№ 14356
гр. София, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110107464 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Г. Д. И. и И. С. И. срещу И. К.
А. – Н. и /фирма/.
Ищците твърдят, че с първия ответник са съсобственици на поземлен имот с
идентификатор **************, находящ се в /населено място/, с площ от 1390 кв. м.,
въз основа на договор за доброволна делба, при квоти 3/15 (12/60) за И. Н., 2/15 за Г. И.
и 3/15 за И. И.. На 15.12.2021г. ответницата дарила на втория ответник 1/60 идеална
част от процесния имот. На същата дата и при същия нотариус същата продала на
втория ответник 11/60 идеални части от имота за цена от 50 000 евро.
Ищците твърдят, че договорът за дарение е симулативен като прикрива
действителното съглашение между страните, което е покупко-продажба, поради което
привидната сделка се явява нищожна, а приложение намира прикритата. Тъй като тази
сделка е нищожна, то ответницата следвало да спази задълженията си по чл. 33 ЗС и да
предложи на ищците да закупят идеалните части от имота при същите условия, което
обаче не било извършено.
Съобразно изложеното, молят за постановяване на решение, с което договорът
за дарение от 15.12.2021г. да бъде обявен за нищожен като симулативен, прикриващ
договор за покупко-продажба, и да бъде допуснато изкупуване от тяхна страна на
прехвърлените от първия на втория ответник 12/60 идеални части от имота за
покупната цена от 50 000 евро.
Ответниците са подали отговори на исковата молба в законоуставения срок, с
който оспорват исковете. Твърдят, че между И. Н. и Л. Г. /управител на дружеството/
са налице дългогодишни близки взаимоотношения, които се основавали на грижа от
страна на втората към първата. С оглед на това, в знак на благодарност, ответникът Н.
поискала да извърши дарение в полза на Л. Г., като последната я насочила да го
извърши в полза на дружеството, в което е съдружник. Поддържат, че намерението
било за безвъзмездно прехвърляне. Изтъкват, че тази сделка не заобикаля закона, а
намерението за продажба на останалите 11/60 ид. ч. възникнало впоследствие, след
като вече било формирано намерението за дарение на 1/60 ид. ч. от имота. Предвид
1
неоснователността на иска за нищожност, то не били налице и предпоставките по чл.
33, ал. 2 ЗС.
Съобразно изложеното, молят за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане при условията на обективно и субективно
съединяване установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД и
конститутивни с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС.
По делото не е спорно и е отделено за безспорно с доклада по чл. 146 ГПК, че
ищците и ответникът Н. са били съсобственици на процесния недвижим имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор № **************, находящ се в
/населено място/, с площ от 1390 кв. м., при квоти 3/15 ид. ч. за И. А. – Н., 2/15 ид. ч. за
Г. И. и 3/15 ид. ч. за И. И., въз основа на договор за доброволна делба, обективиран в
нотариален акт № 168, том I, рег. № 6232 от 26.07.2018г. на нотариус С. К., поправен с
нотариален акт № 47, том II, рег. № 7884 от 28.09.2018г. на нотариус С. К..
Не е спорно също, а и се установява от събраните писмени доказателства, че с
нотариален акт № 171, том III, рег. № 8979 от 15.12.2021г., съставен от нотариус С. Н.,
ответникът Н. дарила на другия ответник – /фирма/ 1/60 ид. ч. от процесния имот. С
нотариален акт № 172, том III, рег. № 8980 от 15.12.2021г., съставен от нотариус С. Н.,
ответникът Н. продала на съсобственика си /фирма/ 11/60 ид. ч. от процесния имот
срещу цена от 50 000 евро, като сумата от 2000 евро следвало да бъде заплатена по
банков път след изповядване на сделката, но преди вписването на нот. акт в Службата
по вписванията, а остатъкът от 48 000 евро по банков път в срок до 01.03.2022г.
Установява се от представените писмени доказателства, че на 15.12.2021г. ответникът
– дружество е превел на отв. Н. по банков път сумата с левова равностойност от
3911,66лв. с основание „нот. акт 15.12.2021г. покупка имот“, а на 01.03.2022г. сумата с
левова равностойност 93 879,84лв. с основание „покупка имот нот. акт 172
15/12/2021г.“.
Ищецът навежда твърдения, че договорът, с който ответникът Н. дарява на
ответника – дружество 1/60 ид. ч. от имота е симулативен и прикрива продажба.
Съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД нищожни са привидните договори. Привидни са
сделките, сключени при абсолютна симулация – когато между страните е постигнато
вътрешно съгласие сделката да не прояви правните си последици между тях, както и
при относителна симулация – когато се прикрива друго съглашение, чиито правни
последици са целените от страните по сделката. В случая сме изправени пред втората
хипотеза – дали е налице относителна симулация между ответниците. Съгласно
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно
доказване, че договорът за дарение, сключен между ответниците на 15.12.2021г., с
който на дружеството е прехвърлена 1/60 ид. ч. от имота, е симулативен и че
действителната воля на страните е била имотът да бъде прехвърлен на ответника-
дружество възмездно чрез договор за покупко-продажба /срещу заплащане на цена от
страна на дружеството в полза на ответника – физическо лице/.
Във връзка с възражението на ответниците, че договорът за дарение не е
нищожен поради заобикаляне на закона, съдът намира за необходимо да посочи, че
това действително е така и такъв иск няма предявен. В ТР № 5/28.11.2012г. по тълк.
дело № 5/2012г., ОСГК на ВКС е разяснено по задължителен за съдилищата начин, че
когато с договор за дарение се отчужди идеална част от частта на дарителя в
съсобствен имот в полза на трето за съсобствеността лице и останалата идеална част е
прехвърлена впоследствие с договор за продажба на същото лице, без частта на
2
дарителя да е предложена за изкупуване на първоначалните съсобственици съгласно
чл. 33, ал. 1 ЗС, няма заобикаляне на закона по чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД. Няма
пречка обаче съглашението да е нищожно на друго основание – например по чл. 26, ал.
2, пр. 5 ЗЗД като симулативно, какъвто е предметът на настоящото производство.
Както е разяснено в Решение № 40/07.04.2020г., постановено по гр. д. №
2383/2019г. по описа на ВКС, IV ГО, по предявен иск по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД
от ищеца не следва да се очаква да представи т. нар. „обратно писмо“. Такъв документ
обичайно съставят страните по привидния договор и в него засвидетелстват
признанията си за привидно изразената своя воля, а и за прикритото съглашение
(когато такова има). Ищецът е трето лице за договора лице и той очаквано не може да
представи т. нар. „обратно писмо“. Ако такъв документ е съставен, той се намира в
ответниците (в страните по привидния договор). С оглед на това, допустимо е да бъде
проведено пълно доказване на симулативния характер на договора чрез поредица от
косвени доказателства /индиции/, водещи до този извод.
В случая, настоящият съдебен състав намира, че при съвкупната преценка на
всички събрани доказателства, може да се изгради извод за привидност на договора за
дарение, прикриващ продажба. Видно е, че двата договора /за дарение и продажба/ са
сключени на една и съща дата – 15.12.2021г., при един и същ нотариус и са с поредни
номера – 171 и 172, тоест сключени са непосредствено един след друг. Падежът за
плащане на същинската част от продажната цена – 48 000 евро по договора за
продажба е 01.03.2022г., което се равнява на 2 месеца и половина след сключване на
договора. Срокът по чл. 33, ал. 2 ЗС е двумесечен. Като се съобрази и необходимото
време за вписване на сделката в Службата по вписванията, което да й даде гласност
/публичност/, и на евентуална искова молба по чл. 33, ал. 2 ЗС, съдът намира, че това е
съобразено с оглед преценка дали няма да бъде вписана такава искова молба.
Свидетелят Н. М., която е сестра на ищцата и на ответницата /явява се еднакво
заинтересована/, посочва в показанията си, че след като узнала от Г., че И. си продала
идеална част от имота, се обадила на последната, която й заявила, че направила
грешка, но имала нужда от пари, дъщеря й и внуците й искали да си продаде частта,
„И. Н. ми каза, че е продала имота си заради децата й, тъй като са имали нужда от
средства“. След това свидетелят се обадил на г-н Г. /управител на дружеството/, който
заявил, че иска да изкупи дяловете на всички. Свидетелят Ал. М. посочва, че през м.
декември 2021г. се срещнала с дъщерята на И. Н. – А. с цел обсъждане на продажба на
имота, но последната й заявила, че същият вече е продаден на /фирма/ и разговорът
приключил. От изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, която не е
оспорена от страните и съдът кредитира, се установява, че средната пазарна цена за
12/60 ид. ч. от процесния имот към 15.12.2021г. възлиза на 38 380 евро. В същото
време, ответникът Н. е продала 11/60 ид. ч. от процесния имот на дружеството за по-
висока сума от 50 000 евро. Макар да е налице свобода на договаряне и при определяне
на цената страните да не са обвързани от средните пазарни размери, обстоятелството,
че по-малка част се продава на по-висока стойност, отколкото е средната такава за по-
голяма част, е поредна индиция, че всъщност намерението на страните е било за
възмездно разпореждане с имота, а уговорената цена е била за всичките 12/60 ид. ч., а
не само за 11/60 ид. ч.
Горните изводи на съда не могат да бъдат разколебани от показанията на
свидетеля П. Станутин. Същият посочва, че работи в ответното дружество от 20
години, като познава И. Н. и съпругът й А., както и управителите на дружеството М. Г.
и Л. Г.. Разказва, че И. Н. поддържала връзка най-често с М. Г., като ги чул да си
говорят за дарения за имота, тъй като неговото бюро било близо до бюрото на М..
Свидетелят заявява, че не присъствал изцяло на разговорите, а дочул отстрани, че
3
„искат нещо да се дарява“, чул „дарение“. Същият обаче не може да посочи кога се е
случило това.
