Р Е Ш Е Н
И Е
№ ………./…………2020 г.,
гр. Варна
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, І-ви касационен състав,
в публично
заседание на двадесет и седми август през 2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Галина Владимирова и с участието на прокурора от Окръжна
прокуратура Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията – докладчик Веселина
Чолакова КНАХД № 1521 по описа на съда
за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с
чл. 63 от ЗАНН.
Производството е образувано по две касационни жалби, жалба от Комисия за финансов надзор и жалба от „В.
финанс“ ЕООД ЕИК *** против Решение №
529/09.04.2020 г. постановено по НАХД № 5463/2019 г. по описа на Районен съд
–Варна.
Подадена е жалба от Комисия за финансов надзор , чрез
юрисконсулт Г. против Решение № 529/09.04.2020 г. постановено по НАХД №
5463/2019 г. по описа на Районен съд –Варна , в частта в която е отменено
Наказателно постановление № Р-10-536/20.05.2019 на зам. председателя на КФН,
ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, в частта с която на „В.
финанс“ ЕООД ЕИК *** на основание чл. 290, ал.9, т.16, пр.1 от ЗПФИ са наложени
две имуществени санкции всяка в размер на 5000лв. относно нарушения при сключване на
договори за инвестиционно посредничество с клиентите R**
A*** и K** H** K**.
Сочи се, че съдът неправилно не е отчел директното действие на Делегиран
регламент № 2017/565, чиито разпоредби са нарушени от дружеството. Сочи се, че
към датите на извършване на нарушенията – 21.03.2018 г. и 19.02.2018 г.
регламентът е бил приложим на територията на Република България и правилата му
е следвало да бъдат съобразявани. Сочи се, че в случая не намира приложение
пар.7 от ПЗР на ЗПФИ и неправилно съдът е възприел, че дружеството е
санкционирано поради неизпълнение на изискванията на чл.71 от ЗПФИ. В съдебно
заседание поддържа жалбата чрез процесуален представител. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Представя
писмени бележки, в които поддържа изложените в жалбата доводи.
Ответникът – „В. финанс“ ЕООД в съдебно заседание,
чрез процесуален представител оспорва
касационната жалба и счита, че същата е неоснователна.
Касаторът – „В. финанс“ ЕООД оспорва Решение №
529/09.04.2020 г. постановено по НАХД № 5463/2019 г. по описа на Районен съд
–Варна , в частта в която
е потвърдено Наказателно
постановление № Р-10-536/20.05.2019 на зам. председателя на КФН, ръководещ
управление „Надзор на инвестиционната дейност” в частта с която на
дружеството на основание чл. 290, ал.9,
т.16, пр.1 от ЗПФИ е било наложено адм. наказание имуществена санкция в размер
на 5000лв. относно нарушение във връзка с клиента Т.Д.Я и в частта на присъдените разноски в
размер на 294,13 лв. в полза на КФН. Решението се оспорва с основанието на
чл.348,ал.1,т.1 от НПК-допуснато нарушение на материалния закон. Сочи се, че
нарушението не е осъществено от обективна страна, тъй като информацията по
чл.47, пар.1 от Регламента е предоставена лично на клиента при съобразяване с
изискванията на чл.3,пар.2 . Сочи се, че в случая е нямало необходимост да се
иска съгласие на клиента или да му бъде разяснен адреса на уеб сайта на
дружеството , което действа като инвестиционен посредник, тъй като този уеб
сайт и наличната на него платформа представляват начина на сключване на
договора. Сочи се на неправилно тълкуване и прилагане на чл.3, пар.2,б.“б“ и б.
„в“ от Регламента, във връзка с чл.47, пар.1, б. „а“, „г“, „ж“ и „з“, което
налага отправяне на преюдициално запитване към Съда на ЕС. Сочи се на допуснати
в хода на административно-наказателното производство съществено процесуално
нарушение, тъй като актосъставителят няма компетентност да състави АУАН. Счита,
че тъй като Регламентът не е бил посочен във възлагателната заповед на зам. председателя
на КФН , служителят не е бил оправомощен да издава актове за установяване на
административни нарушения във връзка с констатирано неизпълнение на
изискванията на Регламента, В съдебно
заседание се представлява от процесуален представител, който поддържа
изложените в касационната жалба доводи, прави искане за отправяне на
преюдициално запитване до Съда на ЕС, моли за отмяна на решението на Районен
съд-Варна в оспорената част и отмяна на
наказателното постановление. Претендира сторените по делото разноски.
Ответникът – Комисията за финансов надзор , оспорва
жалбата чрез процесуален представител и моли решението на Районен съд-Варна да
се остави в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение за основателност на касационната жалба на Комисията за финансов
надзор и моли в оспорената част решението на Районен съд – Варна да се отмени и
да се потвърди наказателното постановление. По отношение на касационната жалба
на „В. финанс „ ЕООД изразява становище, че е неоснователна и моли решението в
тази част да бъде оставено в сила.
По
допустимостта на касационните жалби:
Касационните жалби са редовни и допустими - подадени от страни, участвали във въззивното съдебно
производство и в срока по чл. 211, ал.1
от АПК.
По
основателността на касационните жалби:
Административният съд, като взе предвид доводите на
страните, обсъди фактите, които се установяват от събраните по делото
доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на участващия
по делото прокурор, в рамките на наведените от жалбоподателите касационни
основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата чл. 218, ал.2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол пред ВРС е НП № Р-10-536/20.05.2019год. на Зам.
председателя на КФН, с което за три нарушения наказуеми по чл. 290, ал.9, т.16,
пр.1 от ЗПФИ на „В. финанс“ ЕООД са наложени три имуществени санкции, всяка в
размер на по 5000лв. за нарушаване на нормите на чл.3, §2, б.”б” и б.”в”, вр.
чл.47, §1. б.”а”, б.”г”, б.”ж” и б.”з” от Делегиран регламент 2017/565. Делото
е на второ разглеждане от въззивната инстанция предвид Решение №
2271/25.11.2019 г. постановено по КНАХД № 2689/2019 г. на Администативен
съд-Варна. С посоченото решение е отменено Решение № 1488/19.07.2019 г.,
постановено по НАХД № 2655/2019 г. по описа на Районен съд-Варна и делото е
върнато за ново разглеждане. Дадени са задължителни указания за отстраняване на
допуснати при първото разглеждане съществени процесуални нарушения, чрез
прилагане на превод на документите на чужд език и приемане на административната
преписка.
Районен съд-Варна е установил от фактическа страна, че
„В. финанс“ ЕООД е упражнявал дейност като инвестиционен посредник, въз основа
на лиценз за предоставяне на инвестиционни услуги и извършване на инвестиционна
дейност издаден от КФН. Със Заповед № 3-310/20.08.2018г. на зам.председателя на
КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност", било
наредено извършването на проверка на въззивното дружество като инвестиционен
посредник /ИП/. В хода на проверката с искане №5, изпратено на електронна поща,
проверяващият екип изискал от инвестиционния посредник копия на договорите,
сключени с изрично посочени в искането клиенти, сред които и Т.Д. Я, R** A** и K** H** K**,
както и други относими документи към сключените договори, включително документи
за идентификация на тези клиенти. Изисканите документи били представени от
дружеството с електронно писмо на 31.10.2018 г.
При преглед на представените в КФН документи
проверяващите установили, че въззивното дружество е сключило договори за
инвестиционно посредничество с Т.Д.Я на
28.06.2018г.; с R** A** на 21.03.2018год. и с K** H**K**на
19.02.2018год. Установили също така, че сред документите от досиетата на
посочените клиенти липсват такива, които да удостоверяват, че инвестиционният
посредник е предоставил значителна част от информация, която е задължен да
предостави на клиента си съобразно правилата на Делегиран регламент № 2017/565.
От дружеството били изискани и други доказателства за установяване на
обстоятелството, че клиентите са били уведомени съгласно изискванията на ЗПФИ и
Делегиран регламент № 2017/565. На инвестиционния посредник бил изпратен и
въпросник с конкретни запитвания във връзка със задължението му да предостави
информация, към който въпросник било изискано да бъдат приложени копия от
документи, удостоверяващи изпълнението на изискванията.
Попълненият от дружеството въпросник за целите на
проверката съдържал данни, че инвестиционният посредник е предоставил на Т.Д.,
Я. R** A** и K** H** K** следната
информация, изискуема съгласно чл. 47, параграф 1 от Делегиран регламент №
2017/565:
-наименованието, адрес и данни за контакт на
посредника (чл. 47, параграф 1, б. „а" от Делегиран регламент № 2017/565);
- издадения лиценз и името и адрес за контакт на
компетентния орган, който е издал лиценза (чл. 47, параграф 1, б. „г" от
Делегиран регламент № 2017/565);
-описание на мерките, които посредника предприема, за
да гарантира защитата на клиентските активи, включително резюмирани данни
относно всяка съответна компенсация за инвеститора или схема за гарантиране на
депозити, която се прилага към инвестиционния посредник поради неговите
дейности в държава членка (чл. 47, параграф 1, б. „ж" от Делегиран
регламент № 2017/565);
- описание на политиката по отношение на конфликта на
интереси (чл. 47, параграф 1, б. „з" от Делегиран регламент № 2017/565).
Горепосочената информация била предоставена на
клиентите чрез електронната страница на
„В. финанс“ ЕООД - www.Varchev.com.
Сред документите, които били част от досиетата на клиентите, липсвал документ,
от който да е видно, че инвестиционният посредник е информирал клиента за
местата на уебсайта, на които може да бъде открита всяка отделна информация.
При тези факти било прието, че въззивното
дружество е допуснало три отделни нарушения на разпоредбите на чл. чл.3, §2, б.”б” и б.”в”, вр.
чл.47, §1. б.”а”, б.”г”, б.”ж” и б.”з” от Делегиран регламент 2017/565 както
следва:
1. Предоставил е на клиента си Т.Д.Я информация, изискуема съгласно
разпоредбите на чл. 47, параграф 1, б. „а", „г", „ж" и „з"
от Делегиран регламент № 2017/565 чрез интернет страницата www.varchev.com, без да гарантира, че клиентът е
дал изрично съгласие за предоставяне на тази информация в тази форма и е
уведомен по електронен начин за адреса на уебсайта и за мястото на уебсайта,
където може да бъде получен достъп до информацията. Нарушението било извършено
на 28.06.2018год. в гр.Варна.
2., Предоставил е на клиента си R** A** информация,
изискуема съгласно разпоредбите на чл. 47, параграф 1, б. „а", „г",
„ж" и „з" от Делегиран регламент № 2017/565 чрез интернет
страницата www.varchev.com, без да гарантира, че клиентът е дал изрично съгласие
за предоставяне на тази информация в тази форма и е уведомен по електронен
начин за адреса на уебсайта и за мястото на уебсайта, където може да бъде
получен достъп до информацията. Нарушението било извършено на 21.03.2018год. в
гр.Варна.
3. Предоставил е на клиента си K** H** K** информация,
изискуема съгласно разпоредбите на чл. 47, параграф 1, б. „а", „г",
„ж" и „з" от Делегиран регламент № 2017/565 чрез интернет
страницата www.varchev.com, без да гарантира, че клиентът е дал изрично съгласие
за предоставяне на тази информация в тази форма и е уведомен по електронен
начин за адреса на уебсайта и за мястото на уебсайта, където може да бъде
получен достъп до информацията. Нарушението било извършено на 19.02.2018год. в
гр.Варна.
За констатираните нарушения на 23.11.2018год. срещу
дружеството бил съставен АУАН № Р-06-1361, който бил надлежно предявен и връчен
на управителя Б.В.. В срока по чл. 44 от ЗАНН били подадени писмени възражения
срещу акта, в които били изложени аргументи в подкрепа на становището, че
не били извършени административни нарушения, тъй като клиентите били запознати
предварително с информацията по чл.47, §1, б.”а”, б.”г”, б.”ж” и б. „з”. АНО
приел, че възражението е неоснователно и на 20.05.2019год., съставил срещу
въззивното атакуваното НП и на основание чл.290, ал.9, т.16 от ЗПФИ наложил на
въззивника за всяко нарушение имуществена санкция в размер на по 5000лв.
От правна страна Районен съд-Варна е приел, че в хода
на административно-наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения , но материалният закон е приложен неправилно при
налагането на имуществени санкции в
размер на 5000,00 лв. , за нарушения на чл. 47, параграф 1, б. „а",
„г", „ж" и „з" от Делегиран регламент № 2017/565 , при
сключването на договорите с клиентите R** A** и K** H** K** .
Въззивният съд
е приел за безспорен факта, че дружеството в качеството си на инвестиционен
посредник е сключил договори с посочените в НП трима клиенти. Приел е за
безспорно, че е предоставил на тези клиенти изискуемата информация чрез уебсайт
без изразено изрично съгласие на
клиентите, че желаят информацията да им бъде предоставена по този начин. Приел
е, че законът е предвидил еднакви условия при сключването на договорите в
присъствена форма и тези , които се сключват онлайн, както и че дружеството е
било освободено от задължение да предостави на клиента нужната информация на траен носител или да
поиска неговото изрично съгласие да получи информацията по друг начин. Приел е,
че информация предоставяна с оглед достъп до определен сайт, платформа страница
и т.н. и изискваща съгласие от потребителя с тази информация за да продължи, не
представлява лично адресирана информация и това е така защото тази информация
не остава на разположение на клиента. Районен съд-Варна е приел, че дружеството
е осъществило от обективна страна състава на нарушението по т.1 от НП, тъй като
на 28.06.2018год. е предоставило на клиента Т.Д.Я информация изискуема
съобразно разпоредбите на чл.47 от Делегиран регламент 2017/565 чрез
интернет страницата си без да е гарантирал че клиента е дал изрично съгласие да
получи информация по този начин и е уведомен за мястото където може да получи
достъп до тази информация. Приел е, че въpприетата от АНО правна квалификация
на нарушението като такова по чл. 290, ал.9, т.16 от ЗПФИ е
правилна, тъй като точно тази норма предвижда санкция за ЮЛ което е нарушило
нормите на Регламент.
Районен съд-Варна е изложил съображенията си за
отсъствието на предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН. Приел е, че доколкото
нарушението е формално и на просто извършване
не предвижда в състава си настъпването на някакви имуществени вреди. С
предоставянето на информацията без нужните гаранции за изрично съгласие на
клиента съставът е осъществен, и липсват каквито и да било данни още по-малко
доказателства формиращи извод за по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с останалите нарушения от този тип. Прие е , че наложеното наказание
в минималния предвиден в закона размер е справедливо.
В частта на наложените имуществени санкции по т.2 и
т.3 на наказателното постановление, въззивният съд е приел, че законът е
приложен неправилно. Приел е, че съгласно пар.7 от ПЗР на ЗПФИ, е предвидено
отложено действие за привеждане на дейността на инвестиционните посредници в съответствие
с изискванията на закона, в срок до три месеца от влизането му в сила, до
16.05.2018 год. Съобразил е обстоятелството, че с НП в частта на т.2 и т.3 дружеството
е било наказано за нарушения по чл. 290, ал.9, т.16 от ЗПФИ извършени съответно
на 21.03.2018год. и на 19.02.2018год., в гратисния период даден с §7
от ПЗР на ЗПФИ. Приел е че НП в тези му две части се явява издадено в нарушение
на материалния закон, поради обективна несъставомерност на деянията. Приел е,
че в случая изискванията на Регламента са били въведени със ЗПФИ, който в ПЗР
определя гратисен период от три месеца, поради което е недопустимо,
съобразно същия закон да бъде провеждана наказателна политика и налагани санкции.
Решението на
ВРС е валидно, допустимо и правилно, при следните съображения:
По жалбата
на „В. финанс“ ЕООД:
Инвестиционните дружества са финансови институции,
чиято основна дейност е да държат и управляват ценни книжа и деривати за
инвестиционни цели от името на своите клиенти. Обществените отношения свързани с
дейността на инвестиционните посредници са уредени със Закона за пазарите на
финансови инструменти / ЗПФИ/ , Директива 2914/65/ЕС на Европейския парламент и
на Съвета, допълнена с Делегиран регламент 2017/565 на Комисията от 25.04.2016
год./наричан по-долу Регламента/. Инвестиционните посредници са длъжни съгласно
изискванията на член 47 от Регламента да предоставят на своите клиенти обща
информация, която е изрично регламентирана в текстовете на посочената
разпоредба. Предоставянето на информация
относно инвестиционния посредник и неговите услуги, предназначена за
клиенти и потенциални клиенти чрез уебсайт, е извънредна възможност и съгласно чл.3,пар.2,
б. „а“ и б.“в“ от Регламента е допустимо само, когато клиентът е дал изрично
съгласие за предоставяне на тази информация в посочената форма и е уведомен по
електронен начин за адреса на уебсайта и за мястото , където може да бъде
получен достъп до информацията. В случая, както правилно е установил въззивния
съд, това изискване не е било изпълнено. Неоснователно „В. финанс“ ЕООД
претендира, че при формата на сключване на договорите, които се сключват
дистанционно, тези правила не намират приложение. Правилата за предоставяне на
информация , които се съдържат в чл.3 от Регламента не съдържат диференциране в
зависимост от формата на сключване на договора, присъствено или дистанционно,
което е логично с оглед на принципа, че на всички клиенти трябва да се осигурят
еднакви гаранции за информираност за инвестиционния посредник и неговите
услуги. Развитите в касационната жалба доводи на „В. финанс“ ЕООД относно
обективната несъставомерност на санкционираното деяние се съдържат и в жалбата срещу НП до Районен съд-Варна. В мотивите на решението
е даден подробен и изчерпателен отговор на тези възражения и настоящата
инстанция ги споделя и препраща към тях на основание чл.221,ал.2, изречение 2
от АПК, във вр. с чл.63,ал.1 от ЗАНН.
Не се споделят и доводите за допуснати в хода на АНП
съществени процесуални нарушения, поради обстоятелството, че проверката на изпълнението
на правилата на Делегиран регламент
/ЕС/ 2017/565, е извън обхвата на Заповед № З-310/20.08.2018 г. на заместник
председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“.
Съгласно разпоредбата на чл.19,ал.1 от Закона за Комисията за финансов надзор
проверките се осъществяват от служители
от администрацията на комисията, определени със заповед на председателя или на
съответния заместник-председател. Обхватът на извършваните проверки е
регламентиран с нормата на чл.19,ал.2 от ЗКФН. В случая в обхвата на проверката
е включено и спазването на разпоредбите на Закона за пазарите на финансовите
инструменти. Дружеството е санкционирано, поради неизпълнение на изискванията
на Делегиран регламент /ЕС/ 2017/565, но на основание на административно-наказателна
разпоредба в ЗПФИ. Посоченият Регламент е акт по прилагане на Директива
2014/65/ЕС , която е транспонирана в националното законодателство със Закона за
пазарите на финансовите инструменти. По отношение на изискванията на
предоставяне на информация в определени хипотези , ЗПФИ не въвежда изрични
правила, а препраща към изискванията на Регламента. Т.е. в обхвата на
проверката се включват всички актове, които са свързани с приложението на ЗПФИ,
в това число и тези Делегиран регламент /ЕС/ 2017/565.
Съгласно чл.295,ал.1 от ЗПФИ
актовете за установяване на нарушения по чл. 290
– 294
се съставят от оправомощени от заместник-председателя длъжностни лица, а
наказателните постановления се издават от заместник-председателя.
АктосъставителятМ.Г.С на длъжност „главен експерт“ е оправомощена от заместник
председателя на КФН да издава актове за установяване на административни
нарушения. Съответно наказателното постановление е издадено от компетентен
орган заместник председателя на КФН и не се установяват сочените от „В. финанс“
ЕООД съществени процесуални нарушения.
С касационната жалба на „В. финанс“ ЕООД е
направено искане на основание чл.267, пар.1, б. „б“ от Договора за функциониране на
ЕС и чл.629,ал.3 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК за отправяне на преюдициално
запитване до Съда на ЕС, със следните въпроси:
1.
Следва ли чл.3, параграф 2,б.“б“ и „в“ от Делегиран регламент /ЕС/
2017/565 да се тълкуват в смисъл, в който регламентират задължение на
инвестиционните посредници при сключване на договори с клиенти дистанционно
чрез он-лайн достъп до уебсайт на инвестиционния посредник да изискват изрично
съгласие от клиента да му предостави информация чрез същия този уебсайт и
съответно да бъде уведомяват по електронен начин за адреса на този уебсайт? Ако
отговорът на този въпрос е положителен, то
2.
Следва ли чл.3, пар.2,б.“б“ и „в“ от Регламента да се тълкуват в смисъл,
в който регламентират задължение на инвестиционния посредник да изисква
предварително съгласие относно способа за предоставяне сна информация и
инструктиране на клиента за мястото на уебсайта на инвестиционния посредник,
при положение, че същия този клиент е декларирал изрично, че е запознат на
предварителен етап с информацията по чл.47, пар.1,б.“а“, „г“, „ж“ и „з“ от
Регламента?
3.
Ефективна, пропорционална и възпираща ли е предвидената в националната
уредба в чл.290,ал.1,т.16 от ЗПФИ минимална имуществена санкция за нарушение на чл.3, пар.2,б.“б“ и „в“ от
Регламента в размер на 5000,00 лева?
По молбата за отправяне на преюдициално запитване ,
настоящият касационен състав, намира следното:
В случаите, когато пред
националния съд е повдигнат спор, изискващ прилагането на общностното право,
ДФЕС предвижда института на преюдициалното запитване като форма на
сътрудничество между националните юрисдикции и Съда на ЕС. За целите на
еднообразното и правилно тълкуване и прилагане на правото на Съюза на
територията на ЕС. Съгласно чл. 267 от ДФЕС, определящ приложното поле на
запитването, Съдът на ЕС е компетентен да дава преюдициални заключения относно:
1. Тълкуването на ДФЕС; 2. Валидността и тълкуването на актовете на
институциите, органите, службите или агенциите на Съюза. Според чл. 628 от ГПК
вр. чл. 144 от АПК, когато тълкуването на разпоредба на правото на ЕС или
тълкуването и валидността на акт на органите на ЕС е от значение за правилното
решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на ЕС. Следователно
процесуалният механизъм на преюдициалното запитване включва две отделни,
различни по същността си функции на Съда на ЕС: 1. Тълкуване на общностните
норми и 2. Преценка на тяхната валидност /действителност/. В процесния случай
отправеното искане, съдържащо се в депозираната жалба се отнася до първата
хипотеза.
Като една от основните
предпоставки за допустимост на искането, ДФЕС въздига наличието на връзка между
преюдициалното запитване и предмета на делото, т.е отговорите на поставените на
Съда на ЕС въпроси трябва да бъдат от
значение за решаване на главния спор с оглед конкретния му предмет. От своя
страна необходимостта за отправяне на запитване възниква при нужда от
изясняване на съдържанието и точни смисъл на разпоредбите на общностното право,
които решаващият съд намира за неясни и следва да приложи /по арг. от чл. 267,
ал. 2 от ДФЕС/. Ако бъде констатирано несъответствие между национална и
общностна норма, решаващият съд е длъжен да приложи общностната норма при условие,
че релевантните факти са възникнали след присъединяването на държавата към ЕС
съобразно принципа на примата.
Процедурата по отправяне на
преюдициални запитвания до Съда на ЕС, е уредена в Глава петдесет и девета на
ГПК. Съгласно чл.628 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК съдът отправя
преюдициално запитване , когато тълкуването на разпоредба от правото на
Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на
Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото.
С оглед очертаната правна
уредба, съдът прецени, че в настоящето дело липсва необходимост и не е налице
задължителност за отправяне на преюдициално запитване. Поставените въпроси имат
отношение към първото основание за отправяне на преюдициално запитване, което е
с цел тълкуване на общностните норми. Отправянето на преюдициално запитване не
е необходимо, тъй като липсва неяснота относно тълкуването на посочените в
искането норми на Регламента. Разпоредбата на чл.3, пар.2,б.“б“ и „в“ от
Регламента въвеждат ясни правила относно приложимите условия към предоставяне
на информация на клиентите на инвестиционния посредник и не се нуждаят от
тълкуване. Поставеният трети въпрос относно ефективността и пропорционалността
на предвидената в националния закон ЗПФИ в чл.209,ал.1,т.16 е извън обхвата на
чл. 267 от ДФЕС определящ компетентността на Съда на ЕС. Не е въведен довод ,
за съществуваща правна уредба от Правото на ЕС , която не допуска регламента на
чл.209,ал.1, т.16 от ЗПФИ относно установения минимум на имуществената санкция.
С оглед на гореизложеното,
искането за преюдициално запитване следва да бъде оставено без уважение като
неоснователно.
По жалбата на Комисията за финансов надзор:
С Делегиран регламент /ЕС/
2017/565 на Комисията от 25.04.2016 г. е допълнена Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по
отношение на организационните изисквания и условията за извършване на дейност
от инвестиционните посредници и за даване на определения за целите на
посочената директива. В процедурата за делегирани актове (член 290 от
ДФЕС) Комисията може да приема делегирани регламенти за определяне или за
допълване на някои детайли или аспекти на даден регламент или директива на
ЕС.
Делегиланият регламент е акт
по прилагане на Директивата, чиито изисквания са въведени със Закона за
пазарите на финансови инструменти. Видно от Мотивите към проекта на Закона за
пазарите на финансови инструменти / № 702-01-35 от 24.10.2017 г., 44-то НС/ със
законопроекта в българското законодателство се въвеждат изискванията на
Директива 2014/65/ЕС, като се надгражда съществуващия правен режим на
организацията и дейността на инвестиционните посредници и регулираните пазари
на ценни книжа. Оттук следва , че делегираният регламент има правно действие в
държавата членка на ЕС, от момента, в който влизат в сила нормите , с които се
транспонира директивата. Съответно от този момент регламентът има действието на акт по
приложението на закона. Законът за пазарите на
финансови инструменти е обн. в ДВ бр. 15 от 16.02.2018 г., в сила от 16.02.2018 г. С пар 7 от ПЗР на ЗПФИ е даден
е гратисен период от три месеца /до 16.05.2018год./ на всички субекти
обхвани от действието на закона да приведат дейността си с неговите изисквания.
Дружеството е санкционирано с три имуществени санкции
на основание чл.290,ал.1, т.16 от ЗПФИ, поради установени нарушения на
приложими изисквания на регламент на ЕС. Правилно въззивният съд е приел, че с
НП в частта на т.2 и т.3 дружеството е било наказано за нарушения по чл. 290,
ал.9, т.16 от ЗПФИ извършени съответно на 21.03.2018год. и на 19.02.2018год.,
в гратисния период даден с §.7 от ПЗР на ЗПФИ и е отменил НП в тази
част.
Следва да се посочи, че касаторът Комисия за финансов
надзор навежда взаимноизключващи се доводи относно приложението на Регламента в
касационната си жалба срещу решението на ВРС и в отговора и становището по
жалбата на „В. финанс“ ЕООД. В касационната си жалба твърди, че Регламентът не
е сред актовете, чиито изисквания са въведени със ЗПФИ, а в отговора по
касационната жалба на дружеството твърди, че този регламент е акт по
приложението на ЗПФИ, т.е. споделя изводите на въззивния съд по приложението на
материалния закон.
Решението на Районен съд-Варна е валидно,
допустимо и правилно. Съдът е изложил обстойни мотиви, с които е обсъдил
възраженията във въззивната жалба и е извършил цялостна проверка за
законосъобразността на НП. Спазени са и указанията дадени с решението на
предходната касационна инстанция. Поради това подадените касационни жалби са
неоснователни и следва оспореното решение да бъде оставено в сила.
При този изход на делото , страните не си
дължат разноски.
Воден от изложеното, и на основание
чл. 221, ал.2 предл второ от АПК и във вр. с чл. 63, ал.1
от ЗАНН, Административен съд-Варна, І-ви касационен състав
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
529/09.04.2020 г. постановено по НАХД № 5463/2019 г. по описа на Районен съд
–Варна.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.