Р Е Ш Е Н И
Е № 3337
гр. Пловдив, 28.09.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и
седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №
6200 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба от Производството е
образувано по искова молба на „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК *********
против ответниците К.С.Д., ЕГН: **********
и Е.С.Д., ЕГН: ********** /поръчител/, с която са предявени главни,
обективно съединени установителни искове по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК за
дължимостта на следните суми: 4 959,58 лв. – главница по договор за кредит
за текущо потребление от 25.11.2009 г.
и договор за поръчителство от 25.11.2009 г., вземанията по които са
предсрочно изискуеми и прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 16.08.2012
г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението в съда –
21.01.2011 г. до окончателното погасяване и
652,92 лева – санкционираща лихва за периода 23.09.2010 г. – 20.01.2011 г., за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК №
126/24.01.2011 г. по ч.гр.д. № 66/2011 г. по описа на Районен съд – гр. Д..
При
условията на евентуалност са предявени и осъдителни искове за същите сума за
главница с твърдения за настъпване на предсрочната изискуемост в различен
момент, а именно: депозиране на настоящата искова молба и за сумата от 1272,80
лв. – договорна лихва за периода от 20.05.2013 г. до 20.05.2016 г., съгласно
уточнителна молба от 19.12.2016 г.
С Определение от 10.02.2017 г. производството
по предявените искове по чл. 422 ГПК и по отношение на предявения при условията
на евентуалност иск за присъждане на договорна лихва в размер от 1272,80 лв. за периода от 20.05.2013 г. до 20.05.2016 г.
е прекратено. Определението е влязло в сила на 23.02.2017 г.
Производството
е продължило по отношение на предявения от „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ********* против К.С.Д., ЕГН: ********** и Е.С.Д.,
ЕГН: ********** ***, иск с правна
квалификация по чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл.11, т.7, т.11, чл. 33 ЗПК, вр. с чл.240 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците
солидарно да заплатят на ищеца сумата от 4 959,58 лв.- просрочена главница
по Договор за кредит за текущо потребление № ***, обезпечен с поръчителство от
същата дата, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 12.05.2016 г. до окончателното й изплащане.
Претендират се и разноски.
Ищецът твърди, че на 25.11.2009, между
ответника К.Д. и трето лице – кредитор „БАНКА ДСК” ЕАД, е сключен договор за кредит
за текущо потребление № ***, обезпечен с поръчителство от същата дата от втория
ответник Е.Д., въз основа на който дружеството е предоставило заем в размер
на 4 980 лв., с които се погасява
кредитна линия № *** при условия, подробно уговорени в договора за кредит.
Банката е изпълнила задълженията си по договора, като е предоставила на
кредитополучателя горната сума. Кредитът бил изцяло усвоен. По силата на
договора кредитополучателят се задължил да върне сумата в срок от 120 месеца от
датата на усвояване, при падежна дата за заплащане на месечните вноски 20-то
число на месеца и краен срок на издължаване 25.11.2019 г., както и да заплаща
възнаградителна лихва в размер на 12,70 % лева. Поради забава в плащането на
дължимите месечни вноски на основание чл. 19.2. от Общите условия, кредитът е
станал автоматично предсрочно изискуем на 23.09.2010 г. Твърди се, че
ответниците следва да се считат уведомени за предсрочната изискуемост с
връчване на препис от настоящата искова молба.
Твърди
се, че на 16.08.2012 г. между кредитора „БАНКА ДСК” ЕАД и ищеца е сключен
договор за цесия, по силата на който ищецът придобил вземанията по договора
спрямо ответниците. Последните били надлежно уведомени за прехвърлянето с писмо
с обратна разписка от цесионера, за което същият бил изрично упълномощен от
предишния кредитор „БАНКА ДСК” ЕАД. Заявява се, че ответниците дължат
претендираната главница по договор за паричен заем, която не е погасена.
Моли
се претенцията да бъде уважена.
Претендират се и разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответниците са подали писмен отговор, с който оспорват
претенциите като неоснователни. Прави се възражение за погасяване по давност на
правото на иск и на принудително изпълнение. Оспорва се иска, като недопустим,
като твърди, че ищецът не е активно легитимиран да предяви иск за вземането по
договора за кредит и поръчителство. Твърди се, че към датата на сключване на
договор за цесия, вземането на банката в посочения в исковата молба размер и на
посоченото основание не е съществувало.
Сочи, че ответниците не са редовно уведомени за цесията по изложени в
отговора съображения. Оспорват се правата на ищеца, като пълномощник на цедента
за извършване на уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Твърди се, че ищецът не бил
могъл да обяви кредита за предсрочно изискуем с връчване на препис от исковата
молба, доколкото липсва валидно по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ изявление към
длъжниците за твърдяната предсрочна изискуемост на кредита. Предвид изложеното
се моли за отхвърляне на претенциите, като неоснователни и недоказани.
Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното:
Видно от договор за кредит за текущо потребление № *** от
25.11.2009 г. „БАНКА ДСК“ ЕАД в качеството на кредитор е предоставила на
кредитополучателя К.С.Д. в качеството на
кредитополучател сумата от 4980 лв. Срокът за издължаване на кредита е 120
месеца, считано от датата на подписване на договора, като крайната падежна дата
за издължаване на кредита е 25.11.2019 г., а първата падежна дата е 20.12.2009
г. Уговорено е, че падежната дата за издължаване на месечните вноски е 20 – то
число на месеца. Уговорена е и възнаградителна лихва в размер на 12,70 % . В т.
14 от договора е предвидено, че при неплащане на коя да е погасителна вноска в
срок до 30 дни след падежната дата на 31 ден кредиторът може да пристъпи към
принудително събиране на вземането. Уговорена е и лихва за забава. Задълженията по договора за кредит са
обезпечени с поръчителство от страна на Е.С.Д., като е сключен договор за
поръчителство. Неразделна част от договора за кредит са Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, които
Кредитополучателят е получил и е приел с подписване на договора. В т. 19.2. от
Общите условия е предвидено, че при допусната забава в плащанията на главница
и/или на лихва над 90 дни целият остатък по договора за кредит става предсрочно
изискуем и се отнася в просрочие. Съгласно т. 24 кредиторът има право да
прехвърли правата си по договора за кредит на трети лица. Неразделна част от договора за кредит е и
приложения по делото погасителен план.
По делото е приложено ч.гр.д. № 66/ 2011 г. по описа на РС- Д., образувана въз основа на заявление от 21.01.2011
г., от което е видно че към датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист от банка ДСК ЕАД не са представени
доказателства за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита на длъжниците
– ответници в настоящото производство. Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК Ако предсрочната
изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства
или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции,
правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Доколкото тълкувателното
решение е постановено едва през 2014 г., то заповедният съд е издал заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумите, които банката е счела за
предсрочно изискуеми. Впоследствие с влязло в сила определение настоящият
съдебен състав е обезсилил така издадената заповед за изпълнение и изпълнителен
лист.
С договор за
покупко – продажба на вземания от 16.08.2012 г. „БАНКА ДСК“ ЕАД в качеството на
цедент е прехвърлила на ищеца в качеството на цесионер сумата в общ размер от
4 971, 74 лв., включваща главница, лихви, такси и разноски по процесния
договор за кредит с К.С.Д.. В договора за цесия е уговорено, че вземания по
смисъла на този договор са суми по предоставените потребителски кредити (които
са просрочени и не се погасяват надлежно), ведно с привилегиите, обезпеченията
и другите им принадлежности, включително изтекли лихви, посочени в Приемо –
предавателен протокол. Уговорено е, че договорът може да бъде развален частично
по отношение на вземания, за които издадения изпълнителен лист по отношение на
вземането е обезсилен или образуваното изпълнително производство е прекратено.
Така уговореното право на цесионера да развали договора не обуславя
недопустимост на производството, поради липса на прехвърляне на вземането,
доколкото е обезсилен изпълнителния лист за него, доколкото липсват данни
цесионерът да е упражнил това право и да е развалил договора по отношение на
процесните вземания. Направените от процесуалния представител на ответника
възражения в тази връзка се явяват неоснователни. Уговорено е задължение на цедента да
упълномощи цесионера да изпраща писмени уведомления до длъжниците за
прехвърлените вземания, като по делото са приети доказателства за изпълнение на
това задължение. Видно от приетото пълномощно (л.19) цедента – БАНКА ДСК ЕАД е
упълномощил цесионера „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да уведоми от името на БАНКА ДСК ЕАД всички длъжници по
вземанията по кредити, прехвърлени с гореописания договор за цесия. Издадено е
и потвърдително писмо по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цедента.
Въз основа на изричното упълномощаване ищецът е изпратил
до длъжниците – ответници уведомление за прехвърляне на вземанията, предмет на
договора за цесия. Същите са върнати,
като непотърсени от адресатите.
Въз основа на издадените заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист и договора за цесия на 26.01.2016 г. ищецът е депозирал
молба за образуване на изпълнително дело и предприемане на действия по
принудително изпълнение срещу
ответниците, като длъжници. Образувано е изп.дело ***. Видно от
приложеното по делото копие от изпълнителното дело не са постъпили суми за
погасяване на вземанията предмет на изпълнение. Извършвани са действия по
принудително изпълнение, като са наложени възбрани на имоти, собственост на
Е.С.Д. и на ЕТ Д. – К.Д. – Е.Д., конституирана е и Държавата, като присъединен
взискател.
По делото е прието и заключение на допуснатата съдебно –
счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло, като обективно,
компетентно и отговарящо в пълнота на поставените задачи. Вещото лице посочва,
че сумата по процесния договор за кредит е усвоена, като по банковата сметка на
кредитополучателя К.С.Д. са отразени постъпили суми за погасяване на
кредита в общ размер на 462,10 лв., с
които са погасени главница в размер от 132,16 лв., договорна лихва в размер на
342,40 лв., санкционираща лихва в размер от 1,39 лв. и наказателна лихва в
размер от 4,15 лв. Плащането на договорените
месечни вноски по кредита е преустановено на 29.06.2010 г. Към 21.01.2011 г. – датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение се установява,че не са издължени 8 броя
погасителни вноски в общ размер от 587,84 лв., включваща главница и договорна
лихва. Към датата на изготвяне на заключението – 31.08.2017 г. непосените
вноски са 87 броя в общ размер от 6 392, 76 лв. в т.ч. сумата от 3148,38
лв. – главница и договорни лихви в общ размер от 3244, 38 лв.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
За да се уважи предявения иск дружеството – ищец следва да установи
вземането си на претендираното договорно основание /договор за цесия/ и в
претендирания размер, както и изправността на цедента – наличието на сключен договор за потребителски паричен кредит, по
който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума, като установи, че
е настъпил падежа за връщане на сумата и докаже конкретния размер на дълга,
който се претендира. В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват,
изключват или унищожават спорното право в т.ч. и възражението му за изтекла погасителна давност.
Съдът счита, че от приетите по делото доказателства се
установява, че е налице валидно прехвърляне на вземанията по договор за паричен
заем, съгласно клаузите на сключения
договор за прехвърляне на вземания.
На първо място следва да се разгледа направеното от
ответника възражение за липса на надлежно уведомяване за прехвърляне на
вземането от кредитора по сключения от него договор за паричен заем, обезпечен
с поръчителство. Съгласно приетото по делото, като доказателство пълномощно
ищецът е бил надлежно упълномощен да връчва съобщения до длъжниците по чл. 99,
ал. 3 ЗЗД, поради и което следва да се приеме, че е налице уведомление по чл.
99, ал. 3 ЗЗД, приложено към исковата
молба и е връчено на ответника с връчването на препис от исковата молба. Съгласно Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС
по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Цесията следва да
се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от
цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с
която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане.
Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на
спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като
приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда
при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал.
3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата
молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал.
3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Съгласно Решение № 137 от 2.06.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, ***, постановено по реда на чл. 290 ГПК Предишният кредитор има право да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не
противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3
и ал. 4 от ЗЗД.
Предвид така изложеното и на
основание цитираната съдебна практика съдът счита, че е налице надлежно
съобщаване на цесията по отношение на ответниците, поради което следва да
се разгледат останалите възражения на
ответниците.
От
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответникът е
преустановил плащанията на погасителни вноски по процесния договор за кредит на
21.01.2011 г., от когато датира последното по договора плащане. С него
задълженията по същия не са погасени. В т.19.2 от общите условия към процесния
договор за кредит, които са приети от ответника и с това станали неразделна
част от самия договор, е предвидена хипотеза на предсрочна изискуемост при
допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, в който
случай целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в
просрочие. От доказателствата по делото се установява, че ответникът
кредитополучател е изпаднал в забава след последното плащане на 21.01.2011 г. и
90 дни след са настъпили предпоставки за
обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит.
Последната не настъпва автоматично с факта на изпадане в забава на длъжника да
погаси която и да е било месечна вноска и изтичане на предвидения в ОУ период
след това, а може да бъде обявена по преценка на кредитодателя по аргумент от
нормата на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции. Посоченото е в
съответствие и с изискванията на чл.432 ТЗ, който предвижда, че в предвидените
в договора случаи банката може да иска предсрочно връщане на сумата по кредита.
Според установената съдебна практика, в това число приетото в т.18 от ТР
№4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, предсрочната изискуемост настъпва чрез
едностранно изявление на кредитодателя до длъжника, включително в случаите,
когато в договора е предвидено, че кредиторът може да събере вземането си, без
да уведоми длъжника, т.е. дори в случаите, когато в договор е предвидена
т.нар.”автоматична” предсрочна изискуемост, вземането става изискуемо, след
като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем,
чрез едностранно изявление до длъжника. В посоченото тълкувателно решение е
постановено още, че правото на кредитора да обяви предсрочната изискуемост
следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
В тази връзка производството по делото е прекратено в частта относно
предявените първоначално установителни искове по реда на чл.422 ГПК, поради
което обстоятелството, че предсрочната изискуемост не е обявена преди подаване
на заявление по чл.417 ГПК, е без значение за изхода на спора. В съдебната
практика по въпроса – Решение №77/10.05.2016г. по т.д.№3247/2014г. на ВКС, ІІ
т.о., Решение №169/17.01.2017г. по т.д.№1272/2015г. на ВКС, ІІ т.о. и др., се
приема, че исковата молба може да има характер на волеизявление на кредитора,
че счита кредита за предсрочно изискуем и с връчването на препис от нея на
ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника, което
представлява основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване
на заповед за изпълнение. В конкретния случай съдът е сезиран с осъдителни
искове, като ищецът поддържа, че предсрочната изискуемост е обявена с исковата
молба. В последната се съдържа изявление в тази насока, като с нея се
претендират и последиците от предсрочна изискуемост, връчена е на ответника,
поради което съдът намира, че изискването на чл.60, ал.2 ЗКИ и горепосоченото
тълкувателно решение са изпълнени. Според съда, няма пречка предсрочната
изискуемост да бъде обявена на длъжника от цесионер, а не от първоначалния
кредитор, тъй като съгласно чл.99, ал.2 ЗЗД прехвърленото вземане преминава
върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности.
Правото на кредитора да обяви вземането за предсрочно изискуемо е принадлежност
към вземането, която преминава върху новия кредитор, ведно със самото вземане.
По смисъла на закона цесионерът придобива всички съпътстващи вземането права, в
това число потестативното право да обяви същото вземане за предсрочно
изискуемо. Това произтича и от разпоредбата на чл.71 ЗЗД, която принципно е
приложима спрямо всеки кредитор – както първоначален, така и последващ такъв на
основание договор за цесия. Съдебната практика също допуска уведомлението за
предсрочна изискуемост да изхожда от цесионер – Решение №169/17.01.2017г. по
т.д.№1272/2015г. на ВКС, ІІ т.о., ето защо съдът намира, че възраженията на
ответниците в насока на това, че предсрочната изискуемост не е надлежно
обявена, са неоснователни.
Съгласно трайната съдебна
практика при договора за заем
е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да
стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски
в периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски
представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника
на части – аргумент за противното основание от чл.66 ЗЗД. Това обаче не
превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. (В този смисъл Решение № 103 от 16.09.2013
г. на ВКС по т. д. № 1200/2011 г., II т. о., ТК).
От така изложеното следва, че
падежът на задължението по сключения договор за кредит, настъпва на крайната
дата на същия, а именно: 25.11.2019 г.
Доколкото тази дата все още не е настъпила е невъзможно правото на иск
за задължението за заплащане на главница да е погасено по давност .
С оглед
горното съдът намира, че в полза на ищеца съществува и е изискуемо вземането по
отношение на кредитополучателя за оставащата главница по договора за кредит в
размер 4839,58 лв. , установен от счетоводната експертиза, за това главният иск
за присъждане на тази сума е доказан и основателен и следва да се уважи, като
за разликата над този размер до пълния предявен размер от 4959,58 лв. искът
следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
По
отношение на втория ответник Е.С.Д. са налице основанията за солидарното му
осъждане, доколкото се установява, че е
налице валидно сключен договор за поръчителство и съдът приема, че с връчване
на препис от исковата молба се обявява предсрочната изискуемост на задължението
за главница по договора за кредит, от който момент тече шестмесечния
преклузивен срок по отношение на поръчителя, поради и което към датата на
подаване на исковата молба все още не е започнал да тече. Налице е формирана по реда на чл. 290 от ГПК
практика, съгласно която шестмесечният срок по 147, ал. 1 от ЗЗД тече от
момента, когато главното задължение е станало изискуемо изцяло, а не от падежа
на всяка отделна анюитетна вноска; респ. – тече от момента на настъпването на
предсрочната изискуемост на целия дълг – с достигането на волеизявлението на
кредитора за това до главния длъжник (решение № 58/15.04.2009 г. по търг. дело
№ 584/2008 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 130/27.10.2009 г. по търг.
дело № 139/2009 г. на I-во търг. отд. на ВКС, решение № 345/12.11.2012 г. по
гр. дело № 481/2012 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 23/24.03.2015 г. по
търг. дело № 1717/2013 г. на I-во търг. отд. на ВКС, решение № 40/17.06.2015 г.
по търг. дело № 601/2014 г. на I-во търг. отд. на ВКС, решение № 132/02.10.2015
г. по търг. дело № 1907/2014 г. на I-во търг. отд. на ВКС).
Следва да се уважи и искането за
присъждане на законна лихва върху главницата.
По
отговорността за разноски.
Ищецът е представил доказателства
и претендира разноски за производството по осъдителния иск в общ размер от 448,38 лв. , от които 150 лв.- депозит
за вещо лице, 198, 38 лв.- държавна такса по осъдителния иск и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът е определил на основание чл. 25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК в размер от 100 лв.,
от които по съразмерност на уважена част от предявената претенция по
осъдителния иск следва да им се присъди сумата от 437,53 лв.
Ответниците са представили
доказателства и претендират разноски в размер на 360,77 лв. , от които 610 лв.-
адвокатски хонорар. Съразмерно на отхвърлена част и част от исковете, по
отношение на които производството е прекратено следва да им се присъди сумата
от
По изложените мотиви съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА К.С.Д., ЕГН: ********** и Е.С.Д., ЕГН: ********** солидарно да заплатят на ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 4 839,58 лв. – предсрочна
изискуема главница по договор за кредит за текущо потребление от 25.11.2009 г., ведно със законна лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 12.05.2016 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 437,53 лв.- разноски по
съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ предявения от ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК
********* против К.С.Д., ЕГН:
********** и Е.С.Д., ЕГН:
********** иск за солидарното им
осъждане за заплащане на сумата, представляваща разлика над уважения размер от
4839,58 лв. до пълния предявен размер от
4 959,58 лв.
ОСЪЖДА ОТП Факторинг България” ЕАД,
ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ НА К.С.Д., ЕГН: ********** и Е.С.Д., ЕГН: ********** сумата от 360,77 лв.- разноски по
съразмерност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