Съдът счита, че тези показания не са в състояние да опровергаят или поне да
внесат съществено колебание в изводите на съда относно действителното намерение на
страните по сделката. Показанията на свидетеля са общи, без никаква конкретика кога
е проведен разговорът и в каква връзка е чул думата „дарение“. Това може да бъде
както с оглед реално намерение за сключване на договор за дарение, така и с оглед
обсъждане на варианти за разпореждане с имота по начин, който да доведе като краен
резултат до изключване приложението на нормата на чл. 33, ал. 1 ЗС спрямо
съсобствениците. Освен това, свидетелят посочва, че И. Н. поддържала връзка най-
често с М. Г., като и разговорът бил проведен с него, което опровергава твърденията на
ответниците, че отношенията между И. Н. и Л. Г. били изключителни близки, че
последната й помагала в ежедневието, а И. Н. я приемала като „собствена дъщеря“,
което породило желанието на ответника Н. да я надари.
При съвкупната преценка на доказателствените източници – писмени и гласни
доказателства и експертно заключение, ценени в своята взаимовръзка и допълване,
съдът счита, че по делото е установено, че чрез договора за дарение на 1/60 ид. ч.
ответниците са прикрили действителната си воля за продажба на тази идеална част,
ведно с останалите 11/60 ид. ч. Поради това, тази сделка се явява привидна и на
основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД нищожна, а приложение следва да намери
прикритата сделка съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД, която е покупко-продажба. За нея са
налице всички изисквания за действителността й – спазена е формата и има съгласие
между страните за съществените й признаци – всички притежавани от отв. Н. ид. ч. от
имота да бъдат продадени на ответното дружество за цена от 50 000 евро. Съдът счита,
че двата договора между ответниците от 15.12.2021г. инкорпорират едно общо
съглашение за покупко-продажба, поради което явната сделка за дарение се явява
нищожна като симулативна, а прикритата валидна и именно тя обвързва страните. Ето
защо, предявените установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД се
явяват основателни.
При този изход на спора по установителните искове, основателни се явяват и
конститутивните искове за изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС. Сключеният между
ответниците договор за дарение на 1/60 ид. ч. като привиден е нищожен и приложение
намира прикритата сделка по договор за продажба. Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС
съсобственикът може да се разпореди със своята част от недвижимия имот чрез
договор за продажба в полза на трето за съсобствеността лице само след като предложи
на другите съсобственици да купят тази част при същите условия. По делото няма нито
твърдения, нито доказателства това да е сторено, с оглед на което в полза ищците се е
породило потестативното право да изкупят дела на ответника И. Н. на договорената
цена от 50 000 евро, която съгласно чл. 33, ал. 3 ЗС следва да бъде заплатена в 1-
месечен срок от влизане на решението в сила в полза на купувача /фирма/.
С оглед изложеното, и конститутивните искове по чл. 33, ал. 2 ЗС се явяват
основателни.
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат
ищците, които са доказали такива в общ размер от 3966,37лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗЗД като
4
привиден по предявените от Г. Д. И., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, и И.
С. И., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, срещу И. К. А. – Н., ЕГН:
**********, с адрес: /населено място/, и /фирма/, ЕИК: *************, със седалище и
адрес на управление: /населено място/ № 67, установителни искове сключеният между
ответниците договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 171, том III, рег. №
8979, дело № 477/2021г. от 15.12.2021г. на нотариус С. Н., на 1/60 ид. ч. от поземлен
имот с идентификатор ************** с адрес: /населено място/, целият с площ по
кадастрална скица от 1390 кв. м., трайно предназначение: урбанизиран, начин на
трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, с номер по предходен план: 1288,
при съседи: поземлени имоти с идентификатори: ***********, **********,
************, **************, ************, **************, прикриващ договор за
покупко-продажба.
ДОПУСКА ИЗКУПУВАНЕ на основание чл. 33, ал. 2 ЗС в полза на Г. Д. И.,
ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, и И. С. И., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, на 12/60 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ************** с
адрес: /населено място/, целият с площ по кадастрална скица от 1390 кв. м., трайно
предназначение: урбанизиран, начин на трайно ползване: за друг обществен обект,
комплекс, с номер по предходен план: 1288, при съседи: поземлени имоти с
идектификатори: ***********, **********, ************, **************,
************, **************, които са продадени от ответника И. К. А. – Н. на
ответника /фирма/, срещу цена от 50 000 евро /петдесет хиляди евро/, платима на
/фирма/, ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление: /населено място/
№ 67.
УКАЗВА на ищците, че ако в 1-месечен срок от влизане в сила на решението
не платят цената в полза на дружеството, решението ще се счита обезсилено по право
съгласно чл. 33, ал. 3 ЗС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. К. А. – Н., ЕГН: **********, с
адрес: /населено място/, и /фирма/, ЕИК: *************, със седалище и адрес на
управление: /населено място/ № 67, да заплатят на Г. Д. И., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, и И. С. И., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, сумата от
3966,37лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5