№ 21713
гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20241110123478 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял I от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД
срещу П. Е. Г. и Д. Е. С., с която са предявени обективно и субективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми:
- за П. Е. Г. (1/2 част от претенцията): сумата от 611,22 лв. - главница,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „Свобода“, бл. 9, вх. А, ет. 2, ап. 4, за периода от
м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 22.04.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата от 141,89 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната
лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
03.04.2024 г., сумата от 10,65 лв. - главница, представляваща цена на услугата за
дялово разпределение за периода от м.03.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законната
лихва от 22.04.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 2,76 лв.,
представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 16.05.2021 г. до 03.04.2024 г.;
- за Д. Е. С. (1/2 част от претенцията): сумата от 611,21 лв. - главница,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „Свобода“, бл. 9, вх. А, ет. 2, ап. 4, за периода от
м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 22.04.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата от 141,88 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната
лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
03.04.2024 г., сумата от 10,64 лв. - главница, представляваща цена на услугата за
дялово разпределение за периода от м.03.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законната
лихва от 22.04.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 2,76 лв.,
представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 16.05.2021 г. до 03.04.2024 г.
Ищецът твърди, че между него и всеки от двамата ответници е възникнало
1
договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот: ап. 4, находящ се в гр. София, ж.к. „Свобода“, бл. 9, вх.
А, ет. 2, като всеки от тях има качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор
за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ
са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа,
че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна
енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Сочи, че поради
неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите
към договора общи условия, ответника е изпаднал в забава, с оглед което и претендира
обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно
ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на
топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това
вземане. Моли съда да осъди ответника да му заплати исковите суми. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника
П. Г., чрез адв. П. – особен представител, с която оспорва предявените искове по
основание и по размер. Твърди, че ответникът няма качеството на потребител на
топлинна енергия. По делото не са ангажирани доказателства, които да доказват
наличието на облигационна връзка между ответника и топлопреносното дружество.
Оспорва обема на доставената топлинна енергия, респ. дължимата за нея цена.
Поддържа, че ищецът не е ангажирал доказателства за изпадане на ответника в забава.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли
предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника
Д. Е. С., чрез адв. Ф. – особен представител, с която оспорва предявените искове по
основание и по размер. Твърди, че ответникът няма качеството на потребител на
топлинна енергия. По делото не са ангажирани доказателства, които да доказват
наличието на облигационна връзка между ответника и топлопреносното дружество.
Оспорва обема на доставената топлинна енергия, респ. дължимата за нея цена.
Поддържа, че Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради –
етажна собственост, е отменена. Релевира възражение за непубликуване на общите
фактури, както и възражение за погасяване по давност на ищцовите вземания. Моли
съда да отхвърли предявените искове
Третото лице – помагач на ищеца не взема отношение по същество на спора.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, в светлината на правилата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба
на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон
за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и
съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е
свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху
имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице
не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е
налице промяна в правото на собственост/ползване.
2
Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобР. от комисията, като по силата на ал. 2 одобР. те общи условия се
публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда –
етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на
собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното
решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а
пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената
й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество.
От приложения в електрофотографско копие на л. 10 - 11 по делото нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот №81, том 5-ти, рег. № 3740, дело № 720 от
2006 година и заявление – декларация за откриване на партида на името на С. П. Т. с
ЕГН **********, се установява, че същата е станала едноличен собственик на
процесния недвижим имот, находящ се в гр. София.
От представена по делото Справка за предоставяне на данни по реда на Наредба
14/18.11.2009 г. се установява, че лицето С. П. Т. с ЕГН ********** е починала на
17.03.2020 г., оставяйки за свои законни наследници своите низходящи П. Е. Г. – син и
Д. Е. С. – дъщеря. Ето защо съдът приема, че на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН
собствеността върху процесния имот е преминала върху двете деца на наследодателя Т.
поравно, т.е. всеки от тях притежава по ½ ид. част от имота. Тук е мястото да се
подчертае, че след служебна проверка в особената книга за вписани откази от
3
наследство, не се установи такъв да е налице в случая.
От качеството на ответниците Г. и С. всеки на съсобственик от по на ½ идеална
част от топлоснабден имот произтича качеството им на клиент на топлинна енергия за
битови нужди.
В тази насока и всички възражения, инвокирани в отговорите на исковата молба
касателно наличието на облигационна връзка между страните, следва да се възприемат
като неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват
ответниците и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след
влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право
да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не се установява ответната страна да се е възползвала
от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се
определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ,
съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в
абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите,
подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена
топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответниците
топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена
от "Топлофикация София" АД при спазване нормативната уредба. Съгласно
заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано
съгласно Наредба № 16-334 за топлоснабдяването.
Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответниците във връзка
с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена
за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са
послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответниците
са начислени сметките за процесния период.
При кредитиране заключението на СТЕ съдът приема, че разпределението на
топлинна енергия на абоната през процесния период е извършено съгласно данните по
уредите за дялово разпределение, изравнителните сметки и при спазване на
действащите към процесния период нормативни актове за топлоснабдяването.
Вещото лице е посочило, че от приложените по делото документи се
установява, че ответниците не са разполагали в жилището си с отоплителни тела –
радиатори, на които не са монтирани топлинни разпределители и термостатни вентили
(3 броя радиатори са били затапени, т.е. демонтирани). Отчетено е от вещото лице
обаче, че имотът е разполагал с 1 брой водомер за отчитане на БГВ. От м.05.2020 г. до
м.04.2022 г. е извършвано разпределение от ТЕ, отдадена от 1 брой щранг лира в
помещението баня, на която липсва техническа възможност за монтаж на
измервателно устройство и чиято отдадена ТЕ се определя по изчислителен път. За
периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. потреблението на топла вода е на база
„служебен отчет“, поради неосигурен достъп – брой потребители 1 лице, при
нормативно определен разход в размер на 140 л. В резултат на извършените
пресмятания от аналитичен порядък и проверени информационни източници, вещото
лице определя, че през процесния период от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. сумата за
потребена ТЕ възлиза на 1260,56 лв.
Ответниците, чрез своите процесуални представители, своевременно са
4
упражнили правата си по чл. 120 ЗЗД, като са заявили възражения за изтекла
погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба
вземания, които са частично основателни.
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в"
ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари
или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156
ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени
признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на исковата
молба – 22.04.2024 г.
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016 г., като
съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Доколкото исковата молба е подадена на 22.04.2024 г., то следва да се приеме,
че вземането на ищеца от м.05.2020 г. до м.04.2021 г. включително е погасено по
давност, поради което съдът приема, че ищецът се легитимира като кредитор на главно
вземане само за останалата част от исковия период – от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г.
При кредитиране заключението на СТЕ се установява, че за непогасения по
давност период размерът на реално потребеното количество топлинна енергия при
съобразяване с изравнителните сметки е за сумата от 897,12 лв. Съгласно
гореизложените мотиви относно собствеността на имота, всеки от двамата ответници
дължи 1/2 част от сумата от 897,12 лв. – или сумата от 448,56 лв. за всеки, за която
сума искът за главница за потребена, но незаплатена ТЕ срещу всеки ответник е
основателен и следва да се уважи, а за разликата над нея до пълния предявен размер
от 611,22 лв., исковете следва да се отхвърлят.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът спрямо
всеки от двамата ответниците за заплащане на цената на услугата дялово
разпределение, тъй като по делото в хода на проведеното открито съдебно заседание,
са ангажирани писмени доказателства – справка за дялово разпределение, че услугата
е извършвана в процесния период. По делото се установява, че за периода от
м.03.2021 г. до м.04.2022 г. начислената цена за предоставената услуга дялово
разпределение на топлинна енергия е в размер на общо 154,18 лв. След като по реда на
чл. 162 ГПК се съобразят погасените по давност два месеца (месеците март и април
2021 година) и същите се извадят от сумата от 154,1, излиза, че дължимата от
ответниците сума е в общ размер на 130,58 лв., от която всеки от тях отговаря за
сумата от точно 65,29 лв. Ищецът претендира много по-малък размер на главницата за
дялово разпределение спрямо всеки от двамата ответници, като съобразявайки се с
изискването на чл. 6 ГПК, съдът не може да присъди в повече от онова, за което
претендира инициаторът на производството, и следва да уважи исковете му така, както
са предявени – съответно за сумата от 10,65 лв. по отношение на ответника Г. и сумата
от 10,64 лв. по отношение на ответника С..
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
5
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг
и забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно
уговореното от страните.
Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от
същите Общи условия от 2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща
фактура за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Ето защо,
купувачът дължи лихва за забава само върху сумата по окончателната фактура за
отчетния период. Тъй като срокът за плащане на задълженията по общите фактури е
определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да
бъде поставен ответника в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Следователно в случая е налице доказана забава на ответника за задължението
за отчетния период, считано от 15.09.2021 г. При изчисляване на дължимата законна
лихва по реда на чл. 162 ГПК, съдът приема, че лихвата за забава, начислена върху
главницата за доставена топлинна енергия в размер на 448,56 лв. за периода от
15.09.2021 г. до 03.04.2024 г. възлиза на сумата от 130,93 лв. До този размер
акцесорните претенции за лихва срещу всеки от двамата ответници следва да бъде
уважена, а за разликата над посочената сума до пълния предявен размер от 141,89 лв.
спрямо ответника Г., респ. от 141,88 лв. спрямо ответника С. – като недоказана,
претенцията следва да се отхвърли.
По отношение на задължението за цена на извършена услуга за дялово
разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което приложение следва да намери общото правило, че
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не
са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба в съда – 22.04.2024 г.
и касаеща процесния период, поради което в тази част акцесорните претенции за
сумата от 2,76 лв., начислена за периода от от 16.05.2021 г. до 03.04.2024 г., се явяват
неоснователни и следва да се отхвърлят.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни с оглед
уважената, респ. отхвърлена част от исковете.
Ответниците не претендират разноски.
На ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да се признаят разноски в
размер на общо 811,48 лв., от които съразмерно с уважената част на иска разноски,
както следва 100 лв. – държавна такса, 200,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение за
производство, определено на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 Наредбата за
заплащане на правната помощ (изм. от 01.10.2025г.), 300,00 лв. – депозит вещи лица и
454 лв. – депозит особени представители.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА П. Е. Г., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумите както следва: сумата от
448,56 лв.- главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна
енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Свобода“, бл. 9, вх. А, ет. 2, ап. 4, за
периода от м.05.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 22.04.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 130,58 лв., представляваща лихва за забава в
размер на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за
периода от 15.09.2021 г. до 03.04.2024 г., сумата от 10,65 лв. - главница,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.03.2021 г.
до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 22.04.2024 г. до изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за потребена, но незаплатена топлинна енергия за
разликата над сумата от 448,56 лв. до пълния предявен размер от 611,22 лв. и за
периода от м.05.2020. г. до м.04.2021 г. включително, иска за мораторна лихва за
разликата над уважения размер от 130,58 лв. до пълния предявен такъв от 141,89 лв.,
както и за сумата от 2,76 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.05.2021 г. до
03.04.2024 г.
ОСЪЖДА Д. Е. С., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумите както следва: сумата от
448,56 лв.- главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна
енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Свобода“, бл. 9, вх. А, ет. 2, ап. 4, за
периода от м.05.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 22.04.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 130,58 лв., представляваща лихва за забава в
размер на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за
периода от 15.09.2021 г. до 03.04.2024 г., сумата от 10,65 лв. - главница,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.03.2021 г.
до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 22.04.2024 г. до изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за потребена, но незаплатена топлинна енергия за
разликата над сумата от 448,56 лв. до пълния предявен размер от 611,21 лв. и за
периода от м.05.2020. г. до м.04.2021 г. включително, иска за мораторна лихва за
разликата над уважения размер от 130,58 лв. до пълния предявен такъв от 141,88 лв.,
както и за сумата от 2,76 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.05.2021 г. до
03.04.2024 г.
ОСЪЖДА П. Е. Г., ЕГН ********** и Д. Е. С., ЕГН **********, да заплатят на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в общ размер на 811,48 лв.
или всеки по 405,74 лв. – представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени в
производството пред СРС с оглед уважената част от иска.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7