Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, V с-в
в открито съдебно
заседание на трети декември 2019
в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при участието на
секретаря Дим.Георгиева
като разгледа
докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА
въззивно гр.д. № 2076
по описа за 2019г,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 80239/31.10.2019г от „Енерго-Про
Продажби" АД срещу решението на ВРС-XVІІІс-в № 4104/9.10.2019г по гр.д.№ 5692/2019г, с което е прието за
установено в отношенията между
страните, че К.И.К. не дължи на
ответника „Енерго-Про Продажби" АД сумата от 3097,22лв, представляваща корекция на потребена, неотчетена и
неплатена стойност на електроенергия за периода от 5.12.2016г до 14.12.2017г за обект с кл.№ ********** и аб.№
********** и адрес на потребление гр.Варна ж.к.“Вл.Варненчик“ бл.404 вх.9 ет.6
ап.95, на осн.чл.124 ал.1 ГПК ; осъдено
е дружеството да заплати на К.И.К. сумата от 578,89лв, представляваща сторени в
производството разноски, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
Излага оплаквания за неправилност на решението, основани на доводи за
незаконосъобразност, неправилна и необоснована преценка на събраните по делото
доказателства, както и за неправилно приложение на материалния закон.
Твърди, че процесната сума съставлява стойност на реално доставено и
потребено количество ел.енергия, което е начислено след разчитане паметта на
СТИ, като от данните на скрит регистър 1.8.3. се съдържат данни за консумирана
ел.енергия 18639кВтч. Затова дължимостта се основава на договорните отношения
между страните и задължението на потребителя да заплаща доставената му
ел.енергия е на основание чл.200 ЗЗД и чл.48 ПИКЕЕ.
Моли за отмяна решението и постановяване на друго, с което предявеният
иск да бъде отхвърлен като неоснователен, ведно с присъждане на разноски за
двете инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата
К.И.К. със становище за
неоснователност на оплакванията. Счита постановеното решение за правилно и
законосъобразно и затва моли за неговото потвърждаване.
Претендира присъждане на съдебно–деловодните разноски
пред настоящата инстанция.
В исковата си молба
въззиваемият е
изложил, че е клиент на ответното дружество и е потребител
на ел.енергия за обект, находящ се в гр.Варна, на посочения в ИМ адм.адрес.
Редовно заплащал на ответното дружество
доставената и потребена ел.енергия, но след извършена корекция на сметка, му
била начислена допълнително процесната сума за плащане. Твърди, че не я дължи,
като се позовава на незаконосъобразност на корекционната процедура, оспорва
констатациите при проверката.
Моли за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна „Енерго-Про Продажби” АД със становище за
неоснователност на предявения иск.
Признава се, че титулярът на партидата е в договорни отношения с ответника по повод
доставката и продажбата на ел.енергия, а ползваният от него електромер е
присъединен към ел.мрежата.
Твърди, че била извършена проверка на СТИ от служители на
„Електроразпределение Север” АД, при което било констатирано, че е налице софтуерно вмешателство
поради наличие на данни за консумирана ел.енергия в скрития регистър.
Поради това била изготвена корекция на сметка по чл.50 ПИКЕЕ и е била начислена процесната сума. Затова моли искът да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Претендира за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
Така предявеният отрицателен установителен иск да
недължимост на парична сума намира правното си основание в разпоредбата на
чл.124 ал.1 ГПК.
СЪДЪТ, предвид
доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и
поотделно, приема за установено от
фактическа страна:
От КП, съставен
на 14.12.2017г, се установява, че при проверка на СТИ в обекта на ищеца, с кл.№
********** и аб.№ ********** и адрес на потребление гр.Варна ж.к.“Вл.Варненчик“
бл.404 вх.9 ет.6 ап.95, е констатирано наличие на отчетена електроенергия по
регистър 1.8.3–018639. Поради разминаването в отчетените количества
електроенергия по регистрите, СТИ е било демонтирано и изпратено на БИМ за
изследване.
От съдържанието
на КП, изготвен от БИМ, ГД“МИУ“, РО–Варна, на 24.11.2017г, се
установява, че при софтуерно четене на СТИ била констатирана намеса в тарифната
схема на електромера – наличие на ел.енергия по тарифа 1.8.3–018639,7кВтч, която не била
визуализирана на дисплея. Електромерът съответствал на метрологичните
характеристики.
Представено е
от „Енерго-Про Мрежи“ АД становище за начисление на ел.енергия, като общо
измереното количество ел.енергия от 008662кВтч за целия период 5.12.2016 - 14.12.2017г било разпределено на три подпериода.
Издадена била и
фактура, обективираща задължение в размер на 3097,22лв за обекта и за периода,
посочени по-горе.
От заключението
на СТЕ се установява, че:
1/ Процесното СТИ е било в метрологична годност към
датата на проверката
2/ Вероятно е ел.енергията, записана в тарифа 1.8.3.
да е преминала през електромера /отговорът на този въпрос може да се даде чисто
хипотетично по обяснението на вещото лице в о.с.з./.
3/ Налице е вмешателство в програмата за
параметризация на СТИ и по-точно в тарифната схема /доколкото не е нормално СТИ
да отчита в тарифа 1.8.3/.
4/ Ел.енергията е изчислена съобразно актуалните цени
в рамките на посочените подпериоди, определени на база действащите цени, а
количествата ел.енергия в рамките на подпериода са определени
средноаритметично.
Въз основа на
установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
По
допустимостта
Абсолютна
процесуална предпоставка за разглеждането на иска е наличието на правен интерес
от търсената защита, както към момента на
предявяването на иска, така и до приключването на устните състезания.
В
настоящия случай наличието на спор между страните за дължимостта на вземането, произтичащи от договора за продажба на ел.енергия, който застрашава
имуществената сфера на ищцата с оглед осъщественото едностранно спиране електрозахранването в обекта, обосновава правния интерес от
избраната форма на защита, респ. процесуалната допустимост на иска.
По
основателността.
В тежест на ответната страна е чрез главно и пълно доказване
да установи законосъобразността и правилността на корекцията на
сметката на абоната съобразно ОУ ДПЕЕЕМ и приложимата законодателна уредба и
дължимостта на начислената сума.
В
случая няма
спор, че ищецът се явява клиент на ответното дружество и потребител на ел.енергия по смисъла на ЗЕ; както и че имотът, в който е бил монтиран
процесният СТИ /електромер/ се явява част от електропреносната мрежа; а също и че с ответникът-въззивник са били в
договорни отношения за доставка на ел.енергия, уредени при публично
обявени ОУ.
Спорните въпроси са досежно
корекционното
основание на вземането, процедурата за установяване на неговите предпоставки.
Съгласно
разпоредбата на чл.83 ал.1 т.6 от Закона за енергетиката устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми,
предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начина и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата
за търговско измерване.
В ал.2 на чл.83 ЗЕ
е предвидено посочените в чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ правила да се приемат от Комисията, т.е. от Държавната комисия за енергийно
и водно регулиране /ДКЕВР/, а
понастоящем КЕВР, и да се публикуват от Комисията и енергийните предприятия на интернет страниците им. С приетата
с § 83 т.1 б.„г” от ЗИД ЗЕ, обн.ДВ бр.54/2012 /в сила от 17.07.2012г/, с нормата на чл.98а ал.2 т.6 ЗЕ е въведено изискване Общите условия, при които
крайният снабдител продава ел.енергия, да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция по сметка
съгласно правилата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ.
С оглед горната
правна уредба се налага изводът, че с това изменение на
ЗЕ е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на
клиента при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, ако е изпълнено
задължението по чл.98а ал.2 т.6 и чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ за предвиждане
в ОУ на ДПЕЕЕМ ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на
правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи
принципите на установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена ел.енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел.енергия.
Предвидените в
чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ са приети от ДКЕВР
с Протокол № 147/14.10.2013г /ДВ бр.98/12.11.2013г/. Доколкото същите са приети от ДКЕВР в изпълнение на
делегирани с разпоредбите на чл.21 ал.1 ЗЕ и чл.83 ал.1 и ал.2 ЗЕ правомощия, съобразно чл.2
ал.1 вр.чл.11 и чл.12 ЗНА, Правилата съставляват източник на правото, в
качеството си на акт по прилагане на закона, с нормативен характер. Така
влизането в сила на ПИКЕЕ обосновава принципната възможност за коригиране на
сметката на абонати за минал период, но само при стриктно спазване на
предвидените в ПИКЕЕ изисквания.
По арг.
от чл.5 ал.4 КРБ и чл.14 ЗНА материалноправните норми имат действие занапред,
ако друго не е изрично предвидено. Такова предвиждане, различно от установеното
обичайно действие на нормативните разпоредби за в бъдеще, не е предвидено в
ПИКЕЕ. От това следва, че правилата, установени в ПИКЕЕ са приложими за корекционни процедури с начална дата след 16.11.2013г.
Ето
защо и с оглед въведения корекционен период разпоредбите на
ПИКЕЕ /обн.ДВ бр.98/12.11.2013г/ следва
да се вземат предвид в случая предвид материалния им нормативен характер
Впоследствие, с Решение № 1500/6.02.2017г
5-членен състав на ВАС по адм.д.№ 2385/2016 (обн.ДВ 15/14.02.2017) е обезсилил в една част и отменил в друга
Решение № 128971.12.2015 по адм.д. № 9462/2014г на ВАС, като са отменени ПИКЕЕ, приети по т.3 от Протоколно решение № 147/14.10.2013
на ДЕВР, обн.ДВ, бр.98/12.11.2013г, с
изключение на чл.48, чл. 49, чл.50 и чл.51 от този акт.
При тези данни следва изводът, че към момента на начисляването е имало
нормативно основание за извършване на едностранни корекции на сметките на
абонатите за минал период – чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ. Същевременно, обаче, няма действащи
правила за процедурата и условията за установяване на предпоставките им. При
тази ситуация, поради съществуващата законова делегация в чл.83 ал.2 ЗЕ до
приемането на нови ПИКЕЕ, които да съответстват на тази делегация, ответното
дружество не би
могло да се ползва от корекционната процедура, за която към
датата на проверката са липсвали нормативен ред за установяване на предпоставките
за извършване на корекционна процедура и начина на извършване на проверка на
средството за търговско измерване.
При липсата на процедурни правила в
ПИКЕЕ, към които препраща чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ, доказването на предпоставките
за служебно начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидите на
абонатите не би могло да бъде осъществено. Общите правила за доказване на
определени факти са неприложими, тъй като отношенията между доставчиците и
потребителите на ел. енергия се регулират от специален закон – ЗЕ, в
регулирането на които Държавата, чрез неин орган – КЕВР, има задължително
участие, каквото участие не е предвидено при приемането на общия закон. Освен
това в общите закони не се съдържа регламентация на специалните понятия и
термини, съдържащи се в ЗЕ.
Следователно, недопустимо е само чрез
общите на ГПК доказателствени средства да бъде установяван фактът на
констатираното неизмерване или неточно измерване на доставяните до абонатите
количества ел. енергия. Този извод се налага и предвид строгата регулация и
държавен контрол над енергийния сектор с цел защита на потребителите и надзор
над доставчиците на енергийни услуги.
Предвид отмяната на чл.47 ПИКЕЕ визиращ процедурата, по която се установява неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена ел.енергия, съдът
намира, че след 14.02.2017г не е налице законоустановена възможност за
доставчиците да извършат такива корекции.
По спорния въпрос
съществува и задължителна практика, обективирана в Решение № 165/19.11.2009 по
т.д.№ 103/2009г на ВКС-II ТО; Решение № 177/12.12.2011 по т.д.№ 1008/2010 на
ВКС-II ТО; Решение № 223/12.07.2011 по т.д.№ 124/2010гна ВКС-ІІ ТО; Решение №
71/23.06.2011 по т.д.№ 628/2010 на ВКС-І ТО; Решение № 29/15.07.2011 по т.д.№
225/2010 на ВКС-ІІ ТО; Решение № 189/11.04.2011 по т.д.№ 39/2010 на ВКС-II ТО;
Решение № 26/4.04.2011 по т.д.№ 427/2010 на ВКС-II ТО; Решение № 104/5.07.2010
по т.д.№ 885/2009 на ВКС-ІІ ТО, постановени по новия съдопроизводствен ред и по
смисъла на т.2 от ТР 1/19.02.2010г на ОСГТК, които попадат в обхвата на
задължителната съдебна практика.
В цитираните решения е застъпено становището, че
извършването на едностранна промяна в сметките на потребителите за вече
доставена и ползвана ел.енергия от доставчика е лишена от законово основание -
както при действието на отменените ЗЕЕЕ, така и след влизане в сила на ЗЕ
/обн.ДВ бр.107/9.12.2003г/ и подзаконовите нормативни актове по неговото
прилагане. Прието е, че коригирането на сметките само въз основа на обективния
факт на констатирано неточно отчитане на доставяната ел.енергия от
принадлежащите на доставчика СТИ, без да е доказано виновно поведение на
потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия, е
недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение и установения в чл.82 ЗЗД принцип
за виновния характер на договорната отговорност.
В Решение № 189/11.04.2011 е отречена възможността
доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи,
съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителя общи условия, като
е изразено разбиране, че заради неравноправния им характер подобни клаузи са
нищожни по силата на чл.146 ал.1 ЗЗП и чл.26 ал.1 ЗЗД и не обвързват потребителите.
Процесната корекция е била извършена на 14.12.2017,
т.е. след посочената по-горе дата
/14.02.2017г/ и затова е липсвала изискуемата от ЗЕ подзаконова норма, с която да е уредена
специланата процедура. Дори и да
се приеме, че отмяната на нормите, уреждащи формалната процедура за реализиране материалното право по чл.48-51 ПИКЕЕ, не обуславя законосъобразността на самото му
прилагане,
процесната корекция отново се явява незаконосъобразна.
В допълнение следва да се отбележи и това, че с Решение № 2315/21.02.2018г
по адм.д.№ 3879/2017г
на ВАС, са отменени и останалите
действащи след Решението № 1500/6.02.2017г по адм.д. № 2385/2016г
на ВАС текстове от ПИКЕЕ, а именно: разпоредбите на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51. Същото е
потвърдено с Решение № 13691/8.11.2018г
по адм.д.№ 4785/2018г
на 5-членен състав на ВАС. С това ПИКЕЕ са отменени вече в цялост. Макар решението на ВАС-5чл.с-в да е било
постановено на 8.11.2018г, т.е.
след начисляването на корекцията на
посочената дата 17.12.2017г, към датата на постановяване на настоящото решение,
същото е влязло в законна сила и затова като новонастъпило обстоятелство следва
да бъде съобразено от въззивния съд.
С оглед всичко изложено по-горе съдът намира, че представеният по
делото протокол и извършената въз основа на него корекция на сметка са
съставени в нарушение на закона и затова не биха могли валидно да установят
наличието на задължение на ищеца спрямо ответното дружество.
Ето защо предявеният иск се явява доказан по основание и
размер и следва да бъде уважен за посочената сума.
Съвпадащите крайни правни изводи на двете инстанции
предпоставят потвърждаване решението на ВРС.
С оглед изхода на спора във въззивната инстанция, в полза на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в
размер на 450лв предвид своевременно отправеното искане, представянето на
доказателства за реално сторени такива и липсата на възражение от насрещната
страна за прекомерност.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА
решението на ВРС-XVІІІс-в № 4104/ 9.10.2019г по гр.д.№ 5692/2019г, с което е прието
за установено в отношенията между
страните, че К.И.К. не дължи на
ответника „Енерго-Про Продажби" АД сумата от 3097,22лв, представляваща корекция на потребена, неотчетена и
неплатена стойност на електроенергия за периода от 5.12.2016г до 14.12.2017г за обект с кл.№ ********** и аб.№
********** и адрес на потребление гр.Варна ж.к.“Вл.Варненчик“ бл.404 вх.9 ет.6
ап.95, на осн.чл.124 ал.1 ГПК ; осъдено
е дружеството да заплати на К.И.К. сумата от 578,89лв, представляваща сторени в
производството разноски, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна бул.„Вл.Варненчик”
№ 258 «Варна тауърс-Г» да заплати на К.И.К. ЕГН ********** *** сумата от 450лв /четиристотин и петдесет лева/,
представляваща сторени в производството разноски, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг.чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: