№ 721
гр. Перник, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. А.ова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20231720100328 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Е. К. К. срещу „Топлофикация
Перник“ АД. Ищецът твърди, че в полза на ответника е бил издаден изпълнителен лист
на 17.01.2011 г. по ч.гр.д.№ 5275/2009 г. на Районен съд Перник, по силата на която
той е осъден да заплати на „Топлофикация-Перник“ АД суми за ползвана, но
незаплатена топлинна енергия. Твърди, че въз основа на този изпълнителен лист е
било образувано и.д. № 624/2021 г. по описа на ЧСИ С. .Б като в рамките на
принудителното изпълнение в периода от 29.03.2021 г. до 30.06.2021 г. е събрана сума
в общ размер на 660,26 лева, от която в полза на взискателя, сега ответник, е преведена
сума в размер на 600,26 лева, а в полза на ЧСИ са разпределени разноски в размер на
60,00 лева.
Твърди, че с влязло в сила решение, постановено по гр.д. 1270/2021 г. по описа
на Районен съд Перник, съдът е признал за установено във взаимоотношенията между
страните, че сумите по посочения изпълнителен лист са недължими като погА.и по
давност, считано от 26.05.2016 г. Ето защо счита, че събраната сума в размер на 600,26
лева са причинени му вреди, алтернативно ответникът се е обогатил неоснователно.
Твърди, че за проучване и съдействие на и.д. №№ 119/2019 г. и 624/2021 г. е
заплатил на адвокат по 300,00 лева за всяко едно от делата, поради което са му
причинени вреди. Счита за причинена вреда и сумата в размер на 60,00 лева,
разпределени разноски за ЧСИ по и.д. № 624/2021 г. С оглед на изложеното моли съда
да осъди ответника да му заплати сума в общ размер на 1260,26 лева (600,26 лева
недължимо събрана в рамките на и.д. № 624/2021 г., 600,00 лева заплатен адвокатски
хонорар за проучване и съдействие по две изпълнителни дела и 60,00 лева
разпределени разноски за ЧСИ по и.д. № 624/2021 г.), както и обезщетение за забава в
общ размер на 230,00 лева, считано от датата на всяка удръжка извършена в рамките на
и.д. № 624/2021 г. до 30.01.2023 г., както и от деня на заплащане на адвокатски хонорар
– 12.03.2021 г. до 30.01.2023 г.
Претендира разноски.
1
В съдебно заседание поддържа част от предявените искове, като прави отказ от
иск в размер на 105,24 лева, представляващи обезщетение за забава върху претенцията
за осъждане на ответника да му заплати сума в размер на 600,26 лева, формирана в
периода от всяка удръжка, извършена в рамките на и.д. № 624/2021 г. до 30.01.2023 г.,
който следва да бъде прекратен.
Ответникът не е депозирал отговор в срок. В съдебно заседание оспорва
исковата претенция, като моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени осъдителни
искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца суми както следва: по иска с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД в размер на 600,26 лева, получена от
ответника на отпаднало основание; по чл. 59 ЗЗД в размер на 60,00 лева – обогатяване
на ответника, спестявайки разход – разноски по незаконосъобразно принудително
изпълнение, по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД в размер на 600,00 лева - вреди, изразяващи
се в заплащане на адвокатско възнаграждение за проучване на 2 бр. изпълнителни дела
и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума в размер на 125,34 лева (след депозираното частично
оттегляне) обезщетение за забава върху сумата от 600,00 лева - вреди, изразяващи се в
заплащане на адвокатско възнаграждение от датата на всяко плащане до 30.01.2023 г. и
върху сумата от 60,00 лева спестявайки разход за ответника за периода от 20.05.2021 г.
до 30.01.2023 г.
От приложените по делото писмени доказателства се установи, че с влязло в
сила на 13.07.2021 г. решение, постановено по гр. д. № 1270/2022 г. по описа на
Районен съд Перник е признато за установено, че в полза на ответника не съществува
изпълняемо право (право на принудително изпълнение) спрямо ищеца за сумата от
2628,37 лева за доставена топлинна енергия в периода от 01.06.2007 г. до 30.04.2009 г.,
законна лихва за забава в размер на 3126,73 лева за периода 30.07.2007 г. до 14.10.2009
г. и 152,31 лева разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 17.01.2011 г.
по ч.гр.д.№ 5275/2009 г. на Районен съд Перник, поради погасяването им по давност.
Производството по гр. д. № 1270/2022 г. по описа на Районен съд Перник е
образувано на 18.03.2021 г. От приложените като доказателства към гр. д. № 1270/2022
г. по описа на Районен съд Перник изпълнителни дела се установява, че въз основа на
изпълнителен лист от 17.01.2011 г., на 10.03.2011 г. е било образувано и.д. № 119/2011
г. по описа на ЧСИ Е.Д.. По това изпълнително дело е приложено пълномощно и
договор за правна защита между ищеца и процесуалния му представител, от който се
установява, че сума в размер на 300,00 лева е заплатена на посоченото основание.
От приложените като доказателства към гр. д. № 1270/2022 г. по описа на
Районен съд Перник изпълнителни дела се установява, че въз основа на изпълнителен
лист от 17.01.2011 г., на 15.02.2021 г. е било образувано и.д. № 624/2021 г. по описа на
ЧСИ С. .Б. По това изпълнително дело е приложено пълномощно и договор за правна
защита между ищеца и процесуалния му представител, от който се установява, че сума
в размер на 300,00 лева е заплатена на посоченото основание
От представеното по делото удостоверение, издадено от ЧСИ С. .Б се установи,
че в рамките на образуваното по неговия опис и.д. № 624/2021 г. въз основа на
горепосочения изпълнителен лист в периода от 29.03.2022 г. до 30.06.2022 г. е събрана
сумата в размер на 660,26 лева, от която 600,00 са преведени на ответника, а 60,00 лева
е постъпила по сметка на ЧСИ за разноски по изпълнението.
2
Налице са данни и за други, събрани от ищеца в рамките на и.д. № 624/2021 г.
суми след 22.07.2022 г., но те са извън предмета на производството, а и ищецът е
заявил, че те са възстановени от съдебния изпълнител, както е удостоверено.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. трето и чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи пълно и главно, че сума от 600,26 лева е
заплатена/принудително събрана от него и е получена от ответника, както и че е
налице обогатяване на ответника за сума в размер на 60,00 лева. За да бъде оставена
без уважение исковата претенция, ответникът следва да установи основанието, на
което е получил сумата - същата е законосъобразно събрана в рамките на
принудително изпълнение.
При така установените обективно доказани факти, настоящият състав приема, че
предявените искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца суми в размер на
600,26 лева - дадено на отпаднало основание и 60,00 лева – обогатяване на ответника
са основателни и следва да бъдат уважени изцяло. Това е така, защото по делото
безспорно се установи, че в полза на ответника е съществувало изискуемо и ликвидно
притезание съобразно издадения в негова полза изпълнителен титул, но същото е било
погА.о по давност. С влизане в сила на решението, постановено по гр. д. № 1270/2021
г. по описа на Районен съд Перник – 13.07.2021 г., настоящият състав е обвързан от
формираната сила на пресъдено нещо по правилото на чл. 299 ГПК, че правото на
принудително изпълнение въз основа на изпълнителен лист на 17.01.2011 г. по ч.гр.д.
№ 5275/2009 г. на Районен съд Перник не съществува, поради което и сумите, събрани
в рамките на и.д. № 624/2021 г. са събрани на отпаднало основание и са недължими.
По делото е представено и удостоверение от ЧСИ С. .Б, съгласно което сумата
от 117,29 лева е нареден по сметка на ответника на 30.06.2021 г., но не е „излъчен“ от
сметката на ЧСИ. Това обстоятелство съдът намира за неотносимо, тъй като по
правилото на чл. 75, ал. 3 ЗЗД, аналогично – чл. 305 ТЗ, когато плащането става чрез
задължаване и заверяване на банкова сметка, задължението се счита за погА.о със
заверяване (синоним на нареждане) сметката на кредитора, „излъчването“ е без правно
значение и предмет на вътрешни правоотношения между ЧСИ и ответника. С
постъпване на съответната сума по специалната банкова сметка на съдебния
изпълнител е осъществено принудително изпълнение и дългът/част от него се погасява.
Кога сумата е наредена и/или „излъчена“ в полза на взискателя след като е налице
постъпление и разпределение е правнорелевантно.
Сумата в размер на 60,00 лева представлява разноски по изпълнението. В
хипотезата на проведено материално незаконосъобразно принудително изпълнение
разноските по изпълнението следва да се понесат именно от взискателя по арг. чл. 79,
ал. 1 ГПК.
По исковете с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи пълно и главно кумулативните предпоставки:
1) деяние; 2) противоправност; 3) вреди, причинени от ответника/лице, на което
отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа; 4) причинно-следствена връзка между
противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди; 5) вина, която
съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага.
Ответникът следва да проведе обратно доказване на презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Както бе посочено, по делото се установи, че ищецът е заплатил за процесуално
съдействие сума в размер на 600,00 лева – по 300,00 лева за проучване на всяко едно от
двете изпълнителни дела, по които е бил длъжник. Отговорността за разноски в
съдебните производства произтича от неоснователно образуван срещу страната,
направила разноските, съдебен процес, съответно тази страна има право на разноски,
3
когато процесът приключи в нейна полза. Отговорността за разноски в съдебното
исково производство е уредена в чл. 78 ЗЗД, като същата е обективна, безвиновна и не
произтича от противоправно поведение на страната, която е загубила спора.
Отговорността за разноски по чл. 78 ГПК е ограничена и обективна, тъй като едната
страна отговаря без вина, стига другата да е дала повод за завеждане на делото, без
поведението на последната да се квалифицира като противоправно. Такава обективна,
ограничена и безвиновна отговорност на взискателя по отношение разноските,
направени от длъжника в изпълнителното производство, не е уредена в закона. Чл. 79
ГПК урежда само това как се разпределят в това производство разноските, направени
от взискателя. Не е уредено как се разпределят разноските, направени от длъжника в
изпълнителното производство. Не е уредена възможност на длъжника да бъде
репариран за сторените разноски в рамките на изпълнителния процес в зависимост от
това дали обективно съществува, или не правото на принудително изпълнение.
Доколкото се касае за извършени разходи от длъжника в изпълнителното
производство, съдът приема, че предявеният иск е процесуално допустим, тъй като
съдебният изпълнител не разполага с правомощия да осъжда взискателя за сторени от
длъжника разноски в изпълнителния процес при неговото прекратяване. Не е
възможно прилагането по аналогия на разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК в този случай,
тъй като въз основа на постановлението на съдебния изпълнител не може да бъде
издаден изпълнителен лист. Ето защо и единственият път за защита на длъжника е да
претендира тези разходи по общия исков ред като обезщетение за претърпени от него
имуществени вреди от непозволено увреждане. В тази връзка е необходимо да се
изследва въпросът дали е налице противоправност като обективен признак от състава
на деликтната отговорност, съответно дали е налице причинно-следствена връзка
между противоправното поведение на деликвента, за което отговорност носи
ответникът, и претендираните вреди, изразяващи се в заплатено от ищеца в
изпълнителното дело възнаграждение за адвокат. Без противоправност не съществува
отговорност за заплащане обезщетение за вреди от непозволено увреждане (така
Решение № 3360 от 19.XII.1978 г. по гр. д. № 3047/78 г., I г. о.). За това, обаче, следва
да докаже, че взискателят, или лице, на което същият е възложил работата в хипотезата
на чл. 49 ЗЗД е действало противоправно при образуване на изпълнителното
производство. Такава противоправност ще има, когато взискателят е действал
недобросъвестно и в противоречие с добрите нрави. В Решение № 189/20.04.2014 г. по
гр.д.№ 5193/2013 г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че предявяването на иск или
извършването на каквото и да е друго съдопроизводствено действие поначало е
правомерно. Противоправна е злоупотребата с право, когато производството е
заведено недобросъвестно и в противоречие с добрите нрави.
Диспозицията на чл. 439 ГПК дава възможност на длъжника да оспорва
изпълнението при материалноправна незаконосъобразност на принудителното
изпълнение. С този изрично уреден от закона иск се парира изпълнителната сила на
съдебното изпълнително основание и в крайна сметка се стига до прекратяване на
изпълнителния процес. С оглед успешно проведеното производство по реда на чл. 439
ГПК съдът намира, че със сила на пресъдено нещо е призната липсата на
съществуващо в полза на взискателя „изпълнение“ (термин, с който законът борави)
срещу длъжника, поради изтекла погасителна давност. Изтеклата погасителна давност
изключва правото на принудително изпълнение, въпреки че кредиторът се е снабдил с
изпълнително основание. Този тип защита включва изтичане на период от време и
процесуалното средство за защита – позоваването на материалноправните последици
на давността (т. 2 Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2012 г., ОСГК), тъй като давността не се прилага служебно и за да настъпят
последиците е необходимо позоваване, което е предоставено на волята на длъжника.
4
Правните последици от настъпването на факта на изтеклата погасителна давност не
могат да се приложат без искане от страна на длъжника, като винаги е възможно той да
направи и отказ от вече изтеклата давност - чл. 113 ЗЗД.
Предвид изложеното съдът намира, че преди длъжникът да се е позовал на
изтеклата в негова полза погасителна давност – чрез възражение по предявен срещу
него иск или чрез отрицателен установителен иск, не е налице противоправност в
действията на взискателя (сега ответник). Както бе посочено и.д. № 624/2021 г. по
описа на ЧСИ С. .Б е било образувано на 15.02.2021 г., като взискателят по него е
разбрал за оспорване на правото на принудително изпълнение на 25.03.2022 г. с
връчване на препис от исковата молба, по която е образувано гр. д. № 1270/2022 г. по
описа на Районен съд Перник. В рамките на защитата си ответникът по това и
настоящото дело е оспорил исковете. Това негово поведение и образуването на
изпълнително дело преди предявяване на отрицателния установителен иск от
длъжника не съставлява противоправно поведение на кредитора. Противоправност при
образуване на изпълнителното дело ще е налице, само когато кредиторът е
недобросъвестен и злоупотребява с правото си на принудително изпълнение – то е
било отречено със сила на пресъдено нещо, но въпреки това той образува
изпълнително дело и възлага действия по изпълнение. В конкретния случай такова
действие няма. Дори се установи, че сумите, събрани по изпълнителното дело след
влизане в сила на решението, с което е отречено правото на принудително изпълнение
са възстановени на длъжника. Ето защо искът за осъждане на ответника да заплати
сума в размер на 300,00 лева – вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско
възнаграждение за проучване на и.д. № 624/2021 г. по описа на ЧСИ С. .Б е
неоснователен. Такъв е и този за осъждане на ответника да заплати сума в размер на
300,00 лева – вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение за
проучване на и.д. № 119/2011 г. по описа на ЧСИ Е.Д. по същите съображения, като
следва да се добави, че при висящността на това дело вземането не е било погА.о по
давност.
С оглед акцесорния характер на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 114,98
лева - обезщетение за забава върху сумата от 600,00 лева - вреди, изразяващи се в
заплащане на адвокатско възнаграждение за периода от 12.03.2021 г. до 30.01.2023 г. е
също неоснователен.
Неоснователен е искът за разликата до пълния предявен размер от 125,34 лева -
сумата от 10,36 лева - обезщетение за забава върху сумата от 60,00 лева спестен разход
за ответника за периода от 20.05.2021 г. до 30.01.2023 г. Тази претенция изисква
ответникът да е в забава. По правилото на чл. 84, ал. 1 ЗЗД забавата настъпва след
изтичане деня на изпълнение, когато е определен, а по ал. 2 от същата разпоредба –
след покана. Макар и да бе прието, че главницата от 60,00 лева е дължима, то тя почива
на извъндоговорно основание и за да изпадне длъжникът в забава по претенция с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, е необходима покана, но такава преди депозиране
на исковата молба не се установи, въпреки разпределената на ищеца доказателствена
тежест в тази насока. Ето защо този иск също следва също да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени. Доказани са разноски в общ размер на
552,68 лева, от които следва да бъдат присъдени такива в размер на 244,77 лева
съобразно изхода по спора. Ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК,
което съдът намира за неоснователно тъй като претендирания и заплатен адвокатски
хонорар е съобразен с минимума, определен в Наредба 1 за минимални адвокатски
възнаграждения.
5
Ответникът също е претендирал разноски – 5,00 лева за съдебно удостоверение
и 200,00 лева за юрисконсултско възнаграждение. При този изход от спора и по
правилото на чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК в полза на ответника следва да бъде присъдена сума
в размер на 114,21 лева.
В светлината на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к.
„Мошино“, ТЕЦ „Република“ да заплати на Е. К. К., ЕГН ********** сума в размер
на 600,26 лева, събрана на отпаднало основание в рамките на и.д. № 624/2021 г. по
описа на ЧСИ С.Б., за която е бил издаден изпълнителен лист на 17.01.2011 г. по ч.гр.д.
№ 5275/2009 г. на Районен съд Перник, както и на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сума в
размер на 60,00 лева - обогатяване на ответника – спестени разноски по и.д. №
624/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б., ведно със законна лихва върху сумите от 30.01.2023
г. до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД да заплати на Е. К. К. сума в размер
на 600,00 лева - вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение за
проучване на и.д. № 119/2011 г. по описа на ЧСИ Е.Д. и и.д. № 624/2021 г. по описа на
ЧСИ С.Б., както и този с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 125,34 лева -
обезщетение за забава върху сумата от 600,00 лева - вреди, изразяващи се в заплащане
на адвокатско възнаграждение от 12.03.2021 до 30.01.2023 г. и върху сумата от 60,00
лева спестени разходи за ответника за периода от 20.05.2021 г. до 30.01.2023 г.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 233 ГПК производството по делото в частта по
предявения иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 105,24
лева, представляващи обезщетение за забава върху претенцията за осъждане на
ответника да му заплати сума в размер на 600,26 лева, формирана в периода от всяка
удръжка, извършена в рамките на и.д. № 624/2021 г. до 30.01.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД
да заплати на Е. К. К. сумата от 244,77 лева – разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК Е. К. К. да заплати на
ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД сумата от 114,21 лева – разноски в настоящото
производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник, а в
прекратителната част в едноседмичен пред същия съд.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6