№ /11.06.2020 год., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX-ти състав, в
публично съдебно заседание, проведено на 09.06.2020г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР Д.
при участието на
секретар МИЛЕНА УЗУНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3536
по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е
молба от М.В.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, за постановяване на мерки за
защита срещу Е.Т.Д., ЕГН **********, с адрес: ***.
Молителката
твърди, че е майка на ответника, който се установил да живее трайно в нейното
жилище. Поддържа, че ответникът системно пие алкохол и осъществява физически и
психически тормоз спрямо нея. В молбата са описани няколко акта, квалифицирани
като домашно насилие, както следва:
Твърди, че на
17.03.2020 г. ответникът бил пиян, псувал и обиждал молителката, накрая около
20:00 часа я ударил и тя повикала полиция, която го прибрала.
Молителката
излага, че се страхува за живота и здравето си, като допуска, че синът ѝ
е способен да осъществи отправените заплахи. Твърди, че след употребата на
алкохол ответникът губи разсъдъка си, става агресивен и неконтролируем.
По същество моли
съда да задължи ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо нея, да му се забрани да приближава нея и дома й, както и да бъде
отстранен от съвместно обитаваното от страните жилище.
В открито
съдебно заседание молителката поддържа
молбата и обективираното в нея искане.
В предоставения
му срок ответникът не е изразил становище по молбата. В проведено открито
съдебно заседание се явява лично. Заявява, че част от твърденията на
молителката не били верни, като не конкретизира кои и не предстнавя
доказателства за твърденията си. Заявява, че желае да получи половината от
стойността на апартамента, който молителката обитава, както и вещи, за които
твърди, че са негови.
След като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав намира за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно по
делото е обстоятелството, че молителката е майка на ответинка.
Същото се потвърждава и от данните от служебно извършената справка в Национална
база данни „Население“ (л. 11).
Към доказателствения материал е приобщена декларация по чл. 9,
ал. 3 ЗЗДН, подписана лично от М.В.Т. и
съдържаща подробно описание на твърдения акт, извършен от Е.Т.Д. на 17.03.2020
г.
От приложената
по делото Справка за съдимост се установява, че отв.Д.
е осъждан по НОХД 3028/2005г. по описа на ВРС за извършено през 2005г. престъпление
по чл.325, ал.2 от НК, като му е наложено наказание „Пробация“.
По НОХД60/2009г. по описа на ВРС е признат за виновен за извършено престъпление
по чл.343Б, ал.1 от НК, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода за
срок от 4 мчесеца“, изтърпяването на което е отложено
с 3-годишен изп.период. С Решение по НАХД
№5411–2019г. е признат за виновен в нарушаване на заповед за защита от домашно
насилие №35/28.02.2019г. /упражнено отново спрямо майка му – молителката Т./ по
гр.дело №3229/2019г. на ВРС – престъпление по чл.296, ал.1 от НК, като е
освободен от наказателна отнговорност и му е наложено
наказание „Глоба в размер на 1000лв.“. Всички присъди е Решения са влезли в
законна сила.
От приложена
докладна записка от 19.05.2020 г. се установява, че в деловодната система на
Второ РУ, ОД на МВР – гр. Варна, са регистрирани жалби и сигнали от М.В.Т. за
извършено спрямо нея домашно насилие от ответника Д. както следва:
№297/12.03.2019г., №1354/18.10.2019г. и №323/18.03.2020г.
Освен това във
Второ РУМВР-Варна са постъпилиЗаповед за незабавна
защита №35/28.02.2029г. на ВРС по настоящото дело и Заповед за защита
№82/2019г. на ВРС.
От приложена
справка НБД“Население“ се изяснява, че ответникът Е.Т.Д. е бил непълно осиновен
от Веселинка В. Боева и Калоян Георгиев Боев, които са починали, съответно на
22.01.2019 г. и на 29.06.2018 г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Молбата е
подадена от легитимирано лице по чл. 8, т. 1 ЗЗДН и съдържа твърдения за актове
на физическо и психическо насилие, извършени от лице по чл. 3, т. 5 ЗЗДН –
низходящ (син) на пострадалата. Съдът е сезиран в едномесечния преклузивен срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, съобразно
посочените дати на осъществените актове, и към молбата е приложена изискуемата
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. С оглед наличието на посочените процесуални
предпоставки, установени в приложимия специален закон, съдът намира молбата за
допустима.
Основателността
на същата е обусловена от наличието на
осъществено от ответника спрямо пострадалата противоправно
поведение или опит за такова, което може да бъде окачествено като физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие и квалифицирано
като акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. Законът не съдържа
легална дефиниция за изброените форми на домашно насилие, поради което
преценката следва да бъде направена от решаващия орган за всеки отделен случай,
като се вземат предвид взаимоотношенията между лицата, техните личностни
особености и конкретното отражение на насилието в съзнанието на пострадалото
лице.
В разглеждания
казус молителката твърди да са осъществени спрямо нея актове на физическо
насилие (на 17.03.2020 г. ответникът я удрял), както и психическо насилие
(ругатни, обиди и заплахи, че ще я убие).
Посоченото
поведение на ответника, квалифицирано в съответните форми на домашно насилие,
настоящият съдебен състав намира за доказано. Съгласно разпоредбата на чл. 13,
ал. 3 ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита
само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. В случая
описаните в декларацията факти се потвърждават и от други доказателствени
източници.
Следва да се отчете
обстоятелството, че с Заповед за защита № 82/14.5.2019г., издадена по гр.дело №
3229 от 2019г. по описа на ВРС, спрямо отв.Д. са
наложени ограничителни мерки за упражнявано от него спрямо молителката Т.
домашно насилие. Във връзка с неизпълнение на определените мерки, отв.Д. е привлечен към наказателна отговорност, като с
Решение №49/14.01.2020г. по ****. е признат за виновен в нарушаване на заповед
за защита от домашно насилие №35/28.02.2019г. /упражнено отново спрямо майка му
– молителката Т./ по гр.дело №3229/2019г. на ВРС – престъпление по чл.296, ал.1
от НК, като е освободен от наказателна отнговорност и
му е наложено наказание „Глоба в размер на 1000лв.“
От
гореизложеното следва, че на 17.03.2020 г. спрямо молителката е осъществено
физическо и психическо домашно насилие от страна на нейния син, поради което е
налице необходимост от постановяване на мерки на защита.
Като съобрази
фактическите отношения между страните, характера на упражненото насилие,
степента на негативно въздействие и евентуалните последици, съдът намира, че по отношение на ответника
следва да бъдат наложени мерките, посочени в чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗЗДН,
като: се задължи Е.Т.Д. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М.В.Т.;
се отстрани ответникът от съвместно обитаваното жилище, находящо
се в гр. ******; се забрани на ответника
да приближава молителката и нейното жилище на по-малко от 100 метра. Отстраняването
на ответника от обитаваното жилище е необходимо, предвид системността на
осъществените актове, интензитета и формите на насилието, включително физическо
такова, респ. потенциалната опасност за последващо
агресивно поведение спрямо молителката. Доколкото по делото се установи, че в
период от около една година преди осъществения акт на насилие отношенията между
страните са ескалирали и са били установени множество актове на насилие от
страна на ответника спрямо молителката, както и че са били определени мерки за
закрила на молителката, които ответникът е нарушил, поради което е бил
привлечен към наказателна отговорст, съдът намира, че
следва срока на определените по настоящото производство мерки да бъде
максималния допустим от закона.
Съдът намира, че
период от 18 месеца би бил максимално ефективен, за да може да се охрани
личността на молителката и да се даде възможност на ответника да преосмисли
своето поведение и да пренареди приоритетите си.
С оглед
предвиденото в разпоредбата на чл. 5, ал. 4 ЗЗДН задължително кумулативно
налагане на глоба, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати
такава в размер на 200 лв. Стойността на глобата настоящият съдебен състав
определи, съобразявайки характера и
степента на осъщественото домашно насилие, както и липсата на данни за
имущественото състояние на ответника.
Предвид
основателността на молбата, в полза на молителката следва да бъде издадена
заповед за защита, на основание чл.15, ал.2 ЗЗДН.
По разноските:
Съобразно изхода
от спора и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Районен съд-Варна държавна такса в размер на 25 лв.
Предвид изхода
от спора, разноски в полза на страните не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ЗАДЪЛЖАВА Е.Т.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо М.В.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН;
ОТСТРАНЯВА Е.Т.Д.,
ЕГН **********, от съвместно обитаваното с М.В.Т., ЕГН ********** жилище –
апартамент № 20, находящ се в гр. Варна, ****, вх. Г,
ет. 2, за срок от осемнадесет месеца, на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН;
ЗАБРАНЯВА на Е.Т.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да приближава на по-малко от 100 метра М.В.Т., ЕГН
**********, и нейното жилище, находящо се в гр. ******,
за срок от осемнадесет месеца, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН;
ОСЪЖДА Е.Т.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на съдебната власт, по сметка
на Районен съд – Варна, глоба в размер на 200 лв. (двеста лева), на основание
чл. 5, ал. 4 ЗЗДН;
ОСЪЖДА Е.Т.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на съдебната власт, по сметка
на Районен съд – Варна, държавна такса в размер на 25 лв. (двадесет и пет
лева), на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН;
ДА СЕ ИЗДАДЕ
ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА въз основа на настоящото решение, на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН;
ПРЕПИСИ от решението и заповедта да се връчат
на страните и на началника на съответното РУ при ОД на МВР - гр. Варна, на
основание чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН;
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в 7-дневен срок от връчването му
на страните, на основание чл. 17, ал. 1 ЗЗДН.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: