Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 18.11.2025 г.
В
И
М Е Т О Н
А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско
отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на трети октомври през две
хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА
ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12158/ 2017 г., за да постанови
решение, взе предвид следното:
Предявени са
искове както следва: Иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД срещу „П.“
АД, ЕИК *********, искове с правно
основание чл. 45 ЗЗД срещу В.Я.А., А.Н.Г., Н.С.А.
с искане за солидарно осъждане на ответниците да заплатят обезщетение на ищеца
за причинени имуществени вреди в размер на 105 000 лв., представляващи
стойността на 539 223 броя компенсаторни записи, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане, при условията на евентуалност иск с правно основание чл.
49, вр. чл.45 ЗЗД срещу ответника Ц.Д. АД за същата сума.
ИЩЕЦЪТ- Д.М.С., ЕГН
**********, твърди, че на 16.11.2011
година, Централен депозитар издава депозитарна разписка на негово име,
установяваща, че по сметка №********* притежава 539 223 /петстотин двадесет и
три хиляди двеста двадесет и три/ компенсаторни записи, представляващи ценни
книжа от емисия: BG91ZAPIS072. Същите са
му издадени въз основа на влязло в сила съдебно решение по адм.д.№469/2001 година по описа на СГС, с което се признава правото му на
обезщетяване за национализиран имот - собственост на наследотателката му Л.М.Б..
Другите двама наследници, негови чичовци Л. Х.П.и И.Х.П., получават същия брой
компенсаторни записи. Депозитарните разписки са им връчени от Областната
управа на София - град през м.ноември 2011 година. Ищецът твърди, че след
получаването на депозитарната разписка не е правил опити да регистрира същата
при инвестиционен посредник, респективно да продаде притежаваните от него
компенсаторни записи на Фондовата борса. Съхранявал същата в сейфа си и никога
не е предавал на трето лице, нито някой е имал достъп до
нея. В средата на месец март 2017 година бил информиран от Комисията по
финансов надзор, че собствените му ценни книжа са продадени на Фондовата борса
чрез инвестиционния посредник „П.“ АД.
От предоставените му от КФН документи се установява, че на 25.10.2016
година лице, което се е представило за него - Д.М.С., с очевидно фалшив паспорт
е сключило брокерски договор № 451 за сделки с финансови инструменти. От
представените от „П.“ АД на КФН книжа, свързани с този договор, установил, че
документите, които е следвало да бъдат попълвани от него или поне от лицето,
което се е представяло за него, са попълвани с различни почерци, като могат да
се различат два типа такива, както и два типа подписа, които са опитвали да
имитират неговия подпис и които очевидно не са били полагани от едно и също
лице. Ценните книжа били продадени на няколко купувача. По-голяма
част от сделките са с обем над 5000 броя за всяка една от тях, което от своя
страна изисква допълнителен контрол от Централния депозитар и от КФН. След
продажбата на компенсаторните записи на Фондовата борса и превеждането на сумата
по сметка на „П.“АД сумите са били директно преведи на „АБАКСИС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ
ИНК /Abaxis International INC/, като това е станало само с нареждане, изходящо
от лице, което се представя за Д.С.. Навежда, че тъй като не се е свързвал
никога с ответника „П.“ АД, а и депозитарната му разписка не е напускала сейфа
му, решил да предостави на друг инвестиционен посредник - „Карол“ АД, правото
да продаде ценните му книжа. За целта предоставил на този посредник оригинала на депозитарната разписка и
подписал с тях договор за брокерски услуги. Няколко дни по-късно бил информиран
устно от „Карол“ АД, че по сметката му липса каквато и да е наличност на ценни
книги, поради което му върнали депозитарната разписка. По-късно /на 11.04. 2017
година/ получил и официален отговор от „Карол“ АД, че по сметката му няма
финансови инструменти. Посочва, че междувременно подал молба и до Ц.д. АД с
искане да му бъде дадено обяснение кога и при какви обстоятелства са продадени
компенсаторните записи от сметка му. От Централния депозитар му върнали
абсолютно формален отговор, който единствено посочвал във времеви порядък
хронологията на сделките с компенсаторните му инструменти от посочената сметка.
