Решение по дело №267/2020 на Районен съд - Провадия

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  260019

 

04.03.2021 г., гр. *****

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

          ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в открито  съдебно заседание, проведено на четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН 

 

          при участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 267/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

          С определение /без номер/ от 29.10.2020 г., постановено по в.ч.г.д. № 3101/2020 г. на ОС – ***** е отменено определение № 597/14.07.2020 г., постановено по г.д. № 268/2020 г. на РС – *****, с което е прекратено производството по делото на основание чл. 126 от ГПК и е върната исковата молба. Със същото определение е присъединено г. д. № 268/2020 г. на РС – ***** към г.д. № 267/2020 г. по описа на същия съд за общото им разглеждане и постановяване на общо решение по тях на основание чл. 213 от ГПК.

          След връщане на г.д. № 268/2020 г. от ОС – ***** в РС – ***** с протоколно определение от 17.11.2020 г., постановено по г. д. № 267/2020 г. на РС – *****, е  извършено фактическото присъединяването на г. д. № 268/2020 г. към г.д. № 267/2020 г. за общото им разглеждане и постановяване на общо решение по тях.

          Двете първоинстанционни производства са образувани по искови молби, уточнявани с молба вх. № 2250/26.05.2020 г. /л. 18 от г.д. № 267/2020 г./, молба /без вх. номер/ от 26.05.2020 г. /л.17 от г.д. № 268/2020 г./, молба вх. № 260593/06.10.2020 г. /л. 96 от г.д. № 267/2020 г./ и молба вх. № 261158/26.11.2020 г. /л. 146 от г.д. № 267/2020 г./.

           Въз основа на уточнителна молба вх. № 260593/06.10.2020 г. /л. 96 от г.д. № 267/2020 г./, депозирана от процесуалните представители на ищците, съдът с протоколно определение от 13.10.2020 г. е допуснал изменение досежно размера на исковите претенции, заявени с исковата молба, по която е образувано г.д. № 267/2020 г., чрез намаляване размера на иска, предявен от В.Д.Д. и чрез увеличаване размера на исковете, предявени от П.Н.Д. и Д.Н.Х., съобразно квотите от правото на собственост върху процесния имот – обект на потребление, като в този смисъл е и допуснатото изменение с протоколно определение от 04.02.2021 г. въз основа на уточнителна молба вх. № 261158/26.11.2020 г. /л. 146 от г.д. № 267/2020 г./, депозирана от процесуалните представители на ищците, досежно размера на исковите претенции, заявени от всеки от тримата ищци с исковата молба, по която е образувано г.д. № 268/2020 г.

        Така с двете искови молби и уточненията и измененията към тях ищците В.Д.Д., П.Н.Д. и Д.Н.Х., в качеството им на наследници по закон на Н. Д. Д., ЕГН **********,***, починал на 07.12.2014 г., чрез адвокати Г.Н. и Г.Г., са предявили против „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, обективно и субективно съединени отрицателни установителни искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК – за признаване за установено между страните, че ищците не дължат на ответника сумите, както следва:

- В.Д.Д. не дължи на „Електроразпределение Север“ АД, сума в общ размер 1704.35 лева, съставляваща 2/4 идеални части от следните суми: 578.86 лева, представляващи стойността на допълнително начислени 4672 квтч електроенергия за периода oт 17.12.2016 г. до 06.04.2017 г.; от 448.27 лева,  представляващи стойността на допълнително начислени 3577 квтч електроенергия за периода от 17.04.2017 г. до 30.06.2017 г.; от 2381.57 лева, представляващи стойността на допълнително начислени 15362 квтч електроенергия за периода от 01.07.2017 г. до 30.06.2018 г., както и че същата не дължи на ответното дружество сумата в общ размер на 1846.53 лева, от която: сумата от 1265.29 лева, съставляваща 2/4 идеални части от общата сума в размер на 2530.58 лева, представляваща стойността на допълнително начислени 15362 квтч електроенергия за периода от 01.07.2018 г. до 30.06.2019 г. и сумата от 581.24 лева, съставляваща 2/4 идеални части от общата сума в размер  на 1162.47 лева, представляваща стойността на допълнително начислени 6986 квтч електроенергия за периода от 01.07.2019 г. до 13.12.2019 г.;

   - П.Н.Д. не дължи на „Електроразпределение Север“ АД сума в общ размер 852.20 лева, съставляваща 1/4 идеална част от следните суми: 578.86 лева, представляващи стойността на допълнително начислени 4672 квтч електроенергия за периода от 17.12.2016 г. до 06.04.2017 г.; от 448.27 лева, представляващи стойността на допълнително начислени 3577 квтч електроенергия за периода от 07.04.2017 г. до 30.06.2017 г.; от 2381.57 лева, представляващи стойността на допълнително начислени 15362 квтч електроенергия за периода от 01.07.2017 г. до 30.06.2018 г., както и че същият не дължи на ответното дружество сумата в общ размер на 923.27 лева, от която: сумата от 632.65 лева, съставляваща 1/4 идеална част от общата сума в размер на 2530.58 лева, представляваща стойността на допълнително начислени 15362 квтч електроенергия за периода от 01.07.2018 г. до 30.06.2019 г. и сумата от 290.62 лева, съставляваща 1/4 идеална част от общата сума в размер  на 1162.47 лева, представляваща стойността на допълнително начислени 6986 квтч електроенергия за периода от 01.07.2019 г. до 13.12.2019 г.;

   - Д.Н.Х. не дължи на „Електроразпределение Север“ АД сума в общ размер 852.20 лева, съставляваща 1/4 идеална част от следните суми: 578.86 лева, представляващи стойността на допълнително начислени 4672 квтч електроенергия за периода от 17.12.2016 г. до 06.04.2017 г.; от 448.27 лева, представляващи стойността на допълнително начислени 3577 квтч електроенергия за периода от 17.04.2017 г. до 30.06.2017 г.; от 2381.57 лева, представляващи стойността на допълнително начислени 15362 квтч електроенергия за периода от 01.07.2017 г. до 30.06.2018 г., както и че същата не дължи на ответното дружество сумата в общ размер на 923.27 лева, от която: сумата от 632.65 лева, съставляваща 1/4 идеална част от общата сума в размер на 2530.58 лева, представляваща стойността на допълнително начислени 15362 квтч електроенергия за периода от 01.07.2018 г. до 30.06.2019 г. и сумата от 290.62 лева, съставляваща 1/4 идеална част от общата сума в размер  на 1162.47 лева, представляваща стойността на допълнително начислени 6986 квтч електроенергия за периода от 01.07.2019 г. до 13.12.2019 г.,

за обект на потребление с административен адрес: гр. *****, ул. „*****” № 2, клиентски № ********** и абонатен № **********, съставляващи задължения, обективирни във фактура за корекция на сметката на потребената енергия с № **********/04.03.2020 г. на обща стойност 8522.10 лева със срок за плащане 16.03.2020 г.

Излага се, че в качеството им на наследници по закон на Н. Д. Д., ЕГН **********, починал на 07.12.2014 г., ищците били уведомени от „Електроразпределение Север” АД с писмо с изх. № 57494 КП1106112_2/04.03.2020 г, че на 13.12.2019 г. от служители на ответното дружество е осъществена проверка на точността на измерване на обслужващата измервателна система и свързващите ги електрически инсталации за обект с административен адрес: гр. *****, ул. „*****” № 2, клиентски № ********** и абонатен № **********, резултатите от която били обективирани в констативен протокол № 1106112 и била издадена фактура за корекция на сметката на потребената енергия с № **********/04.03.2020 г. на обща стойност 8522.10 лева със срок за плащане 16.03.2020 г. В приложение А към фактурата било посочено, че корекционната процедура касаела няколко отделни периода, за всеки от които били начислени допълнително корекционни суми за плащане, съответстващи на посоченото количество електрическа енергия, както следва:

-                     за периода от 17.12.2016 г. до 06.04.2017 г. допълнително били начислени 4672 квтч на стойност 578.86 лева;

-                     за периода от 07.04.2017 г. до 30.06.2017 г. допълнително били начислени 3577 квтч на стойност 448.27 лева;

-                     за периода от 01.07.2017 г. до 30.06.2018 г. допълнително били начислени 15362 квтч на стойност 2381.57 лева;

-                     за периода от 01.07.2018 г. до 30.06.2019 г. допълнително били начислени 15362 квтч на стойност 2530.58 лева;

-                    за периода от 01.07.2019 г. до 13.12.2019 г. допълнително били начислени 6986 квтч на стойност 1162.47 лева.

Титуляр на партидата за електромер № 1102010807557109, с клиентски № ********** и абонатен № ********** за обект с административен адрес: град *****, ул. „*****” № 2 е бил Н. Д., ЕГН **********, починал на 07.12.2014 г., поради което именно той бил посочен като длъжник в издадената фактура за корекция на сметката на потребената енергия с № **********/04.03.2020 г. на обща стойност 8522.10 лева със срок за плащане 16.03.2020 г. за процесния обект на потребление.

Оспорва се дължимостта на посочените суми, тъй като ищците не са осъществили реално потребление на определеното от ответното дружество в корекцията допълнително количество ел. енергия. Предвид обстоятелството, че всеки от периодите съставлявал отделно основание за дължимост на съответната сума с двете искови молби ищците оспорват дължимостта на сумите за всеки един от горепосочените пет периода.

Твърди се, че процесните суми са изчислени от ответника не въз основа на показанията на съответното СТИ, а по приета от самия него формула, при отсъствие на обективно необходимите предпоставки. С оглед на това ищците оспорват изцяло констатациите, отразени в констативен протокол № 1106112, фактура за корекция на сметката на потребената енергия с № **********/04.03.2020 г., становище за начисление на електрическа енергия от 24.02.2020 г. и констативен протокол № 282/14.02.2020 г, издаден от БИМ, ГД „МИУ“, РО - Русе.

Навеждат, че констативен протокол № 1106112 е съставен в нарушение на релевантните разпоредби на ОУ ДПЕЕП, тъй като не е подписан от ишците и същите не са били известени за проверката, поради което и не са присъствали при осъществяването ѝ, че за процесните периоди те са били коректен партньор, като редовно са заплащали отчетената и консумирана електроенергия. Оспорват начина и методиката, по които е начислена сумата по посочената партида, като твърдят, че са неправилни и незаконосъобразни. Всички начислени по партидата периодични месечни сметки били изцяло и своевременно заплатени, въпреки че доставчикът не е представил конкретни данни за законово монтиране и сертифициране по реда на Закона за измерванията и правилата за измервателните средства за търговско измерване на съответния електромер.

Твърдят, че не са налице законовите предпоставки за прилагане текста на чл. 50 от ПИКЕЕ, както било посочено в цитираното по - горе становище за начисляване на електрическа енергия. Размерът на паричните суми по корекцията бил определен произволно, при това от лице, което не притежавало необходимите за това правомощия. Към датата на осъществяване на проверката в правната действителност не е съществувал нормативен акт, който да регламентира правото на електроразпределителните дружества да коригират едностранно обема и стойността на доставената ел. енергия на съответния потребител за минал период от време. Съгласно текста на чл. 78, ал. 1, във вр. с чл. 80 от ЗЕ длъжностните лица, компетентни да осъществяват проверки относно техническото състояние и експлоатацията на енергийните обекти и да съставят протоколи за резултатите от тях се определял със заповед на Министъра на икономиката, енергетиката и туризма или на председателя на КЕВР. Съставеният констативен протокол нямал характер на официален документ, а представлявал частен свидетелстващ такъв, поради което нямал материална доказателствена сила в гражданския процес.

Ответното дружество „Електроразпределение Север” АД (с фирма „Енерго - Про Мрежи” до 29.01.2018 г. и „Е.ОН България мрежи” АД до 10.09.2012 г.), считано от 01.2007 г. не притежавало правомощие да извършва дейност по продажба на ел. енергия. Вследствие на европейските изисквания към отношенията в областта на енергетиката бившият монополист в преноса и продажбите бил преобразуван чрез отделянето на дейността по продажбите на ел. енергия и образуването на ново юридическо лице, а именно: „Енерго - Про Продажби” АД (Е.ОН Продажби АД до 10.09.2012 г.). Именно последното дружество било лицензирано да продава ел. енергия за определен пространствен район, в който попадал и гр. *****. При липса на необходимия лиценз „Електроразпределение Север” АД нямало правомощия по продажба на посочената енергия, а още по-малко можело да коригира сметка за минал период от време. Съгласно предоставената лицензия „Електроразпределение Север” АД имало право единствено да разпределя ел. енергия в рамките на определена територия. Твърдят, че Общите условия за договорните отношения на двете търговски дружества – „Енерго - Про Продажби” АД и „Електроразпределение Север” АД с контрагенти не са приети по надлежния ред, респ. ищците не са запознати със същите и поради това са неприложими в отношенията им с дружествата.

Твърдят, че търговецът няма право да претендира заплащане на ел. енергия, която не е доставена и потребена, съгл. чл. 120 ЗЕ, чл. 28 от Наредба № 6/09.06.2004 г за ПППЕЕПРЕМ и чл. 86 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, регламентиращи въпросите за собствеността, поддръжката и контрола на средствата за търговско измерване, което било в тежест на съответните дружества, които на основание чл. 186а от ЗЗД носели и риска от случайно погиване или повреждане на родово определената вещ. Считат, че за да "‘начисли“ коригиращи количества ел. енергия, било необходимо доставчикът да установи, да провери и да докаже, че същото е доставено на потребителя, поради което и последният дължи заплащане на цената му. Установяването на визираното обстоятелство било необходимо поради факта, че ел. енергията била движима вещ, поради което нейната продажба се регламентирала от общите правила на договора за продажба. Потребителите при общи условия дължали на доставчика - продавач само стойността на месечно доставената, месечно потребената и месечно измерената чрез законно монтиран и сертифициран електромер ел. енергия.

Съгласно ОУ на ДПЕЕПЕМ ответникът имал задължението при монтирането на СТИ да извърши първоначална проверка, както и да осъществява последващи такива. Тоест негова била отговорността и задължението да контролира правилното функциониране на измервателното устройство, вкл. точното отчитане на преминалата ел. енергия. Твърдят, че сред документите, които са получили във връзка с извършената корекция, липсвал такъв, сочещ състоянието на електромера при монтирането му, както и датата и изправността му при последната осъществена текуща проверка. Според ищците посоченото определяло обективно съществуващата възможност констатираната неизправност, ако такава съществува, да е резултат от неполагане дължимата грижа на добър стопанин от страна на ответника. Предвид изложеното не било възможно да бъде установен и начинът, по който ответното дружество е определило периода на корекцията, както и отчетен ли е и по какъв начин допустимият процент на грешка, който производителите са установили в характеристиките на този вид СТИ. Отговорността на ответника досежно коректното измерване на доставената ел. енергия била нормативно регламентирана в чл. 9 от Правилата за измерване на количеството ел. енергия, съгласно който „Преносното предприятие е длъжно да доставя, монтира и поддържа система за търговско измерване”, които по силата на посочените правила били негова собственост. Излагат, че предвид задължението за монтиране на СТИ, както и за неговата поддръжка, с оглед техническа изправност и точно отчитане, е изцяло на ответното дружество, то е незаконосъобразно резултатът от допусната неизправност, обективирана в корекция на сметка, да се вмени във вина на потребителя, за когото не съществува както задължение, така и възможност да проверява състоянието на СТИ. Преносното дружество било длъжно да осигури измерването и отчитането на ел. енергията чрез монтиране и поддържане в изправност на СТИ и да предоставя на потребителя данни от отчитането за целите на разплащането, съгл. разпоредбите на чл. 40, чл. 40а и чл. 43 от ОУ ДПЕЕЕМ. Според ищците, след като не било установено доставянето на ел. енергия в количеството по корекцията, респ. външно незаконосъобразно въздействие върху СТИ, заплащането на претендираните от ответника суми би довело до неговото неоснователно обогатяване.

Твърдят също, че анализираната „корекционна процедура“ се основавала на нищожни правни норми. Излагат, че санкционирането на потребителя, без да се изисква доказване на виновно поведение на последния, съставлявало по същество въвеждане на обективна отговорност за абоната. Този тип дълг бил изключение, тъй като ангажирал отговорността на едно лице, независимо от неговото поведение, поради което нейното предвиждане било правомощие единствено на законодателя, а нито в ЗЕ, нито в Наредбата за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, нито в Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката била предвидена възможност и методика за извършване на едностранни корекции на подадената електрическа енергия и на сметките за минал период. Подобна хипотеза не била уредена и в Правилата за търговия с електрическа енергия и в Правилата за измерване на количеството електрическа енергия. Поради това считат, че въвеждането на обективна отговорност по взаимно съгласие между страните влиза в колизия с пределите на договорната автономия по чл. 9 ЗЗД, а именно - императивните правила на закона. Предвид това, че обективната отговорност е изключение, което следва изрично да бъде регламентирано от законодателя, било недопустимо и правоприлагането по аналогия на разрешенията при подобни хипотези, важащи за топлоснабдителните дружества и ВиК операторите. Наред с това тези норми противоречали и на нормата на чл. 82 ЗЗД, определяща пределите на договорната отговорност, която винаги е отговорност за виновно поведение. Същите били нищожни и на основание чл. 146 ал. 1 ЗЗП, тъй като поставяли потребителя в неравноправно положение с насрещната страна по договора. Поради изложеното и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД клаузите, уреждащи едностранната корекционна процедура, се явявали нищожни и не можели да произведат правно действие, регулирайки отношенията между страните.

Твърдят, че в процесния обект на потребление за процесните периоди не са доставени и потребени реално допълнително начислените количества електроенергия. Считат, че съответното СТИ, с което е измервана консумираната ел. енергия, не е от одобрен тип, същото не е заявено в БИМ съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗИ, спрямо него не е проведена първоначална и последваща проверка, съгл. чл. 26, ал. 1 от ЗИ, т. е. електромерът е напълно негоден да осъществи предназначението си, а именно да отчита вярно ел. енергията, доставена на процесния обект.

  Изложеното, ведно с последиците от незаплащане на посочената сума, а именно - прекъсване на ел. захранването, обуславяло правния интерес на ищците от иницииране на настоящото съдебно производство. Допълват, че правният им интерес от предявяване на отрицателния установителен иск против „Електроразпределение Север” АД е наличието на извънсъдебен спор между тях и ответника за дължимостта на процесната сума по фактура за корекция на сметката на потребената енергия с № **********/04.03.2020 г, издадена от „Електроразпределение Север” АД. От представеното удостоверение за наследници с изх. № ГР17-129/1/11.03.2020 г от Община ***** се установявало качеството им на наследници по закон на титуляра на партидата Н. Д. Д.. В чл. 1 от ЗН изрично било посочено, че наследството, съставляващо по приета в практиката дефиниция съвкупност от имуществени права и задължения, се откривало в момента на смъртта в последното местожителство на починалия. Според разпоредбата на чл. 60 от ЗН наследниците, които са приели наследството, отговаряли за задълженията, с които то е обременено. Твърдението на ответника по делото, че наследодателят дължи на дружеството сумата, посочена във визираната по - горе фактура, определяло интереса на ищците от реализиране на търсената защита. Между тях като универсални правоприемници на покойния наследодател и титуляр на партидата и ответника бил налице спор относно дължимостта на процесната парична сума, който застрашавал имуществената им сфера и с оглед възможността за едностранното спиране на електрозахранването в имота, придобит от наследниците – ищци, отново въз основа на същото наследствено правоприемство. Твърдят, че правният им интерес от предявяване на отрицателен установителен иск срещу ответното дружество като положителна процесуална предпоставка се обосновава от качеството им на наследници по закон на Н. Д. Д., ЕГН **********, от който „Електроразпределение Север” АД претендирало, чрез издаване на фактура за корекция на сметката на потребената енергия с № **********/04.03.2020 г., заплащането на процесната парична сума, която твърдят, че не е дължима, което обстоятелство от своя страна обосновавало наличието на извънсъдебен спор между страните.

В уточнителни молби вх. № 260593/06.10.2020 г. /подадена в изпълнение на указанията на съда, дадени по г. д. № 267/2020 г./ и вх. № 261158/26.11.2020 г. /подадена с оглед предоставената им възможност да изразят становище по отговора на ответното дружество, депозиран по г.д. № 268/2020 г./ ищците, чрез своите процесуални представители, посочват, че недвижимият имот – обект на потребление, е придобит по време на брака между В.Д.Д. и Н. Д. Д. /починал на 07.12.2014 г./. Конкретизират, че същият е придобит от Н. Д. по силата на съдебна делба по г. д. № 310/1988 г. по описа на РС – *****, по която Д. е заплатил сума за уравнение на дела му. Поради това 1/2 ид. част от имота била придобита от него по наследство, т. е. съставлявала негова лична собственост /чл. 22 от СК/, а останалата 1/2 ид. част от имота била придобита по възмезден начин по време на брака му с В.Д., което я определяло като придобита в режим на СИО, съгласно чл. 21 от СК. Така ищецът В.Д. е придобила по наследство от съпруга си Н. Д. 1/4 ид. част и притежава лично 1/4 ид. част от процесния имот или общо 2/4 идеални части, а ищците П.Д. и Д.Х. са придобили по наследство от своя баща по 1/4 ид. част от същия имот. Това налагало корекции в петитумите на двете искови молби. В молба вх. № 260593/06.10.2020 г. и в съдебно заседание, проведено на 04.02.2021 г., чрез своите процесуални представители, заявяват, че не желаят откриване на производство по чл. 193 от ГПК по отношение на констативния протокол, издаден от БИМ, РО – Русе и че оспорват същия по същество и по – конкретно оспорват годността на същия да докаже твърденията на ответника, тъй като процедурата по демонтаж на измервателното устройство била опорочена, както и че обективираният в него резултат е базиран на недоказани първоначални показатели на СТИ при монтирането му, неустановено въздействие върху устройството и неговата защита, т.е., че коректните констатации на БИМ се основават на некоректни изходни данни.   

  По изложените съображения молят съда да уважи исковите претенции. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмени отговори на исковите молби, както и отговор на уточнителна молба вх. № 261158/26.11.2020 г. /л. 154 от дело 267/2020 г./. Изразява становище за частична недопустимост на иска по отношение на ищеца В.Д.Д. поради липса на правен интерес. Навежда, че абсолютна процесуална предпоставка за предявяване и разглеждане на установителния иск била наличие на правен интерес у ищеца за разрешаване на правния спор, за наличието на която съдът е длъжен да следи служебно. Излага, че в конкретния случай ищецът В.Д.Д. обосновавала правния си интерес от разглеждане на делото с възникналото наследствено правоотношение между нея и наследодателя Н. Д., който е бил титуляр на партидата и на чието име е била издадена процесната фактура. От исковата молба, както и от уточнителната такава било видно, че В.Д. /съпруга на абоната/ е предявила иск за установяване недължимост на 4/6 от посочената в петитума сума. Навежда следните доводи: 1. видно от представените към исковата молба удостоверения за наследници, след смъртта си Н. Д. е оставил трима наследници - съпруга и две деца; 2. нямало представени доказателства, а и не се твърдяло някой от наследниците да е направил отказ от наследство; 3. съгласно чл. 60, ал. 1 от Закон за наследството /ЗН/ наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават; 4. съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН децата на починалия наследяват по равни части; 5. съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗН съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете; 6. видно от посочените разпоредби, делът на ищеца В.Д. от наследството на починалия ѝ съпруг е 1/3.

   От посоченото било видно, че В.Д., в качеството ѝ на наследник по закон на Н. Д., имала правен интерес от установяване недължимост на 1/3 от посочената в петитума сума по процесната фактура. За остатъка за ищеца В.Д. не бил налице правен интерес от предявяване на иска, поради което същият бил недопустим.

Ответникът е изразил становище и по основателността на предявения иск:

Налице било правно основание за възникването на оспорваното материално право, предмет на отрицателния установителен иск, депозиран от ищците, а именно вземането на „Електроразпределение Север" АД за потребена електрическа енергия на стойност 8522.10 лева, конкретизирано по размер с фактура № **********/04.03.2020 г., дължимо на основание чл. 55 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Счита, че възраженията на ищците са неоснователни по следните съображения:

 Сочи, че ищците обосновават правната си легитимация единствено с качеството си на наследници на титуляра на партидата за процесния обект, а именно лицето Н. Д. Д.. Излага, че от представените по делото писмени доказателства се установявало, че Н. Д. Д. е починал преди възникване на задължението по процесната фактура. Доколкото наследственото правоотношение възниквало към датата на смъртта, то в наследството, оставено от Н. Д. Д., се включвали правата, задълженията и фактическите състояния, възникнали и съществуващи към датата на смъртта. Сочи, че към датата на смъртта на Н. Д. Д. задължението за заплащане на потребената енергия не е било възникнало. Фактът на издаване на фактура на името на наследодателя на ищците било обусловено и е следствие от виновно неизпълнение от страна на ищците на задължението им по договор да уведомят дружеството - ответник за настъпила промяна в собствеността на обекта и да направят искане за откриване на нова партида в уговорения по договор 30 - дневен срок. Поради изложеното, задължението за заплащане на процесното количество енергия не било част от наследствената маса и не би могло да бъде поето от ищците с приемане на наследството. Твърди, че ищците не са активно легитимирани да предявят настоящия иск в качеството им на наследници на абоната, което било самостоятелно основание за отхвърляне на иска като неоснователен.

 По отношение на оспорването факта на реална доставка на процесното количество ел. енергия:

Посочва, че в Констативния протокол от метрологична експертиза на средството за търговско измерване № 282/14.02.2020 г. на БИМ - Русе било записано, че експертизата е установила: „наличие на преминала енергия на тарифа 3 - 45959,350 квтч, която не е визуализирана на дисплея”. Излага, че фактът, че енергията е преминала означава, че същата е потребена и доставена до абоната, поради което твърдението е неоснователно.

  По отношение на оспорването на Констативния протокол от БИМ:

Поддържа, че Констативният протокол от метрологична експертиза на средството за търговско измерване № 282/14.02.2020 г. на БИМ - Русе е официален свидетелстващ документ, който съобразно чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползва с материална, обвързваща съда доказателствена сила.

С оглед направеното оспорване, на основание чл. 193 ГПК изрично заявява, че ще се ползва от представения документ.

  По отношение на оспорването на констативният протокол от извършена проверка с твърдения, че същият не е подписан от ищците:

Твърдят, че Констативният протокол от извършена проверка № 1106112/13.12.2019 г. е съставен съобразно изискванията на чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ в присъствието на един независим свидетел, който не е служител на електроразпределителното дружество, а е член на домакинството на абоната - негова внучка. Съгласно посочената разпоредба „при отсъствие па ползвателя или на негов представител при съставянето на констативен протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат протоколът се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е служител на оператора.„ Поддържа, че в ПИКЕЕ нямало разпоредба, която да въвежда задължително присъствие на абоната при извършване на проверката и доколкото констативният протокол бил изготвен съобразно законовите изисквания, то същият е противопоставим на ищците. Поради това твърдението на ищците било неоснователно.

           По отношение на оспорването на начина и методиката на изчисление на процесната сума:

В конкретния случай се касаело за т.нар. софтуерна манипулация на СТИ, която имала за своя последица "отвеждане" и "укриване" на част от потребената от абоната ел. енергия в невизуализиран регистър на СТИ с цел препятстване на възможността същата да бъде отчетена при ежемесечен отчет на електромера. Твърди, че начислените на абоната 45959 квтч не са изчислени по методика, а представляват реално потребена от последния ел. енергия, преминала и отчетена от СТИ. Посоченото количество енергия било остойностено по определена от КЕВР цена. Поради това възражението на ищците било неоснователно.

          По отношение на твърдението, че към датата на проверката не е било налице законово основание за извършване на корекции:

 Твърди, че към датата на проверката са действали ПИКЕЕ от 2019 г., поради което е било налице законово основание за извършване на корекцията.

          По отношение на твърдението, че „Електроразпределение Север” АД няма лиценз за търговия с ел. енергия или за извършване на корекция на сметки на потребители:

  Ответникът не оспорва обстоятелството, че "Електроразпределение Север" АД няма лиценз за продажба на енергия. Твърди, че правото на електроразпределителното дружество да преизчислява количествата ел. енергия било изрично регламентирано в чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ. Излага, че съгласно ал. 2 на същата разпоредба ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на съответната мрежа по реда на ал. 1.

          По отношение на твърдението, че ОУ на ответника не са приети по надлежния ред:

 Твърди, че Общите условия на „Електроразпределение Север” АД и „Енерго - Про Продажби” АД са годен източник на облигационни задължения между ищците и двете енергийни предприятия на основание чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД. Излага, че обвързващото им действие, равнозначно на силата на закона, е последица от следните юридически факти:

Общите условия са съставени, а след това и одобрени по надлежния ред от ДКЕВР съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, чл. 89, ал. 1, вр. с чл. 94, ал. 3 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (приета с ПМС № 124 от 10.06.2004 г.). Общите условия са действащи към датата на извършване на проверката на средството за търговско измерване и са издадени на основание чл. 98а от ЗЕ. Същите са публикувани, съгласно изискването на чл. 98а, ал. З от ЗЕ в един централен и в един местен всекидневник, както и на интернет страницата на ответното дружество. Липсва допълнително писмено споразумение между страните по реда на чл. 98а, ал. 5 от ЗЕ и чл. 93, ал. З от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, резултат от изразено несъгласие на потребителя с Общите условия чрез внесено при оператора на електроразпределителната мрежа заявление с предложение за други специални условия в 30-дневен срок от влизането им в сила. Приетите и одобрени по съответния ред Общи условия са задължителни за ползвателя на основание чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ без да е необходимо изричното му писмено съгласие. Поради изложеното Общите условия на дружеството били приложими в отношенията между страните.

          По отношение на твърдението, че поддържането на техническата изправност на електромерите е задължение на „Електроразпределение Север" АД:

Признава, че СТИ е собственост на електроразпределителното дружество. Твърди, че на основание чл. 45 от ПИКЕЕ служителите на "Електроразпределение Север" АД извършвали проверки на измервателните си системи за съответствието им с изискванията на ПИКЕЕ и че именно във връзка с изпълнение на задълженията си по извършване на проверки на СТИ, служителите на "Електроразпределение Север" АД са установили и извършената манипулация по отношение на електромера, обслужващ обекта на ищците. Излага, че не било необходимо неправомерното въздействие върху схемата на измерване да е пряк резултат от поведение на самия потребител. Фактическият състав, от който възниквало правото на ответното дружество да извърши корекция в сметката на ищеца, не включвал като елемент наличие на виновно действие или бездействие от страна на абоната, в резултат на което да е налице неточно измерване на потребеното количество електрическа енергия. Ирелевантно за настоящия спор било дали действията, довели до неизмерването, са извършени от ищеца или от друго лице. Процедурата не представлявала и нямала характер на санкция към потребителите - ищци в настоящото производство, а конкретизирала цената на доставена и реално потребена електрическа енергия. Въпреки това единствено потребителите имали интерес от неточното отчитане на реално консумираната от тях електрическа енергия с оглед задължението им за заплащане на стойността ѝ.

По отношение на твърдението, че корекционната процедура се основава на нищожни правни норми:

Твърди, че процесното количество ел. енергия било преизчислено по реда на Правила за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. Посочените правила били подзаконов нормативен акт, приети от КЕВР в изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл. 83, ал. 2, изр. второ от Закон за енергетиката /ЗЕ/ на основание чл. 21, ал. 1, т. 9, вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. Същите били част от обективното право и не са обявени за нищожни.

 По отношение на възражението, че на основание чл. 82 ЗЗД е недопустимо без доказана вина на абоната да се ангажира неговата отговорност чрез едностранна корекция на сметките му за минал период:

 Твърди, че енергийното дружество не е длъжно да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисление на сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, при наличие на ПИКЕЕ. По този въпрос била формирана трайна съдебна практика, обективирана в постановени по реда на чл. 290 от ГПК решение № 111 от 17.07.2015 г. по т.д. № 1650/2014 г. на ВКС, ТК. I т.о., решение № 115 от 20.09.2017 г. по т.д. № 1156/2016 г. на ВКС, ТК, II т.о. и много други. Посочената практика била относима към настоящия случай, доколкото процесното преизчисление било извършено в периода след изменение на чл. 83 от ЗЕ и при действието на ПИКЕЕ от 2019 г.

 По отношение на твърдението, че клаузите на Общите условия на дружеството са неравноправни и нищожни по смисъла на чл. 143, вр. с чл. 146 ЗЗП:

 Твърди, че процесното количество ел. енергия е било преизчислено по реда на Правила за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ. бр. 35 от 30.04.2019 г. Посочените правила били подзаконов нормативен акт, приети от КЕВР в изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл. 83, ал. 2, изр. второ от Закон за енергетиката /ЗЕ/ на основание чл. 21, ал. 1, т. 9, вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. Преизчисляването на количеството енергия не се основавало на разпоредбите на Общите условия на ответника или на „Енерго - Про Продажби” АД.

         По отношение на твърдението, че СТИ не е от одобрен тип:

Твърди, че СТИ е от одобрен тип, което се установявало и от представените официални документи. Съгласно Констативен протокол № 282/14.02.2020 г. на БИМ: „Номер на одобрен тип, изписан върху капака на електромера, 05/4312”.

         Твърди, че корекционната процедура имала своето законово основание. Излага, че към датата на проверката са действали Правила за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ. бр. 35 от 30.04.2019 г. Съгласно чл. 47 от ПИКЕЕ, когато при проверка се установи грешка в измерването извън допустимата, при неправилно и неточно измерване или неизмерване, или наличие на измерени количества електрическа енергия в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, количеството електрическа енергия се определя съгласно процедура, установена в ПИКЕЕ за оператора на разпределителната мрежа. А съгласно чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ, в случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на този раздел операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия.

         Налице било основание за възникване на вземането на ответното дружество за потребена електрическа енергия. Извършено било начисление на измерено след монтажа на СТИ количество електрическа енергия в невизуализиран регистър по смисъла на ПИКЕЕ. Всички предпоставки за възникване на правото на ответното дружество да извърши тази законосъобразна процедура били изпълнени като бил осъществен правопораждащият фактически състав: 1. наследодателят на ищците и ответното дружество били страни по облигационно правоотношение по договор за пренос и достъп на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север" АД; 2. ответното дружество изпълнявало поетите по договора задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение, а именно да пренася и снабдява с електрическа енергия обект, находящ се в град *****,  ул."*****” № 2, с абонатен № ********** и клиентски № **********; 3. на 13.12.2019 г., в изпълнение на чл. 45 от ПИКЕЕ, била извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищците от служители на "Електроразпределение Север” АД, в присъствието на един независим свидетел, който не бил служител на електоразпределителното дружество, а внучка на абоната, за което бил съставен Констативен протокол № 1106112.

Излага, че „Електроразпределение Север” АД е дружество с основен предмет на дейност експлоатация и управление на електроразпределителна мрежа, чрез която извършва пренос и разпределение на електрическа енергия на обособена територия, при наличие на валидна лицензия за това № Л-138-07/13.08.2004г., издадена от КЕВР. Дружеството било оператор на разпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 346, б.”а” от ДР на ЗЕ и собственик на средствата за търговско измерване според чл. 116, ал. 6 от ЗЕ и съобразно чл. 45 от ПИКЕЕ имало право да извършва технически проверки на място на измервателната система и на средствата за търговско измерване. Дружеството следяло за техническото състояние на измервателните уреди като резултат на такава проверка е и констатираното несъответствие при отчитането на потреблението на електрическа енергия от абоната. „Електроразпределение Север" АД изпълнявало договорните си задължения добросъвестно, съобразно изискването на чл. 63 от ЗЗД. При проверката било установено липса на пломба на щит на ЕМТ, в което бил монтиран електромерът. В конкретния случай СТИ било демонтирано, тъй като е бил направен опит паметта на същото да бъде "прочетена" със специализиран софтуер и служителите не са успели да разчетат регистрите. Твърди, че при технически изправно СТИ е невъзможно регистрите да не могат да бъдат прочетени. Излага, че невъзможността за прочитане паметта на електромера може да се дължи или на добавяне на елемент, чужд за устройството, или на извършена софтуерна манипулация, която води до несъответствие на техническите характеристики. Поради съмнение за софтуерна манипулация, процесният електромер бил демонтиран, подменен с нов такъв, поставен в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба № 560739 и предоставен за метрологична експертиза в БИМ. Констативният протокол за техническа проверка отразявал действителното фактическо положение. Той бил съставен в присъствието на един независим свидетел. Извършената проверка на електромер с фабр. № 7557109, на неговата цялост и функционалност, притежавал съответната юридическа стойност.

         Експертизата била извършена от БИМ, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди”. Регионален отдел - Русе. За извършената експертиза бил съставен Констативен протокол № 282/14.02.2020 г. При софтуерно четене била установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Твърди, че в момента на изследването на електромера, той не натрупвал на нито една от двете визуализирани тарифи на дисплея. Установено било наличие на преминала енергия на тарифа 3 - 45959,350 квтч, която не била визуализирана на дисплея. Електромерът не съответствал на техническите характеристики. В протокола на БИМ изрично било посочено, че при огледа е констатирано съответствие с протокола от демонтаж. Сочи, че Констативният протокол на БИМ, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди”, РО - Русе е официален свидетелстващ документ, който съобразно чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползва с материална, обвързваща съда доказателствена сила.

         На 24.02.2020 г. „Електроразпределение Север” АД съставило Становище за начисляване на електрическа енергия и конкретизирало размера на оспореното вземане. Установено било точното количество неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3 - 45959 квтч. Позовава се на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ, съгласно който в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. Поради изложеното, количеството ел. енергия, отчетено в регистър 1.8.3 на електромера, било начислено за периода от датата, следваща датата на монтажа на СТИ - 17.12.2016 г., до датата на извършване на проверката - 13.12.2019 г.

Този тип вмешателство имало за цел част от консумираната ел. енергия да бъде отклонявана в регистър, който не се визуализира на електромера. Начислена била сума, представляваща стойност на доставена и потребена от абоната електроенергия. Количеството начислена енергия било установено едва при извършената техническа проверка, поради което неостойностеното количество било допълнително начислено на абоната. Това количество електроенергия не представлявало служебно начисление от страна на електроразпределителното дружество, а било реално потребено количество, което било отчетено от средството за търговско измерване, но при месечното отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано. При ежемесечно отчитане на количеството ел.енергия нямало как да се установи натрупване на електрическа енергия в невизуализиран регистър, тъй като това ставало само със специализиран софтуер, с който инкасаторите не разполагали.

           На 04.03.2020 г. „Електроразпределение Север” АД издало фактура № ********** на стойност 8522.10 лева за периода от 17.12.2016 г. до 13.12.2019 г. за дължимите суми за мрежови услуги и за „задължения към обществото”, съобразно изискванията на чл. 56, ал. 1, вр. с ал. 3 от ПИКЕЕ. Преизчислените количества електрическа енергия били фактурирани по действащата за периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи, определена от Комисията за енергийно и водно регулиране на съответния мрежови оператор, съгласно изискванията на чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ. С ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г.) бил възприет принципа мрежовият оператор да издава директно фактура на клиенти за коригираните количества електрическа енергия, независимо дали доставчик на електроенергия за клиента е краен снабдител, доставчик от последна инстанция или избран от клиента доставчик на свободен пазар. Мотивите за приемането на посоченото законодателно решение били, че отношенията, свързани с измерване на електрическата енергия, респективно задължението да не се въздейства по никакъв начин на средството за търговско измерване и/или на схемата за свързване, били част от отношенията между ползвателя на мрежата и оператора на електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, като те не следвало да са опосредствани от доставчика на електрическа енергия. Вземанията за мрежови услуги и коригирана енергия били на мрежовия оператор и той следвало да има възможност да предприеме всички стъпки по събирането им. Аргумент в тази посока било и обстоятелството, че установяването на неточно/неправилно измерване обикновено се случвало в период, следващ самото ползване на енергията. Когато корекцията се отнасяла за период, за който месечният сетълмент е затворен, уреждането на взаимоотношенията между пазарните участници не било възможно чрез коригиране на данните на пазара. В този смисъл неотчетената енергия за миналия период е била вече отчетена като технологичен разход на мрежовия оператор, доколкото преминалата, но неотчетената към крайния клиент енергия като краен резултат е била закупена от мрежовия оператор енергия за технологичен разход. Поради изложеното, процесното количество енергия към датата на коригирането ѝ била вече платена от електроразпределителното предприятие по цена за технологичен разход и поради това плащането ѝ от абоната се дължало именно на „Електроразпределение Север” АД.

Целта на корекционните процедури, предвидени в ПИКЕЕ, била именно възстановяване на "Електроразпределение Север" АД на вече платената от дружеството цена за преминала и неотчетена към краен клиент енергия при това начислена към клиента по цена, по която енергията е била вече платена от електроразпределителното предприятие. Разпоредбата на чл. 56 ПИКЕЕ не целяла да реализира приходи от продажба на енергия или да санкционира клиенти, при които има неизмерване, неправилно или неточно измерване, а единствено компенсиране на разходите, които те предизвикват без това да ощетява другите клиенти. Аргумент в тази посока били и Мотивите по приемането на чл. 56 от ПИКЕЕ, в които било посочено, че при неправилно и/или неточно измерване и наличие на измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване съответният мрежови оператор търпи загуби. В тази връзка загубите претърпени от мрежовите оператори следвало да се остойностяват по цената за технологичния разход, утвърдена от КЕВР за съответния оператор, цени за достъп и пренос, както и цената или компонентата от цена за задължения към обществото.

Оспорва  твърдението на ищците, че всеки от подпериодите на фактурата съставлява отделно основание за дължимост. Твърди, че основанието на всеки от подпериодите е едно, а именно - извършена корекционна процедура, като вземането по цялата фактура е едно. Отделните подпериоди по издадена фактура не представлявали отделни вземания. Позовава се на трайната съдебната практика на ВКС по въпроса,че когато вземанията произтичат от едно правоотношение по договор за доставка, претенцията за вземания относно цената във връзка с неговото неизпълнение /чиято стойност може да бъде предмет дори на отделни фактури/ представлява един иск /в този смисъл определение № 114/04.03.2014 г.на ВКС по т.д.№ 2401 /201З г., ІІ т.о./. В настоящия случай дори не били налице различни доставки, обективирани в различни договори или фактури, а една доставка за посочен във фактурата период.  Касаело се за начислена сума по корекция за период, определен нормативно в  чл. 55 от ПИКЕЕ. Наличието на подпериоди във фактурата не било обусловено от различни доставки или различни вземания, а от промяна в цената на стоката в рамките на периода, която е административно регулирана. Поради изложеното сумата по фактура № **********/04.03.2020 г. в размер на 8522.10 лева била едно неделимо вземане, защитимо с един иск.

С писмо ответното дружество е изпратило констативния протокол от техническата проверка и фактурата, ищците били уведомени за извършената корекция на сметка за потребена електрическа енергия в резултат на констатираното неизмерване.

Въпреки, че е извършено начисление на измерена в невизуализирани регистри електрическа енергия на основание чл. 55 от ПИКЕЕ, електрическата енергия натрупана в невизуализираните регистри била реално доставена и потребена от потребителя, но същата не била заплатена от него. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, купувачът на стока бил длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай вече е била получена чрез направената доставка на електрическа енергия. Потребителят бил длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия. Процесната сума се дължала от ищците на основание чл. 55 от ПИКЕЕ, вр. чл. 183 и чл. 200. ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Доколкото в случая се касаело за установено точно количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължи от абоната по силата на установена между страните облигация по покупко-продажба на ел. енергия, приложение намирали и разпоредбите на общото гражданско законодателство, в който смисъл било и решение № 150/26.06.2019 г., постановено по гр. дело № 4160/2018 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о.

В отговор на депозираната от ищците уточнителна молба от 25.11.2020 г., ответникът излага допълнително становище вх. № 261277/16.12.2020 г. /л. 154 от г.д. № 267/2020 г./, с което поддържа вече изразеното такова, че ищците не са активно легитимирани да предявяват настоящия иск в качеството им на наследници на абоната. Излага, че същите обосновават правната си легитимация единствено с качеството си на наследници на титуляра на партидата за процесния обект, която се води на Н. Д. Д., починал преди възникване на задължението по процесната фактура. Навежда, че доколкото наследственото правоотношение възниква към датата на смъртта, то в наследството, оставено от Н. Д. Д. се включват правата, задълженията и фактическите състояния, възникнали и съществуващи към датата на смъртта. Към датата на смъртта на същия задължението за заплащането на процесната потребена ел. енергия не е било възникнало. С оглед на това задължението за заплащане на процесното количество енергия не било част от наследствената маса и не би могло да бъде поето от ищците с приемане на наследството.

  Заявява, че гореизложеното е самостоятелно основание за отхвърляне на иска като неоснователен.

По изложените съображения моли съда да отхвърли предявения от В.Д.Д.,  П.Н.Д. и Д.Н.Х., тримата в качеството им на наследници на Н. Д. Д., иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

          В съдебно заседание ищците, чрез своите процесуални представители, уточняват, че ползват имота в качеството си на наследници при съответните квоти, като именно начинът, по който са започнали да ползват имота, при тези квоти, те участват в задължението при тези квоти, пледират за уважаване на исковата претенция в обема, който е уточнен след произнасянето на ОС - *****. Представят списък на разноските и договор за правна защита и съдействие. Правят възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Представят писмена защита.

          В съдебно заседание процесуалният представител на ответника моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски и представя списък на разноските, договор за правна защита и съдействие, фактура и платежно нареждане. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна, в случай че същото надхвърля минимално установените размери, определени в Наредба № 1/2004 г.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

  За основателност на предявения иск ищците следва да установят наведените правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответника.

          Ответникът следва да установи при условията на пълно и главно доказване вземането си на претендираното основание, от което правото е възникнало, и в претендирания размер, вкл. наведените с отговора лични и правопораждащи възражения, – в т. ч. плащането на ел. енергията от електроразпределителното предприятие, както и цената, по която същата е била платена, възражението, че сумата е начислена на валидно правно основание – цитираните правила, респ., че е налице хипотеза за корекция на сметка поради неправомерно въздействие върху СТИ, както и размера на претендираната сума.

          При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира предявените отрицателни установителни искове за основателни по следните съображения:

            На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между абоната Н. Д. Д. и ответното дружество е съществувало валидно договорно правоотношение, че ищците са наследници по закон на абоната, че процесното СТИ е собственост на електроразпределителното дружество, че е извършена проверка на изправността на СТИ на посочения в исковата молба адрес, както и че резултатът от проверката е обективиран в констативен протокол, че въз основа на констативния протокол е извършена корекция на количеството потребена електрическа енергия в сметката на абоната, че "Електроразпределение Север" АД няма лиценз за продажба на ел. енергия и че ответникът е издал фактура за процесната сума.

            От представените по делото нотариален акт № 129, том II, нот. дело № 810/1989 г. от 08.12.1989 г. на провадийски районен съдия за собственост недвижим имот, придобит по съдебна делба /л. 8/, заверено копие от акт за граждански брак № 22/23.02.1973 г., съставен от длъжностно лице по гражданско състояние при Градски общински народен съвет ***** /л. 131/ и от приложеното гр. д. № 310/1988 г. на РС – *****, с арх. № 558/1989 г., удостоверение за наследници изх. № ГР17-129/1/ от 11.03.2020 г., се установява, че Н. Д. Д. и В.Д.Д. са сключили граждански брак на 23.02.1973 г., че по силата на съдебна спогодба, одобрена с протоколно определение от 05.12.1988 г. по г.д. № 310/1988 г. на РС – *****, Н. Д. Д. е получил в изключителна собственост и владение процесния недвижим имот – обект на потребление, като за уравнение на дяловете същият се е задължил да заплати на един от съделителите сумата от 4340 лева. За придобития по съдебната делба имот Д. се е снабдил нотариален акт  за собственост № 129, том II, нот. дело № 810/1989 г. от 08.12.1989 г. на провадийски районен съдия. Същият е починал на 07.12.2014 г. и е оставил за свои законни наследници ищците по делото: В.Д.Д. – съпруга, П.Н.Д. – син и Д.Н.Х. – дъщеря.

            По отношение на акта за сключен граждански брак следва да се посочи, че в съдебно заседание, проведено на 13.10.2020 г. на ищците е дадена последна възможност да представят документа. В това с.з., както и в с.з., проведено на 05.11.2020 г., процесуалният представител на ответното дружество е възразил по неговото приемане като писмено доказателство по делото по съображения, че възможността същото да бъде представено е преклудирана. Доколкото именно в с. з. на 05.11.2020 г. процесуалните представители на ищците са посочили причините за късното му представяне – необходимостта ищецът да се снабди с копие от него от общинската администрация, тъй като не го е открил в дома си, което се установява от датата на издаване на завереното копие от същия – 15.10.2020 г., както и са уведомили съда, като са представили незаверено копие от определението на ОС – ***** за присъединяване на г. д. № 268/2020 г. към настоящото г. д. № 267/2020 г. за общо разглеждане и постановяване на общо решение, а самото дело все още не е било получено в съда, настоящият съдебен състав е приел документа като писмено доказателство по делото. Ето защо съдът счита, че дори да се приеме за преклудирано правото на ищците да представят горепосочения документ в производството по г.д. № 267/2020 г., то по отношение на обединеното производство, предвид последващото съединяване на исковете чрез присъединяване на г. д. № 268/2020 г., същото не е преклудирано, доколкото по последното указания в този смисъл не са давани на ищците поради прекратяването му.

          От представения по делото Констативен протокол № 1106112/13.12.2019 г. се установява, че на посочената дата е извършена от служители на „Електроразпределение Север” АД техническа проверка на процесния обект на потребление, находящ се в гр. *****, ул. „*****” № 2, при която са установени показания на СТИ за нощна тарифа - 008570 квтч и за дневна тарифа – 018007 квтч. Установени са също, липсата на пломби ЕМТ, Врата и ЕМТ, Щит, както и че тарифният превключвател е вграден точен. Отразено е, че СТИ е демонтирано и  подменено с ново изправно. Демонтираният електромерът е запечатан в индивидуална опаковка и е пломбиран с пломба № 560739. Протоколът е подписан от служителите, извършили проверката, и един свидетел Ж. П.Х. - внучка.

  От Констативен протокол № 282/14.02.2020 г. на БИМ, Регионален отдел - Русе се установява, че статичен еднофазен двутарифен електромер Тип: АСЕ 2000, производител Aсtaris – GANS Meter Company Ltd., Унгария е представен за проверка, запечатан в найлонов плик, пломбиран с пломба № 560739. При проверка на техническите изисквания е установено, че липсват механични дефекти  на кутията, на клемите, на клемния блок на електромера и че са налице необходимите обозначения на табелката на електромера, че номерът на одобрен тип, изписан върху капака на електромера е BG 05/4312. При проверка на точността му е установено, че при кратковременно включване с отчитане импулсите на изхода за проверка грешката е в рамките на допустимата, а при проверката на показващото устройство е установено, че в момента на изследването на електромера, същият не натрупва на нито една от двете визуализирани на дисплея тарифи., както и че константата не може да бъде проверена. Констатирано е и че вграденият часовник показва 7:18часа при реално време 8:52 часа. При софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Наличие на преминала енергия на тарифа 3 – 45959.350 квтч, която не е визуализирана на дисплея. Отбелязано е, че електромерът не съответства на технически характеристики.

  Въз основа на Констативен протокол № 282/14.02.2020 г. и извършена техническа проверка е изготвено становище от 24.02.2020 г. на „Електроразпределение Север” АД, с което е одобрено допълнителното начисляване на общо количество ел. енергия в размер на 45959 квтч за периода от 17.12.2016 г. до 13.12.2019 г., като е посочено, че корекцията е извършена на основание чл. 55 от ПИКЕЕ.   

            С фактура № ********** от 04.03.2020 г. за клиентския номер на абоната е начислена сумата в общ размер на  7101.75 лева без ДДС и 8522.10 лева с ДДС, представляваща цена на ел. енергия за периода от 17.12.2016 г. до 13.12.2019 г., като в приложение А към фактурата са посочени отделните подпериоди и сумите, дължими за всеки от тях.

   От справка за потреблението на ел. енергия през последните 12/24/36 месеца се установява, че за периода от 17.12.2016 г. до 13.12.2019 г. по партидата на абоната са начислени 45959 квтч ел. енергия, а от извлечение за фактури и плащания към 04.06.2020 г. се установява, че същата не е заплатена.

  С писмо изх. № 57494/04.03.2020 г. от „Електроразпределение Север” АД е изпратено копие от констативния протокол на абоната с уведомление за извършената корекция и фактура за корекция на сметката № ********** от 04.03.2020 г., като от приложеното по делото известие за доставяне /л. 51/ се установява, че пратката е получена от член на домакинството на 10.03.2020 г.

  От констативен протокол № М 1193175 от 16.12.2016 г. за монтаж/демонтаж на електромер се установява, че служители на „Енерго – Про Мрежи” АД са монтирали на обекта с абонатен № ********** електромер с фабр. № 7557109 с отразяване, че показанията за нощна тарифа са 5190 квтч и за дневна тарифа са 6607 квтч към датата на монтирането му. Протоколът е подписан от лицето М.М., отбелязан като представител на абоната.

  По делото е представен протокол № 9053р-А-45/17.11.2016 г. от последваща метрологична проверка на СИ - електромер с фабр. № 7557109 към заявка № 148/15.11.2016 г. със заявител „Енерго – Про Мрежи” АД /л. 53/, изготвен от „Еллаб България” ООД, в който са посочени показанията по Тарифа 1 и Тарифа 2 на електромера, както следва: Тарифа 1 – 5190.759 квтч и Тарифа 2 – 6607.241 квтч, или общо 11798 квтч, както и грешките по двете тарифи, които са в рамките на допустимите такива. В същия е отразено направеното заключение, че процесният електромер съответства. От съдържанието на протокола не са установява какви са били показанията на Тарифа 3 при извършената последваща метрологична проверка. На л. 128 от делото е приложен подписан екземпляр от горепосочения протокол, представен от дружеството с писмо вх. № 260865/30.10.2020 г. /л. 127/.

  Представени са и копия от обявените Общи условия на „Е.ОН България Продажби” АД, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-061/07.11.2007 г. и Общи условия на „Е.ОН България Мрежи” АД, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-060/07.11.2007 г.

            По молба на ответника, на основание чл. 192 от ГПК, е изискано от третото задължено лице „Еллаб България” ООД извлечение от прочита на всички регистри /включително сумарния такъв/ от паметта на процесния електромер, на който дружеството е извършило последваща метрологична проверка, за което е съставен горепосочения протокол от 17.11.2016 г. В отговор с писмо вх. № 260865/30.10.2020 г. /л. 127/ третото задължено лице е уведомило съда, че не разполага с изисканите данни и че било задължено да ги съхранява, тъй като дружеството като оправомощена лаборатория е задължено да съхранява единствено информацията, която е част от протокола за проверка на електромера.

          За установяване на релевантни към спора факти, по искане на ищците, направено в с.з. на 13.10.2020 г. във връзка с разпределената им доказателствена тежест, и по искане на ответника, направено в отговора на исковата молба, са разпитани свидетелят на ищците Ж. П.Х. – внучка на абоната /л. 136/, и свидетелят на ответника К.А.С. – служител на ответното дружество /л. 108/.

          При предявяване от съда на представения Констативен протокол № 1106112/13.12.2019 г. /л.37-38/ свидетелят С. потвърди, че е той е съставил протокола и че подписът на втората страница от протокола е негов. Дава показания, че при извършена рутинна проверка са установили, че в таблото имало три електромера, единият от които им направило впечатление, че имал по – голям товар, което означавало, че е бил към 6 ампера, а това означавало, че има включен бойлер или печка. Докато правили проверката около 10 минути, забелязали, че той не натрупал ел. енергия в първа и втора тарифа. Усъмнили се, че може да има скрит регистър и затова свалили електромера за експертиза в БИМ. На проверката извикали свидетел, за който мисли, че била внучка. Попитали я дали е пълнолетна и тя отговорила, че е. Свидетелят се подписала на втората страница и собственоръчно си написала имената. Електромерът, който монтирали бил нов. Те премахвали само капачката, за да могат да го монтират и после слагали тяхна пломба. Тази пломба я отбелязвали в протокол. Когато махали електромера, старата пломба също се описвала. В протокола се описвали държавни и ведомствени пломби. Ведомствени били пломбите, които те слагали. Държавните пломбите не ги сваляли. Те през цялото време били там, освен ако преди тях някой не я е скъсал. Тези пломби се намирали на електромера. В графа „Пломби ЕМТ, врата“ и „Пломби ЕМТ, щит“ се вписвало колко са електромерите, къде се намира таблото и дали има щит и дали има възможност за пломбиране. Това представлявало табло-шкаф и имало прозрачен щит, и след това вратичка. Понякога имало възможност да се пломбира самият щит с оловна пломба, което се описвало. Във въпросния протокол имало чертички, което означавало, че няма такива. След като се монтира новият електромер, се слагала пломбата, която имат. Самият електромер си имал ведомствена пломба, а другата била оловна пломба на самия щит. На стария електромер в момента на проверката не е имало такава пломба. Посочва, че при проверки първо търсят собственика на обекта и ако го няма, търсят свидетели. Те извикали и тя се показала от къщата. Обяснили ѝ, че ще свалят електромера и тя да види показанията, които са в момента. Тогава тя се разписала в протокола. Свидетелят не си спомня дали са я попитали къде е собственика. Показали на свидетеля показанията на стария електромер, записали ги пред нея в протокола и тя се подписала. Посочва, че не могат да задължат свидетелите да стоят при тях през цялото време. Клиентът, ако желаел, можел да стои при тях през цялото време. Обяснява, че първо констатират, че има проблем, после викат абоната или свидетел, след това му показват показанията, съставят протокол, той го подписвал и те тогава извършвали демонтажа и монтажа.

          Свидетелят Х. посочва, че живее в обекта на потребление. В деня на проверката токът бил спрял и тя излязла да попита една съседка дали и те нямат и тя ѝ казала, че нямат. Казала ѝ също, че са повикали да дойдат да проверят. След това я повикали да подпише протокол, че са сменили електромера. Те я извикали, като ѝ звъннали на звънеца. Свидетелят била сама вкъщи. Те не потърсили баща ѝ или майка ѝ. Не потърсили Н. Д.. Тя се подписала на протокола за това, че са сменили електромера. Твърди, че нищо не е видяла от цялата проверка. Те ѝ показали протокола и ѝ казали къде да се подпише. Не ѝ показали целия протокол, а само къде да се подпише. Мисли, че е минало около час от времето, когато им спрели тока и това, когато ѝ позвънили на вратата. Тази проверка станала към обяд. По колата познала, че са служители на Енергото. Казали, че сменят електромера. Той се намирал до тях, извън дома, на едно централно табло. Твърди, че нищо не са ѝ разяснявали, когато ѝ дали да подпиша. Казали ѝ, че се подписва за сменен електромер и ѝ посочили къде да се подпише. Свидетелят не ги е попитала, защо сменят електромера. Не знае, дали са сменяли електромерите на други хора. При предявяване от съда на представения Констативен протокол № 1106112/13.12.2019 г., свидетелят потвърди, че подписът е неин и че собственоръчно е изписала името си. Твърди, че не ѝ е била показана първата страница от протокола и че се е подписала без да го прочете. Доколкото знае, там където е техният електромер, има и други електромери. Те били в една обща кутия и тя не знае кой е техния в кутията. Те не ѝ посочили кой е техния електромер.

          По делото е изслушано и прието заключение на вещо лице Н.В. по допуснатата съдебно-електротехническа експертиза /л. 115/, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. Според заключението от Констативен протокол  № 1106112/13.12.2019 г. и Констативен протокол на БИМ – Русе № 282/14.02.2020 г. било видно, че процесният електромер е бил с фабр. № 7557109. Същият бил тип АСЕ 2000 – ACTARIS и бил произведен през 2008 г., като същата година е преминал задължителната проверка за годност в БИМ. На 16.12.2016 г. електромерът е бил монтиран в обекта на потребление, което означавало, че преди тази дата същият е минал последваща проверка за годност в лицензирана лаборатория. Срокът му на метрологична годност бил 6 години и изтичал през 2022 година, и към датата на проверката – 13.12.2019 г. е бил годно техническо средство. Посочва, че всички средства за търговско измерване, които използва „ЕРП Север” АД са от одобрен тип, включително и процесният електромер. Електрическата енергия, натрупана в регистър 1.8.3 в размер на 45959 квтч, била отчетена от процесния СТИ. Според експерта съществуват данни за неправомерно вмешателство в софтуера на процесния електромер, доказано от независимото изследване в БИМ. Натрупаното количество ел. енергия в регистър 1.8.3 е възможно да бъде отразено там само вследствие на човешка намеса. При редовен отчет инкасаторът отчитал показанията само по видимите на дисплея регистри – 1.8.1 и 1.8.2. Процесното количество, отчетено от регистър 1.8.3 в размер на 45959 квтч, не било отчетено от инкасатор, не било фактурирано и не било заплатено. Процесният електромер разполагал със сумарен /тотален/ регистър, който сумирал показанията от всички регистри – видими и скрити. При действащите към момента цени на електроенергията, утвърдена от ДКЕВР – 0.18542 лева за 1 квтч – по технологични разходи /средно за процесния период по фактурата от 17.12.2016 г. до 13.12.2019 г./ вещото лице е изчислило, че се получава обща сума за плащане 8.522.10 лева с ДДС. Дава заключение, че извършените математически изчисления по фактурата са коректни и методологично правилни и са извършени след прочитане на скрития регистър 1.8.3 на електромера, като е използвана правилната цена, определена от КЕВР – по технологични разходи.

          В съдебно заседание /л. 135/ вещото лице пояснява, че електромерът е с ток 60 ампера, което прави около 30 квтч, което означава, че е доста под 100 кВтч. посочва, че електромерът е технически уред и това на коя дата се извършва проверката, няма някакво значение и не би могло да се отрази на техническото му състояние. На електромера се въздействало от разстояние през инфрачервения порт и тогава ставало претарифиране на уреда, като той започвал в определени часове да отчита в скритите си регистри. В случая скритите регистри били 1.8.3 и 1.8.4 и уредът е започнал да отчита в скрит регистър 1.8.3. Освен от човек това въздействие нямало как да бъде направено. Проверките се извършвали пак през инфрачервения порт на електромера с лаптоп и не би могло да се установи моментът, в който уредът е започнал да отчита в скрития регистър, тъй като процесният електромер не е включен в системата за дистанционен отчет, която можела да покаже с абсолютна точност дата, час и минута кога уредът е започнал да отчита в скрития регистър. В случая това не можело да се установи. Този електромер разполагал с тотален или сумарен регистър – 1.8.0 и той не се изписвал на екрана при нормален отчет, а бил също скрит и потребителят не го виждал. Този регистър сумирал показанията на видимите и невидимите регистри. Пояснява, че при изчисленията е взел цената от фактурата и на базата на тази цена е установил аритметично изчисленията по фактурата. Според вещото лице е възможно електромерът да бъде защитен от тези намеси, но това били уреди, които стрували около 30 лв. и компютри, струващи стотици, хиляди левове разбивали защитата им. Уредът имал защити, но те се преодолявали. Имало възможност всички тарифи да се изписват на електромера,  но процесният електромер е поръчан с два видими и два скрити регистъра. В случая електромерът бил за битов потребител, а битовите потребители се отчитали на две тарифи – дневна и нощна, за разлика от стопанските потребители, които имали т.нар. върхова тарифа. Тази върхова енергия се отчитала по тарифа 1.8.3, която се изписвала на екрана. Регистър 1.8.0 също можело да бъде изведен на екрана, но такава е била поръчката от завода производител.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на иска, предявен от В.Д.Д.:

Исковата претенция се явява процесуално допустима и при наличие на правен интерес за ищеца В.Д.Д., тъй като същата е съсобственик и ползвател на обекта на потребление, и съответно потребител на доставяна от ответното дружество електроенергия. Последното претендира заплащане на процесната сума като стойност на доставена и потребена, но неотчетена и незаплатена ел. енергия.

По делото са събрани писмени доказателства, установяващи обстоятелството, че 1/2 ид. част от имота, обект на протребление, е придобит от абоната Н. Д. Д. по наследство, а останалата 1/2 ид. част от същия е придобита по възмезден начин от Н. Д. и съпругата му В.Д.Д. по време на брака в режим на СИО. Последният е прекратен със смъртта на съпруга, настъпила на 07.12.2014 г. В резултат на прекратената съпружеска имуществена общност  В.Д.Д. е станала собственик на лично основание на 1/4 ид. част от имота и по наследство от съпруга си е придобила 1/4 ид. част, т. е същата притежава 2/4 ид. части от имота. Ето защо съдът приема, че същата има правен интерес от предявяване на иска до посочените в исковите молби размери.   

По основателността на исковете:

Според легалната дефиниция, обективирана в разпоредбата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго – Про Продажби” АД потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север” АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от Енерго – Про Продажби” АД, а съгласно чл. 4, т. 7 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север” АД „ползвател на мрежата” е физическо или юридическо лице, снабдявано с електрическа енергия през електроразпределителната мрежа от крайния снабдител. Следователно законът и приложимите към процесното правоотношение ОУ, в т.ч. и на ответното дружество, свързват качеството на длъжник за цената за потребена електроенергия с качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот.

От събраните по делото доказателства се установява, че след смъртта на общия им наследодател, по отношение на имота – обект на потребление между ищците е възникнала съсобственост в размери, както следва: 2/4 ид. части за съпругата В.Д., на лично основание и по наследство и по 1/4 ид. част за децата П.Д. и Д.Х..

Посоченият юридически факт – смъртта на общия им наследодател, настъпила на 07.12.2014 г., се е осъществил както преди проверката на СТИ – 13.12.2019 г., така и преди началото на периода /от 17.12.2016 г. до 13.12.2019 г./, за който ответното дружество е извършило корекция на сметката за обект на потребление с клиентски № ********** и абонатен № **********, като наследодателят Н. Д. е вписан като титуляр на откритата при ответното дружество партида за същия имот. Не се оспорва и ползването на имота от страна на ищците, поради което същите се явяват потребители на ел. енергия по смисъла на ОУ. Ето защо съдът приема, че потребители на ел. енергия в процесния обект са и тримата ищци. Нещо повече, в отговора на исковата молба самият ответник твърди, че Общите условия на „Електроразпределение Север” АД и „Енерго - Про Продажби” АД са годен източник на облигационни задължения между ищците и двете енергийни предприятия на основание чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД /л. 27/.

С оглед на гореизложеното, съдът счита, че ищците притежават активна легитимация в спора с ответното дружество по отношение на имота – обект на потребление в качеството им на собственици по наследство, а съпругата и на лично основание, а така също и на негови ползватели.

        С оглед вида на търсената защита, доказателствената тежест в процеса се носи от ответника, който следва да установи, при условията на пълно и главно доказване вземането си на претендираното основание, от което правото е възникнало, и в претендирания размер. Ответното дружество поддържа, че вземането му е възникнало след извършена на основание чл. 56, ал. 1, във вр. с ал. 3 от ПИКЕЕ, обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. корекция на цената за реално доставена и консумирана от абоната електроенергия за минал период.

Основният спорен въпрос в отношенията между страните е дали в полза на ответното дружество, в качеството му на мрежови оператор, съществува право едностранно да извършва корекции в сметките на клиента си за изминал период и дали са били налице предпоставките за извършване на корекцията на стойността на потребената електроенергия за релевирания период.

        В разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е предвидена възможността за извършване на корекция за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ, но при спазване на определени правила, чието приемане е от компетенцията на ДКЕВР /чл. 83 ал. 2 ЗЕ/. Т.е.  правото на ответника да изчислява и коригира пренесената ел. енергия е обусловено от установяване на неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване, неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа или промяна в схемата на свързване. Съобразно представения Констативен протокол на БИМ и заключението на вещото лице, по несъмнен начин се налага извод, че в случая не се касае за неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа или промяна в схемата на свързване на СТИ, довело до отклоняване на отчитаната ел. енергия. От Констативния протокол, съставен от служителите на ответното дружество на 13.12.2019 г., се установяват само показанията на електромера по нощна и дневна тарифа, че тарифния превключвател е вграден точен и че СТИ е демонтирано за експертиза в БИМ, поставено е в индивидуална опаковка, пломбирана с пломба, като е подменено с ново изправно. Така от съдържанието констативния протокол от 13.12.2019 г., а и от показанията на свидетеля на ответното дружество не се установява твърдението, наведено в отговора на „Електроразпределение Север” АД, че СТИ е демонтирано, тъй като е направен опит паметта на същото да бъде „прочетена” със специализиран софтуер и служителите не са успели да разчетат регистрите. Напротив, в своите показания свидетелят С. посочва, че докато правили проверката около 10 минути, забелязали, че той не натрупал ел. енергия в първа и втора тарифа, поради което се усъмнили, че може да има скрит регистър и затова свалили електромера за експертиза в БИМ. Наличие на преминала енергия на Тарифа 3, която не е визуализирана на дисплея, е установено при проверката в БИМ, според представения Констативен протокол на БИМ, РО - Русе.  

        Служебното начисляване на допълнителни количества електрическа енергия по партидата на абоната е извършено по реда на обнародваните в ДВ бр. 35/30.04.2019 г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 04.05.2019 г. Същите са издадени от Председателя на КЕВР /приети с Решение на КЕВР по т. 1 от Протокол № 67/24.04.2019 г./ в съответствие с предвиденото в чл. 83 ал. 1 т. 6,  вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21 ал. 1 т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2 ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила по правната си същност са подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните.

        В тази връзка, посочените разпоредби от ПИКЕЕ са приложими към настоящия  спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена на 13.12.2019 г. – след влизане в сила на новите ПИКЕЕ.

        В разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ изрично е предвидена възможност за оператора на съответната мрежа да начислява измерено след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в случаите, в които се установи наличие на измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, поради което съдът споделя съображенията на ответното дружество, изложени в отговора на исковата молба, за правото на мрежовия оператор да издава директно фактура на клиента за коригираните количества ел. енергия, независимо от това кой е доставчикът.

           За извършването на тази едностранна корекция обаче е необходимо извършване на метрологична проверка и съставяне на констативен протокол при спазване на реда за това, посочен в чл. 49 от ПИКЕЕ, както и установяването на количество електрическа енергия в невизуализирани регистри, което да е измерено след монтажа на СТИ, доколкото в исковите молби /л. 3 от г.д. № 267/2020 и л. 3 от г.д. № 268/2020 г./, уточнено в молба вх. № 260593/06.10.2020 г. /л. 96 от г.д. № 267/2020 г./ изрично са оспорени формалната редовност на съставения констативен протокол и материалните предпоставки за извършване на корекцията, в т.ч. реалната доставка на количеството ел. енергия по корекцията /ИМ/ и първоначалните показатели на измервателното устройство при монтирането му /л. 97/.

          Съгласно чл. 49, ал. 2 и ал. 3 от ПИКЕЕ констативният протокол се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от ползвателя или негов представител. При отсъствие на ползвателя или на негов представител при съставянето на констативен протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат протоколът се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е служител на оператора. В констативния протокол се отбелязват присъстващите на проверката, както и отказът за подписване от страна на ползвателя или на неговия представител, ако е направен такъв. В случая в исковите молби е въведено оспорване, че констативният протокол от проверката, извършена на 13.12.2019 г., не е подписан от ищците. При това оспорване, в процесуална тежест на ответника е да установи, че е изпълнил надлежно предписаната процедура по чл. 49, ал. 2 и ал. 3 от ПИКЕЕ, като ползвател или член от домакинството на ползвателя е присъствал пълноценно на проверката. От събраните по делото доказателства - констативен протокол от 13.12.2019 г. и показанията на свидетелите, категорично се установи, че протоколът е подписан от представител на ползвателя, като член на домакинството му. Следва обаче да се посочи, че изискването протоколът да се подпише от ползвателя, негов представител, респ. свидетел е завършващ реквизит и потвърждение на цялото съдържание на протокола и израз на пряко възприети от ползвателя/свидетеля и настъпили в обективната действителност, и в негово присъствие факти и обстоятелства. Това изискване е въведено като гаранция на правата и интересите на ползвателя, като правното му значение е възможността да бъдат възпроизведени преки и непосредствени възприятия, както от самата проверка, така и от констатираното състояние на измервателната система и нейното точно отразяване в протокола. В случая в отговора на исковата молба ответникът твърди, че при проверката е установено липса на пломба на щит на ЕМТ, в което е монтиран електромерът /л. 30 от г.д. 267/2020 г./.  От констативния протокол се установява, че в графата „Пломби ЕМТ.Щит” е поставена чертичка, като в показанията си свидетелят на ответното дружество пояснява, че поставената чертичка в протокола означавало, че няма такава пломба. Същевременно от показанията на свидетеля С. не се установява тази констатация да е показана на свидетеля Х.. Единственото твърдение е, че на свидетеля са показани показанията на стария електромер,  което се отрича от св. Х.. При това положение дори да се приеме, че на свидетеля са показани показанията на стария електромер, съдът намира, че същият не е възприел всички констатации отразени в протокола от проверката. Когато протоколът е подписан от ползвателя, респ. негов представител без отразеното в него да е пряко възприето от същия, то изискването за формална редовност на констативния протокол не е спазена. В този случай, дори и скрепен с подписа на член от домакинството на ползвателя, констативният протокол е съставен в противоречие на изискването на чл. 49, ал. 2 и ал. 3 от ПИКЕЕ, доколкото обективираните в него констатации не са израз на преки и непосредствени възприятия на подписалия го представител. Юридически неоправдано е да се приеме, че изискването протоколът да се подпише от ползвателя, негов представител, респ. независим свидетел се свежда до просто физическо полагане на подпис от тези лица. Ето защо се налага извода, че в конкретния случай формално констативният протокол от извършената в обекта контролна проверка е съставен в нарушение на изискването на чл. 49, ал. 2 и ал. 3 от ПИКЕЕ и не съставлява годно основание за последващо коригиране на сметката на ползвателите.

На следващо място, от събраните по делото доказателства, както и от заключението на вещото лице се установява, че в случая е налице външна намеса в тарифната схема на електромера, извършена чрез софтуерно претарифиране по отделните регистри, в резултат на което в регистър 1.8.3 е отчетена част от потребената електроенергия в обекта, без този отчет да се визуализира, съответно отчита и заплаща от потребителя. Както вече беше посочено по – горе ищците оспорват реалната доставка на количеството ел. енергия по корекцията и първоначалните показатели на измервателното устройство при монтирането му. При това оспорване, ответникът следва да установи по изискуемия в закона начин, чрез пълно и главно доказване, че процесното количество ел. енергия е доставено и консумирано в обекта на потребление след монтажа на СТИ.

  По настоящото дело такива доказателства не са представени. От представения протокол № 9053р-А-45/17.11.2016 г. от последваща метрологична проверка на процесния електромер, изготвен от „Еллаб България” ООД преди монтажа на процесния електромер, се установява, че показанията по Тарифа 1 и Тарифа 2 на същия са, както следва: Тарифа 1 – 5190.759 квтч и Тарифа 2 – 6607.241 квтч, или общо 11798 квтч, като в протокола не са отразени показанията в Тарифа 3 и в сумарната такава. По същия начин са отразени показанията за нощна и дневна тарифа на електромера и в констативен протокол № М 1193175 от 16.12.2016 г. за монтаж/демонтаж на електромер, като няма отбелязване на показанията за върховата и сумарната тарифа. Така по делото не се установява какви са били показанията в Тарифа 3 и в сумарната тарифа на електромера при положение, че още при монтажа показанията в двете му тарифи – Т1 и Т2, са били за натрупано общо количество ел. енергия от 11798 квтч, т. е. дали показанията в Т3 са били нулеви или някакво количество ел. енергия е намерило отражение и в Т3, както и какви са били показанията в сумарната тарифа. При това, в случай че показанията в Т3 не са били нулеви, по делото няма данни дали и доколко евентуално отразеното количество ел. енергия в Т3 при монтажа на електромера е било отчетено и съответно – приспаднато от общото количество ел. енергия, одобрено за корекция – 45959 квтч, както при издаване на становището на ответното дружество от 24.02.2020 г., основано на констатациите в протокола на БИМ за показанията в Т3, така и при издаването на фактурата от 04.03.2020 г. 

Следователно ответникът, чиято е доказателствената тежест, не установи по пътя на пълното и главно доказване, че към датата на монтажа процесното СТИ е било с нулеви показания по регистър 1.8.3, за да се приеме, че натрупаното в този регистър количество следва монтирането на електромера и подлежи на коригиране по реда на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ. Липсват и данни, че при монтажа показанията му по сумарния регистър са били само за общото количество ел. енергия от 11798 квтч, представляващо сбор от показанията по Т1 и Т2, доколкото в заключението и при изслушването в съдебно заседание вещото лице посочва, че сумарният /тотален/ регистър, с който процесният електромер разполага – 1.8.0, и който също бил скрит, сумирал показанията от всички регистри – видими и скрити. Липсва прочит за показанията на сумарния регистър 1.8.0 и към датата на проверката, и в протокола от БИМ, от който да се направи извод за точното количество ел. енергия, потребена в повече от енергията по двете визуализирани тарифи. Съответно по делото не са доказани по категоричен начин материалноправните предпоставки на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ, а именно, че исковата сума е начисление на измерено именно след монтажа на СТИ количество ел. енергия в невизуализиран за месечен отчет регистър. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че в случая не са доказани елементите от фактическия състав на приложената от оператора методика за преизчисление.

Извършената от ответника корекция на сметката за ползвана в имота на ищците ел. енергия за минал период е незаконосъобразна, поради което начислените при корекцията суми за исковите периоди по двете дела не се дължат от ползвателите. Предявените от тях отрицателни установителни искове по двете дела са основателни и следва да се уважат.

          По отговорността за разноски:

            При този изход на делото ищците имат право на разноски, съобразно чл. 78, ал. 1 от ГПК. Искането е направено своевременно и е представен списък по чл. 80 от ГПК, съобразно който се претендират разноски за платени държавни такси, както следва: за образуване на двете дела - в общ размер на 285 лева, от които: 148 лева по г.д. № 267/2020 г. и 137 лева по г.д. № 268/2020 г., в общ размер на 10 лева за издадени две съдебни удостоверения по двете дела и 15 лева за частната жалба по г. д. № 268/2020 г., както и адвокатско възнаграждение в общ размер на 800 лева, съобразно представите по делото три договора за правна защита и съдействие. В представения от ответника списък на разноските /л. 170/ е направено възражение срещу претендираното от другата страна адвокатско възнаграждение, в случай че същото надхвърля минимално установените размери в НМРАВ. Съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, по иска на В.Д. при интерес от общо 3550.88 лева, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 478.56 лева, поради което, при претендирано адвокатско възнаграждение от 400 лева, минимумът не е надвишен; по исковете на П.Д. и Д.Х. при интерес по 1775.47 лева, минималният размер на адвокатското възнаграждение е по 354.29 лева, поради което, при претендирано адвокатско възнаграждение от по 200 лева, минимумът не е надвишен.

          Мотивиран от горното, съдът

 

  Р  Е  Ш  И:

 

          ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, П.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: *** и Д.Н.Х., ЕГН **********, с адрес: *** НЕ ДЪЛЖАТ на „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. *****, бул. „Владислав Варненчик” № 258, ***** тауърс Е, сумите както следва: В.Д.Д., ЕГН ********** не дължи на „Електроразпределение Север“ АД, сума в общ размер 1704.35 лева, съставляваща 2/4 идеални части от следните суми: 578.86 лева, представляващи стойността на допълнително начислени 4672 квтч електроенергия за периода oт 17.12.2016 г. до 06.04.2017 г.; от 448.27 лева,  представляващи стойността на допълнително начислени 3577 квтч електроенергия за периода от 07.04.2017 г. до 30.06.2017 г.; от 2381.57 лева, представляващи стойността на допълнително начислени 15362 квтч електроенергия за периода от 01.07.2017 г. до 30.06.2018 г., както и че същата не дължи на ответното дружество сумата в общ размер на 1846.53 лева, от която: сумата от 1265.29 лева, съставляваща 2/4 идеални части от общата сума в размер на 2530.58 лева, представляваща стойността на допълнително начислени 15362 квтч електроенергия за периода от 01.07.2018 г. до 30.06.2019 г. и сумата от 581.24 лева, съставляваща 2/4 идеални части от общата сума в размер на 1162.47 лева, представляваща стойността на допълнително начислени 6986 квтч електроенергия за периода от 01.07.2019 г. до 13.12.2019 г.; П.Н.Д., ЕГН ********** не дължи на „Електроразпределение Север“ АД сума в общ размер 852.20 лева, съставляваща 1/4 идеална част от следните суми: 578.86 лева, представляващи стойността на допълнително начислени 4672 квтч електроенергия за периода от 17.12.2016 г. до 06.04.2017 г.; от 448.27 лева, представляващи стойността на допълнително начислени 3577 квтч електроенергия за периода от 07.04.2017 г. до 30.06.2017 г.; от 2381.57 лева, представляващи стойността на допълнително начислени 15362 квтч електроенергия за периода от 01.07.2017 г. до 30.06.2018 г., както и че същият не дължи на ответното дружество сумата в общ размер на 923.27 лева, от която: сумата от 632.65 лева, съставляваща 1/4 идеална част от общата сума в размер на 2530.58 лева, представляваща стойността на допълнително начислени 15362 квтч електроенергия за периода от 01.07.2018 г. до 30.06.2019 г. и сумата от 290.62 лева, съставляваща 1/4 идеална част от общата сума в размер  на 1162.47 лева, представляваща стойността на допълнително начислени 6986 квтч електроенергия за периода от 01.07.2019 г. до 13.12.2019 г. и Д.Н.Х., ЕГН ********** не дължи на „Електроразпределение Север“ АД сума в общ размер 852.20 лева, съставляваща 1/4 идеална част от следните суми: 578.86 лева, представляващи стойността на допълнително начислени 4672 квтч електроенергия за периода от 17.12.2016 г. до 06.04.2017 г.; от 448.27 лева, представляващи стойността на допълнително начислени 3577 квтч електроенергия за периода от 17.04.2017 г. до 30.06.2017 г.; от 2381.57 лева, представляващи стойността на допълнително начислени 15362 квтч електроенергия за периода от 01.07.2017 г. до 30.06.2018 г., както и че същата не дължи на ответното дружество сумата в общ размер на 923.27 лева, от която: сумата от 632.65 лева, съставляваща 1/4 идеална част от общата сума в размер на 2530.58 лева, представляваща стойността на допълнително начислени 15362 квтч електроенергия за периода от 01.07.2018 г. до 30.06.2019 г. и сумата от 290.62 лева, съставляваща 1/4 идеална част от общата сума в размер на 1162.47 лева, представляваща стойността на допълнително начислени 6986 квтч електроенергия за периода от 01.07.2019 г. до 13.12.2019 г., за обект на потребление с административен адрес: гр. *****, ул. „*****” № 2, с клиентски № ********** и абонатен № **********, с титуляр на партидата наследодателят на ищците - Н. Д. Д., ЕГН **********, починал на 07.12.2014 г., съставляващи задължения, обективирани във фактура за корекция на сметката на потребената енергия с № **********/04.03.2020 г. на обща стойност 8522.10 лева с ДДС, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

  ОСЪЖДА „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. *****, бул. „Владислав Варненчик” № 258, ***** тауърс Е, да заплати на В.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, П.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: *** и Д.Н.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, направените разноски за настоящото производство в общ размер на 1110.00 лева /хиляда сто и десет лева/, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС - *****.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: