Р Е Ш
Е Н И Е-105
Гр.В.
21.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският
окръжен съд гражданско отделение в открито заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател : Д. М.
Членове :1.С. С.
2.Г. Й.
при
секретаря В.К. .........................................................................................
и с участието на прокурора.....................................................................
изслуша
докладваното от съдията Й. гр. дело №395
по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на Дял
втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.
С Решение №269 по гр.д. №2758/2018г. на Районен
съд-В. е обявен за относително
недействителен по отношение на В.В.К. ***, ЕГН ********** договор за
покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 26.06.2017 г. , материализиран в
нот.акт № 35, том IV, рег. № 7793, дело 408 от 2017 г. на нотариус Н. А. с
район на действие- Районен съд гр. В. и вписан в дв. вх. рег. № 2977/
26.06.2017г., акт № 85, т. VIII на С. по в. - гр. В., с който К.Й.К. ***, ЕГН **********
е прехвърлил на И.К.Й. ***, ЕГН **********, следните недвижими имоти:
1) поземлен
имот с идентификатор №
17422.100.72 по
кадастралната карта
и кадастралните регистри
за неурбанизираната територия в
землището на с. Г., община
В., област В.одобрена със Заповед за одобрение на КККР №
РД-18-682/13.03.2018 г. на Изпълнителен директор на АГКК, находящ се в
местността „Малушница",вид територия- Земеделска, категория V, начин на
трайно ползване- Лозе,площ 2850 кв.м., стар номер 100072, който имот е
описан в документа за собственост
като поземлен имот №100072, с площ
по документ за собственост- 2,849 дка, в с. Г. местността „Малушница",
общ. В., обл. В.;
2) поземлен имот
с идентификатор №
17422.25.67 по
кадастралната карта
и кадастралните регистри
за неурбанизираната територия в землището
на с. Г.,
община В. област
В.,одобрена със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-682/13.03.2018 г.
на Изпълнителен директор на АГКК, находящ се в местността „Средни дел", вид
територия- Земеделска, категория V, начин на трайно ползване- Нива, площ 2912
кв.м., стар номер 025067, който имот е описан в документа за собственост като
поземлен имот № 025067, с площ по документ за собственост- 2,912 дка, в с. Г.,
местността „Средни дел", общ. В. обл. В.
3) поземлен
имот с идентификатор №
17422.170.22, по
кадастралната карта
и кадастралните регистри
за неурбанизираната територия в
землището на с. Г.,
община
В., област В. одобрена със Заповед за одобрение на КККР №
РД-18-682/13.03.2018 г. на Изпълнителен директор на АГКК, местност
„Ливагето", вид територия - Земеделска, категория III, начин на трайно
ползване - Нива, площ 3051 кв.м., стар номер 170022, който имот е описан в
документа за собственост като поземлен
имот №170022, с площ по документ за собственост - 3,049 дка, в с. Г., местността
„Ливагето", общ. В., обл. В.
4) поземлен
имот с идентификатор №
17422.228.21 по
кадастралната карта
и кадастралните регистри
за неурбанизираната територия в
землището на с. Г. община
В. област В.,одобрена със Заповед за одобрение на КККР №
РД-18-682/13.03.2018 г. на Изпълнителен директор на АГКК, находящ се в
местността „Елака", вид територия - Земеделска, категория IV, начин на
трайно ползване Ливада, площ 3448
кв.м., стар номер 228021, описан в документа за собственост като
поземлен имот № 228021, с площ по документ за собственост- 3,447 дка, в с. Г.,
местността „Елака", общ. В. обл. В.
Осъдени са К.Й.К.
***, ЕГН ********** и И.К.Й. ***, ЕГН ********** да заплатят солидарно на В.В.К.
***, ЕГН **********, сумата в общ размер на 717.98 лева /51.90 лв.- държавна
такса, 500.00 лв.-адвокатско възнагарждение, 21.90 лв.-държавна такса за
снабдяване с 4 бр. удостоверения, 101.90 лв.-заплатени такси на АГКК за
снабдяване със скици и характеристики на процесиите имоти, 28.00 лв.-такса за
снабдяване с данъчна оценка на имотите, 3.15 лв.-такса за снабдяване с
удостоверение за родствени връзки на ответниците, 10.97 лв.-държавна такса за
вписване на исковата молба в А. по в./.
Така постановеното от
първоинстанционния съд решение е обжалвано от К.Й.К.,
ЕГН ********** постоянен адрес: *** и от
И. К.Й., ЕГН **********,с адрес: *** .Иска се да
се има предвид ,че районният съд не се
бил съобразил с развитите от въззивниците доводи и с представени по делото доказателства-
гласни и писмени ,въз основа на които по безспорен начин ставало ясно , че К.Й.К.
бил прехвърлил на дъщеря си И.К.Й. недвижими имоти не за да се опита да осуети
плащане на ищцата , а заради това , че по този начин бил приключил с прехвърлянето на наследствената си
маса на дъщеря си .Освен това станало ясно , че на 26.06.2017г. К.Й.К. бил прехвърлил на дъщеря си И.К.Й. недвижими имоти
,за които той не е имал възбрана да продава или се разпорежда с тях , подробно
описани в исковата молба и че подготовката за изповядване на сделката била станала преди да има влязла в сила окончателна присъда
, като на 02 май 2017г. въззивникът бил
подал молба за издаване на характеристика от поземлена комисия и изготвянето на
тази характеристика било отнело 7 дни
.След това била подадена молба за издаване на скица ,която скица също била станала готова на 20 май и след като били станали
готови скицата и характеристиката ,била подадена молба за издаване на данъчната оценка
за процесиите имоти.
Поддържа се ,че действително сделката била изповядана
с Нотариален акт за покупко- продажба ,вписан в
Дв. вх. рег. № 2977/ 26.06.2017г., акт № 85, т. VIII на Служба по вписванията-
гр. Видин.Тези имоти били последните, останали собственост на К.Й.К. и причината за да прехвърли имотите на дъщеря си не била да осуети събирането и изплащането на суми по
образуваното срещу него изпълнително дело, а неговото здравословно състояние. Видно от
приложените с отговора медицински документи , още от 2012година К.Й.К. страдал
от редица заболявания ,заради които многократно бил подлаган на болнично лечение.
Твърди се ,че още от 2014година въззивникът К. бил започнал на части да прехвърля собственото си недвижимо имущество на дъщеря
си , като първо на дата 23.12.2014 г. година бил прехвърлил с покупко-
продажба собствения си апартамент, а
след това на 24.03.2016 година прехвърлил
отново на дъщеря си с покупко- продажба собственото си жилище в село Г. , на
дата 23.12.2016г. отново прехвърлил на дъщеря си част от притежаваните от него
недвижими имоти, представляващи ниви и гора.
Поддържа се по-нататък във въззивната жалба,че въззивникът
К.Й.К. по реда на чл.176 от ГПК като собственик на недвижимите имоти не бил
получил реално паричната стойност на продадените от него имоти. В нотариалния
акт, обективиращ сделката, била вписана
стойност по данъчна оценка на имота за целите на изповядването на сделката.
Това действие превръщало сделката в безвъзмездна по своя характер, тъй като
нямало размяна на парична стойност между
участниците в нея. Сключването и целяло уреждане на други взаимоотношения между страните.
Моли се Съдът да обърне внимание,че всичките разпоредителни сделки ,включително и
атакуваната ,били изповядани на цена ,която
е цената на данъчната оценка на имотите.
Поддържа се ,че въззивникът К.Й.К. освен дъщеря имал и
син ,който имал проблеми, които не следвало да се развиват в настоящото
производство и именно това била причината цялото недвижимо имущество да се
прехвърли чрез покупко продажба , а не чрез дарение, което било най- нормалният
начин за уреждане на наследствени взаимоотношения .Било налице едно прехвърляне на имотите по необходимост
докато К.Й.К. бил жив и доколкото бил още дееспособен.
Обръща се внимание,че по НЧХД № 109 по описа за 2017г на ВОС К.Й.К.
бил осъден да заплати по сметка на съда
административно наказание глоба в размер на 2100 лева общо ,представляващи две
глоби от по 1000 лева и две държавни такси от по 50 лева и че сумата била внесена на 30.06.2017 година едва месец след
влизане на присъдата в сила . Тази сума била спестена през годините и била
единствената финансова възможност на К.Й.К. да плати задължения по въпросното
НЧХД.
Към момента въззивникът К. получавал минимална пенсия , която едвам му
стигала да посреща ежедневните си нужди .От следващия месец се очаквало повишение на пенсията с около 150 лева и К.
тогава щял да е в състояние да започне да заплаща доброволно дължимите суми по
делото.
Иска се да се уважи възивната жалба и да се отмени решението по
делото .
Въззиваемата страна е изразила писмено
становище,в което оспорва основателността на жалбата.
Видинският
окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от
фактическа страна следното :
Делото е образувано по исковата молба
на В. В. К. ***, ЕГН ********** против К.Й.К. ***, ЕГН ********** и И.К.Й. ***,
ЕГН **********, с която е предявен иск почл. 135 ЗЗД.Ищцата твърди, че с
Присъда № 64 от 16.05.2017г., постановена по въззивно НЧХД № 109 по описа за
2017г на ВОС ответникът К.Й.К. е осъден да й заплати следните суми:
-
500 лв., обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и
страдания от причинената й телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 12.09.2015г.;
-300
лв., обезщетение за неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 148, ал.
1, предл. 1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
12.09.2015г.;
-510.80 лв.
- разноски по
наказателното производство.
Присъдата била влязла в законна сила на 16.05.2017г.
Излага се, че след снабдяването с изпълнителен лист за
същите суми, ищцата образувала изпълнително дело № 20171320401192 по описа на
Съдебно - изпълнителна служба при Районен съд – В., по което въпреки връчената
покана за доброволно изпълнение нямало платени суми. От извършените справки от
държавния съдебен изпълнител не се установило наличието на имущество на
длъжника К.Й.К., от което чрез принудително изпълнение да бъде погасен дори и
частично дълга.
Твърди се, че ответникът К.Й.К. получава пенсия в
несеквестируем размер, не
притежава движими вещи
на значителна стойност и
влогове, а с притежаваното от него недвижимо имущество се е разпоредил в
рамките на наказателния процес и след него.
Поддържа се, че на 26.06.2017г., т.е. непосредствено
след влизане на присъдата в сила, ответникът К.Й.К. бил прехвърлил на дъщеря си
И.К.Й. следните недвижими имоти:
1) поземлен имот № 100072, с площ по документ
за собственост -
2,849
дка, в с. Г., местността „Малушница", общ. В., обл. В.,който след
одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри със Заповед за одобрение на КККР
№ РД-18-682/13.03.2018 г. на Изпълнителен
директор на АГКК е с идентификатор №
17422.100.72,област В., община В. с. Г., местността „Малушница", вид територия-
Земеделска, категория V, начин на трайно ползване- Лозе,площ 2850 кв.м., стар
номер 100072;
2) поземлен имот № 025067, с площ по документ
за собственост-
2,912
дка, в с. Г., местността „Средни дел", общ. В., обл. В.,който след
одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри със Заповед за одобрение на КККР
№ РД-18-682/13.03.2018 г. на Изпълнителен
директор на АГКК е с идентификатор №
17422.25.67,област В. община В.с.
Г., м. „Средни дел", вид територия
- Земеделска, категория V, начин на трайно ползване - Нива, площ 2912 кв.м., стар номер 025067;
3) поземлен имот № 170022, с площ по документ
за собственост -
3,049
дка,в с. Г., местността „Ливагето", общ. В.,
обл. В.,който след одобряване на
кадастралната карта и кадастралните регистри със Заповед за одобрение на КККР №
РД-18-682/13.03.2018 г. на Изпълнителен директор на АГКК е с
идентификатор № 17422.170.22,област В.,
община В. с. Г., местност
„Ливагето", вид територия -
Земеделска, категория III, начин на трайно ползване - Нива, площ 3051 кв.м.,
стар номер 170022;
4) поземлен имот № 228021, с площ по документ
за собственост -
3,447
дка, в с. Г. местността „Елака", общ. В., обл. В., който след одобряване
на кадастралната карта и кадастралните регистри със Заповед за
одобрение на КККР
№ РД-18-682/13.03.2018 г.
на Изпълнителен директор на АГКК
е с идентификатор № 17422.228.21,област В. Община
В. с.Г., местност други имоти, няма парични средства и отказва
да заплати задължението си.
Излага се, че знанието, че със сделката ищцата е
увредена, се предполага и за втората ответница И.К.Й., доколкото същата е
дъщеря на прехвърлителя, т.е най-близка негова родственица измежду кръга лица,
посочени в чл. 135, ал. 2 от ЗЗД.
