Присъда по дело №361/2023 на Районен съд - Бяла

Мотиви към Присъда № 4 от 22.02.2024г. по НОХД № 361/2023г. по описа на
Районен съд – Бяла

Производството е по реда на чл.371, т.2 от НПК.
Районна прокуратура – Русе, е внесла обвинителен акт срещу М. С. А. от с.Б., обл.Р., за
това че в периода от неустановена дата в началото на месец януари 2023г. до 05.01.2023г., в
с.Б., обл.Р., в условията на продължавано престъпление – на два пъти, чрез използване на
техническо средство отнел чужди движими вещи – 2бр. ел. проводници СВТ 4х4, с обща
дължина 4,80 метра, 2бр. ел. проводници СВТ 4х6, с обща дължина 3,60 метра, 1бр. ел.
проводник СВТ 3х2,5+1,5 с дължина 1,20 метра и ел. проводници СВТ 4х2,5, с обща
дължина 70 метра, всичко на обща стойност 394,44 лева, от владението на Н. Е. А. от с.Б.,
обл.Р.е, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по
чл.195, ал.1, т.4, пр.2 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК.
В съдебно заседание, представителя на прокуратурата поддържа обвинението и пледира
за постановяване на осъдителна присъда по отношение на подсъдимия по така повдигнатото
обвинение с приложение на разпоредбата на чл.58а от НК.
Защитникът на подсъдимия пледира за доказаност на обвинението, като излага
съображения единствено по отношение индивидуализацията на наказанието. Сочи, като
причина за извършване на деянието липсата на парични средства за храна и моли
наказанието да бъде определено към минимума с приложение на чл.66, ал.1 от НК.
Подсъдимият А. изразява съжаление за стореното и моли за минимално наказание.
Производството е по реда на чл.371, т.2 от НПК с признание изцяло на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласие от страна на
подсъдимия да не се събират доказателства за тези факти. Съдът, като взе предвид
направените самопризнания от подсъдимия и събраните на досъдебното производство
доказателства, които подкрепят самопризнанията му, при условията на чл.373, ал.3 от НПК,
намери за установено следното:
Подсъдимият М. С. А., роден на ............г. в гр.Б. обл.Р., с адрес в с.Б. обл.Р., ул.“Ч.
м.“ № ., българско гражданство, начално образование, неженен, неосъждан, безработен, ЕГН
**********.
Св. А. притежавал кравеферма и бивш консервен комбинат, находящи се в с.Б.,
обл.Р.ул.“Г.Д.“ № . В кравефермата работили постоянно 11 човека, а при повече сезонна
работа св. А. наемал допълнително работници. За работниците в кравефермата имало
осигурен служебен превоз, който ги вземал от центъра на с.Бъзовец и ги закарвал до
кравефермата, а впоследствие ги връщал обратно на центъра на селото. Превозът се
осъществявал с товарен автомобил „Ф.“ с рег.№ ....., собственост на ЕТ „.Н. А.“,
представлявано от св.Н. А.. Автомобилът се управлявал от един от работниците на св. А. -
св. Н..
През месец декември 2022г., поради необходимост от повече работници в
кравефермата, св. А. наел подсъдимия А. като общ работник. В началото на месец януари
2023г. подсъдимият имал нужда от парични средства и решил да си набавя такива, като
взема различни кабели от кравефермата, на които впоследствие да изгаря облицовката, а
останалата от тях мед да предава в пункт за вторични суровини. На неустановена дата в
началото на месец януари 2023г., докато бил на работа в кравефермата, с неустановено по
делото техническо средство подсъдимия срязал няколко парчета кабел (ел. проводници СВТ
4x2,5) с обща дължина 70 метра от намотан на ролка кабел (ел. проводник СВТ 4x2,5).
Впоследствие сложил горепосочените парчета кабел в сезалов чувал. В края на работния
ден подсъдимия, заедно с останалите работници, се качили в товарния автомобил „Ф. Т.“ с
рег.№......, за да бъдат откарани от кравефермата до центъра на с.Б.. Подсъдимия взел със
себе си сезаловия чувал с ел. проводниците СВТ 4x2,5, с обща дължина 70 метра. Св. Н.,
1

който също работел в кравефермата, видял сезаловия чувал, носен от подсъдимия, и го
попитал какво има в чувала. Подсъдимият обяснил на св. Н.че в чувала носи дърва.
Автомобилът спрял на центъра на с.Б., където подсъдимият слязъл със сезаловия чувал с
горепосочените ел. проводници. Св. Н. също слязъл от автомобила и докато подсъдимия
пазарувал в магазин, видял че в сезаловия чувал има парчета от кабели.
Впоследствие подсъдимият се прибрал в дома си, находящ се в с.Б., ул.“Ч.м.е“ №., и
изгорил облицовката на ел. проводниците СВТ 4x2,5, с обща дължина 70 метра. На
следващия ден св. Н.уведомил св. А., който работел като ветеринарен техник в
кравефермата, за това какво е видял в сезаловия чувал на подсъдимия А.. От своя страна св.
А. уведомил св. А. за случилото се.
Св. А. решил първо да проведе разговор с подсъдимия, тъй като на работниците било
разрешено да вземат сезаловите върви от балите, за да ги ползват за разпалки, а освен това
заради цвета си, вървите можели да бъдат оприличени на кабели. На 05.01.2023г., докато
бил на работа в кравефермата, с неустановено по делото техническо средство, подсъдимия
срязал кабела на една от фуражомелките и кабела на доилната система. Освен това той взел
и други кабели, които били оставени в работилницата на кравефермата.
Всичките кабели подсъдимия сложил в сезалов чувал, а върху тях поставил
светлокафявата си блуза с дълъг ръкав. Кабелите, които обвиняемия скрил в сезаловия
чувал, били: 2 бр. ел. проводници СВТ 4x4, с обща дължина 4,80 метра, 2 бр. ел. проводници
СВТ 4x6, с обща дължина 3,60 метра, и 1 бр. ел. проводник СВТ 3x2,5+1,5, с дължина 1,20
метра. В края на работния ден подсъдимия, заедно с останалите работници, се качили в
автомобила „Ф. Т.“. Подсъдимия сложил в автомобила сезаловия чувал с горепосочените ел.
проводници и блузата си.
Преди да откара работниците до центъра на с.Б., св. Н.в спрял автомобила до бившия
консервен комбинат, за да може св. А. да даде надниците на работниците си. Всички
работници слезли от товарния автомобил. Подсъдимият също слязъл от автомобила, но
оставил в него сезаловия чувал с горепосочените ел. проводници и блузата си. След като
работниците си взели надниците, св. А. извикал подсъдимия, за да си поговорят. Св. А.
уведомил подсъдимия, че от други работници е разбрал, че редовно краде кабели от
кравефермата. Подсъдимият отрекъл да е крал
кабели и заявил, че единствено бил вземал сезалови върви. Въпреки това
св. А. го предупредил да внимава и да не краде кабели от
кравефермата.
Междувременно автомобилът с останалите работници, сред които и св. Е.а - майка на
св. А., тръгнал към центъра на с.Б. Когато стигнал до центъра, работниците започнали да
слизат от автомобила.
Един от тях видял сезаловия чувал с ел. проводниците и блузата на подсъдимия и веднага
уведомил св. Е.а. Последната от своя страна се обадила на сина си св. А.. Последният казал
на св. Н., след като остави работниците и вземе следващите, да закара чувала при него.
Междувременно подсъдимият си тръгнал от бившия консервен комбинат и се прибрал в
дома си. По-късно през деня св. Наимов закарал сезаловия чувал, ведно с намиращите се в
него 2 бр. ел. проводници СВТ 4x4, с обща дължина 4,80 метра, 2 бр. ел. проводници СВТ
4x6, с обща дължина 3,60 метра, 1 бр. ел. проводник СВТ 3x2,5+1,5, с дължина 1,20 метра, и
светлокафявата блуза с дълъг ръкав на обв.М. А., на св. А.. Тогава св. А. установил, че част
от кабелите (ел. проводниците) са били срязани от една от фуражомелките и от доилната
система, а другите са от тези, които са били оставени в работилницата на кравефермата,
както и че блузата е на подсъдимия А.. Св. А. извършил проверка на кабелите в
кравефермата и установил, че липсва и кабел (ел. проводници СВТ 4x2,5) с обща дължина
70 метра от намотан на ролка кабел (ел. проводник СВТ 4x2,5). С оглед установеното на
06.01.2023г. св. А. освободил от работа подсъдимия А., а на 11.01.2023г. подал заявление в
полицията, където по случая била извършена проверка, а впоследствие било образувано
настоящото досъдебно производство.
2

Междувременно, сутринта на 09.01.2023г. подсъдимия предал на брат си Е. С. А.
различни цветни метали, сред които и медта от ел. проводниците СВТ 4x2,5, с обща
дължина 70 метра, и го помолил да ги предаде в пункт за вторични суровини. Подсъдимият
не обяснил на брат си по какъв начин се е сдробил с цветните метали. На същия ден в гр.Две
могили Е. А. предал в пункт за изкупуване на метали предадените му от подсъдимия вещи.
Получените пари за предадените метали Е.А. впоследствие предал на подсъдимия, който по-
късно се разпоредил с тях.
От заключението на назначената СЦИЕ се установява, че стойността на вещите,
които подсъдимия бил откраднал е както следва: на двата ел. проводника СВТ 4x4, с обща
дължина 4,80 метра - общо 27,84 лева; на двата ел. проводника СВТ 4x6, с обща дължина
3,60 метра - общо 27 лева; на ел. проводника СВТ 3x2,5+1,5, с дължина 1,20 метра - 3,60
лева; на ел. проводниците СВТ 4x2,5, с обща дължина 70 метра - общо 336 лева. Общата
стойност на процесните вещи е 394,44 лева. Част от вещите, на обща стойност 58,84 лева,
били върнати на св. А..
Изложената фактическа обстановка се установява от приобщените по делото по реда
на чл.283 от НПК доказателства. Направеното от подсъдимия признание на фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепя от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства. Всички доказателства, разгледани поотделно и в
тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин времето, мястото на извършването на
престъплението, както и авторството на подсъдимия А.. В хипотезата на съкратено съдебно
следствие по чл.371, т.2 от НПК не е необходимо извършване на доказателствен анализ,
след като признанието на подсъдимия се подкрепя от събраните на досъдебното
производство доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
С оглед фактите по делото се налага извод, че подсъдимият А. е осъществил състава
на престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК, за което
му е повдигнато обвинение.
От обективна страна, в периода от неустановена дата в началото на месец януари
2023г. до 05.01.2023г., в с.Б. обл.Р., подсъдимият, на два пъти, чрез действие, изразяващо се
в използване на неустановено техническо средство е срязал 2бр. ел. проводници СВТ 4х4, с
обща дължина 4,80 метра, 2бр. ел. проводници СВТ 4х6, с обща дължина 3,60 метра, 1бр. ел.
проводник СВТ 3х2,5+1,5 с дължина 1,20 метра и ел. проводници СВТ 4х2,5, с обща
дължина 70 метра, всичко на обща стойност 394,44 лева, от владението на Н. Е. А. от с.Б.,
обл.Р., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои. На тези фактически
данни съответства и правната квалификация на деянията по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 от НК.
Съдът не споделя дадената квалификация по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 от НК, а именно
деянията да са осъществени чрез използване на МПС. От фактите по делото се установява,
че товарният автомобил, осигуряващ транспорт на работниците до кравефермата, е
собственост на техния работодател - ЕТ „Н.“, чрез който се извозват работниците от центъра
на с.Бъзовец до местоработата им – кравефермата. Същият се осигурява всеки ден в
началото и края на работния ден, като е свързан с нормалния ход на работния процес.
Утвърдено е разбирането в съдебната практика, че кражба чрез използване на
моторно превозно средство има тогава, когато то е послужило за отнемане на вещите, а
също когато деецът ги е отнел, без да си е послужил с превозното средство, но го е
използвал за превоз на имуществото и отдалечаване от престъплението, за да установи
трайна фактическа власт върху него. Във всички случаи, моторното превозно средство се
използва от дееца с конкретна цел. То се явява предназначено в първия случай, за
осъществяване на самото изпълнително деяние или във втория за напускане на
местопроизшествието или превозване на отнетите вещи. Като елемент от обективния състав
на това престъпление, следва да бъде установено, че процесния товарен автомобил е бил
използван от подсъдимия А. с тази цел. В настоящият случай това не се установява, тъй като
3

от данните по делото става ясно, че автомобилът е собственост на работодателя св. А. и
същият е предназначен да транспортира работниците от центъра на с.Бъзовец до
кравефермата и обратно. Тоест, касае до служебен транспорт, който осъществява ежедневни
и еднотипни пътувания по даден маршрут, който никой от пътуващите не определя. При
това положение не може да се приеме, че подсъдимия е използвал моторно превозно
средство за извършване на кражбата, тъй като той по никакъв начин не би могъл да си
послужи с него. Действително, че подсъдимият се е възползвал от осигурения транспорт, за
да може да отнесе откраднатите от обекта вещи до селото, но това не е достатъчно да
обоснове квалификацията чрез използване на МПС.
По тези съображения съдът счита, че подсъдимият следва да бъде оправдан по
обвинението кражбата да е извършено чрез използване на моторно превозно средство –
чл.195, ал.1, т.4, пр.1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, като
подсъдимият е съзнавал, че отнема движими вещи, които са чужди и не му се следват на
никакво правно основание, тъй като владелецът им не е бил съгласен той да ги получи.
Разбирал е, че взимайки тези вещи, той нарушава правото на техния владелец да се
разпорежда с тях, като в същото време е целял да настъпи точно този правен резултат и
впоследствие да ползва вещите за себе си, като се разпореди с тях, поради което е налице
намерението му да ги присвои.
Деянията осъществяват поотделно състави на едно и също престъпление – кражба,
извършени са през непродължителен период от време, при една и съща фактическа
обстановка и при еднородност на вината, поради което и е налице квалификацията на чл.26,
ал.1 от НК.
По описаните съображения съдът прие, че подсъдимият А. е виновен по
повдигнатото му обвинение и за него следва да му бъде наложено съответно наказание.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия А. за из-вършеното от него
престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК, съдът отчита
като смекчаващи обстоятелства чистото съдебно минало, оказаното съдействие по време на
разследването, направените признания в хода на разследването и изразеното съжаление за
извършеното, ниския социален статус на лицето и сравнително младата му възраст. Съдът
намира, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, поради което наказанието
следва да се определи при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като по-благоприятен за дееца,
с оглед разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК. Наличието на многобройни смекчаващи
обстоятелства обуславя извода, че и най-лекото предвидено в закона наказание би се
оказало несъразмерно тежко, като за постигане целите на чл.36 от НК съдът намира за най-
подходящо наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изтърпяването на което
на основание чл.66, ал.1 от НК следва да се отложи за изпитателен срок от три години. През
изпитателния срок, възпитателната работа с осъдения следва да се възложи на полицейския
инспектор по местоживеене на подсъдимия – в случая на РУ – Две могили.
На основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия А. следва да бъдат
възложени разноските сторени в досъдебното производство в размер на 58,50лв., които
следва да се заплатят в полза на държавата по сметка на ОДМВР – Русе.

Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

4

Номер на акта:	4
Дата:	22 февруари 2024 г. (в сила от 11 март 2024 г.)
Съдия:	Атанас Василев Димитров

Дело:	20234510200361
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	9 ноември 2023 г.

Присъда по дело №361/2023 на Районен съд - Бяла

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите