РЕШЕНИЕ
№.........../.............2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА,
ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В публичното съдебно заседание на
тридесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря
ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 716/2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на Г.С.Г., предявена чрез пълномощник адвокат В.С., срещу
заповед № 433з-519/30.03.2021 г. на началника на Първо Районно управление при Областна
дирекция на МВР – Варна, с което на жалбоподателя за дисциплинарно нарушение по
чл. 194 ал. 2 т. 1 ЗМВР е наложено на основание чл. 199 ал. 1 т. 5 ЗМВР дисциплинарно
наказание по чл. 197 ал. 1 т. 2 ЗМВР „писмено предупреждение” за срок от три
месеца. С аргументи за допуснати съществени административно-производствени
нарушения поради липсата на обективно и всестранно изследване на нарушението,
довело до компрометиране на правото на защита на наказания служител; за липсата
на съществени елементи от съдържанието на заповедта и за неправилно определяне
на наказанието се иска заповедта да бъде отменена от съда и ответникът да бъде
осъден да заплати на жалбоподателя направените по делото съдебни разноски.
В проведените по делото открити
съдебни заседания жалбата се поддържа чрез пълномощника на жалбоподателя
адвокат С. и се оспорва от началника на Първо РУ при ОД на МВР - Варна – ответник по делото, чрез пълномощника
му юрисконсулт Г..
Като съобрази, че като родово и
местно компетентен правораздавателен орган е сезиран с предявена от процесуално
легитимирано лице в срока по чл. 149 ал. 1 АПК вр. чл. 211 ал. 1 ЗМВР жалба
срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт, съдът
намира образуваното по нея съдебно производство за процесуално допустимо и
поради това за подлежащо на разглеждане по основателността на заявеното
оспорване.
По основателността на оспорването
съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:
По фактите:
Със заповед № 433з-519/30.03.2021
г. началникът на Първо Районно управление при ОД на МВР – Варна е наложил на
жалбоподателя Г.С.Г. дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок
от три месеца, позовавайки се на допуснато от него дисциплинарно нарушение по
чл. 194 ал. 2 т. 1 ЗМВР – неизпълнение на разпоредбите на този закон и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и
разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и
главния секретар на МВР и на преките ръководители. В мотивите на заповедта така
квалифицираното дисциплинарно нарушение е обосновано с обстоятелството, че на
01.12.2020 г. по време на дежурство за прием на граждани и подкрепа на
пострадали от престъпления полицейски инспектор Г. не е завел в Първо РУ при ОД
на МВР – Варна заявителски материал по постъпил сигнал от лицето Т.М.К. за
кражба на мобилен телефон и не е изготвил докладна записка към ръководителя на
структурата, с което е нарушил чл. 7 ал. 1 т. 4; чл. 14 и чл. 16 от утвърдените
със заповед № 8121з-780/24.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи „Вътрешни правила за организацията на
работата в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер”. Нарушението
е описано подробно откъм фактическа страна като е прието, че е свързано с
пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната
дейност – основание по смисъла на чл. 199 ал. 1 т. 5 ЗМВР за налагане на
държавния служител от системата на МВР на дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение”.
От документите по приобщената към
доказателствения материал по делото административна преписка по издаване на
обжалваната заповед № 433з-519/30.03.2021 г. се установява, че във връзка с
постъпила до началника на Първо РУ при ОД на МВР – Варна докладна записка рег.
№ 433р-33253/03.12.2020 г. относно получени данни за извършена кражба на
мобилен телефон в района на спирка „Кооперативен пазар”, за която след постъпил
сигнал в Първо РУ – Варна не е образуван заявителски материал, началникът на
Първо РУ – Варна е разпоредил със заповед № 433з-2072/03.12.2020 г. да се
извърши проверка срещу дежурния в деня на постъпване на сигнала полицейски
инспектор Г.С.Г. като служителят да бъде запознат с правото по чл. 205 ал. 3 ЗМВР да участва самостоятелно в дисциплинарното производство или да бъде
подпомогнат в защитата си от посочен от него служител от системата на МВР или
от адвокат. Съгласно заповедта, извършването на проверката е възложено на
началник група „Охрана на обществения ред” в сектор „Охранителна полиция” към
Първо РУ – Варна старши инспектор Д.Л.Л. , който в срок до 03.01.2021 г. е
следвало да докладва справка за резултатите от нея. Според отбелязването под
съдържанието на заповедта, скрепено с подписа на проверявания служител, още в
деня на издаването й 03.12.2020 г. тя е доведена до знанието му без той да е посочил
лице, което да го подпомага в защитата.
С покана рег. № 433 000
2964/12.02.2021 г. служителят, на когото е възложена проверката, старши
инспектор Д.Л.Л. е изискал от проверявания
да представи на основание чл. 206 ал. 1 ЗМВР писмените си обяснения по случая
като посочи и доказателства за твърдяните обстоятелства. В изпълнение на
отправената покана Г. е дал писмени обяснения, адресирани до началника на Първо
РУ при ОД на МВР – Варна, заведени в Първо РУ – Варна с рег. №
433 000-3273/17.02.2021 г. На датата на завеждането им началникът на Първо
РУ е поставил върху тях резолюция „Да”.
След приключване на разпоредената
проверка по случая проверяващият служител старши инспектор Д.Л.е изготвил обобщена
справка рег. № 433р-7418/26.02.2021 г., в която препотвърдил описаните в
докладната записка обстоятелства, че на 01.12.2020 г. в Първо РУ – Варна се
явила тъжителката Т.М.К. ***/ да съобщи за извършената в същия ден в района на
автобусна спирка на Зимно кино „Тракия” в гр. Варна кражба на мобилния й
телефон. Тъжителката на два пъти през деня разговаряла за случая с дежурния
полицай Г.С.Г., но на тази дата той не завел заявителски материал, а такъв бил
заведен от него под № 1866 едва на 04.12.2020 г. В справката единствено е
маркирано, че по така заведения заявителски материал с прокурорско
постановление № 415/13.01.2021 г. е образувано досъдебно производство по описа
на Първо РУ – Варна, водено от разследващ полицай Д. А.. Според обобщената
справка при първото посещение на К. в полицейското управление на 01.12.2020 г. дежурен
полицай Г. изискал от нея да представи ИМЕЙ на откраднатия телефон, който
трябвало да фигурира в обясненията, но тя си тръгнала като казала, че не може
да даде информация за такъв, защото всички документи на телефона са в Балчик,
след което на същия ден се върнала отново към 14,00 ч. и предложила на Г. да
ползват Вайбър, за да получи по него /по съвет на съпруга си/ номера на
откраднатия телефон. След като Г. й отказал тя отново си тръгнала от
управлението с обяснението, че ще се опита да извади искания ИМЕЙ, за да
оформят разпитния протокол, но повече не се върнала. В заключение извършилият
проверката полицейски инспектор Л.посочил в обобщената справка, че при
дежурството си на 01.12.2020 г. Г. е нарушил чл. 7 ал. 1 т. 4, чл. 14 и чл. 16
от утвърдените със заповед № 8121з-780/24.10.2014 г. на министъра на вътрешните
работи „Вътрешни правила за
организацията на работата в МВР по заявителски материали за престъпления от общ
характер”. Съгласно изброените разпоредби в районните управления задължително
следва да се приеме и регистрира всяко съобщение за извършено престъпление в
случаите на лично явяване на лице със съобщение за престъпление от общ характер
като следва да се установи самоличността на лицето и да се снеме писменото му
сведение, което да се подпише от него и от приелия го служител на МВР, който
трябва да изготви и докладна записка до ръководителя на съответната структура
за регистриране в регистъра за ЗМ. Поради констатираното нарушаване на горните
разпоредби, с обобщената справка е направено предложение до дисциплинарно
наказващия орган да наложи на полицейски инспектор Г.С.Г. дисциплинарно
наказание „писмено предупреждение” за срок от три месеца, предвид факта, че е
извършил дисциплинарно нарушение по чл. 194 ал. 2 т. 1 ЗМВР, за което на
основание чл. 199 ал. 1 т. 5 ЗМВР му се следва налагане на горното
наказание.
С покана рег. №
433р-7452/01.03.2021 г. Г. бил уведомен, че на основание чл. 207 ал. 11 вр. ал.
8 т. 1 ЗМВР трябва да се яви на посочените
дата и час в Първо РУ, за да се запознае с обобщената справка и с
останалите материали от дисциплинарната проверка като му било указано, че в
срок от 24 часа след запознаването има право да даде допълнителни обяснения или
възражения до началника на Първо РУ относно описаната в обобщената справка
фактическа обстановка, дадената правна квалификация на деянието и предложеното
наказание.
Съгласно скрепеното с положените
под съдържанието на обобщената справка подписи на проверявания полицейски служител
Г.С.Г. и на упълномощения от него адвокат В.С., двамата се запознали с нея на
датата 02.03.2021 г. като изрично изявили желание за получаване на копия от
материалите по проверката. С протокол рег. № 433р-7821/02.03.2021 г.
материалите им били предоставени като на 04.03.2021 г. Г. подал адресирано до
началника на Първо РУ – Варна възражение рег. № 433000-4173/04.03.2021 г., в
което акцентирал на факта, че с докладна записка рег. № 433р-7442/01.03.2021 г.
е уведомил както него, така и дисциплинарно разследващия орган, че е получил
нова информация по случая, която е от съществено значение за изясняване на
обективната истина, поради което счита дисциплинарното разследване за непълно и
прави искане за събирането на допълнителни данни, включително и относно всички изявления
на г-жа К. по случая. Същевременно обърнал внимание на съдържащото се в
обобщената справка противоречие, според което от една страна е констатирано, че
и при двете посещения в Полицейското управление на 01.12.2020 г. г-жа К. е
напуснала по собствена инициатива, а същевременно е възложена отговорност на Г.
за неизпълнението на служебни задължения. Под регистрационния номер на възражението,
скрепено с подписа му, е написано ръкописно единствено името на извършващия
проверката служител Д.Л.като няма данни то изобщо да е достигнало до знанието
на дисциплинарно наказващия орган, до когото също е било адресирано.
В цитираната във възражението
докладна записка рег. № 433р-7442/01.03.2021 г. проверяваното лице е посочило,
че по достигнала до него информация Т.М.К. в разпита си като пострадало лице по
досъдебно производство № 1866/2020 г. по описа на Първо РУ – Варна заявила, че няколко дни след инцидента в гр.
Варна на 01.12.2020 г. е намерила в раницата си мобилния телефон, който изобщо
не е бил откраднат, като при това положение досъдебното производство било
изпратено в Районна прокуратура Варна с мнение за прекратяване. С докладната
записка Г. поискал изрично да се събере информация за изхода от досъдебното
производство.
Въпреки постъпилото възражение и
поставения в него акцент върху докладна записка рег. № 433р-7442/01.03.2021 г.,
сочеща на наличието на неизяснени при проверката обстоятелства по случая, на 05.03.2021
г. извършващият проверката служител старши инспектор Л.изготвил до началника на
Първо РУ при ОД на МВР – Варна в срока по заповед № 433з-190/01.02.2021 г., с
която е удължен преди това даденият срок за извършване на проверката, писмено становище
рег. № 433р-8314/05.03.2021 г., с което въз основа на вече изнесените в обобщена
справка рег. № 433р-7418/26.02.2021 г. факти препотвърдил направеното с нея предложение
за налагането на дисциплинарно наказание по чл. 197 ал. 1 т. 2 ЗМВР на
полицейски инспектор Г.Г..
След запознаване с обобщената
справка и становището от проверката началникът на Първо РУ при ОД на МВР –
Варна издал заповед № 433з-474/22.03.2021 г., с която възложил на началника на
сектор „Охранителна полиция” в Първо РУ – Варна да изготви от негово име като
дисциплинарно наказващ орган покана до извършителя на нарушението инспектор Г.С.Г.
за даването на обяснения на основание чл. 206 ал. 1 ЗМВР относно вмененото му
дисциплинарно нарушение.
С изходяща от началника на Първо
РУ при ОД на МВР – Варна покана рег. № 433р-10641/22.03.2021 г., връчена на Г.С.Г.
на 22.03.2021 г. – 17:45 ч., му била указана възможността в срок до 24 часа от
връчването да представи съгласно чл. 206 ал. 1 ЗМВР пред дисциплинарно
наказващия орган писмените си обяснения по установените при проверката
нарушения като бил предупреден, че при непредставяне в посочения срок това ще
бъде считано за неизпълнение по зависещи от него причини на изискванията на чл.
206 ал. 1 ЗМВР.
С възражение рег. №
433000-5527/24.03.2021 г. пълномощникът на Г. адвокат В.С. поискал на доверителя
му да се предостави възможност да бъде изслушан лично от дисциплинарно
наказващия орган наместо да дава писмени обяснения пред него като изрично
посочил, че такова е желанието на клиента му и причините за това.
С протокол рег. №
433р-10981/24.03.2021 г. началникът на сектор „Охранителна полиция”, комуто
било възложено да изготви от името на дисциплинарно наказващия орган поканата за
обяснения, приел, че възражението било подадено след изтичане на указания
24-часов срок в покана рег. № 433р-10641/22.03.2021 г., поради което следвало
да се остави без разглеждане.
В резултат на всички описани
административно-производствени действия била издадена обжалваната заповед № 433з-519/30.03.2021
г., с която при възпроизвеждане на установените при дисциплинарната проверка
факти началникът на Първо РУ при ОД на МВР – Варна наложил на Г. на основание
чл. 199 ал. 1 т. 5 ЗМВР за срок от три месеца дисциплинарно наказание по чл.
197 ал. 1 т. 2 ЗМВР.
Освен горните документи по
преписката са приложени и писмените обяснения на Т.М.К. и на младши инспектор М.Р.Х.,
приела К. на 01.12.2020 г. на портала на Първо РУ – Варна и насочила я за
подаване на сигнала към дежурния в този ден инспектор Г.Г.. В показанията си К.
обяснява, че на два пъти ходила на 01.12.2020 г. в Първо РУ – Варна и
разговаряла с дежурния полицай за извършената в същия ден кражба на телефона й,
но тъй като не разполагала с негов ИМЕЙ служителят я насочил да подаде жалбата си в Балчик, където
живее и където се намират документите на телефона, като впоследствие тя изобщо
се отказала да я подава където и да било, за да си няма проблеми. Според
показанията на млади инспектор Х. още първия път като дошла в Районното
управление К. се поколебала дали изобщо да изчака дежурния полицай, за да
съобщи за откраднатия телефон или да си тръгне веднага, но тъй като точно в
този момент Г. се отзовал на повикването, К. все пак останала да разговаря с
него. При второто посещение на К. в полицейското управление на 01.12.2020 г., след
като тя вече си била тръгнала Г. отишъл при Х., която дежуряла на портала, за
да насочва гражданите, и я попитал дали К. се е върнала, тъй като я бил пратил
да донесе документите на откраднатия телефон, но до края на дежурството тя така
и не се появила повече.
В хода на съдебното дирене двете
лица са разпитани като свидетели като в проведения им в с. з. на 30.06.2021 г.
разпит те напълно потвърждават вече дадените писмени обяснения по случая. Наред
с това К. пояснява, че полицаят я изслушал внимателно като тя не останала с
впечатление, че не желае да я приеме. Според показанията й нейно в крайна
сметка било и решението да отиде в Балчик.
По направено в първото съдебно
заседание доказателствено искане на пълномощника на жалбоподателя по делото са
изискани и приобщени към доказателствения материал заверени копия на всички
документи по досъдебно производство № 1866/2020 г. по описа на Първо РУ при ОД
на МВР – Варна, пр. пр. № 415/2021 г. по описа на ВРП. От тях се установява, че
на основание чл. 199, чл. 243 ал. 1 т. 1 вр. чл. 24 ал. 1 т. 1 НПК с
Постановление на Районна прокуратура - Варна от 05.03.2021 г. образуваното за
престъпление по чл. 194 ал. 1 НК досъдебно производство № 1866/2020 г. по описа
на Първо РУ – Варна било прекратено поради липсата на установено деяние, което
да осъществява състав на престъпление. От мотивите на постановлението става
ясно, че няколко дни след въпросния инцидент съпругът на Т.К. открил в раницата
й мобилния телефон, който тя мислела за откраднат.
Така установените по делото факти
обуславят следните правни изводи:
Обжалваната заповед е издадена в
срока по чл. 195 ал. 1 вр.чл. 196 ЗМВР от материално компетентен
административен орган по смисъла на чл. 204 т. 4 ЗМВР. Съответно на изискването
на чл. 210 ал. 1 ЗМВР, заповедта съдържа мотиви като са изложени фактическите и
правни основания за налагане на дисциплинарното наказание по чл. 197 ал. 1 т. 2 ЗМВР.
Заповедта финализира образувано
дисциплинарно производство при наличието на предпоставките по чл. 205 ал. 1 ЗМВР – съдържащи се в докладна записка рег. № 433р-33253/03.12.2020 г. данни за
извършено дисциплинарно нарушение от дежурен полицейски инспектор Г.С.Г., свързано
с незавеждането на постъпил по време на дежурството му на 01.12.2020 г. заявителски
материал. За изясняване на съдържащите се в докладната записка данни
дисциплинарно наказващият орган е разпоредил на основание чл. 205 ал. 2 ЗМВР
извършването на проверка като е определил и срок за приключването й, удължен
двукратно със заповеди № 433з-1/4.01.2021 г. и № 433з-1-90/01.02.2021 г., с
втората от която срокът на проверката е окончателно определен до 05.03.2021 г.
Независимо от двукратното
удължаване на срока, съдът намира, че проявеният при проверката подход към
случая е изцяло формален като такова се явява и крайното становище рег. №
433р-8314/05.03.2021 г. на извършващия дисциплинарната проверка служител,
възприето изцяло от дисциплинарно наказващия орган при налагане на наказанието.
Обективираното в становището заключение за наличието на основание за
реализиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя по чл. 199 ал. 1 т.
5 ЗМВР /пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи
служебната дейност/ не отчита спецификата на случая, от която става ясно, че
поведението на дежурен полицай Г. не е имало за цел да отклони завеждането на
заявителския сигнал, а по-скоро да събере преди това необходимата за
проследяване на обявения за откраднат телефон информация за негов ИМЕЙ като
именно по причина, че заявителката на сигнала не е била в състояние да му я
предостави, тъй като документите на телефона се намирали в дома й в Балчик, Г. първоначално
я насочил да подаде жалбата като се прибере в Балчик. Извършващият
дисциплинарната проверка служител, а след това и дисциплинарно наказващият
орган, е следвало да отдадат значение на обстоятелството, че с поведението си
до голяма степен тъжителката е съпричинила като краен резултат незавеждането на
сигнала в деня на постъпването му 01.12.2020 г. От обясненията на насочилата я
към дежурния полицай младши инспектор М.Х. става ясно, че още при първото си
посещение в полицейското управление К. се е колебаела дали изобщо да подава
сигнала като след второто си посещение там тя изобщо не се е завърнала до края
на дежурството на Г., за да му даде поисканата информация за ИМЕЙ на телефона,
въпреки че е била очаквана от него. Самата К. заявява в писменото си сведение
по преписката, че впоследствие окончателно се е отказала да подава сигнала. Не
без значение е обстоятелството, че няколко дни по-късно телефонът се е оказал в
раницата на К., тоест, че изобщо не е бил откраднат, което означава, че от
незавеждането на заявителския материал още в деня на постъпването му не са настъпили
каквито и да било вредни последици. Ако не бе извършена формално, комплексната
преценка на фактите по случая щеше да доведе до различен от направения краен
извод, а именно, че не са налице материално-правни основания по смисъла на чл.
199 ал. 1 т. 5 ЗМВР за ангажиране на дисциплинарната отговорност на полицейския
служител.
Наред с това преди издаването на
заповедта е допуснато и нарушение на императивното изискване на чл. 206 ал. 1 ЗМВР преди налагане на дисциплинарното наказание дисциплинарно наказващият
орган да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Двата
способа са уредени като алтернативни в закона, но тъй като разпоредбата има за
цел да гарантира в дисциплинарното производство охраната на интересите на
извършилия дисциплинарното нарушение служител като му осигури възможността да
изложи пред дисциплинарно наказващия орган личната си позиция по случая, негово
право е да избере кой от тях ще предпочете. В случая жалбоподателят е предпочел
да бъде изслушан от дисциплинарно наказващия орган, въпреки че отправената му
покана е била да даде писмени обяснения. Желанието му е следвало да бъде
уважено, а не да се остави без разглеждане, както е направено в случая, по
съображения, че било направено след изтичането на указания 24-часов срок.
Относно този срок следва да се посочи, че при положение, че поканата за даване
на обясненията е връчена на Г. в извънработно време /на 22.03.2021 г. в 17:45
ч./, при което 24-часовият срок изтича също след края на редовното работно
време на 23.03.2021 г., то не представлява просрочие постъпилият на 24.03.2021
г. отговор по нея под формата на възражение рег. № 433000-5527/24.03.2021 г., с
което е поискано Г. да бъде изслушан от дисциплинарно наказващия орган.
Чл. 206 ал. 1 ЗМВР регламентира,
че изслушването, респективно приемането на писмените обяснения на държавния
служител, е задължение на дисциплинарно наказващия орган преди да наложи
наказанието като неспазването му е оправдано единствено в случаите, в които по
зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде
писмени обяснения. В случая не само че такива причини не са били налице, но и
държавният служител изрично е заявил желанието си да бъде изслушан от
дисциплинарно наказващия орган. Поради това дори и само поради неоправдания отказ
изслушването да се състои заповедта за налагане на дисциплинарното наказание се
явява незаконосъобразна като издадена при неспазване на чл. 206 ал. 1 ЗМВР. В тази
връзка следва да се посочи, че не представлява спазване на изискването на чл.
206 ал. 1 ЗМВР фактът, че още в началото на разпоредената дисциплинарна
проверка Г. е адресирал до началника на Първо РУ – Варна писмени обяснения от
17.02.2021 г., върху които на същата дата началникът е поставил резолюция „Да”.
Според изискването на чл. 206 ал. 1 ЗМВР обясненията на държавния служител
трябва да бъдат снети от дисциплинарното наказващия орган непосрествено преди
налагане на дисциплинарното наказание, тоест по време, когато дисциплинарната
проверка е вече приключила, така че в обясненията или при изслушването му
държавният служител да има възможността да вземе отношение по всички установени
при нея факти. Така разписана, разпоредбата има за цел да гарантира в
максимална степен правото на защита в дисциплинарното производство на
дисциплинарно провинилия се служител като неспазването й при всички случаи
съставлява безусловно основание за отмяна на заповедта по чл. 210 ал. 1 ЗМВР.
Установеното наличие на основания
за оспорване на заповедта по смисъла на чл. 146 т. 3 и 4 АПК обуславя нейната
незаконосъобразност, поради което тя следва да се отмени от съда съгласно
правомощието му по чл. 172 ал. 2 предл. второ АПК вр. чл. 211 изр. първо ЗМВР.
Крайният изход на правния спор
обуславя основателността на направеното с жалбата искане за присъждане на
сторените от жалбоподателя съдебни разноски. Поради това, на основание чл. 143
ал. 1 АПК ОД на МВР – Варна следва да бъде осъдена да му заплати направените
разноски за адвокатска защита в размер на 480 лв. съгласно представените за тях
и приложени на л. 12 – 14 от делото писмени доказателства и представен на л. 11
списък по чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ заповед №
433з-519/30.03.2021 г. на началника на Първо Районно управление при Областна
дирекция на МВР – Варна, с която на Г.С.Г. за дисциплинарно нарушение по чл.
194 ал. 2 т. 1 ЗМВР е наложено на основание чл. 199 ал. 1 т. 5 ЗМВР
дисциплинарно наказание по чл. 197 ал. 1 т. 2 ЗМВР „писмено предупреждение” за
срок от три месеца. .
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР –
Варна да заплати на Г.С.Г., ЕГН **********, направените по делото съдебни
разноски в общ размер на 480 /четиристотин и осемдесет/ лева.
На основание чл. 211 изр.
последно ЗМВР решението е окончателно.
СЪДИЯ: