Р А З П
О Р Е Ж Д А Н Е
по НОХД №4270/2014г. на СГС, НО, 1 състав
Днес 10.10.2014г.,
Даниела Борисова, съдия - докладчик по НОХД №4270/2014г. след като сложи за
разглеждане горецитираното дело намери, че са допуснати съществени процесуални
нарушения, които не могат да бъдат санирани на фаза съдебно производство и
които се изразяват в следното:
СГП е
внесла обвинителен акт в съда срещу обвиняемия Р.Д.Р. за извършени от него
престъпления по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.5, алт.1 от НК; по чл.354а, ал.1,
пр.4, алт.1 от НК и по чл.339, ал.1, пр.2, алт.2 и алтернатива последна от НК.
Съдията-докладчик
намира, че обвинението по отношение на
обвиняемия Р., така както е материализирано в изготвения обвинителен акт
по чл.246, ал.2 от НПК и внесен в съда съгласно разпоредбата на чл.247, ал.1 от НПК, не е прецизирано, с оглед обективните квалифициращи признаци,
характеризиращи осъществяването на изпълнителните деяния на престъпните състави
за които е ангажирана наказателната му отговорност. Доколкото ролята на
обвинителния акт е да очертае рамките на доказване по делото, то в този смисъл
следва, да бъдат изчерпателно посочени в обстоятелствената му част фактите,
отнасящи се до всеки елемент от обективната и субективната страна на
престъплението, в чието извършване е обвинено лицето, срещу което се води
наказателното производство.
В конкретният случай тези изисквания
не са изпълнение по отношение на обвиняемия Р. с оглед повдигнатото му
обвинение по чл.339, ал.1, пр.2, алт.2 и алтернатива последна от НК. Това е
така, защото в обстоятелствената част на обвинителния акт, прокурора е описал
факти, които се различават от тези, които е описал в заключителната част на
същия и тези описани в постановлението за привличане в качеството на обвиняем
на посоченото лице. В обстоятелствената част и заключителната част на
обвинителния акт са описани като държани от обвиняемото лице, без надлежното за
това разрешително боеприпаси, а именно 55 броя патрони калибър 9 х 19. Отново в
обстоятелствената част на обвинителния акт тези боеприпаси са описани, както
като 55 броя патрони калибър 9 х 19, така и като 46 броя патрони калибър 9 х
18. Последното описание на боеприпасите е възприето и в постановлението за
привличане в качеството на обвиняем на Р.. Ето защо в тази връзка според
съдията-докладчик е допуснато съществено процесуално нарушение, което е
отстранимо, т.к. от една страна не е ясна обвинителната теза възприета от
прокурора, а от друга страна чрез тази неяснота се ограничава и правото на
обвиняемия Р. да разбере точно и ясно повдигнатото му обвинение.
Съдията-докладчик констатира, че е
допуснато съществено, но отстранимо процесуално нарушение и по отношение на
възприетата от прокурора, като обща стойност на трите обекта наркотични
вещества по обвинението за престъплението по чл.354а, ал.1, пр.4, алт.1 от НК.
При извършената проверка съдията-докладчик констатира, че сумирани отделните
стойности на трите инкриминирани обекта, не е равна на посочената сума от 18,30
82 лева. Тази сума е посочена както в обстоятелствената, така и в
заключителната част на обвинителния акт. В случая, тази неточност може да се
дължи на техническа грешка, но термина „техническа грешка” не е познат на
наказателния процес и в този смисъл винаги нейното наличие води до нарушаване
на правата на обвиняемото лице.
На последно място съдията-докладчик
констатира, че обвинението по чл.339, ал.1, предл.2, ал.2 и алт. Последна от НК
е неясно, защото посочената материално правна норма е бланкетна и тя следва да
бъде запълнена от конкретно нарушена друга такава от страна на лицето, чиято
наказателна отговорност се ангажира. В конкретният случай, в обстоятелствената
част на обвинителния акт са посочени множество правни норми от различни
нормативни акта, но в крайна сметка в заключителната част на обвинителния акт,
не е посочена нито една норма от така изчерпателно изброените в
обстоятелствената част. По този начин, отново се нарушават правата на
обвиняемото лице да разбере, коя от всички посочени о прокурора правни норми,
то е нарушило, за да организира в пълнота своята защита в едно бъдещо,
развиващо се по същество наказателно производство спрямо него. Необходимо е да
се посочи, че фактическите и юридическите предели на обвинението следва да са
ясно и разбираемо посочени, а това би могло да се постигне единствено чрез
съответствието между фактите и възприетата в пълнота правна квалификация от
прокурора.
Необходимо
е да е налице правно единствено между обстоятелствена и заключителна част на
обвинителния акт, а също и между обвинителния акт и постановлението за
привличане на обвиняемия в това му качество, така че обвинителната теза да не
води до неяснота и противоречие в повдигнатото обвинение, което от своя страна
да ограничава правото на защита на обвиняемото лице.
Изложеното определя посочените
процесуални нарушенията като съществени (в този смисъл - ТР № 2/02г. на ВКС на
РБ). Същите са отстраними, поради което делото следва да се върне на прокурора
за отстраняването им. Обстоятелствената част на обвинителния акт следва да
включва по ясен и точен начин всички факти и обстоятелства възоснова на които
прокурора е счел, че са налице достатъчно данни, за да внесе обвинение в съда
срещу обвиняемото лице. Именно включените в обстоятелствената част факти и
обстоятелства подлежат на доказване в хода на съдебното следствие, в съдебната
фаза на процеса, чрез всички средства и способи предвидени за това по НПК.
Описаните недостатъци в изготвения
обвинителен акт от прокурора, води до нарушаване правото на защита на
обвиняемия да разбере точно повдигнатото му обвинение и така да организира
своята защита във фазата по същество, каквато е съдебната фаза на наказателния
процес. Необходимо е да се подчертае, че обвинителният макар и да има две части
– обстоятелствена и заключителна /диспозитив/, то между двете е необходимо да е
налице правно и фактическо единство и да не буди съмнение относно волята на
прокурора, която следва да бъде ясна и точна, за да може и обвиняемото лице не
само да разбере обвинението, но и адекватно и пълноценно да организира своята защита
в съдебната фаза на наказателния процес.
Отстраняването на така
констатираните процесуални нарушения може да се постигне единствено чрез
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СГП, а ако е
необходимо прокурора от своя страна следва да укаже на разследващия орган да
изготви едно правилно, прецизно и законосъобразно обвинение, след което да го
предяви на обвиняемия и неговия защитник и в последствие да изпълни и
задълженията си визирани в разпоредбата на чл.227 и следващите от НПК. След
прецизиране на обвинението и изготвяне на обвинителния акт, същия може да бъде
внесен в съда.
С оглед на изложеното и на основание чл.249,
ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.248, ал.2, т.3, вр. с чл.246, ал.1 от НПК
съдията-докладчик:
Р А З П О Р Е Д И :
ПРЕКРАТЯВА
съдебното производство по НОХД №4270/2014г. по описа на СРС, НО, 1 състав.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО
подлежи на обжалване и протест в 7 дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му пред Софийски Апелативен съд.
ВРЪЩА
делото на СГП за отстраняване на описаните в обстоятелствената част на
настоящото разпореждане нарушения.