№ 51
гр. Горна Оряховица, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20214120102207 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.500, ал.1, т.3 КЗ.
Ищецът „ЗК Лев инс“ АД твърди, че на 22.02.2018 г. около 22:15 часа в
гр. ***, ответникът управлявал с несъобразена скорост лек автомобил
“Мицубиши Спейс стар” с рег.№ *** по ул.***, на кръгово кръстовище с
ул.***, до сградата на кметството на гр.***. Твърди, че ответникът загубил
контрол над управлението на автомобила и се ударил в съоръжения на
кръговото кръстовище, в резултат от което били повредени бетонните
бордюри, осветителното тяло, поливната система и декоративната
растителност на пътното съоръжение, собственост на Община Казанлък.
Твърди се, че ответникът напуснал мястото на пътнотранспортното
произшествие (по-долу ПТП) преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, а посещаването на местопроизшествието било
задължително поради съмнение, че ответникът е с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни
аналози, или не притежава необходимите права за управление на моторно
превозно средство, както и поради разногласия между участниците в
произшествието.
Ищецът твърди, че за причинени вреди от управлението на лек
автомобил “Мицубиши Спейс стар” с рег.№ *** бил сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при него, обективиран в
Застрахователна полица № BG/22/117001911785 с период на застрахователно
1
покритие от 13.07.2017 г. до 12.07.2018 г. Твърди, че по заявление на Община
Казанлък за изплащане на застрахователно обезщетение била образувана
щета № 2312-1000-06-18-7083, по която въз основа на оглед и опис-
заключение бил съставен доклад бил определен размера на застрахователното
обезщетение – 557 лв. Твърди, че сумата била изплатена на Община Казанлък
на 27.04.2018 г. Ищецът счита, че напускането на мястото на произшествието
предпоставя съществуването на регресно вземане срещу ответника за
заплатената на пострадалото лице сума. За това вземане била издадена
заповед № 819/06.08.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 1549/2021 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица.
Ищецът моли за постановяване на решение, с което да се приеме за
установено по реда на чл.422 ГПК съществуването на вземането – предмет на
заповедта за изпълнение, и да му бъдат присъдени сторените разноски в
заповедното и в исковото производство.
Ответникът, чрез назначения особен представител, възразява, че не са
налице предпоставките за осъществяване на регресни права, защото
посещението на произшествието от полицията не е било задължително при
липса на съмнение за употреба на алкохол или наркотични вещества, или
липса на правоспособност. Излага се допълнителен довод, че е възможно в
автомобила да е имало лице, което се нуждае от спешна медицинска помощ и
това да е причината за напускане на произшествието. Оспорва ответникът да
е причинил всички щети, чиято стойност се претендира да е заплатена от
ищеца, като счита за възможно част от тях да са от друго произшествие.
Оспорва да е извършен ремонт на съоръжението, както и вида и стойността на
ремонтните работи. Моли за постановяване на решение, с което искът да бъде
отхвърлен.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
От застрахователна полица № BG/22/117001911785 от 07.07.2017 г. се
установява, че между страните бил сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за вреди от
управлението на лек автомобил “Мицубиши Спейс стар” с рег. № ***,
собственост на ответника, с период на застрахователното покритие от
13.07.2017 г. до 12.07.2018 г.
От писмените доказателства – протокол за ПТП № 1672405/23.02.2018
г., доклад за установен факт от 23.02.2018 г., акт за установяване на
административно нарушение серия Д, № 577395 и наказателно постановление
№ 18-0284-000601/06.03.2018 г. на Началник РУП към ОД МВР Стара Загора,
както и от свидетелските показания и заключението на приетата експертиза се
установява, че на 22.02.2018 г. около 22:10 часа в гр.*** ответникът
управлявал лек автомобил “Мицубиши Спейс стар” с рег. № *** по ул.*** в
посока към с.***. При достигане на кръговото кръстовище до сградата на
2
Общината, поради движение с несъобразена скорост, ответникът загубил
контрол върху управлението на автомобила и се блъснал в съоръжение на
кръговото кръстовище. Автомобилът напуснал платното за движение и
последователно преминал през паважа и бетонните бордюри с височина 15
см., като с предната лява част от бронята на автомобила разрушил междината
на два съседни бетонни бордюра. При движението си с предно-лявата
странична част от бронята счупил в основата вляво намиращата се градинска
лампа и наклонил следващата монтирана в окръжността лампа, като
прекъснал и електрозахранването към тях, увредил поливна дюза и
декоративна растителност. След произшествието ответникът не преустановил
движението си.
На сутринта на 23.02.2018 г. служители на общината, в т.ч. свид.Л. –
тогава кмет на града, видели щетите и сигнализирали полицията, като
предоставили видеозапис от монтираните камери на сградата на общината. От
записа се виждало, че след преминаване през кръговото кръстовище
автомобилът продължил движението си в посока към с.***. Ответникът бил
установен от органите на полицията на 23.02.2018 г. в 13:20 часа в с.***. Бил
съставен констативен протокол, подписан от ответника и свид.Л., в който
били посочени щетите по автомобила – счупена предна броня и деформация
на ляво окачване, както и щетите по съоръжението – счупени два бетонни
бордюра, осветително тяло и деформация на поливна система, както и
причините за ПТП – движение на ответника с несъобразена скорост,
причинило блъскане в съоръжение на кръстовището на кръговото движение.
На ответника били наложени глоби за нарушения на чл.20, ал.1 ЗДвП, чл.20,
ал.2 ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ ЗДвП, съответно – за това, че не
контролирал управлявания от него автомобил, не се движил със съобразена
скорост и не уведомил органите на МВР за ПТП и напуснал мястото на
произшествието. Наказателното постановление било връчено лично на
ответника 13.04.2018 г., когато му било отнето и Свидетелството за
управление на МПС.
Фактическите изводи за времето, мястото и механизма на настъпване на
произшествието, както и участвалият автомобил, водачът му и поведението
му преди и след произшествието, съдът изгради въз основа на писмените
доказателства, свидетелските показания и заключението по експертизата
между които липсват противоречия. Като официални свидетелстващи
документи, протоколът за ПТП и докладът съгласно чл.179, ал.1 ГПК се
ползват с материална доказателствена сила за удостоверените в тях
непосредствено възприети от длъжностните лица факти и извършените от и
пред тях действия. Така те установяват не само щетите по съоръжението, но и
направеното пред надлежния орган и неоспорено по авторство изявление на
ответника, съставляващо извънсъдебно признание за механизма на
настъпване на ПТП. На следващо място, независимо, че е съставен на
следващия ден, протоколът съдържа и констатираните от органите на
полицията видими щети по автомобила на ищеца, причинени от
3
съприкосновението с инфраструктурното съоръжение в описаната в
експертизата последователност. Предвид тези данни единственото възможно
заключение е, че щетите по съоръжението са настъпили в резултат на
блъскането му от автомобила на ответника, който е напуснал платното за
движение със скорост, достатъчно висока да причини отчупване на бордюра
(а не отблъскване от него, до каквото би довело движението със съобразена
скорост – изясненото от вещото лице при изслушване на експертизата). Не би
могло да се приеме за основателно възражението на ответника, че някои от
описаните щети са били в резултат на друго ПТП, реализирано до извършване
на огледа от ищеца на 07.03.2018 г. Всички щети са констатирани на сутринта
след ПТП и от свид.Л., и от полицейските служители. Щетите надлежно са
удостоверени в констативния протокол, съдържащ обсъденото по-горе
признание на ответника за настъпването им именно от ПТП, причинено от
него през нощта. Освен посоченото, по делото няма данни за друго настъпило
ПТП на процесното кръстовище, а свид.Л. изрично посочи, че в обсъждания
период такова не е имало.
Община Крън подала искане до ищеца за заплащане на обезщетение за
причинените от ПТП имуществени вреди, въз основа на което била
образувана щета № 2312-1000-06-18-7083/26.02.2018 г. при него. На
07.03.2018 г. бил извършен оглед на съоръжението, при който било
установена повреда на бетонни бордюри – два метра, унищожено осветително
тяло тип градинско тръбно с височина около 1 м., нарушено закрепване на две
осветителни тела, деформирана – повредена поливна дюза, унищожена
декоративна растителност 15 кв.м. На 15.03.2018 г. била съставена
количествено-стойностна сметка, съгласно която дейностите по демонтаж на
повредените бордюри и павета и монтаж на нови такива, направата на нови
фундаменти на осветителни тела и подмяната на счупеното осветително тяло
със съпътстващите дейности по проверка на електрическата инсталация,
възстановяване на унищожена растителност и подмяна на поливна дюза,
заедно с транспортни разходи и разходи за материали, инструменти, техника
и труд, били на обща стойност 557 лв. без ДДС, или 668,40 лв. с ДДС.
Съгласно експертното заключение по щета № 2312-1000-06-18-7083 от
25.03.2018 г. и изясненото от вещото лице при изслушване на съдебната
експертиза, всички посочени в количествено-стойностната сметка дейности
са били необходими, в т.ч. монтаж и демонтаж на неувредената паважна
настилка с цел да се подменят увредените два бордюра. Вещото лице
посочва, че увреденото имущество – два броя бордюри с размери 18/35/50 см,
две лампи тип градински и дюза за поливане, не подлежи на възстановяване
чрез ремонт и подмяната им е била наложителна. С доклад по щета № 2312-
1000-06-18-7083 от 26.03.2018 г. ищецът определил на Община Крън да се
изплати обезщетение от 557 лв., което видно от платежно нареждане №
BORD08552536/27.04.2018 г. на „Юробанк България“ АД било преведено по
посочената от нея банковата сметка.
Въз основа на приетите за установени факти, съдът намира от
4
правна страна следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.500, ал.1, т.3 КЗ. Уважаването му е предпоставено от
установяване, че между страните е съществувало действително
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“; че е осъществен фактическият състав на
твърдения от ищеца деликт; че ответникът е напуснал мястото на ПТП преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата, а посещението на
произшествието от тях е било задължително по закон; че ищецът е заплатил
на увреденото лице застрахователно обезщетение в размер, равен на
стойността на причинените от ПТП имуществени вреди.
Не е спорно между страните, че между тях е съществувало
застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ за вреди, причинени от
управлението на лек автомобил “Мицубиши Спейс стар” с рег. № ***, с
период на застрахователното покритие от 13.07.2017 г. до 12.07.2018 г.
Установеното от фактическа страна предпоставя извод, че в този период
– на 22.02.2018 г., стореното от ответника при управление на лек автомобил
“Мицубиши Спейс стар” с рег.№ *** съставлява непозволено увреждане.
Съгласно общите правила на чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват и за да обезпечат изпълнение на това задължение и да
предотвратят всяка опасност за движението – при избор на скоростта на
движение да съобразяват обстоятелствата, засягащи неблагоприятно или
ограничаващи движението и/или видимостта, така щото да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Като проявление на посочените
общи задължения чл.15, ал.1 ЗДвП предвижда, че пътно превозно средство
следва се движи (възможно най-вдясно) по платното за движение, съответно
в най-дясната свободна пътна лента, а чл.47 ЗДвП задължава водачът да
приближава кръстовище с такава скорост, че при необходимост да може да
спре. Ответникът нарушил посочените норми, като загубвайки контрол върху
управлението на автомобила, напуснал платното за движение и преминал
през съоръженията на кръстовището на кръговото движение, при което
увредил декоративни елементи от тях. Съгласно изясненото от вещото лице,
причината за загуба на управлението е високата скорост на движение при
навлизане в кръстовището, която позволила преминаване през бордюрите и
отчупването им и продължаване на движението през озеленената площ.
Вещото лице изключва движение със съобразена с терена и пътните условия
скорост (определена от него на около 30 км/ч), защото при нея не би се
стигнало до описания резултат, а автомобилът би се отблъснал от бордюрите
назад без да ги преодолява. Посоченото изключва и плъзгане на автомобила
след подхлъзване на лед, за наличие на какъвто липсват и данни.
Несъответствието между дължимото от ответника поведение – движение по
5
пътното платно със скорост, позволяваща контрол върху управлението, и
осъщественото от него, определя поведението му като противоправно.
Вината на ответника съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД се предполага и при липса
на обстоятелства, които я изключват, тя се явява установена от презумпцията.
Както по-горе бе посочено няма данни, въз основа на които може да се
заключи, че се касае за действие на инерционни сили при подхлъзване на
автомобила, а дали ответникът е познавал пътя, в какъвто смисъл възразява
той, е без значение. Ударът на автомобила на ответника в съоръженията на
кръговото кръстовище бил предизвикан изключително от нарушението на
посочените по-горе правила за движение по пътищата, което обуславя извод
за наличие на неопосредена причинна връзка между противоправното
поведение на ответника и настъпването на щетите по съоръжението.
Въз основа на изложеното до тук, съдът приема, че ответникът виновно
причинил имуществени вреди при управление на застрахования при ищеца
автомобил, с което и втората от посочените по-горе предпоставки се явява
осъществена. Това налага разглеждане на въпроса обуславя ли поведението на
ответника след ПТП ангажиране на регресната му отговорност, в което е
концентриран и основният спор от правна страна.
Съгласно чл.500, ал.1, т.3 КЗ застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски,
когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях
е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина. Случаите, в
които посещаването на местопроизшествието от органите за контрол на
движение по пътищата са изчерпателно изброени в чл.125 ЗДвП, сред които и
хипотезите, на които ищецът се позовава – разногласие между участниците в
произшествието относно обстоятелствата, свързани с него (т.7 на чл.125
ЗДвП) и съмнение, че участник в произшествието е с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества
или техни аналози, или не притежава необходимите права за управление на
моторно превозно средство (т.5 на чл.125 ЗДвП).
Съгласно чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП водачът на пътно превозно средство,
който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава
опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието. Съдържанието на задълженията му, в
случай, че при произшествието са причинени само имуществени вреди, е
поставено в зависимост от това, дали между участниците в произшествието
има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, или такова съгласие
липсва. В първия случай участниците в ПТП са длъжни да преместят
превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и да попълнят
своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното
6
произшествие (чл.123, ал.1, т.3, б.“б“ ЗДвП), а във втория – без да напускат
местопроизшествието, да уведомят съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и да изпълняват дадените им указания (чл.123, ал.1, т.3,
б.“в“ ЗДвП). На това дължимо от участниците в ПТП поведение във втория
случай е съответно задължението на органите по контрол на движение по
пътищата, уредено в чл.125, т.7 ГПК, да посетят мястото на произшествието.
Именно такова е съотношението между разпоредбите на чл.123, ал.1, т.3,
б.“в“ и чл.125, т.7 ЗДвП (в редакцията след изменението с ДВ, бр. 101 от 2016
г., действаща и към датата на процесното ПТП), независимо от разликата в
използваните изрази за описание на хипотезите („няма съгласие“ и „има
разногласие“). Те касаят един и същ случай, като уреждат задълженията на
различни субекти и постановяват, че органите по контрол на движение по
пътищата са задължени да посетят всяко произшествие, за което са
уведомени, че между участниците липсва съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него.
Приложението, както на разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.“б“ ЗДвП,
така и на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ ЗДвП, предполага участникът в ПТП да е
изпълнил задължението си да спре след настъпването му (чл.123, ал.1, т.1
ЗДвП). Основание за този извод дава логическото тълкуване на трите норми
във връзка една с друга, с оглед което само ако е останал на място, участникът
в ПТП може да изрази отношение към обстоятелствата свързани с него,
съответно да попълни двустранен констативен протокол или да е адресат на
задължението да не напуска мястото на произшествието. В настоящия случай
ответникът, продължавайки движението си без да спре след настъпване на
ПТП, не е изпълнил основното си задължение по чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП. С
действията си, той е възпрепятствал изразяване на отношение и от двамата
участници относно обстоятелствата, свързани с ПТП и пораждане на
следващите се от наличието или липсата на съгласие задължения по чл.123,
ал.1, т.3 ЗДвП. От това свое противоправно поведение, ответникът не може да
черпи благоприятната нему последица да не възникнат посочените
задължения.
Доколкото той е продължил движението си без да спре, между него и
общината, претърпяла щетите, не би могло да има съгласие относно
обстоятелствата по ПТП по смисъла на чл.123, ал.1, т.3, б.“б“ ЗДвП, т.е.
идентичност в съдържанието на твърденията на участниците в ПТП относно
обстоятелствата, които подлежат на вписване в двустранния констативен
протокол. Без значения в случая е, че ПТП е настъпило в извънработно време
за общината, защото законът не създава различен режим или изключение от
правилото с оглед времето на ПТП. По същите съображения няма значение,
че не и двамата участници в ПТП са водачи на пътни превозни средства,
доколкото легалната дефиниция на т.7, § 6 ДР ЗДвП не прави такава разлика.
Не може да бъде съобразено и покриващите се по съдържание изявления на
двете страни относно обстоятелствата по ПТП, удостоверени в протокола за
7
ПТП, защото релевантният момент, в който участниците в ПТП следва да
установят дали между тях има съгласие, или не, е непосредствено след
настъпване на произшествието. Това следва от съдържанието на чл.123, ал.1,
т.3, б.“б“ и „в“ ЗДвП, уреждащи две алтернативни помежду си правила за
поведение на участниците след настъпване на ПТП въз основа на критерия
дали между тях има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него.
Така за случая, при съобразяване на принципа, че ответникът не може
да черпи благоприятни последици от неправомерното си поведение, остава
приложима втората алтернатива, при което неспирането на мястото на
произшествието следва да се приравни на хипотезата на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“
ЗДвП, уреждаща случая, когато между участниците в ПТП няма съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него. Приложимата норма регламентира
задължение на всеки от участниците за бездействие – да не напуска мястото
на произшествието. Ответникът, доколкото не е изпълнил по-голямото по
обем задължение да спре след настъпването на ПТП, е в неизпълнение и на
това по-малко по съдържание задължение за бездействие. Както по-горе беше
посочено, при липса на съгласие относно обстоятелствата по ПТП,
посещението на компетентните органи на МВР е задължително съгласно
чл.125, т.7 ЗДвП.
В обобщение, ответникът е напуснал мястото на произшествието преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата, а посещението им
на мястото на произшествието е било задължително по закон, при което
обсъжданата предпоставка за ангажиране на регресната му отговорност е
налице. Наличието на едно от основанията за задължително посещение на
мястото на пътнотранспортното произшествие, на което ищецът се позовава,
прави безпредметно обсъждането дали е било налице едновременно с това и
другото – съмнение за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози, или липса на право за управление на моторно превозно
средство. Не са въведени конкретни твърдения и от доказателствата по делото
не се установява да е било наложително на ответника да бъде оказана
медицинска помощ или той да е напуснал по друга неотложна причина, при
което регламентираното от чл.500, ал.1, т.3 КЗ изключение не е налице.
Установи се, че ищецът – застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е заплатил застрахователно
обезщетение за вредите, виновно причинени от ответника при ПТП, а
ответникът е напуснал мястото на произшествието преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, чието посещение е било
задължително по закон. С това се явяват осъществени предпоставките за
възникване на регресната претенция на застрахователя по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите срещу виновния
водач, основана на чл.500, ал.1, т.3 КЗ.
Предвид това, че искът се явява доказан по своето основание, на
разглеждане следва да се постави въпросът за неговия размер. Обемът на
8
отговорността при деликт се определя от разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗЗД,
съгласно която границите на отговорността на делинквента са действително
причинените вреди. Обезщетението трябва да съответства на това, което
увреденият следва да разходва, за да възстанови предхождащото увреждането
състояние. По тази причина меродавни за размера на обезщетението са
средните пазарни цени, по които това възстановяване може да се извърши от
увредения. Дали увреденото имущество е възстановено, не е нито сред
материалноправните предпоставки за уважаване на иска, нито определя
размера на обезщетението, в какъвто смисъл възразява ответникът.
Съгласно заключението по задача № 3 от заключението, стойността на
увреденото имущество към датата на деянието, в т.ч. труд и материали е
354,01 лв. без ДДС. Видно от констативно-съобразителната част, тази
стойност е определена като към стойността за монтаж на един линеен метър
бордюр (или два броя бордюри с размери 18/35/50 см), в т.ч. цветно оформяне
с декоративна растителност, две градински лампи и една поливна дюза –
общо 570,90 лв. към датата на изготвяне на заключението, били приложени
коефициент за инфлация – 31,50 % спрямо месец февруари 2018 г. и
коефициент за износване за всяка вещ. Съдът не намира основание за
необоснованост на експертизата в противоречието й с количествено-
стойностната сметка, която е съобразявал ищецът. При сравнението между
двете е видно, че оценяваните дейности и материали са идентични, с
изключение на осветителните тела – експертизата сочи необходимост от
подмяна на две, а количествено-стойностната сметка – подмяна на едно и нов
монтаж на три осветителни тела. Предвид установения механизъм на
произшествието, начинът, по който са разположени осемте осветителни тела
в окръжността (снимков материал към заключението), снимките на щетите и
констатациите на самия ищец от огледа на 07.03.2018 г., е била нужна
подмяна само на две осветителни тела. Допълнително следва да се има
предвид, че общата стойност за тези дейности съгласно експертизата е
многократно по-висока от изчислените в количествено-стойностната сметка,
поради което възражението на ищеца в тази част не го ползва. На следващо
място в количествено-стойностната сметка е посочено общо перо
„транспортни разходи (материали, инструменти, техника и труд)“ на цена 200
лв., от което по никакъв начин не може да бъде установено какви разходи са
оценени, съответно – да се извърши сравнение с цените съгласно
заключението. От друга страна, в таблица № 2 вещото лице е направило
подробен разчет на дейностите, труда и материалите за подмяна всяка
увредена част от съоръжението, стойностите на които са съответно приведени
към датата на произшествието в таблица № 1. По тези съображения съдът не
би могъл да съобрази количествено-стойностната сметка по начина, сочен от
ищеца, а въз основа на заключението определи стойността на увреденото
имущество на 354,01 лв. Тъй като средните пазарни цени на труда и
материалите по ремонта на съоръжението определят дължимото на Община
Крън, а отговорността на ищеца е производна от деликтната отговорност на
9
ответника, платеното от ищеца в повече от дължимото не подлежи на
възстановяване. Това е така, защото изпълнилият застраховател не може да
има регресни права в по-голям обем от тези на увреденото лице.
Предвид всичко изложено, ответникът дължи на ищеца заплащане на
354,01 лв. – изплатено от него обезщетение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ за имуществените вреди, причинени при
управление на застрахован автомобил, след като ответникът напуснал
мястото на произшествието преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, чието посещение е било задължително по закон.
Вземането е възникнало от момента на извършеното от ищеца плащане, но
ответникът е изпаднал в забава след покана, или в случая – от предявяване на
иска на 06.08.2021 г. (арг. от чл.125 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК), от когато дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Не се твърди и не се
установява задължението на ответника да е изпълнено или погасено по друг
начин. Искът за установяване на съществуването на вземането е основателен
до 354,01 лв. и следва да бъде уважен в тази част, а в останалата – да бъде
отхвърлен.
По присъждане на направените разноски:
Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право
да му се присъдят направените разноски съразмерно на уважената част от
иска. Той е направил такова искане и е представил доказателства реално да е
сторил разноски в заповедното производство общо от 75 лв. (25 лв. за
държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнагражение), от които
пропорционално на уважената част от иска му се следват 47,67 лв. Ищецът е
доказал заплащане на разноски в исковото производство от общо 640,52 лв.
(25 лв. за държавна такса; 20 лв. за депозит за явяване на свидетел, 350 лв. за
депозит за възнаграждение на вещо лице; 25,52 лв. за депозит за пътни пари
на вещо лице и 220 лв. депозит за възнаграждение на особен представител).
Ищецът-юридическо лице, е представляван от юрисконсулт и съгласно на
чл.78, ал.8 ГПК му се дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение в
размерите по Раздел IV от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид вида и цената на иска, фактическата и правна сложност на делото и
обема на осъщественото от юрисконсулта процесуалното представителство
(подаване на исковата молба, писмени становища преди всяко заседание, без
явяване в съдебно заседание), съдът определи размера на възнаграждението
съобразно чл.25, ал.1 от Наредбата на 100 лв. От сбора на тази сума и
сторените разноски (общо 740,52 лв.), ответникът дължи да заплати на ищеца
съразмерно на уважената част от иска сумата от 470,65 лв.
Ответникът, представляван от особен представител, не е сторил
разноски в производството, поради което не следва да му се присъждат такива
съобразно отхвърлената част от иска.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
10
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че С. Д.
М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ***, ул. *** дължи на
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Студентски“,
бул."Симеоновско шосе" № 67А, представлявано заедно от двама от
изпълнителните директори П. В Д., С. Н. А., В. В. И. и М. А. Д.., сумата от
354,01 лв. /триста петдесет и четири лева и една стотинка/,
представляваща изплатено по застрахователна преписка (щета) № 2312-1000-
06-18-7083 застрахователно обезщетение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за имуществените вреди,
причинени от управление на лек автомобил “Мицубиши Спейс стар” с рег.№
*** при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 22.02.2018 г. в гр.***,
след като ответникът напуснал мястото на произшествието преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, чието посещение е било
задължително по закон, ведно със законната лихва върху тази сума от
06.08.2021 г. до окончателното й заплащане, за която е издадена заповед №
819/06.08.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 1549/2021 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, като
ОТХВЪРЛЯ иска частта за разликата над 354,01 лв. /триста петдесет и
четири лева и една стотинка/ до претендирания размер на вземането от 557 лв.
/петстотин петдесет и седем лева/, или за сумата от 202,99 лв. /двеста и два
лева и деветдесет и девет стотинки/.
ОСЪЖДА С. Д. М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.
***, ул. *** да заплати на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Студентски“, бул."Симеоновско шосе" № 67А, представлявано заедно от
двама от изпълнителните директори П. В Д., С. Н. А., В. В. И. и М. А. Д..
сумата от 47,67 лв. /четиридесет и седем лева и шестдесет и седем
стотинки/, представляваща направени разноски за заплащане на държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство
съразмерно на уважената част от иска и сумата от 470,65 лв. /четиристотин
и седемдесет лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща направени
разноски за заплащане на държавна такса, депозит за явяване на свидетел,
депозит за възнаграждение на вещо лице, пътни пари за вещо лице, депозит за
възнаграждение на особен представител и юрисконсултско възнаграждение в
първоинстанционното производство, съразмерно на уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи
на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
11
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
12