РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. П., 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
в присъствието на прокурора М. Ст. Д.
като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно гражданско
дело № 20225000500616 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се развива по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 1356/04.11.2022 г. по гр.д. 663/2022 г. по описа на
Окръжен съд – П. е осъдена П. РБ, с адрес: град С., бул. ”В.” № 2 да заплати
на Н. К. Й. с ЕГН - ********** и адрес: град П., ж.к. „Т.“, бл. 70, вх. А, ет. 7,
ап. 31, сумата от 9000-девет хиляди лева, представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на воденото срещу
него наказателно производство - досъдебно производство № 183/2016 г. по
описа на отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР - П. за престъпления
по чл. 308, ал. 7 във вр. с ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и чл.
308, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2, ал. 3 и ал. 4
във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, което досъдебно производство е
приключило с постановление за прекратяването му от 05.04.2017 г., влязло в
сила на 26.04.2017 г., ведно със законната лихва върху присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, считано от 08.03.2019 г. до
окончателното му изплащане, както и сумата от 10-десет лева - разноски по
1
делото за заплатена държавна такса, като е отхвърлил предявения от Н. К. Й.
иск против същия ответник за обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над уважения размер от 9000 лева до пълния претендиран размер от
35000 лева, както и искането му за присъждане на законната лихва върху
главницата за периода от 05.04.2017 г. до 08.03.2019 г., като неоснователни.
Със същото решение е осъдена П. РБ да заплати на „А. д. З.З. и П. Д.“, със
седалище и адрес: град П., ул. “к.х.“ № 2А, с БУЛСТАТ - ....., сума в размер на
406,29-четиристотин и шест лева и двадесет и девет стотинки,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ на
ищеца Н. К. Й..
Против Решение № 1356/04.11.2022 г. по гр.д. 663/2022 г. по описа на
Окръжен съд – П. е постъпила въззивна жалба с вх.№ 29428/09.11.2022 г. от
П. РБ (ПРБ). Счита същото за неправилно, незаконосъобразно и необосновано
в осъдителната част, като моли да бъде отменено и да бъде постановено
решение, с което искът за неимуществени вреди да бъде уважен в по-нисък
размер. Излага съображения. Досъдебното производство против ищеца е било
прекратено поради недоказаност. Не са констатирани по делото причинени
болки и страдания над обичайните такива. Определеният от съда размер от
9000 лева, като обезщетение за неимуществените вреди бил прекомерен.
Анализира се критерият за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Смята, че
обвинението против Й. не се е отразило върху здравето, личния живот,
чувствата, честта и достойнството му, нямало негативно отражение върху
него с оглед личността му и начина на живот. Досъдебното производство не е
протекло в неразумни срокове, мярката „задържане под стража“ е била за
кратък период от време – около два месеца и половина, а след това –
„Подписка“, която не се отразила по никакъв начин на правото му на
свободно придвижване и на обичайния му начин на живот. Предлага да се
отмени обжалваното решение като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, като се намали размера на обезщетението за
неимуществени вреди до справедлив размер, съответстващ на принципите на
чл. 52 от ЗЗД, както и да бъде намалена съразмерно сумата на присъдените
разноски.
Постъпил е отговор с вх.№ 30220/17.11.2022 г. от Н. К. Й. чрез адвокат
П. Д. Д., вписан в Адвокатска колегия – П.. Счита жалбата за неясна, както и
за неоснователна по съображения, които ще изложи в съдебно заседание.
2
Моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба на ПРБ.
