РЕШЕНИЕ
№ 14.04.2020 град Пазарджик
В И
М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение
на десети март две хиляди и
двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА
секретар:Петя
Борисова
като разгледа докладваното от съдия Ралинова
търговско дело №53 по описа за 2019 година
Производството е по реда на чл.405 от КЗ, във вр.
с чл.79 от ЗЗД.
Производството по настоящето дело е образувано по искова молба предявена от
Г.С.В., с ЕГН **********,
с адрес ***, aп.1, със съдебен адрес ***, оф. №1 адв.Н.П. срещу "ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, с ЕИК
***гр.С. 1463, район Т. бул.„В.“ №89Б,
представлявано от К.Х.Ч.и Б.А.В.- заедно.В молбата
са изложени обстоятелства от ищеца, че на 19.03.2018 г. в гр. Пазарджик бил сключил с ответника договор за
автомобилна застраховка „Каско+" по
комбинирана застрахователна полица № 440118121001422, при застрахователно
покритие „Пълно каско". Предмет на застраховане бил собственият му лек
автомобил марка "П.", модел "К.", peг. No ***, рама:***,
двигател ***,при застрахователна сума – 55 700 лева и срок на договора от
23.03.2018 г. до 22.03.2019 година. Плащането на дължимата застрахователна
премия - 2475,94 лева, уговорена при условията на разсрочено плащане по
сключения договор за застраховка, било извършено с четири сметки от 19.03.2018
г., 20.06.2018 г., 21.09.2018 г. и 01.11.2018 г.,като неразделна част от
полицата били общите условия на договора.
Ищецът твърди, че на 30.10.2018 г., около 0,30 часа синът
му С. Г. В. бил паркирал процесния
автомобил пред жилището му на адрес: гр.С., ул. „М.Ю.Г.“ Същият с помощта на
дистанционното управление заключил автомобила, привел в действие неговата
аларма и се убедил, че автомобилът е заключен и обезопасен срещу противозаконно
отнемане. Преди да си легне проверил работата и на четирите камери за
видеонаблюдение, модел TVT TD-7524AS (D/IR1) 2МРХ AHD, разположени на фасадата
на жилището.Сочи се, че на сутринта синът на ищеца излязъл от жилището в 7,30
часа. С изненада открил, че автомобилът не е на мястото, на което е бил
паркиран. Веднага сигнализирал органите на МВР. Същите пристигнали на място,
извършили оглед, забелязали камерите, монтирани на фасадата на жилището и
поискали запис от тях. На място пристигнал сервизен инженер, който снел запис
от камерите и го предал на органите на реда. Кражбата на застрахованото МПС
била заявена в същия ден /30.10.2018 г./ в представителството на ответника в
гр.Пловдив, като била заведена преписка по щета с No 44011511808213/30.10.2018
г. Сочи се,че по повод противозаконното отнемане на лекия автомобил в деня на
кражбата било заведено ДП 225 ЗМК 2575/2018 г. по описа на 01 РУ - СДВР и
преписка №44690/2018 г. по описа на Софийска районна прокуратура /СРП/. С
постановление от 09.01.2019г. на СРП било спряно наказателното производство по
ДП 225 ЗМК 2575/2018 г. по описа на 01 РУ - СДВР и преписка №44690/2018 г. по
описа на СРП, поради неоткриване на извършителя. Към настоящия момент
извършителят на престъпното деяние все още не бил разкрит. Твърди се, че с
писмо изх. No 0-92-2964/25.02.2019 г., ответникът го е уведомил, че постановява
отказ по щета № 44011511808213, поради това, че - "Не може по категоричен
начин да се установи нито дата, на която е откраднато МПС, нито мястото, на
което е било паркирано нито, че собственикът е заключил и е привел в действие
алармата и другите защитни системи на автомобила, че при напускането МПС е
заключено и обезопасено срещу противозаконно отнемане".
Ищецът счита, отказът на Застрахователя за изплащане на
застрахователното обезщетение за неоснователен и незаконосъобразен, тъй като
противоречал на поетите от него договорни ангажименти съгласно сключения
помежду им договор.Сочи се разпоредбата на чл.343 ал.1 от КЗ легално
определение на застрахователния договор, застрахователят се задължавал да поеме
определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно
събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума. В ал.2 от чл.343 КЗ
било предвидено, че за застрахователните договори се прилагат общите правила на
Търговския закон и Закона за задълженията и договорите, доколкото в кодекса не
било предвидено друго.
Ищецът счита, че са възникнали всички
елементи от предвидения в текста на чл.343, ал.1 от КЗ фактически състав.
Налице било валидно сключен договор за автомобилна застраховка „Каско+" по
комбинирана застрахователна полица № 440118121001422, при застрахователно
покритие „Пълно каско", при спазена писмена форма за действителност. Обект
на застраховане бил собственото му МПС - лек автомобил марка "П.",
модел "К.", peг. No ***, рама: ***, двигател ***. Договорът бил
сключен за срок от 12 месеца, като влизал в сила на 22.03.2018 г. до 22.03.2019
г. Автомобилът бил застрахован за сумата от 55700 лева. Дължимата премия
съгласно договора възлизала на 2475,94 лева, платена изцяло при разсрочено
плащане в срока на падежите описани в договора. В рамките на действие на
договора било настъпило застрахователното събитие /кражба/, риска от което
застрахователят се е задължил да покрие. В случая било безспорно сключването на
договор за застраховка при покритие "Пълно каско", която включвала и
обезщетяване при настъпване на кражба на застрахованата вещ, съгласно Общите
условия на договора. Доказано било и настъпването на застрахователното събитие.
Във
връзка с изложеното се моли съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника "ДЗИ
- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, с ЕИК
***да заплати на ищеца Г.С.В., с ЕГН **********, сумата от 25100 лева, представляваща част от сумата
55700 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение съгласно сключен
договор за автомобилна застраховка „Каско+" по комбинирана застрахователна
полица № 440118121001422/19.03.2018 г.,ведно със законната лихва за забава
върху главницата от датата на завеждането на исковата молба в а съда, до
окончателното изплащане. Посочена е банкова сметка ***.С изменение направено в
последното съдебно заседание искът е увеличен на 45 090 лева,ведно със законната лихва считано от
14.03.2019 година.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.С., бул.„В." № 89Б, представлявано от К.Х.Ч.–
гл. изп. директор, действащо чрез процесуалния си представител адв. М.В.М.,***,
в който заявява,че оспорва
изцяло предявените претенции и по основание, и по размер, като излага подробни
съображения в тази насока, а именно:
На първо място
се оспорва наличието на покрит риск по застрахователния договор, като твърди,
че изобщо не е настъпило застрахователно събитие „кражба".На второ място се оспорва
наличието на валиден застрахователен договор към датата на настъпване на
твърдяното от ищеца застрахователно събитие, като се твърди, че за нуждите на
възникване на застрахователното правоотношение, ищецът бил представил пред
застрахователя дубликат на действително произведения автомобил, при което била
налице фактическа невъзможност на предмета на застрахователния договор,
доколкото не е застрахована юридически единствената вещ, а нейно подобие, т.е.
застрахователният договор бил нищожен, поради липса на предмет.
Ако заявеното в предходния абзац твърдение е вярно, то автомобил с
идентификационен номер *** никога не бил напускал територията на държавата по
първоначалната му регистрация, съответно няма как да е представен за
регистрация в РБ., т.е. обективно е невъзможно да е представен пред
застрахователя за сключване на застрахователния договор.Сочи се, че първоначалната
регистрация на процесния автомобил на територията на Република Б. е била
извършена в нарушение на чл.143 ал.5 т.5 ЗДвП - въпреки обстоятелството, че
автомобилът е бил обявен за общо държавно издирване при условията на действащия
регламент на ЕО.
Оспорва се и
твърдението на насрещната страна, че към датата на завеждане на претенцията
пред застрахователя, последната е представила всички поискани от доверителя му
доказателства за установяването на основанието и размера й.
