Протокол по дело №50/2024 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 55
Дата: 2 февруари 2024 г. (в сила от 2 февруари 2024 г.)
Съдия: Велина Емануилова Антонова
Дело: 20245000600050
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 31 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта


ПРОТОКОЛ
№ 55
гр. Пловдив, 01.02.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на първи
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Емилия Ат. Брусева
Членове:Велина Ем. Антонова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
и прокурора Добринка Люб. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно
частно наказателно дело № 20245000600050 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:24 часа се явиха:
Исканото лице - жалбоподател Д. О. се явява лично и с адвокат Б.,
служебен защитник по делото.
Явява се представител на Апелативна прокуратура Пловдив - Д. К..
С оглед обстоятелството, че Д. О. е * гражданин и не владее езика на
съда, следва да му бъде назначен преводач от * на български език и обратно,
поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА за преводач на Д. О. – * гражданин, Н. В. А..
Сне се самоличността на преводача, като се предупреди за
отговорността по чл. 290, ал. 2 НК:
Н. В. А. – 78-годишна, българска гражданка, неомъжена, неосъждана,
без родство с обвиняемия. Известна ми е наказателната отговорност по чл.
290 ал. 2 НК. Обещавам да направя верен превод.
Адв. Б. – Да се даде ход на делото.
Прокурорът – Да се даде ход на делото. Няма процесуална пречка.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
1
Адв. Б. – Нямаме искания, включително за отводи.
Прокурорът – Нямаме искания, включително за отводи към състава.
Поддържам жалбата.
Исканото лице О. – Също.
С оглед становищата на страните и тъй като делото е изяснено от
фактическа и правна страна, съобразно предмета на доказване в настоящето
производство, съдът счита, че следва да се даде ход на съдебните прения,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. Б. – Уважаеми апелативни съдии, моля настоящия съд да бъде
снизходителен и да постанови по-лека мярка за неотклонение от тази
„задържане под стража“. В становището на окръжния съд бяха взети предвид
престъпления, които съгласно българското наказателно право – чл. 74 от НК
не би следвало да бъдат изследвани като такива. Говоря за престъпления от
1999 г. и 2010 г. предвид тежестта на същите.
Моля да вземете предвид, че от * страна го издирва за престъпления,
които са остойностени на 1000 лири, 3400 лири, превърнати в български пари
са 30 лева, 60 лева, 80 лева, стойности, които са минимални.
Същият декларира волята си да присъства до край на делото и
декларира, че няма да се укрие и да възпрепятства българското правосъдието
и тъй като няма лични документи.
Моля да му бъде постановена по-лека мярка за неотклонение каквато
прецени съда, тъй като условията в ареста, които са за всички, не само за
него, но не му понасят на психическото състояние предвид разговорите, които
провежда почти ежедневно с него и членове на семейството му.
Моля съда в тази насока да постанови по-лека мярка за неотклонение на
Д. О..
Съдът даде дума за лична защита на исканото лице .
Д. О. за лична защита – Съгласен съм с казаното от адвоката ми.
Прокурорът – Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите без
уважение жалбата и да потвърдите определението на първоинстанционния
съд, ако го счетете за правилно и законосъобразно.
Безспорно е установено, че по отношение на обвиняемия са налице
валидни заповеди за арест, същият се издирва с цел арест и екстрадиция,
представени са формуляри за установено лице, издирвано от Интерпол, няма
съмнения в идентичността на лицето, той самият не я оспорва. Правилно е
постановено временното задържане на лицето, тъй като изразеното от него
чисто декларативно намерение, дори да не бъде задържан, да бъде на
разположение на българските власти, с оглед развитие на производството, не
намира опора в доказателствата по делото. Същият е заловен при незаконно
преминаване на границата, той е оспорвал обвиненията, не желае да бъде
предаван на * власти, очевидно е неговото нежелание да бъде развита по
определен начин процедурата, започната от българските власти, т. е. ако не
бъде задържан, би се отклонил, за което свидетелстват материалите по
2
делото.
Моля по тези съображения да потвърдите определението на
първоинстанционния съд като правилно.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ИСКАНОТО ЛИЦЕ:
Д. О. – Нямам никакъв проблем в * и нищо лошо не се е случило.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след проведеното тайно
съвещание, след като се запозна с приложените по делото доказателства и взе
предвид становищата на страните намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Депозираната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Окръжния съд в Хасково е било образувано във
връзка с искане на съдебните власти на Република * за временно задържане на
Д. О. по чл. 13 от ЗЕЕЗА. Искането се позовава на издадени спрямо това лице
множество заповеди за задържане, издадени в периода 03.01.2022 г. до
28.08.2023 г. от прокуратурите в *, *, *, * и * в Република * по обвинения за
извършени престъпление по чл. 245/1, чл. 58/6, чл. 245, чл. 54/1, чл. 62, чл.
158,/1.L, чл. 62/1, чл. 52/4, чл. 5382 и чл. 53/1 НК на Република * –
респективно за отнемане на автомобил чрез злоупотреба на доверие,
намушкване на пострадал с нож в бедрото, 5 измами с банкови карти,
осъществени в * и */*. Наред с изброените престъпления се сочи, че О. е
извършил още 8 измами с банкови карти, 17 кражби и 4 данъчни
престъпления. Искането е постъпило по каналите на Интерпол, в съответствие
с чл. 16 ал. 3 от ЕКЕ от 1957 г., същото съдържа информация за личността на
лицето, характера на престъпленията, приложена е заповедта за задържане,
издадена от властите в * – тази на прокуратурата в *, която касае използване
на чужд платежен инструмент с наложено наказание три години лишаване от
свобода. Изложени са данни за датата и мястото на извършване на
престъпленията, посочени са и приложимите разпоредби от наказателния
закон на молещата държава, според които предвиденото наказание за
извършените престъпления е лишаване от свобода, а давността за
преследване на престъпленията и изпълнителската давност не са изтекли.
В контекста на изложеното приложими към предмета на делото са
Европейската Конвенция за екстрадиране от 1957 г., която е ратифицирана и
от Република България и от Република *, както и сключения между двете
държави Договор за правна помощ по граждански и наказателни дела,
ратифициран у нас с Указ № 160 на ДС от 1976 г., обнародван в ДВ, бр.
20/23.02.1976 г., в сила от 27.10.1978 г., респективно, нормите на чл. 9 – чл.
13 от ЗЕЕЗА.

Искането за временно задържане на лицето отговаря по форма,
3
съдържание и начин на получаване, съобразно разпоредбите на чл. 13 ал. 2 от
ЗЕЕЗА, чл. 20 ал. 2 от цитирания Договор и чл.16 ал. 2 от ЕКЕ, декларирано е
от Република * намерение да се поиска екстрадиция на лицето в кратки
срокове.
Ето защо, правилно искането за временно задържане е разгледано по
същество от окръжния съд, като в настоящето производство, предвид
спецификата му, съдът не следва да обсъжда наличие на обосновано
предположение, а следва да се обсъдят единствено опасностите от укриване, с
цел осуетяване на производството по екстрадицията. Предвид данните за
задържането на лицето при опит за преминаване на границата между
Република Българи и Република * – без издадена за това разрешение, по
неустановен в закона ред и без документи, опасността от укриване се
обосновава от данните по делото. В същото време и данните по делото за
наложените на О. ефективни наказания лишаване от свобода, за
изтърпяването на които се иска задържането му, е основание да се приеме, че
съществува опасност лицето да се опита да осуети производството по
екстрадицията му в Република * с цел да избегне наказателно преследване,
налагане на наказание, както и изтърпяване на наложени наказания, което
мотивира извод за реална опасност от укриване и извършване на
престъпление.
Ето защо, правилно е преценено, че спрямо Д. О. следва да се
постанови временно задържане, целящо осигуряване провеждането на
производството по екстрадиция. Окръжният съд е посочил в определението
си и продължителността на това временно задържане. Същият, съобразно
цитираните вече международни актове, съобразно чл. 13 ал. 7 от ЗЕЕЗА не
може да надвишава 40 дни, който е законодателно установения максимален
срок на временното задържане на лицето.
Не могат да бъдат споделени доводите на защитата, наведени пред
настоящия съд, че деянията за които предстои да бъде съден О. са с
незначителна степен на обществена опасност,предвид цитираните от чуждите
съдебни власти размери на изтеглените суми посредством използването на
чужд платежен инструмент. Подобни доводи са били мотивирани от защитата
с курса на лирата спрямо лева към настоящия момент, като не визират
данните към момента на извършване на деянията.
Не намира опора в материалите по делото и оплакването на защитата, че
престъпленията, за които се сочи, че се иска екстрадицията на О., са били
погасени до давност. Видно от съдържащата се в приложения по делото
червен бюлетин на Интерпол информация (на страница 3 и 4 от същия),
лицето е издирвано за изтърпяване на следните наказания: наказание в размер
на две години и три месеца, в размер на шест години, както и остатък от
наказание от три години и четири месеца, възлизащ на една година, два
месеца и 27 дни, а също така и остатък от наказание от три години, един
месец и петнадесет дни, който е в размер на две години, един месец и 4 дни,
като за всяко от наказанията е бил посочен и максималният срок за
изпълнение, който не е изтекъл, тъй като са цитирани респективно следните
дати за погасяване на изпълнението - 18.04.2032 г., 01.07.2032 г., 24.11.2030 г.
и 10.12.2031 г.
4
Съобразно изложеното, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 33/24.01.2024 г., постановено по
ч.н.д. № 50/2024 г. на Окръжен съд Хасково.
Да се изплати на преводача възнаграждение от бюджета на съда в
размер на 80 лв., за което се издаде РКО.
Исканото лице Д. О. – Не желая превод на * език на протокола от
днешното съдебно заседание.
Адв. Б. – Моля за незаверен препис от протокола от днешното съдебно
заседание на имейл, който ще предоставя.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от протокола от днешното съдебно заседание
на имейл адреса на адв. Б..

Заседанието се закри в 10.48 часа.
Протоколът се изготви в с.з.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
5