МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
ПО НОХД № 207 ПО ОПИСА ЗА 2017 Г. НА ВАРНЕНСКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ
Варненският окръжен прокурор е внесъл в съда
обвинителен акт срещу подсъдимия Н.Й.Й., ЕГН ********** по обвинение за извършено от него престъпление от общ характер,
наказуемо чл. 343 ал.1 б.”В” от НК, за това, че на 18.03.2016 г. в град Варна, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил "Пежо 306" с peг. № ****,
нарушил правилата за движение - чл.21, ал.1 от ЗДвП; чл.65, т.3 и т.6 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца
Любомир Иванов Алексиев.
Предвид разпоредбата на чл. 370 ал. 1 и 2 от НПК, съдът служебно насрочи предварително изслушване по делото.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението и предлага да бъде постановена осъдителна присъда при условията на чл. 58А вр.чл. 54 от НК, като на подс. Й. бъде наложено наказание
„Лишаване от свобода” в рамките между минималния и средния размер, предвиден в
закона, а именно около 3 години, което да бъде намалено с 1/3. Моли съда да
наложи кумулативно предвиденото наказание „Лишаване от право да управлява МПС“
в максимален размер. В случай ,че съдът прецени да отложи наказанието на основание
чл. 66 от НК, моли да наложи максимален изпитателен срок.
Защитникът
на подс. Й. - адв. Т.К. не оспорва фактите по делото и сочи, че същите са
безспорно установени. Заявява, че поздащитният му е
наясно, че е причинил смъртта на пострадалия - за това и признава фактите в
обвинителния акт и приема да си понесе наказанието. Същият действително е
отишъл на местопроизшествието веднага, видял е, че човекът е починал, не е
успял да му окаже помощ. Защитникът счита, че освен чистото съдебно минало на
подсъдимия, като смекчаващи вината обстоятелства може да се включи и младата
възраст, и поведението на подсъдимия, както и добрите му характеристични данни.
Моли съда да наложи наказание около и под минималния размер при установяване на
възможност за приложението на чл. 55 от НК.
Подсъдимият Й. призна изцяло фактите, описани
в обвинителния акт, изрази желание да бъде проведено съкратено съдебно
следствие по реда на чл. 370 т. 2 от НПК и даде съгласие да не се събират
доказателства по отношение на тези факти. В последната си дума изказва
съжаление за стореното и моли съда за наказание в минималния размер.
От фактическа страна съдът счита за установени следните обстоятелства:
Подс. Н.Й.
бил правоспособен водач от 2010г. за категориите «В, М». Същият притежавал лек автомобил марка
"Пежо 306" с peг. № ****.
На 18.03.2016 г. сутринта, подс. Й.
управлявал личния си лек автомобил марка "Пежо 306" с peг. № ****, по бул. „Цар Освободител" в гр. Варна. В
автомобила била и приятелката му свид. П.Г..
Времето било сухо, слънчево и студено, с
нормална за сезона и часовия диапазон видимост. Пътното платно — сухо, с нова
асфалтова настилка, без дупки, неравности и следи от ремонт. Двамата пътували в
посока Икономически университет – гр. Варна. Пред тях се движел автомобил марка
„Мерцедес МЛ" с неустановена регистрация, а пред него – друг автомобил,
който бил висок. В участъка на пътя след пешеходния светофар на булеварда,
подс. Й. започнал плавно да се престроява в дясната лента на движение, въпреки
че имало площ, защрихована с коси успоредни линии М 15, забраняващи движението
на ППС, предхождана от стрелки за насочване М 12, указващи на водачите, че трябва
да преминат в съседната пътна лента. Тогава подс. Й. забелязал стоп светлините
на предните коли и веднага след това - пешеходец, който изскочил пред предния
автомобил на пътното платно в района на газостанция „Кава газ" към находящата се
на отсрещната страна на пътя автобусна спирка. Същият пресичал пътя отляво
надясно спрямо посоката на движение на автомобила на подсъдимия. В този момент Й.
реагирал със спиране, но не могъл да предотврати катастрофата. Той блъснал
пресичащия Любомир Алексиев. Тялото му било хвърлено върху автомобила, като
счупило предното панорамно стъкло и било носено известно разстояние, след което
изхвърлено оттам напред и вдясно, в резултат на ускорението, получено от
движението на автомобила. Пострадалият Алексиев паднал на земята и не
помръднал.
Пътно-транспортното произшествие било
възприето от свид. Е.К.. Тя не могла да види
единствено момента на удара, но възприела шума от него и полета на тялото на
пострадалия над автомобила до падането му на земята. Видяла и поведението на
водача на автомобила, предизвикал катастрофата – подс. Й. след спирането на
колата си излязъл от нея и се доближил до пешеходеца. Погледнал го и поклатил с
глава към свид. Г.. Свид. К.
възприела този жест като констатация на смъртта на пострадалия. Свид. Г. се разплакала и позвънила на тел. 112, за да
съобщи за катастрофата. По време на разговора с оператора съобщила през сълзи,
че пешеходецът е загинал. След като видяла, че приятелката на подс. Й. телефонира
на 112, решила да не звъни и тя на 112. Наблюдавала произшествието до
пристигане на полицията, след което дошъл и автобусът ѝ и тя потеглила в
посоката, от която идвал автомобилът на подс. Й..
Свидетел на събитията непосредствено след
катастрофата бил и И.В.С., работещ на бензиностанцията от другата страна на
пътното платно. След като чул звука от удар, отишъл на място да занесе вода на
подс. Й. и свид. Г.. Същите му разказали, че не са
забелязали внезапната поява на пътното платно на пострадалия пешеходец. Той също разбрал, че пешеходецът
Алексиев е починал. В последствие на място пристигнали полиция и линейка.
В хода на досъдебното производство била
назначена автотехническа експертиза, чието заключение не било прието от
наблюдаващият прокурор. Била назначена повторна
автотехническа експертиза от заключението на която е видно, че подс. Й.
управлявал автомобила си със скорост, значително по-висока от разрешената в
градски условия. На база обективни находки на местопроизшествието - спирачни
следи и побитости по автомобила, вещото лице
изчислило скорост от 71.96 км/ч в момента, в който подсъдимият реагирал на възприетата
от него промяна в пътната обстановка, свързана с наличието на пешеходец на
пътното платно пред автомобила. При избраната от подс. Й. скорост от порядъка
на 72 км/ч, опасната зона за спиране на автомобила му била в порядъка на 64.46
м. Близо два пъти по-малка би била тя - 36.86 м., ако подсъдимият би се движил
с разрешената скорост от 50 км/ч. Тя е значително по-малка и от разстоянието,
от предната част на автомобила до мястото на удара, когато водачът е предприел
аварийно спиране - 47.30 м. Според вещото лице, причините за настъпването на
ПТП са две: техническата невъзможност на водача на лекия автомобил да възприеме
от достатъчно разстояние и да реагира своевременно на появата на пешеходеца
върху пътното платно, съчетано с движението на автомобила със скорост, която е
довела до опасна зона на спиране по-голяма от разстоянието на пряката зона на
виждане. Съдът приобщи към доказателствата по делото експертизата по реда на
чл. 283 от НПК.
По делото била назначена съдебно медицинска експертиза, която съдът кредитира изцяло, като в
заключението ѝ се установява причината за смъртта на Любомир Алексиев -
съчетана травма на глава, гръден кош, корем и крайници, като водеща причина е
тежката гръдна травма, включваща разкъсвания на белите дробове, множество
контузии на белите дробове двустранно, аспирация на кръв в белите дробове,
двустранен пневмоторакс. Видно от заключението,
описаните в СМЕ наранявания биха могли да се получат при ПТП, в което
пострадалият е участвал като пешеходец и е бил блъснат от МПС отдясно наляво
спрямо посоката му на движение, качен на предния капак на автомобила и
изхвърлен на пътното платно след удар в предното панорамно стъкло. Такъв
механизъм на произшествието е описан и от назначената автотехническа
експертиза, коментирана по-горе. Съдът приобщи към доказателствата по делото
експертизата по реда на чл. 283 от НПК.
Видно от съответните медицински изследвания,
нито пострадалият, нито подсъдимият са били употребили алкохол преди
пътнотранспортното произшествие.
Гореизложената фактическата обстановка се установява по категоричен и
безспорен начин от събрания на ДП доказателствен материал, приобщен по реда на
чл. 283 от НПК - постановление за привличане на обвиняем /л.47-48/, протокол за
разпит на обвиняем /л.49/, протоколи за разпит на свидетели /лист 51-58/,
протокол за оглед на местопроизшествие от 18.03.2016г. /изготвен ръкописно
л.8-13/, скица към протокола за оглед /л.14/, фотоалбум от 18.03.2016г.
/л.15-23/, протокол за оглед на местопроизшествие
от 20.10.2016г. /ръкописно изготвен
л.24-25/, скица към протокола за оглед
/л.26-29/, скица към протокола за оглед /л.32/, фотоалбум от 20.10.2016г. /л.33-46/, химическа
експертиза /л.59-63/, съдебно-медицинска експертиза /л. 64-69/, автотехническа
експертиза /л. 78-88/, , справка от МВР, Дирекция “Национална система 112-МВР“,
Районен център 112-Варна /л.90/, докладни записки, протокол за разпит на
свидетел /л.101/, удостоверение за наследници, акт за смърт, копия от
застрахователна полица, документи за правоуправление на МПС, свидетелство за
регистрация част І, удостоверение за техническа изправност на ППС, констативен
протокол за ПТП / л. 110-114/, 1 бр.
справка за съдимост /л. 163/, 1 бр. разписка за върнати вещи /л. 115/, декларации за възнаграждение на вещи лица,
копия от документи за самоличност, протоколи за предявяване на разследване
/л.155-160/, постановление на ВОП за оставяне без уважение направените искания
от защитата на подс. Й.- адв. М.Р. при предявяване на
разследването.
Доказателствата по делото – установени от
гласни и писмени доказателствени средства, надлежно събрани и проверени в хода
на досъдебното производство, установяват по несъмнен начин фактите, които са
очертани в обвинителния акт и признати от подс. Й., като се подкрепят и
допълват.
Безспорно е налице виновно поведение на подс. Й., който
нарушавайки правилата за движение, а именно тези разписани в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП: "При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: за
населено място 50 км/ч., като се е движел с около 71.96 км/ч; чл. 65, т. 6 от ППЗДвП: „Коси успоредни линии" - М15, които
обозначават площ, забранена за движение на пътни превозни средства и чл. 65, т.
3 от ППЗДвП: "Стрелки за насочване М 12",
които указват на водачите, че трябва да преминат в съседната пътна лента, по
непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца Любомир Иванов Алексиев.
Установено е по
несъмнен начин, че произшествието е настъпило, след като подсъдимият Й. е
управлявал автомобила си със скорост от 71.96 км/ч., която не е била разрешена
за движение в населено място. Тази скорост е била и несъобразена, съгласно
Решение № 331/2013г. на І Н.О. на ВКС.
На следващо място
свидетелските показания са в насока, че свидетелите са чули силен удар и
спирачки, след което са възприели, как тялото лети високо във въздуха и пада на
земята. Свид. Б.А.- сестра на починалия Алексиев е
дала показания относно навиците на брат си и обичайния му маршрут на движение
на път за работа.
По отношение на
автотехническите експертизи съдът намира, че следва да кредитира заключението
на повторната, тъй като същата е подробна, задълбочена и всеки един от
параметрите е анализиран и включен във формула за съответното изчисление по
посочената методика, която вещото лице е използвало.
Така установените фактически обстоятелства
мотивираха съда да приеме от правна страна, че подсъдимият Н.Й.Й. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.343, ал.1, б.„в" НК тъй като на 18.03.2016 г. в град Варна, при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил "Пежо 306" с peг. № ****,
нарушил правилата за движение - чл.21, ал.1 от ЗДвП; чл.65, т.3 и т.6 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца
Любомир Иванов Алексиев.
От обективна страна подс. Й. е извършил
фактически действия по "управление на автомобила", което съгласно
константната практика на Върховния съд е "всяка една манипулация и
боравене с уредите, приборите и механизмите му";
Безспорно се установи, че при управлението на
лекия автомобил подс. Й. се е движил със скорост от 71.96 км/ч., с
което е нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; предприел
маневра престрояване
в дясната лента на движение, въпреки че имало площ, защрихована с коси
успоредни линии М 15, забраняващи движението на ППС, предхождана от стрелки за
насочване М 12, указващи на водачите, че трябва да преминат в съседната пътна
лента и с това е нарушил правила за движение по
пътищата, а именно: чл. 65, т. 6 от ППЗДвП:
„Коси успоредни линии" - М15, които обозначават площ, забранена за
движение на пътни превозни средства и чл. 65, т. 3 от ППЗДвП:
"Стрелки за насочване М 12", които указват на водачите, че трябва да
преминат в съседната пътна лента.
Следва да се отбележи поведението на пострадалия, който предприел пресичане на
необозначено за пешеходци място, без да се съобрази с наличието на превозни
средства и тяхната скорост. Но
преди всичко настъпилото ПТП е именно в следствие на извършените от подс. Й.
горепосочени нарушения, с които е причинил по непредпазливост смъртта на Любомир
Иванов Алексиев.
От субективна страна деянието е било извършено при форма на вина –
брежност по смисъла на чл. 11 ал. 3 от НК.
Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е
бил длъжен с оглед задължението си да спазва правилата за движение, визирани в
ЗДП и е могъл да ги предвиди.
Като причини за осъществяване на деянието
съдът възприе несъобразяване с правилата за безопасност на движението в
градски условия.
При
определяне на съответното на стореното наказание по отношение на подсъдимия
съдът съобрази следното:
С оглед принципа на индивидуализация на
наказанието, съдът отчита като смекчаващи отговорността на подсъдимия Й. следните обстоятелства - чисто съдебно
минало,
добрите му характеристични данни,
проявена самокритичност и изразяване на съжаление за извършеното. Като всичко
това навежда на извода за ниска степен на обществена опасност на личността на
дееца.
Съдът отчита и липсата на отегчаващи
отговорността обстоятелства.
При обсъждане вида и размера на
наказанието, което следва да бъде наложено на подс. Й. съдът споделя
становището на прокурора, че следва наказанието „Лишаване от свобода“ да бъде
отложено по реда на чл. 66 от НК, като не счита, че „…самоцелното
вкарване в затвора на човек би въздействало предупредително върху обществото…“. Санкцията
трябва да бъде индивуализирана и съобразена с
особеностите на неговата конкретна личност, на характеристикита
на деянието, извличими от доказателствата по делото.
Недопустимо е решението на съда да е резултат на външни за делото фактори, а да
не почива на базата на доказателствата; то не може да се базира на
предположения, хипотези или факти от действителността, несвързани с предмета на
делото, но създаващи определени негативни внушения. За безпристрастността на
съда се изисква той да не си позволява да бъде повлиян от информация извън
съдебната зала, от общественото мнение, от какъвто и да е било натиск, а да основава
мнението си на обективните аргументи, представени в хода на процеса.
Наказателната
репресия не се осъществява самоцелно, като основното й предназначение е
насочено към личността на дееца и въздействието върху него, докато
ефективността на санкцията от гледна точка на обществената й значимост винаги е
поставена в пряка зависимост от повлияването на индивида като субект на
конкретната наказателна отговорност. Затова и поставянето на подс. Й. в
изолация от семейство, трудова среда и обществен живот не би допринесла за
благото но когото и да било. Превантивен и възпиращ ефект по отношение на
останалите членове на обществото би постигнало единствено справедливото
наказание. В този смисъл съдът приема становището на защитата, че при
определянето на наказанието трябва да се изследват младата възраст, и
поведението и добрите характеристични данни на подсъдимия.
Съдът, като взе предвид процедурата по която
протече наказателното производство, а именно по реда на гл.ХХVІІ – чл. 371 т.2
от НПК на основание чл.373 ал.2 от НПК, приложи разпоредбата на чл. 58А ал.1 вр. чл.54 от НК, като съдът отчете липсата на предпоставките на чл.55 от НК- а
именно липсата на многобройни
или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства,
предвид степента на обществената опасност на деянието и дееца. В този смисъл съдът
наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок
от ДВЕ
ГОДИНИ, което след като
приложи разпоредбата на чл. 58А ал.1 от НК го редуцира с 1/3, поради което му
наложи наказание „Лишаване от
свобода” за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
Предвид
данните за личността на подсъдимия съдът счита, че за постигане целите на чл.
36 от НК спрямо него не е нужно изолирането му от обществото. Установените
смекчаващи отговорността обстоятелства очертават подсъдимия Й. като човек,
който успешно е интегриран в обществото и допринася за неговото положително
развитие, спрямо когото не е обществено оправдано, нито целесъобразно за
неговото поправяне и за постигане целите на наказанието да бъде изолиран от
нормалната му семейна, трудова и социална среда. Предвид горното и в
съответствие с изискванията на чл. 66 от НК съдът отложи изпълнението на
наказанието “Лишаване от свобода” с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано
от влизане на присъдата в сила.
Съобразявайки и императивната разпоредба на
чл.343Г от НК съдът наложи на подсъдимия кумулативно и наказание „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ. Срокът на наказанието бе
съобразен с неизменната и константна съдебна практика /Постановление №
1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС/, където се приема, че
срокът на наказанието лишаване от право за управление на моторно превозно
средство не може да бъде по-кратък от срока на наказанието лишаване от свобода,
когато се налагат заедно. Този извод се прави от разпоредбата на чл. 49, ал. 3 НК, според който осъденият не може да ползва правата, от които е лишен,
независимо че срокът е изтекъл, преди да е изтърпял наказанието лишаване от
свобода за същото престъпление; Решение № 23 от 13.VI.1988 г. по н. д. № 19/88
г., ОСНК, Решение № 91 от 27.04.2016 г. на ВКС по н. д. № 297/2016 г., II н.
о., НК.
Първоинстанционният съд прецени, че
с така наложените по вид и размер наказания ще бъдат реализирани в пълна степен
целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
На основание чл.189, ал.3 от НПК
съдът осъди подс. Колев да заплати направените по делото разноски в размер на 721,91 лв.
в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР-Варна.
Водим
от изложеното съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ при ВОС: