№ 16302
гр. *, 31.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:*
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от * Гражданско дело № 20221110158535 по
описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 31.08.2025 година град *
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети състав
На двадесет и девети април две хиляди двадесет и пета
година
В публично заседание
ПРЕДСЕДАТЕЛ : *
Секретар *
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия *
гражданско дело 58535 по описа за 2022 година на СРС, 155-и състав,
1
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Ю. М. К., с ЕГН **********, от гр.
*, ул. „*“ № * ет. 2, против В. Н. Я., с ЕГН **********, от гр. *, ул. „*“ № * ет. 1, за осъждане
на ответника да преустанови създаването на пречки за ищцата да упражнява в пълен обем
правото си на собственост върху собствения си недвижим имот, представляващ апартамент
на втори жилищен етаж от жилищна сграда, находяща се на адрес: гр. *, ул. „*“ № * заедно с
таванско помещение в същата сграда, като премахне изградена от ответника стена, с която е
преградил част от общия коридор на тавана и осигури достъп на ищцата, както и да
премахне незаконен строеж – пристройка на зимна градина към кафе-клуб-аперитив, като
освободи пространството под пристройката и осигури достъп през двора до входната врата
на къщата, претендира направените по делото разноски.
В исковата молба и в молбата с уточнения ищцата твърди, че е собственик на
апартамент, находящ се на втори жилищен етаж от жилищна сграда, находяща се на адрес:
гр. *, ул. „*“ № * заедно с таванско помещение в същата сграда, като притежава и 1/2
идеална част от общите части на жилищната сграда и 1/4 идеална част от дворното място,
върху което е построена сградата, а ответникът е собственик на първи жилищен етаж от
същата сграда, заедно с таванско помещение и 1/2 идеална част от общите части на
жилищната сграда и 1/4 идеална част от дворното място, върху което е построена сградата.
Също така твърди, че ответникът е преградил част от общото антре на тавана, изградил е
стена и е сложил врата, като по този начин препятства възможността на ищцата да ползва
общия коридор. Излага твърдения, че ответникът е предоставил под наем таванското си
помещение и заградения коридор. Ответникът изградил върху дворното място и незаконна
постройка за зимна градина без строителни книжа, което било установено от служители на
СРДНСК. С извършените от ответника действия се препятствал достъпът на ищцата през
двора до входната врата на къщата. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалните си представители, поддържа
исковата молба. Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявената искова
претенция и да отхвърли насрещния иск, претендира направените по делото разноски, прави
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответника В. Н. Я.. Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва
исковата претенция като неоснователна. Твърди, че изградената на тавана стена е от периода
1957 – 1960 г. и е резултат на договорка между * Н. – дядо на ответника и * – сестра на
дядото на ответника, които са били съсобственици на имота. Също така твърди, че
правоприемниците са започнали да владеят таванското помещение по същия начин, по който
е било владяно преди това от праводателите им. Не спори придобиване на имота от ищцата
и съпруга през 1993 г., като твърди, че към момента на придобиване на собствеността от
ищцата е имало преграда пред собствената на ответника част от таванското помещение и до
предявяване на иска всяка от страните е ползвала собствената част от таванското
2
помещение. Позовава се на постигнато споразумение между праводателите на страните за
разпределение ползването на таванското помещение. Оспорва изложените от ищцата
твърдения за препятстване на достъпа през двора до входната врата от изградената в
дворното място пристройка, която била търпим строеж. Сочи, че пристройка има изградена
и от ищцата в частта от имота към ул. „*“, за която липсват строителни книжа. Ангажира
доказателства.
В срока за отговор на исковата молба е предявен насрещен иск.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва
исковата молба, поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли исковата
претенция като неоснователна и недоказана, и да уважи насрещния иск, претендира
направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
С определение от 29.02.2024 г. съдът е приел за съвместно разглеждане предявения
насрещен иск от В. Н. Я. против Ю. М. К. за осъждане на ответницата да премахне
пристройка, изградена в частта от поземлен имот с идентификатор 68134.702.177 по
кадастралната карта и кадастралния регистър, одобрени със Заповед № РД-*138 от
24.07.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. *, местността *, откъм
ул. „*“, както и за осъждане на ответницата да отстрани вещите, складирани на стълбището
на сградата, както и да премахне стена, изградена в сутеренния етаж на сградата в
процесния имот, препятстваща достъпа на ищеца по насрещния иск до избените му
помещения.
