Определение по адм. дело №1243/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.166, ал.4 вр. ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искане от 08.07.2025г. на „Хоспис Миладиноски“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], чрез адв. Н. Д. за СПИРАНЕ на незабавното /предварителното/ изпълнение на Заповед № РД-22- 5/30.06.2025г., с която изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ /ИАМН/ НАРЕЖДА заличаване от Регистъра на лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписите в Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ лечебното заведение: „Хоспис Миладиноски“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление и дейност: [населено място], П.К. 8149, [улица], с което се обезсилва Удостоверение за регистрация с № 1660/23.12.2015 г., издадено на основание чл. 40, ал.10 от Закона за лечебните заведения от РЗИ [населено място]. В Заповедта е посочено, че същата подлежи на незабавно изпълнение по силата на чл.45, ал.5 от Закона за лечебните заведения.

Това искане е второ по ред и е отправено до съда след като с определение № 6060/04.07.2025г., постановено по административно дело № 1243/2025г., съдът е оставил без уважение искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед, което е било включено в жалба вх. № 7736/01.07.2025 год., адресирана до Административен съд – Бургас срещу Заповед № РД-22- 5/30.06.2025г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ /ИАМН/.

С определение № 6186/08.07.2025г., постановено по административно дело № 1243/2025г. по описа на Административен съд - Бургас, това второ искане на дружеството за спиране на предварителното изпълнение на заповед № РД-22-5/30.06.2025г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН), е оставено без разглеждане като недопустимо, предвид факта, че към момента на повторното сезиране на съда, респ. произнасяне по жалбата не е влязло в сила Определение № 6060/04.07.2025 год. на съда по настоящото дело, с което е оставено БЕЗ УВАЖЕНИЕ първото искане на „Хоспис Миладиноски“ ЕООД за СПИРАНЕ на незабавното /предварителното/ изпълнение на Заповед № РД-22- 5/30.06.2025г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ /ИАМН/. При съществуването на хипотетична възможност за произнасяне в противоположен смисъл по двете искания, при наличието на различни доказателства, които ги обосновават, респ. едновременното им обжалване пред по-горна инстанция и произнасянето на по-горната инстанция в противоположен смисъл по двете определения, би възникнал и основателния въпрос, кое от двете влезли в сила определения би било релевантно – това влязло по-късно в сила или това постановено по по-късно подаденото искане.

С Определение № 8253/29.07.2025 год. по адм. дело № 7648/2025 год. по описа на Върховен съд – Бургас, определение № 6186/08.07.2025г., постановено по административно дело № 1243/2025г. по описа на Административен съд - Бургас е отменено и делото е върнато на същия състав на Административен съд - Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия.

Предвид изложеното, съдът с настоящия си съдебен акт следва да разгледа и да се произнесе по направеното искане от 08.07.2025г. на „Хоспис Миладиноски“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], чрез адв. Н. Д. за СПИРАНЕ на незабавното /предварителното/ изпълнение на Заповед № РД-22-5/30.06.2025г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ /ИАМН/.

Искането е обосновано с нови обстоятелства - изпратеното от директора на РЗИ- Бургас писмо изх.№ 97-00-228-5/04.07.2025г. относно необходимостта Регионална дирекция „Социално подпомагане“- Бургас да организира разселването на настанените лица и осигуряване на подходящо настаняване съобразно нуждите им. В писмото е посочено, че ОДМВР- Бургас следва да съдейства за осигуряване на безопасността при извеждането и транспортирането на лицата, а директорът на ЦСМП следва да осигури екип, който да извърши преглед на настанените в хосписа и след направена оценка за необходимостта от хоспитализация да транспортира съответните лица до лечебно заведение за болнична помощ.

На следващо място в искането е посочено, че след като настанените в Хосписа, респ. техните близки, са уведомени за прекратяване на неговата регистрация със заповедта на изпълнителния директор на ИАМН, същите са изразили несъгласие за преместване или за настаняване в друго лечебно заведение. Към искането са приложени 16 декларации от настанени в Хосписа или техни близки, установяващи това несъгласие.

В искането е посочено, че от това нежелание на близките биха могли да настъпят особено тежки последици за жалбоподателя след като със заличаването, което има предварително действие Хосписа не е лечебно заведение и няма право да оказва хосписна помощ, а всеки един пролежаващ по свое желание или по желание на негови близки се намира в Хосписа и му се оказват палиативни грижи. Посочено е, че това би могло да доведе до особено негативни последици както за „Хоспис Миладиноски” ЕООД, ЕИК: *********, така и за доктор Д. М., тъй като последният не може „на своя глава“ да премести пролежаващите - същото не е могла да стори и директора на ДСП - Созопол. Заявява се, че голяма част от пролежаващите са в тежко състояние и се нуждаят както от грижите на доктора, така и на персонала - т.е. и персонала не може да бъде освободен. Дружеството е застрашено от санкции, че осъществява функциите на Хоспис, без да е лечебно заведение, а от друга страна доктор Миладиноски не може да наруши хипократовата клетва и да „захвърли пролежаващите на произвола на съдбата“, както и да наруши волята на болните или техните близки.

Административен съд - Бургас, осемнадесети състав, за да се произнесе по реда на чл.166, ал.4 вр. ал.2 АПК, намира следното:

Искането за спиране е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО, по следните съображения:

Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон /какъвто е случая – чл. 45, ал. 5 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ)/, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК. Съгласно последната разпоредба съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. С оглед цитираната по-горе разпоредба на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК, в този вид производства, в тежест на оспорващия е да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на предварителното изпълнение на административния акт. Това означава, че тежестта за доказване се носи от оспорващия, защото доказването е насрещно и адресатът следва да представи доказателства, че то би могло да причини значителна или трудно поправима вреда. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 2 АПК, преценява дали незабавното му изпълнение може да причини такава вреда на адресата, която да бъде противопоставима на предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК. В този смисъл за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни или трудно поправими, съставляващи основание за спирането на оспорения административен акт.

На първо място, съдът намира за необходимо да отбележи, че с оглед на обстоятелството, че към момента на подаване на второто искане за спиране, определението на съда, с което се е произнесъл по първото искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение, не е било влязло в сила, то съдът намира,че не са били налице нови обстоятелства по смисъла на чл.166, ал.2, предл. последно от АПК.

На второ място, съдът намира за необходимо да посочи, че изложеното в искането ново обстоятелство - изпратеното от директора на РЗИ-Бургас писмо изх.№ 97-00-228-5/04.07.2025г. относно необходимостта Регионална дирекция „Социално подпомагане“- Бургас да организира разселването на настанените лица и осигуряване на подходящо настаняване съобразно нуждите им, по своето същество представлява последица, резултат от издадената заповед и е свързано с изпълнението на същата от съответните административни органи, което законодателят при нормативното въвеждане на предварителното изпълнение на този вид ИАА с разпоредбата на чл.45, ал.5 от ЗЛЗ е съобразил, поради което така изложеният довод не касае оспорващия и съдът го намира за неоснователен.

Посоченото на второ място в искането основание и приложените 16 декларации от настанени в хосписа или техни близки, несъгласие за преместване или за настаняване в друго лечебно заведение, по своето същество също представлява последица, резултат от издадената заповед и е свързано с изпълнението на същата от настанените лица, респ. е съобразено от законодателя при нормативното въвеждане на предварителното изпълнение на този вид ИАА с разпоредбата на чл.45, ал.5 от ЗЛЗ, като отделно от това следва да се посочи, че не касае интереса на оспорващия – адресат на акта, а обществения интерес и защита здравето на пациентите на лечебното заведение. Т.е. тези доводи са относими към предпоставките по чл.60, ал.1 АПК, наличието на които са презумирани от законодателя с разпоредбата на чл.45, ал.5 от ЗЛЗ, която именно предвижда предварителното изпълнение. В този смисъл в хипотезата на чл.166, ал.4, вр. ал.2 от АПК изложените доводи не могат да обосноват спиране на допуснатото по силата на чл.45, ал.5 от ЗЛЗ на предварително изпълнения на Заповед № РД-22- 5/30.06.2025г. на изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.

Със същите мотиви съдът намира за неотносими и доводите, касаещи „негативни последици“ за „Хоспис Миладиноски” ЕООД, за персонала и за доктор Д. М., като в допълнение следва да се посочи както, че същите са неконкретизирани по вид и размер, вкл. и твърдението за санкции, така и че са съобразени от законодателя при приемането на разпоредбата на чл.45, ал.5 от ЗЛЗ. Отделно следва да се посочи, че доктор Д. М. и персонала, са различни от оспорващия лица, а законът визира единствено причиняване на вреди на оспорващия.

Както е посочено и в определение № 6060/04.07.2025г. на съда по същото дело, в тежест на искателя /жалбоподателя/ пред съда е да посочи и установи наличието на нови факти и обстоятелства, поради които спирането изпълнението на акта е основателно. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение е необходимо адресатът на акта, искащ спиране да докаже, чрез надлежни доказателства, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда, като настъпването й следва да е достатъчно вероятно.

В случая, по делото не са ангажирани доказателства, установяващи настъпването на значителни или трудно поправи вреди за оспорващия, конкретизирани по вид и размер. Не са налице и нови обстоятелства за него, а наличието им е предпоставка за спиране на предварителното изпълнение на административния акт, липсата на която е достатъчно основание за отхвърляне на молбата.

Всички изложени доводи са относими към предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК и се предполага съобразяването им от законодателя при нормативното въвеждане на предварителното изпълнение на този вид ИАА с разпоредбата на чл.45, ал.5 от ЗЛЗ. В този смисъл в хипотезата на чл.166, ал.4, вр. с ал.2 от АПК, въпросните доводи не обосновават спиране на допуснатото по силата закона предварително изпълнение на обжалваната заповед.

С прекратяването на договорите с пациентите, съществува възможност лечебното заведение да претърпи имуществени вреди, но съдът намира, че това обстоятелство също е взето предвид от законодателя, който в интерес на опазване общественото здраве е преценил, че въпреки евентуалните вреди от пропуснати приходи за в бъдеще, следва да бъде уредено предварителното изпълнение на заповедта за заличаване. Нещо повече, за обезщетяването на имуществените вреди, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни административни актове, е предвидено нарочно облекчено производство по реда на ЗОДОВ.

Ето защо, съдът намира, че така описаните по-горе обстоятелства, не доказват, че за оспорващия ще настъпи значителна или трудно поправима вреда, извън вредата, която е съобразена от законодателя при уреждане на предварителното изпълнение на административния акт.

Следователно, настоящият съдебен състав приема, че в случая не са били налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл.166, ал.4 вр. ал.2 от АПК – наличието на данни, че предварителното изпълнение би причинило значителна или трудно поправима вреда на оспорващия, основани на нови обстоятелства, възникнали след постановяване на административния акт.

Отчитайки всичко изложено по-горе, съдът намира, че искането от 08.07.2025г. на „Хоспис Миладиноски“ ЕООД ,ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], чрез адв. Н. Д. за СПИРАНЕ на незабавното /предварителното/ изпълнение на Заповед № РД-22-5/30.06.2025г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ /ИАМН/ следва да бъде оставено без уважение. В този смисъл е и Определение № 8508 от 1.09.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7997/2023 г., VI о., докладчик съдията К. К..

Ето защо и на основание чл.166 от АПК, Административен съд - Бургас, осемнадесети състав,

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от 08.07.2025г. на „Хоспис Миладиноски“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], чрез адв. Н. Д. за СПИРАНЕ на незабавното /предварителното/ изпълнение на Заповед № РД-22- 5/30.06.2025г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ /ИАМН/.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му и връчването на препис от съдебния акт.