Твърди, че преди около две години и половина бил направен опит за измама и с
компенсаторните записи на чичо му Л. П., но тогава той успял да блокира
сметката си в Централния депозитар и впоследствие упълномощил свои посредник,
който ги продал. Ищецът твърди, че при контактите с Централния депозитар преди
около две години и половина получил информация, че депозитарните разписки,
издадени през периода, през който е издадена и негова, притежават специфична
особеност, която е била лесно различима от служителите в Централния депозитар,
тъй като се е дължала на дефект на принтера, на който са били печатани
депозитарните разписки, поради което същите не могат да бъдат фалшифицирани и
обикновено при опит за измама се прави искане за издаване на дубликат. От служителите на Централния депозитар получил
уверение, че при искане за издаване на дубликати на депозитарни разписки се
извършва цялостна проверка на фактическата обстановка, като Депозитарят не се
ограничава само до спазване на формалните процедури. Информиран бил, че с оглед
зачестилите случаи на измами с компенсаторни записи, в резултат на изтичане на
информация от Централния депозитар /като субект, който разполага с информацията
за наличните в правното пространство издадени компенсаторни записи и техните
параметри/, всички сделки, които се сключват на Фондовата борса, при продажба
на повече от 5000 броя компенсаторни записи, изискват специално одобрение,
което е въведено като допълнително изискване от Комисията за финансов надзор.
При така описаната фактическа обстановка, твърди, че ответниците са проявили
противоправно и виновно поведение, с което в пряка-причинно следствена връзка
са му причинили имуществени вреди, изразяващи се в стойността на
нерегламентирано продадените му компенсаторни записи. Конкретно посочва, че П.
АД, като инвестиционен посредник не е проверил достатъчно добре самоличността
на лицето, което се е представило за Д.М.С.. Не е извършило и механична
проверка на представената лична карта през съответна машина, поради което не е
установило факта, че пред него се представя фалшив документ за самоличност.
Нещо повече, твърди, че посредникът съзнателно е допуснал лицето, представящо
се за Д.С. да бъде подписвано от различни лица, както е и допуснал формулярите,
които е следвало да бъдат попълвани лично от собственика на ценните книжа, да
бъдат попълвани от различни лица. Заявява, че посоченото поведение е израз на
силно занижен контрол за самоличността на лицата, които се явяват пред
посредника и твърдят, че са собственици на финансови инструменти дори и ако те
разполагат с оригинални депозитарни разписки, а в този случай е налице сделка,
извършване с дубликат. Нещо повече, твърди, че в същия ден неговият чичо е
сключил договор за продажба на своите компенсаторни записи със същия посредник
и също не е разполагал с оригинала на депозитарната си разписка, т.е. налице са
две сделки и двете без оригинална депозитарна разписка, което би следвало да
повиши контрола от страна на инвестиционния посредник. На следващо място
излага, че силно заниженият контрол на „П.“
АД се проявява и при последващия превод на получените от продажбата суми на
трето лице - „Абаксис Интернешънъл ИНК“, спрямо което не е посочено никакво
основание за превода. Нещо повече - един от управителите на „П. „ АД - А.Г. е
управител и на Абаксис Интернешънъл ИНК. На следващо място излага, че
ответниците В.Я.А., А.Н.Г. и Н.С.А., в качеството им на членове на Съвета на
директорите на П. АД са осъществили изключително занижен контрол за
самоличността на клиентите си, като не са проверили документите за самоличност
на лицето, което се е представяло за него и освен това са подали до Ценралния
депозитар искане за издаване на дубликат на депозитарната му разписка, без да
се уверят, че лицето, което иска от тях това действие е именно лицето, което
всъщност е собственик на компенсаторните записи. Освен това са позволили
превеждането на сумата, получена от продажбата на финансовите му инструменти по
офшорна сметка към фирма, без да е налице представено пред тях основание за
превода и при положение, че управител и представител на тази фирма за България
е един от членовете на Съвета на директорите на П. АД. По отношение на
ответника Ц.д. АД ищецът твърди, че същият е проявил противоправно поведение,
изразяващо се в липса на реална проверка на самоличността на лицето, което е
наредило да се извърши продажбата на компенсаторните му записи, както и занижен
контрол при издаването на дубликат от депозитарната му разписка. В тази връзка
излага, че ЦД не е взел предвид факта, че в един и същи ден е поискано
издаването на дубликат на депозитарни разписка от една и съща емисия и с една и
съща стойност, получени на едно основание. Освен това твърди, че ЦД АД не е
осъществил необходимия контрол при потвърждаване на сделка със стойност
по-голяма от 5000 броя записи. Моли съдът да уважи предявените искове.
Претендира разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ – „П.“ АД, ***, чрез синдика А.В., не представя отговор на
исковата молба.
ОТВЕТНИКЪТ – В.Я.А.,
ЕИК **********, оспорва предявения срещу него иск по основание и размер. Твърди, че не е извършил силно занижен контрол на клиентите на дружеството. В
тази връзка излага, че като член на съвета на директорите и представляващ
същото, той не извършва пряка дейност по продажба и боравене с финансови
инструменти, съобразно вътрешните правила на дружеството, одобрени от КФН. Тази
дейност се осъществявала от нарочно назначено на трудов договор лице, което
отговаря на изискванията на чл.38 от Наредба № 38 от 25.07.2007 г. за изискванията към
дейността на инвестиционните посредници и само то имало право да извършва
директен контакт с клиентите, собственици на финансови инструменти. Съответно
документите по процесната продажба са подписани пред това лице, което по закон
има право да осъществява дейност по продажба на финансови инструменти. Навежда,
че нито той, нито служителите във фирмата имат правната и обективна възможност
да проверяват дали действително представен пред тях документ за самоличност е
фалшифициран или не. Те установяват само дали лицето, което се явява пред тях
отговаря на описанието и снимката на представената лична карта, като именно
това е направил и служителят, които е осъществил процесната сделка. Едва след като документите се подпишат пред
надлежните по закон лица, те преминават за продължаване на процедурата към
изпълнителните директори. От своя страна последните имат достъп единствено до
вече оформените от лицето по чл. 38 от Наредба № 38 документи и не осъществяван
проверка на самоличността на клиентите. Посочва, че във връзка с процесния
случай КФН е назначила проверка и е установила, че в дружеството ответник не са
допуснати никакви закононарушения по процесната продажба. Моли съдът да
отхвърли предявения срещу него иск.
ОТВЕТНИКЪТ – А.Н.Г.,
ЕГН **********, оспорва предявения срещу нея иск по основание и размер. Твърди,
че към датата на извършване на процесната сделка за продажба на
компенсаторни записи, тя не е имала качеството на член на Съвета на директорите на П. АД. Предвид
изложеното тя обективно не е имала възможност да извърши твърдяното от ищеца
противоправно поведение. Евентуално заявява, че дейността на
инвестиционните посредници е строго регламентирана, а действия по контрол на
самоличността на клиентите изобщо не влизат в правомощията на членовете на
Съвета на директорите им. Посочва, че лицата, които осъществяват пряк
контакт с клиенти и приемат нарежданията от тях за извършване на сделки с
финансови инструменти са регламентирани в чл. 39 от Наредба № 38/25.06.2007г.,
а разпоредбата не включва членовете на Съвета на директорите. Претендира
разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – Н.С.А., ЕГН **********, оспорва
предявения срещу нея на основание чл. 45 ЗЗД, като твърди, че към момента на
извършване на процесната сделка с финансови инструменти, тя не имала качеството
на член на Съвета на директорите на П. АД.
Освен това искът е предявен срещу нея в качеството й на представляващ
дружеството, каквото тя никога не е имала. Евентуално заявява, че дейността на
инвестиционните посредници е строго регламентирана, а действия по контрол на
самоличността на клиентите изобщо не влизат в правомощията на членовете на
Съвета на директорите. Посочва че лицата, които осъществяват пряк контакт с
клиенти и приемат нарежданията от тях за извършване на сделки с финансови
инструменти са регламентирани в чл. 39 от Наредба № 38/25.06.2007г. и сред тях
не са членовете на Съвета на директорите. Моли съдът да отхвърли предявения срещу нея иск. Претендира
разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ - „Ц.Д.” АД ( ЦД АД), оспорва
предявения иск по основание и размер. Оспорва от негова страна да са извършвани
каквито и да било противозаконни действия. Твърди, че ЦД АД няма директни
отношения с притежателите и купувачите на финансови инструменти, като
предоставя услугите си само чрез своите членове по чл. 14, ал.1, т.3 -3 от
Наредба № 8 за Централния депозитар. Връзката с тези членове става само чрез
електронен обмен на данни. Посочва, че съобразно изискванията на ЗПФИ и Наредба
№ 38 за инвестиционните посредници последните имат задължение при сключване на
сделки с финансови инструменти да извършват проверка на самоличността и
легитимацията на клиентите и да изискват от тях информация, да проверят в
депозитарната институция дали финансовите инструменти, за които са отнася
нареждането за продажба са налични по сметка на клиента, да водят отчетност и
да поддържат архив на всички сделки, услуги и дейности, включително да
съхраняват копия на документи за самоличност на своите крайни клиенти и пр.
След финализиране на сделката, всички документи остават при инвестиционният
посредник, а на ЦД АД се изпраща само електронно съобщение, с което на
депозитаря се нарежда извършването на операции в съответните системи. Издаване
на дубликати на удостоверителни документи също се извършва чрез посочените
посредници чрез изпращането на електронно нареждане до системата. Твърди, че от
изложените негови правомощия е видно, че той не осъществява какъв и да било
контрол за самоличността на лицата, които се явяват при инвестиционният
посредник и нареждат да се извърши някаква операция с техни финансови
инструменти. ЦД АД само директно обработва постъпилите електронни нареждания,
като няма обективната възможност, а и задължението да прави проверка на
документите, въз основа на които се осъществява конкретна сделка. Позовава се
на ограниченията, установени за неговата отговорност, в чл. 44, ал.1 от Наредба
№ 8. Освен това посочва, че не осъществява административно-контролна дейност по
отношение на инвестиционните посредници
и осъществяването от тях сделки. Посочва и че лицензът на П. АД е бил отнет от
КФН. Моли предявеният срещу него евентуален иск да бъде отхвърлен като
неоснователен, Претендира разноски за
производството.
Съдът,
като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства
съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното:
Представени
са по делото писмени доказателства, установяващи твърдяните от ищеца
обстоятелства, изложени в исковата молба,
че по сметка №********* ищецът притежава 539 223
/петстотин двадесет и три хиляди двеста двадесет и три/ компенсаторни записи,
представляващи ценни книжа от емисия: BG91ZAPIS072;
че на 25.10.2016
година лице, което се е представило за него - Д.М.С., с очевидно фалшив паспорт
е сключило брокерски договор № 451 за сделки с финансови инструменти ; че собствените му ценни книжа са
продадени на Фондовата борса чрез инвестиционния посредник „П.“ АД; че след продажбата на
компенсаторните записи на Фондовата борса и превеждането на сумата по сметка на
„П.“АД сумите са били директно преведи на „АБАКСИС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИНК /Abaxis
International INC/, като това е станало само с нареждане, изходящо от лице,
което се представя за Д.С.. Всички тези твърдения не бяха оспорени по
делото.
От
ответниците А.Н.Г. и Н.С.А. е представена разпечатка на актуално състояние на „П.“ АД с включена
история на членове на Съвета на директорите, от която е видно, че към
датата на извършване на процесната сделка за продажба на компенсаторни записи те
не са имала качеството на член на Съвета
на директорите на „П.“ АД, противно на твърденията на ищеца в исковата молба,
че към 25.10.2016
година са имали това качество. Видно от
същата справка, ответниците А.Н.Г., Н.С.А. и В.Я.А. са имали
качеството на членове на съвета от 13.01.2017
година до 27.05.2021г., т.е. към датата на процесната сделка-25.10.2016г.
същите не са имали това качество.
От ответника В.Я.А. са представени писмени доказателства- копие от
„ПРАВИЛА за вътрешната организация и вътрешния контрол“, приети с протокол от
заседание на Съвета на директорите; нареждане от Д. С.; приключвателен
протокол; опис по протокол за получени документи от КФН. Видно от „ПРАВИЛА за
вътрешната организация и вътрешния контрол“, приети с протокол от заседание на
Съвета на директорите, че съгласно
устава на „П.“АД основан орган на управление е Съветът на директорите, който
приема и актуализира всички вътрешни актове - правила, политики и т.н на
дружеството
По реда на чл. 176 от ГПК са изслушани
ответниците:
Ответникът Н.С.А.:
На въпрос
на адв. С.: Знаете ли къде се намират оригиналите на документи, съставени от „П.“
АД, които са описани под № 3.13 в исковата молба, а именно – Брокерски договор
№ 451/25.10.2016 г., сключен между Д.М.С. и инвестиционен посредник „П.“ АД;
Декларация по чл. 29 и чл. 30, която представлява Приложение № 1 към договор №
451; Информация по чл. 21 от Наредба № 38; Приложение № 3, съгласно ЗПФИ,
изходящи от „П.“ АД; Приложение № 4 от Наредба № 38?
Ответницата
А. отговори, че няма представа къде се намират. Най-общо тези документи би
трябвало да представляват клиентско досие и би следвало да е в офиса на
дружеството. Това клиентско досие би следвало да се пази, докато съответното
лице е клиент.
Въпрос на
адв. С.: На Комисията по финансов надзор, когато дойде във връзка с тези
договори, оригиналите ли предадохте или копия?
Ответницата
А., че оригиналите са били там, те си направили сверка и си снели копие.
На въпрос
на адв. С.: Тези оригинали, които изчетох преди малко, предавани ли са на други
държавни институции?
Ответницата
А. отговори, че Комисията по финансов надзор назначила квестори. Квесторите влезли
в офиса, целият архив си бил там, той е предаден на въпросните квестори през
месец април-май 2017 г.
На въпрос
на адв. С.: Знаете ли дали е съставен опис на документи?
Ответницата
А. отговори, че са съставени описи. Редът е - квестор предава на ликвидатора. Тя
ликвидатор не е виждала никога. Имало е опис за всяко едно нещо. Не е сигурна
дали пази някакви копия от тези описи, не би следвало, защото те остават за
архива на дружеството, те не са за нея като физическо лице. Комисията по
финансов надзор би следвало да има всички копия. Към онзи момент вече не е
работела в дружеството, тъй като е била освободена като член на борда на
директорите, но самото вписване още не било излязло в Търговския регистър, тъй
като то имало нови членове, които си били подали документите за одобрение,
обаче в последствие те са ги оттеглили и останала да виси тя в пространството,
в смисъл нито е там, нито я няма, но реално нито имала достъп до нещо
А.Г. по реда на чл. 176 от ГПК:
На въпрос
на адв. С.: Знаете ли къде се намират оригиналите на документите, съставени от
„П.“ АД? Това са договор за брокерски услуги, който е сключен с Д.М.С. и всички
съпътстващи документи.
Ответницата
Г. отговори, че е запозната с този случай. Тези документи трябва да се
съхраняват в офиса на „П.“ АД. Те се съхраняват от лицата, които са оторизирани
да съхраняват тези документи, по принцип това са брокер, вътрешен контрол, тези
лица.
На въпрос
на адв.С.: Знаете ли дали тези документи да са предавани на държавни
институции?
Ответницата
Г. отговори, че тъй като ответницата Н. се занимавала с това, тя не е виждала
дори тези документи.
На въпрос
на СЪДА: Какви бяха вашите задълженията като специалист?
Ответницата
Г. отговори, че тя била счетоводител на „П.“ АД по външен договор за счетоводно
обслужване. Не е работила никога в техния офис. Обслужвала ги от своя офис,
който и към настоящия момент е нейно работно място. Водила е само
счетоводството. Не е запозната къде са тези материали и не ги е виждала.
На въпрос
на адв. С.: Какви свои задължение е следвало да погаси Д.М.С. към
представляваното от Вас дружество „Абаксис Интернешънъл Инг”? Сумата от
105 000 лв., получена от продажбата на собствените му компесаторни
записи, била ли е преведена на
представляваното от вас дружество?
Ответницита
Г. отговори, че Дружеството не е получавало пари от това лице, не е имало
никакви отношения с него.
На въпрос
на адв. С.: Вие подписвали ли сте в качеството си на представител на „Абаксис
Интернешънъл Инг” някакви договори с Д.С. – за услуга, за продажба?
Ответницита
Г., че не е подписвала договор с това лице.
По делото са събрани и гласни
доказателства.
Свидетелят В.Н.С. сочи, че в момента е
заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), като отговаря за
застрахователния надзор. Към 2017 г. изпълнявал правомощията на
заместник-председател също в КФН в надзор на инвестиционната дейност. КФН и
нейните отдели, съответно комисията и заместник-председателите са натоварени
със съблюдаване и осигуряване правата на осигурените, застрахованите лице,
инвеститорите, и запазване на финансовата стабилност. Запознат е с настоящия
случай. Става дума за събития преди 7-8 години, въпреки че е бил замесен в тях,
си спомня в общи линии. Комисията тогава се самосезарила за тази проверка,
защото забелязали тогава, че група лица, които с комисията си имали предишни разправии
с други инвестиционни посредници, където те били собственици или били поставили
свои поставени лица, на които инвестиционни посредници също бил отнет лицен за
последователно, това са фирмите „Глобъл Маркетс” и след това „Кепитъл
Мениджмънт”, а групата лица са оглавявала от двама индивида - Й.М.и К.Ч.. В
случая с „Позитива” забелязали, че се е извършило прехвърляне на собствеността
на инвестиционния посредник, като е използвана същата схема, която е била
използвана и предишния път. Ставало дума за това, че собствеността се прехвърлила
на повече от 10, мисли, че били 13 лица, всеки придобива по-малко от 10% дял и
тогава, когато са по-малко от 10% отпадало задължението да бъде уведомена КФН,
да се иска разрешение за придобиването от КФН, защото, когато е по-голям делът,
трябва всяко лице да премине съответната оценка и да получи разрешение. Когато
са под 10% , нямало такова задължение, но в Търговски регистър се видяло, че
има такова прехвърляне, като някои от лицата правели впечатление, че са имали
общ бизнес с основните двигатели, както посочил вече - Й.М.и К.Ч.. Това послужило
за повод за проверката, да видят какво се случва там на място. Установили, че
след смяната на собствеността са били извършени голяма брой сделки с
компесаторни записи, които са били сметка на няколко уж клиента на „Позитива”,
като в хода на проверката били изискани и представени договори, сключени между
тези уж клиенти, инвестиционния посредник, платежни нареждания, нареждания за
търговия и т.н., които в последствие целият този набор от документи бил
проверен с насрещни проверки, със срещи със съответните лица, повечето от тях,
мисли, че били общо девет, с пет от тях, и всички те отрекли да имат нещо общо
