Р Е Ш Е Н И Е
... /21.6.2019 г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 14 състав, гражданско отделение в открито
съдебно заседание, проведено на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Районен
съдия: Даниела Павлова
при
участието на секретаря Кичка Иванова като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12531 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен
е иск с пр.осн.чл.422 ГПК от кредитор „А.з.к.н.п.з.” ООД, ****, седалище и адрес на управление ***,
партер, офис 1-2, представлявано от ****за установяване на вземането му от
длъжника Н.А.А. с ЕГН ********** *** по заповед за
изпълнение от 11.5.2018 г., издадена по ч.гр.д.№ 6648/2018 г. на ВРС за
следните суми: сумата 541.25
лева /петстотин четиридесет и един лева и двадесет и пет стотинки/,
представляваща незаплатена главница по договор за паричен заем № 5354660 от
04.05.2017г., сключен с „**** ” ООД, като задължението е прехвърлено на
заявителя „А.з.к.н.п.з.” ООД н. 01.03.2018г. приложение № 1 към рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 10.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 74.11 лева /седемдесет и четири лева и
единадесет лева/ – договорна лихва,
начислена за периода от 18.05.2017г. до 11.01.2018г., сумата от 219.68 лева /двеста и деветнадесет лева
и шестдесет и осем стотинки/ – такса
за експресно разглеждане на документи, сумата от 219.68 лева /двеста и деветнадесет лева и шестдесет и осем
стотинки/ – неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, начислена за периода
от 08.05.2017г. до 11.01.2018г., сумата от 245.00
лева /двеста и четиридесет пет лева/
– разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането.
Ищецът
моли за уважаване на предявените искове и за осъждане на ответника да му
заплати разноски за заповедното и за исковото производство.
С влязло в
сила определение от 02.10.2018 г. производството по установителния
иск за сумата 48.61 лева, представляваща лихва
за забава за периода 12.01.2018г. до 21.04.2018г. е прекратено на осн.чл.232 ГПК и издадената заповед за изпълнение е
обезсилена частично за същата сума.
Твърденията в молбата от които ищецът черпи права са следните:
Вземането
произтича от следните обстоятелства:
договор за паричен заем № 5354660 от 04.05.2017г., сключен с „**** ”
ООД, като задължението е прехвърлено на заявителя „А.з.к.н.п.з.” ООД н.
01.03.2018 г. съгласно приложение № 1 към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016г.
Съгласно
договора за заем от 04.5.2017 г. заемодателят е предоставил на заемателя паричен
заем в размер на 600 лева, който се е задължил да го ползва и да върне сумата
при посочените в договора условия. Ответникът
е усвоил изцяло получената сума в
размер на 600 лева, като към датата на подаване на заявлението дължимата
главница е в размер на 541.25 лева, а непогасената договорна лихва е в размер
на 74.11 лева за периода от 18.5.2017 г. – датата на първата вноска до
11.01.2018 г. – датата на настъпване на падежа. Ответникът дължи такса
за експресно разглеждане на документи в размер на 247.14 лева. В настоящия
случай задължението е в размер на 219.68 лева.
Извършени са плащания в общ размер на 131.84 лева.
С рамков
договор за прехвърляне на парични задължения
/цесия/ от 01.12.2016 г. вземането е прехвърлено от кредитора на ищцовото
дружество „А.з.к.н.п.з.” ООД ведно с
Приложение № 1 към него от 01.03.2018 г. Заемателят
не е изпълнил задълженията си по договора да заплаща дължимите погасителни
вноски и ищецът има правен интерес да събере вземането си. От 18.11.2016 г. –
датата на падежа на първата вноска до 16.06.2017 г. – датата на падежа
ответникът дължи договорна лихва в посочения в договора размер, лихва, разходи за извънсъдебно събиране на вземането
включващи такси и разноски. Ответникът е
следвало да изплати задълженията си по договора в срок до 11.01.2018 г. –
последната падежна дата. Същият продължава виновно да не изпълнява задълженията
си поради което дължи обезщетение за забава върху непогасената главница в
размер на 48.61 лева от 12.01.2018 г. – датата на последната вноска до подаване
на заявлението – 21.4.2018 г. ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата.
