Р Е Ш
Е Н И Е № 201
гр.Кюстендил, 18.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА -
СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
секретар Антоанета Масларска и с
участието на прокурор Йордан Георгиев от ОП Кюстендил, като разгледа
докладваното от съдия Карамфилова КАД №228/2020г.,
за да се произнесе взе предвид:
Н.Д.А., ЕГН ********** ***
обжалва решение №165/23.04.2020г. на КРС, постановено по адм.д.№524/2020г.
Релевирани са възражения за незаконосъобразност, представляващи касационни
основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК – не е направен задълбочен анализ на
събрания доказателствен материал, поради което са формирани неправилни правни
изводи; допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила, като е
конституиран като ответник РУ Кюстендил, разноски са присъдени на ОДМВР
Кюстендил; допуснато е участие на юрисконсулт като
пълномощник на ответника. Претендират се разноски.
Ответникът в писмен отговор и чрез
пълномощник в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата
и правилност на оспорения съдебен акт. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Заключението на прокурора от ОП
Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на
първоинстанционното решение.
Предмет
на касационно оспорване е решение №165/23.04.2020г. на КРС, постановено по
адм.д.№524/2020г. Същото е образувано по жалба на Н.Д.А. *** срещу заповед за задържане на лице
№1910зз-67/20.04.2020г., издадена от М.Я. ***.
Първоинстанционният съд е формирал правен извод за неоснователност
на жалбата, доколкото е приел, че оспорената заповед представлява принудителна
административна мярка, издадена от компетентен полицейски орган, при спазена
форма по чл.74, ал.2 от ЗМВР, съдържаща изложение на фактически съображения
относими към чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР, както и че мотиви се съдържат и в
документите от административната преписка. Заповедта е счетена и за материално
законосъобразна, като е КРС е приел от фактическа страна, че на 20.04.2020г.,
около 21.00ч. в гр.Кюстендил на ул.“Ракла“, А. при опит да му бъде извършена
полицейска проверка след надлежно устно разпореждение, съзнателно пречи на
полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Лицето след отправено
разпореждане „стой, полиция“ е побягнало, което се е наложило да бъде
преследвано и задържано. След това е отведено в сградата на ОДМВР Кюстендил,
където са му съставени АУАН.
Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен
субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по
реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана
по същество е неоснователна.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост
на оспореното решение на КРС. Същото е
и правилно.
Касационната инстанция счита, че районния съд не е допуснал съществени
процесуални нарушения във връзка със страните в производството, доколкото видно
от делото като ответник се е явил полицейски орган при РУ Кюстендил М.Я.,
заемащ длъжността ст.полицай при РУ Кюстендил, както и че същия е издал
оспорената заповед. Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 от АПК страни по
делото са оспорващият и органът, издал административния акт. А оспорената
заповед представлява индивидуален административен акт, поради което
полицейският служител - неин издател е
действал в качеството на административен орган и се явява страна – ответник в
производството пред КРС.
Не е допуснато нарушение и във връзка с процесуалното представителство
на ответника в районния съд. Разпоредбата на чл.17, ал.3 от АПК предвижда, че в
съдебното производство административните органи могат да се представляват по
пълномощие по реда на ГПК. Посочената разпоредба не прави разлика дали
административният орган е едноличен или има качеството на юридическо лице, достатъчно
е той да е страна в административния процес съгласно чл.153, ал.1 от АПК. Необходимо
условие е административния орган да притежава т.нар. административна
правосубектност, т.е. нормативно призната способност да има административни
правомощия, да бъде носител на административнопроцесуални права и да бъде адресат
на административнопроцесуални задължения. За встъпване в административноправни
отношения е достатъчно наличието на административна правосубектност, не е
необходимо качеството на юридическо лице. И доколкото в настоящото производство
ответник е именно административен орган от структурата на ОДМВР Кюстендил, то
законосъобразно е представляван от юрисконсулт от структурата на юридическото
лице, чийто орган е издал оспорената заповед. Изхождайки от изложените мотиви
съдът приема и че правилно разноските в производството са присъдени на ОДМВР
Кюстендил.
КАС счита, че районния съд е приложил правилно и материалния закон на
база събраните доказателства и формираните от него изводи са съответни на правото. Съгласно разпоредбата на чл.221,
ал.2, изр.2 от АПК изцяло се споделят мотивите на първоинстанционния съд.
Доказателственият материал установява по безспорен начин осъществен фактическия
състав за задържане по чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР – въпреки отправено по
надлежния ред предупреждение, касатора съзнателно е пречил на полицейския орган
да изпълни задължението си по служба във връзка с опазване на обществения ред и
преустановяване на административно нарушение.
По изложените съображения касационната
инстанция намира решението на първоинстанционния съд за правилно и
законосъобразно, поради отсъствие на касационните основания по чл.209, т.3 от АПК и ще го остави в сила.
Разноски се присъждат на ответната
страна, на основание чл.143, ал.4 от АПК и чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от горното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №165/23.04.2020г. на Кюстендилския районен
съд, постановено по адм.д. №524/2020г.
ОСЪЖДА Н.Д.А.,
ЕГН ********** *** да заплати на ОДМВР –
Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ №12 съдебни разноски в размер на 100 лв. /сто/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: