Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
27.10.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита
Стергиовска
при секретаря
Вилиана Русева и с участие на прокурор П.Вълчев при Окръжна прокуратура – Шумен, като
разгледа докладваното от административен съдия Х.Димитрова КАНД № 198 по описа за 2020г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на ОД на МВР – гр. Шумен, депозирана чрез
главен юрисконсулт И.С., срещу Решение № 351/10.08.2020г. на Районен съд –
Шумен, постановено по ВАНД № 982/2020г. по описа на съда. С оспорения съдебен
акт е отменено Наказателно постановление № 20 – 1729 - 000198/12.05.2020г. на
началника на РУ - гр. Шумен към ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП на Д.Г.В. ***, са наложени
административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Сочи се, че в
хода на съдебното производство по безспорен начин е установено, че
управляваното от водача МПС е било със служебно прекратена регистрация по
силата на закона – при достигане на информация до компетентния орган, че задължителната
застраховка „гражданска отговорност“ не е сключена. Касаторът твърди, че
узнаването за прекратяването на регистрацията на МПС от собственика, чийто
законен представител е ответникът, не е поставено като условие за завършване на
фактическия състав по прекратяването, защото собственикът на МПС е носител на
задължението за сключване на договор за гражданска застраховка и липсата на
изрично уведомяване за прекратяването на регистрацията от органите на МВР не
води до отпадане на отговорността за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. По тези
съображения се отправя искане за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на
наказателното постановление. Претендират се и разноски за две инстанции. В
съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован,
не се явява и не се представлява.
Ответната страна, Д.Г.В.,
депозира писмен отговор чрез адвокат М.Р.от Адвокатска колегия – Русе, в който
аргументира становището за неоснователност на касационното оспорване. В съдебно
заседание, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима и основателна,
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 12.03.2020г. Д.В.
управлявал лекия автомобил „....200 СЕРИЯ“ с рег. № ....на път първи клас I
-2, в посока гр.Шумен. В 11.00 часа на
разклона за с.Звегор бил спрян за проверка от
свидетелите Е.Н.С. и Д.В.И.– служители в РУ – гр. Шумен към ОДМВР –
Шумен, в хода на извършвана специализирана полицейска операция. При проверката било констатирано, че МПС
нямало сключен действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, за което нарушение му бил съставен акт. Впоследствие след
направена справка в АИС „Регистрация на МПС“ било установено, че МПС било със
служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, считано от
20.08.2019г.
На 12.03.2020г.
свидетелят С. съставил срещу жалбоподателя АУАН бл.№0267810 за нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП, извършено на 12.03.2020г. При предявяване на акта В. не е
отразил възражения. Не се възползвал от законното си право да депозира писмени
възражения в законоустановения 3-дневен срок. Веднага след констатиране на
нарушението, по отношение на процесния автомобил била сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, с валидност от 12.20 часа на 12.03.2020г., поради
което и на 12.03.2020г. в 11.20 часа регистрацията на автомобила била служебно
възстановена.
Във връзка с
констатираното управление на МПС с прекратена регистрация била образувана
преписка №9560/2020г. по описа на РУ – Шумен, вх.№1302/2020г. по описа на
Районна прокуратура гр.Шумен, с оглед евентуално извършено престъпление по чл. 345,
ал. 2 от НК. С постановление от 29.04.2020г. прокурор при Районна прокуратура
гр.Шумен отказал за образува досъдебно
производство, прекратил преписката като е приел, че с деятелността си Д.В. не е
осъществил от субективна страна състава на престъплението по чл.345, ал.2 от НК
и е изпратил материалите на сектор „ПП“
при ОДМВР - Шумен.
След постановения отказ
на Районна прокуратура - гр. Шумен, административно наказващият орган издал обжалваното НП като възприел изцяло констатациите, съдържащи се в
АУАН.
Съобразявайки събраните
по делото доказателства, въззивният съд приел за безспорно установено, че
вмененото на водача административно нарушение е осъществено от обективна
страна, но същото е несъставомерно от субективна страна. В тази насока съдът
посочил, че макар регистрацията на автомобила да е прекратена служебно, липсата
на уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила, са
попречили на водача да осъзнае обществено опасния характер на извършеното от
него действие по управление на автомобила и да предвиди или допусне настъпването
на тези последици. Според мотивите на обжалваното решение, липсата на
субективна страна от състава на нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП прави
деянието, извършено от жалбоподателя несъставомерно, тъй като той не е знаел,
че регистрацията на автомобила е прекратена служебно и кога точно е станало
това. Така мотивиран въззивният съд отменил наказателното постановление.
При извършената служебна
проверка в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед
правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба,
настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази
връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по
отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е
извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.
В хода на въззивното
съдебно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Събрани са исканите от страните доказателства, което е спомогнало
делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Настоящият касационен
състав напълно споделя възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, но
не и направените въз основа на нея правни изводи и съответно намира за
незаконосъобразен и постановения с обжалваното решение краен резултат.
Шуменският административен съд намира за неправилен извода на районния съд, че
привлеченото към административно наказателна отговорност лице не е осъществил
състава на административното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП от субективна
страна. В тази връзка съдът съобрази следното:
С разпоредбата на
чл.140, ал.1, изр.1 от ЗДвП (изм. ДВ, бр.105 от 2018г., в сила от
01.01.2019г.), законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за
обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места.
Съгласно чл.143, ал.10
от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането.
Цитираната норма от КЗ сочи, че компетентните органи по чл.547, ал.1 от КЗ
предприемат мерки за спиране от движение на моторните превозни средства или на
средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните
административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка.
Когато в срока по ал.10 не са били предоставени доказателства за сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
Гаранционният фонд уведомява органа по ал.1, т.1 да прекрати регистрацията на
моторното превозно средство.
Санкционната норма на
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП от своя страна, предвижда налагане на глоба, в
размер от 200 до 500 лева и лишаване от право на управление на МПС, за срок от
6 до 12 месеца, за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред, а съгласно §6, т.25, предл.първо от ДР на ЗДвП
„водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство.
От приобщените към
делото доказателства се установява по безспорен начин, че на посочените в НП
дата и място, Д.В. е управлявал лек автомобил, марка ....200 СЕРИЯ“ с рег. № ...,
собственост на „Медиком“ ООД, поради което е имал качеството „водач“ на МПС,
като е безспорно, че този лек автомобил е бил управляван по път, отворен за
обществено ползване, както и че това МПС, считано от 20.08.2019г. е било със
служебно прекратена регистрация. Установено е и че автомобилът е собственост на
юридическото лице, чийто законен представител е ответникът в настоящото
производство, както и че по отношение на това МПС не е налице валиден договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към 12.03.2020г.
Прекратяването на
регистрацията на описания лек автомобил е извършено по реда, посочен в нормата
на чл.143, ал.10 от ЗДвП - служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система, след получаване на информация от Гаранционния фонд
досежно липса на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“.
Установените по делото факти и анализът на
цитираните законови разпоредби, съотнесени към настоящия казус обосновава
извод, че Д.В. е осъществил виновно вмененото му нарушение. Същият в качеството
си на водач на процесното МПС, е адресат на разпоредбите на ЗДвП и Кодекса за
застраховането и в частност на правилата, въведени с нормата на чл.481, ал.3 от КЗ, която забранява движение на моторно превозно средство по пътищата, отворени
за обществено ползване по смисъла, без водачът да е застрахован по реда на този
кодекс, както и с чл.100, ал. 3 от ЗДвП, според който водачът на моторно превозно средство, което
не е било спряно от движение, е длъжен да залепи в долния ляв ъгъл на предното
стъкло на моторното превозно средство валиден стикер на знак за сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и да носи
контролен талон към знака. В конкретния случай, като управител на юридическото
лице, чиято собственост е лекият автомобил, санкционираното лице е носител на
задължението за сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“.
Същият в качеството си на водач на МПС, е длъжен да познава законовите
последици от неизпълнение на това задължение. Най-малкото, което е могъл да направи,
е да провери стикера, удостоверяващ наличието на валиден договор за „ГО“. Като
не е сторил това, е проявил небрежност, а това обосновава и вината му. Съгласно
правната теория, вината има две основни форми – умисъл и непредпазливост.
Непредпазливостта също има две форми – небрежност и самонадеяност. Небрежността
се нарича още „несъзнавана непредпазливост“. При нея деецът не е съзнавал и не
е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл
да го предвиди. По силата на чл.7, ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за
административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не
се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е
предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо
деяние – нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, ответникът следва да носи
административно наказателната отговорност по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Всеки
гражданин е длъжен да познава закона, като още от римското право действа
принципът, че незнанието на закона не оправдава никого. В този смисъл
ответникът като водач на МПС е бил длъжен да знае предвидените в ЗДвП последици
при липса на сключен договор за „ГО“. Всеки правоспособен водач на МПС преди да
предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е
длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в т.ч.
дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало технически
преглед, дали за него има сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на водач“ и т. н. В случая е имало достатъчно
обстоятелства, които е следвало да накарат ответника да прояви активност и да
установи дали управляваният от него автомобил е редовно регистриран. Този извод
на съда не се влияе от обстоятелството дали управителят на дружеството е
възложил на друго лице задължение по сключване на задължителната застраховка,
каквато защитна теза се прокарва от страна на санкционирания субект. За
неотносимо спрямо съставомерността на поведението на водача е и честотата, с
която ответникът управлява конкретното превозно средство – каквито мотиви е
извел районният съд, възприемайки управлението за „инцидентно“.
Ирелевантно за
отговорността на водача е и обстоятелството дали органите на КАТ са уведомили
или не собственика на автомобила, че същият е със служебно прекратена
регистрация, тъй като уведомяването не е елемент от фактическия състав по
прекратяване на регистрацията на МПС. На водача на автомобила е вменено
задължението да управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по
надлежен ред. Това, че регистрационните табели на автомобила не са били
свалени, не го освобождава от отговорност.
Вярно е, че с оглед разпоредбата на чл.14, ал.2, вр. ал.1 от НК
незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на
престъплението, изключва вината и за непредпазливите деяния, но само в
случаите, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на
непредпазливост. В настоящия случай, както се каза и по-горе, незнанието на
факта, че управляваният от ответника автомобил е със служебно прекратена
регистрация, се дължи на проявена от него непредпазливост под формата на
небрежност. Още повече, че по делото е налично приложено копие на Уведомление №
062775/14.07.2019г. от Гаранционния фонд, адресирано до собственика на
превозното средство с управител ответника, с което юридическото лице е
известено за произтичащото задължение за Фонда по уведомяване органите на Министерство
на вътрешните работи за липсата на сключена застраховка „ГО“.
Касационният състав
приема, че административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е
приложил санкционната норма на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, според която се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6
до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано,
но е без табели с регистрационен номер. Наложените санкциите – „глоба“ в
минималния размер от 200 лева и лишаване от правоуправление за минималния срок
от 6 месеца, са определени в минимален размер, поради което съдът не следва да
излага съображения дали правилно е отмерена отговорността на водача, съгласно
правилото на чл.27 от ЗАНН. Не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като случаят не се отличава от обичайните нарушения на чл.140, ал.1
от ЗДвП.
С оглед на това
оспореното от санкционираното лице наказателно постановление е законосъобразно
и същото неправилно е отменено от районния съд.
Обобщавайки изложеното Шуменският
административен съд приема, че при постановяване на обжалваното съдебно
решение, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, касационното
основание по смисъла на чл.348, ал.1, т.1, във вр. с ал.2 от НПК – не е
приложен правилно материалният закон, което е основание за неговата отмяна,
респективно за потвърждаване на отмененото с него наказателно постановление.
При този изход на спора и с оглед отправената претенция, на
касатора на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от Закона за
правната помощ, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
се дължи юрисконсултско възнаграждение за участие по делото пред двете съдебни
инстанции – Районен съд – Шумен и Административен съд – Шумен, в минимален
размер - по 120 лв. за всяка инстанция или общо 240 лева.
Водим от горното, Шуменският
административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 351/10.08.2020г. на Районен
съд – Шумен, постановено по ВАНД № 982/2020г. по описа на съда и вместо него
постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20 – 1729 -
000198/12.05.2020г. на началника на РУ - гр. Шумен към ОДМВР - Шумен, с което
на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на Д.Г.В. ***, са наложени административно наказание „глоба“ в размер на
200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Д.Г.В. да заплати на ОД на МВР - Шумен сумата от 240
/двеста и четиридесет/ лева разноски по делото пред две съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 27.10.2020г.