№ 2833
гр. София, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20221110149935 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени осъдителни искове по чл. 155 ЗЕ
на „Тт****************” ЕАД срещу наследниците на сочения за длъжник за
процесния период С. В. С. с ЕГН **********, починал на 20.09.2021 г., които
наследници по закон, съгласно допълнително подадената уточнителна молба,
са: М. С. В. с ЕГН ********** и Р. С. В. с ЕГН **********, за сумите:
1698.36 лв. -претендирани като стойност на топлинна енергия, доставена за имот с аб.
№ 346573 и за периода от 01.05.2018 г. - 03.04.2020 г., ведно със законна лихва
от 16.09.2022 г. /датата на депозиране на исковата молба/ до окончателното
изплащане на вземането; 285 лв. - мораторна лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия от 15.09.2019г. до 24.11.2021 г.; сума за
дялово разпределение за периода 11.2018 г. - 04.2020 г. в размер на 20.44 лв.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
16.09.2022 г. до окончателното изплащане; 4.43 лв. - мораторна лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение от 30.12.2018 г. до
24.11.2022 г. – които задължения се претендират разделно, при равни дялове.
Твърди се, че етажните собственици са сключили договор за услугата дялово
разпределение с ищеца.
От страна ответниците исковете се оспорват с възражения, сред които и че не са
ползвали топлинна енергия в посочения имот; твърдят, че живеят извън страната
повече от 10 г.; възражение за погасяване по давност. С допълнителна молба
възразяват възражение за идентичност на спора по настоящото дело със
спора, разглеждан по ч.гр.д.№ 71632/21 г. по описа на СРС, 164-ти състав,
1
съответно - възражение за идентичност между висящия по настоящото дело
съдебен спор и висящото пред 164-ти с-в образувано по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК исково производство за установяване на задълженията, за които по по
ч.гр.д.№ 71632/21 г. по описа на СРС, 164-ти състав е издадена Заповед по чл.
410 ГПК.
Относно възражението на ответниците за висящ идентичен съдебен
спор по друго дело:
Както е разяснено с постановеното по настоящото дело Определение №
35735/10.10.2023 г., възражението за идентичност на спора с друго съдебно
дело е неоснователно. В двете производства ответниците М. В. и Р. В.
участват като наследници на различни бивши собственици на топлоснабдения
имот. Частно гражданско дело № 71632/2021 г. на 164-ти състав е образувано
по подадено заявление на „Тт****************“ ЕАД за издаване на Заповед
по чл. 410 ГПК срещу посочени като длъжници С. В. С. и к***********. В..
След издаване на Заповедта, в хода на производството по ч.гр.д.№ 71632/2021
г. съдът е констатирал, че С. С. (в тежест на когото конкретно са
претендирани и е била издадена Заповед за 1 698,36 – за топлинна енергия за
периода 01.05.2018, мораторна лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2019 г. до
24.11.2021 г. в размер на 285,00 лв.; 20,44 лв. – дялово разпределение;
мораторна лихва върху ДР за периода от 31.12.2018 г. до 24.11.2021 г. - 4,43
лв.) е бил починал преди образуване на делото, поради което съдът е
обезсилил издадената Заповед в частта по отношение на С. С. и е прекратил
производството по делото в тази част. Частно гражданско дело № 71632/2021
г. на 164-ти състав е останало висящо против другия твърдян съсобственик
к***********. В. и за неговия дял от задълженията във връзка с
топлоснабдяването на имота с аб.№ 346573. След смъртта на к***********.
В., производството по ч.гр.д. № 71632/2021 г. продължава с участие на М. С.
В. и Р. С. В. /ответници и по настоящото гр.д.№ 49935/2022 г./, но като
отговорни за наследствения дълг на мястото на починалия длъжник
к***********. В.. Поради това, независимо от общия период, посочения един
и същ имот и размер на задълженията, не е налице идентичност между спора
по двете дела и искането на ответниците за прекратяване на настоящото дело
е намерено за неоснователно. Има основание за служебно обединяване на
двете дела за общо разглеждане на общите факти, но съдът не е задължен
съгласно чл. 213 ГПК, а направената от настоящия съдебен състав преценката
е, че обединяването не е наложително.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
За процесния период между страните съществува облигационна връзка,
възникнала по силата на закона – въз основа на предвидени в закона факти, сред които
2
законът не предвижда като условие да има изразена от страните по сделката воля, респ.
подаване на Заявление-декларация за откриване на партида. Няма основание за друг
извод въз основа на нормата на чл. 149 ал. 1 т. 6 ЗЕ (която предвижда, че когато става
въпрос за отношения между доставчик на топлинна енергия и потребител в сграда -
етажна собственост, продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на
писмен договор при общи условия, сключен между доставчика и потребителя), защото
ищецът „Тт****************” ЕАД няма качеството на доставчик по смисъла на
закона, а е топлопреносно предприятие.
Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Наследодателят на ответниците - С. В. С. с ЕГН **********, починал на
20.09.2021 г., е имал качеството на „клиент“ на ищеца за процесния период /от
01.05.2018 г. - 03.04.2020 г./ по повод доставка на топлинна енергия като
съсобственик, което съдът намира за установено в достатъчно пълна степен поради
липсата на оспорване на представените с исковата молба удостоверение за родствени
връзки и събрания по реда на чл. 192 ГПК документ на договор за покупко-проджба от
1991 г., видно от които имотът на посочения адрес е закупен от Вълчо и Станка В.и
/починали съответно 1993 г. и 1997 г./, които са родители на С. В. С. и
к***********. В.. Видно от служебно изготвената справка, С. В. С. починал на
20.09.2021 г., като негови наследници по закон /син и дъщеря/ са ответниците
М. С. В. с ЕГН ********** и Р. С. В..
От заключението на съдебно-техническата експертиза се изяснява, че
задълженията са начислени в хипотеза на неосигурен достъп за отчет на уредите..
Съгласно чл. 70, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за
топлоснабдяването, всички потребители са длъжни да осигурят достъп на
представителите на лицето по чл. 139б ЗЕ; На потребителите, неосигурили достъп за
отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия като отоплителни тела
без уреди, а съгласно чл. 144, ал. 5 от Закона за енергетиката това означава, че
топлинната енергия за отопление се изчислява, като инсталираната мощност на
монтираните в тях отоплителни тела се умножи с максималния специфичен разход
на сградата. Не се твърди и не се установява наследодателят на ответниците като
клиент, неосигурил достъп, да се е възползвал от правото си по чл. 70, ал. 5 от
наредбата да поиска допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в
тримесечен срок от получаване на изравнителната сметка от упълномощения за
сградата представител. Поради тези обстоятелства и тъй като същите са съобразени от
вещото лице, съдът намира за обосновано заключението на съдебно-техническата
експертиза и направения с него извод, че са спазени нормативните правила и методика
при определяне на задълженията за топлинна енегрия за целия имот са в размер на
3359,04 лв., съответно припадащия се на наследодателя дял от ½ възлиза на 1679,52 лв.
Основателно е възражението на ответниците за погасяване по давност на
3
задълженията изискуеми към 16.09.2019 г. – три години преди подаване на исковата
молба (16.09.2022 г.) Съгласно Общите условия на топлопреносното предприятие
дължимите суми за топлинна енергия за всеки месец се заплащат в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, като това правило важи и за
прогнозните сметки. Следователно след изтичане на посочения срок настъпва
изискуемостта на съответното вземане, като това е и началният момент на
погасителната давност за него. Тъй като задълженията за заплащане на потребената
топлинна енергия представляват задължения за периодични плащания, към тях е
приложима тригодишната давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Издаването на Обща
фактура за реално дължимата стойност след изготвяне на изравнителните сметки за
отоплителния сезон е неотносимо към теченето на давностния срок. Въз основа на
установените от заключението на ССЕ фактурирани прогнозни задължения, съдът
намира, че са погасени по давност задълженията за периода 01.05.2018 г. –31.07.2019 г.
общо в размер на 129,71 лв., или за ½ част, представляващ дела на наследодателя –
64,86 лв. След намаляване с погасените по давност задължения, следва, че дължими от
наследодателя за ½ част от имота са 1614,66 лв. за топлинна енергия.
Същата давност следва да се приложи и към задълженията за заплащане на
лихви върху дължимите суми, като се съобрази и че с погасяването по давност на
съответната главница се погасява и дължимата върху нея лихва за забава (чл. 119 ЗЗД).
По тези съображения и при извършените по реда на чл. 162 ГПК изчисления съдът
намира, че погасените по давност задължения за лихви са в размер на 11,06 лв.
относно главницата за топлинна енергия, като непогасеният по давност остатък е
273,94 лв. – лихви за забава, дължими от наследодателя за периода 16.10.2019 г. до
24.11.2021 г.
За задължението за услугата дялово разпределение, преки доказателства не
се представят, но тъй като според чл. 36, ал. 1 от Общите условия на
„Тт****************” ЕАД тази услуга подлежи на заплащане към
„Тт****************” ЕАД, а от доказателствата се установява, че услугата „дялово
разпределение“ е обективно извършена, като липсват доказателства само за
калкулирането, по реда на чл. 162 ГПК съдът приема, че за услугата дялово
разпределение и общо за двата отчетни периода установената от ССЕ сума 40,88 лв.
представлява следващ се за пълен обем право на собственост размер, като 12,30
лв. представляват следващата се законна лихвата за забава – съответно: 20,44 лв.
и 6,15 лв. са дължимите за ½ част задължения за главница и лихви. Погасени по
давност в полза на наследодателя за ½ част от имота са съответно са : 10,22 лв. –
главница и 3,08 лв. – лихви. Следва, че дължими от наследодателя във връзка с
дяловото разпределение са: 10,22 лв. – главница и 3,07 лв . – лихви.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК претенцията на
ищеца за присъждане на сторените разноски се явява основателна за 1041,23 лв. (от
общо сторени в размер на1100 лв. )
Претенцията на ответниците на основание чл. 78, ал. 3 ГПК е основателна за
29,12 лв.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. С. В. с ЕГН ********** и Р. С. В. с ЕГН **********, в
качеството им н наследници на сочения за длъжник за процесния период С. В. С. с
ЕГН **********, починал на 20.09.2021 г., да заплатят разделно - при равни
дялове, на „Тт****************” ЕАД с ЕИК ********* сумите: 1614,66 лв. -
стойност на топлинна енергия, доставена за имот с аб.№ 346573 и за периода от
01.08.2019 г. - 03.04.2020 г., ведно със законна лихва от 16.09.2022 г. /датата
на депозиране на исковата молба/ до окончателното изплащане на вземането;
273,94 лв. – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия
от 16.10.2019 г. до 24.11.2021 г.; 10,22 лв. - сума за дялово разпределение за
периода 01.08.2019 г. - 04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба 16.09.2022 г. до окончателното изплащане; 3,07
лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение от
16.10.2019 г. до 24.11.2022 г., както и сумата 1041,23 лв. – съдебни разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Тт****************” ЕАД против М. С. В. с
ЕГН ********** и Р. С. В. с ЕГН **********, в качеството им н наследници на
сочения за длъжник за процесния период С. В. С. с ЕГН **********, починал на
20.09.2021 г., да заплатят разделно - при равни дялове, за топлинна енергия –
за разликата над 1614,66 лв.до 1698.36 лв. и за периода 01,05,2018-
31.07.2019 г.; лихви относно топлинна енергия – за разликата над 273,94 лв.
до 285 лв. и за периода 15.09.2019-15.10.2019 г.; за услуга „дялово
разпределение” – за разликата над 10,22 лв. до 20,44 лв. и за периода
01.11.2018-31.07.2019, както и за лихви относно дялово разпределение – за
разликата над 3,07 лв. до 4,43 лв. и за периоза 30.12.2018-15.10.2019 г.
ОСЪЖДА „Тт****************” ЕАД да заплати на М. С. В. с ЕГН
********** и Р. С. В. с ЕГН **********, разделно – при равни дялове,
сумата 29,12 лв. – съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от датата на връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5