Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година
24.06.2020 Град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорски районен съд Първи граждански състав
На десети юни Година две хиляди и двадесета
В публичното заседание в следния състав
Председател: Генчо Атанасов
Членове:
Секретар Живка Димитрова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
гражданско дело номер 211 по описа за 2020
година.
Производството е образувано по искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3
от ЗМВР.
Ищецът М.К.Т. твърди в исковата си
молба, че през периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. полагал труд в гр.Стара
Загора на длъжност „младши инспектор“ в Областна дирекция на МВР - Стара
Загора. Съгласно ЗМВР ищецът бил със статут на държавен служител. Орган по
назначаването се явявал директорът на ОД на МВР - Стара Загора по силата на
чл.159, ал.1 от ЗМВР и Заповед 8121з-140/24.01.2017г. на министъра на
вътрешните работи, обнародвана в ДВ, бр. 13/2017г. За процесния период ищецът
полагал труд на 12-часови смени при сумирано изчисляване на работното време.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители
на МВР се състояло от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. По силата на чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащали допълнителни възнаграждения
за извънреден труд. Горното кореспондирало и със ЗДС. Съгласно чл.67, ал.1 от
него брутната заплата се състояла от основна заплата и допълнителни
възнаграждения. Извънредният труд при работещите на смени не се компенсирала с
допълнителен платен отпуск, а се заплащала с допълнително възнаграждение според
размера на положения труд. Нормалната продължителност на работното време била
регламентирана в чл. 187 от ЗМВР, като съгласно ал. 1 от същия тя била с
продължителност 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
От октомври 2016г. съгласно чл.187, ал.З от ЗМВР работното време на държавните
служители се изчислявало в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12-
или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период, като съгласно
ал.5, т.2 работата извън редовното работно време се компенсирала с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период.
До началото на април 2015 г. имало изрична разпоредба за преобразуването на
нощния труд при изчисляване на работното време, но след въвеждане нова наредба
относно работното време тази методика останала неуредена със специална норма и
следователно трябвало да се прилага общата такава. Съгласно чл.9, ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Понятието „нощен труд” намирало своето легално
определение в чл.140 от Кодекса на труда. Коефициентът се определял като
нормалната продължителност от 8 часа дневен труд се раздели на нормалната
продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7=1.143. Заплащането на нощния труд
като такъв и заплащането след преобразуването му били уредени с две различни
правни норми - чл.8 и чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, което ги правело различни правни институти. Двете плащания се дължали
кумулативно и независимо едно от друго. Това било пряко следствие на факта, че
служителите на смени в МВР през нощта полагли 8 часа нощен труд, който бил
по-дълъг от нормалния 7-часов такъв. ЗМВР изрично разграничил заплащането за
извънреден и за нощен труд в чл. 178 и чл. 179. Разликата между номиналния брой
часове нощен труд за тримесечен отчетен период и умножаването им с коефициент
1,143 се явявал своеобразен наднормен труд, за който следвало да се прилага
съответната часова ставка като за извънреден труд. Тази извънредност
произлизала именно от факта, че служителите в МВР били принудени да полагат
нощен труд над "нормалната" за организма им продължителност от седем
часа. Претендира допълнително възнаграждение за своеобразния извънреден труд от
надхвърлянето на дължимите нормочасове след преобразуване на часовете положен
нощен труд към дневен такъв, който се получавал по силата на посочените общи
трудови норми, приложими при липсата на специален регламент за служителите на
МВР. Основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се
определяло с Наредба 8121з-919/13.07.2017г. на министъра на вътрешните работи.
Претенцията за главницата била формирана като разликата между часовете положен
нощен труд преди и след приравняването му към дневен с коефициент 1,143 била
умножена по часовата ставка за извънреден труд, формирана при завишаване на
нормалната часова ставка с петдесет на сто съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР,
доколкото счита, че именно такава ставка следвало да бъде приложена по аналогия
към посочените часове. Резултатите били както следва: За месец октомври –
декември 2016г. – 160 часа нощен труд с разлика при коефициент 1,143-22.88
часа, дължима сума 137,28 лева; За месец януари- март 2017г.-176 часа нощен
труд с разлика при коефициент 1,143-25.17 часа, дължима сума 151,01 лева; За месец април- юни 2017г.-160 часа нощен
труд с разлика при коефициент 1,143-22.88 часа, дължима сума 137,28 лева; За
месец юли- септември 2017г.-96 часа нощен труд с разлика при коефициент
1,143-13.73 часа, дължима сума 82,37 лева;
За месец октомври - декември 2017г.-176 часа нощен труд с разлика при
коефициент 1,143-25.17 часа, дължима сума 151,01 лева; За месец януари- март
2018г.-192 часа нощен труд с разлика при коефициент 1,143-27.46 часа, дължима
сума 185,01 лева; За месец април- юни 2018г.-160 часа нощен труд с разлика при
коефициент 1,143-22.88 часа, дължима сума 165,19 лева; За месец юли-септември
2018г.-80 часа нощен труд с разлика при коефициент 1,143-11.44 часа, дължима
сума 82,60 лева; За месец октомври- декември 2018г.-184 часа нощен труд с
разлика при коефициент 1,143-26.31 часа, дължима сума 189,96 лева; За месец
януари- март 2019г.-136 часа нощен труд с разлика при коефициент 1,143-19.45
часа, дължима сума 154,63 лева; За месец април- юни 2019г.-160 часа нощен труд
с разлика при коефициент 1,143-22.88 часа, дължима сума 181,90 лева; За месец
юли- септември 2019г.-40 часа нощен труд с разлика при коефициент 1,143-5.72
часа, дължима сума 45,47 лева- Твърди, че за периода от 01.10.2016 г. до
30.09.2019 г. положил общо 1720 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициента 1.143 възлизал на 1965,96 часа. Преизчисляването на нощния към
дневен труд водело до наднормочасове, които според ищеца представлявали по
аналогия своеобразен извънреден труд от 245,96 часа, който следвало да бъде
допълнително заплатен от ответника. При изчисляване на база основно месечно
възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, задължението на
ответника за целия период възлизало на 1663,71 лв. главница. Моли съда да
постанови решение, с което да уважи изцяло претенцията му и осъди Областна
дирекция на МВР - Стара Загора да му заплати: сумата от 1663,71 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за своеобразен
извънреден труд от наднормочасове в размер на 245,96 часа за целия
процесен период 01.10.2016г. - 30.09.2019г., получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законовата
лихва върху главницата от 1663,71 лева от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и всички
направени по делото разноски, включително разходи за адвокатска защита.
Ответникът ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР, гр. Стара Загора счита предявените искове за допустими, но
неоснователни. През периода 01.10.2016 г. 30.09.2019 г. ищецът бил държавен
служител по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. През това време полагал труд на смени по
график. При полагането на труда за процесния период по утвърдения за месеца
график служителят изпълнявал служебните си задължения, като действително в
работната му смяна било налице полагане на нощен труд - от 22.00 ч. до 06.00 ч.
Счита,
че в процесния случай приложение намират нормите на ЗМВР. Специалните
разпоредби на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови актове за
държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР изключвали приложението на
общите разпоредби по отношение на посочената категория служители не само
относно работното време, но и цялостната регламентация на техния статут. В
конкретния случай била относима разпоредбата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР, която
предвижда редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители да се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи. От министъра на вътрешните работи била издадена Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, която е приложима за държавните служители
по чл.142, ал.1, т.1 и по §86 от ПЗР на ЗИДЗМВР /ДВ бр. 14/2015 год./ Съгласно
чл.3, ал.1 от посочената наредба за дейностите, чието изпълнение изисква
непрекъсваемост на работния процес, работното време се организирало в 8-, 12-
или 24-часови смени, в която хипотеза попада и организацията на работното време
на ищеца. В ал.3 на същия текст била предвидена възможността държавните
служители в МВР да полагат на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Чрез специалния закон се въвеждала различна правна уредба спрямо общите
разпоредби на КТ - чл. 140, ал.1 - нормалната продължителност на седмичното
работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Посоченият
текст на чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната
заплата /НСОРЗ/, а също и в цялост същата наредба, както и нормите на КТ не
били приложими по отношение на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Липсвала непълнота на нормативната
уредба по смисъла на чл.46, ал.2 от ЗНА в конкретния случай. Напротив, изрично
била уредена продължителността на нощния труд при работа на смени за държавните
служители по ЗМВР, налице била и изрична разпоредба по отношение на полагащо се
допълнително възнаграждение за положен труд през нощта, не била налице разпоредба, даваща възможност за
преизчисление на положеният нощен труд в дневен. Прилагането на разпоредби,
които се отнасят до подобни случаи, според ЗНА, било допустимо само ако това
отговаря на целта на непълния акт. При положение, че ЗМВР и Наредба № 8121з-
776 от 29.07.2016 г. регулирали изцяло работното време на държавните служители
по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, то липсата на подобна разпоредба на описаната в
НСОРЗ, не означавала непълнота, а неприложимост. Правилото за преизчисляване на
часовете положен нощен труд към дневни часове се прилага за работещите по
трудово правоотношение, защото в КТ била регламентирана различна нормална
продължителност на дневния и на нощния труд. Нормалната продължителност на
работното време през деня било до 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ), а на работното
време през нощта при 5-дневна работна седмица - до 7 часа (чл. 140, ал. 1,
изречение второ КТ). Съгласно специалния закон - ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР била 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР).
Съгласно ал. 3 на същата разпоредба при работа на смени било възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Според
ответника ЗМВР правел ясно разграничение между извънреден и нощен труд. Правото
на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд било регламентирано в
чл. 179, ал. 1 от ЗМВР. В ал. 2 на същия член било посочено, че размерът на
допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със заповед на
министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните
възнаграждения за извънреден труд бил определен в чл. 187, ал. 6 ЗМВР. Според
ответника, за да има извънреден труд и за да е налице право на държавния
служител на заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, е
необходимо служителят да е полагал дневен/нощен труд над/извън установеното работно
време. Ищецът подчертавал в молбата си, че претендира възнаграждение за положен
нощен труд, а размерът на последното се определял със Заповед №
81213-791/28.10.2014 г. и Заповед № 8121 з- 1429/23.11.2017 г. на министъра на
вътрешните работи и бил в размер на 0,25 лв. на час или за част от него положен
труд между 22,00 и 6,00 ч. Положеният от ищеца през процесния период нощен труд
бил правилно отчетен, полагащото му се допълнително възнаграждение било
правилно определено и заплатено.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери
за установено следното.
По делото
не е спорно, че през периода месец октомври 2016 г. – месец септември 2019 г. ищецът е бил държавен служител по
чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Не е спорно също така, че е полагал труд на 12-часови смени по график, изпълнявайки служебните си задължения както от 08.00
ч. до 20.00 ч., така и от 20.00 ч. до 08.00 ч., като в работната му смяна било
налице полагане на нощен труд - от 22.00 ч. до 06.00 ч.
По делото
са представени Протоколи, приложение № 6 към чл. 31, ал. 1 за отчитане на
отработеното време между 22.00 часа и 06.00 часа, времето на разположение и
положения труд по време на официални празници за исковия период /л.л.93 – 143
от делото/.
От
заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че през процесния период ищецът е положил нощен труд между 22.00
часа и 06.00 часа общо в размер на 1856 часа, който след преизчисляването му с коефициент 1. 143 възлиза общо на 2121,50 часа.
За разликата в размер на 265 часа дължимото възнаграждение би било в размер на 1803,55
лева – брутна сума.
По делото
не се спори, ищецът е работил при ответника на смени при сумирано отчитане на
работното време. При този начин на изчисляване на работното време установената
продължителност на работния ден се спазва средно за един по-продължителен
период от време. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал.
3 ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период. Според същата разпоредба определянето на
24-часова смяна е по изключение и при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Разпоредбите на чл.187, ал.
5, т. 2 и ал. 6 предвиждат, че за служителите, работещи на смени, работата
извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд
за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Следователно
въпросът за нормалната продължителност на нощния труд на държавните служители в
МВР е уреден различно от трудовото законодателство - докато в чл.140 КТ е
предвидено, че нощният труд не следва да
надвишава 7 часа, по ЗМВР е допустим 8
часа нощен труд за всеки 24-часов период. Предвид специфичните обществени
отношения, които урежда, ЗМВР се явява специален по отношение на КТ и последният се прилага само за неуредените в
специалния закон въпроси.
В чл.187,
ал.9 КТ е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи. Въз основа на посочената законова делегация от министъра на
вътрешните работи са издадени Наредба № 8121з-407 от 11.8.2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, Наредба № 8121з-592
от 25.05.2015 г. /отм. ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г., с Решение № 1512 от
11.02.2016 г., постановено по адм. д. № 7493 по описа за 2015 г. на ВАС, IV o.
и Решение № 8585 от 11.07.2016 г., постановено по адм. д. № 5450 от 2016 г. на
ВАС, V- чл. състав/ и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. /отм. ДВ, бр. 3 от
10.01.2020 г. и бр. 4 от 14.01.2020 г. с Решение № 16766 от 10.12.2019 г.,
постановено по адм. д. № 8601 по описа за 2019 г. на ВАС, V- чл. състав, I-ва
колегия/.
В
съответствие с чл. 187, ал.
3 ЗМВР и в трите наредби, в чл. 3, ал. 3, е регламенитрано, че при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06, 00
часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов
период. В чл. 31, ал. 2
от Наредба № 8121з-407/11.8.2014 г. е предвидено при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и
6.00 часа за отчетния период да се умножава по 0.143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В последващите Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., действали през
процесния период, това нормативно решение е изоставено, като липсва разпоредба,
съответстваща на чл. 31, ал. 2
от Наредба № 8121з-407/11.8.2014 г.
Ищецът
претендира заплащане на "извънреден труд", който се получава чрез
превръщане на положените от него часове нощен труд в дневен такъв чрез
коефициент 1.143 по реда на чл. 9, ал. 2
НСОРЗ.
Легално
определение на понятието "извънреден труд" се съдържа в разпоредбата
на чл. 143, ал.
1 КТ, съгласно която извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. ЗМВР и приетите в съответствие с чл. 187, ал.
9 ЗМВР наредби уреждат изчерпателно въпросите във връзка с
полагането, отчитането и заплащането на държавните служители в системата на МВР
както на нощния, така и извънредния
труд. Няма спор по делото, че полаганият от ищецът извънреден труд през исковия
период му е бил заплатен от ответника.
Съгласно чл. 9, ал. 2
от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Посоченото правило
трябва да се разглежда заедно с чл. 136, ал.
1 и ал. 3
и чл. 140, ал.
1 и ал. 2 от КТ.
Те предвиждат различна продължителност на работното време в зависимост от това дали
трудът се полага през деня, или през нощта. Нормалната продължителност на
седмичното работно време при 5-дневна работна седмица е 40 часа, като работното
време през деня е до 8 часа, а нормалната продължителност на седмичното работно
време през нощта е 35 часа, т.е. нормалната продължителност на работното време
през нощта е до 7 часа. От изложеното следва, че съотношението на нормалната
продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на
полагания през нощта труд е 8:7, което налага при подневно отчитане на
работното време преизчисляване на нощните часове в дневни с коефициент 1,143.
По различен
начин е регламентирана възможността за полагане на нощен труд в ЗМВР. Съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период. При работа на смени законодателят в съответствие
с чл. 8 от
Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
04.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време е
допуснал полагането на труд и през нощта между 22:00 и 06:00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Следователно съотношението на нормалната продължителност на дневното
работно време към нормалната продължителност на допустимия размер нощен труд е 1:1.
Посочената
разлика в уредбата на допустимата продължителност на нощния труд между
служителите в МВР и полагащите труд по трудово правоотношение е съобразена изцяло
с характера на дейността, извършвана от държавните служители в МВР. Именно
спецификата на тяхната дейност е причина правата и задълженията им да се
регламентират от специален нормативен акт. С него са предвидени редица
отклонения от правата и задълженията на престиращите работна сила по трудово
правоотношение, уредени в КТ. Видът на извършваната дейност (противодействие на
престъпността, опазване обществения ред, защита на националната сигурност,
граничен контрол, пожарна безопасност и защита на населението и други) налага
някои по-неблагоприятните условия на полагане на труд, в това число и
възможността за полагане на повече часове нощен труд, поради което в ЗМВР и
подзаконовите нормативни актове са предвидени различни права (привилегии) за
служителите на МВР в отклонение от КТ, които имат компенсаторен характер.
Поради
изложеното не могат да бъдат споделени доводите за приложение на чл. 9, ал. 2
от НСОРЗ поради непълнота в нормативната уредба и поставяне на
служителите на МВР в неравностойно положение спрямо работещите по трудово
правоотношение. Липсва празнота в закона по смисъла на чл.46, ал.2 ЗНА,
налагаща прилагане по аналогия на разпоредбите на КТ и НСОРЗ досежно нощния труд, превръщането му в дневен такъв и
преизчисляването му като извънреден труд. Това, че в специалната нормативна
уредба въпросът за полагания нощен труд е уреден по различен начин спрямо
общата такава, не води до извод за празнота, която да се попълва чрез прилагане
по аналогия на разпоредбите на НСОРЗ.
В съзвучие
с изложените съображения в свое решение № 55/07.04.2015 г. по гр.д.№ 5169/2014
г., ІІІ г.о., ГК Върховният касационен съд е посочил, че отношенията между
страните във връзка със заплащането и компенсирането на извънредния труд се
уреждат от специалния закон – ЗМВР, поради което общите разпоредби на КТ за
пълно овъзмездяване на положения извънреден труд са неприложими. Това разбиране
е застъпено и в решение № 197/07.10.2019 г. по гр.д.№ 786/2019 г., ІV г.о., ГК
на ВКС, според което при работа на смени /дежурства/ работното време на държавните
служители в МВР се отчита по специален ред, което прави недопустимо
аналогичното приложение на законите за държавните служители в гражданските
ведомства, включително конвертиране на часовете труд, положен през нощта, в
дневни часове.
В
допълнение следва да се отбележи, че дори в периода на действие на Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014 г., когато е съществувало приравняването на нощния труд
в дневен, допълнително възнаграждение за извънреден труд вследствие на това
преизчисляване не се дължи. Превръщането на часовете нощен труд в дневен с
коефициент 1,143 не води до полагането на извънреден труд. Извънреден труд, или
труд извън установеното работно време, каквото понятие използват ЗМВР и Наредба
№ 8121з-407 от 11.08.2014 г., е труд, който е положен извън нормалната
продължителност на работното време. В случая няма твърдения за полагане на труд
извън определените 12-часови смени или за полагане на нощен труд над 8 часа.
Съгласно изложеното в исковата молба извънредния труд, за който се претендира
допълнително възнаграждение, се формира от преизчисляването на нощния труд в
дневен, но доколкото нормалната продължителност на нощния труд за служителите в
системата на МВР е 8 часа, дневната е също 8 часа, липсва основание за
преобразуване, респ. не може да се стигне до формиране на извънреден труд.
По
изложените съображения съдът намира, че предявените искове с правно основание
чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл.78, ал.8 ГПК следва да бъде осъден ищецът да заплати на
ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.К.Т. ***, офис 318 против ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР, гр. Стара Загора, ул.“Граф Н. Игнатиев“ 16, представлявана от Стоян Георгиев
Стоянов, искове за заплащане на възнаграждение за извънреден труд както следва:
за месец октомври – декември 2016г. в
размер на 137,28 лева, за месец януари - март 2017г. в размер на 151,01 лева,
за месец април - юни 2017г. в размер на 137,28 лева, за месец юли - септември
2017г. в размер на 82,37 лева, за месец октомври - декември 2017г. в размер на
151,01 лева, за месец януари- март 2018г. в размер на 185,01 лева, за месец април - юни 2018г. в
размер на 165,19 лева, за месец юли – септември 2018г. в размер на 82,60 лева,
за месец октомври - декември 2018г. в
размер на 189,96 лева, за месец януари - март 2019г. в размер на 154,63 лева,
за месец април - юни 2019г. в размер 181,90 лева, за месец юли - септември
2019г. в размер на 45,47 лева, ведно със законната лихва върху тези суми от
датата на предявяване на исковете до окончателното им изплащане,
като неоснователни.
ОСЪЖДА М.К.Т. ***, офис 318 да заплати на ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МВР, гр. Стара Загора, ул.“Граф Н. Игнатиев“ 16, представлявана от
Стоян Георгиев Стоянов, сумата 100 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорския окръжен съд в
двуседмичен срок от обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :