№ 345
гр. София, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Д.а
Нина Стойчева
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20211000501801 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 262080 от 30.03.2021 г., постановено по гр.д. № 8905/2019
г. от Софийски градски съд, ответникът – „Застрахователно дружество
ЕВРОИНС” АД, ЕИК ********* е осъден да заплати на Г. Т. В., ЕГН
**********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от
49 000 /четиридесет и девет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 08.08.2018 г., ведно
със законната лихва, считано от 07.06.2019 г., като е отхвърлил прекия иск, за
разликата от уважения /49 000 лв./ до пълния предявен размер от 90 000 лв.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника -
„Застрахователно дружество ЕВРОИНС” АД, ЕИК ********* да заплати:
- деловодни разноски на Г. Т. В., ЕГН **********, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, в размер на сумата от 326.67 лева;
- адвокатско възнаграждение на адвокат Я.Д. от САК, на основание
1
чл.38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 1758.56 лева;
- държавна такса по сметка на Софийски градски съд, на основание
чл.78, ал. 6 от ГПК, в размер на сумата от 1 960 лева;
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца - Г. Т.
В., ЕГН ********** да заплати деловодни разноски на „Застрахователно
дружество ЕВРОИНС” АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК, в размер на сумата от 266.50 лева.
Решението на първоинстанционния съд в осъдителната част се обжалва
от ответника – „Застрахователно дружество ЕВРОИНС” АД, ЕИК *********
с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на
материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че поведението на застрахования водач не
осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД, тъй като деянието е случайно
по смисъла на чл. 15 от НК, с който извод наблюдаващият прокурор е
прекратил наказателното производство, образувано във връзка с това ПТП.
При условията на евентуалност излага доводи, че първоинстанционният
съд е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер, който е
завишен и не съответства на действително претърпените, както и не е
съобразил степента, в която пострадалият с поведението си пряко и
непосредствено е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат: ½ за
ищеца и ½ за водача на застрахования автомобил.
Моли въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния съд
в осъдителната част и вместо това да отхвърли изцяло предявените искове, а
при условията на евентуалност да присъди обезщетение, което да е
съобразено с критериите на съдебната практика за справедливост и
обстоятелствата по делото.
Поискал да се присъдят всички направени деловодни разноски,
съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК.
2
Насрещната страна – ищецът Г. Т. В., ЕГН **********, чрез своя
процесуален представител е подал отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, с
който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли да
се потвърди решението в обжалваната част.
Моли ответникът да заплати на неговия процесуален представител
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 от ЗАдв.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна
страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване
по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид
следното:
Ищецът – Г. Т. В., ЕГН ********** е предявил против
„Застрахователно дружество ЕВРОИНС” АД, ЕИК ********* иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на
08.08.2018 г., около 12:45 часа на локален път, свързващ селата Мартен и
Сандрово, област Русе е настъпило ПТП между него, като велосипедист,
управлявал велосипед „Бачини“ с рама № G10310276 и лек автомобил „Волво
С 60“, с peг. № ***, управляван от Н. Н. П., ЕГН **********.
Ищецът твърди още, че водачът на лекия автомобил в резултат на
неправилно изпреварване и недостатъчно странично разстояние с
изпреварвания велосипед, в нарушение на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП; чл. 23,
ал.1 от ЗДвП; чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и чл. 42, ал. 2 от ЗДвП е причинил ПТП,
като го е блъснал;
- мястото на произшествието е посетено от служители на пътна
полиция, които извършили оглед и съставили протокол за оглед и
Констативен протокол;
- след ПТП е бил транспортиран и приет за лечение в УМБАЛ „Канев“
АД – Русе, където са установени получените увреждания /разкъсно - контузна
рана в областта на тила; подкожен хематом в дясно темпорално; фрактура на
темнната кост на черепа; субарахноиден кръвоизлив в черепната кухина в
3
ляво слепоочно; контузио церебри /мозъчно сътресение/, кръвонасядания и
охлузвания на дясна предмишница, дясно коляно и подбедрица; охлузвания
на ляв глезен и ходило/;
- лекият автомобил „Волво С 60“ с рег. № *** е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника, на
основание полица № BG/07/118002131333, със срок на действие от 26.07.2018
г. до 25.07.2019 г.;
- писмената претенция по чл. 380 от КЗ е заведена при ответника с вх.
№ РК-014- 7990 на 07.03.2019 г., по която е образувана щета, но не е
изплатено обезщетение;
Ищецът поискал ответникът да заплати обезщетение за претърпените
вследствие на ПТП неимуществени вреди, в размер на сумата от 90 000 лева,
ведно със законната лихва, считано от 07.06.2019 г.
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски, както и
ответникът да заплати адвокатско възнаграждение на неговия процесуален
представител,на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Ответникът - „Застрахователно дружество ЕВРОИНС” АД, ЕИК
********* подал отговор на исковата молба /л. 40/, с който признал
обстоятелството, че лекият автомобил е имал валидна застраховка в деня на
ПТП, но оспорил основателността на предявените искове и поискал да се
отхвърлят с доводи, че приложените доказателства не установяват механизма
на настъпване на ПТП, както и че поведението на застрахования водач не
осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
При условията на евентуалност поискал да се присъди обезщетение за
неимуществените вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната
практика за справедливост и конкретните обстоятелства по делото, че ищецът
като велосипедист /участник в движението/ е допуснал нарушение на
правилата за движение, установени в чл. 79 и следващите от ЗДвП, тъй като
не се е движил възможно най – близо до дясната граница на пътното платно и
не ползвал защитна каска, с което в поведение пряко и непосредствено е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат в съотношение на 90 % и
10 % за застрахования водач.
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
4
От събраните по делото доказателства установява, че на 08.08.2018 г.,
около 12:45 часа на локален път, свързващ селата Мартен и Сандрово, област
Русе е настъпило ПТП между ищеца, като велосипедист, без да ползвал
защитна каска при управление на велосипед „Бачини“, с рама № G10310276 и
лек автомобил „Волво С 60“, с peг. № ***, управляван от Н. Н. П., ЕГН
**********.
Водачът на лекия автомобил се движел попътно и след велосипедиста
със скорост, около 77.43 км/ч. и предприел маневра изпреварване на
велосипедиста, за което преминал изцяло в лентата за насрещно движение на
двупосочния път с по една лента за движение във всяка посока.
Велосипедистът непосредствено преди разминаването не се движил
възможно най - близко до дясната граница на пътното платно, а криволичейки
насочил велосипеда под ъгъл 44 градуса спрямо посоката на движение на
изпреварващия автомобил и навлязъл изцяло в лентата за насрещно /за
изпреварване/ движение.
Водачът на лекия автомобил задействал спирачната система, намалил
скоростта на движение до 38 км/ч., но последвал удар, вследствие на който
ищецът паднал на пътното платно.
Така описания механизъм на настъпване на ПТП се установява от
писменото заключение на вещото лице, извършило в първата инстанция
автотехническа експертиза /л. 104/ и участвало в състав на Комплексната АТЕ
и медицинска експертиза, приложения по делото Констативен протокол за
ПТП /л. 8/, и показанията на водача на лекия автомобил, разпитан по
делегация като свидетел.
Заключението на вещото лице, извършило АТЕ обосновава извод, че
водачът на лекия автомобил и имал възможност да предотврати настъпването
на ПТП. Заключението не е било оспорено от страните.
Ищецът, като участник в движението /велосипедист/ е могъл да
5
предотврати удара, ако се е движел възможно най - близо до дясната граница
на платното и не е навлязъл в лентата за насрещно движение.
От писменото заключение на вещото лице, извършило в първата
инстанция медицинска експертиза /л. 101/ и участвало в състав на
Комплексната АТЕ и медицинска експертиза /л. 113/, както и от приложените
по делото писмени доказателства се установява, че ищецът вследствие на
удара е претърпял:
- мозъчна контузия;
- фрактура на дясната теменна кост на черепа без разместване;
- травматичен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки вляво слепоочно;
- контузия на главата;
- разкъсно-контузна рана в дясна теменна област на главата;
- охлузвания на дясна мишница;
- кръвонасядане и разкъсно-контузна рана на дясна предкитка;
- кръвонасядания в дясна подлопатъчна област;
- кръвонасядане и охлузвания на дясно бедро;
- охлузвания и одрасквания на дясно коляно, дясна подбедрица и десен
глезен;
- охлузвания и одрасквания на ляв глезен и ляво ходило.
От посочените увреждания фрактурата на свода на черепа и
травматичния кръвоизлив в меките мозъчни обвивки по своите медико -
биологични характеристики осъществяват призната разстройство на здравето,
временно опасно за живота, т.е. средна телесна повреда по смисъла на чл. 129
от НК и поглъщат останалите увреждания, които са лека телесна повреда по
смисъла на чл. 130 от НК.
Ищецът не се е явил за личен преглед, поради което вещото лице
теоретично дава отговор, че общият лечебен и възстановителен период е
продължил от 12 до 18 месеца без да са настъпили усложнения и да са
6
останали негативни последици за здравето.
Болките и страданията са били интензивни в първите три месеца,
значителни до 6-я месец и умерени до 12 месец.
Травмата на главата е получена при падане на пътното платно и ако е
ищецът, като велосипедист е ползвал защитна каска е нямало да получи
травматичните увреждания или да получи в по-лека степен.
Лекият автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответника в деня на настъпване на
ПТП.
Ищецът е предявил писмената претенция по чл. 380 от КЗ, по която
ответникът на 07.03.2019 г. е завел щета, но не е изплатил обезщетение – л.
19.
В първата инстанция са разпитани свидетели за установяване на
механизма на настъпване на ПТП и за претърпените от ищеца неимуществени
вреди.
С постановление от 15.02.2019 г. на прокурор в Районна прокуратура
Русе е прекратено наказателното производство, образувано във връзка с
процесното ПТП, тъй като разследването е обосновало извод, че поведението
на водача на лекия автомобил е случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК –
л. 72.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
ответника жалба и спорът се концентрира наличието на обстоятелства, които
обосновават основателността/неоснователността на предявения пряк /главен/
иск, а при неговата основателност до размера на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди и съотношението, в което ищецът, с
7
поведението си пряко и непосредствено е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат.
Приложим за разрешаване на правния спор е Кодексът на
застраховането, който е в сила от 01.01.2016 г.
По главния /пряк/ иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, имащ
за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380.
Съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ, лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с
предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за
банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.
Основателността на иска предполага наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на увреждането и поведение на
застрахования, което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД -
противоправно деяние – действие и/или бездействие; вреди – имуществени
и/или неимуществени; причинно-следствена връзка между деянието и вредите
и вина, която се презумира.
В случая лекият автомобил „Волво С 60“, с peг. № ***, управляван от
Н. Н. П., ЕГН ********** е имал застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в деня на ПТП, по силата на която ответникът, в качеството
си на застраховател е длъжен да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования, за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Наказателна отговорност по отношение на Н. Н. П., ЕГН ********** не
е осъществена със съдебен акт, постановен от наказателния съд, който има
последиците на влязла в сила осъдителна присъда, която е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
8
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
Няма данни да е издадено наказателно постановление, с което да е
наложено административно наказание.
Независимо от това, доказателствата по делото обосновават извод, че Н.
Н. П., ЕГН **********, като водач на лекия автомобил „Волво С 60“, с peг. №
*** е допуснал нарушение на правилата за движение, установени в чл. 20, ал.
1 и ал. 2 от ЗДвП, относно постоянния контрол на управляваното МПС, като с
това си противоправно поведение е станал причина, но не единствената за
настъпването на ПТП и вредните последици, т.е. водачът с поведението си е
осъществил деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът, като велосипедист /водач на ППС/ и участник в движението е
допуснал нарушение на правилата за движение, установени в чл. 16, ал. 1 и
чл. 80 от ЗДвП, тъй като в конкретния случай, на пътно платно с две пътни
ленти за двупосочно движение е нарушил забраната да навлиза и да се движи
в лентата за насрещно движение, а не се е налагало изпреварване или
заобикаляне, както и не се е движил възможно най-близо до дясната граница
на платното за движение.
Ищецът с това си поведение пряко и непосредствено е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат в съотношение: ½ за ищеца и ½ за
водача на застрахования автомобил.
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е доказан по
основание, като размерът на обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица следва да се
определи от съда по справедливост /чл. 52 от ЗЗД/.
Въззивният съд намира, че размерът на пълното обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, на което има право ищеца възлиза на
сумата от 70 000 /седемдесет хиляди/ лева, който е съобразен с критериите на
съдебната практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от
23.12.1968 г. на Пленум на ВС, както и с конкретните данни по делото,
относно възрастта на пострадалия; неговото обществено положение; вида и
характера на получените травматични увреждания; продължителността на
общия лечебен и възстановител период; периода от време, в който болките и
9
страданията са били интензивни; отсъствието личен преглед обосновава
извод за отсъствие усложнения и на негативни за здравето последици;
обществено – икономическите условия в страната и лимита на
застрахователното обезщетение към датата на ПТП.
Така определеното обезщетение следва да се намали с приетото
процентно съотношение на съпричиняване, поради което прекият иск е
основателен, до размер на сумата от 35 000 лв. и подлежи на отхвърляне до
пълния предявен размер от 90 000 лева.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , имащ за предмет
присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ, застрахователят следва да
се произнесе по претенцията по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите в срок не по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 или пред неговия представител за
уреждане на претенции.
Съгласно разпоредбата на чл. 497, ал. 1 от КЗ, Застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 ;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3 „Когато ползвателят на застрахователната услуга е
увредено лице по застраховки "Гражданска отговорност" или трето ползващо
се лице по други застраховки, застрахователят го уведомява за
доказателствата, които той трябва да представи за установяване на
основанието и размера на претенцията му. Допълнителни доказателства може
да се изискват само в случай че необходимостта от тях не е можела да се
предвиди към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни
10
от датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждането по
изречение първо.“;
Ищецът е предявил своята застрахователна претенция на 07.03.2019 г.,
поради което следва да се присъди законната лихва, считано от 07.06.2019 г.,
така както е поискал с исковата молба.
С оглед на изложеното въззивната жалба, подадена от ответника е
частично основателна, поради което следва:
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
по прекия иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди, ответникът е осъден да заплати обезщетение, за
разликата над сумата от 35 000 лева до размер на сумата от 49 000 лева и
вместо това да се отхвърли прекият иск в тази част;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ответникът е осъден да заплати държавна такса по сметка на Софийски
градски съд, за разликата над сумата от 1 400 /хиляда и четиристотин/ лева до
размер на сумата от 1 960 лева;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ответникът е осъден да заплати адвокатско възнаграждение на адв. Я.Д. от
САК, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., за разликата над сумата от 1 580
/хиляда петстотин и осемдесет/ лева до размер на сумата от 1 758.56 лева;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ответникът е осъден да заплати на ищеца деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, за разликата над сумата от 233.33 /двеста тридесет и три
лева и тридесет и три ст./ лева до размер на сумата от 326.67 лева;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
11
ищецът е осъден да заплати на ответника, деловодни разноски, в размер на
сумата от 266.50 лева;
Решението на първоинстанционния съд в частта, в която прекият иск е
отхвърлен, за разликата над сумата от 49 000 лева до пълния предявен размер
от 90 000 лева не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.
По разноските:
С оглед изхода на делото ищецът дължи на ответника, на основание чл.
78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, деловодни разноски, в размер на сумата от 404.28
/четиристотин и четири лв. и двадесет и осем ст./ лева, както и
юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция, в размер на сумата от
300 лева и възнаграждение за въззивната инстанция, в размер на сумата 300
лева.
Ответникът следва да заплати адвокатско възнаграждение на адв. Я.Д.
от САК за въззивната инстанция, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в размер
на сумата от 1 580 /хиляда петстотин и осемдесет/ лева.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262080 от 30.03.2021 г., постановено по гр.д. №
8905/2019 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът –
„Застрахователно дружество ЕВРОИНС” АД, ЕИК ********* е осъден да
заплати на Г. Т. В., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 08.08.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 07.06.2019
г., за разликата над сумата от 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лева до размер на
сумата от 49 000 /четиридесет и девет хиляди/ лева и вместо това
ПОСТАНОВИ:
12
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Т. В., ЕГН ********** против
„Застрахователно дружество ЕВРОИНС” АД, ЕИК *********, пряк иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, имащ за предмет обезщетяване на
претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 08.08.2018 г., ведно
със законната лихва, считано от 07.06.2019 г., за разликата над сумата от 35
000 /тридесет и пет хиляди/ лева до размер на сумата от 49 000 /четиридесет и
девет хиляди/ лева.
ОТМЕНЯ решение № 262080 от 30.03.2021 г., постановено по гр.д. №
8905/2019 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът –
„Застрахователно дружество ЕВРОИНС” АД, ЕИК ********* е осъден да
заплати:
- държавна такса по сметка на Софийски градски съд, за разликата над
сумата от 1 400 /хиляда и четиристотин/ лева до размер на сумата от 1 960
лева;
- адвокатско възнаграждение на адв. Я.Д. от САК, на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв., за разликата над сумата от 1 580 /хиляда петстотин и
осемдесет/ лева до размер на сумата от 1 758.56 лева;
- да заплати деловодни разноски на Г. Т. В., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, за разликата над сумата от 233.33 /двеста
тридесет и три лева и тридесет и три ст./ лева до размер на сумата от 326.67
лева;
ОТМЕНЯ решение № 262080 от 30.03.2021 г., постановено по гр.д. №
8905/2019 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ищецът - Г. Т. В.,
ЕГН ********** е осъден да заплати на „Застрахователно дружество
ЕВРОИНС” АД, ЕИК *********, деловодни разноски, в размер на сумата от
266.50 лева;
Решение № 262080 от 30.03.2021 г., постановено по гр.д. № 8905/2019 г.
от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от Г.
13
Т. В., ЕГН ********** против „Застрахователно дружество ЕВРОИНС” АД,
ЕИК *********, пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, имащ за
предмет обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 08.08.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 07.06.2019
г., за разликата над сумата от 49 000 /четиридесет и девет хиляди/ лева до
пълния предявен размер от 90 000 лева не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА ищеца Г. Т. В., ЕГН ********** да заплати на
„Застрахователно дружество ЕВРОИНС” АД, ЕИК *********, на основание
чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, деловодни разноски, в размер на сумата от 404.28
/четиристотин и четири лв. и двадесет и осем ст./ лева, както и
юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция, в размер на сумата от
300 лева и възнаграждение за въззивната инстанция, в размер на сумата 300
лева.
ОСЪЖДА ответника - „Застрахователно дружество ЕВРОИНС” АД,
ЕИК ********* да заплати адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция на адв. Я.Д. от САК, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в размер
на сумата от 1 580 /хиляда петстотин и осемдесет/ лева.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14