Решение по дело №522/2021 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 362
Дата: 23 ноември 2021 г.
Съдия: Боян Христов Косев
Дело: 20214210100522
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 362
гр. Габрово, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на осми ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диян Д. Атанасов
при участието на секретаря Красимира Ат. Николова
като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело №
20214210100522 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба от БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Париж, Франция, рег. № *********, чрез „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ, ЕИК:*********,
представлявано от Димитър Димитров, с пълномощник юрисконсулт Н.М., против В.
СТ. АТ. от гр. Габрово.
Ищецът твърди, че има вземания спрямо ответника, основаващи се на договор за
потребителски паричен кредит № CARU-12979469 от 10.03.2016 г., сключен между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс", като кредитор и ответника В. СТ. АТ., като
кредитополучател. Страните са постигнали съгласие кредиторът да отпусне на
кредитополучателя-ответник заем в общ размер на 12 000.00 лева за срок от 60 месеца,
обхващащ периода от подписване на договора до 05.03.2021 г., съгласно погасителен
план, включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, техния размер и
размер на оставащата главница. Договорено е паричният кредит да бъде изплатен на 60
броя равни месечни вноски, всяка в размер на 305.90 лева, като в договора е посочена и
общата стойност на плащанията по кредита.
Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е определен годишен
процент на разходите. Кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, срещу което
кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на §1, т.5 от
3ПK, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове. Таксата се заплаща
от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата
посочена в поле "Такса ангажимент" от общия размер на кредита. Лихвеният процент
1
по кредита е фиксиран за срока на договора, като началната дата за изчисляване на
ГПР е датата на подписване на договора при допускането, че годината има 365 дни,
независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок като страните
изпълняват точно задълженията си по него.
Сумата, предмет на договора е преведена по личната банкова сметка на ответника,
декларирана от същия и посочена в договора за кредит. На основание на чл.3 във
връзка с чл.4 от договора за ответника възниква задължението да погаси заема на 60
месечни вноски, всяка по 305.90 лева, като в чл.5 от договора е предвидено, че при
забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.
Обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен от БНБ, в сила от 1 януари, съответно
от 1 юли на текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на
текущата година са приложими за първото полугодие на съответната година, а
лихвените проценти в сила от 1 юли са приложими за второто полугодие.
Обезщетението за забава се изчислява на дневна база като дневният й размер за
просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен в
предходното изречение.
Длъжникът е преустановил плащането на вноските по кредит № CARU-12979469
на 05.02.2019 г., като към тази дата са погасени 34 месечни вноски. На основание чл. 5
от договора, вземането на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" става изискуемо в пълен
размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е
05.03.2019 г., от която дата вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му
размер, за което от страна на кредитора е изпратено изрично уведомление до
длъжника.
Тъй като от страна на длъжника не са извършвани погашения по дълга от
кредитора е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд - Габрово за следните дължими суми по
договор за потребителски паричен кредит № CARU-12979469, както следва: 6425.54
лева - главница, 667.46 лева - възнаградителна лихва за периода от 05.02.2019 г. до
05.03.2021 година; 892.51 лева - мораторна лихва за периода от 05.03.2019 г. до
16.11.2020 г.; законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за
издаване на заповед за парично задължение по чл.410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането.
Със съобщение по ч.гр.д. № 1835/2020 г. на РС – Габрово на ищеца е
предоставена възможност за предявяване на иск за установяване дължимостга на
вземането, обективирано в издадената по посоченото дело заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК. Предвид изложеното, ищецът моли съда да
2
постанови решение, с което да признае за установено, че в полза на «БНП Париба
Пърсънъл Файненс» С.А. чрез «БНП Париба Пърсъньл Файненс» С.А., клон България,
съществува вземането по договор № CARU-12979469, обективирано в заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1835/2020 г.
по описа на Районен съд - Габрово, а именно: 6425.54 лева - главница по договора за
кредит; 667.46 лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от
05.02.2019 г. до 05.03.2021 г.; 892.51 лева - мораторна лихва, начислена върху
главницата за периода от 05.03.2019 г. до 16.11.2020 г., ведно със законната лихва,
считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
При условията на евентуалност, в случай, че предявеният установителен иск бъде
отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по
кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
ищецът предявява осъдителен иск за горепосочените суми и моли да бъде прието, че
същият има характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна. Претендират се и
направените в заповедното и в исковото производство разноски.
В с.з. ищецът не изпраща представител. Пълномощникът му представя писмено
становище, в което моли съда да уважи предявените искове.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор на
исковата молба. Депозирал е възражение по чл. 414 от ГПК срещу издадената заповед
за изпълнение, в което заявява, че не дължи сумите по нея.
В с.з. ответникът се представлява от адвокат Х.Б. от АК Габрово, който оспорва
предявените искове. Заявява, че договорът, от който произтичат претендираните
вземания е сключен в нарушение на чл. 22 ЗПК. Не са спазени изискванията на чл.10,
ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9. Налице е изначална
недействителност на договора. Чл. 23 ЗПК говори за последиците от тази
недействителност, а именно, че се дължи само чистата стойност на кредита, а не се
дължат лихва и други разходи по кредита. Договора е написан с шрифт по-малък от
височина на буквата 12 пункта, няма пояснения как се изчисляват разходите и
приложенията към договора са написани с различен по размер шрифт. Договорът е
написан на стандартен Гарамонд шрифт с височина 11. ГПР е посочен като абсолютна
процентна стойност, което е нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Чл.19, ал.1 ЗПК
посочва какво трябва да изразява ГПР, за което в договора липсва конкретизация за
това, което е нарушение. Счита, че договорът не е сключен по ясен и разбираем начин.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
3
Предявените главни обективно съединени установителни искове за
съществуването на парични вземания за главница в размер на 6425,54 лв., договорна
лихва в размер на 667,46 лв. и мораторна лихва в размер на 224,91 лв., за които
Районен съд Габрово е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
№260298/10.12.2020 г. по ч.гр.д.№ 1835/2020 г. на ГРС, са с правно основание чл.422,
във вр. с чл.415, във вр. с чл.124, ал.1 ГПК и чл.79, ал.1, във вр. с чл. 240 във вр. с чл.
86 от ЗЗД във вр. с чл.9 от ЗПК. Предявените при условията на евентуалност
осъдителни искове за същите суми са правно основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл.240,
ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.9 от ЗПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Срещу горепосочената заповед за изпълнение е постъпило възражение от
длъжника-ответник, поради което за ищеца-кредитор е налице правен интерес от
предявяване на исковете за установявания на вземанията си по процесния договор за
потребителски кредит. Исковете са допустими, тъй като са предявени от дружеството -
заявител в производството по чл. 410 ГПК, в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК.
По делото е представен договор за потребителски паричен кредит № CARU-
12979469 от 10.03.2016 г., със страни „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД гр.
София, ЕИК:*********, като кредитор и В. СТ. АТ., като кредитополучател. Съгласно
договора, кредиторът предоставя на кредитополучателя-ответник потребителски
кредит в размер на 12000 лв. Уговорено е да бъдат сключени застраховка "Защита на
плащанията", "Злополука" и "Комбинирана защита", при което застраховката да бъде
платена директно на застрахователните агенти „Кардиф Животозастраховане клон
България" и "Кардиф, Общо застраховане, клон България", като застрахователната
премия, която е в размер на 2700 лв. е разделена на равен брой вноски и е част от всяка
месечна погасителна вноска, съгласно погасителния план на договора за заем.
Договорът за застраховка е обективиран в сертификат № CARU-12979469 от
10.03.2016 г. и Общи условия за застраховка "защита на плащанията" на
кредитополучателя.
С подписването на процесния договор кредитополучателят се е съгласил да
заплати на кредитора и такса ангажимент, която е в размер на 240,00 лв., срещу която
кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора. Таксата се заплаща от
кредитополучателя при усвояване на кредита, като Кредиторът удържа сумата
посочена в поле „Такса ангажимент" от общия размер на кредита.
Кредитополучателят се е задължил да върне отпуснатата в кредит сума, ведно с
начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията, указани в Договора, на
вноски, чиито брой, размер и падежи са посочени в погасителен план, представляващ
неразделна част от договора. Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената
парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвява с
възнаградителна лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия срок на
4
договора, като страните са договорили годишен лихвен процент в размер на 11,06%.
Годишният процент на разходите, посочен в договора е 12,63%. Общата сума, която
Кредитополучателят се е задължил да върне при сключване на договора за кредит е в
размер на 18354,00 лв., която съгласно клаузите на договора за кредит е платима на 60
броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 305,90 лв., като
първата погасителна вноска е дължима на 05.04.2016 г., а последната е с падеж на
05.03.2021 г. - съгласно погасителния план.
Съгласно чл. 5 от договора, при забава на една или повече месечни погасителни
вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва за периода на забавата. Съгласно същият член вземането става
изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска.
От извършената справка в електронния и общодостъпен Търговски регистър
съдът констатира, че едноличен собственик на капитала на дружеството-кредитор е
било чуждестранно юридическо лице, а именно - ищецът БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А., Париж, Франция. Понастоящем „БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД гр. София е прекратен чрез сливане в ищцовото дружество, което развива
дейността си в Република България чрез своя клон – „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България“, поради което и като универсален правоприемник е носител на
всички права и задължения по процесния договор за кредит. Това обстоятелство се
установява и от приложените по делото извлечения от търговския и фирмен регистър
на Парижкия търговски съд относно ищеца, вкл. нотификация за презгранично
сливане.
Ищецът е представил извлечение за извършените плащания по кредита, от което
се установява, че ответникът е преустановил редовното плащане на вноските на
05.02.2019 г., поради което с покана от 09.09.2019 г. кредиторът е обявил вземането за
предсрочно изискуемо в пълния му размер и приканил ответникът да го заплати. В
поканата е отразено, че към датата на изпращането й размерът на задължението за
главница възлиза на 6425,54 лв., на задължението за договорна лихва - на 667,46 лв., на
лихвата-обезщетение за забава - 336,90 лв. Ответникът не оспорва представената
покана и получаването й.
В исковата молба се признава, а и от представеното извлечение се установява, че
ответникът е извършил плащания на 34 вноски по 305,90 лв. всяка.
По искане на ответника е допусната и изготвена техническа експертиза, изготвена
и поддържана в с.з. от вещото лице М.А.. Съгласно заключението й, договорът за
кредит е изпълнен с шрифт Garamond, с кегел 12, междуредово разстояние 1.0 и скала
97%. Приложенията са изпълнени с шрифт Arial Narrow /тесен/ с кегел 7 за
"сертификата" и 6,5 за Общите условия към него.
5
Заключението на експертизата не се оспорва от страните и съдът го възприема
като обосновано и законосъобразно, съответстващо на доказаталствата по делото.
От събраните по делото доказателства се установява, че волите на страните по
процесния договор са били насочени към пораждане на облигационно
правоотношение по договор за паричен заем /кредит/ между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД - кредитор и ответникът - кредитополучател. Ответникът не оспорва, че
кредиторът е изпълнил основното си задължение по договора да му преведе
уговорената сума. Сключеният договор попада в приложното поле на Закона за
потребителския кредит /редакция от 28.07.2015 г./, тъй като отговаря на критериите по
чл. 3 ЗПК и не засяга изключенията по чл. 4 ЗПК.
При това положение следва да се обсъдят и наведените от пълномощника на
ответника възражения за недействителност на процесния договор за потребителски
кредит, като се има предвид, че за наличието на основания за нищожност на договора
съдът следи и служебно, когато: е нарушена норма, предвидена в закона в обществен
интерес и не се изисква събиране на доказателства; относимо е до формата /външната
страна на представения правопораждащ спорното право документ/; налице е
противоречие с добрите нрави; налице е неравноправна клауза, както и някои други
особени от правна или фактическа страна хипотези, но всички свързани с охраняването
на блага от специфичен обществен порядък, които преодоляват поради
изключителната си значимост основния принцип на диспозитивността в гражданското
съдопроизводство.
Съдът намира, че процесното съглашение по форма и съдържание отговаря на
изискванията съдържащи се в глава ІІІ-та на ЗПК. От заключението на техническата се
установява, че договорът за кредит е изпълнен с еднакъв по вид и размер шрифт
Garamond, с кегел 12, като по този начин е спазено изискването на чл. 10 ал. 1 от ЗПК.
Така основното възражение, направено от ответната страна и имащо за последица
евентуалната недействителност на договора, се явява неоснователно. Следва да се
посочи, че макар и сертификатът за застраховка и общите условия за същата да са
изписани на по-малък по размер шрифт, същите не попадат в приложното поле на
ЗПК, тъй като нямат за предмет договор за кредит, а договор за застраховка.
Уговореният в договора ГПР не надвишава пет пъти размера на ОЛП и е посочен
начина на изчисляването му. Неразделна част от договора е погасителен план, а в чл.
11 от договора е регламентирано правото на отказ на потребителя от договора, срока, в
който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото
упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси
усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения
процент на ден.
По изложените съображения съдът приема, че договорът е сключен в изискуемата
6
от закона писмена форма и не са налице изтъкнатите от ответната страна основания за
недействителността му, с оглед на което възраженията й в тази връзка следва да се
приемат за неоснователни.
По отношение размера на задълженията съдът взе предвид, че задълженията за
главница по договора за кредит в размер на 6425,54 лева и за възнаградителна лихва,
начислена върху главницата за периода от 05.02.2019 г. до 05.03.2021 г. в размер на
667,46 лева се установяват по безспорен начин от извлечението по кредита,
представено с исковата молба.
Безспорно се установи изпадането на ответника в забава, с оглед на което и
разпоредбата на чл. 86 ал. 1 от ЗЗД той дължи на ищеца мораторна лихва от месеца,
следваща датата на спиране на плащанията, т.е. от 05.03.2019 г., като ищецът е
претендира мораторна лихва за периода от 05.03.2019 г. до 16.11.2020 г., от който
следва да се изключи периода 13.03.2020 г. - 13.07.2020 г., на осн. чл. 6 от ЗМДВИП.
Съдът изчисли размера на мораторната лихва с помощта на интернет-базирания лихвен
калкулатор на НАП, с адрес http://nraapp03.nra.bg/web_interest/start_int.jsp. При това
установи, че същата възлиза на 667,60 лв. за периода от 05.03.2019 г. до 12.03.2020 г. и
224,91 лв. за периода от 14.07.2020 г. до 16.11.2020 г. или общо 892,51 лева - колкото се
претендира с исковата молба, респ. със заявлението по чл. 410 от ГПК.
Върху главницата ответникът дължи и законна лихва за забава, считано от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 26.11.2020 г., до окончателното й
изплащане.
Размерът на задълженията не се оспорва от ответника, който не представя и
доказателства за погасяването им.
По изложените съображения съдът приема исковете за установяване на вземания
за главница, договорна и мораторна лихва за напълно доказани по основание и размер,
поради което ще ги уважи така, както са предявени.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК съдът следва да се
произнесе по направените разноски в заповедното и исковото производство, при
съобразяване приетото в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по т.д. №
4/2013 г. на ОСГТК. Тъй като страната - ищец е била представлявана от юрисконсулт,
размерът на възнаграждението му за двете производства следва да се определи
съобразно разпоредбата на чл.78, ал. 8 ГПК във вр. ще бъдат уважени за тези суми, а за
горницата ще бъдат отхвърлени чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25 и 27 от Наредбата за
заплащане на правната помощ. С оглед правната и фактическа сложност на делото,
съдът намира, че размерът на възнаграждението за юрисконсулт, следва да се определи
на 50 лв. за заповедното и 100 лева за исковото производство. В заповедното
производство ищецът е заплатил д.т. в размер на 150,86 лв., а в исковото - 357,02 лв.
Така съобразно изложеното ответникът ще бъде осъден да му заплати разноски в общ
7
размер на 657,88 лв.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че В. СТ. АТ., ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово,
ул. „********” № 66, дължи на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Париж,
Франция, рег. № *********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.,
КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представляван от Димитър
Димитров, сумата 6425,54 лв. /шест хиляди четиристотин двадесет и пет лева и
петдесет и четири стотинки/ главница, ведно със законната лихва от датата на
постъпване на заявлението в съда – 26.11.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането; сумата 667,46 лв. /шестстотин шестдесет и седем лева и четиридесет и
шест стотинки/ възнаградителна лихва за периода от 05.02.2019 г. до 05.03.2021 г.;
сумата 667,60 лв. /шестстотин шестдесет и седем лева и шестдесет стотинки/
мораторна лихва за периода от 05.03.2019 г. до 12.03.2020 г. и сумата 224,91 лв.
/двеста двадесет и четири лева и деветдесет и една стотинки/ мораторна лихва за
периода от 14.07.2020 г. до 16.11.2020 г., на основание договор за потребителски
паричен кредит CARU-12979469 от 10.03.2016 г., сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД гр. София и ответника, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК№260298/10.12.2020 г. по ч.гр.д.№
1835/2020 г., на осн. чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1
във вр. с чл. 240 ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА В. СТ. АТ., ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово, ул. „********” № 66,
да заплати на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Париж, Франция, рег. №
*********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ”
КЧТ, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4,
Бизнес Парк София, сгр. 14, представляван от Димитър Димитров, направените в
исковото производство и в производството по ч.гр.д.№ 1835/2020 г. на РС Габрово
разноски в общ размер на 657,88 лв. /шестстотин петдесет и седем лева и осемдесет
и осем стотинки/, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
8