№ 81
***, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. Д.А-ШАЛАМАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Търговско дело №
20235600900112 по описа за 2023 година
Т.д. № 112 по описа на ХОС за 2023 г. е образувано по искова молба вх.
№ 8695 от 16.10.2023 г., подадена от В. Д. Б. от гр. Харманли, с която е
предявила обективно съединени искове против ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ гр. ***, както следва: 1.С правно основание чл. 432 ал.1 от
КЗ - за заплащане на сумата от 90 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки , страдания и стрес, в резултат на
ПТП настъпило на 04.02.2023 г.2. С правно основание чл.497 от КЗ – за
заплащане на следващата се законна лихва върху тази сума, считано от
24.02.2023 г. до окончателното й изплащане; 3. С правно основание чл. 432
ал.1 от КЗ - за заплащане на сумата от 3900.23 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на ПТП настъпило
на 04.02.2023 г.; 4. С правно основание чл.497 от КЗ - за заплащане на
следващата се законна лихва върху тази сума, считано от 24.02.2023 г. до
окончателното й изплащане.
В исковата си молба ищцата твърди ,че на 04.02.2023 г. около 10.00 часа
по третокласен път III-806 км. 14+600 се движел лек автомобил **** с рег. №
***, управляван от Р.З., с посока на движение – с. Минерални бани- Хасково.
В същото време, в посока от *** към с. Мин.Бани се движел лек автомобил
*** с рег. № ***, управляван от ищцата В. Б.. Поради движение с превишена
1
скорост и несъобразена с релефа на пътя и атмосферните условия, при
наличие на мокра настилка, водачът Захариева изгубила контрол над
управляваното от нея МПС, навлязла в лентата за насрещно движение и се
ударила челно и косо в движещото насрещната посока МПС, управлявано от
ищцата. Вследствие на удара пострадала ищцата Б., която получила следните
увреждания : двуглезенно счупване на лявата подбедрица, счупване на лявата
патела/ капачката на коляното; счупване на диафизата на лявата лакътна кост.
Непосредствено след инцидента била откарана в МБАЛ Хасково, където
провела лечение за периода от 04.02.2023 г. до 13.02.2023 г. Поради тежестта и
сложността на травмите на 05.02.2023 г. били извършени две оперативни
интервенции, при които било извършено открито наместване на фрактурата на
лявата лакътна кост и на капачката на лявото й коляно, с поставяне на
метални импланти. Лявата й ръка и левият й крак били гипсирани и
обездвижени за период от 45 дни. След стабилизиране на състоянието й била
изписана за домашно лечение с предписание за спазване на строг хигиенно-
диетичен и щадящ режим, при който да не обременява оперираният крайник и
да ползва помощни средства за придвижване. Твърди,че е управлявала
автомобила с поставен предпазен колан.
През периода на домашно лечение изпитвала болки, което налагало да
приема болкоуспокояващи и седативни медикаменти. Поради това,че била
трудно подвижна, се нуждаела изцяло от чужда помощ в ежедневното й
обслужване.
След 45 дена гипсовата имобилизация била свалена, след което започнал
продължителен период на възстановяване, през който търпяла болки. На
25.05.2023 г. отново била приета в болница за отстраняване на поставения
имплант в лявото коляно. Новата опаративна интервенция също се отразила
негативно на състоянието на ищцата. Твърди,че лечението й е продължило
около осем месеца и че към момента не е приключило окончателно.
В резултат на преживяното ПТП здравословното й състояние се
влошило, което се отразило и на психиката й. Освен физическите болки,
изпитвала безпокойство и тревожност, била с понижено настроение, имала
нарушение на съня и вниманието. Според прогнозите с течението на времето
се очаквало болките да намалеят, но имало вероятност и те да останат за цял
живот.
2
Твърди,че в резултат на произшествието е претърпяла и имуществени
вреди в размер на 3 900.23 лв., които средства били изразходвани във връзка
със закупуването на медикаменти и консумативи, необходими й за лечението.
За настъпилото ПТП бил съставен констативен протокол и образувано
ДП.
Към момента на произшествието виновният водач Р.З. е имала валидна
застраховка „ ГО“ на автомобилистите в ответното дружество, с валидност от
28.10.2022 г. до 27.10.2023 г.
С писмена молба от 24.02.2023 г. ищцата направила искане до ответника
за заплащане на обезщетение. В законоустановения срок и към настоящият
момент не било изплатено обезщетение.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ гр. *** да й заплати сумата от 90 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки ,
страдания и стрес, в резултат на ПТП настъпило на 04.02.2023 г., ведно със
следващата се законна лихва върху тази сума, считано от 24.02.2023 г. до
окончателното й изплащане, както и на сумата от 3900.23 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на ПТП настъпило
на 04.02.2023 г., ведно със следващата се законна лихва върху тази сума,
считано от 24.02.2023 г. до окончателното й изплащане.Моли да бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер.
Алтернативно счита,че исковите претенция са прекомерно завишени, като
тази за обезщетение за претърпените неимуществени вреди,счита,че е в
противоречие с принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД.
Оспорва твърдението,че за ищцата, в резултат на ПТП, са възникнали
всички, описани в исковата молба телесни увреждания, както и че търпи
болки и страдания, които да обосновават претендираното обезщетение.
Оспорва механизма на настъпване на ПТП и вината на водача Р.З.,
застрахован в ответното дружество, като се позовава,че към момента няма
доказателства за ангажиране на наказателната й отговорност. Навежда доводи
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която
пътувала без поставен обезопасителен колан.
3
Оспорва претенцията за лихви, както и началният момент, от който те се
дължат. Твърди,че ответникът не дължи лихва, т.като не е изпадал в забава.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 04.02.2023 г. около 10.00 часа по третокласен път III-806 км. 14+600
се движел лек автомобил **** с рег. № ***, управляван от Р.З., с посока на
движение – с. Минерални бани- Хасково. В същото време, в посока от *** към
с. Мин.Бани се движел лек автомобил *** с рег. № ***, управляван от ищцата
В. Б.. Поради движение с превишена скорост и несъобразена с релефа на пътя
и атмосферните условия, при наличие на мокра настилка, водачът Захариева
изгубила контрол над управляваното от нея МПС, навлязла в лентата за
насрещно движение и се ударила челно и косо в движещото насрещната
посока МПС, управлявано от ищцата.
За реализираното ПТП е съставен акт и образувано ДП № 149/2023 г. по
описа на РУ Хасково. С Определение № 221 от 06.12.2023 г., постановено по
АНД № 1002/2023 г. е одобрено постигнато споразумение, с което е
ангажирана наказателната отговорност на Р.Н.З. и същата е призната за
виновна за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“, вр. чл.342 ал.1 от НК
за това, че на 04.02.2023 г. на път III-806 км., в землището на с.Татарево,
общ. Мин.бани, обл. Хасково, при управление на МПС - лек автомобил **** с
рег. № ***, нарушила правилата за движение по пътищата и по
непредпазливост причинила средна телесна повреда на В. Д. Б. от гр.
Харманли, изразяваща се в трайно затруднение в движението на лявата ръка,
дължащо се на счупване на лакътната кост на лява ръка; трайно затруднение в
движението на левия крак, дължащо се на счупване на глезена и на капачето
на коляното на левия крак и й е наложено съответното наказание.
Съгласно чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд, е
задължителна затова дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, като всички останали факти, които имат отношение към
гражданските последици от деянието, включително съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, подлежат на доказване от
страната, която ги твърди. Доколкото в случая е налице влязло в сила
определение, с което е одобрено постигнато споразумение, приравнено по
значение на влязла в сила присъда, следва да се приеме за безспорно
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца както
и получените от ищцата травми,представляващи средна телесна повреда, а
именно: трайно затруднение в движението на лявата ръка, дължащо се на
счупване на лакътната кост на лява ръка; трайно затруднение в движението на
левия крак, дължащо се на счупване на глезена и на капачето на коляното на
левия крак, и наличието на причинно следствена връзка между полученото
увреждане и ПТП.
Предвид изложеното съдът приема за безспорно доказано,че виновен за
настъпилото ПТП е водачът на лекия автомобил **** с рег. № *** Р.Н.З..
Направените оспорвания от страна на ответника относно механизма на
4
настъпване на ПТП и вината на водача Р.З. са неоснователни.
Няма спор,че по отношение на управлявания от Р.З. лек автомобил има
сключена валидна застраховка „ ГО“ в ответното дружество.
Предвид така установените факти по делото се налага извод, че в случая
е налице фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността
на застрахователя ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ гр. *** за
претърпените от ищцата Б. вреди от настъпилото на 04.02.2023 г. ПТП.
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД на обезщетяване подлежат всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица на увреждането. При определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди се прилага принципа за
справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД. Според приетото в ППВС № 4 от
23.12.1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни
увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането,
продължителността на проведеното лечение, специфики при неговото
провеждане, обстоятелствата, при които е извършено деянието, евентуално
допълнително влошаване на здравословното състояние на пострадалия,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр.
За безспорно установени следва да се приемат получените от ищцата Б.,
в резултат на произшествието увреждания, а именно трайно затруднение в
движението на лявата ръка, дължащо се на счупване на лакътната кост на лява
ръка; трайно затруднение в движението на левия крак, дължащо се на
счупване на глезена и на капачето на коляното на левия крак, които
увреждания са констатирани от ВЛ, видно от заключението на назначената по
делото съдебно – медицинска експертиза, както и тяхната продължителност,
интензивност, перспектива, причинно следствената връзка с настъпилото
ПТП и период на възстановяване.
Непосредствено след инцидента ищцата е откарана в МБАЛ Хасково,
където е провела лечение за периода от 04.02.2023 г. до 13.02.2023 г. Поради
тежестта и сложността на травмите са извършени оперативни интервенции,
при които било извършено открито наместване на фрактурата на лявата
лакътна кост, на капачката на лявото й коляно и на глезена, с поставяне на
метални импланти. Лявата й ръка и левият й крак са гипсирани и обездвижени
за период от 45 дни. След стабилизиране на състоянието й е изписана за
домашно лечение с предписание за спазване на строг хигиенно-диетичен и
щадящ режим, при който да не обременява оперираният крайник и да ползва
помощни средства за придвижване. След 45 дена гипсовата имобилизация е
свалена. На 25.05.2023 г. отново е приета в болница за отстраняване на
5
поставения имплант в лявото коляно. Видно от заключението на ВЛ е,че към
момента възстановителния процес по отношение на ръката е приключил.
Движенията в ръката са възстановени изцяло. Възстановителния процес по
отношение на левия крак към момента не е приключил. При извършения на
13.05.2024 г. преглед във връзка с изготвянето на експертизата ВЛ е
установило,че левият глезен е деформиран и с увеличен обем. Кракът е с
увеличена обиколка спрямо десния крак от глезена нагоре до средата на
подбедрицата. Кожата в областта на глезена е пигментирана с мораво кафяв
цвят. Движенията в лявата глезена става са силно ограничени и болезнени.
Констатирани са видими оперативни белези. Според ВЛ е много вероятно да
остане затруднение в движението на левия крак за цял живот,поради
увреждане и на меките тъкани на ставата.
Непосредствено след катастрофата и през периода на домашно лечение
ищцата е изпитвала силни болки, което се установява от показанията на св. В.
Б., неин син. Според тези показания в първия месец след произшествието
ищцата е била изцяло на легло, поради което грижите за нея в ежедневното й
обслужване били поети от него. След около месец е започнала да се изправя
по малко и с негова помощ да се придвижва. Самостоятелно е започнала да се
движи два-три месеца след инцидента. Към момента все още накуцвала и
изпитвала болки в областта на глезена, изморявала се по-бързо. След
инцидента, според св. Б. ищцата е станала затворена, по-малко комуникирала
и излизала навън, изпитвала затруднения при движението и избягвала да
шофира.
За да определи справедливия размер на обезщетението, съдът съобрази
полученото от ищцата увреждане – счупване на лакътната кост на лява ръка,
счупване на глезена и на капачето на коляното на левия крак, последиците от
това счупване, възстановителният период и свързаните с това физически и
емоционални болки и страдания на ищцата. На 04.02.2023 г. са направени три
операции – открито наместване с метална остеосинтеза с метални импланти на
глезена, които са снети оперативно на 12.10.2023 г.; открито наместване с
метална остеосинтеза с метални импланти на ляво коляно, които импланти са
снети през м. май 2023 г. и открито наместване с метална остеосинтеза с
метални импланти на лява лакътна кост, които импланти са снети на
12.10.2023 г. За период около един месец ищцата е била неподвижно на легло,
като самостоятелно е можела да си придвижва два-три месеца след
произшествието. През целия този период е търпяла интензивни по своя
характер болки и е била подпомагана от своите близки, видно от показанията
на св. Б.. Лечението е продължило за период от около година. Към момента
6
травмата в ръката е преодоляна, възстановено е движението на ръката в пълен
обем, не така стоят нещата обаче с възстановяването от травмите на левия
крак. Възстановяването на левия крак не е приключило, като според
заключението на ВЛ е,че е възможно затруднението в движението и болките в
левия крак да останат за цял живот. Показания за затруднения в движението и
болки към момента дава и свидетеля Б.. С оглед на това и като се съобрази
принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът
счита, че справедливото обезщетение е в размер на 60 000 лв., който размер
следва да заплати ответникът. Описаните травми и претърпените болки и
страдания от ищцата са безспорно доказани, както от представените
медицински документи / епикризи, протоколи от оперативни интервенции и
др/, които не се оспориха от ответника, така и от заключението на СМЕ и
събраните по делото гласни доказателства. Всички тези доказателства,
преценени в тяхната съвкупност водят до извода, направен по-горе за
претърпени болки и страдания, дискомфорт , ограничения- изцяло за период
от около месец и по интензивни за период около три месеца след инцидента и
неблагоприятната прогноза относно възстановяването в пълен обем на
движението на левия крак, наличието на ограничения и болки и към момента
в този крак. Именно това мотивира определяне на обезщетение в посочения
размер.
Така определеният размер не следва да бъде намаляван, т.като по
делото не се събраха доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалата, което да е основание да бъде намалено
определеното обезщетение. Направените от ответника възражения,че ищцата
е пътувала без поставен обезопасителен колан, с което е допринесла за
уврежданията са неоснователни. Според заключението на ВЛ наличието или
липсата на предпазен колан в този случай няма отношение към настъпване на
травмите.
С оглед изложеното съдът намира,че предявения иск за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди е основателен и доказан в
размер на 60 000 лв., в който размер следва да бъде уважен, като в останалата
част, до пълния предявен размер от 90 000 лв. следва да бъде отхвърлен.
Ответникът дължи заплащане на лихва върху присъдения размер на
обезщетението, считано от 24.02.2023 г./ датата на подаване на молба до
застрахователя за заплащане на обезщетение/ до окончателното изплащане на
сумата.
Основателен и доказан в пълния размер от 3 900.23 лв. е искът за
заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на
ПТП настъпило на 04.02.2023 г., в който размер следва да се уважи. По делото
са представени писмени доказателства - фактури с касов бон, установяващи
извършените плащания, които според заключението на назначената по делото
СМЕ, са били необходими и целесъобразни с оглед травмата и проведеното
лечение. Ето защо този иск следва да бъде уважен в пълния му предявен
7
размер. Върху тази сума ответникът следва да заплати лихва, считано от
24.02.2023 г. до окончателното й изплащане.
Съдът намира,че от дължимата сума не следва да приспада сумата от
80.83 лв., които според ВЛ са средства , изразходвани за закупуване на
хранителни добавки, които нямат пряко значение към лечението на травмите.
ВЛ не е посочило които добавки има предвид, но ако се касае за закупените
тонизин, остеозин, магнезий и допелхерц актив В комплекс + фолиева
киселина, то съдът намира,че дори да нямат пряко значение към лечението то
са необходими с оглед по-доброто възстановяването. Ето защо счита,че
обезщетението за претърпените имуществени вреди следва да бъде
заплатено в пълния претендиран размер.
По разноските:
В исковата молба и нейния отговор, както и в съдебно заседание
страните са направили искане за присъждане на разноски.
Ищцата е освободена от заплащане на ДТ и разноски в производството.
Ответникът е направил разноски в производството в размер на 100 лв.
Ответникът е представляван по делото от адв. Н. Т. и е представен договор за
правна помощ и съдействие и пълномощно/ л.217-220/, в който обаче няма
посочено договорено възнаграждение. Не са представени доказателства за
изплатено възнаграждение на адвокат. С оглед на това съдът приема,че
сторените от ответника разноски в производството са в размер на 100 лв.-
платен депозит за изготвяне на СМЕ.
Съдът счита,че не следва да присъжда сторени разноски в полза на
ответника, съобразно отхвърлената част на иска за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, т.като заключението касае както
претенцията за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, която е уважена в по-голямата част, така и претенцията за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди, в която част искът е уважен
изцяло. По тези съображения ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС Хасково сумата от 500
лв. – платено възнаграждение на ВЛ от бюджетните средства на съда.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ОС Хасково сумата от 2556.01 лв. / 2 400 лв. +
156.01 лв./ ДТ върху присъдените размери на обезщетението или общо в
размер на 3056.01 лв. / 2556.01 лв. ДТ и 500 лв. платено възнаграждение на
ВЛ/.
С оглед на уважените размери на исковете и на основание чл. 7, ал. 2 т. 1
и т.4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения / ред. ДВ бр. 88/2022 г./ ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адвокатско дружество „ Г. и М.“ адвокатско възнаграждение в
8
размер на 7368,02 лв. с вкл.ДДС / 6540 лв. с вкл.ДДС по чл.7 ал.2 т.4 и
828.02 лв. с вкл.ДДС по чл.7 ал.2 т.2/.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" ЕАД, ЕИК ***,
гр. ***, р-н ***, пл. „ *** ДА ЗАПЛАТИ на В. Д. Б. , ЕГН **********, от
***, ***, със съдебен адрес ***, *** , адв.К.Г. сумата от 60 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на ПТП настъпило на 04.02.2023 г., ведно със следващата се законна
лихва върху тази сума, считано от 24.02.2023 г. до окончателното й
изплащане, като иска в останалата част до пълния предявен размер от 90 000
лв. – ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" ЕАД, ЕИК ***,
гр. ***, р-н ***, пл. „ *** ДА ЗАПЛАТИ на В. Д. Б. , ЕГН **********, от
***, ***, със съдебен адрес ***, *** , адв.К.Г. сумата от 3900.23 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в
резултат на ПТП настъпило на 04.02.2023 г., ведно със следващата се законна
лихва върху тази сума, считано от 24.02.2023 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" ЕАД, ЕИК ***,
гр. ***, р-н ***, пл. „ *** ДА ЗАПЛАТИ на Адвокатско дружество „Г. и
М.“, БУЛСТАТ ***, седалище и адрес на управление: град ***, район ****,
представлявано от К. К. Г. сумата от 7368,02 лв. с вкл.ДДС, адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 А от ЗА.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" ЕАД, ЕИК ***,
гр. ***, р-н ***, пл. „ *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ОС Хасково сумата от 3056.01 лв., от които 2556.01 лв.
ДТ и 500 лв. платено възнаграждение на ВЛ.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
9