Р Е Ш Е Н И
Е № 870
гр. Пловдив, 20.03.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на първи март две хиляди и седемнадесета година, в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 12227
по описа на съда за 2016 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на “Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Хенрих Ибсен“ №
15, ет. 7 против Л.Б.Л., ЕГН: **********,*** с правна квалификация по чл. 422,
вр. с чл. 415, ал.1, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
2239.31 лева – главница,
дължима по договор за потребителски паричен кредит ***, сумата от 1099.98 лева – договорно обезщетение за
забава от 04.06.2011 г. до 25.05.2016 г., за които суми е
издадена Заповед № 4250/09.06.2016 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ***
В исковата молба ищецът сочи, че
на 19.04.2011 г. между БНП Париба
Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК ********* и Л.Б.Л. бил сключен Договор за
потребителски паричен кредит ***, в размер на 2625 лева, по силата на който
дружеството се задължило да предостави посочената парична сума като наличност
по сметка на кредитополучателя. Твърди се, че сумата била получена от последния
при подписване на договора. От своя страна кредитополучателя се задължил да
заплати месечни погасителни вноски по кредита, съставляващи изплащане на
отпуснатата сума, посочени в погасителния план съгласно чл. 3 от Договора.
Твърди се, че от 03.06.2011г. ответникът преустановил плащанията по договора.
Съгласно чл. 5 от Общите условия се начислявало обезщетение за забава в размер
на действащата законна лихва. Твърди се още, че падежът на цялото задължение
настъпил на 05.10.2011г., с което станал изискуем неплатения остатък от
кредита.
Твърди се, че на 08.07.2014г.
между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК: ********* и „Фронтекс Интернешънъл“
ЕАД, ЕИК: ********* е сключен договор за прехвърляне на вземания, по силата на
който титуляр на претендираните вземания станало ищцовото дружество. В
изпълнение на задължението си по чл. 99, ал. 3 ЗЗД БНП Париба Пърсънъл Файненс
ЕАД упълномощил Фронтекс Интернешънъл ЕАД да уведоми длъжника за прехвърлянето
на вземанията, за което било изпратено писмено уведомление до последния чрез
„Български пощи“ ЕАД, но пратката се върнала в цялост. Посочва, че уведомяване
на длъжника предстояло да бъде направено в настоящото производство.
Тъй като ответникът не бил
изплатил изцяло задълженията си договора за потребителски кредит, то ищецът
подал заявление по чл. 410 ГПК срещу ответника, по което било образувано
цитираното частно гр. дело, но длъжникът подал възражение срещу издадената
заповед, поради което се предявявал настоящият установителен иск за
съществуване на вземането. Моли същият да бъде уважен. Претендират се и
разноски за заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответникът Л.Б.Л. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Посочва, че кредитът не е станал
предсрочно изискуем, тъй като съгласно т. 18 от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС
вземането ставало изискуемо с неплащането или настъпването обстоятелствата,
само след като Банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно
изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Възразява, че по
отношение на всяка една от погасителните вноски по договора е изтекла
тригодишната погасителна давност, тъй като същите се явявали периодични
плащания съгласно ТР 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. Посочва, че не дължи и
акцесорното вземане за лихва, тъй като главното вземане е погасено по давност.
Освен това твърди, че и по отношение на вземането за лихви също е изтекла погасителната
давност. Възразява, че ищецът не е изпълнил задълженията си по договора.
Оспорва цесията, с която се твърди, че цедентът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД е прехвърлил вземането си по процесния договор на ищцовото дружество, като
възразява, че цесията е недействителна спрямо него, както и че вземането на
цедента не попадало в предмета на цесията. Заявява, че оспорва представеното
приложение № 1 към приемо-предавателен протокол от 24.07.2014г. С оглед на горното, моли предявеният иск да
бъде отхвърлен. Претендира направените в производството разноски.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното:
По делото е прието ч.гр.д. № ***, от което се установява, че на 03.06.2016
г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение против
ответника за процесните суми, както и сумата от 355, 25 лв. – възнаградителна лихва. Заявлението е
уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите по заявлението. Против заповедта е постъпило в срок възражение по
чл. 414 ГПК от ответника – длъжник в заповедното производство, поради и което е
указано на ищеца – заявител да предяви иск по чл. 422 ГПК в едномесечен срок,
поради и което в срока са предявени исковете, въз основа на които е образувано
настоящото исково производство за установяване на дължимост на сумите за
главница и мораторна лихва.
На 19.04.2011 г. между ответника
в качеството на кредитополучател и БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД – кредитор е
сключен договор за потребителски паричен кредит ***, въз основа на който
кредиторът е предоставил на кредитополучателя сума в общ размер от 2625 лв., от която сумата от 2500 лв. –
размер на кредита за потребителки цели и сумата от 125 лв. – кредит за покупка
на застраховка „защита на плащанията“. Освен тази сума ответникът се задължил
да върне и сумата от 87,50 лв.- такса за усвояване на кредита, както и възнаградителна
лихва. Общата стойност на плащанията е предвидено, че е в размер на
3 114,56 лв., като е предвидено кредитът да бъде издължен, чрез заплащане
на 6 месечни вноски, всяка от които с изрично посочен в договора падеж на
плащане. Видно от погасителния план последната вноска е следвало да бъде
заплатена на 05.10.2011 г. В общите
условия, неразделна част от договора за кредит е предвидено, че при забава на
една или повече погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска. (т.5 от договора).
С договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 08.07.2014 г. ищецът в качеството на купувач е
закупил от БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД в качеството на продавач портфолио
от вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит, сключени от
Продавача с длъжници, които не изпълняват задълженията си. По силата на
договора ищецът е придобил всички вземания, описани в Приложения № 1 към
договора, ведно с принадлежностите към тях, ако има такива. Като дата на
прехвърляне е определена 01.07.2014 г. В
извадка от Приложение №1 към Приемо –предавателен протокол от 24.07.2014 г. е
описан и договор за потребителски паричен кредит ***, сключен между продавача
на вземания и ответника. Действително всички страници на приложението не са
подписани от страните по договора за прехвърляне на вземания, но липсва такова
законово изискване.
С Пълномощно с нотариална заверка
на подписите от 29.07.2014 г. БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД в качеството на
цедент по договора за прехвърляне на вземания от 08.07.2014г. е упълномощил
ищецът в качеството на цесионер да уведоми длъжниците за сключения договор за
прехвърляне на вземания.
Към исковата молба е приложено
уведомление за извършено прехвърляне на вземания по силата на договор за цесия
от 08.07.2014 г., изходящо от ищеца в качеството на пълномощник на БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД, с което уведомяват ответника в качеството на длъжник по
договор за кредит, предмет на цесията.
От приетото по делото заключение
на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че въз основа на договор за
потребителски кредит *** БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД е предоставило на
ответника – кредитополучател сума в размер от 2625 лв. Усвояването на кредита е
извършено чрез банков превод в сметка на ответника със сумата от 2352,50 лв. от
дата 20.04.2011 г. Отразено е, че
съгласно погасителен план, кредитът следва да се погаси на шест месечни вноски,
пет от които по 519,10 лв. и шеста в размер от 519,06 лв., от които главница по
заема 2625 лв. и договорна лихва (надбавка) 489, 56 лв. От датата на усвояване на кредита до датата
на прехвърляне на вземането с договор с договор за цесия от 08.07.2014 г. от
кредитополучателя е извършено едно плащане в размер на 530 лв. на 20.05.2011 г.
, с което плащане е погасена първата вноска от кредита, съгласно погасителния
план , част от главницата от втора вноска 0,90 лв. и 10 лв.- разноски.
Непогасените задължения за главница са размер на 2239,31 лв., която включва
неплатени вноски за главница за периода от 05.06.2011 г. до 05.10.2011 г. и сумата от 1136,18 лв. обезщетение за забава
на главницата за периода от 06.06.2011 г. до 01.01.2016 г.
При така установената по
делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
За да се уважат
предявените искове дружеството – ищец следва да установи вземането си на
претендираното договорно основание /договор за цесия/ и в претендирания размер,
както и изправността на цедента – наличието на сключен договор за
потребителски паричен кредит, по който е била предоставена и усвоена твърдяната
парична сума, като установи, че е настъпил падежа за връщане на сумата и докаже
конкретния размер на дълга, който се претендира. Ищецът следва да докаже и, че
е уговорена в договора и обезщетение за забава, като следва да докаже и размера
и периода на претенциите за договорно обезщетение за забава. В тежест на ответника е да
докаже
фактите, които погасяват, изключват или унищожават спорното право в т.ч. и
възражението му за изтекла погасителна давност.
По делото е прието ч.гр.д. № ***,
видно от което по делото е издадена заповед за изпълнение, ответникът е подал
възражение срещу заповедта в срок, което е обусловило и правния интерес от
предявяване на настоящия иск от ищеца по делото. Исковете се явяват допустими и
следва да се разгледат по същество.
От събраните по делото
доказателства се установява, че не е налице твърдяното от ответника основание
за исковите претенции – предсрочна изискуемост на вземанията по договора за
кредит. Посочва се от самия ищец и от приетия като доказателство договор за
кредит е видно, че към датата на подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение е настъпил падежа на цялото задължение-
последна падежна дата 05.10. 2011 г. Не
следва да се разглежда възражението на ответника за липса на надлежно обявяване
на предсрочната изискуемост на задълженията по договора за кредит.
На първо място следва да се разгледа
направеното от ответника възражение за липса на прехвърляне на вземането по
силата на сключения договор за цесия. Видно от приложение №1, неразделна част
от договора, вземането по Договор за потребителски кредит *** е валидно
прехвърлено на ищеца в качеството му на цесионер. Както беше посочено по – горе
липсва законово изискване за подписване на приложение, което е описано в подписан
между страните договора. Предвид така изложеното възражението на ответника се
явява неоснователно.
Съдът счита за неоснователно и
възражението на ответника за липса надлежно уведомяване за прехвърляне на
вземането от кредиторът по сключения от него договор за потребителски кредит ***
Съгласно приетото по делото, като доказателство пълномощно ответникът е бил
надлежно упълномощен да подписва и връчва съобщения до длъжниците по чл. 99,
ал. 3 ЗЗД. По силата на това пълномощно е изготвено съобщение до ищеца, като
същото е приложено към исковата молба и е връчено на ответника с връчването на
препис от исковата молба. Съгласно
Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК,
постановено по реда на чл. 290 ГПК. Цесията следва да се счете за надлежно съобщена на
длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на
длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил
иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на
процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на
уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на
цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед
императивното правило на чл. 235, ал.
3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата
молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал.
3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Съгласно Решение № 137 от 2.06.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията ***, постановено по реда на чл. 290 ГПК Предишният кредитор има право да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи
на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3
и ал. 4 от ЗЗД.
Предвид така изложеното и на
основание цитираната съдебна практика съдът счита, че е налице надлежно
съобщаване на цесията по отношение на ищеца, поради което следва да се пристъпи
към разглеждане на твърденията на ищеца за изтекла погасителна давност по
отношение на вземанията, предмет на
настоящото производство.
Съгласно трайната съдебна
практика при договора за заем
е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да
стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски
в периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски
представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника
на части – аргумент за противното основание от чл.66 ЗЗД. Това обаче не
превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. (В този смисъл Решение № 103 от 16.09.2013
г. на ВКС по т. д. № 1200/2011 г., II т. о., ТК).
От така изложеното следва, че
падежът на задължението по сключения договор за кредит, настъпва на крайната
дата на същия, а именно: 05.10.2011 г. От тази датата до датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, от който момент се считат
предявени и настоящите установителни искове – 03.06.2016 г. петгодишният
давностен срок по отношение на вземанията за главница не е изтекъл. Доколкото се установява вземането за главница
да не е погасено по давност и същото в претендирания размер от 2239,31 лв. да
не е платено нито към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, нито към датата на приключване на съдебното дирене в настоящото
производство, то и искът за признаване
на дължимостта на главницата следва да се уважи, като основателен и доказан. Главницата
е за лихвоносно вземане и съответно следва да се уважи и искането за присъждане
на законна лихва.
Съдът счита за частично
основателно възражението на ответника за погасяване по давност на претенцията
за обезщетение за забавено плащане, доколкото същата се погасява с изтичане на
тригодишен срок. С
оглед разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД вземанията за лихви преди датата 02.06.2016 г., т.е. за три годишния период
преди датата,
на която се счита, подадена исковата молба, следва да се считат за погасени по давност. Изчислени с
помощта на онлайн
калкулатор на
база главница в размер на 2239,31 лв., дължимите лихви за
тригодишния период, предхождащ подаването на исковата молба, а именно: 02.06.2013 г.
до 25.05.2016 г.,
възлизат в размер на 678,76 лв. За тази сума предявеният
иск по чл.
422 ГПК във вр. с чл.86 ЗЗД е основателен и следва да се уважи. За разликата над тази сума т.е. за сумата
от 421,12 лв. и за периода от 04.06.2011 г.до 01.06.2013 г. искът следва да се
отхвърли, като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на спора в полза
на всяка от страните по делото следва да се присъдят разноски по съразмерност на уважена и отхвърлена част
от исковите претенции. Следва да се съобразят и направените и претендирани от
ищеца разноски в заповедното производство, доколкото съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. В мотивите на тълкувателното
решение е отразено, че изпълнителната сила на заповедта за незабавно
изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез
възражение по реда на чл. 414 ГПК, и е образувано исково производство по реда
на чл. 415, ал. 1, респ. по чл. 422 ГПК. Предвидено е, че с решението по установителния
иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство
- относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези
разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В това производство
съдът следва да разгледа възраженията на страните за неправилно изчисляване на
разноските от съда в заповедното производство, искането на ответника за
присъждане на разноски за заповедното производство и възраженията по чл. 78,
ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ищецът е представил списъци с
разноски по чл. 80 ГПК в исковото и заповедното производство, от които се
установява, че се претендира заплатена
държавна такса в размер от общо 139, 57 лв., 100 лв.- депозит за вещо лице за
изготвената в исковото производство експертиза, 300 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за представителство в исковото производство и 359,31 лв. –
юрисконсултско възнаграждение за представителство в заповедното
производство. По отношение на
претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва да се
посочи, че съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2017 г) в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. На основание чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от Наредбата за заплащане на
правната помощ съдът определя юрисконсулстко възнаграждение в полза на
ответника в размер на 50 лв. – за заповедното производство и 120 лв. – за настоящото исково производство, като
така определените размери са съобразени с формалността на заповедното
производство и с извършваните по делото процесуални действия и усилията на ищеца
по доказване на твърдените обстоятелства. От така изложеното следва, че общият размер на
признатите от съда разноски, направени от ищеца е 409,57 лв. С оглед изхода на
спора и съобразно уважения изцяло иск за главница (заплатена държавна такса в
размер от 87,39 лв.) и частичното уважаване на иска за обезщетение за забава в
полза на ищеца следва да се присъди сума в общ размер от 368,94 лв. (87,39 лв.
– държавна такса за иска за главница и 281,55 лв. – разноски по
съразмерност). Ответникът е представил
доказателства за направени разноски в общ размер от 500 лв. – заплатен
адвокатски хонорар. На основание чл. 78,
ал. 3 ГПК с оглед частичната
неоснователност на иска за установяване на дължимост на обезщетението за забава
в негова полза следва да се присъди сумата от 63,05 лв. - разноски по съразмерност за заплатен
адвокатски хонорар.
По изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Л.Б.Л., ЕГН: **********,*** дължи на “Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Хенрих Ибсен“ № 15, ет. 7 сумата от 2239.31 лева – главница, дължима по договор за потребителски паричен
кредит ***, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 03.06.2011 г.
до окончателното й изплащане и сумата от
678,76 лева – договорно
обезщетение за забава от 02.06.2013 г. до 25.05.2016 г. за които суми е
издадена Заповед № 4250/09.06.2016 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ***, като ОТХВЪРЛЯ предявения от “Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Хенрих Ибсен“ № 15, ет. 7 против Л.Б.Л.,
ЕГН: **********,*** иск за признаване на
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 421,12 лв. - договорно обезщетение за
забава от 04.06.2011 г. до 01.06.2013 г.,
за която сума е издадена Заповед № 4250/09.06.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № ***.
ОСЪЖДА Л.Б.Л., ЕГН: **********,*** да заплати на “Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Хенрих Ибсен“ № 15, ет. 7 сумата от общо 368,94 лв. – разноски по съразмерност по ч.гр.д. № *** и по гр.д. №
12227 по описа за 2016 г. на ПРС, V-ти с-в.
ОСЪЖДА “Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Хенрих Ибсен“ № 15, ет. 7 да
заплати на Л.Б.Л., ЕГН: **********,*** сумата от 63,05
лв. – разноски по съразмерност по
гр.д. № 12227 по описа за 2016 г. на ПРС, V-ти с-в.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