№ 88
гр. Елхово, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, I -ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Яна В. Ангелова
при участието на секретаря Пенка Н. Николова
като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Административно
наказателно дело № 20212310200224 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на В. Р. Ш. от гр. Елхово против Наказателно
постановление № РД- 05- 39/13.04.2021г. на директора на РЗИ- гр. Ямбол д-р
Л.Ж.Г. с което на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ му е
наложено административно наказание – глоба в размер на 300.00 лева, за
извършено административно нарушение по чл.63, ал.4 от ЗЗ.
В жалбата се излагат доводи за материална незаконосъобраност на
наказателното постановление, като се желае неговата отмяна.
Жалбоподателят оспорва да е извършил нарушението, за което му е наложено
административно наказание.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален
представител на жалбоподателя.
Въззиваемата страна, чрез процесуален представител в съдебно
заседание оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна, а
наказателното постановление за правилно и законосъобразно и желае
потвърждаването му.
РП-Ямбол, редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства и като съобрази закона, прие за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят В. Р. Ш. работил като барман в кафе- бар „***“,
находящ се в гр.Елхово на ул. „*** № 16.
1
На 22.10.2020г. около обяд свидетелите ЕМ. Д. Т. и М. Д. СТ. -
служители на РЗИ- гр.Ямбол, работещи на длъжност „инспектор“, извършили
проверка по спазване на въведени противоепидемични мерки с действащата
към момента Заповед № РД-01-609/21.10.2020г. на министъра на
здравеопазването /считано от 22.10.2020 г. до 30.11.2020г./, в търговския
обект кафе- бар „***“, находящ се в гр.Елхово на ул. „*** № 16. В закритата
част на обекта проверяващите лица установили бармана В. Р. Ш.. В
заведението по това време се намирала и свидетелката Е.Г. която била
посетител и седяла на бара. Св. Ч. изпълнявала трудовите си функции на
сервитьор и обслужвала клиенти на заведението в откритата му част. По
отношение на жалбоподателя, който към момента на проверката изпълнявал
трудовите си функции на барман, свидетелите Т. и С. установили, че същият
не е с поставена защитна маска за лице или друго предпазно средство,
покриващо устата и носа му. Без такава предпазна маска била и св. Ч., която
сервирала на клиенти в откритата част на заведението. За резултатите от
проверката проверяващите състави протокол от 22.10.2020г., в който
отразили, че по време на проверката жалбоподателят Ш. ката барман и св. Ч.
като сервитьор не са спазвали временните противоепидемичните мерки,
въведени със Заповед № РД-01-609/21.10.2020г. на Министъра на
здравеопазването за носене на маски за еднократна или многократна употреба
в закрити помещения. С така съставения на място протокол, подписан от
инспекторите С. и Т. и от управителя на заведението, жалбоподателят и св. Ч.
били поканени да се явят на 26.10.2020 г. в сградата на РЗИ- Ямбол за
съставяне на АУАН.
На посочената дата – 26.10.2020г. жалбоподателят В. Р. Ш. се е явил
в РЗИ- Ямбол, като в негово присъствие и в присъствието на свидетелката
М.С. /свидетел по установяване на нарушението/, свидетелката Е.Т. съставила
Акт за установяване на административно нарушение № АН-01-54/26.10.2020г.
против В.Ш., за това, че при извършената проверка на 22.10.2020г. в кафе-
бар, находящ се в гр.Елхово на ул. „*** №16, който е закрито обществено
място, е било установено, че В.Ш. не спазва т.7 от Заповед № РД-01-
609/21.10.2020г. на Министъра на здравеопазването, с която са въведени
временни противоепидемични мерки на територията на Р. България, считано
от 22.10.2020 г. до 30.11.2020 г., а именно – не носи защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо устата
и носа, което е задължително.
Словесното описание на нарушението е квалифицирано от
актосъставителя като такова по чл.63, ал.4 от ЗЗ.
АУАН е подписан от актосъставителя, свидетеля по акта и от
нарушителя. АУАН е връчен на нарушителя, което е удостоверено с подписа
му. В съставения АУАН нарушителят не е вписал възражения. Такива не е
депозирал и пред АНО в тридневният срок от съставянето на АУАН,
предвиден в разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
2
Въз основа на съставения АУАН против В.Ш. на 13.04.2020г.
Директорът на РЗИ- гр.Ямбол – д-р Л.Ж.Г. е издала Наказателно
постановление с изх.№ РД-05-39/13.04.2020г., с което за нарушение по чл. 63,
ал.4 от ЗЗ, описано в АУАН и възпроизведено по идентичен начин в
обстоятелствената част на наказателното постановление, на основание
чл.209а, ал.1 от ЗЗ наложила на Ш. административно наказание глоба в
размер на 300.00 лева.
Наказателното постановление е връчено на наказаното лице на
28.05.2021г., видно от приложеното към него известие за доставяне.
Жалбата против това наказателно постановление е подадена в РС-
Елхово на 03.06.2021г., след което съдът е изискал от АНО материалите от
АНП.
Изложената фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, относими към
релевантните по делото факти. Въз основа на гласните доказателства,
събрани чрез показанията на свидетелите М.С., Е.Т., Е.Г. и Т. Ч., съдът прие,
че към момента на проверката жалбоподателят В.Ш., който е изпълнявал
задълженията си като барман в заведението, не е бил с поставена защитна
маска за лице, покриваща носа и устата. Безспорно е налице противоречие в
показанията на свидетелите С. и Т. от една страна и показанията на
свидетелите, допуснати до разпит на страната на жалбоподателя от друга
страна, относно това имал и е защитна маска на лицето си жалбоподателя или
не, като първите две свидетелки в показанията си сочат, че при проверката Ш.
е бил без защитна маска, а вторите две свидетелки сочат, че Ш. е имал такава,
но същата не е покривала носа му. Независимо от това противоречие в
показанията на двете групи свидетели, съдът приема, че неправилното
поставяне на предпазната маска, която да е покривала едновременно устата и
носа на Ш. е било равнозначно на неносенето на такава маска.
Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът
направи следните правни изводи:
Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при
наличие на правен интерес от обжалване, пред надлежен съд – по
местоизвършване на нарушението, поради което е процесуално допустима.
По процесуалната законосъобразност на наказателното
постановление:
Извършвайки служебна проверка за процесуалноправната
законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, съдът не
констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения,
представляващи формални предпоставки за отмяна на издаденото НП. АУАН
и НП са издадени от компетентни органи в рамките на правомощията им,
съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.231, ал.1, предл.1-во от ЗЗ и чл.47, ал.1,
б. „б” от ЗАНН, вр. чл.231, ал.1, хипотеза 2-ра от ЗЗ. Съгласно чл.231, ал.1
3
предл.1-во от ЗЗ, нарушенията по чл. 209 - 217 от ЗЗ се установяват с актове,
съставени от държавни здравни инспектори, а наказателните постановления
съгласно чл.231, ал.1 хипотеза 2-ра от ЗЗ се издават от Директора на
регионалната здравна инспекция. В конкретния случай актът за установяване
на административно нарушение е съставен от Е.Т.– инспектор в Дирекция
„Обществено здраве“ при РЗИ-гр.Ямбол, а обжалваното НП е издадено от д-р
Л.Г. – Директор на РЗИ-гр.Ямбол.
Административнонаказателното производство, образувано с
процесния АУАН съдът намира, че е проведено законосъобразно при
съобразяване с изискванията на ЗАНН. При съставянето на АУАН са спазени
изискванията на чл.40 и чл.42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП са
спазени законовите изисквания на чл. 57 от ЗАНН. В конкретния случай,
както АУАН, така и НП, съдържат датата и мястото на нарушението, а
извършеното нарушение е описано както словесно, така и с посочване на
правната му квалификация. Тези обстоятелства са напълно достатъчни за
нарушителя да разбере кое негово поведение е квалифицирано като
административно нарушение и да организира адекватно защитата си.
Досежно материалноправната законосъобразност на обжаваното
наказателно постановление, съдът намира следното:
В случая както актосъставителя, така и АНО са квалифицирали
констатираното с АУАН и вменено на жалбоподателката с НП
административно нарушение като такова по чл.63, ал.4 от Закона за здравето.
Съгласно цитираната разпоредба, при обявена извънредна епидемична
обстановка по чл. 63, ал.1 от ЗЗ, министърът на здравеопазването въвежда
със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния
Държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна
област. Или видно от съдържанието на сочената като нарушена правна норма,
същата не въвежда конкретно дължимо за правните субекти правило за
поведение, а регламентира правомощието на министъра на здравеопазването
при определени обстоятелства да предприеме конкретно поведение, като
въведе със заповед временни противоепидемични мерки на територията на
страната или на отделен регион. В случая вменената за нарушена норма на чл.
63, ал.4 от ЗЗ не предвижда каквото и да било задължение за
санкционираното лице.
Такова задължение се съдържа в бланкетната разпоредбата на
чл.209а, ал.1 от ЗЗ, която е едновременно и санкционна. Законът за
нормативните актове не изключва такъв подход при структурирането на
правните норми. Съгласно цитираната разпоредба от ЗЗ, който наруши или не
изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директора на
регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или
7 и чл. 63а, ал. 1 или 2 от ЗЗ, освен ако деянието не съставлява престъпление,
се наказва с глоба от 300 до 1 000 лв., а при повторно нарушение - от 1 000 до
2 000 лв. Цитираната разпоредба на чл. 209а, ал.1 от ЗЗ е бланкетна, поради
4
което е необходимо същата да бъде запълнена със съдържание, като в случая
акта, с който са въведени противоепедимичните мерки е Заповед №РД-01-
609/21.10.2020 г., издадено от Министъра на здравеопазването, която по
своето естество съставлява общ административен акт, а не нормативен такъв
и по тази причина правилно в АУАН и в НП не е посочена като нарушена т.7
от цитираната Заповед, която е публично достъпна на интернет страницата на
Министерството на здравеопазването. Няма данни заповедта да е прогласена
като нищожна, нито да е била отменена към датата на процесното нарушение,
поради което същата се счита за действаща към релевантния момент. С
цитираната заповед са били въведени противоепидемични мерки на
територията на Република България, считано от 22.10.2020 г. до 30.11.2020 г.,
като в т. 7 от заповедта е посочено, че всички лица, когато се намират в
закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз,
лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по
проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други
места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и
автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири,
храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и
устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.), които се използват съгласно
препоръките в приложение № 3. Съгласно т.9 от цитираната заповед,
изключение от задължението по т.7 от заповедта се допуска за клиентите в
местата за хранене и в питейните заведения; спортуващите на открито и
закрито за времето на физическата дейност; участниците в конгресно-
конферентни мероприятия, брифинги, пресконференции и семинари по време
на изказване (лекция, презентация и др.) при спазване на физическа
дистанция от 1,5 м. от останалите участници; г) участниците (водещи и гости)
в телевизионни предавания при спазване на физическа дистанция от 1,5 м. от
останалите участници; децата до 6 годишна възраст.
Съгласно т.10, „обществени места по смисъла на т.7 и т.8 от
заповедта са местата, които са достъпни за гражданите и/или са
предназначени за обществено ползване. В разглеждания случай от събраните
по делото гласни доказателства се установява, че деянието е извършено от
жалбоподателя по време на изпълнение на трудовите му функции като
„барман“ в проверявания търговски обект, който безспорно е „обществено
място“ по смисъла на т.10 от Заповед №РД-01-609/21.10.2020 г., издадена от
министъра на здравеопазването и като такъв е бил длъжен да се съобрази с
разпоредбата на т.7 от заповедта и да носи защитна маска за лице или друго
средство, покриващо носа и устата, тъй като не попада в изключенията,
предвидени в т.9 от заповедта на министъра на здравеопазването.
Неизпълнението на това задължение осъществява състава на
административно нарушение по чл.209а, ал.1 предл.2-ро от ЗЗ /при форма на
изпълнителното деяние - “не изпълни“/, а не нарушение на цитираната в
АУАН и НП разпоредба на чл. 63, ал.4 от 33. Предвид на това настоящият
5
съдебен състав, действащ с оглед естеството на настоящото производство по
ЗАНН, като въззивен съд намира, че при установеност в случая, че не е
налице промяна във фактическата обстановка, приета за установена в НП,
следва да измени правната квалификация на нарушението, без да отменя
наказателното постановление, като преквалифицира вмененото на
жалбоподателя Ш. административно нарушение като такова по чл.209а, ал.1,
пр.2-ро от ЗЗ. В тази насока са задължителните указания за съда, дадени в
Тълкувателно решение №8 от 16.09.2021г. на Върховния административен
съд по тълкувателно дело №1/2020г. на ОСС на ВАС I и II колегия, съгласно
които в производството по реда на раздел пети, глава трета на ЗАНН
районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да
приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
Независимо от формалното осъществяване на фактическия състав на
административното нарушение по чл.209а, ал. 1, предл.2-ро от Закона за
здравето, съдът счита, че извършеното от жалбоподателя В.Ш. деяние
представлява „маловажен случай“ на административно нарушение по смисъла
на чл.28 от ЗАНН. Преценката за „маловажност на случая“ подлежи на
съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за
законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато се констатира от
съда, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не
го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление,
поради противоречие със закона. Маловажните случаи на административни
нарушения се обуславят от наличието на предпоставки, при които
съответното наказание, предвидено за извършеното нарушение, се явява
несъразмерно тежко. Тези предпоставки са комплексни и са свързани с
преценката на: предмета на нарушението, обстоятелствата при които е
извършено, общественоопасните му последици, наличието на щета за
държавата, респ. гражданите, наличието на други нарушения от извършителя
и пр. Действително към процесния период са действали изискванията,
въведени със Заповед №РД-01-609/21.10.2020 г. на министъра на
здравеопазването в коментираната й т.7 към всички граждани, които се
намират в закрити обществени места, с оглед съществуващата
епидемиологична обстановка, в т.ч. и към жалбоподателя, изпълнявал
трудовите си функции на барман. В случая обаче, съдът намира, че
извършеното от жалбоподателката деяние е с по-ниска степен на обществена
опасност от обикновените случаи на административни нарушения от същия
вид. По делото е установено, че жалбоподателят е носил предпазна маска,
която не е била правилно поставена и поради тази причина не е била в
състояние да изпълни предназначението си, като по делото не са налице
данни това да е било практика в поведението на жалбоподателя на работното
му място, поради което съдът приема, че се касае за инцидентна ситуация,
която е житейски и логически възможна. Освен това се установи, че в
6
закритата част на процесното заведение в момента на започване на проверката
са се намирали единствено св.***, която е била с маска на лицето и на
отстояние от жалбоподателя, който се е намирал зад бара на заведението. Не
се установява от доказателствата по делото в този момент в закритата част на
заведението да е имало други хора, включително и посетители, които да са
били пряко застрашени от обстоятелството, че жалбоподателят Ш. е бил без
поставена на носа и устата защитна маска или друго подобно средство. Не без
значение е и обстоятелството, че инкриминираното деяние е установено за
първи път, при липса на данни за санкциониране на жалбоподателя за
предходни деяния от този вид, а също и изминалия период от повече от една
година от констатирането му, за който период няма данни за извършени
нарушения по ЗЗ от страна на жалбоподателя във връзка с установените в
страната противоепидемични мерки, поради което и поведението на
жалбоподателя на датата на проверката следва да се възприеме като
инцидентен случай, при който нарушителят е следвало да бъде предупреден
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде
наложено административно наказание, която възможност е предвидена в
разпоредбата на чл. 2, б. „а“ от ЗАНН.
Съдът в това производство не е ограничен в самостоятелната си
преценка за приложението на чл. 28 от ЗАНН и доколкото конкретният
случай се приема за такъв, то НП е незаконосъобразно и като такова следва да
се отмени на посоченото основание.
Поради изложеното, и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Елховският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление изх.№ РД-05-39/13.04.2021г.,
издадено от д-р Л.Ж.Г. – Директор РЗИ-гр.Ямбол, с което на В. Р. Ш., ЕГН
********** от гр. Елхово, ул. „***“ №14, вх. В, ап.36, съдебен адрес гр.
Елхово, ул. „*** №7, на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е
наложено административно наказание – глоба в размер на 300.00 лева, за
извършено административно нарушение по чл.63, ал.4 от ЗЗ, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Ямбол чрез Районен съд – Елхово по реда на АПК в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
7