В
срока за отговор е постъпил такъв от
ответника, чрез представител, назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК, който
счита предявеният иск за недопустим поради липса на идентичност между
предмета на заповедното производство и предмета на исковото производство. Счита
предявените искове за неоснователни, тъй като цесията не е обявена на
ответника, същият не е уведомен, че вземанията са обявени за предсрочно
изискуеми, не са представени доказателства, които да установяват какви са
задълженията на кредитополучателя към датата на подаване на исковата молба и
към датата на подписване на договора за прехвърляне на вземането, не е
установен размера на непогасените суми
по договора за кредит. Твърди в условия на евентуалност, че след издаване на
заповедта за изпълнение и преди образуване на настоящото производство има извършени
плащания от ответника, като в тази връзка оспорва представеното приложение № 1
от 01.3.2018 г. Моли за отхвърляне на
иска и заплащане на разноски за производството.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на
страните и въз основа на закона, приема
да установено следното от фактическа и правна страна:
Предвид
характера на предявения иск за
установяване съществуването на вземането по заповедта за изпълнение и предвид
разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство тежестта
на доказване е върху ищеца, който следва
да установи по пътя на главно и пълно доказване предпоставките довели до
дължимост на претендираната сума и наличието на
задължението, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на
задълженията си и другите си възражения въз основа на които претендира отхвърлянето на предявения
иск.
В представено с молбата уведомление до Н.А.А. без дата и без доказателство за получаването му от адресата е
посочено, че с рамков договор за прехвърляне на парични вземания от 01.12.2016
г. и приложение № 1 от 01.03.2018 г. между „А.з.к.н.п.з. и „****“ ООД – цедент задължението е изкупено от „А.з.к.н.п.з.“ ООД и дружеството се явява новия кредитор на
адресата. В същото е указано на лицето,
че считано от датата на получаването всички плащания на дължими суми по
договора /главница, лихви, разноски/ трябва да бъдат превеждани по сметка на дружеството - ищец.
С договор за паричен заем „Вивакредит План“ №
5354660 - 04.05.2017 г. от 04.05.2017 г.
и страни по договора „****“ ООД,
ЕИК ********* – заемодател и Н.А.А. с ЕГН ********** – заемател
същите са се съгласили първата страна да
предостави на втората страна паричен
заем в размер на 600.00 лева, която сума следва да се върне съгласно
погасителен план в срок до 11.01.2018 г., за срок 36 месеца, на 18 равни вноски, всяка в размер на 52.19
лева главница, годишен лихвен процент по заема 40.34 %, лихвен процент на ден
при отказ от договора 0.11 %, ГПР 49.39
%. Общият размер на сумата за връщане е 939.42 лева с включена такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на заема 247.14 лева. Посочени
са дължимите от страна на кредитополучателя неустойки за неизпълнение на
задълженията му по договора – чл.4. Съгласно ал.2 на същата норма при
непредставяне на обезпечението по чл.4, ал.1
заемателят дължи на заемодателят неустойка в
размер на 247.14 лева. Страните се уговарят неустойката да се разсрочи и да се
заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл.2,
ал.1, т.4 както в този случай дължимата вноска е в размер на 65.92 лева, а
общото задължение по договора става в размер на 1186.56 лева. Посочени са начини на плащане на задължението
в чл.7. Договорът е сключен на основание предложение от заемателя,
заявление от заемополучателя, форма за
кандидатстване, попълнена по електронен път на уеб страницата на заемодателя,
представляваща електронен документ по смисъла на закона за електронния документ
и електронния подпис / ЗЕДЕП/, стандартен европейски формуляр, предоставен
предварително на заемателя и посочващ индивидуални
условия по бъдещия паричен заем или преддоговорна
информация. Към договора е приложена Тарифа „****“ ООД, относима
към Договори за паричен заем „**** сега 14 и 30“ или „**** план“.
С рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 01.12.2016 г. „****“ ООД с ЕИК ********* - продавач е прехвърлило на ищцовото дружество „А.з.к.н.п.з.“ ООД с **** – купувач свои
ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от договори за заем по смисъла на
ЗЗД и ТЗ и потребителски заеми по смисъла на ЗПК и по реда на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, които същият е отпуснал на свои
клиенти, като вземанията ще се индивидуализират в Приложение № 1 към този
Договор. Покупната цена ще бъде посочена в Анекс към конкретното приложение 1.
От изисканото и приобщено по
делото ч.гр.д.№ 6648/2018 год. по описа на ВРС се установява, че в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 11.05.2018 г. срещу длъжника Н.А.А. с ЕГН ********** *** по заповед за
изпълнение от 11.5.2018 г., издадена по ч.гр.д.№ 6648/2018 г. на ВРС за
следните суми: 541.25 лева,
представляваща незаплатена главница по договор за паричен заем №
5354660 от 04.05.2017г., сключен с „**** ” ООД, като задължението е прехвърлено
на заявителя „А.з.к.н.п.з.” ООД н. 01.03.2018г. приложение № 1 към рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 10.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението, сумата
от 74.11 лева – договорна лихва,
начислена за периода от 18.05.2017г. до 11.01.2018г., сумата от 219.68 лева –
такса за експресно разглеждане на документи, сумата от 219.68 лева –
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение,
начислена за периода от 08.05.2017г. до 11.01.2018г., сумата от 245.00 лева –
разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането. Посочено е, че вземането произтича от задължения по договор за паричен заем №
5354660 от 04.05.2017г., сключен с „**** ” ООД, като задължението е прехвърлено
на заявителя „А.з.к.н.п.з.” ООД н. 01.03.2018 г. съгласно приложение № 1 към рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016г.
Съгласно договора за заем от 04.5.2017 г. заемодателят е предоставил на заемателя паричен
заем в размер на 600 лева, който се е задължил да го ползва и да върне сумата
при посочените в договора условия. Ответникът
е усвоил изцяло получената сума в
размер на 600 лева, като към датата на подаване на заявлението дължимата
главница е в размер на 541.25 лева, непогасената договорна лихва е в размер на
74.11 лева за периода от падежа на първата вноска, начислената сума за такси,
неустойки и разходи е 684.36 лева. Това се установява от приложение №
1/01.03.2018 г. към договор за продажба на вземания.
С
рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016 г. вземането е
прехвърлено от кредитора на ищцовото дружество „А.з.к.н.п.з.” ООД ведно с Приложение № 1 към него от
01.03.2018 г. Заемателят не е изпълнил задълженията
си по договора да заплаща дължимите погасителни вноски и ищецът има правен
интерес да събере вземането си. Ответникът е следвало да изплати задълженията
си по договора в срок до 11.01.2018 г., която е последната падежна дата.
Ответникът не оспорва в
производството, че е получил паричен заем на основание цитирания договор в размер на 600 лева от кредитор „****” ООД при
посочените в договора условия. В настоящият случай ищецът като кредитор на
ответника твърди, че договора за заем е подписан между праводателя
му „****“ ООД от една страна като заемодател и ответника Манол А. от друга като заемател
с № 5354660 вземанията по който договор са му прехвърлени с цесия е сключен на 04.05.2017
г.
От събраните в производството доказателства се
установява, че ответникът А. е сключила цитирания договор за потребителски кредит по който
заемателят
се е задължил да върне получените от заемодателя „****" ООД пари в срок до 11.01.2018 г. при
посочените в самия договор условия – чл.2. Твърденията на ищеца „А.з.к.н.п.з." ООД са че същите са му цедирани
на 01.12.2016 г. с рамков договор за прехвърляне на парични задължения и
приложение № 1 към него от 01.03.2018 г. – лист 17 от делото. По делото е
налице доказателство от което се установява, че
цедентът е упълномощил цесионера да уведоми от негово
име всъчки длъжници по
всички вземания на дружеството, които са цедирани
съгласно рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.12.2016 г.,
включени в което и да е подписано приложение № 1 между страните, което е
станало неразделна част от рамковия договор за цесия. Ответникът не е уведомен за цесията от цесионера преди получаване на заповедта за изпълнение като същата е получена на осн.чл.47, ал.5 ГПК. В този смисъл е постановено
решение № 78/9-07-2014 г. на
ВКС, по т.д.2352/2013 г. по
чл.290 от ГПК.
По делото не се
спори, а това се установява и от доказателствата, че отпуснатия заем
е бил усвоен, но ответникът е оспорила материаланата
легитимация на ищцовото дружество и твърди, че е
погасила задълженията си към кредитора, който е „****“ ООД.
Установената съдебна практика на ВКС в решение № 23 от 7.07.2016 г. по търговско дело № 3686/2014 г. на Първо ТО и други приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и дължи произнасяне независимо от реализирано право на възражение на страните. В случая служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г.
по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно чл. 22 от ЗПК освен при неспазване на изискванията на чл. 10 ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 7 – 12 и т. 20 и чл. 12 ал. 1 т. 7 – 9. За процесния договор не е приложим чл.12 от ЗПК, тъй като кредитът не е предоставен под формата на овърдрафт. По отношение на него следва да се установи дали са спазени изискванията на чл.11. В случая получаването от ответника на преддоговорна информация за параметрите на кредита е обективирана в „предложение за сключване на договор за
паричен заем“. От същото не се установява, че до бъдещия заемателят е
достигнало предложение за сключване договор за паричен
заем с информация за ГЛП и ГПР, които ще се прилагат и други важни условия,
които са посочени в процесния договор като неустойките по чл.4 на договора например.
Неясни са условията, методиката и начина на формирането на друг вид задължения като разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение. Същото е определено при липса
на основание, тъй като в случая не става въпрос за извънсъдебно събиране на
просрочено задължение, доколкото е подадено заявление по чл.410 ГПК пред
заповедния съд.
Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗПК задължителен реквизит от всеки договор
за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР е в размер на 49,39 %, а
ГЛП в размер на 40,34 %. Към датата на
сключването му следва да се съобрази
разпоредбата на чл.9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието
на договора, ако то не
противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване е в чл. 26, ал.1 от ЗЗД, според която норма
нищожни са договорите, които накърняват
добрите нрави. Понятието "добри нрави" по смисъл на чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни правоотношения,
изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения и при конкретна преценка на обстоятелствата. Добрите нрави са морални норми,
на които законът придава правно значение, поради което тяхното нарушаване е приравнено с това на противоречието на договора със закона
-
чл.26, ал.1 от ЗЗД. Във всеки отделен случай,
въз основа на доводите на
страните и събраните доказателства по конкретното дело, съдът може да
прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие, което накърнява "добрите нрави", злепоставя чужди интереси с цел извличане на
собствена изгода. С оглед тази
конкретна преценка, съдът прави извод
дали договора
е нищожен поради накърняване на добрите нрави. Такива могат да бъдат сделки с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на
материални средства на един субект
за облагодетелствуване на друг. Ако уговорените
престации са за предоставена услуга и уговорената за това цена,
ще бъде нарушен
принципът на добросъвестност, ако е налице явна нееквивалентност
между двете престации.
В настоящия случай по процесния
договор за паричен заем от 04.05.2017 г. на ответника е предоставена в заем сума от 600 лв., при уговорен
ГЛП в размер на 40,34 % и ГПР в размер на 49,39 %. Лихвата по
договора е възнаградителна
– за ползване на дадената парична
сума. Към датата
на сключване на договора 04.05.2017 г. обективен критерии за преценка дали с клаузата за уговорената
лихва е нарушен принципът на справедливост
и са създадени условия за неоснователно
обогатяване на ответника, следва да се съобрази
размера на законната лихва към този момент, без обаче тя
да се приеме
като максимален размер и за възнаградителната
лихва, като съгласно установената съдебна практика по сходни казуси
за договори се приема, че максималният
размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава
с повече от три пъти законната
такава. В този смисъл
е
постановено решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по
гр. д. № 315/2005 г., Второ ГО и
други. В случая този критерий
е нарушен. Договорената между страните
годишна лихва в размер на 40,34% надхвърля значително размерa на законната такава за времето на
сключване на договора – същата е в размер на четири пъти над
определения от БНБ основен
лихвен процент 10.02. От
горното съдът приема, че уговорката противоречи на добрите нрави и е нищожна. Съотнесени тези критерии и към клаузата с уговорения ГПР от 49,39 %,
също обосновават нейната нищожност. Посочените клаузи на договора нарушават принципа на справедливост
и създават условия за неоснователно обогатяване на ответника. Налице са условия
при явна нееквивалентност между двете престации, като кредиторът не е посочил обстоятелства, които да обосновават определянето на ГЛП и на ГПР по процесния
договор в такъв висок размер при липса на
еквивалентност на насрещните
престации при установена стойност на заема и недоказаността
на значителни разходи или риск, поет от заемодателя
за срока на договора, които да оправдават
договорянето на такива високи проценти.
Съгласно чл. 26, ал.
4 от ЗЗД нищожността
на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени
по право от повелителните правила на закона
или когато може да се
предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните й части.
В случая не е налице нито една
от тези две
хипотези – нищожните клаузи на процесния
договор относно определянето на процента възнаградителна лихва и ГПР да бъдат заместени по право от
повелителни норми на закона или
че договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не са
включени двете клаузи, като се има предвид характера на този
договор, който е възмезден и включването на клаузи за
договаряне на лихвен процент по кредита и ГПР по него е въведено
като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК. Предвид на това в случая не е приложима
нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочените по-горе клаузи на процесния
договор обуславя недействителността на целия договор. В настоящия
случай следва да се
съобрази и разпоредбата на чл. 22
ЗПК, която е приложима
за процесното договорно правоотношение. Същата сочи изрично, че когато не са
спазени изискванията на конкретни разпоредби
от закона, договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал. 1, т. 9 и т.10 от ЗПК за определяне
на възнаградителна лихва и на ГПР.
Доколкото съдът приема възражението на
ответницата за основателно по отношение на
коментираните клаузи на договора, следва, че същите не са породили правно действие, поради
което на основание чл. 22
ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т. 9 и т.10 във
вр. с
чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД договорът е недействителен. От
изложеното следва, че в процесния договор за предоставяне
на паричен заем „Вивакредит План” с
№ 5354660 от 04.05.2017
г. са уговорени неравноправни клаузи по смисъла на
чл. 143, т. 5 от ЗЗП и чл. 147, ал. 1 от същия закон.
По отношение на договора за цесия
от 01.12.2016 г. съдът извежда следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.99 ЗЗД
кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или
естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху
новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и
другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и
да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват
вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. В чл.99, ал.4 ЗЗД е посочено, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Уведомление не е връчено на
длъжника преди връчване на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, поради
което следва да се приеме, че същият е
уведомен най-рано с връчване на заповедта за изпълнение по смисъла на осн.чл.99, ал.4 ЗЗД. Същата му е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, следователено
не е налице уведомяване за цесия. В договора за прехвърляне на парични
задължения от 01.12.2016 г. не е посочена покупна цена на прехвърленото вземане
– чл.2.5 и не е представено допълнително споразумение от което да се установява
възмездния характер на цесията, както и дали са спазени изискванията на чл.99,
ал.1-3 ЗЗД. Тъй като цената на договора за продажба е съществен елемент за
придобиване на права по него, непосочването на такава е основание за недействителност на договора
за цесия.
При така установеното
от фактическа страна от събраните
в производството доказателсва
съдът намира, че с оглед вида
на предявения иск и тежестта на доказване,
която носи ищецът, същият не е установил по пътя на главно
и пълно доказване в настоящото производство вземането му от
ответника към датата на подаване
на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК и към датата на
приключване на устните състезания н.посоченото основание и не е установил неговата изискуемост. Предявеният установителен иск
е изцяло неоснователен и следва да се
отхвърли.
С оглед изхода на спора
ищецът следва да понесе разноските за производството. На осн.чл.47, ал.6 ГПК съобразно фактическата и правна сложност на делото и като взе предвид
положения от адвокат Е.С.-Г. в
качеството й на особен представител на ответника труд за защита правата и интересите на страната, съдът определя възнаграждение на адв.С.-Г. в размер н.300
лева, което следва да се изплати от внесения от ищеца депозит.
Мотивиран от изложеното, съдът,
ОТХВЪРЛЯ предявен
иск от „А.з.к.на п.з.” ООД, ****, седалище и адрес на управление ***,
партер, офис 1-2, представлявано от ****за установяване на вземането на
кредитора от длъжника Н.А.А. с ЕГН ********** *** по
заповед за изпълнение от 11.5.2018 г., издадена по ч.гр.д.№ 6648/2018 г. на ВРС за следните
суми: сумата 541.25 лева /петстотин
четиридесет и един лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща незаплатена
главница по договор за паричен заем № 5354660 от 04.05.2017г., сключен с „****
” ООД, като задължението е прехвърлено на заявителя „А.з.к.на п.з.” ООД н.
01.03.2018г. приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 01.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 10.05.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 74.11
лева /седемдесет и четири лева и единадесет лева/ – договорна лихва, начислена за периода от 18.05.2017г. до
11.01.2018г., сумата от 219.68 лева /двеста
и деветнадесет лева и шестдесет и осем стотинки/ – такса за експресно разглеждане на документи, сумата от 219.68 лева /двеста и деветнадесет лева
и шестдесет и осем стотинки/ –
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, начислена
за периода от 08.05.2017г. до 11.01.2018г., сумата от 245.00 лева /двеста и четиридесет пет лева/ – разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането, на осн.чл.422 ГПК.
ОПРЕДЕЛЯ на адвокат Е.Г.С. -Г., вписана под № 5897 в Националния регистър за правна
помощ, служебен адрес гр.Варна, бул.“Хр.Ботев“ № 10, ет.4, офис 7 възнаграждение за процесуално представителство на Н.А.А. на основание
чл.47, ал.6 ГПК в размер на
300 /триста/ лева,
което да се изплати от
внесения депозит от ищеца.