Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-5 състав, в открито
съдебно заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАНКА БЕНИНА
като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 279 по
описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба се твърди, че
между страните е възникнало застрахователно правоотношение въз основа на
сключена застрахователна Полица №
212214031000168/13.10.2014г. и последващо
сключена Полица № 212215031000163/12.10.2015г. по задължителна
застраховка „Професионална отговорност на участниците в проектирането и
строителството“, с оглед упражняваната от ищцовото
дружество дейност строителство на сгради. Сочи, че застрахователните договори
са с петгодишно ретроактивно действие за периода
преди датата на сключването им, като покриват професионалната отговорност на
ищеца за вреди, причинени на други участници в строителството или на трети
лица, вследствие на неправомерни действия или бездействия при или по повод
изпълнение на задълженията му. След изпълнение на възложеното му по сключен
договор от 24.10.2006г. за строителство и въвеждане в експлоатация с „И.т.“ООД
на апартаментен хотел „Ялта“ в гр. Варна, к.к.
„Златни пясъци“, срещу ищеца била отправена претенция с оглед констатирани
недостатъци, като с решение от 19.12.2018г. по т.д.№ 1400/2017г. по описа на
Окръжен съд – Варна, ищецът бил осъден да заплати компенсаторно обезщетение в
размер на стойността, необходима за извършване на СМР от 61 232.70 лв. За
настъпване на застрахователното събитие ищецът уведомил ответника застраховател,
за което били заведени щета с вх. № 92-14889/07.11.2017г. и вх. №
92-14890/07.11.2017г., като е отправил искане за изплащането му на
застрахователно обезщетение в размер на 90 % от размера на установените вреди,
с оглед установената част от 10% оставаща в отговорността на застрахования. С
писмо с изх. № 0.92-6211/18.05.2018г. застрахователят уведомил ищеца за отказа
му да плати, което породило правният му интерес да предяви иска предмет на
разглеждане в настоящото производство. Сочи, че периодът на ретроактивното
покритие на застрахователния риск е започнал да тече от датата на подписване на
констативния протокол от 12.11.2015г. от представител на И.ООД, Д.И. ЕООД и
техническия ръководител при изпълнителя и в който при извършена проверка са
описани констатираните вреди. Ищецът
претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 55 109.43 лв.
– застрахователно обезщетение по сключения между тях застрахователен договор,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 07.02.2020г. до окончателното й
изплащане.
По делото е постъпил писмен отговор
на исковата молба в установения за това срок, в който ответникът оспорва
предявения иск по основание и размер. В тази връзка излага доводи, че правото
на иск по процесната застраховка възниква при
извършено плащане от застрахования на обезщетението за причинените от него
вреди при извършване на професионалната му дейност, при приложение правилата
предвидени за застраховка „гражданска отговорност“, каквото в случая не се
твърди да е било сторено. Оспорва настъпилото събитие при възникване на
недостатъците да попада в покрития застрахователен риск, доколкото с договора
за строителство ищецът е поел гаранционна отговорност, вид договорна такава и
въз основа на която е бил осъден да заплати обезщетението за причинените вреди.
При условията на евентуалност навежда оспорване с оглед неспазване на срока за
уведомяване на застрахователя за настъпилото събитие за вредите при
констатираните недостатъци на общите части на сградата. Оспорва вредите да
попадат в покрития застрахователен риск по процесните
полици, доколкото ретроактивното действие на същите
се отнася за извършените действия при упражняването на професията, но не и за настъпването на вредите в този период
преди сключването на полицата. Оспорва строителните работи да са били извършени
в срока на действие на застраховката и в този на ретроактивното
й действие. Оспорва предявения иск по размер, като твърди, че отговорността на
застрахователя обхваща вредите, дължащи се на виновното поведение на
застрахования. Излага доводи за наличието на солидарна отговорност между
изпълнителя по договора за строителство и дружеството упражняващо строителен
надзор, като доколкото не се установява друго, платеното от кредитора трябва да
се понесе от тях по равно. Оспорва размера на претендираното
обезщетение да е съответен на пазарната стойност на вредите, доколкото същата е
определена с включен ДДС. Ответникът оспорва да дължи застрахователното
обезщетение, като твърди, че застрахованият не
е положил грижата на добрия стопанин - търговец/строител, като не е
предприел своевременно действия за отстраняване на констатираните недостатъци.
Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираното вземане от застрахования ищец. Оспорва претендираната законна лихва върху главницата, като излага
доводи, че към момента на предявяването на иска не е възникнало правото на
ищеца да получи застрахователното обезщетение. На основание чл. 355, ал. 2 КЗ
прави възражение за недействителност на ретроактивното
покритие за процесното застрахователно събитие, като
твърди, че към момента на сключване на застрахователния договор застрахованият
е знаел за настъпването му в този период и за предявената срещу него претенция
от „И.“ООД, който факт не е декларирал в подписаните от него въпросници при
сключването на договора за застраховка.
В отговора на исковата молба ответникът е направил искане за конституиране
на негова страна на трети лица помагачи в производството дружеството, упражнявало
строителен надзор на процесния обект – „А.К.“ООД,
както и подизпълнители в изграждане на обекта – ДЗЗД „М.С.– монтаж на гипсокартон и „Н.7“ООД – изпълнител и монтаж на оборудване
на басейн.
По делото е
депозирана допълнителна искова молба,
в която ищецът излага допълнителни доводи по основателността на иска, като
оспорва изложените такива от ответника. В този смисъл оспорва като предпоставка
за обезщетяването му да е било необходимо извършване на плащане от
застрахования в полза на увреденото лице, като твърди, че обект на
застрахователния договор е имуществото на застрахования при евентуалното
предявяване на претенция срещу него. Оспорва гаранционната отговорност на
изпълнителя по договора за строителство да е договорна такава, като твърди да
възниква по силата на закона – чл. 160, ал. 3 ЗУТ. Оспорва да е било необходимо
уведомяването на застрахователя за възникване на отговорността му за
обезщетение, като достатъчно е настъпването на събитието в периода на покрития
застрахователен риск. Оспорва да е налице солидарна отговорност между ищеца и
лицето упражнило строителен надзор за вредите на възложителя по договора за
строителство. Оспорва възражението за изтекла погасителна давност по отношение
на претендираното вземане. Оспорва доводите на
ответника, че не е настъпил падежа за плащане на застрахователното обезщетение,
като твърди, че такова се дължи от момента на уведомяването на застрахователя
за настъпилото застрахователно събитие. С оглед въведеното възражение от страна
на ответника, че настъпилият застрахователен риск не попада в срока на действие
на посочените в исковата молба застрахователни полици, заявява че се позовава
на всички действащи такива в отношенията между страните в периода 2013г. –
2016г. Оспорва доводите на ответника срещу размера на иска, като излага
подробни съображения в тази насока.
По делото е
постъпил отговор на допълнителната
искова молба, в който ответникът поддържа изложените от него доводи при
оспорване иска по основание и размер. Твърди, че застрахователният договор по
полица от 2013г. е бил прекратен, считано от 19.07.2013г., с оглед неплащане на
втора застрахователна вноска от разсрочената премия по полицата.
В
хода на производството са конституирани трети лице помагачи на страната
ответника, а именно – А.К.ООД, ДЗЗД М.С., Н.7 ООД.
В
становището си ДЗЗД М.С.излага, че
поддържа възраженията изложени от ответника в отговора на исковата молба, в
които се сочи, че застраховката не покрива вредите, причинени от третите лица
подизпълнители, като освен това оспорва да има качеството на такова. Оспорва да
е причинил вреди. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Постъпили
са становища от третите лица помагачи, в които излагат доводи за основателност
на исковата претенция.
Предявен е от „Д.И.“ЕООД
против „ДЗИ О.З.“ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 229 КЗ /отм./, във вр. чл. 249, т. 3 КЗ /отм./.
Съдът,
като разгледа представените по делото релевантни за правния спор доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
Видно
от представената по делото Застрахователна полица № 212213220000002/03.01.2013
г., налице е сключен Договор за задължителна застраховка „Професионална
отговорност на участниците в проектирането и строителството“ между „Д.З.“ЕАД –
застраховател и „Д.И.“ЕООД – застрахован, с предмет на договора – предоставяне
на застрахователна защита – професионална отговорност на застрахования за
вреди, причинени на другите участници в строителството и/или на други трети
лица вследствие на неправомерни действия/бездействия на застрахования,
извършени при или по повод осъществяване на професиалната
му дейност, състояща се от цялостно изпълнение на строителство или на отделни
строително-монтажни работи, при лимит на отговорността за един иск – 200 000
лв., като е установен срок на застраховката от една година, при ретроактивна дата – 04.01.2008 г.
Представена
е Застрахователна полица № 212213031000174/15.10.2013г., при ретроактивна дата – 16.10.2008г. Застрахователна полица № 212214031000168/13.10.2014г. с договорена ретроактивна
дата – 16.10.2009 г. и последващо сключена Полица №
212215031000163/12.10.2015г. с договорена ретроактивна дата – 16.10.2010 г., Застрахователна полица №
212216031000172/11.10.2016г., с договорена ретроактивна
дата – 16.10.2011 г., като всички сключени между същите страните и при същите
условия.
Приложени
са и Общи условия към застраховка „Професионална отговорност на участниците в
проектирането и строителството“.
По
делото е представено писмо изх. № 0-92-6211/18.05.2018г., адресирано от Д.з.
ЕАД до Д.И. ЕООД в отговор по Застрахователна претенция /щета/ № 21220310015/18
от 07.02.2018г., с обективиран отказ да изплащане на
обезщетение, с оглед възлагането на част от дейностите по некачественото
строителство на други трети лица, което не попада в застрахователното покритие.
Представено
е влязло в сила Решение № 1020/19.12.2018г., постановено по т.д.№ 1400/2017г.
по описа на ОС – Варна, с което Д.И. ЕООД е осъден да заплати на И.ООД сумата от
61 232.70 лв., съставляваща компенсаторно обезщетение - равностойност на
необходимите СМР за отстраняване недостатъци за имоти, собственост на ищеца, находящи се в апартаментен комплекс „Ялта“, к.к. Златни пясъци, гр. Варна. Видно от приложеното решение,
в хода на производството като трето лице помагач на страната на ответника Д.И.
ЕООД е конституиран застрахователят по застраховка професионална отговорност –
ДЗИ – О.З. АД.
С
Уведомление вх. № 92-14889/07.11.2017г. до Д.з. ЕАД ищцовото
Д.И. ЕООД е заявило искане за изплащане на сумата от 56 291.67 лв., която
включва сумата от 50 000 лв. – изплатено обезщетение към И.ООД в изпълнение на съдебно
решение по искова молба във връзка с извършено строителство на собствен на И.ООД
имот.
Прието
като писмено доказателство е съдебно
удостоверение, издадено от ОС – Варна, в което по изискана справка се сочи, че Д.И.
ЕООД е подал отговор на исковата молба по т.д.№ 1983/2013г. с вх. № 35641 от
29.11.2013г., както и съдебно удостоверение от ОС-Варна, от което е видно че
ответникът по т.д.№ 1631/2015г. е подал отговор на исковата молба с вх. №
33421/09.11.2015г.
Представена
е Нотариална покана, адресирана от И.ООД до Д.И. ЕООД, в която е посочено основание
– Наредба № 2/2003г. и появили се в гаранционните срокове дефекти в новоизграден обект – относно апартамент хотел Ялта в к.к. Златни пясъци, представляващи такива по чл. 20, ал. 4,
т. 4 от Наредбата, като са описани и необходимите ремонтни дейности, които
следва да бъдат извършени. Видно от нотариалното удостоверяване, поканата е
връчена на адресата на 02.11.2015 г.
По
делото е представен Констативния протокол от
12.11.2015г., съставен от
представител на И.ООД, Д.И.
ЕООД и техническия ръководител
при изпълнителя и в който при извършена
проверка са описани констатираните вреди на процесния обект.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство е иск за обезщетение за имуществени
вреди при настъпил застрахователен риск по договор за застраховка
„Професионална отговорност“. Застрахователното правоотношение между страните се
установява от представените по делото Застрахователна полица №
212213031000174/15.10.2013г., при ретроактивна дата –
16.10.2008г. Застрахователна полица №
212214031000168/13.10.2014г. с договорена ретроактивна
дата – 16.10.2009 г. и последващо сключена Полица № 212215031000163/12.10.2015г.
с договорена ретроактивна дата – 16.10.2010 г.,
Застрахователна полица № 212216031000172/11.10.2016г., с договорена ретроактивна дата – 16.10.2011 г., и от които се установява
сключен между тях договор за застраховка „Професионална отговорност на
участниците в проектирането и строителството“ по отношение изграждането на
обект - апартаментен хотел „Ялта“ в гр. Варна, к.к.
„Златни пясъци“.
Приложима
разпоредба за правната квалификация на иска е чл. 249, т. 3 КЗ /отм./,
доколкото се твърди застрахователното събитие да е настъпило през 2015г., като
застрахователното правоотношение е съществувало за целия период от 15.10.2013г.
– 10.10.2017г.
Процесната
застраховка е от категорията на задължителните такива, съгласно чл. 249 КЗ/отм./, като в действащия към момента Кодекс на застраховането за уреждане
отношенията на страните по нея е предвидена специална разпоредба – по чл. 469,
ал. 3 ТЗ.
С
оглед извършваната от ищеца дейност – осъществяване на проектиране и
строителство на сгради, на основание чл. 171 ЗУТ, същият е задължен да
застрахова професионалната си отговорност за вреди, причинени на трети лица,
различни от застрахования, в резултат на неправомерни действия или бездействия
при изграждането на конкретния строителен обект. Условията и редът за сключване
на задължителна застраховка „Професионална отговорност“ са уредени в Наредба за
условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството,
приета с ПМС № 38/24.02.2004 г.
Правата
и задълженията на страните по застрахователното правоотношение са уредени в
Общи условия към застрахователните полици, които са приети по делото и от които
се установява, че застрахователното покритие обхваща вреди, които се
обезщетяват на базата на предявени искове, като необходимо е действията или
бездействията на застрахования да са били извършени в периода на действие на
застраховката или след вписаната в полицата ретроактивна
дата.
В
случая, от събраните в хода на производството писмени доказателства категорично
се установи приключило исково производство по предявени искове с правно
основание чл. 160, ал. 3, във вр. чл. 163 ЗУТ и чл.
86 ЗЗД, по което е постановено влязло в сила решение № 1020/19.12.2018г.,
постановено по т.д.№ 1400/2017г. по описа на ОС – Варна, с което Д.И. ЕООД е
осъден да заплати на И.ООД сумата от 61 232.70 лв., съставляваща компенсаторно
обезщетение - равностойност на необходимите СМР за отстраняване недостатъци за
имоти, собственост на ищеца, находящи се в
апартаментен комплекс „Ялта“, к.к. Златни пясъци, гр.
Варна, както и дължимото обезщетение за забава върху възприетата като дължима
главница. В този смисъл, въз основа на постановеното със съдебното решение, причинените
имуществени вреди на лицето – собственик на сградата, са установени със сила на
пресъдено нещо.
Съдът
кредитира като дата на настъпване на вредите, чието обезщетяване се иска,
датата на изпращане на нотариална покана, адресирана от И.ООД до Д.И. ЕООД, в
която са описани конкретно констатираните сериозни дефекти в строителния обект
и необходимите ремонтни дейности за отстраняването им, като видно от
нотариалното удостоверяване върху документа, поканата е била изпратена за
връчване на 30.10.2015 г. В резултат на това е била инициирана проверка на
обекта, като е бил съставен Констативния протокол от 12.11.2015г. в
който са описани установените недостатъци при изпълнението на строителния обект
и който е подписан от представител на строителя,
собственика на обекта и техническия
ръководител при изпълнителя. Не се установява
вредите в резултат на извършеното строителство да са били установени от собственика
на обекта в момент, различен от така възприетия. При
това положение, съдът приема, че вредите са настъпили в срока на действие на Полица №
212215031000163/12.10.2015г., с договорена ретроактивна дата – 16.10.2010 г.
В
случая, от значение при преценка периода на застрахователното покритие е
релевантен моментът на проявление на вредата, причинена от застрахованото лице,
който да попада в периода на действие на застраховката, каквото се установи, че
е налице. Необходимо е също извършването на действията, респ. бездействията по
чл. 271 ЗУТ да е било в този период или
в периода на ретроактивното действие на
застраховката, което в случая се установи, че обхваща периода след 16.10.2010
г. От доказателствата по делото се установи, че Окончателният доклад изготвен
по реда на чл. 168, ал. 6 ЗУТ от лицето, осъществяващо строителен надзор на процесния обект, е от м. април 2012г., като с оглед
извършените в него констатации за изпълнение на строителните дейности по
изграждането на обекта, същите са били изпълнени към този момент и не са
констатирани недостатъци по тях. В този смисъл, съдът приема завършването на
работата, по която са били открити дефекти, в периода на ретроактивното
действие на договора, поради което и попадащи в определеното съобразно
приложимите общи условия към него застрахователно покритие.
Освен
това, за да възникнат правните последици от така установеното ретроактивно действие на застраховката, необходимо е към
момента на сключването й застрахованият или застраховащият да не е знаел за
настъпването на събитието през този минал период. В хода на производството не
бяха ангажирани доказателства, които да установяват противното. Завеждането на
исковата молба срещу строителя пред ОС – Варна е в периода след това – 16.10.2017г.,
видно от приложения препис от същата по делото. Неоснователни намира възраженията
на ответника относно намерението на застрахования да сключи процесния
застрахователен договор при знанието за претендираните
от него обезщетение за вреди, възникнали в резултат на осъществяваната от него
строителна дейност, доколкото инициираните към този момент съдебни производство
не касаят установяване на вредите на застрахователното покритие по процесния договор. Видно от представените в тази насока по
делото писмени доказателства – искови молби и съдебни решения, същите касаят
искови претенции за други вреди, които не са предмет на обезщетяване при
прилагане правните последици от действието на процесния
договор за застраховка, поради което и не опорочават волеизявлението на
застрахования в подписаното от него заявление-въпросник към застрахователната
полица с период на действие към застрахователното покритие на вредите – предмет
на настоящата искова претенция. В този смисъл счита за неоснователно и
заявеното от него възражение за нищожност на ретроактивното
застрахователно покритие.
Възраженията
на ответника относно изключването на застрахователната отговорност, поради
наличието на поета с договора за строителство гаранционна такава, съдът намира
за неоснователни, доколкото страните по двете правоотношения са различни правни
субекти, като гаранционната отговорност е възложена на изпълнителя по договора
за строителство, а застрахователната отговорност е предвидена да поеме
застрахователния риск по настъпване на предпоставките за ангажиране на
гаранционната отговорност и възложена върху застрахователя. В този смисъл,
двете правоотношения са с различен предмет, като изплащането на обезщетение по
едното не е обвързано с пораждане на правните последици за задълженото лице по
другото, като не се е и взаимоизключват.
Неоснователни
се явяват и доводите на ответника при оспорване на иска, с доводи относно
претенцията за плащане пред застрахователя извън срока на действието на
застраховката. В този смисъл, разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗУТ не съдържа в
себе си смисъла на писменото предявяване на претенцията за застрахователно
обезщетение, доколкото законодателят не свързва момента на предявяване на
претенцията с момента на настъпване на застрахователното събитие, който се
счита проявлението на вредите. Предявяване на претенцията за плащане и след
изтичане на едногодишния срок на застраховката, не освобождава застрахователя
от отговорност, в случай че бъде установено настъпването на застрахователното
събитие в този срок.
Неоснователно
намира и възражението на ответника за изтекла погасителна давност по отношение
на претендираното вземане за застрахователно
обезщетение. С оглед характера на вземането, приложима е специалната разпоредба
на чл. 197 КЗ /отм./, в която е предвидено,
че правата по застрахователното правоотношение се погасяват с изтичане на
5-годишен давностен срок от датата на настъпването на
събитието. С оглед характера на застраховката „Професионална отговорност“ на
задължителна такава и липсата на специална уредба, приложими са правилата за
застраховка „Гражданска отговорност“. Процесното
застрахователно събитие съдът прие за настъпило към момента на изпращане на
нотариалната покана за констатираните недостатъци – 30.10.2015г., като исковата
молба по настоящото производство е депозирана на 07.02.2020г., т.е. преди
изтичане на установения петгодишен давностен срок.
С
влязлото в сила решение по т.д.№ 1400/2017г. по описа на ОС – Варна е било
признато правото на увредения възложител по договора за строителство да получи
компенсаторно обезщетение в размер на сумата от 61 232.70 лв., като с оглед установения размер на дължимото
застрахователно обезщетение по процесната полица,
предмет на иска в настоящото производство е 90 % от обезщетението за вреди и
възлизащо на 55 109.43 лв.
Видно от изложеното в мотивите на решението на ОС-Варна относно начина на
формиране на сумата за общия размер на обезщетението, при начисляването му е
бил включен и ДДС, с оглед определяне размера на обезщетението като равностойност
на сумата, необходима за отстраняването на вредите – сумарно като труд и
материали. Не е налице основание, обаче, при изплащане на застрахователното
обезщетение, в полза на застрахования да бъде преведена и сума за начислен ДДС,
поради което от общия претендиран размер от 55 109.43 лв.
следва да бъде изключена сумата за начисления ДДС от 11 021.89лв., при
което размерът на дължимото застрахователно обезщетение съдът приема, че
възлиза на 44 087.54 лв., за който предявеният осъдителен иск следва да
бъде уважен, като бъде отхвърлен за разликата до пълния претендиран
размер. Като законова последица, дължи се и законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
Относно разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него
разноски за производството, съобразно уважената част от предявените искове,
като от общия размер на разноските от 4389.38
лв. /2 204.38 лв. – внесена държавна такса; 2 185 лв. – адвокатско
възнаграждение/ на присъждане подлежат 3 511.50
лв.
В приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, на
ответника също се дължат разноски, съобразно отхвърлената част от исковете,
като ищецът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 530.19 лв. от общия
размер на сторени такива от 2 650.94 лв. /15 лв. – държавна такса за
частна жалба; 10 лв. – държавна такса за 2 броя съдебни удостоверения, 6 лв. –
държавна такса за снабдяване с препис от искова молба и 2 619.94 лв. – адвокатско възнаграждение
/.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.”ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на “Д.И.“ЕООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление ***, по предявения осъдителен иск с правно основание
чл. 229 КЗ /отм./, във вр. чл. 249, т. 3 КЗ /отм./, сумата от 44 087.54 лв. – застрахователно
обезщетение за причинени имуществени вреди по сключения между тях Договор за задължителна застраховка „Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството“ по отношение на обект -апартаментен хотел „Ялта“ в гр. Варна, к.к.
„Златни пясъци, ведно със законната лихва върху нея, считано от 07.02.2020г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 55 109.43 лв..
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.”ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на
“Д.И.“ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 3 511.50 лв. – съдебни разноски.
ОСЪЖДА “Д.И.“ЕООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление
***, да заплати
на „ДЗИ – О.З.”ЕАД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 530.19
лв. – съдебни разноски.
Решението
е постановено при участието на трети лица помагачи на страната на ответника – „А.К.“ООД,
„ДЗЗД М.С.и „Н.7“ООД.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчване
на съобщение за изготвянето му страните.
СЪДИЯ: