ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 340
гр. Силистра, 01.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на първи декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно частно
гражданско дело № 20213400500352 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано по частна жалба на „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК *********
срещу Разпореждане № 389 от 30.08.2021 г. по ч.гр.д.№ 444/2021 г. на Тутраканския
районен съд, с което изцяло е отхвърлено на основание чл. 411, ал.2, т. 2 и 3 от ГПК,
искането на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение против солидарните
длъжници Б. С. З. и Г. А. Е. , за следните суми, дължими по договор за потребителски
кредит № ********** от 18.04.2019, а именно:
• 3992,49 лева - главница;
• 1445,02 лева - непогасено падежирало договорно възнаграждение за лихва,
дължимо за периода от 15.04.2020 г. до 08.05.2021 г. - дата на предсрочната изискуемост;
• 2856,38 лева - непогасено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги;
• 574,85 лева непогасена лихва за забава от 16.01.2020 г. - дата на изпадане на
длъжника в забава до 08.05.2021 г. - датата на предсрочната изискуемост;
• 253,33 лева - законна лихва, дължима от 08.05.2021 г. - датата на предсрочна
изискуемост до 26.08.2021 г.;
• законна лихва за забава от датата на входиране на заявлението до изплащане на
вземането.
За да постанови обжалвания акт районният съд е направил анализ на част от клаузите
на приложения договор за потребителски кредит и е приел, че по отношение на услугата
„фаст“ – сключеният договор се основава клауза, спрямо която е налице обоснована
1
вероятност да е неравноправна, тъй като не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора – основание да се откаже
издаването на заповед за изпълнение по чл. 411, ал. 2, т. 3, пр. 2 от ГПК във вр. чл. 143, ал. 2,
т. 19 вр. чл. 145, ал. 1 от ЗЗП вр. чл. 24 от ЗПК; по договора за услугата „флекси“ няма поето
от кредитора насрещно задължение. Такива договори, при които едната страна е поела
задължение, в случая да плати цена, а другата страна не поема никакво задължение,
принципно са нищожни на основание чл. 26 от ЗЗД, тъй като задължението се явява поето
при липса на основание. При този анализ районният съд е стигнал до извода, че уговореното
възнаграждение за допълнителни услуги представлява възнаграждение за ползването на
самия кредит, с което се надхвърля максималният законов размер на ГПР, като се достига до
нищожност на клаузата за неговото заплащане.
Жалбоподателят излага множество доводи срещу обжалваното разпореждане, които
могат да се обобщят в две основни оплаквания. Първото, че районният съд е излязъл извън
обхвата на служебната проверка в заповедното производство. Второто, че
правоотношението между кредитора и длъжника се е развило на плоскостта на договорната
свобода, с която страните разполагат съобразно чл. 9 от ЗЗД, и не са налице нарушени
императивни норми на Закона за потребителския кредит. Коментираните в разпорежането
допълнителни услуги са предоставени по искане на клиента, а разходите за тези услуги не
представляват част от общите разходи по кредита и не следва да се отчитат при изчисляване
на ГПР. Жалбоподателят моли за отмяна на разпореждането, като вместо него се постанови
издаване на заповед за изпълнение относно всички заявени вземания. Претендира разноски.
За да се произнесе, Силистренският окръжен съд съобрази следното:
Въззивният съдебен състав счита жалбата за допустима, но неоснователна, споделя
мотивите на заповедния съд и препраща към тях по реда на чл. 272 от ГПК.
По повдигнатите с жалбата въпроси възивният съд е формирал становище,
аргументирано в редица актове по въззивини дела на СОС, споделяйки аргументите на
заповедния съд, за квалифицирането на допълнителните услуги по споразумението за
предоставянето на пакет от услуги, като средство за заобикаляне на забраната по чл. 19, ал.
4 от ЗПК. По същество услугите по т.нар. пакети с допълнителни услуги представляват
действия, обслужващи усвояването и управлението на кредита, за които не може да се
приеме, че са допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Това означава, че
възнаграждението за тях е договорено в противоречие на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК, която забранява събиране на такси и комисионни от кредитора за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Провежда се извод, че целта на посочените договорни
клаузи е да послужат като допълнително възнаграждение за кредитодателя, което
представлява разход за потребителя и поради това е следвало да бъде включен при
формирането на ГПР на основание на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. При съобразяване на сумата на
отпуснатия заем от 5000 лева, за срок от 36 месеца, като цялата дължима сума с лихвата
става 8493.50 лева, при лихва 39.10,00% и ГПР 46,30%. Отделно от задължението за
2
плащане на лихва и връщане на главницата, длъжницата е приела да закупи услуги на
стойност 4114.08 лева, които суми са разсрочени на 36 вноски по 114.28 лева, дължими
заедно с месечните погасителни вноски по кредита. Разходите за услугите очевидно не са
включени в ГПР, тъй като съгласно погасителния план общата месечна сума по
погасителните вноски е 350,21 лева. Общото задължение по кредита и по пакета
допълнителни услуги е 12607.58 лева. Размерите на договорените възнаграждения по
споразумението за предоставени допълнителни услуги, които заедно надхвърлят размера на
възнаградителната лихва за целия период на договора, сочат за превишаване на общия
размер на ГПР над допустимия размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК (50%). След като в договора за
кредит не е посочен действителния ГПР, то договорът не би отговарял на изискването на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - хипотеза по чл. 22 от ЗПК.
Въззивният съд не намира аргументи да преразгледа и излаганото вече
становище, развито и в мотивите на първата инстанция, че дори да се приеме, че разходите
на потребителя за въпросните допълнителни услуги не представляват част от общите
разходи по кредита и не следва да се отчитат при изчисляването на ГПР/, при такова
договаряне се постига несъвместим с обществения морал резултат.
Ето защо, изложените в жалбата доводи са неспособни да обосноват твърдяната
незаконосъобразност и неправилност на обжалваното разпореждане, поради което жалбата
следва да бъде оставена без уважение, а разпореждането - потвърдено.
Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 389 от 30.08.2021 г. по ч.гр.д.№ 444/2021 г. на
Тутраканския районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3