Определение по дело №437/2019 на Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 697

гр.Перник 15.08.2019год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на 15 август  през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Милена Даскалова

Членове:  Рени Ковачка

Димитър Ковачев

като разгледа докладваното от съдия Даскалова, гражданско дело № 437 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 419, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК и чл. 420, ал.3 от ГПК във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК и е образувано по повод постъпили частни жалби от Д.Й.Б. срещу разпореждане, с което е допуснато незабавно изпълнение на заповед за незабавно изпълнение № 277 от 26.01.2018 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 439/2018 г по описа на Пернишкия районен съд и срещу определение от 14.03.2019г. постановено по ч.гр.д. № 439/2018г. по описа на Пернишкия районен съд, с което е отхвърлено искането му за спиране на изпълнението.

”Банка Пиреос България” АД, гр. София изразява становище за неоснователност на частните жалби.

Пернишкият окръжен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното :

Видно от приложените по делото доказателства, поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника Д.Й.Б. на 03.01.2019г., а жалбата срещу разпореждането, с което е допуснато незабавно изпълнение е депозирана на 17.01.2019г., т.е. в двуседмичния срок по чл. 419, ал.1 ГПК, от което и следва че същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

С подаденото пред ПРС заявление молителят, ”Банка Пиреос България” АД, гр. София, е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Н.Г.Ф., П.Д.П., „Стийл трейд” ЕООД, „Клинър” ООД /предишно наименование „Титан- клинър” ООД/ и Д.Й.Б., въз основа на документ по чл. 417, т.2 от ГПК – извлечение от счетоводните книги за сумата от 300 000 евро, представляващи част от дължима главница по договор за инвестиционен кредит и анексите към него. Посочено е че основанието, от което произтича паричното вземане, е договор за инвестиционен кредит №***, сключен с „Еко грийн” ЕООД и анекси от ****************************. Договорът и анексите са приложени към заявлението и видно от същите на „Еко грийн” ЕООД е предоставен кредит в общ размер на 1 357 103 евро. Молителят е изложил твърдения, че солидарни длъжници са лицата, против които се иска издаване на заповед по чл. 417 ГПК, като крайният срок за издължаване на всички задължения по договора е изтекъл на 31.01.2013г.

Районният съд е приел, че са налице предпоставките на закона и е постановил обжалвания акт.

В жалбата се твърди, че е недопустимо издаването на заповед за незабавно изпълнение, защото за същото вземане кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист през 2014г. по ч.гр.д. № 6775/2014г.

Установено от приложените по делото доказателства е, че на 30.07.2013г. по ч.гр. д. № 5553/2013г.по описа на ПРС е издадена заповед по чл. 417 ГПК против „Еко грийн” ЕООД, Н.Г.Ф., П.Д.П., „Стийл трейд” ЕООД, „Титан- клинър” и Д.Й.Б. за сумата от 1 331 716,21 евро, представляващи неплатена главница по договор за инвестиционен кредит № *** от *** и анексите към него. За установяване дължимостта на вземането е предявен установителен иск по чл. 422 ГПК, който е бил оттеглен по отношение на солидарните длъжници Н.Г.Ф., П.Д.П., „Стийл трейд” ЕООД, „Титан- клинър” ООД и Д.Й.Б. и заповедта за незабавно изпълнение, издадена против тях, е обезсилена.В последствие с влязло в сила решение по т.д. 3637/2014г. по описа на СГС е уважен искът по чл. 422 ГПК, предявен против длъжника „Еко грийн” ЕООД, за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5553/2013г. по описа на ПРС .

На 28.11.2014г. по ч.гр.д. № 6775/2014г. по описа на ПРС, е издаден изпълнителен лист в полза на банката против Н.Г.Ф., П.Д.П., „Стийл трейд” ЕООД, „Клинър”ООД /предишно наименование „Титан- клинър” ООД/ и Д.Й.Б. за сумата от 100 000 евро, представляващи част от падежиралата, изискуема и усвоена главница от общо 1 873 347, 85 евро по договор за инвестиционен кредит № *** от *** и анексите към него.

На 17.01.2018г. е депозирано ново заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение от ”Банка Пиреос България” АД, гр. София, по повод, на което е образувано ч. гр. д. № 439/2018г. по описа на ПРС и е издадено обжалваното разпореждане. В заявлението изрично е посочено, че към 16.01.2018г. общият размер на непогасената главница по кредита е 400 516,94 евро, като по ч.гр.д. № 6775/2014г. по описа на ПРС е издаден изпълнителен лист за сумата от 100 000 евро против Н.Г.Ф., П.Д.П., „Стийл трейд” ЕООД, „Клинър” ООД и Д.Й.Б. и се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение против същите лица за останалата част от вземането, а именно за 300 000 евро и за тази сума е издадена заповед по чл. 417 ГПК.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира, че с обжалваното разпореждане не е допуснато незабавно изпълнение на вземане, за което кредиторът вече разполага с изпълнителен лист против длъжника. Издадените по ч. гр. д. № 6775/2014г. по описа на ПРС заповед и изпълнителен лист са за сумата от 100 000 евро, съставляващи част от общия размер на вземането, а по настоящето дело е издадена заповед за изпълнение за останалата част от вземането в размер на 300 000 евро. Кредиторът разполага с правото да поиска издаване на изпълнителен лист за част от вземането си и/или против някой от солидарните длъжници. Снабдяването с изпълнителен лист за част от вземането не го лишава от възможността да претендира останалата част от дълга.

Неоснователни са и доводите, че представеният документ извлечение от сметка е с неясно съдържание и липсва индивидуализация на задължението на всеки един то длъжниците, чрез посочване на неговото задължение, както и че липсват данни до кога е погасяван кредита, кога са спрени плащанията, налице ли е предсрочна изискуемост .

Съгласно чл. 419, ал. 2 ГПК, длъжникът може да обжалва разпореждането за незабавно изпълнение като се основе на съображения, извлечени от акта по чл. 417 ГПК, т. е. във въззивното производство подлежат на разглеждане възражения, обусловени от нередовност от външна страна на основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение. При проверката си съдът се ограничава само в рамките на представения документ. Изключение от правилото е допустимо само относно изискуемостта на вземането, която може да се удостовери с официален или изходящ от длъжника документ.

Извършвайки проверката относно редовността на представения акт, въззивният съд намира за неоснователни доводите на жалбоподателя относно нередовност от външна страна на представеното извлечение от сметка. Последното е оформено в съответствие с чл. 60, ал.2 от ЗКИ и съдържа достатъчно данни за пълната индивидуализация на вземането, съответни на изложените в заявлението твърдения. Посочени са договорът за банков кредит, датата на сключването му, страните по него, размерът на предоставения кредит, погасената част от последния и съответно дължимият се остатък. Банката- кредитор се позовава на настъпил краен срок за погасяване на кредита, а не на предсрочна изискуемост на същия, предвид на което и в извлечението от сметка не се съдържат данни за настъпила предсрочна изискуемост и в тази връзка наведените  в жалбата доводи за липса на индивидуализация на вноските с настъпил падеж и датата от която кредитът е станал предсрочно изискуем, се явяват неоснователни. Конкретизация на размера на задължението на всеки един от длъжниците също не е необходима, тъй като се касае за солидарна отговорност и в тази връзка правилно в извлечението от сметка е описан общият размер на неплатената част от главницата по договора.

Приложеното към заявлението извлечение от счетоводните сметки е подписано от служителите на банката Р.З. и Ж.С., които с пълномощно от 11.05.2017 год., са упълномощени от Главния и зам. Главния Изпълнителен директор на банката-заявител да подписват документи, съответстващи на чл.417 от ГПГ -документ или извлечение от счетоводните книги, с които се установяват вземания на банката и с оглед на това и оплакванията в жалбата, че представеното извлечение от счетоводните книги е изготвено и подписано от лица в нарушение на изискванията на ЗСч., се явява неоснователно.

От представените по делото доказателства, се установява, че с анекс ***, е постигнато съгласие, че за обезпечение на вземанията на банката, кредитополучателят се задължава да представи допълнително обезпечение, а именно поемане на задължения за поръчителство от жалбоподателя, съгласно договор за поръчителство № ***. Уговорено е, че ако обезпечението не бъде надлежно учредено, банката има право да прекрати договора за кредит.

 При тези доказателства, се налага извод, че от външна страна е удостоверено, че жалбоподателят е имал качеството на поръчител. Възражението му за нищожност на договора за поръчителство, основано на твърдения за липса на договор за поръчителство в предвидената в чл. 138 ЗЗД форма, не подлежи на разглеждане в настоящото производство. Независимо от това настоящият състав намира, че следва да отбележи, че доколкото в анекс А 9 и последващите анекси към договора /всички подписани от жалбоподателя в качеството му на поръчител/, са индивидуализирани в достатъчна степен задълженията на кредитополучателя, върху които се разпростира и солидарната отговорност на поръчителя, то и следва, че поръчителство е учредено в изискуемата се от чл.138 ЗЗД форма.

Следващият довод е, че анекси А 9 и А 10 не са влезли в сила, защото не е представено решение на общото събрание на съдружниците в „Титан клинър” ООД за поемане на солидарна отговорност по кредита. Касае се за позоваване на чужди права, а това по силата на чл. 26, ал.2 ГПК е допустимо само в предвидените от закона случаи, каквато не е настоящата хипотеза.

Поддържа се, че е налице прекратяване на поръчителството по силата на чл. 147 от ЗЗД, а шестмесечният срок по чл. 147, ал.1 от ЗЗД започва да тече не от падежа на последната погасителна вноска, а от падежа на всяка отделна месечна вноска.

Съобразно първоначално сключения договор и анекси към него, задължението е следвало да се погасява на месечни вноски. С анекс от 23.06.2011г. е уговорено, че главницата по договора се издължава на една вноска и е уговорен падежът й. В последствие в т.4 от анекс *** от *** е договорено, че погасяването на кредита ще се извършва на 65 погасителни вноски. Съгласно чл. 7 от анекс А ***, главницата се издължава на 61 месечни анюитетни вноски, считано от 30.03.2012г. С анекс А *** е постигната уговорка, че просрочената главница се трансформира в редовна и срокът за ползване и издължаване на кредита е 30.04.2012г. С анекси А 13 и А 14 е удължаван срокът за издължаване на кредита. Последният анекс е А 15 от *** и с него е договорено, че размерът на просрочените задължения е 1 553 150, 67 евро, от които просрочената главница е 1 331 716,21 евро. Последната се трансформира в редовна и размерът на кредита се определя на 1 331 716,21 евро, а срокът на ползване и издължаване на кредита е 31.01.2013г., като е отразено, че чл. 4 и чл.7 от анекс А 11 не са влезли в сила. Както вече се посочи, анекс А 9 и всички последващи анекси, са  подписани от жалбоподателя в качеството му на поръчител и го обвързват.

По силата на  чл. 147, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Срокът по чл. 147, ал.1 от ЗЗД е краен и преклузивен и с изтичането му се прекратява самото поръчителство, в който смисъл е и приетото в ТР№ 4/ 2013 г. на  ОСГТК на ВКС, от което се и налага извод, че изтичането на срока по чл. 147 ЗЗД  към момента на депозиране на заявлението, е основание за отхвърлянето му. Срокът по  чл. 147, ал.1 от ЗЗД  започва да тече от момента на изискуемостта, а съгласно последната постигнато уговорка с анекса от ***, крайният срок за издължаване на всички задължения по договора е изтекъл на 31.01.2013г., т.е. шестмесечният срок по чл. 147 ЗЗД е изтекъл на 31.07.2013г. Установено по делото е, че на 30.07.2013г. по ч.гр. д. № 5553/2013г.по описа на ПРС е издадена заповед по чл. 417 ГПК против длъжника „Еко грийн” ЕООД за цялата дължима се сума по договора и анексите към него и в последствие спрямо него с влязло в сила решение е уважен и предявеният установителен иск по чл. 422 ГПК. Предприетите действия на кредитора по подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК против длъжника представлява действие по предявяване на иск по смисъла на чл. 147, ал.1 от ЗЗД, защото по силата на чл. 422, ал.1 от ГПК, искът за съществуване на вземането, се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Т.е. в случая не се установява твърдяното бездействие на кредитора спрямо длъжника.

Първоначално съществуващата уговорка за издължаване на кредита на месечни вноски е променена и дългът е следвало да се погаси изцяло на посочения от страните падеж и след като не е било договорено погасяване на задължението на вноски, то и наведените доводи че шестмесечният срок по чл. 147, ал.1 от ЗЗД започва да тече не от падежа на последната погасителна вноска, а от падежа на всяка отделна месечна вноска, са неотносими към настоящия спор.

По изложените съображения, съдът намира, че представеното извлечение от счетоводните книги на банката - заявител отговаря на формалните изисквания по чл. 418, ал. 2 ГПК, с оглед редовността му от външна страна и съдържащото се в него удостоверяване на подлежащо на изпълнение вземане, предвид на което и частната жалба се явява неоснователна и обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Съдът е сезиран и с частна жалба срещу определение от 14.03.2019г. постановено по ч.гр.д. № 439/2018г. по описа на Пернишкия районен съд, с което е отхвърлено искането му за спиране на изпълнението.

В частната жалба се поддържа, че е налице хипотезата на чл. 420 ГПК, тъй като по делото се съдържат писмени доказателства за недължимост на вземането. Доводите за недължимост на вземането са аналогични на изложените такива в частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение и по същите съдът се е произнесъл по- горе. Предвид тяхната неоснователност, то неоснователна се явява и жалбата против определението, с което е отказано спиране на изпълнението.

Заявеното с искането за спиране съгласие от Д.Й.Б. за внасяне на гаранция от 1 000 лв. също не е основание за спиране на изпълнението.

Посочената разпоредба изрично сочи, че изпълнението се спира ако длъжникът представи надлежно обезпечение. На първо място доказателства за внесена гаранция липсват, а същевременно и размерът на предложената такава, не съставлява надлежно обезпечение по смисъла на закона, предвид размера на вземането, за което е постановено незабавно изпълнение.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, с което е допуснато незабавно изпълнение на заповед № 277 от 26.01.2018 г. на Пернишкия районен съд, по ч.гр.д. № 439/2018 г. и е разпоредено издаване на изпълнителен лист по отношение на Д.Й.Б. .

ПОТВЪРЖДАВА определение от 14.03.2019г. постановено по ч.гр.д. № 439/2018г. по описа на Пернишкия районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

 

 

                                                                                 2.