Постъпила е с вх.№ 30219/17.11.2022 г. въззивна жалба от Н. К. Й. чрез
адвокат П. Д. Д. против така постановеното решение, в частта, в която
предявеният иск е отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния
претендиран размер от 35000 лева, ведно със законната лихва върху
отхвърлената част от иска, считано от 08.03.2019 г. Счита, че в обжалваната
част решението е неправилно, поради неточно приложение на материалния
закон и допуснато от съда процесуално нарушение. Неправилно е преценен от
съда справедливият размер на дължимото обезщетение, като не са отчетени
липсата на предишни осъждания, лишаването му през периода на задържане
от възможност да общува с детето си, извършените претърсване и изземване в
жилището му, довело освен до негативни личностни изживявания и до
информираност на всички съседи. Следвало е да се имат предвид характера и
тежестта на повдигнатите обвинения за две тежки престъпления, не са
отчетени в пълнота отраженията на обвиненията в личния, социалния,
професионалния живот, публичността. Моли да бъде отменено решението в
обжалваната му част, като бъде уважена претенцията за обезщетяване на
претърпените неимуществени вреди изцяло. Въззивните жалби са подадена
в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирани лица – ищец и ответник,
засягат се части от неблагоприятно за тях осъдително, респ. отхвърлително
първоинстанционно решение, откъм съдържание са редовни, поради което се
явява допустими.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Предмет на разглеждане от П.ски окръжен съд (ПОС) е предявеният от
Н. К. Й. чрез адвокат П. Д. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
против П. РБ. Изложил е твърдения, че на 06.04.2016 г. по досъдебно
производство № 183/2016 г. по описа на „Икономическа полиция“ при ОД на
МВР - П. ищецът бил привлечен като обвиняем за това, че в условията на
продължавано престъпление и в съучастие с други лица е съставял
неистински официални документи - свидетелства за управление на превозни
средства - с цел те да бъдат използвани, което деяние е извършил с цел
имотна облага, както и за това, че е държал предмети с цел да бъдат
3
използвани за съставяне на неистински свидетелства за управление на
превозни средства - престъпления по чл. 308, ал. 7 във вр. с ал. 3, т. 2 във вр. с
ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и чл. 308, ал. 3, т. 2 във вр .с ал. 2 във вр. с ал. 1 от
НК. На 06.04.2016 г. Й. е бил задържан със заповед по ЗМВР, а след това
спрямо него е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. С
определение от 23.06.2016 г. по вчнд № 1483/2016 г. по описа на ОС - П.
мярката за неотклонение е променена в „подписка“. Тази мярка е отменена на
05.04.2017 г. с прекратяване на наказателното производство против ищеца. В
исковата молба се твърдяло, че от неоснователното обвинение е бил
претърпял обичайните неимуществени вреди, които произтичат от незаконно
наказателно преследване, както и такива над обичайните, тъй като
обвинението и задържането му са били медийно разгласени чрез излъчване на
репортаж в новинарската емисия на „Нова телевизия“, който все още е
наличен на сайта на оператора. В репортажа се съдържа изявление на
представител на РП - П. с твърдението, че „фалшивите шофьорски книжки
са се печатали в жилищен район „Т.“, а прокуратурата сочи Й. като
„организатор на престъпната схема“ и е показан входът на жилищния блок
на ищеца. В дома на Й. е било извършено претърсване и изземване, при което
са взети компютрите. Поискал е от съда да постанови решение, с което да
осъди ПРБ му да заплати сумата от 35000 лева, представляваща обезщетение
за претърпените от него неимуществени вреди, настъпили в резултат от
наказателно преследване, приключило с постановление за частично
прекратяване и спиране на наказателното производство от 05.04.2017 г. на РП
- П., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 5.04.2017 г. до
окончателното й изплащане.
Ответникът ПРБ в отговор на ИМ е поддържал, че липсвали
доказателства соченото от ищеца постановление за прекратяване на
наказателното производство на РП - П. от дата 05.04.2017 г. дали е обжалвано
и кога е влязло в сила. Изложено е възражение срещу наличието и
доказаността на твърдените от ищеца неимуществени вреди и връзката им със
сочените обвинения за престъпления от общ характер. Липсвали данни за
датата, на която ищецът е бил привлечен като обвиняем, както и за датата на
задържането му под стража. Й. не е конкретизирал в какво се изразяват
търпените от него „обичайни неимуществени вреди“. Единствено се посочва,
че обвинението срещу ищеца е било медийно разгласено, но в представените
4
доказателства нямало официално съобщение на Прокуратурата, а отразените
в статиите имена не идентифицирали ищеца по категоричен начин.
Ответникът прави възражение за прекомерност на претендираното
обезщетение от 35000 лева, като счита, че същото не отговаряло на критерия
за справедливо обезщетяване на моралните вреди по чл. 52 от ЗЗД, нито е
било съобразено с константната съдебна практика в аналогични случаи и с
икономическия стандарт на живот в Република България. В конкретния
случай от значение са били обстоятелствата, че воденото против Й.
наказателно производство е продължило под една година и е приключило още
на фаза досъдебно производство, без да се внася обвинение в съда. Същото се
е водило срещу повече от едно лице, което предполага, че част от времето на
протичане на делото е касаело другите обвиняеми, поради което
продължителността му се явява в разумен срок. Сочи, че от значение при
определяне на справедливо обезщетение е още обстоятелството, че
задържането под стража е продължило кратко време - около два месеца и
половина, както и че мярката е определена от съда, а не от прокуратурата.
Колкото до мярката за неотклонение „подписка“, то тя по никакъв начин не е
ограничавала правото на свободно придвижване на ищеца и неговия обичаен
начин на живот. Прокуратурата е оспорила началната дата, от която ищецът
претендирал законна лихва, тъй като липсвали доказателства, че от сочената
дата 05.04.2017 г. прекратителното постановление на РП - П. се е
стабилизирало. Ответникът е направил възражение за изтекла 3-годишна
погасителна давност по отношение на акцесорната претенция. Тъй като ИМ е
била внесена в ПОС на 08.03.2022 г, поради което ПРБ е възразила по
претенцията за лихва за периода 05.04.2017 г. - 08.03.2019 г. (съгласно
уточнение с молба от 19.04.2022 г.) като неоснователна.
От събраните доказателства пред окръжния съд и след тяхната преценка
се установява, че ДП № 183/16 г. на отдел „ИП“ при ОД на МВР- П. е
образувано на 05.04.2016 г. срещу неизвестен извършител за престъпление по
чл. 308, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. Въз основа на Заповед от 07.04.2016 г.,
издадена от полицейски орган в отдел „ИП” при ОД на МВР- П., Н. Й. е
задържан за срок от 24 часа. С постановление от 07.04.2016 г. същият е
привлечен в качеството на обвиняем по образуваното ДП за престъпление по
чл. 308, ал. 7 във вр. с ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК - за това,
че на 06.04.2016 г. в град П. е държал предмети, за които е знаел, че са
5
предназначени и са послужили за съставяне на неистински официални
документи и за преправяне съдържанието на официални документи -
български документи за самоличност, свидетелства за управление на ППС и
документи за завършено средно образование, с цел имотна облага, както и за
престъпление по чл. 308, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл.
20, ал. 2 във вр. ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК - за това, че в периода от
февруари 2016 г. до края на март 2016 г. в град П., при условията на
продължавано престъпление, като извършител в съучастие с А.Л.Я., М.И.А. и
И.П.Б., като подбудители и помагачи, с цел имотна облага е бил съставил
неистински официални документи - СУМПС и контролни талони с цел да
бъдат използвани. С постановление от 07.04.2016 г. на прокурор при РП - П.
обвиняемият Й. е бил задържан за срок от 72 часа в ОЗ “Следствени Арести“ -
П.. С протоколно определение от 08.04.2016 г. по чнд № 2176/16 г. на ПРС, по
повод отправено от РП - П. искане по чл. 64, ал. 1 от НПК, спрямо Н. Й. е
била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. С определение №
506 от 14.04.2016 г., постановено по вчнд 982/2016 г. на ОС- П.,
определението на първостепенния съд е потвърдено. От материалите по ДП е
установено, че на 06.04.2016 г. са били извършени действия по претърсване и
изземване в жилището на ищеца в град П., ЖК „Т.“, бл. 70, като са иззети
предмети, описани в съставения протокол за претърсване и изземване. Такива
процесуално-следствени действия са били извършени и на 07.04.2016 г. в
имот на Й. в село Я., област П., където не са открити вещи, имащи отношение
към предмета на разследването. На 13.06.2016 г. разследването е предявено на
обвиняемия Й., за което е съставен протокол, а на 14.06.2016 г. е изготвено
писмено мнение за изпращане на воденото досъдебно производство на РП -
П. за предаване на съд на обвиняемите. По повод молба на Н. Й., съдържаща
искане за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение
„задържане под стража“ в по-лека, е било образувано чнд № 3574/16 г. на
ПРС. С протоколно определение № 1045/16.06.2016 г., постановено по това
дело, искането е било оставено без уважение. Ищецът подал жалба срещу
определението и същото е било отменено с определение от 23.06.2016 г. на
ПОС по вчнд № 1483/2016 г., като по отношение на обвиняемия Й. е взета
мярка за неотклонение „подписка“. С постановление от 29.06.2016 г. Й. е
привлечен като обвиняем по ДП, като обвинението е прецизирано.
Разследването е приключило на същата дата и в РС - П. е било внесено
6
предложение за одобряване на споразумение с част от обвиняемите. С
определение от 06.07.2016 г., постановено по нохд № 4030/2016 г. на ПРС,
съдът е одобрил постигнатото споразумение и производството по делото е
прекратено по отношение на обвиняемите Я.,А. и Б., а досъдебното
производство е върнато на РП - П. за продължаване на наказателното
производство по отношение на ищеца. На 10.02.2017 г. разследването е
предявено на последния и е изготвено мнение за предаването му на съд. С
постановление от 05.04.2017 г. на РП - П. воденото срещу Й. наказателното
производство по ДП №183/2016 г. е прекратено, като е прието, че в случая
предявените обвинения не са доказани и е отменена и взетата мярка за
неотклонение „подписка“. Съгласно представено удостоверение №
3307/29.09.2022 г. на РП - П., постановлението на РП - П. от 05.04.2017 г. за
прекратяване на ДП № 183/2016 г. е връчено на Н. Й. на 18.04.2017 г., като
след тази дата няма данни за входирани жалби по ДП и същото не е било
обект на инстанционен контрол, с оглед на което постановлението е влязло в
сила на 26.04.2017 г. Видно от разпечатка от Интернет страницата на ......... е
публикуван репортаж със заглавие “Шофьорски книжки - за 1500 лева“, в
който е било отразено, че фалшивите шофьорски книжки са се печатали в
жилищен район „Т.“, където живее Н. Й., сочен от Прокуратурата за
организатор на престъпната схема.
Свидетелят Й.В.К. е посочил, че познава ищеца от 15-16 години, като
добър и честен човек. От медиите научил, че е обвинен в извършване на
престъпление, бил е задържан около два месеца, видял го след
освобождаването му от ареста, бил коренно променен, отслабнал и
психически съсипан. На първата им среща ищецът го предупредил да не
споменава нищо пред детето му, което тогава било на 8-9 години,
притеснявал се да не нарани психиката му. Според свидетеля повдигането на
обвинение повлияло негативно на ищеца, той станал потиснат, неуверен,
мълчалив, затворил се в себе си. Привличането му като обвиняем станало
достояние на съседите му, които започнали да се държат хладно, странели от
него, а на Н. му било трудно да обяснява и да се защитава пред хората. Преди
този случай ищецът бил уверен в себе си, имал бизнес-планове.
Правният анализ на установените факти води извод за наличие на
предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране неимуществената
отговорност на ПРБ. Посочената разпоредба предвижда обективна
7
отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане
на обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено, поради това че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Доказани са
кумулативните предпоставки за отговорността на държавата в лицето на
Прокуратурата: незаконно обвинение в извършено престъпление; претърпени
вреди, както и причинна връзка между повдигнатото неоснователно
обвинение и вредните последици. Воденото против Й. досъдебно
производство е приключило с постановление за прекратяването му. Ищецът,
в качеството си на обвиняем, е търпял и наложената му ограничителна мярка
„задържане под стража” - първоначално за срок от 72 часа, а след това и до
23.06.2016 г., когато определената мярка за неотклонение е била заменена с
по-лека - „подписка“. При тези данни и доколкото досъдебното производство
е завършило с прекратяване може да се приеме, че повдигнатото обвинение е
незаконно по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, както и
незаконосъобразни са процесуалните действия по образуване и провеждане
на наказателното производство. От гласните доказателства е установено, че
пряко и непосредствено именно от конкретното наказателно преследване
ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни
изживявания - притеснение от обстоятелството, че е обвинен в извършване на
престъпление, неудобство пред близки и познати, тревожел се е за
отражението, което би могло да даде наказателното производство върху
малолетното му дете. След повдигане на обвинението са настъпили промени в
поведението му, ищецът станал необщителен, затворен, бил потиснат,
недоверчив. Разгласяването в средствата за масова информация на воденото
против ищеца наказателно производство е увеличило отрицателните му
преживявания и довело до злепоставянето му пред близки и познати. Налице
са основанията да бъде прието, че са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника за репариране на установените неимуществени
вреди, претърпени от ищеца, за които се доказа, че са в причинна връзка с
незаконното обвинение.
Настоящата инстанция приема изводите в обжалваното решение
относно обективната отговорност на държавата при прекратяване на
наказателното производство поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Съгласно приложими и
8
към настоящия момент указания в ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк.гр.д. №
3/2004 г. на ОСГК на ВКС, т. 7, съответният правозащитен орган отговаря и в
случаите, когато наказателното производство е прекратено поради
недоказаност на обвинението, като това основание съответства на
основанието, че деянието не е извършено от лицето. Безспорно е наличието
на първите две предпоставки за реализиране отговорността на държавата –
повдигнато обвинение за извършено престъпление и прекратяване на
производството. Правилно са изяснени и няма спор между страните по
отношение на основните факти установени в първоинстанционното
производство. Спорен е размерът на дължимото обезщетение.
Неимуществените вреди са тези, които накърняват личните,
непрехвърлими субективни права, произтичащи от естествените права, които
не могат да се оценят в пари и затова законът (чл. 52 ЗЗД) дава възможност
обезщетението се определя от съда по справедливост, т.е. по вътрешно
убеждение. Държавата, в случая чрез ПРБ дължи обезщетение за всички
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, което е причинено от органи или длъжностни лица при или по
повод изпълнението властническа, публична дейност свързана с наказателно
преследване на лицата. Релевантните за определяне на размера на
обезщетението по ЗОДОВ обстоятелства са продължителността на
наказателното преследване, личността на увредения /включително
притежавания авторитет в бизнеса и в обществото/, настъпилите промени в
отношенията в семейството, допълнително настъпилите обстоятелства, които
са е отразили на репутацията на лицето, отрицателното въздействие върху
психиката на лицето, страх от неоснователно осъждане, засегната чест,
ограничения в личния, обществения и професионалния живот.
Съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ във вр. с чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост и в конкретния
случай приложимите критерии са свързани с тежестта на обвинението по чл.
308 от НК, продължителността на наказателното преследване в сравнително
разумен срок, което е само в досъдебна фаза (1 година и 19 дена), периода на
задържане под стража (2 месеца и 16 дни), негативното отражение в резултат
на воденото наказателно производство върху душевното състояние на
обвинения в рамките на неизбежно следващите се по човешка презумпция
9
вреди свързани с неизвестност и притеснения, засегнато достойнство,
узнаване след публикация от познати и съседи. Първоинстанционният съд
правилно е достигнал до своя извод за размера на дължимото обезщетение за
причинените неимуществени вреди съгласно чл. 52 от ЗЗД ПОС, като е отчел
всички доказани обстоятелства относно характера и вида на претърпените
вреди, тежестта на обвинението, продължителността на наказателното
преследване и отражението му върху обвиняемия. Вследствие на незаконното
обвинение в престъпление на ищеца са причинени обичайните
неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявания: притеснения
и безпокойство, страх от наказание, в нарушаване на житейския му ритъм,
препятстване на социалното му общуване. Информацията по повод
наказателното производство е изнесена от органите на Прокуратурата, при
което следва да се отчете този факт при формиране размера на дължимото
обезщетение, защото причината за публикацията е била именно наличието на
повдигнато срещу Й. обвинение. Производството срещу Й. е протекло в
сравнително разумен срок и е прекратено в досъдебната му фаза, както и че
нямало данни същото да е рефлектирало в отрицателна насока върху
физическото и психическото здраве на ищеца в повече от обичайното.
Имайки предвид съдържанието на доказаните неимуществени вреди,
причинени на ищеца, продължителността на наказателното преследване,
тежестта на обвинението и взетите мерки на процесуална принуда, както и
обществено-икономическите условия в страната към релевантния период,
правилно е бил определено от първоинстанционния съд обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 9000 лева.
Ето защо настоящия състав не намери основателни доводи във
въззивните жалби на страните за изменение на първоинстанционното
решение. По жалбата на ПРБ - прекратяването на наказателното досъдебно
производство поради недоказаност е приравнено в константната съдебна
практика на неизвършването на деянието от обвиненото лица (цитираната т. 7
от ТР 3/22.04.2005 г. по тълк.гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС). Липсата на
констатирани по делото причинени болки и страдания над обичайните, както
и липсата на репутационни вреди е съобразено от първоинстанционния съд.
Не може да се приеме мотива в жалбата на ПРП за това, че обвинението
против Й. не се е отразило върху здравето, личния живот, чувствата, честта и
достойнството му, нямало негативно отражение върху него с оглед личността
10
му и начина на живот. Това, че са доказани обичайните за всеки един човек
негативни последици от неоснователно водено спрямо него репресивно
производство, свързано със задържане под стража за повече от 2 месеца и с
обвинения в тежки престъпления, не означава, че те не следва да бъдат
репарирани. Фактът, че наказателното производство е протекло в
сравнително разумен срок е отчетен от първоинстанционния съд и въпреки,
че НПК в чл. 234, ал. 1 задължава извършването му в срок от два месеца, то
удължаването му е оправдано с явната фактическа и правна сложност на
случая, съгласно ал. 3 на същия текст. Приетата последваща мярка за
неотклонение „подписка“ не може да бъде омаловажавана, тъй като има
достатъчно ограничителен за свободата на лицето характер – чл. 60 от НПК, а
именно органичаване на свободата на придвижване извън местоживеенето без
разрешение на съответния орган. Относно жалбата на ищеца и свързаните с
нея доводи, настоящия състав счита, че първият съд при съобразяване на
размера на дължимото обезщетение е съобразил чистото съдебно минало на
ищеца, периода на задържане и извършените процесуално-следствени
действия, повдигнатите обвинения с всички техни негативи. Не са установени
по делото отражения на обвиненията в личния, социалния, професионалния
живот в повече от обичайното.
Така преценени в своята съвкупност обстоятелства дават основание на
настоящата инстанция да приеме за справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер на
9000 лева, поради което първоинстанционното решение следва да се
потвърди.
Правилно е произнасянето на окръжния съд по отношение на
дължимата законната лихва с оглед възражението на ответника за погасяване
по давност и съгласно чл. 111, б. “в“ от ЗЗД, съобразявайки датата на внасяне
на ИМ - 08.03.2019 г., която е приета датата за начален момент на
претенцията по чл. 84, ал. 3 във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
С оглед изхода на спора разноски пред въззивната инстанция не се
присъждат.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
11
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1356/04.11.2022 г. по гр.д. 663/2022 г. по
описа на Окръжен съд – П..
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на
Република Бългация при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12