Решение по дело №180/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 172, ал.5   ЗДвП.

Образувано по жалба на К.А.К. ***, депозирана чрез * К.Т., против Заповед за прилагане на ПАМ № 24-0967-000063/20.02.2024 г., издадена от Началник група към ОДМВР – Враца, Сектор „Пътна Полиция“ - Враца, с която по отношение на жалбоподателя е наложена ПАМ на основание чл.171, т.4 ЗДвП – изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 ЗДвП.

С жалбата се твърди, че заповедта е неправилна, незаконосъобразна и постановена в нарушение на материалноправните разпоредби и административно производствените правила. Поддържа се твърдение, че на жалбоподателят не е връчено НП № 23-0288-000291/10.05.2023г. на посочената в разписката към него дата – 16.12.2023 г., същото не е подписано от него и съответно не е влязло в законна сила на 03.01.2024 г., както е приел административният орган. За санкционния акт, оспорващият научил на 19.02.2024 г., когато е посетил КАТ, след което е обжалвал същото, за което е приложил доказателства и същото не е влязло в сила и към настоящия момент.

Позовавайки се именно на обстоятелството, че визираното НП не е влязло в сила, жалбоподателят твърди, че не е изчерпан лимита му от контролни точки, поради което ЗППАМ е лишена от правно основание и следователно незаконосъобразна. Иска се отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ.

В с.з. оспорващият се представлява от * К.Т., която поддържа жалбата по подробно изложените в нея съображения. Претендират се разноски съобразно приложен по делото списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът, Началник група към ОДМВР–Враца, сектор „Пътна полиция“, не се представлява в с.з. и не изразява становище по жалбата. В писмото, с което е изпратена адм.преписка е направено възражение по отношение на адвокатското възнаграждение на оспорващия.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния орган преписка и по искане на жалбоподателя е допусната и приета съдебно-почеркова експертиза.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:

            Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл.149, ал.1 АПК. Видно от разписката върху оспорената заповед, същата е получена от адресата на 25.02.2024 г., а жалбата против нея е депозирана чрез органа на 26.02.2024 г., с оглед на което същата се явява процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, е и ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

В обстоятелствената част на заповедта административният орган се е позовал на справка за издадените наказателни постановления на К., които са приложени към административната преписка и въз основа на които е прието, че на жалбоподателя са отнети всички контролни точки, а именно:

С НП № 20-0967-002032/23.09.2020 г. на сектор „ПП“ Враца, връчено на 09.10.2020 г., влязло в законна сила на 17.10.2020 г. са отнети 14 контролни точки - 8 контролни точки на основание чл.6, ал.1, т.8 от Наредба № 13-2539/2012 на МВР /стара/ и 6 контролни точки на основание чл.6, ал.1, т.10 от Наредба № 1з-2539/2012 на МВР /стара/;

С НП № 21-0967-002002/07.01.2022г. на сектор „ПП“ Враца, връчено на 15.02.2022 г., влязло в законна сила на 02.03.2022г., са отнети 6 контролни точки на основание чл.6, ал.1, т.10 от Наредба № 1з-2539/2012 на МВР / стара/;

С НП №22-1795-000182/27.06.2022г. на РУ-Враца, връчено на 19.01.2023г., влязло в законна сила на 03.02.2023 г., са отнети 6 контролни точки на основание чл.6, ал.1, т.10 от Наредба № 1з-2539/2012 на МВР /стара/;

С НП № 23-0288-000245/20.04.2023г. на РУ-Козлодуй, връчено на 11.05.2023 г., влязло в законна сила на 26.05.2023 г., са отнети 10 контролни точки на основание чл. 6, ал. 1, т.1 8 от Наредба № 1з-2539/2012 на МВР;

С НП № 23-0288-000291/10.05.2023 г. на РУ-Козлодуй, връчено на 16.12.2023 г., влязло в законна сила на 03.01.2024 г., са отнети 10 контролни точки на основание чл. 6, ал.1, т.18 от Наредба № 1з-2539/2012 на МВР.

С последното НП, което е прието за влязло в сила на 03.01.2024г., органът е установил, че водачът е изчерпал лимита си от контролни точки и е издал оспорената в настоящото производство ЗППАМ №24-0967-000063/20.02.2024г.

По преписката  е приложена и справка за нарушител/водач  за К.К.  и Заповед № 369з-3066/01.11.2023г. на Директора на ОДМВР-Враца относно компетентността на ответника.

По искане на оспорващия е назначена и изслушана съдебно почеркова експертиза с ВЛ Е.Т.. От заключението  на съдебно-почеркова експертиза, което не е оспорено от страните и съдът го кредитира, като обективно, подробно обосновано и компетентно изготвено, с комплекс от разнообразни визуални и микроскопски методи, както и изследване с видеоспектрални компаратори, се установява, че подписът положен в горната дясна част на страница 2 от НП №  23-0288-000291/10.05.2023 г., издадено от Началника на РУ-Козлодуй, не е изпълнен от жалбоподателя. Според вещото лице същият е изпълнен чрез инкриминиране с подражание подписите на титуляря.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно изричната разпоредба на чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, като съгласно ал.2 на същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Настоящият съдебен състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл.172, ал.1  ЗДвП принудителните административни мерки  по чл.171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.  В случая по делото няма спор, че оспорената заповед е издадена от Началник група към ОДМВР - Враца, сектор „Пътна полиция“, чиято компетентност се установява от т.1.3 на приложената по делото Заповед №369з-3066/01.11.2023г. на Директора на ОДМВР – Враца, а последната, съгласно отбелязването в нея е издадена въз основа на Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на Вътрешните работи, определяща службите за контрол по ЗДвП. Следователно ЗППАМ е издадена от материално и териториално  компетентен орган, с оглед на което не са налице отменителни основания по чл.146, т.1   АПК

Оспорената заповед е издадена при спазване на изискването за форма на административния акт по смисъла на чл. 59, ал. 2 АПК, а именно: издадена е в писмена форма, съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2, т.1-8 АПК, включително правни и фактически основания за издаването й, като е подписана от нейния издател.

Независимо от изложеното, настоящият съдебен състав счита, че в хода на административното производство има допуснати съществени процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона – основания всяко от които по отделно, а и в своята съвкупност обосновават отмяна на оспорения акт.

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.4 ЗДвП, с цел безопасност по пътищата и преустановяване на административните нарушения, на водач, на когото са отнети всички контролни точки и е изгубил правоспособността си, но не е върнал свидетелството си за правоуправление, същото се изземва. Изземването е принудителна административна мярка и за нейното законосъобразно прилагане е необходимо на лицето да са отнети всички контролни точки и то да не е върнало свидетелството си за правоуправление. Конкретният спор е досежно отнемането на контролните точки като правопораждащ факт за прилагането на ПАМ.

Контролните точки, съгласно чл.157, ал.1 ЗДвП служат за отчет на извършените от водача нарушения. Според законодателя извършването на определен брой и вид нарушения е основание за отнемане на правоспособността на водача на моторното превозно средство. С цел ефективност на контрола по отношение на извършените нарушения е въведен максимален брой контролни точки и отнемане на определен брой от тях за определени нарушения. В приложимата Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2018 г., в сила от 23.03.2018 г.), е определен максимален размер от 39 контролни точки и конкретния брой точки, които се отнемат за отделните нарушения. Съгласно чл.3, ал.1 от Наредбата контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление. За да е налице релевантно отнемане на контролни точки, е необходимо да е установено по надлежния ред извършването на някое от визираните в чл.6 нарушения. Кога едно нарушение е установено по надлежния ред определя Законът за административните нарушения и наказания. Наказателното постановление, установяващо нарушението и наложеното наказание, следва да е влязло в сила.

Съгласно чл.64 ЗАНН наказателните постановления влизат в сила, когато не подлежат на обжалване, не са обжалвани или са били обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда. Едва след осъществяването на някой от посочените юридически факти по надлежния ред, на нарушителя следва да се отнемат съответния брой контролни точки.

От установените по делото факти, включително от заключението на вещото лице, безспорно се установи, че НП № 23-0288-000291/10.05.2023 г., с което са отнети 10 контролни точки на основание чл.6, ал.1, т.18 от Наредба № 1з-2539/2012 на МВР, не е влязло в сила на 03.01.2024 г., каквито изводи е формирал АО в оспорената заповед, тъй като същото не е връчено на жалбоподателя на 16.12.2023 г., защото както се установи в хода на настоящото производство от заключението на вещото лице, положения подпис в горната дясна част на страница 2 от НП не е изпълнен от него. За санкционния акт жалбоподателят научил на 19.02.2024 г. и го обжалвал пред Районен съд Козлодуй, като няма данни към датата на издаване на ЗППАМ, а и към настоящия момент да е влязъл в сила.

Подзаконовата нормативна уредба, уреждаща отнемането на контролни точки, предполага наличие на доказателства за влизане в сила на наказателните постановления. Съгласно чл.3, ал.1 от цитираната по-горе  от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление, т.е. при наличие на стабилен правораздавателен акт като основание за отнемане на контролни точки на водача.

Предвид изложеното, несъответен на доказателствата и закона е изводът на административния орган, че жалбоподателят е изчерпал лимита си от контролни точки и за него не е възникнало задължението за връщане на СУМПС по чл.157, ал.4 ЗДвП.

При това положение ЗППАМ № 24-0967-000063/20.02.2024г. на Началник група към ОДМВР – Враца, Сектор „Пътна Полиция“ - Враца е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като не са осъществени предпоставките от фактическа страна, с които нормата на  чл. 171, ал. 4 във вр. с чл.157, ал.4   ЗДвП свързва настъпването на конкретните правни последици.

По изложените съображения съдът намира, че жалбата е  основателна и доказана, а оспорената с нея заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

При този изход на делото претенцията на оспорващия, изразена чрез процесуалния представител в хода по същество, за присъждане на разноски по делото се явява основателна. От приложения по делото Договор за правна защита и съдействие /л.54/ се установява, че между жалбоподателя  К.К. и * К.Т. е договорено адвокатско възнаграждение от 1000.00 лева платени в брой при подписване на договора, което е в минимално предвидения размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и възражението на ответника за прекомерност на същото е неоснователно.

При това положение разноските по делото възлизат общо в размер от 1210.00 /хиляда двеста и десет/ лева, представляващи внесена държавна такса, в размер на 10.00 /десет/ лева, възнаграждение за вещо лице 200.00 /двеста/ лева и адвокатско възнаграждение, в размер на 1000.00 /хиляда/ лева.Същите следва да бъдат заплатени от ЮЛ-ОДМВР-Враца, в чиято структура е органа издал акта.  

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2,  вр. чл.146, т.4   АПК  съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ  Заповед №24-0967-000063/20.02.2024 г., издадена от Началник група към ОДМВР – Враца, Сектор „Пътна Полиция“ - Враца, с която на К.А.К. е наложена ПАМ на основание чл.171, т.4 ЗДвП-  изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР–Враца, ДА ЗАПЛАТИ  на К.А.К. разноски в производството, в размер на 1210 /хиляда двеста и десет/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест на основание чл.172, ал.5 ЗДвП.