Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260839
гр.Бургас, 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53-ти наказателен
състав, в публично заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и първа
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА
МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.М., като разгледа НАХД № 5207
по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба от Г.С.Б. ЕГН ********** чрез адв. И.Н. против
наказателно постановление № 20-3292-000188/04.11.2020г. на Началник Сектор към
ОДМВР Бургас, 04 РУ, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП
на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева.
С
жалбата се иска отмяна на НП като жалбоподателят намира, че са налице
съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Било
нарушено правото на защита на жалбоподателя, на който не бил връчен четлив
препис от АУАН. Освен това не била правилно възприета и описана фактическата
обстановка. Не било посочено коя от хипотезите на чл. 6, т. 1 ЗДвП е налице и
по този начин съществено било засегнато правото на защита на жалбоподателя. В
случай, че се приеме, че нарушение е налице, то счита, че следва да се приеме,
че е маловажен случай. Претендира разноски.
В
съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв. Н., който поддържа
жалбата и моли за отмяна на НП.
За
Административнонаказващия орган, редовно призован, не се явява представител.
Жалбата
е подадена в срок като НП е връчено на 20.11.2020г., а жалбата е подадена чрез АНО 25.11.2020г.,
от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е
допустима.
На
21.09.2020г. св. С.А. съставил АУАН срещу жалбоподателя Г.Б. за това, че на
същата дата около 19,35 часа като управлява лек автомобил БМВ 635 с рег. № ****
в гр. Бургас, по ул. Захари С. в посока гр. Средец навлиза в кръстовището между
бул. „З. С.“***, регулирано със светофарна уредба работеща в нормален режим на
работа, продължава направо по бул. „З. С.“ и преминава през него при
неразрешаващ преминаването светлинен сигнал /червен/ на пътния светофар. Посочено
е, че е нарушен чл. 6, т. 1 ЗДвП. Свидетели
очевидци на нарушението са св. Г.С. и Г.М.. Съдът намира показанията на
свидетелите за последователни и логични като са еднопосочни относно това, че
жалбоподателят като водач на автомобила е преминал на неразрешаващ сигнал на
светофара. Единственото разминаване се констатира в показанията на св. М.,
който сочи, че служебният автомобил изчаквал да направи ляв завой на светофара,
а от показанията на св. А. и на св. Стойчев, се установява, че служебният
автомобил е бил спрял. Съдът кредитира показанията на св. С. и А., като намира,
че разминаването с тези на св. М. се дължи на изминалия период от време, но това
разминаване не разколебава фактът, че автомобилът е преминал на червен сигнал,
в тази посока свидетелските показания са еднопосочни. Този факт не е разколебан
и от показанията на св. К., който сочи, че автомобилът се движел бавно, но не
отрича, че в възможно автомобилът да е преминал на червен сигнал поради
скоростта, с която се е движил.
Жалбоподателят
е подал възражение срещу АУАН като АНО след извършена проверка е намерил, че
възражението не е основателно, възприел е описаните в АУАН фактически
обстоятелства и е издал процесното наказателно постановление, с което за нарушение
на чл. 6, т. 1 ЗДвП е наложил на Тодор Тодоров административно наказание глоба
в размер на 100 лева.
Съдът
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост,
както и относно справедливостта на наложеното административно наказание намира,
че АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
НП
е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при формално
спазване на реквизитите, предвидени в чл. 57 ЗАНН. АУАН е издаден от
компетентно лице и съдържа всички реквизити съгласно нормата на чл. 42 ЗАНН.
Съдът
намира, че от събраните доказателства – писмени и гласни се установява, че жалбоподателят
е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, като е управлявал лек автомобил и е
преминал на червен светлинен сигнал. Съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под
съмнение фактите, установени от актосъставителя и че нарушението е извършено. Жалбоподателят
Б. не е оборил доказателствената сила на акта като не е ангажирал доказателства,
които да поставят под съмнение, фактите, установени в АУАН. АУАН ясно посочва извършеното нарушение като
същото е индивидуализирано по време, място и начин на извършването му.
Ангажираният от жалбоподателя свидетел също посочи, че автомобилът е навлязъл в
кръстовището като се твърди невъзможност за спиране. Не се споделя от този
състав възражението, че АУАН не е четлив. Препис от същия е представен по
делото, същият е четим, разбираем като съдържа всички реквизити, подписан е и е
връчен на жалбоподателя, който е посочил, че има възражения и е упражнил както
правото си на възражения така и правото си на жалба срещу НП като ясно е
разбрал какво нарушение му вменява проверяващия орган.
Възражението,
че бил нарушен чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН
не се споделя от настоящия съдебен състав. Разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП
предвижда, че участниците в движението съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и
с пътната маркировка. Разпоредбата на закона предписва правило за поведение,
като водачите са длъжни да спазват всички правила за движение по пътищата и
неизпълнение на което да е било задължение съставлява нарушение на разпоредбата
на закона като в конкретния случай ясно е описано извършеното нарушение - не е
съобразил поведението си със светлинния сигнал на светофар, жалбоподателят е
разбрал за какво е санкциониран и правилно е посочена нарушената норма / така Решение
от 14.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 397 / 2019 г. на I състав на
Административен съд - Стара Загора/. По никакъв начин за този състав не е
нарушено правото му на защита.
Посочена
е правилно и санкционната разпоредба, въз основа на която е санкциониран – чл.
183, ал. 5, т. 1 ЗДвП, която предвижда наказание глоба, което във фиксиран
размер и не подлежи на преценка от наказващия орган и от съда, а именно
законодателят е предвидил наказание глоба в размер на 100 лева.
Не
се споделя и аргумента за маловажност на нарушението, тъй като се касае за нарушение,
свързано с управление на МПС, преминаване на неразрешаващ сигнал на светофара,
което създава опасност от възникване на ПТП и поставяне в опасност на живота и
здравето на останалите участници в движението.
По
тези съображения НП като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
На
основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН съдът следва да се произнесе по разноските като в
случая, право на разноски има само АНО, който не е претендирал такива, поради
което не се присъждат.
Предвид гореизложеното и
на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 20-3292-000188/04.11.2020г. на Началник Сектор към
ОДМВР Бургас, 04 РУ, с което на Г.С.Б. ЕГН ********** за нарушение на чл. 6, т.
1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 100
лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА МАВРОДИЕВА
В.О. Ж.М.