№ 775
гр. София, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Малоселска
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Мария Малоселска Въззивно гражданско дело
№ 20211100508600 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20080265 от 29.03.2021г., постановено по гр. д. № 31822 по описа
за 2019 г. на СРС, 87 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
срещу „А.А.Г.“ ЕООД, ЕИК *******, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.
59, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 869,03 лв.,
представляваща стойност на доставена и ползвана топлинна енергия за периода от
м.03.2016 г. до м.04.2018 г. в имот с абонатен № 412476, находящ се на адрес: гр.
София, ул. „*******, магазин № 6, ведно със законна лихва от 16.04.2019 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 123,81 лв. за периода от
01.05.2016 г. до 25.03.2019 г., такса за дялово разпределение в размер на 41,26 лв. за
периода от м.03.2016 г. до м.04.2018 г., ведно със законна лихва от 16.04.2019 г. до
изплащане на вземането, както и мораторна лихва върху таксата за дялово
разпределение в размер на 7,06 лв. за периода от 30.04.2016 г. до 25.03.2019 г., с които
ответникът неоснователно се е обогатил и за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 21674/2019 г. по описа на СРС, 87
състав, като неоснователни.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, с която се
излагат оплаквания за неправилност на съдебния акт, с който първият съд е приел, че
1
ответникът не е материално легитимиран да отговаря по предявения иск. Поддържа се,
че ответникът е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот, с
оглед именно той следва да отговаря за заплащането на доставена в имота топлинна
енергия. Заявено е искане за отмяна на постановеното решение и за уважаване на
предявените искове.
Въззиваемият „А.А.Г.“ ЕООД оспорва въззивната жалба с доводи за
неоснователност и моли за оставянето без уважение. Поддържа, че никога не е
придобивал правото на собственост върху недвижимия имот, както и че не е бил
ползвател на същия през процесния период.
Третото лице помагач не е заявявило становище по жалбата, подадена от „Т.С.“
ЕАД.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, и с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми,
както и несъответствия на дейността на съда с правилата на процесуалния закон, които
да налагат отмяна на съдебното решение само на това основание. Във връзка с
доводите на страните, релевирани във въззивното производство, настоящият състав на
съда намира, че дължи собствен анализ на формираната в хода на съдебното дирене
пред СРС доказателствена съвкупност, както и да изложи свои мотиви по
приложението на закона и основателността на заявените от ищеца претенции.
По същество въззивният съд намира, че решението на СРС е правилно и следва
да бъде потвърдено, като съображенията за това са следните:
С оглед правната квалификация на предявените искове правилно районният съд
е разпределил доказателствената тежест между страните по спора.
При иск с правна квалификация по чл. 59 ЗЗД спорното материално право се
обуславя от кумулативната даденост на следните предпоставки: 1) наличие на
обогатяване у ответника и обедняване на ищеца, 2) общ правопораждащ факт,
причиняващ едновременно обогатяването и обедняването, 3) липса на основание
(конкретен юридически факт) за едновременното настъпване на обедняването и
2
обогатяването и 4) правен интерес от предявяването на иска, обусловен от липса на
възможност за защита с друг иск.
В конкретния случай посочените предпоставки водят до извода, че в тежест на
ищеца по иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и на посочената стойност, с която
ответникът, ползвайки топлинни услуги в имота, се е обогатил, спестявайки дължимата
за същите цена. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил задължението си към ищеца.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и
продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със
Закона за енергетиката. Нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата
на топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори
при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на
топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно §1, т.33а (изм. ДВ, бр. 66/26.07.2013г.)
от ДР на ЗЕ, "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
От така цитираните разпоредби следва извод, че за да са налице отношения на
покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо да се сключи
писмен договор, който да обвързва страните и да регламентира правата и задълженията
им по правоотношението за продажба на топлинна енергия, какъвто в случая не се
твърди да е бил сключен между страните за процесния период.
Ето защо въззивният съд следва да даде отговор на въпроса основателни ли са
предявените искове, с оглед събраните в първоинстанционното производство
доказателства.
Установено е по делото от приетия от първия съд като писмено доказателство
нотариален акт № 52, том IV, дело № 565/2004 г. за учредяване на право на строеж
срещу задължение за построяване на недвижими имоти, че в полза на „А.А. П.“ ЕООД
е учредено право на строеж за построяване на описаната в нотариалния акт жилищна
сграда , като е предвидено всички останали имоти, извън тези, за които с договора е
предвидено да станат собственост на учредителите на правото на строеж, да станат
изключителна собственост на суперфициаря „А.А. П.“ ЕООД. По отношение на
процесния магазин № 6, находящ се в гр. София, ул. „*******, е приложимо така
уговореното с договора изключение, доколкото не е предвидено правото на
собственост върху същия да се придобива след построяването на сградата от
учредителите на правото на строеж.
Като писмени доказателства по делото са приети и документите за главен отчет,
извършен в процесния недвижим имот през процения период. От същите се
3
установява, че титуляр на партидата за имота, разкрита при ищеца, е дружеството
„А.А. П.“ ЕООД, а не ответното дружество „А.А. Г.“ ЕООД. Представен е документ,
удостоверяващ отчитане на уредите в имота за отоплителния сезон 2015 г. – 2016 г.,
който е подписан за „А.А. П.“ ЕООД при извършване на отчета на 16.05.2016 г.
Съгласно представените по делото протоколи за неосигурен достъп такъв не е бил
предоставен на служители на дружеството, осъществяващо услугата за дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата, за отчитане на уредите в магазин № 6 за
отоплителните сезони 2016 г. – 2017 г. и 2017 г. – 2018 г.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, прието в хода на
първоинстанционното производство, се установява, че в процесния имот /магазин № 6/
е бил монтиран един топломер и един водомер за топла вода, по които е следвало да се
отчита разходът за топлинна енергия в имота. Поради неосигурен достъп за отчитане
на същия за отоплителни сезони 2016 г. – 2017 г. и за 2017 г. – 2018 г. ищецът е
начислил разход съгласно разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Сумите,
начислени на абонатния номер, съответстващ на магазин № 6, за процесния период
01.05.2016 г. – 30.04.2018 г. са в размер на 999,68 лева.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, прието в производството
пред първия съд, се установява, че за процесния период не са извършени плащания за
погасяване на начислените задължения за топлинна енергия.
Служебно извършени по партидите на ответника „А.А.Г.“ ЕООД, ЕИК *******,
и на дружеството, посочено като приобретател на правото на строеж съгласно
обсъдения по-горе нотариален акт „А.А. П.“ ЕООД, ЕИК *******, справки в
ТРРЮЛНЦ затвърдиха извода на съда, че се касае за различни юридически лица и
самостоятелни правни субекти.
Като е взел предвид представените по делото писмени доказателства и
становището на ответника, заявено с отговора на исковата молба, СРС е приел, че
ответникът не е пасивно материално легитимиран да отговаря по предявените искове.
Тези изводи на първоинстанционния съд са правилни. Видно е от представените
доказателства, че правото на собственост върху процесния магазин № 6 е придобито от
различно от ответника юридическо лице – „А.А. П.“ ЕООД. Това лице е и титуляр на
партидата за имота, разкрита при ищеца. В производството от страна на „Т.С.“ ЕАД не
са ангажирани никакви доказателства, че имотът е ползван от ответника „А.А.Г.“
ЕООД през процесния период. Следователно по делото не е установено, че това е
лицето, което се е обогатило за сметка на ищеца, спестявайки разходите за цената на
доставената в имота топлинна енергия през исковия период. Като е достигнал до
аналогични правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение,
което следва да бъде потвърдено.
По разноските:
4
Неоснователността на въззивната жалба обуславя правото на въззиваемата
страна да претендира присъждането на разноски за производството на основание чл.
78, ал.3, вр. ал. 8 ГПК. В качеството си на въззиваем ответникът своевременно е заявил
претенция за присъждането на разноски, но по делото не са представени доказателства
такива да са реално извършени. Ето защо с въззивното решение разноски не следва да
бъдат присъждани.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20080265 от 29.03.2021г., постановено по
гр. д. № 31822 по описа за 2019 г. на СРС, 87 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Техем
Сървисис“ ЕООД на страната на въззивника „Т.С.“ ЕАД.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5