Оспорва твърдението на насрещната страна, че ответника не е изпълнил задълженията
си по сключения между страните договор за застраховка на МПС.
Оспорва активната материално-правна
легитимация на ищеца относно правото да получи обезщетение, респ. да получи
защита на това свое право посредством предявяване на съдебна претенция.
По отношение на правоизключаващите възражения са изложени следните
подробни съображения:
Представено било за регистриране в Р Б. МПС, което само наподобявало
произведеното, като била използвана рамата на действително съществувалия автомобил,
при което същата била привнесена към негов аналог - друго МПС от същия модел,
със същите технически параметри, но с друг идентификационен код. Твърди се, че
при първоначалната регистрация на автомобила, на територията на РБ били
използвани крадени документи за автомобил с идентификационен номер ***.Като
краен резултат се твърди, че в две различни държави съществуват два автомобила
с един и същ номер на рама което било недопустимо и се изключва от
законодателствата на всички държави, като само единият е действително
произведеният и пуснат в експлоатация от производителя автомобил, а вторият бил
негов близнак.
Твърди се, че процесният автомобил бил двойник на действително изходящия от
производителя.
По отношение на размера е взето следното становище: На основание чл.386 ал.2 от КЗ във връзка с пункт 4.5 от раздел
две римско „Каско", глава 4 „Действителна стойност.Застрахователна
сума" във вр. с глава 14 „Дефиниции" на Общите условия, във връзка с
пункт 12.5 от Раздел 12, Глава две римско от
ОУ, при настъпване на застрахователно събитие „кражба",
застрахователят изплаща обезщетение съответстващо на действителната стойност на
застрахованата вещ, т.е. на стойността срещу заплащане на която е било възможно
да се закупи същата вещ.Предвид
изложеното в предходния абзац евентуално дължимото обезщетение не се покрива
със застрахователната сума, а съответства на стойността, срещу заплащане на
която към датата на събитието е било възможно да се закупи вещ, с аналогични на
процесната характеристики.Алтернативно
се заявява, че ако съдът приеме за неоснователни възраженията за
нищожност на процесния застрахователен договор, то се твърди, че посочената в
него застрахователна сума е завишена и не съответства на действителната
стойност на веща, към датата на сключването, в която връзка се позовават на
разпоредбата на чл.388 от Кодекса за застраховането КЗ/ и считат, че е налице
надзастраховане. Позовават на разпоредбата на чл.389 ал.2 от КЗ.
По отношение на писмените доказателства, представени от ищеца - не оспорват
автентичността на представените доказателства и смятат, че същите служат за
изясняване на конкретния спор и установяване на обективната истина, с
изключение на приложения нотариален акт и фактурата за средствата за видео
наблюдение.
Противопоставят се на заявеното искане на ищеца за допускане събирането на
гласни доказателствени средства, доколкото не оспорват твърдението, че на
посочената от ищеца дата автомобилът е бил паркиран на съответното място, както
и че е оставен заключен.
Що се отнася до
твърдението, че същият е бил заснет, то както самият ищец посочва това
обстоятелство е отразено на снимков материал, поради което, считат, че е
недопустимо, респ. не е необходимо събирането на гласни доказателствени
средства в тази насока.
Постъпила е допълнителна искова молба от ищеца Г.В., в която се твърди, че
с писмо изх. No 0-92-2964/25.02.2019 г. ответникът обосновава своя отказ да
плати, единствено с това, че "... не може по категоричен начин да се
установи нито дата, на която е откраднато МПС, нито мястото, на което е било
паркирано, нито, че собственикът е заключил ... автомобила...". В писмения отговор на исковата молба /пункт
IV.2./ застрахователят вече твърди, че "... не оспорваме твърдението,
че на посочената от ищеца дата автомобилът
е бил паркиран на съответното място, както
и че е оставен заключен". След
като вече застрахователят си е изяснил всичко, защо отново отказва плащане/риторичен
въпрос/.
Сочи се,че подмолно в писмения отговор се въвеждат нови твърдения за
това,че: 1/ не е настъпила "кражба" на автомобила, 2/ автомобилът е
дубликат/двойник, т. е. краден, 3/ автомобилът е обявен за общо държавно
издирване, 4/ допуснати са пропуски при регистрацията му в КАТ - регистриран с
"крадени документи", 5/ не били представени на застрахователя всички
поискани от него документи.Ищецът твърди,че
цялото това некоректно поведение на ответника-застраховател показвало,
че за него не било отминало времето на протакането и неплащането, въпреки
засилената конкуренция на Европейските застрахователи със своите корпоративни
практики и стандарти за обслужване. Това единствено мотивирало ищеца, освен със
съдебната защита, по възникналия спор да потърси и административна такава от
Комисията по финансов надзор.
Депозиран е и допълнителен писмен отговор, в който се повтарят изложенията
и възраженията на ответника.
В проведените съдебни заседания
страните поддържат становищата и възраженията си.
Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата
молба,допълнителната такава и двата отговора на ответника и доразвити в хода на
производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.405,
ал.1 от КЗ във вр. с чл.79 от ЗЗД.
Съгласно
чл.343,ал.1 от КЗ с договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме
определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно
събитие да заплати на застрахования или на трето ползващо се лице
застрахователно обезщетение. Съгласно
чл.405, ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят
е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, като в случая
съгласно чл.108 ал.1 от КЗ с оглед вида на застраховката това е срок от 15
работни дни от представяне на изискуемите документи по чл.106 от КЗ. Съгласно
чл.386, ал.2 от КЗ, обезщетението трябва да бъде равно на размера на
действително претъпените вреди към деня
на настъпване на събитието. Съгласно чл.403,ал.1 от КЗ застрахованият е длъжен
да съобщи за настъпването на застрахователното събитие в сроковете посочени в
същата разпоредба или предвидени с договора за застраховка. Съгласно
чл.395,ал.1 от КЗ застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на
застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и
на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за
причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки, като при
неизпълнение на тези му задължения,застрахователят има право да намали
застрахователното обезщетение при настъпване на застрахователното събитие.
Нормата на
чл.408 ал.1 от КЗ, предвижда,че
застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само: 1. при умишлено
причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи
застрахователното обезщетение; 2. при умишлено причиняване на застрахователното
събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от
друго лице; 3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от
страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя,
било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до
възникване на застрахователното събитие; 4.в други случаи, предвидени със
закон.
Безспорно се
установи от представените доказателства,че първоначалната регистрация на
процесният автомобил е от 02.11.2011 г. в И., а в Б. е направена по заявление №
161006006165 от 23.03.2016 г. в "Пътна полиция" при ОД на МВР Пазарджик, при спазване на всички изисквания.
От представените писмени доказателства
- автомобилна застраховка „Каско+" по комбинирана застрахователна полица
№440118121001422, ведно със четири сметки от 19.03.2018 г., 20.06.2019 г.,
21.09.2018 г. и 01.11.2018 г. за плащане на застрахователната премия, се
установява, че ищецът е бил в договорни отношения с ответника по застраховка
„каско“, при спазена писмена форма за действителност и обект на застраховане
собственото на ищеца МПС - лек автомобил марка "П.", модел "К.",
peг. No***, рама: ***, двигател ***. Договорът бил сключен за срок от 12
месеца, в сила на 22.03.2018 г. до 22.03.2019 г. От договора се установява,
че автомобилът бил застрахован за сумата
от 55700 лева. Дължимата премия съгласно договора възлизала на 2475,94 лева,
платена изцяло при разсрочено плащане в срока на падежите описани в договора.
От представеното удостоверение
за раждане на С. Г.В. се установява,че е син на ищеца Г.С.В..
От
представеното удостоверение peг. № 225p-40281/02.11.2018
г. на І РУ - СДВР, се установява,че сина на ищеца С. В. е е заявил,че на
30.10.2018 година от около 00.зо часа до 7.зо часа на същата дата на адрес гр.С.
ул.“М.Ю.Г.“ пред №10, противозаконно е било отнето чуждо МПС /процесното П. К.
с рег.№РА ***- престъпление по чл.346 ал.1 от НК.По случая е било образувано ДП
225 ЗМК 2575/2018г. по описа на 1РУ-СДВР.
От постановление от 09.01.2019 г.
на СРП, се установява,че е образувана пр.преписка №44690/2018г. по описа на СРП,в
която е установено че противозаконно е било отнето П. К. с рег.№ *** от
владението на С. Г.В., като в хода на разследването били извършение
процесуално-следствени действия.Преписката е срещу неизвестен извършител и с
това постановление производството е спряно.
От представените
документи по образуваната щета е видно писмо до ищеца изпратено от ответника, с
което се отказва изплащане на застрахователното обезщетение единствено с
довода,че настъпването на кражбата- застрахователно събитие не било категорично
и безспорно доказано,както и застрахованият не бил спазил всички негови
задължения по приложените към договора общи условия.
По делото е разпитана
като свидетел С.И.която установяваче
еприятелка на С. В..Разказва,че били заедно на 30 октомври 2018 година,
прибрали се около 1 часа през нощта паркирали пред блока на ул.“М.Ю.Г.“ №** в
гр.С.. Колата била управлявана от приятелят й С.,като пристигнали той заключил
колата.Установява,че автомобилът бил премигнал и страничните огледала се
прибрали.На следващата сутрин се събудили в 6.оо часа и в 7.оо часа когато
излезли колата я нямало.От тогава досега автомобилът не бил открит.
От допуснатат СНТЕ се
установява,че са били прегледани записите на 2 камери в обсега на които е бил
паркираният автомобил.От заключението на вещото лице се установява,че автомобил
А.О.е започнал да преминава и спира до паркираният автомобил още в
4:06:40ч.,след това в 5:58:57 е паркира напречно на уличното платно,изключил е
светлините си и в 6:06:11 ч. потегля следван от паркираният процесен автомобил П.
К. с неразличим ДКН бял на цвят.Двата автомобила се отправят един след друг и в
о6:06:32ч. излизат извън полезрението на камерите.Представен е снимков
материал.
От допуснатат допълнителна САвтЕ която съдът изцяло кредитира се
устновява,че цената срещу заплащане, на която към датата на събитието е било
възможно на територията на РБ. да се закупи автомобил, с аналогични на
процесния характеристики е 45 090 лева.
Съобразно правилата за разпределение
на доказателствената тежест, в хода на производството, по иск с такава квалификация по чл. 405,ал.1 от КЗ,вр. с чл.79 от ЗЗД , от ищеца следва да бъде установено, от една страна, наличието на валидно
застрахователно правоотношение между него и ответника, както и да
докаже изпълнение на собствените си задължения по договора свързани със
заплащане на дължимата застрахователната премия, както и задълженията свързани
със своевременното уведомяване на застрахователя съобразно с предвиденото в
договора и
разпоредбите на КЗ, а така също и настъпването на застрахователно събитие по
смисъла на договора за застраховка. Ответникът следва съобразно твърденията
си в конкретния случай следва да докаже
наличието на основание за отказ от изплащане на
обезщетение.
В случая
между страните не е спорно сключването на представения договор за застраховка
спри общи условия под формата на застрахователна полица „Каско + „ . Договорът
е сключен в предвидената в чл.344,ал.1 от КЗ писмена форма, същият е със съдържанието
по чл.345 от КЗ, поради което и валидно е породил предвидените в закона и
целени от страните правни последици.
Предвид
предприетото от ответника оспорване на така представените документи, с които
ищецът се легитимира като собственик на процесния автомобил, доказателствената
тежест за доказване неистинността на тези документи е на ответника предвид
това, че свидетелството за регистрация е официален документ.
Ответникът не
е провел успешно производството по оспорване на посочените документи за
собственост на автомобила и по никакъв начин не е доказал неистинността им,
поради което и следва да бъде зачетена тяхната доказателствена сила.
По
останалите направени възражения също не бе проведено никакво доказване.
Неоснователни са и възраженията на застрахователя за неизпълнение на
застрахователния договор от страна на ищеца изключващо отговорността на
ответника за изплащане на застрахователно обезщетение. По делото не се събраха
доказателства, че застрахователното събитие е в резултат от груба небрежност на
застрахования и в тази насока са само твърденията на ответника, чиято е
доказателствената тежест от установяване на това обстоятелство. По делото
действително се установява,че автомобилът е бил паркиран на обществен
неохраняем паркинг пред жилищен блок, където е живеел синът на ищеца в гр.С., като ищецът не е
ползвал автомобила в този момент като негов собственик. В договора липсва
предвидено задължение за ищеца да паркира автомобила на платен паркинг или
друго точно уговорено място.Установява се безспорно,че същият е бил заключен,а
мястото на което е бил паркиран попада в обхвата на 2 камери.
След като от
доказателствата по делото се установява, че ищецът е собственик на процесния
автомобил, същият без съмнение е имал застрахователен интерес по смисъла на
чл.349,ал.1 от КЗ от сключването на
договора. Не се доказа и не се сочи
неизпълнение на конкретни клаузи от общите условия на договора като не се и
сочат конкретни действия на ищеца, които изпълват хипотезата на посочените
клаузи от общите условия.
Установява се
безспорно от доказателствата по делото и факта на противозаконното отнемане на
автомобила, което е застрахователно събитие по
договора в периода между 01.оо часа до 7.зо часа на 30.10.2018 година в
гр.С., от образуваната прокурорска преписка.
При настъпването на застрахователно събитие,
за ответника- застраховател е възникнало задължението да заплати
застрахователно обезщетение. По делото не се установява ответникът да е
изпълнил това си задължение, а се установява изричен отказ на същия да го
изпълни, поради което и съдът прие, че
искът е доказан по своето основание.
По
отношение на размера на обезщетението, за който следва да се уважи иска, съдът
прие следното: Съгласно чл.386, ал.2 от КЗ, обезщетението трябва да бъде равно
на размера на вредата към деня на настъпване на събитието ,като в случая този
размер е стойността на автомобила към 30.10.2018 г. - датата на узнаване на
събитието. По делото е извършена първоначално съдебна-автотехническа
експертиза, която не е възприета от страните.
От второто
заключение, което съдът изцяло кредитира,сумата необходима за закупуване на
ватомобил с характеристи сходни на процесният е е 45 090 лева.
Поради това искът за заплащане на застрахователно
обезщетение следва да се уважи за сумата 45 090 лева така както е предявен,ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба- 14.03.2019
година.
При това положение на основание чл.78 ал.1 от ГПК на
ищеца се полагат разноските които е сторил в производството.
От
представения списък по чл.80 от ГПК се установява,че ищецът е направил разноски
в размер на 6994.76 лева /от които 1004 лева платена първоначална ДТ, 799.60
платена допълнителна ДТ при увеличение на иска, 4400 лева заплатено
адв.възнаграждение, 150 лв. в.л., 591.16 лева в.л. НТЛ, 50 лева в.л. М./, като
с оглед изхода на делото следва да бъде осъден ответника да ги заплати.
Воден от
горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК Пазарджишкият Окръжен съд,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА "ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, с ЕИК ***гр.С. 1463, район Т. бул.„В.“ №89Б, представлявано от К.Х.Ч.и Б.А.В.- заедно, със
съдебен адрес
*** адв. М.В.М., да заплатят на Г.С.В.,
с ЕГН **********, с адрес ***, aп.1, със съдебен адрес ***, оф. №1 адв.Н.П. сумата от 45 090 лева,
представляващи неизплатено
застрахователно обезщетение,дължимо по договор за застраховка сключен под
формата на застрахователна полица № 440118121001422 от 19.03.2018 г. за застраховка „Каско + ” на лек автомобил
марка "П.", модел "К.", peг. No ***,
рама:***, двигател ***,
за обезщетяване на вредите настъпили вследствие противозаконното отнемане на
застрахования по договора автомобил , ведно със законната лихва считано от
14.03.2019 година до окончателното изплащане и разноски в производството н
размер на 6994.76 лева.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен
съд гр.Пловдив.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: