Р Е Ш Е Н И Е
№ 31
Гр. Разград, 09 март 2022 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
публично заседание на първи март две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН
МАРИНОВ
при секретаря ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА и в присъствието на прокурора ТИХОМИР
ТОДОРОВ разгледа докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА касационно дело № 15
по описа за 2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ОДМВР Разград против Решение № 290/
15.11.2021г., постановено по АНД № 545/2021г. по описа на Разградския районен
съд, с което е отменен Електронен фиш (ЕФ) Серия К № 5162374 на МВР ОДМВР –
Разград. С него за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП на
основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл.182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП на Р. В. В. от гр.
Р., в качеството му на законен представител на „НИКМАРК ТРАНС“ ООД е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1 000.00 лева.
Недоволен от решението е останал наказващият орган. В жалбата си сочи, че
това решение е неправилно, постановено при нарушение на процесуалните правила и
норми и в противоречие с материалния закон, поради което моли съда да го отмени,
ведно с произтичащите от това законни последици.
Ответникът по касационната жалба е депозирал писмено становище, в което
заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да я остави без
уважение, като претендира и за присъждане на разноски по производството.
Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави
в сила решението на районния съд.
Разградският административен съд след като прецени направените оплаквания, анализира събраните по делото
доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното решение на основание
чл. 218, ал. 2 от АПК, констатира следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу съдебен
акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна
по следните фактически и правни изводи:
Събраните в хода на производството доказателства сочат, че срещу Р. В. в качеството му на законен представител на „НИКМАРК ТРАНС“ ООД е съставен
ЕФ по реда и при условията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, с
който за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. чл. 21, ал. от ЗДвП във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП
му е наложена глоба в размер на 1 000 лв. В него е посочено, че на 13.08.2021г.
в 15:58 часа на път І-2, 90+46 е отчетено с автоматизирано техническо средство
(АТС) №TFR1-М 603 движението на полуремарке „Шварцмюлер СПА 3 Е“с рег. № ******** със скорост от 162 км/ч при разрешена скорост за движение
от 70 км/ч, т.е. с 92 км/ч над допустимата.
С решението си районният съд е отменил оспорения ЕФ, като в мотивите си е
приел, че той е издаден при допуснати процесуални нарушения и в противоречие с
материалния закон. Изложените от него съображения напълно се споделят от
настоящата инстанция и съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от АПК не следва
да се приповтарят.
Фактическото описание на вмененото административно нарушение сочи, че
лицето е наказано за това, че е установено с АТС движение на посоченото в ЕФ
полуремарке, собственост на представляваното от него дружество, със скорост над
разрешената. С разпоредбата на чл. 21,
ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП е вменено задължението на водачите на пътни превозни средства (ППС) да се движат в рамките на допустимата скорост, определена от
закона или с поставен пътен знак. Неизпълнението на това задължение съставлява
административно нарушение, което се санкционира на основание чл. 182 от ЗДвП
съобразно регламентираните там хипотези. Когато нарушението е установено и
заснето с АТС административната отговорност на уличеното лице се ангажира с
издаване на ЕФ по реда и при условията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
В случая основният спор между страните е дали това нарушение може да се
извърши при движение на полуремарке.
В §6 от ДР ЗДвП се съдържат легалните дефиниции на относимите понятия.
Според § 6, т. 25 от ДР ЗДвП „Водач“
е лице, което управлява пътно
превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара
впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.
Според § 6, т. 10 от ДР ЗДвП "пътно
превозно средство" е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и
използвано за превозване на хора и/или товари. Към пътните превозни средства се
приравняват трамваите, тракторите и самоходните машини, когато се придвижват по
пътищата.
Анализът на тези норми сочи, че е невъзможно да се извърши нарушение, което
се изразява в движение над допустимата скорост с полуремарке, тъй като то не е
от категорията ППС, които самостоятелно се движат по пътищата и които могат пряко
и непосредствено да се управляват от съответното физическо лице. Този извод не
се опровергава и от определението, дадено в § 6, т. 17 от ДР ЗДвП. Там изрично е
посочено, че както ремаркетата, така и полуремаркетата са ППС, които са предназначени да бъдат теглени от
моторно превозно средство. Следователно те могат да се движат само като
състав от пътни превозни средства (§ 6, т. 20 от ДР ЗДвП) или като съчленено
ППС ( § 6, т. 53 от ДР ЗДвП), теглени от моторно превозно средство, което
именно се управлява от водача.
В подкрепа на това тълкуване са и разпоредбите на чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП.
Законодателят изрично е посочил, че ЕФ следва да съдържа данни за
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на
глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Издаденият ЕФ
се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или ал. 2 от ЗДвП (чл. 189, ал. 5 от ЗДвП), което следва да носи административната отговорност за установеното
нарушение. Това е собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство, а когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, ЕФ се връчва на неговия законен представител
или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В чл. 189, ал. 6 от ЗДвП също се
употребява единствено и само понятието „моторно превозно средство“.
Въз основа на така изложените фактически и правни съображения касационната
инстанция намира, че решението на районния съд като валидно и допустимо, постановено при спазване
на процесуалните правила и норми и в съответствие с материалния закон, следва
да се остави в сила.
В писменото становище на ответника се претендира за присъждане на разноски
в настоящата инстанция. В подкрепа на искането е приложен Договор за правна
помощ и съдействие, сключен между „НИКМАРК ТРАНС“ ООД и адвокат Н. Д., който установява, че дружеството е заплатило в брой
възнаграждение на адвоката в размер на 250 лв. Страна в настоящия процес обаче
е физическото лице Р. В. В., а липсват доказателства, които да установяват, че той е
направил разходи по настоящето производство и в какъв размер. С оглед на това
съдът намира, че искането за присъждане на разноски се явява недоказано и неоснователно
независимо от изхода на делото.
Мотивиран така Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 290/ 15.11.2021г., постановено по АНД № 545/2021г. по описа на
Разградския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/