№ 14439
гр. София, 28.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.ДН.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110125948 по
описа за 2022 година
„С.В.“ АД е предявило по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу Х. В. С. установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 405,11 лева, представляваща потребена вода за периода 15.12.2016 г. - 15.12.2018
г. за имот, находящ се в гр. София, бул. “Н.М., бл. 31, вх. Г, ет. 3, ап. 148, ведно със законна
лихва от 27.03.2019 г. до изплащане на вземането и за сумата от 15,94 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 15.01.2017 г. - 15.12.2018 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в
качеството му на наследник по закон на лице, което е било потребител на ВиК услуги,
придобито на основание §1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ДР на ЗРВиКУ, вр. чл. 3, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 4, за имот находящ се в гр. София, бул. “Н.М., бл. 31, вх. Г, ет. 3, ап. 148.
Поддържа, че съгласно Общите си условия е доставил за процесния период до посочения
имот на ответника ВиК услуги (доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на
отпадни води), като потребителят не е заплатил дължимата цена.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който
оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва, че е собственик и потребител
на доставени ВиК услуги до процесния имот, както и че ищецът реално е доставил тези
услуги в соченото количество. Релевира възражение за погасяване на претендираните
вземания по давност.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на
1
ВиК услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния
период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект,
чиято стойност възлиза поне на претендираната сума. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
От приетите по делото писмени доказателства, в частност справка от АВ относно
имот гр. София, бул. ж. к. “К.П.”, бл. 31, вх. Г, ет. 3, ап. 148 е видно, че върху ½ ид. част от
имота, собственост на В.П. С., е била наложена възбрана. С определение от 29.06.2021 г. по
гр. д. № 17612/209 г. съдът на основание чл. 227 ГПК е конституирал на мястото на
починалия В.П. С. неговите наследници – Р.Х.а С.а, И. В. С. и Х. В. С., като настоящото
производство се е развило единствено по отношение на Х. В. С. след указания по чл. 415
ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез
концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или
дъждовни води. Следователно ответникът е потребител на водоснабдителни и
канализационни услуги в процесния имот за 1/6 част от имота, като облигационното
отношение между страните възниква по силата на закона въз основа правото на собственост
върху водоснабден имот.
Предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от
В и К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да
извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че
оператор на ВиК услуги на територията на гр. София е ищцовото дружество. Следователно
между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на
водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него
права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и Общите условия на ищеца.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. ВиК услугите се заплащат от
потребителите въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко
водопроводно отклонение, като отчитането се извършва от длъжностни лица на оператора
на водоснабдителната система или от лица, на които това е възложено от оператора въз
основа на договор (ал. 8).
От приетото заключение на СТЕ, което съдът кредитира като обосновано и
компетентно изготвено, се установява, че процесният имот е водоснабден и ищцовото
дружество е доставяло ВиК услуги до него, които за исковия период са в размер на 1112,805
куб. м. вода. Стойността на предоставените за исковия период услуги е в размер на 430,66
лева, която е в съответствие с предоставените количества и е формирана по утвърдените от
2
КЕВР цени.
По делото е изготвено и заключение на ССчЕ, според което за кл. № ********** и
създадена договорна сметка № ********** на името на В.П. С. с адрес на обекта: гр. София,
бул. “Н.М., бл. 31, вх. Г, ет. 3, ап. 148 в счетоводството на ищеца експертизата е
констатирала за процесния период 15.12.2016 г. - 15.12.2018 г. незаплатени задължения по
партидата на абоната: главница в размер на 2430,66 лева, законна лихва в размер на 220,36
лева 15.01.2017 г. - 15.12.2018 г.
Така съдът приема за доказано реалното количество изразходвана вода в имота на
ответника за притежаваната от него идеална част в размер на 405,11 лева, върху която сума
следва да се начисли мораторна лихва в размер на 15,94 лева.
Ответникът с отговора на исковата молба упражнява правото си по чл. 120 ЗЗД като
прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от претендираните
от ищеца с исковата молба вземания.
Съгласно задължителните разяснения дадени с ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. №
3/2011 г. на ОСГК на ВКС вземанията на водоснабдителни дружества са периодични
плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност тъй
като се касае за изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи
единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяване на иск, респ. с подаване на заявление по чл. 410 ГПК на 27.03.2019 г.
Вземанията на водоснабдителните дружества са с определен в общите условия срок за
изпълнение – тридесет дневен срок от датата на издаване на фактура за съответния период
(чл. 31, ал. 2 ОУ), респективно от тази дата започва да тече погасителната давност за
вземанията. Съдът намира, че релевираното възражение за погасяване на процесните суми
по давност е неоснователно, доколкото процесният период е 15.12.2016 г. - 15.12.2018 г. и са
изтекли по-малко от 3 години преди давността да бъде прекъсната на 27.03.2019 г.
Поради основателност на главния иск следва да бъде изцяло уважен и акцесорният
иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, който е направил следните разноски: 100 лева за държани такси в исковото и
заповедното производства, 250 лева – депозит за особен представител, 500 лева – депозити
за експертизи и претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл.
78, ал. 8 ГПК определя на 50 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „С.В.” АД, ЕИК ..., по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК срещу Х. В. С., ЕГН **********, искове, че Х. В. С. дължи на „С.В.” АД
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 405,11
лева, представляваща потребена вода за периода 15.12.2016 г. - 15.12.2018 г. за имот,
находящ се в гр. София, бул. “Н.М., бл. 31, вх. Г, ет. 3, ап. 148, ведно със законна лихва от
27.03.2019 г. до изплащане на вземането и за сумата от 15,94 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 15.01.2017 г. - 15.12.2018 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 17612/2019 г. на СРС, 82 състав.
ОСЪЖДА Х. В. С., ЕГН **********, да заплати на „С.В.” АД, ЕИК ..., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 900 лева – разноски в исковото и заповедното производства.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4