието по управлявания от св. Т.
автомобил били нанесени щети. След като реализирал ПТП-то, водачът на лек
автомобил, марка „....“, рег. № ..., излязъл от автомобила, огледал нанесените
щети по лек автомобил, марка „....“, с рег. № ... и напуснал мястото. Неговите
действия били наблюдавани от св. А. С. С., която снимала с телефона си
регистрационния номер на управлявания от него автомобил. При излизането
от магазина на св. А. Т., св. А. С. я уведомила за видяното от нея, след което
двете сигнализирали органите на МВР. На място дошли полицейски
служители, които констатирали произшествието. За случая била образувана
полицейска преписка № ...../15.05.2023 г.
През месец юни 2023 г., в РУ- Своге бил получен сигнал за настъпило
ПТП на общински път, в близост до село Ц., общ. С. Произшествието било
констатирано от св. Ю. А. Т., който при сравняване на данните за
автомобилите, участвали в пътно-транспортното произшествие, настъпило до
с. Ц. и процесното ПТП, стигнал до извода, че водачът на автомобила,
реализирал пътно-траспортното произшествие на 12.05.2023 г. на паркинга на
магазин „...“, гр. С., е жабоподателя. Предвид това св. Т., който бил запознат с
преписка № ..../15.05.2023 г., уведомил за констатациите си св. Т. С. И., който
на база на съдържащото се в преписката и данните за водача, съобщени му от
св. Т., съставил против жаллбоподателя Н. Н. акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/, серия ..., № ... от 05.06.2023 г. В акта
било посочено, че на 12.05.2023 г., в 20:45 часа, в гр. С., бул. ...., на паркинг
на магазин „....“, при управление на заден ход на лек автомобил, марка „....“,
рег. № ...., собственост на „....“ ЕООД, реализирал ПТП в паркиран лек
автомобил, марка „....“, с рег. № ...., след което напуснал произшествието без
да се убеди, че не са нанесени щети и без да уведоми контролните органи, с
което виновно е нарушил чл. 40, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП. В АУАН било посочено, че е съставен във връзка с прписка № .... от
15.05.2023 г. Въз основа на посочения АУАН е издадено наказателно
постановление № .... от 20.06.2023 г., от началник група в ОДМВР- София,
РУ- Своге, с което на Н. Р. Н. за нарушения на чл. 40, ал. 1 ЗДвП – движи се
на заден ход без да се е убедил, че няма да създаде опасност за другите
участници в движението - ПТП и чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП – не спира и не
установява последиците от ПТП, му били наложени административни
наказания „глоба” в размер от 20 лв. /двадесет лева/, „глоба“ в размер от 50
лв. /петдесет лева/ и „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“ за срок от 1 /един/ месец.
Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно
доказана въз основа на събраните гласни и писмени доказателства. Съдът
кредитира свидетелските показания на св. А. Ц. Т., А. С. С., Т. С. И. и Ю. А.
Т., които са логични, последователни и безпротиворечиви и се подкрепят от
събраните по делото писмени доказателства: материалите по преписка №
.../15.05.2023 г., справка от търговския регистър и регистър на юридическите
лица с нестопанска цел, както и всички писмени материали, съдържащи се в
приложената административнонаказателна преписка, изготвена във връзка с
2
обжалваното наказателно постановление № .... от 20.06.2023 г., издадено от
началник група в ОДМВР- София, РУ- Своге.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи :
По допустимостта на жалбата:
Подадената жалба е редовна и допустима. Същата е подадена в
законоустановения срок от лице, което има правен интерес да обжалва
наказателното постановление.
По основателността на жалбата:
Разгледана по същество жалбата е основателна.
За да бъде ангажирана административнонаказателна отговорност
спрямо едно лице е необходимо да са налице няколко кумулативно
предвидени от закона предпоставки: на първо място следва да е извършено
административно нарушение /действие или бездействие/, което нарушава
определена законова разпоредба. То следва да е извършено виновно и да е
обявено от закона за наказуемо с административно наказание по
административен ред. На второ място, по безспорен и категоричен начин е
необходимо да бъде установено авторството на деянието. На трето място е
необходимо да са спазени формалните изисквания на чл. 34 от ЗАНН,
относно предпоставките за образуване на административно наказателното
производство и сроковете за завършването му, както и издадените актове и
НП да отговарят на формалните изисквания и да съдържат предвидените в
закона реквизити. Съгласно чл. 57, ал. 1 ЗАНН, наказателното постановление
трябва да съдържа: данни за нарушителя; описание на нарушението; датата и
мястото, където е извършено; обстоятелствата, при които е извършено, както
и доказателствата, които го потвърждават; законните разпоредби, които са
били нарушени виновно; вида и размера на наказанието; отегчаващите и
смекчаващите обстоятелства; разпореждането с веществените доказателства;
размера на обезщетението, както и в какъв срок и пред кой съд подлежи на
обжалване.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му
задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление
и АУАН, констатира следното: по отношение спазването на процесуалните
правила - и при съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени
всички срокове и процедури по ЗАНН, като са спазени и преклузивните
срокове по чл. 34 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи
съгласно приложената по делото заповед № ..../02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи.
Същевременно, съдът констатира допуснати в НП съществени
процесуални нарушения на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
касаещи описанието на нарушението, които съставляват формални основания
за отмяна на обжалваното НП. В допълнение към това, по делото не са налице
безспорни и убедителни доказателства, от които да се направи категоричен
извод, че жалбоподателят Н. Р. Н. е субект на вменените му нарушения и като
такъв следва да понесе административнонаказателна отговорност.
3
На първо място следва да се посочи, че в обжалваното наказателно
постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
В НП е посочено, че „при управление на заден ход на лек автомобил,
марка „....“, рег. № ...., собственост на „....“ ЕООД, реализира ПТП в
паркирания лек автомобил марка „....“, с рег. №......“. На първо място следва
да се посочи, че съгласно пар. 1, т. 30 от ДР на ЗДвП "пътнотранспортно
произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно
превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други
материални щети. В тази връзка е налице непълнота досежно един от
признаците от обективна страна на процесното деяние, доколкото в
съставения АУАН и изготвеното на база на него НП, не е посочено дали от
настъпилото ПТП е била причинена някоя от последиците, посочени в
разпоредбата на пар. 1, т. 30 от ДР на ЗДвП. На следващо място, при описание
на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, не са посочени
факти относно механизма на причиняване на пътно-транспортното
произшествие, като е посочено единствено, че при управление на МПС на
заден ход е раелизирано ПТП с лек автомобил марка „....“, с рег. № ...“.
Предвид гореизложеното, са били допуснати съществени процесуални
нарушения, нарушаващи правото на защита на жалбоподателя да разбере за
какво точно е била ангажирана административнонаказателната му
отговорност, което съставлява самостоятелно формално основание за отмяна
на НП.
На следващо място, в административнонаказателното производство,
включително и в процедурата по съдебен контрол за законосъобразност на
наказателното постановление, тежестта да докаже факта на нарушението,
неговия механизъм, авторство и виновното му извършване, е възложена на
административнонаказващия орган.
В разглеждания случай, съобразно АУАН и НП собственик на
процесния лек автомобил „.....“, рег. № ..., е дружеството „....“ ЕООД. Видно
от приобщенаа по делото справка от Търговския регистър и регистър на
юридическите лица с нестопанска цел, едноличен собственик на капитала на
дружеството е К. Г. В. Същевременно, както актосъставителят, така и
наказващият орган са отразили в съставените от тях АУАН и НП
жалбоподателя като водач на въпросното МПС, за което обаче по делото
липсват категорични и убедителни доказателства. Съгласно разпоредбата на
чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този на когото е предоставено
моторно превозно средство /МПС/, носи отговорност за извършеното с него
нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил МПС.
Последното обстоятелство може да се установява единствено с декларация по
реда на чл. 189, ал. 5, изр. второ от ЗДвП, в която собственикът декларира
изрично кое е лицето извършило нарушението. В настоящия случай, по
делото се установява, че жалбоподателят не е собственик на процесното
моторно превозно средство, с което са извършени нарушенията. Същият не е
и лице, на което моторното превозно средство е било предоставено, с оглед
обстоятелството, че не са налице доказателства да е била подадена
4
декларация от собственика на автомобила по реда на чл. 189, ал. 5, изр. второ
от ЗДвП, в която същият да декларира изрично кое е лицето извършило
нарушението. Констатацията, че жалбоподателят Н. е водач на процесното
моторно превозно средство е направена от актосъставителя и от
административнонаказаващия орган единствено въз основа на наблюденията
на св. Т.. В своите свидетелски показания, които съдът кредитира, св. Т.
посочва, че процесният автомобил обикновено се управлява от
жалбоподателя Н., както и че той многократно е издирвал жалбоподателя за
извършени от него нарушения на ЗДвП при управление на процесния
автомобил. Тези констатации на св. Т. обаче, които не се подкрепят от
събраните по делото доказателства, не могат да доведат до едниствено
възможен и безпротиворечив извод, че именно жалбоподателят е автор на
вменените му административни нарушения. В тази връзка следва да се
посочи, че от показанията на св. А. С. С., която е очевидец на деянието,
водачът на процесния лек автомобил ударил другия лек автомобил, огледал
щетите по него и напуснал мястото. Св. С. е възприела регистрационния
номер на автомобила, с който е реализирано пътно-траспортното
произшествие, за което е уведомила органите на МВР. От гореизложеното не
може да бъде направен безспорен и категоричен извод, че жалбоподателят е
бил водач на процесното моторно превозно средство, с което са извършени
нарушенията, за които е била ангажирана административнонаказателната му
отговорност.
От всичко изложено по-горе, следва извод, че при изготвянето на
АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които
ограничават правото на защита на жалбоподателя – нарушения на
актосъставителя - по чл. 42, т. 4 от ЗАНН, и на АНО - по чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН – да изложат всички обстоятелства на нарушението, които са от
значение за преценката за съставомерност и са част от състава на деянието,
както и че не е доказано авторството на вменените административни
нарушения. След като спрямо лицето нарушител се вменява с НП
извършването на определено административно нарушение, но без да са
изложени всички елементи от обективна и субективна страна на самото
нарушение, то и субектът на административната отговорност се явява
ограничен в правото си на защита, тъй като е поставен в положение да не е
наясно с пълния обем на повдигнатото му с НП обвинение за извършено
административно нарушение. Засягането на правото на защита до степен да
бъде ограничено това право, съставлява съществено процесуално нарушение,
което заедно с недоказването на авторството на деянието, налага отмяната на
НП като незаконосъобразно и неправилно.
По разноските:
На основание чл. 63д от ЗАНН страните имат право на присъждане на
разноски в настоящото производство по реда на АПК, който с разпоредбата
на чл. 144 препраща към чл. 78 ГПК. Жалбоподателят претендира заплащане
на направените от него разноски. По делото е приет договор за правна защита
и съдействие от 13.10.2023 г., видно от който разноските заплатени от
жалбоподателя за адвокатско възнаграждение са в размер от 600 лева.
Административнонаказващият орган е направил възражение за прекомерност
на разноските, направени от жалбоподателя, което съдът счита за
5
основателно. Налице е несъответствие между размера на възнаграждението и
усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, както и с
обема на извършената работа. Поради така установената прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът намалява
размера на разноските до минимално определения съгласно чл. 36 от Закона
за адвокатурата и чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(Наредбата), а именно 400 лева. Предвид това, съобразно изхода на делото,
административнонаказващият орган следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в намален размер от
400 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ... от 20.06.2023 г., издадено от
началник група в ОДМВР- София, РУ- Своге, с което на Н. Р. Н. от гр. ..., ул.
„....” № ..., бл..., ет...., ап..., ЕГН **********, за нарушения на чл. 40, ал. 1 от
ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, са наложени на основание чл. 183, ал. 2, т.
11 от ЗДвП административно наказание „глоба” в размер от 20 лв. /двадесет
лева/ и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, административни наказания
„глоба“ в размер от 50 лв. /петдесет лева/ и „лишаване от право да управлява
моторно превозно средство“ за срок от 1 /един/ месец.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи –
С., със седалище и адрес на управление в гр. ..., ул. „...” № ..., ЕИК ....,
представлявана от директора, да заплати на Н. Р. Н. от гр. ...., ул. „...” №....,
бл..., ет...., ап...., ЕГН **********, парична сума в размер от 400 лева
(четиристотин лева), представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение, като същото е намалено на основание чл. 63д, ал. 2 ЗАНН.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните. Жалбата се подава чрез Районен съд- Своге.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
6