В насрещния иск ищецът твърди, че е собственик на 1/4 идеална част от поземлен
имот с идентификатор 68134.702.177, а 1/4 идеална част от същия имот е собственост на Ю.
М. К. и съпруга й. Също така твърди, че ответницата по насрещния иск е изградила
пристройка в частта от имота откъм изхода към ул. „*“ без необходимите строителни книжа
и без съгласието на останалите съсобственици, като конструкцията на пристройката не е
безопасна и създава условия за събиране на боклуци и дъждовна вода, което причинява
неудобства на ответника за използване на дворното място и за достъп до сградата. Сочи, че е
собственик на апартамент на партерния етаж в западната страна на сградата, на избено
помещение, таванско помещение и на 1/2 част от общите части на сградата, като част от
общите част е стълбище, което свързва избените помещения, партерния, надпартерния етаж
и таванските помещения. Излага твърдения за складирани вещи от ответницата по
насрещния иск, които затрудняват възможността за преминаване по стълбището и до
собственото на ищеца по насрещния иск таванско помещение. Навежда твърдения за
неправомерно изграждане на стена в сутерена на сградата, препятстваща достъпа на ищеца
по насрещния иск до собственото му избено помещение. Сочи за складирани от ответницата
по насрещния иск вещи в заградената част, препятстващи достъп до собствените помещения
на ищеца по насрещния иск на ниво сутерен.
В законоустановения срок е постъпил отговор на насрещния иск по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответницата по насрещния иск Ю. М. К., с който оспорва насрещния иск.
Твърди, че пристройката, за която ищецът по насрещния иск излага твърдения, е преносима
3
покрита конструкция, която покрива пространство между къщата и калкана на съседния
блок. Посочената част от двора била превърната от ищеца по насрещния иск в склад към
заведението му. Изграждането на пристройката се наложило поради отказ на насрещната
страна на съсобственото място да бъде изградена нова жилищна сграда. От изградената в
съседния имот нова сграда се стичала вода и мазетата на съсобствената на страните сграда
се пълнели с вода и се задържал мухъл. Конструкцията била изградена с цел препятстване на
навлизащата от съседната сграда вода. Оспорва изложените твърдения от ищеца по
насрещния иск относно препятстване достъпа до сградата. Излага твърдения за незаконна
изграждане от насрещната страна на заведение, премахване на съществуваща врата към
двора и към къщата. Не оспорва наличието на вещи на стълбищната площадка на втория
етаж, но оспорва създаването на пречки за ползване на стълбището. Твърди, че ищецът по
насрещния иск и синът му са завзели нишата под стълбищното пространство и стълбищната
площадка на първия етаж и ги използват за складиране на вещи. Не оспорва наличието на
изградена стена в сутерена на сградата по работни проекти. Сочи, че след прекратяване на
дейността на заведението ищецът по насрещния иск е започнал да обитава изградената в
двора незаконна постройка, а част от пространството било преградено по негово желание за
изграждане на баня с тоалетна. Излага подробни съображения, ангажира доказателства.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. * от ЗС, направено е
искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал 3 от ГПК, както и възражения по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения заверен препис от Нотариален акт за продажба на недвижим имот
№ * том LLLXV, дело № 33598/1993 г. на нотариус при СРС, се установява, че * и Ю. М. К.
са придобили чрез сделка покупко-продажба собствеността върху апартамент на първи
надпартерен етаж от жилищна сграда на два етажа, находяща се в гр. *, местност *, ул. „*“
№ * заедно с избено помещение от две отделения, 1/2 идеална част от таванско помещение
от едно отделение със северозападно изложение, 1/2 идеална част от общото антре и клозета
на тавана, 1/2 идеална част от общите части на жилищната сграда, и 1/4 идеална част от
дворното място, върху което тя е построена.
От представения заверен препис от Заповед № 186 от 05.06.2002 г., издадена от *, се
установява, че е било забранено ползването на неприет по установения ред строеж „*“,
находящ се на адрес: гр. *, местност *, ул. „*“ № * с извършител В. Н. Я., копие от която е
било изпратено до Ю. М. К..
От представените от ответника писмени доказателства се установява, че на
21.11.1959 г. е бил сключен договор за доброволна делба на сграда, построена върху
съсобствено място, а от представения заверен препис от Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 34, том XXVII, дело № 4193/1983 г. на нотариус при СРС, се установява,
че В. Н. Я. е придобил чрез дарение от майка си 1/2 идеална част от апартамент, находящ се
в гр. *, на партерния етаж в сградата на ул. „*“ № * заедно с 1/2 идеална част от избено
4
помещение от две отделения, заедно с 1/4 идеална част от общото антре и клозет на тавана и
заедно с 1/8 идеална част от общите части на сградата и 1/8 идеална част от дворното място,
върху което е построена сградата. Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
* том LLVII, дело № 20861/1997 г. на нотариус при СРС, се установява, че В. Н. Я. е
придобил чрез дарение от баба си 1/2 идеална част от апартамент, находящ се в гр. *, на
партерния етаж в западната страна в сградата на ул. „*“ № * заедно с 1/2 идеална част от
избено помещение от две отделения, заедно с 1/2 идеална част от таванско помещение от
едно отделение с югозападно изложение, заедно с 1/4 идеална част от общото антре и клозет
на тавана и заедно с 1/8 идеална част от общите части на сградата и 1/8 идеална част от
дворното място, върху което е построена сградата.
От представения заверен препис от Скица на поземлен имот № 15-206225 от
25.02.2022 г., издадена от СГКК – гр. *, се установява, че В. Н. Я. е собственик на ¼ идеална
част от поземлен имот с идентификатор 68134.702.177, а от представения заверен препис от
Схема № 15-206235 от 25.02.2022 г., издадена от СГКК – гр. *, издадена за самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.702.177.2.1 се установява, че не са отбелязани данни
за собственици или носители на други вещни права.
Като доказателства по делото са представени жалби и сигнали до общинската
администрация, както и постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от
15.08.2023 г. на прокурор при СРП, а също и сигнал до *. От представения заверен препис от
съдебно удостоверение от 16.04.2024 г., издадено от АССГ, се установява, че в периода до
15.04.2024 г. няма образувани административни дела с жалбоподател В. Н. Я..
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза,
неоспорено от страните по делото, което съдът възприема като обективно и безпристрастно,
се установява, че съществуващите помещения в таванското пространство на сградата не са
регламентирани по никакъв начин в налични проекти, както и че всяка от страните владее
част от таванското помещение, която част е с характеристиките на самостоятелен обект, а
стената на общата тоалетна е във вида, в който сградата е построена. Съсобствено е
преддверието на ниво таван, в което се влиза от стълбището и води към т.нар. общ клозет и
обектите на страните по делото. Част от общото антре на тавана е преградено от В. Я. преди
придобиване на собственост от обектите от К. и *, като с преграждането се препятства
достъпа до обекта на таванското ниво на сградата, собственост на последните. Вещото лице
също така установява, че на таванския етаж има изградена преграда и врата в нея, която
прегражда част от общия коридор или преддверие, и тази стена не позволява ползването на
заграденото помещение – преддверие към хола, собственост на Я. и може да се ползва само
от него. Към съществуващия узаконен „Кафе-бар“ има изградена пристройка на „*, която
пристройка е с метална конструкция, като към времето на огледите е с дъсчена обшивка на
покрива. Фасадите към север и към изток съвпадат с границите на имота, и същите
представляват остъклени метални конструкции над зида на оградата. Липсват данни за
налични строителни книжа за промяна на предназначението на помещение в ресторант.
Пристройката не е въведена в експлоатация, издадена е заповед за забрана за ползване на
5
неприетия по установения ред строеж „*“, в т.ч. пристройка на зимна градина – II етап, но
заповедта не съдържа разпоредба за премахване на обекта. Установява се също така, че на
оградата откъм ул. * има изградена врата, която не затруднява достъпа до входната врата на
построената къща. Откъм изхода към ул. „*“ има изградена пристройка в поземлен имот с
идентификатор 68134.702.177, като през пристройката се осъществява достъп до владяното
от К. и * помещение в сутерена на сградата, собственост на Я., до което няма достъп откъм
собствените им помещения в сутерена. Вещото лице също така установява, че между
жилищната сграда и сградата в УПИ IV от К. и * са изградени два навеса с метална
конструкция с обща площ около 19 кв.м., за които не са установени строителни книжа. На
сутеренния етаж има изградена стена, която прегражда част от собственото на Я. избено
помещение. Новото помещение, получено след изграждане на тази стена, се ползва от К. за
склад за театрални декори. Извършеният строеж – постройка на зимна градина не е търпим
по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗД ЗИД ЗУТ. Установява се също така,
че в югозападната част на изградената от Я. постройка в двора има изградено санитарно
помещение /тоалетна/, което попада във владяната от К. и * част от имота. Достъп до
сутерена – мазетата на сградата може да се осъществява откъм входа на къщата и
стълбището.
В съдебно заседание вещото лице установява, че покривите на пристройката не
мокрят стените на сградите. От страната на улицата няма врати, поради което вещото лице е
назовало изграденото „навес“, като навес № 1 и навес № 2 физически се допират един до
друг. От навес № 1 няма непосредствен достъп до избено помещение/склад с площ от 14,39
кв.м. и за да се стигне до него трябва да се обиколи целия имот откъм улицата.
От разпита на свидетеля, че *, чиито показания съдът преценява по реда на чл. 172 от
ГПК, се установява, че същият живее в къщата на ул. „*“ от 1993 г. Сочи, че нямат достъп до
таванското помещение, което е общо, защото има изградени стени от ответника и таванското
помещение е заключено. Сочи, че на таванския етаж има едно общо помещение и една обща
тоалетна, както и че в сградата има две избени помещения. Не отрича, че е сменил вратата
на общата тоалетна на таванския етаж, като установява, че Я. е сменил патрона на вратата.
Съдът възприема показанията на свидетеля в посочената част като кореспондиращи с
останалите събрани по делото доказателства.
От разпита на свидетеля *, чиито показания съдът преценява по реда на чл. 172 от
ГПК, се установява, че живее на ул. „*“ № * на първия етаж, както и че на сутеренния етаж
има изградена стена. Сочи, че на всички етажи има реквизит, гардероб, шкафчета, които са
собственост на К. и *. Пристройката е била изградена от К. и *, и се ползва за склад.
Свидетелят установява, че таванският етаж се състои от две помещения – едното,
собственост на баща му /ответника/, а другото – на съседите, а общите масти са коридор и
баня с тоалетна. Установява, че * и Ю. сменили вратата на общата тоалетна. Съдът
възприема показанията на свидетеля в посочената част, като кореспондиращи с останалите
събрани по делото доказателства.
Ищецът Я., в отговор на въпроси по реда на чл. 176 от ГПК, установява, че
6
постройката в двора, на първия етап от строителството е била изградена само тоалетна. Не е
давал писмено разрешение за изграждане на стена, но се съгласил. Всеки от собствениците
има достъп до собствените избени помещения.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните правни
изводи:
По делото е безспорно установено, че ищцата и * са придобили правото на
собственост върху апартамент на втори етаж в сграда, находяща се на адрес: гр. *, ул. „*“ №
* заедно с прилежащите помещения, 1/2 идеална част от общите части на сградата и 1/4
идеална част от дворното място, а ответникът – правото на собственост върху апартамент на
първи етаж в същата сграда, заедно с прилежащите помещения, 1/2 идеална част от общите
части на сградата и 1/4 идеална част от дворното място. Спори се относно извършването на
действия от ответника по изграждане на стена, с която е преградена част от общия коридор
на тавана, както и изграждане на незаконен строеж – пристройка на зимна градина към
кафе-клуб-аперитив, както и заемане на пространството под пристройката и осигуряване на
достъп през двора до входната врата на къщата, които пречат на ищцата да упражнява в
пълен обем и необезпокоявано правото си на собственост. Спори за извършване на действия
от страните по делото, които пречат на насрещната страна да реализира правото си на
собственост в пълен обем.
По реда на чл. * от ЗС се осигурява защита на възможността носителят на право на
собственост върху вещ да упражнява това свое право в пълния му обем с оглед вида и
предназначението на тази вещ, като не се допуска неоснователно въздействие върху вещта
от трети лица, което да ограничава правата на собственика, създавайки му пречки да ползва
вещта според нейното предназначение. Функцията на иска е да отрече във всички тези и
други аналогични случаи неправомерността и да предотврати неоснователните действия,
поведение и състояние, както и премахване на последиците от тях. Искът може да се
упражни срещу всяко лице, което проявява неоснователните ограничаващи правото на
собственост въздействия. В този смисъл е и ТР № 31 от 06.02.1985 г. по гр. д. № 10/1984 г.
на ОСГК на ВКС.
Искът, основан на чл. * от ЗС, предоставя правна защита на правото на собственост
срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно
отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението,
но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта, в случая
недвижимия имот, според нейното предназначение, отдадено от собственика .
По първоначално предявената искова претенция, съдът намира следното:
Ищцата по първоначалния иск излага твърдения за изграждане на стена в таванското
помещение, с която е преградена част от общия коридор на тавана, както и за изграждане на
незаконен строеж – пристройка на зимна градина към кафе-клуб-аперитив, както и за
заемане на пространство под пристройката и осигуряване на достъп през двора до входната
врата на къщата.
7
От събраните по делото доказателства – писмени и гласни такива, включително и от
изслушаното заключение на вещото лице, се установява, че на таванския етаж има изградена
преграда и врата в нея, която прегражда част от общия коридор или преддверие, и тази стена
не позволява ползването на заграденото помещение – преддверие към хола, собственост на
Я. и може да се ползва само от него. Видно от заключението съществуващите помещения в
таванското пространство на сградата не са регламентирани по никакъв начин в налични
проекти. Горното налага извод, че с извършените от ответника действия по изграждане на
преградна стена и поставяне на врата е бил препятстван достъпа на ищцата до общо
помещение. Съобразно с чл. 37 от ЗС придадените към етажи или части от етажи помещения
в тавана могат да принадлежат на отделни собственици. От представените по делото
писмени доказателства се установява, че ответникът е придобил 1/2 идеална част от таванско
помещение от едно отделение с югозападно изложение и 1/2 идеална част от общото антре и
клозета на тавана, а ищцата – при режим на СИО е придобила 1/2 идеална част от таванско
помещение от едно отделение със северозападно изложение и 1/2 идеална част от общото
антре и клозета на тавана. Ето защо за съда се налага извод, че страните по делото са
собственици на по 1/2 идеална част от таванското помещение, което е общо, като ищцата и
съпругът имат право да ползват северозападната част от таванското помещение, а
ответникът – югозападната част на същото.
Съобразно разпределената доказателствена тежест по чл. 154 от ГПК ответникът не
доказа промяна предназначението на таванското помещение или промяна начина на
ползването му. Извършването на действия от страна било на ответника, или пък от
праводателите му, за което вещото лице прави заключение на л. 15 от експертизата, налага
извод, че е препятстван достъпа на ищцата до общото помещение, поради което претенцията
в посочената част е основателна и доказана и следва да бъде уважена.
По отношение на изграждане на незаконен строеж – пристройка на зимна градина
към кафе-клуб-аперитив съдът намира следното: От заключението на вещото лице се
установява, че има изградена пристройка на „* към съществуващия узаконен „Кафе-бар“ /“*/
с дата 10.06.1998 г. от главния архитект на район „* за одобряване на узаконяване на първи
етап – кафе-клуб-аперитив, на основание чл. 162 от ЗТСУ, чл. 302 ППЗТСУ във връзка с чл.
145 от ППЗТСУ. В одобрените чертежи е изобразена пристройка на „*, означена като втори
етап, но не е включена в записа за одобряване на узаконяване. Вещото лице също така
установява, че е налице заповед от * за забрана ползването на неприетия по установения ред
строеж „*“, в т.ч. пристройка на зимна градина – втори етап, но същата не съдържа
разпоредби за премахване на обекта. За съда се налага извод, че ответникът е предприел
действия по узаконяване на пристройката, но процедурата по приемане на строежа не е
извършена по установения ред, и не е довършена. Ето защо съдът намира, че с действията си
ответникът не е ограничил правата на ищцата, поради което в тази част претенцията следва
да бъде отхвърлена като недоказана.
По отношение на претендираното осигуряване на достъп през двора до входната
врата на къщата, съдът намира следното:
8
От заключението на вещото лице безспорно се установява, че на оградата откъм ул. *
има изградена врата, но тя не затруднява достъпа до входната врата на построената къща. По
делото не беше доказано, че ответникът е извършил действия по заемане на пространство
под пристройката, което препятства ищцата да ползва същото. Ето защо за съда се налага
извод, че ищцата има достъп до къщата, поради което и претенцията в тази й част следва да
бъде отхвърлена като неоснователна, а претенцията за освобождаване на пространство под
пристройката следва да бъде отхвърлено като недоказано.
По отношение на предявения насрещен иск, съдът намира следното:
Ищецът по насрещния иск излага твърдения за изграждане на пристройка в частта от
поземления имот откъм изхода към ул. „*“, както и за складиране на вещи по стълбището на
сградата, а също и за изграждане на стена в сутеренния етаж на сградата на процесния имот,
препятстваща достъпа до избените помещения на ищеца.
От събраните по делото доказателства – писмени и гласни такива, както и от
заключението на вещото лице се установява, че откъм изхода към ул. „*“ има изградена
пристройка в поземлен имот с идентификатор 68134.702.177, като пристройката е била част
от бара, представлява част от т.нар. „*, изградена от Я.. През процесната пристройка се
осъществява достъп до владяното от К. и * помещение в сутерена на сградата, собственост
на Я., до което няма достъп откъм собствените им помещения в сутерена. Вещото лице също
така установява, че между жилищната сграда и сградата в УПИ IV от К. и * са изградени два
навеса с метална конструкция с обща площ около 19 кв.м., за които не са установени
строителни книжа. Вътрешният навес се намира непосредствено под прозорците на
апартамента на Я.. За съда се налага извод, че ответницата по насрещния иск, съобразно с
разпределената доказателствена тежест не доказа наличие на строителни книжа, въз основа
на които е изградила процесната пристройка. Искът като основателен и доказан в
посочената част следва да бъде уважен.
По отношение на създаването на пречки посредством складиране на вещи по
стълбището на сградата, съдът намира следното:
От събраните по делото гласни доказателства се установи, че на всички етажи има
реквизит, гардероб, шкафчета, които са собственост на К. и *. В отговора на насрещната
искова молба ответницата не оспорва наличието на вещи на стълбищната площадка на
втория етаж, но оспорва създаването на пречки за ползване на стълбището. Стълбите и
площадките по смисъла на чл. 38 от ЗС са общи части и по своето предназначение се
различават от складовите помещения, за която цел се използват прилежащите към основното
жилище избени и тавански помещения. Отделно от това стълбите имат предназначение и
като път за евакуация при възникване на пожар в сградата, а наличието на вещи, за чиято
собственост не се спори, създават пречки за една евентуална навременна евакуация при
възникнал пожар. Ето защо съдът намира иска в тази му част за основателен и доказан,
поради което следва да бъде уважен.
По отношение на създадените пречки от ответницата по насрещния иск, състоящи се
в изграждане на стена в сутеренния етаж на сградата на процесния имот, препятстваща
9
достъпа до избените помещения на ищеца, съдът намира следното:
От събраните по делото доказателства, включително и от изслушаното заключение на
вещото лице по назначената експертиза се установява, че на сутеренния етаж има изградена
стена, която прегражда част от собственото на Я. избено помещение. Новото помещение,
получено след изграждане на тази стена, се ползва от К. за склад за театрални декори.
Ответницата по насрещния иск, чиято е доказателствената тежест по чл. 154 от ГПК, не
доказа наличието на строителни книжа за извършване на преустройство и изграждане на
процесната стена. Ето защо съдът намира претенцията в посочената част за основателна и
доказана, поради което следва да бъде уважена.
По отношение на направеното искане от процесуалния представител на ищцата по
първоначалния иск за присъждане на направените по делото разноски, същото съдът намира
за основателно по чл. 78, ал. 1 от ГПК съразмерно на уважената част от исковата претенция,
като в полза на ищцата следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер
на 695 лв., от които: сумата от 95 лв. – платени държавни такси, сумата от 900 лв. – платено
възнаграждение за вещо лице и сумата от 400 лв. – платено адвокатско възнаграждение. В
случая по повод направеното от процесуалния представител на ответника възражение по чл.
78, ал. 5 от ГПК съдът е намалил адвокатското възнаграждение от 1 600 лв. на 400 лв. при
съобразяване на фактическата и правната сложност на делото.
По отношение на направеното от процесуалния представител на ответника по
първоначалния иск искане за присъждане на направените по делото разноски, съобразно с
чл. 78, ал. 3 от ГПК, същото се явява основателно, съразмерно с отхвърлената част от
исковата претенция, но с оглед липсата на доказателство за размера на уговореното и
платеното адвокатско възнаграждение по първоначалния иск, разноски в полза на ответника
не следва да бъдат присъждани.
По отношение на направеното искане от процесуалния представител на ищеца по
насрещния иск за присъждане на направените по делото разноски, същото съдът намира за
основателно по чл. 78, ал. 1 от ГПК съразмерно на уважената част от исковата претенция,
като в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер
на 693,30 лв., от които: сумата от 80 лв. – платена държавна такса, сумата от 600 лв. –
платено възнаграждение за вещо лице и сумата от 13,30 лв. – такси за превод. Ищецът по
насрещния иск има право на възнаграждение и за адвокат, но с оглед липсата на
доказателство за размера на уговореното и платеното адвокатско възнаграждение по
насрещния иск, разноски в полза на ищеца по насрещния иск не следва да бъдат
присъждани.
По отношение на направеното от процесуалния представител на ответницата по
насрещния иск искане за присъждане на направените по делото разноски, съобразно с чл. 78,
ал. 3 от ГПК, същото се явява неоснователно, поради което разноски в полза на ответницата
по насрещния иск не следва да бъдат присъждани.
С оглед на гореизложеното, Софийски районен съд, 155-и състав,
10
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА В. Н. Я., с ЕГН **********, от гр. *, ул. „*“ № * ет. 1, на основание чл. *
от ЗС, по предявения иск от Ю. М. К., с ЕГН **********, от гр. *, ул. „*“ № * ет. 2, против
В. Н. Я., с ЕГН **********, от гр. *, ул. „*“ № * ет. 1, да прекрати неоснователните
действия, като премахне изградена стена, с която е преградил част от общия коридор на
тавана и да осигури достъп на ищцата, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявената искова
претенция в останалата й част.
ОСЪЖДА Ю. М. К., с ЕГН **********, от гр. *, ул. „*“ № * ет. 2, на основание чл. *
от ЗС, по предявения насрещен иск от В. Н. Я., с ЕГН **********, от гр. *, ул. „*“ № * ет. 1,
против Ю. М. К., с ЕГН **********, от гр. *, ул. „*“ № * ет. 2, да прекрати неоснователните
действия, като премахне изградена пристройка в частта от поземлен имот с идентификатор
68134.702.177, находящ се в гр. *, местността *, откъм ул. „*“, както и да отстрани вещите,
складирани на стълбището на сградата, а също и да премахне стена, изградена в сутеренния
етаж на сградата в процесния имот, препятстваща достъпа на ищеца по насрещния иск до
избените му помещения.
ОСЪЖДА В. Н. Я., с ЕГН **********, от гр. *, ул. „*“ № * ет. 1, ДА ЗАПЛАТИ на Ю.
М. К., с ЕГН **********, от гр. *, ул. „*“ № * ет. 2, по първоначалния иск, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, сумата от 465 лв. /четиристотин шестдесет и пет лева/, представляващи
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Ю. М. К., с ЕГН **********, от гр. *, ул. „*“ № * ет. 2, ДА ЗАПЛАТИ на
В. Н. Я., с ЕГН **********, от гр. *, ул. „*“ № * ет. 1, по насрещния иск, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, сумата от 63*30 лв. /шестстотин тридесет и девет лева и тридесет
стотинки/, представляващи направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчване на
препис на страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11