Иска се от съда да постанови решение, с което да обяви
за относително недействителна спрямо ищцата В. В. К. с ЕГН **********,
сделката, материализирана в Нотариален акт за покупко-продажба , вписан в Дв.
вх. рег. № 2977/ 26.06.2017г., акт № 85, т. VIII на Служба по вписванията - гр.
В. с която К.Й.К., ЕГН ********** прехвърля на дъщеря си И.К.Й., ЕГН **********
посочените по-горе недвижими имоти.
Ответниците К.Й.К. и И.К.Й. в едномесечния срок са
подали отговор като са взели становище по предявения иск, като са оспорили
същия.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:
С Присъда № 64 от 16.05.2017г., постановена по
въззивно НЧХД № 109 по описа за 2017г на ВОС ответникът К.Й.К. е осъден да
заплати на ищцата сумите от: 500 лв.-представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания от причинената
й телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 12.09.2015г.; сумата в размер на 300 лв.-представляваща
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 148, ал. 1,
предл. 1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
12.09.2015г. и сумата в размер на 510.80 лв.-представляваща разноски по
наказателното производство. Присъдата е влязла в законна сила на 16.05.2017 г.
и на 29.09.2017 г. е издаден изпълнителен лист за цитираните по-горе суми.
С Нотариален акт за покупко-продажба № 35, том IV,
рег. № 7793, дело 408 от 26.06.2017 г. на нотариус Н. А. с район на действие
Районен съд гр. В. ответната страна К.Й.К. е прехвърлил на ответната страна И.К.Й.
правото на собственост върху процесиите недвижими имоти. Ответните страни се
намират в родствена връзка помежду си - И.К.Й. е дъщеря на К.Й.К..
Разпитаните по делото свидетели В. Б. и В. К. твърдят,
че познават ответниците. И двамата свидетели посочват, че ответникът К.К. поради здравословни причини и с цел да
обезпечи ответницата И.Й. й бил прехвърлил притежаваните от него недвижими
имоти. Свидетелите сочат, че поради липса на финансови средства първо и бил
прехвърлил чрез продажба апартамент в гр. В. и след това къща и земеделски земи
в с. Г. като реално пари по сделките не били давани, въпреки че са оформени като покупко-продажба.
Свидетелите сочат също, че знаят за наказателното дело
срещу ответника К..
Показанията са непротиворечиви и кореспондират по
между си,поради което Съдът ги кредитира.
Така установената фактическа обстановка се доказва по
несъмнен начин от събраните по делото доказателства и по същество не се оспорва
от страните нито пред районния съд,нито пред въззивната инстанция .
При
така установената фактическа обстановка Съдът намира са установено от правна
страна следното :
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му
част, а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за
неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба,
освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната правната
квалификация на предявените искове и на насрещните права и възраженията на
страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата правни изводи,
законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и
обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на
първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна
практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по
реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г.
о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение №
385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията
относно правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г.
на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по въпросите относно
валидността и процесуалната допустимост на първоинстанционното решение, а при
проверката относно правилността на същото -само за приложението на императивни
материал но правни норми и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие
деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като
по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната
жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от
въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е
валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано.
Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от
надлежни страни и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна поради следните съображения:
Имуществото на длъжника може да бъде намалено не само
когато длъжникът бездейства и не упражнява правата си. Възможно е длъжникът да
предприеме действия с цел да намали имуществото си или да затрудни удовлетворяването
на кредиторите си. За да защити кредиторите в подобни хипотези, законодателят е
уредил в чл. 135 ЗЗД право в полза на всеки кредитор да иска аа бъдат обявени
за недействителни спрямо него действията,с които длъжникът го уврежда.Това
право се означава с термините „павлов иск", „отменителен иск"' или
,,аctio Pauliana". Кредиторът не е
нито правоприемник на длъжника, нито упражнява неговото право по силата на
овластяване . Той е титуляр на самостоятелно право. Правото по чл. 135 ЗЗД има
вторичен характер, доколкото възниква и се упражнява само при наличието на
друго правоотношение. То е относително и е насочено срещу длъжника и лицето, с
което той е договарял. Кредиторът упражнява предоставеното му от чл. 135 ЗЗД
право с едностранни действия, без да е необходимо насрещно поведение нито на
длъжника, нито на трето лице.
Упражняването му се извършва чрез иск и кредиторът, ако пожелае, може да впише
исковата си молба. След упражняването на правото настьпва правна промяна
-действителното действие, с което дльжникът е увредил кредитора, се обявява за
недействително спрямо кредитора. Еднократното упражняване на правото се
прекратява.
Тъй като функцията на правото е да се запази от
намаляване длъжниковото имущество и да се подготви то за принудително
изпълнение, павловият иск, както и сурогационният иск, е вид обезпечение.Право,
сходно на правото по чл. 135 ЗЗД е
уредено в чл. 56 ЗН. С него може да бъде атакуван отказ от наследство, който
уврежда кредиторите. Правото на кредитора да обяви за недействителни спрямо
него увреждащите го актове на длъжника възниква ех 1еgе при наличието на
фактически състав с установени ог законодателя елементи.
Необходимо е наличието на вземане. Лице, което е
кредитор на длъжника, разполага с преобразуващото право по чл. 135 ЗЗД. Титулярът
и на парично, и на непарично вземане може да си служи с павловия иск - р.
2—1964-ОСГК, 1 — 1965—ПП. Купувачът по предварителен договор — I —1965—ПП и
съпругът, който притежава правото по чл. 29 СК /отм/, също могат да искат да
бъдат обявени за недействителни действията на длъжника. Лице, което няма
качеството на кредитор, не е активно легитимирано да предяви иска по чл. 135 ЗЗД.
Възникването на правото по чл. 135 ЗЗД се предпоставя
от наличието на действително вземане, което не е прекратено или погасено по
давност. Ако вземането на кредитора бъде удовлетворено от третото
лице, правото по чл. 135 ЗЗД отпада. Не е необходимо вземането да е изискуемо и
ликвидно. Възникването на право по по чл. 135 ЗЗД не се обуславя от
установяването на вземането с влязло в сила съдебно решение — р. 663—69—I ГО,
р. 423—2000— V ГО, снабдяването на кредитора с изпълнителен лист или наличието
на безуспешни опити за принудително удовлетворяване. Кредиторът може да бъде
както хирографарен, така и обезпечен.
Вземането на кредитора трябва да е възникнало преди
извършването на действието, чието обявяване за недействително се иска — чл.
135, ал. 3 ЗЗД. Състоянието на длъжниковото имущество следва да се преценява
към момента, в който кредиторът е придобил вземането си. Кредиторът разчита на
общото обезпечение, което имуществото на длъжника представлява при възникване
на неговото право. Ако длъжникът е вече обеднял, кредиторът трябва да понесе
последиците от неговата неплатежоспособност. Интересът на третото лице, в чиято
полза е извършено атакуваното действие, трябва да бъде предпочетен пред
интереса на кредитора, щом правото на това лице е възникнало преди вземането на
кредитора. Третото лице, също както и кредиторът, е разчитало на имуществото,
което длъжникът е имал при възникване на правото му. Когато атакуваната сделка
или сделката, от която произтича вземането на кредитора, е условна, меродавна е
датата на сключването, а не датата на настъпване на условието.
В конкретния случай кредиторът разполага с вземане
,установено с влязла в сила присъда .
Ако обаче длъжникът и лицето, с което той е договарял,
са действали, за да увредят кредитора, кредиторът може да атакува увреждащите
го действия, извършени преди пораждане на неговото право — чл. 135, ал. 3 ЗЗД.
Достатъчно е наличието на animus nocendi , намерение да се увреди кредитора —
р. 643—2000—II ГО. Не е необходимо кредиторът да е бил измамен.
Тежестта за доказване на факта на притежаването на
вземане, на момента на неговото възникване (и на намерението за увреждане в
хипотезата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД) е върху кредитора — чл. 154 ал.1 ГПК. Кредиторът може да доказва датата на
възникване на вземането не само с официални документи или с частни документи с
достоверна дата, но с всички допустими от закона доказателствени средства — р.
663—1969—1 ГО.
Вторият елемент от фактическия състав е извършването
на действие, което да уврежда кредитора. Действието е съзнателен волев акт,
който може да бъде извършен от длъжника; от длъжника и от трето лице; от
длъжника, от трето лице и от държавен орган. То може да бъде всякакъв
гражданскоправен акт — както сделка, така и юридическа постъпка То може да има
не само материалноправен, но и процесуалноправен характер — например съдебно
решение по симулативен процес, което уврежда кредиторите
За да може да бъде отменено, действието трябва да
уврежда кредитора. Увреждането е обективен факт и не зависи нито от
субективното отношение на длъжника, нито от преценката на кредитора. Между
действието и увреждането трябва да има причинна зависимост.
Увреждане е налице в случаите, при които намалява
възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника.
Увреждане има, когато длъжникът се лишава от свое
имущество или имуществото му намалява — р. 2760—1966—II ГО, р. 2271 —
1978—I ГО. Обедняването на длъжника може
да е безвъзмездно опрощаване, изпълнение на чужд дълг без правен интерес, така
и в увеличаване на неговия пасив — обезпечаване на чужд дълг чрез поемане на
ипотека.
Третата предпоставка за възникване на правото да се
иска да бъдат обявени за недействителни действията на длъжника има субективен
характер. Елементите на тази предпоставка се различават в зависимост от това
дали действието е било възмездно или безвъзмездно.
Когато действието е било безвъзмездно — едностранна
сделка (отказ от право на собственост), договор (дарение), правото да се иска отмяна възниква, щом длъжникът е
знаел за увреждането — чл. 135, ад. 1, изр. 1 ЗЗД. Не е необходимо да се
съзнава увреждането на определен кредитор, достатъчно е в момента на извършване
на действието длъжникът да е знаел, че има кредитори и че действието ги
уврежда. Намерението за увреждане или наличието на измама не е елемент от
фактическия състав на правото по чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Без значение е
субективното психическо отношение на лицето, което е получило преетацията от
длъжника. Дори и то да не е знаело за увреждането, неговият интерес не може да
бъде предпочетен пред този на кредитора, защото това лице е получило имущество
на длъжника, без да е престирало насреща нищо. Разпоредбата на чл. 135, ал. I,
изр. 1 ЗЗД е израз на древното римско правило, че интересът на лице, което иска
да избегне загуба , трябва да бъде предпочетен пред интереса на лицето, което
иска да реализира печалба .
В случай че действието е било възмездно — едностранен
договор (заем с лихва), двустранен договор (продажба), възникването на
преобразуващото право по чл. 135 ЗЗД изисква не само длъжникът, но и лицето, с
което той е договарял, да са знаели за увреждането — чл, 135, ал. I, изр. 2
ЗЗД. Наличието на еквивалентно имуществено разместване между длъжника и лицето,
с което той е договарял, е основание интересът на третото лице да бъде
предпочетен пред този иа кредитора, освен ако това лице е било недобросъвестно.
Знанието на третото лице, че длъжникът има дългове, не е достатъчно. Проявената
от страна на третото лице небрежност за узнаване на увреждането не дава
основание за обявяване на недействителността на действието — ТР 25— 1969-ОСТК.
Фактите относно субективното отношение на длъжника и
лицето, с което той е договарял, трябва да се докажат от кредитора.
По силата на оборима презумпция, уредена в чл. 135,
ал. 2 ЗЗД, знанието на определен кръг лица, които са в близки отношения с
длъжника, се предполага. Тези лица са съпругът, низходящите, възходящите,
братята и сестрите на длъжника. Ако те твърдят, че не са знаели за увреждането,
трябва да докажат твърдението си. Приема се, че чл. 135, ал. 2 ЗЗД презюмира и
знанието на длъжника. По аналогия на закона може да се поддържа, че оборимата
презумпция за знание намира приложение и по отношение на юридическо лице, чийто
управителен орган е съставен от лица по ал. 2 на Чл. 135 ЗЗД - р. 210-2000-V
ГО.
Павловият иск се предявява срещу длъжника и лицето,
което е придобило права от него — р. 10—67—ОСТК,като това е сторено в настоящия
случай. Решението по чл.135 ЗЗД трябва
да бъде еднакво спрямо двете страни по действията, чиято недействителност се иска да бъде
обявена . Длъжникът и лицето, с което той е договарял,са необходими задължителни
другари другари.
В случая в производството не са събрани доказателства
, оборващи презумпцията на чл.135, ал.2 ЗЗД.С прехвърлянето на правото на
собственост върху процесиите имоти на дъщеря си, върху които би могло да се
насочи принудително изпълнение, длъжникът и ответник К. е намалил своето
имущество и в тази връзка е създал затруднение за удовлетворяване на кредитора
и ищец по делото и по този начин е увредил същия.По неоспорено твърдение на
ищцата в исковата молба срещу ответника-длъжнек е било проведено неуспешно
принудително производство поради липсата
на имущество на длъжника .Безспорно е ,че чрез разпореждането в полза на дъщеря
си с единствените си имоти ,въззивникът К.К.
е увредил ищцата В.К. ,като я е поставил в невъзможност да реализира
правата си по влязла в сила присъда –следва да се отчете в тази насока и
фактът,че в производството не се събраха
доказателства ,а не се и твърди от въззивника К.,че е налице друго негово имущество на длъжника,
което да е достатъчно да удовлетвори кредитора без затруднение.С оглед на
гореизложеното районният съд е стигнал до правилен и законосъобразен извод,че с
действията си , с които въззивникът К.К.
се е разпоредил със собствеността върху
притежавано имущество след влизане в сила на присъдата по ВНЧХД № 109/2017 г.
по описа на ВдОС в полза на своята
дъщеря И.К.Й. , ищцата В.В.К. е увредена,тъй
като напълно е лишена от възможността да насочи принудителното
изпълнение по отношение на прехвърленото
имущество и да се удовлетвори от него.
Във въззивната жалба са развити доводи относно
незаконосъобразността на решението на районния съд ,които като цяло се покриват
в доводите относно неоснователността на исковата молба ,развити в отговора на
исковата молба /л.58-60 от делото/.Тези доводи въззивната инстанция намира за
неоснователни поради следното :
По силата на Чл.135 ал.2 ЗЗД знанието за увреждане на
кредитора се предполага ,ако третото лице,с когото длъжникът е договарял , е
низходящ .Налице е оборима презумпция ,която не само не е оборена от
въззивниците ,но не са и представени доказателства ,които да я разколебат
Разпоредителната сделка ,предмет на настоящото дело ,е сключена само 40 дни
след като въззивникът К.К. е осъден с влязла в сила присъда да заплати на
въззиваемата В.К. обезщетение на причинени неимуществени вреди и разноските по
делото.Сделката е сключена с дъщерята на въвзивника К.К.,която ,видно от показанията
на свидетелите В. Г. Б. и В. К. К. , е била в близки отношения с баща си и се е грижела за него .При това положение е
повече от очевидно ,че въззиваемата И.Й. е знаела за воденото срещу баща и наказателно производство
,още повече ,че за него са знаели и двамата свидетели.Особено показателен е
фактът ,че първоинстанционната присъда №145/13.03.2017 г. по НОХД №935/2016 г.
по описа на Районен съд-В.е оправдателна по отоншение на въззивника К. и че
разпореждането с имуществото му е
извършено едва след постановяване на осъдителна присъда от въззивната
инстанция-Окръжен съд-В.
Крайно несериозен е развитият във въззивната жалба
довод,че целта на разпоредителната сделка е не увреждането на ищцата ,а
приключването на процеса по прехвърляне на цялото имущество на въззивника К. на
дъщеря му И.Й. .Твърди се във въззивната
жалба ,че събирането на документите за изповядване на сделката станало преди
влизане в сила на осъдителната присъда ,но в тази насока не са представени
никакви доказателства по делото.
Твърди се още във въззивната жалба ,че въззивникът К.
се разпоредил в недвижимите си имоти безвъзмездно поради лошото си здравословно
състояние ,но този довод изглежда лишен от житейска и правна логика ,тъй като
именно възмездното разпореждане с имотите би осигурило на въззивника К. парични
средства за лечение .
Въззивниците развиват във въззивната жалба и довода
,че разпореждането с имотите с договор за покупко-продажба в полза на дъщерята
целяло заобикаляне на закона и обезнаследяване на сина на въззивника К..По
делото не са представени никакви доказателства в тази насока ,а освен това
съдът намира ,че наличието и на такъв мотив за разпореждането с недвижимите
имоти не елиминира целяното от страните по сделката увреждането на длъжника.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
Въззиваемата страна не е представила
документи ,удостоверяващи направени пред въззивната инстанция разноски,поради
което такива не следва да бадат присъждани.
Решението е окончателно ,тъй като цената на иска е под
5 000 лв.
Водим от горното и на основание Чл. 272Съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №269 по гр.д. №2758/2018г. на Районен
съд-В. .
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1/
2/