с тези документи. Казали, че подписите не са техни, копия от лични карти не са
техни, снимките там не са техни, тоест- извършена била измама от името и за
сметка на тези лица. Накрая, в следствие на тези и други нарушения, установени
от проверката, отнели лиценза на инвестиционния посредник „Позитива” 2017 г. В
такива случаи винаги, когато имало подозрение за престъпление, се сезирала
прокуратурата. Не може да каже какво се съхранява в КФН. Не е запознат с
приложеното към исковата молба. В хода на проверката са били изискани всички
договори, платежни нареждания, след това за прехвърляне, защото се оказало, че
парите се прехвърляни след продажбата на съответните финансови инструменти към
трети фирми, така че всички тези неща са били събрани – всичко, както и
декларации, копие от лични карти. Тези договори и тези платежни нареждания са
били изискани от комисията. Договорът е по силата на договор за обслужване
между инвестиционен посредник и негов клиент. Мисли, че са били изискани и в
последствие се установило, че всички тези лица казвали, че не се давали такива
инструкции. Имало според него доста поводи за възпрепятстване на надзора,
защото им била отказвана информация, след като изисквали от страна на
управляващия инвестиционен посредник. Неговото обяснение за създаването на тези
пречки е, че те са знаели, че става нещо нередно и не са осъществили
необходимия контрол. Свидетелят изтъква, че всички тези лица не могат да заемат
повече такива позиции по силата на отнемането на лиценза. Счита, че е занижен
контролът и са го допуснали това. Няма как да е несъзнателно, ако става дума за
подозрение за подправени документи. Вече не си спомня кои са били управляващите
лица. Спомна си, че били поискали тогава оригиналите на документите, които им били
дадени в заверени копия. Когато изискали оригиналите, за което комисията има
право да прави, това е бил отказано, като е казано, че хората, които стоят зад
компания, отказват да дадат разрешение за даването на оригиналите. В оригинал
не си спомня да са ги получили тези документи. Няма спомен Централен депозитар да е извършил някакви нарушения.
Той изпълнявал нареждания, както ги получава лицензирания към този момент
инвестиционен посредник и той нямал функции да удостоверява верността. Свидетелят
изтъква, че отговаря по спомени за събития, случили се преди осем години.
Всички искания, които се получават от съда и разследващи органи, комисията ги
разглеждла изключително бързо и предоставила необходимите данни. Централен
депозитар със сигурност не прави проверка на лична карта. Това е задължение на
инвестиционния посредник, той идентифицира клиента първия път, като вече го е
признал за свой клиент, от там нататък не може всеки път да му иска лична
карта. Предполага, че инвестиционният посредник трябва да провери дали човека
на личната карта е самия той.
По делото
е прието заключение на
съдебно-графическа експертиза, неоспорена от страните. Според заключението
на същата подписите от името на Д.М.С. в представените копия на Брокерски
договор № 451 и на приложените към него документи на инвестиционния посредник
„П.” АД, (посочени в раздела „Обекти на експертизата”) не са положени от Д.М.С..
Същите са изпълнени със стремеж за наподобяване (имитиране) саморъчните
подписи на Д.М.С.. Само подписите в копията на молба до Комисия за
финансов надзор от Д.М.С. с дата 13.03.2017 г.; ПОЯСНЕНИЯ от Д.М.С. до Комисия
за финансов надзор във връзка със сключен договор между него и инвестиционен
посредник „П.” АД. (без дата) и на ред 2 в Заявление от И.Х.П. и Д.М.С. до
Централен депозитар с вх. № 02-2017 398Л /13.04.2017 г., са положени от Д.М.С..
Само ръкописният текст в копието на ПОЯСНЕНИЯ от Д.М.С. до Комисия
за финансов надзор е изпълнен от Д.М.С.. Само ръкописният текст в
копията на Молба до Комисия за финансов надзор от Д.М.С. с дата 13.03.2017 г. и
Заявление от И.Х.П. и Д.М.С. до Централен депозитар с вх. № 02-2017 398Л
/13.04.2017 г. е написан от И.Х.П.. Само подписът на ред 1 в
Заявлението от И.Х.П. и Д.М.С. до Централен депозитар е положен от И.Х.П..
Други относими доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от
правна страна съдът намира следното:
Искът с
правно основание чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД срещу „П.“ АД, ЕИК *********.
Този иск е
предявен като главен, което налага съдът да се произнесе първо по неговата
основателност, от което ще зависи разглеждането по същество на евентуално
предявения иск.
Ищецът се стреми да ангажира
деликтната отговорност на ответника по реда на чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД.
Неговата отговорност е свързана с виновното и противоправно действие на други
лица, на които са възложили определена работа за вредите, причинени при или по
повод изпълнението на тази работа. В този смисъл отговорността ответника има
обезпечително–гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с
извършването на работата лица.
Съгласно нормата на чл.49 ЗЗД
този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на работата. За да бъде
основателен предявеният иск, следва да се установи осъществяването на всички
елементи от сложния правопораждащ фактически състав: ответникът да е възложил
работа на негов служител, респ. служители; извършването на противоправно деяние
от това лице, респ. лица при изпълнението на работата или по повод изпълнението
на тази работа; настъпването на описаните в исковата молба неимуществени вреди,
както и наличието на пряка причинно – следствена връзка между деянието и
вредите. Нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД установява оборима презумпция за вина във
всички случаи на непозволено увреждане, поради което ищецът не следва да
установява наличието на вина.
По правилото на чл.154, ал.1,
изр.1 от ГПК ищецът следваше да проведе главно и пълно доказване на
обстоятелствата, които според определението на СГС съставляват фактически
основания на претенцията й.
Както вече е споменато по-горе, страните не спорят, а и това се установява от
събраните гласни и писмени доказателства, както и от заключението на приетата
по делото съдебно-графическа експертиза, че по сметка
№********* ищецът притежава 539 223 /петстотин двадесет и три хиляди двеста
двадесет и три/ компенсаторни записи, представляващи ценни книжа от емисия: BG91ZAPIS072; че на 25.10.2016 година лице, което се е представило за
него - Д.М.С., с фалшив паспорт е сключило брокерски договор № 451 за сделки с
финансови инструменти ; че собствените му ценни книжа са продадени на Фондовата борса чрез
инвестиционния посредник „П.“ АД; че след продажбата на
компенсаторните записи на Фондовата борса и превеждането на сумата по сметка на
„П.“АД сумите са били директно преведи на „АБАКСИС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИНК /Abaxis
International INC/, като това е станало само с нареждане, изходящо от лице,
което се представя за Д.С..
От
задълбочения анализ на събраните доказателства по делото по безспорен начин се
установи, че ответникът „П.“ АД при
осъществяването на своята дейност е занижил контрола, като неговите служители не са
проверили документите за самоличност на лицето, което се е представяло за ищеца,
не са извърши и механична проверка на представената лична карта през съответна
машина, поради което не са установили факта, че пред тях се представя фалшив
документ за самоличност, подали са до Ценралния депозитар искане за издаване на
дубликат на депозитарната му разписка, без да се уверят, че лицето, което иска
от тях това действие е именно лицето, което всъщност е собственик на
компенсаторните записи. Освен това са позволили превеждането на сумата,
получена от продажбата на финансовите му инструменти по офшорна сметка към
фирма, без да е налице представено пред тях основание за превода. Свидетелят
В.Н.С., заместник-председател на Комисията за финансов надзор, твърди в
показанията си, че служителите на ответника „Позцитива“АД в действията си,
довели до ощетяване на ищеца, са действали съзнателно. Същият изтъква, че няма
как да е несъзнателно, ако става дума за подозрение за подправени документи. Сочи,
чеслижители при Комисията за финансов надзор поискали тогава оригиналите на
документите, но им били дадени в заверени копия. Когато изискали оригиналите,
за което комисията има право да прави, това е бил отказано, като е казано, че
хората, които стоят зад компания, отказват да дадат разрешение за даването на
оригиналите. В оригинал не си спомня да са ги получили тези документи. Тези
показания съдът напълно
кредитира като бективни, безпристрастни, дадени в резултат на непосредствени впечатления. Те по категоричен начин се
установиха, че служителите на ответника „П.“ АД при осъществяване при
осъществяването на своята дейност са занижили контрола, в резултат на което са причинили на ищеца имуществени
вреди, изразяващи се в стойността на нерегламентирано продадените му
компенсаторни записи.
Ищецът по отношение на ответника
„П.“ АД проведе главно и пълно доказване на обстоятелствата, които съставляват
фактически основания на претенцията му по отношение на ответника „П. „АД.
С оглед изложеното съдът счита, че искът по отношение на ответника „П.“ АД
е доказан по основание - налице
са предпоставките на чл.49 от ЗЗД.
Не така обаче стои въпроса по
отношение на ответниците В.Я.А., А.Н.Г., Н.С.А..
По отношение на същите ищецът не ангажира доказателства за ангажиране на тяхната
отговорност. От представената по делото разпечатка на актуално състояние на „П.“ АД с включена история на членове на
Съвета на директорите е видно, че към
датата на извършване на процесната сделка за продажба на процесните компенсаторни
записи тези трима ответници не са имала качеството на член на Съвета на директорите на „П.“ АД, противно на
твърденията на ищеца в исковата молба, че към 25.10.2016 година са имали това качество и поради това ангажира
тяхната отговорност. Видно от същата справка, ответниците А.Н.Г., Н.С.А. и В.Я.А. са имали качеството на членове на съвета от 13.01.2017 година до 27.05.2021г.,
т.е. към датата на процесната сделка-25.10.2016г. същите не са
имали това качество.
С оглед изложеното съдът счита, че искът срещу ответниците В.Я.А., А.Н.Г., Н.С.А. не е доказан по основание-налице са
предпоставките на чл.49 от ЗЗД.
По иска с правно основание с правно основание чл. 49
вр.чл.45 ЗЗД лв. срещу ответника Ц.Д. АД за сумата105 000 лв.,
представляващи стойността на 539 223 броя компенсаторни записи, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане.
Този иск е заявен като евентуален –
ищецът е поискал произнасяне по него само и доколкото не бъде уважен главния
иск, поради което по евентуално предявения иск не следва да се произнася.
Същият следва да бъде оставен без разглеждане.
Обезщетението за забавено
изпълнение се дължи от датата на увреждането, когато са настъпили и вредите –
чл.84, ал.3 от ЗЗД, но ищецът е поискал присъждането им от датата на предяване
на иска и с оглед на диспозитивното начало в процеса съдът следва да присъди от
тази законната лихва върху главницата.
При това решение на съда и ищецът, и ответниците В.Я.А., А.Н.Г., Н.С.А. имат право на разноски.
На ищеца следва да присъдят
разноски в размер на 14 100лв. , платими от ответника „П.“ АД.
Ответникът В.Я.А. не е релевирал
искане за разноски, поради и което съдът не ги присъжда.
Ищецът Д.М.С. следва да заплати на ответницата А.Н.Г. съобразно представения
списък разноски в размер на 7 400лв., реализирани за
адв.възнаграждение на адв.Хр.К., като не
е направено възражение от страна на ищеца за прекомерност.
Ищецът Д.М.С. следва да заплати на ответницата Н.С.А. съобразно представения списък
разноски в размер на 8 880лв., реализирани за адв.възнаграждение на
адв. Ал. С., като не е направено възражение от страна на ищеца за прекомерност.
Ищецът следва да заплати по
сметка на СГС и сумата 500лв., платена
от бюджена на съда за възн. на вещо лице.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА „П.“
АД, ЕИК *********, в несъстоятелност, ул.“ЛАЙОШ КОШУТ“ №22 чрез синдика А.В., да заплати на Д.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
адвокат Е.С.,*** по иск с правно основание чл.49, вр.с чл.45 от ЗЗД за обезщетение за причинените му
имуществени вреди в размер на 105 000
лв., представляващи стойността на 539 223 броя компенсаторни
записи, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 25.09.2017г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете
с правно основание чл.45 от ЗЗД, предявени от Д.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат Е.С.,***, срещу В.Я.А., ЕИК **********,
с адрес: *** **********, ап.10; А.Н.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***
адвокат Х.К., Н.С.А.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: *** чрез адвоката А.С., за обезщетение за причинените му
имуществени вреди в размер на 105 000лв., представляващи стойността на
539 223 броя компенсаторни записи, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-25.09.2017г., до
окончателното плащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ евентуално
предявения иск с правно основание чл.49, вр. с чл.45 от ЗЗД, предявен от Д.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
адвокат Е.С.,***, срещу „Ц.Д.”
АД ***, ЕИК *********, представлявано от В.Д.Г.- изпълнителен директор, за обезщетение за причинените му
имуществени вреди в размер на 105 000лв., представляващи стойността на
539 223 броя компенсаторни записи, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-25.09.2017г., до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „П.“
АД, ЕИК *********, в несъстоятелност, ул.“ЛАЙОШ КОШУТ“ №22 чрез синдика А.В., да заплати на Д.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
адвокат Е.С.,*** на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените
разноски по делото в размер на 14 100лв.
ОСЪЖДА Д.М.С., ЕГН
**********, с адрес: ***, чрез адвокат Е.С.,***, да заплати на А.Н.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***
адвокат Х.К., на
основание чл.78, ал.3 от ГПК направените разноски по делото в размер на 7 400лв.
ОСЪЖДА Д.М.С., ЕГН
**********, с адрес: ***, чрез адвокат Е.С.,***, да заплати на Н.С.А., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** чрез адвоката А.С., на
основание чл.78, ал.3 от ГПК направените разноски по делото в размер на 8 880лв.
ОСЪЖДА Д.М.С., ЕГН
**********, с адрес: ***, чрез адвокат Е.С.,***, да заплати по сметка на СГС сумата 500лв., платима от бюджета на
съда за възнаграждение на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването на страните за
изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: