№ 2842
гр. София, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110101791 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „*****“ ЕАД срещу П. В. Т. и
В. П. Т., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване
разделната дължимост на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 33641/2023г. по описа на СРС,
40-ти състав, при дялове 2/3 за П. Т. и 1/3 за В. Т., а именно: 6169,73лв. - цена на
доставена топлинна енергия за периода м.05.2020г.- м.04.2022г., ведно със законната
лихва от 31.08.2023г. до окончателното плащане; 924,74лв. - мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.08.2021г.-11.08.2023г.; 26,40лв. - цена на
услугата дялово разпределение за периода м.07.2020г.- м.04.2022г., ведно със законната
лихва от 31.08.2023г. до окончателното плащане; и 5,74лв. - мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2020г.-11.08.2023г.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот,
находящ се в *********, топлинна енергия на претендираната стойност, която не е
заплатена. Посочва, че ответниците дължат и заплащане на цената за извършване на
услугата дялово разпределение в етажната собственост, както и лихва за забава върху
главните вземания.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответниците са подали отговор на исковата молба, с който оспорват исковете,
като твърдят, че липсва подписан договор. Посочват, че неправилно са начислявани
суми, тъй като в имота нямало радиатори от 1989г., а евентуално, дори да е липсвал
законен водомер, правилата не са приложени, а и имат неравноправен характер.
Отричат в имота да живеят пет лица. Излагат допълнителни съображения за
неоснователност.
Третото лице – помагач на страната на ищеца изразява становище за
основателност на исковете.
1
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Според задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело
№ 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване.
По делото не е спорно, че ответниците са съсобственици на процесния имот,
като това обстоятелство се потвърждава и от представения нотариален акт за
собственост, с който са признати за такива при дялове 1/3 част за В. Т. и 2/3 части за П.
Т.. Правото на собственост на ответниците при тези дялове през процесния период се
установява и от останалите събрани доказателства.
От изслушаното експертно заключение и приетите писмени доказателства се
установява, че сградата, в която се намира имотът, е присъединена към
топлопреносната мрежа, а имотът топлоснабден – ползва БГВ.
С оглед горните факти и при съобразяване цитираното ТР, съдът приема, че
между страните през процесния период е съществувало облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия, по което ищецът е доставчик, а
ответниците потребители на такава и дължат заплащане на нейната стойност,
съответстваща на дела им в собствеността.
За изясняване на обстоятелствата относно количеството и стойността на
доставената топлинна енергия, по делото са допуснати, изслушани и приети основно и
допълнителни съдебно-технически експертизи. Според основното заключение, през
процесния период в имота не е имало отоплителни тела, както и узаконен водомер за
топла вода. Предвид липсата на отоплителни тела, топлинна енергия за отопление не е
начислявана. С оглед липсата на узаконен водомер и поради неосигурен достъп за
отчет за втория отоплителен сезон, топлата вода е начислявана на база 5 броя
потребители по 140л/денонощие съгласно чл. 69, ал. 2 от Наредба № Е-РД-04-1
(Наредбата). Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е изчислена по
формулата на т. 6.1.1 от приложението.
2
Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването, издадена от
министъра на енергетиката, обнародвана в ДВ. бр.25 от 20 Март 2020г., представлява
подзаконов нормативен акт, който е действал през процесния период и намира
приложение. Съгласно чл. 70, ал. 2 от нея, всички клиенти са длъжни да осигурят
достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на
представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за
отчитане на показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване
на визуален оглед на контролните приспособления към тях. Един път годишно се
осигурява достъп за контрол и в имотите на клиентите с монтирани уреди за
дистанционен отчет. Тоест, задължението на лицата, които притежават имот в
топлоснабдена сграда, да осигуряват достъп за отчет на уредите произтича от
нормативен акт, а също и от общите условия към договора за доставка на топлинна
енергия.
Съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредбата, на клиентите, неосигурили достъп за отчет
на индивидуалните уреди за дялово разпределение, за всички отоплителни тела в
имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 от приложението по чл. 61, ал. 1 като
отоплителни тела без уреди, а топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване
се начислява по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2.
В случая, след края на отоплителен сезон м.05.2021г.-м.04.2022г., няма данни да
е бил осигурен достъп за отчет в процесния имот, а напротив – налични са
доказателства за неосигуряването на такъв (л. 113 от делото и експертното
заключение). Следва да се има предвид, че този протокол не е своевременно оспорен,
като същият отговаря на всички необходими изисквания. Отразени са две посещения
на различни дати с разлика от една седмица, като е удостоверено от служител на
дружеството, отчитащо уредите, и от представител на етажната собственост за кои
апартаменти не е осигурен достъп. Тези реквизити са достатъчни за установяването на
този факт, като оборването е в тежест на ответниците, каквото не са сторило. В чл. 29,
ал. 2 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, съгласно
делегацията по чл. 70, ал. 3 от Наредбата, е предвидена възможността клиентите,
неосигурили достъп до имотите си за отчитане на уредите за дялово разпределение, да
поискат срещу заплащане, съгласно ценоразписа на търговеца, допълнителен отчет и
преработване на изравнителните сметки (обща и индивидуални) в тримесечен срок от
датата по чл. 28, ал. 2, като няма доказателства ответниците да са се възползвали и от
този ред. Ето защо, съдът намира за доказано, че за този отоплителен сезон не е бил
осигурен достъп за отчет и правилно е начислено потребление на база, както
предвижда Наредбата.
По отношение на отоплителен сезон м.05.2020г.-м.04.2021г. отново правилно е
изчислена отдадената топлинна енергия за БГВ на база. Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от
Наредбата, количеството гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за
разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие и
когато не са изпълнени изискванията на чл. 52, ал. 4 и ал. 6, т. 4. Чл. 52, ал. 6, т. 4
предвижда, че на последваща проверка по реда на Закона за измерванията за сметка на
собственика подлежат индивидуалните водомери за топла вода в имотите на клиентите
- съгласно изискването на Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Съгласно чл. 34, ал. 1 и 2 от тази наредба, периодичните проверки
на индивидуалните водомери като средства за измерване и разпределение на
изразходваното количество вода в сгради - етажна собственост, се извършват през 10
години по искане и за сметка на потребителите от Българския институт по
метрология или от лица, оправомощени за това от председателя на Държавната
3
агенция за метрологичен и технически надзор по реда на ЗИ. От това следва, че изцяло
в задължение на потребителя е да поддържа изправен и преминал периодичната
метеорологична проверка измервателен уред, която на водомерите в сгради в режим на
ЕС е на 10 години. В случая, от събраните по делото доказателства се установява, че
това не е сторено. Вещото лице по втората допълнителна експертиза разяснява, че
водомерът е монтиран през 2009г., като метрологичната му годност е изтекла през
2019г. От това следва, че към процесния период 2020/2021г. същият е бил с изтекла
метрологична годност, тоест не може да се приеме, че е бил изправно средство за
отчитане, като този факт не се опровергава от ответниците.
С оглед изложеното, съдът намира, че правилно през процесния период за имота
е начислена топла вода според правилото на чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1
от 12.03.2020г. за топлоснабдяването, тъй като не е бил осигурен достъп за отчет и не
са били изпълнени изискванията на чл. 52, ал. 6, т. 4. В Наредбата е уреден начинът, по
който се изчислява топлинната енергия в такъв случай, като при него не се търси
стойността на реално потребената енергия, а е уреден един компенсаторен механизъм
при неизпълнение на задълженията им, произтичащи от нормативен акт, както е в
случая. Поради това, всички доводи на ответниците за неравноправност, нарушени
изисквания, неспазване на правила и др. са неоснователни. В случай че същите бяха
изпълнили нормативните си задължения да монтират в имота годно метрологично
измервателно средство и да осигуряват достъп за ежегоден отчет, консумацията би
била изчислявана въз основа на реалното отчитане, а не на база.
Съдът обаче намира за основателно възражението на ответниците, че не е
доказано по каква причина базата е определяна за 5 лица, предвид че собствениците са
двама. Третото лице – помагач посочва, че за броя на живущите в имотите
информацията е получена от упълномощено лице от ЕС. Липсва обаче конкретизация
кое е това лице и кога е предоставена информацията. Не се посочват имена, за да се
прецени дали това лице въобще е етажен собственик или обитател, нито пък кога и въз
основа на какви обстоятелства същото удостоверява колко са обитателите във всеки
имот. Ето защо, съдът намира, че по делото не е доказано, че през процесния период в
имота са били петима обитатели и топлинната енергия за БГВ следва да бъде
изчислена на база 140л/денонощие за двама обитатели, колкото са собствениците на
имота. Стойността за двама обитатели възлиза на 2377,91лв. за БГВ съгласно
експертното заключение. Сумата за сградна инсталация се дължи изцяло, тъй като при
нея от значение са инсталираната мощност, денградусите за периода и обема на имота,
а не броя на обитателите. Поради това, ответниците дължат и сумата от 379,59лв. за
сградна инсталация. Следователно, общата дължима сума за топлинна енергия
възлиза на 2757,50лв., до който размер искът се явява основателен, а за разликата до
пълния предявен подлежи на отхвърляне.
По акцесорния иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия:
Ответниците, чиято е доказателствената тежест, не твърдят и доказват да са
погасили дължимите парични задължения. През процесния период в отношенията
между страните са действали общите условия, одобрени с Решение на КЕВР от
27.06.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. От това следва, че денят на изпълнение на
задължението за плащане цената на топлоенергията е определен и с настъпването му
задълженията стават изискуеми, а от деня, следващ деня на падежа, се дължи
мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. На основание чл. 162 ГПК съдът, с помощта на
интернет калкулатор, намира, че мораторната лихва върху дължимата главница от
2757,50лв. възлиза на сумата от 413,30лв. за периода 15.08.2021г.-11.08.2023г. Ето
4
защо, този иск се явява основателен до този размер, а за разликата до пълния предявен
подлежи на отхвърляне.
По отношение на исковете за заплащане цената на услугата дялово
разпределение и лихва за забава:
Съгласно задължителните за страните общи условия към договора за продажба
на топлинна енергия, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите в СЕС. Клиентите заплащат на продавача (тоест на
топлофикационното дружество) стойността на услугата “дялово разпределение”,
извършвана от избрания от тях търговец.
По делото са представени протокол от проведено ОС на ЕС, от който се
установява, че третото лице – помагач е избрано за ФДР. Представен е и договор за
извършване на услугата дялово разпределение, сключен с него. Видно от отчетите,
съобщенията и експертното заключение по СТЕ, това дружество е продължило да
извършва услугата и към процесния период. Ето защо, ответникът дължи на продавача
- ищцовото дружество (съгласно изричната клауза от общите условия) и цената на тази
услуга. От събраните писмени доказателства, които не са оспорени, се установява, че
нейният размер за процесния период м.07.2020г.-м.04.2022г. възлиза на претендираната
сума от 26,40лв. Ето защо, този иск следва да бъде уважен изцяло.
Искът за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение се явява
недоказан, поради което същият подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и
двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е доказал разноски от 192,53лв., от които
следва да му се присъдят 86,37лв. Ответниците не са доказали разноски в заповедното
производство.
В исковото производство ищецът е доказал разноски от 155,32лв. за държавна
такса, 400лв. депозити за експертиза и претендира юрк. възнаграждение, което съдът
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 100лв. От общия размер на разноските –
655,32лв., съразмерно следва да му се присъдят 294лв.
Ответниците са доказали разноски в исковото производство в размер на 300лв.
депозити и 1200лв. адв. възнаграждение. Ищецът е направил възражение за
прекомерност /стр. 7 от исковата молба, т. 2/, което съдът намира за основателно при
съобразяване, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност и
извършените процесуални действия касаят и двамата ответници. Ето защо, следва да
бъде намалено до 800лв. От общия размер на разноските – 1100лв., съразмерно следва
да се присъдят 606,50лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от „*****” ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление *********,
срещу П. В. Т., ЕГН: **********, и В. П. Т., ЕГН: **********, и двамата с адрес:
***********, че ответниците дължат на ищеца при дялове 2/3 части за П. В. и 1/3 част
за В. Т. следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
5
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 33641/2023г. по описа на СРС, 40-ти
състав, а именно: 2757,50лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода
м.05.2020г.-м.04.2022г. до имот, находящ се в *********, ведно със законната лихва от
31.08.2023г. до окончателното плащане; 413,30лв. - мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода 15.08.2021г.-11.08.2023г.; 26,40лв. - цена на услугата
дялово разпределение за периода м.07.2020г.- м.04.2022г., ведно със законната лихва от
31.08.2023г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 2757,50лв. до пълния
предявен от 6169,73лв., иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 413,30лв. до пълния предявен от
924,74лв., както и изцяло иска за сумата от 5,74лв., представляваща мораторна лихва
за периода 15.09.2020г.-11.08.2023г. върху главницата за дялово разпределение за
периода м.07.2020г.-м.04.2022г. в размер от 26,40лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П. В. Т., ЕГН: **********, и В. П. Т.,
ЕГН: **********, и двамата с адрес: ***********, да заплатят разделно при дялове 2/3
части за П. Т. и 1/3 част за В. Т. на „*****” ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес
на управление: *********, сумата от 192,53лв. – разноски в заповедното производство
и сумата от 294,00лв. – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК *****” ЕАД, ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление: *********, да заплати на П. В. Т., ЕГН: **********,
и В. П. Т., ЕГН: **********, и двамата с адрес: ***********, сумата от 606,50лв. –
разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - „***“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6