Определение по дело №1290/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1252
Дата: 26 юли 2022 г. (в сила от 26 юли 2022 г.)
Съдия: Чавдар Димитров Димитров
Дело: 20227040701290
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 26 юли 2022 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

гр.Бургас,     1252         26.07.2022г.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

СЪДИЯ: Чавдар Димитров

 

като разгледа адм.д.№ 1290/2022г. на Административен съд – Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.60, ал.4 от АПК, във вр. чл.186, ал.4 от ЗДДС.

Жалбоподателят Петекс 2021 ЕООД с ЕИК ********* гр. Средец, п.к. 8300 бул./ул. ул. Москва № 2, вх. 4, ет. 1, ап. 2 със законен представител Ж. П. А., е оспорил разпореждане по чл.60, ал.1 от АПК за предварително изпълнение на заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-81-0094340/19.07.2022г. на Началника на дтдел оперативни дейности - Бургас, при дирекция Оперативни дейности в Главна Дирекция „Фискален Контрол“ в ЦУ на НАП. Със заповедта на жалбоподателя е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – паркинг Магура, находящ се в гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг, до ресторант Магура , стопанисван от Петекс  ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни , на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, вр. чл.187, ал.1 ЗДДС. В заповедта е материализирано и разпореждане за нейното предварително изпълнение, основано на чл.60, ал.1 от АПК, във вр. чл.188 от ЗДДС. Жалбоподателят твърди, че разпореждането за предварително изпълнение е незаконосъобразно и иска да бъде отменено.

Ответникът представя административната преписка. Не изразява становище по оспореното разпореждане.

ФАКТИ:

Съгласно представения с преписката протокол за извършена проверка серия АА №0094340 от 18.07.2022г. служители на ГДФК на НАП  са извършили проверка на търговски обект паркинг Магура, находящ се в гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг, стопанисван от жалбоподателя. В проверявания обект била извършена търговска сделка по зплащане на престой на паркинга за едно денонощие, на стойност 15,00 лева, заплатени в брой от ИП – А. С., с банкнота от 50,00 лева, приета от служител на жалбоподателя С. М., в 12,20ч., след което плащане не бил издаден касов бон от регистриран на адреса на обекта и функциониращ ЕКАФП.

При проверката, като писмени доказателства били събрани – междинен отчет от ЕКАФП, опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, съкратен отчет на фискална памет - Х отчет 000040/18.07.2022г., договор за наем - 2бр., журнал регистър, , КЛЕН за деня на проверката. Допълнително била  приложена справка за данъчните резултати на търгоивеца за 2021г., както и справка за общите задължения на търговеца, ведно със справка за стопанските операции - продажби, по дни за периода 19.01.2022г. - 19.07.2022г..

Въз основа на тези факти административният орган е приел, че жалбоподателят не е спазил реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за продажба, с което е нарушил разпоредбата на чл.118, ал.1 във връзка с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. Извършеното нарушение представлява и основание за налагане на ПАМ по смисъла на чл.186, ал.1, т.1 от ЗДДС, за това административният орган е наложил ПАМ „запечатване на търговски обект и забрана достъпа до него за срок от 14 дни“.

Заповедта постановява запечатването да се извърши непосредствено с връчването на заповедта в присъствието на представител на дружеството-жалбоподател. Със заповедта още е указано на търговеца, че изпълнението на наложената с тази заповед ПАМ ще ще бъде прекратено на основание чл.187, ал.4 от ЗДДС по писмена молба на задълженото лице, подкрепена с доказателства, че предвидената за извършеното нарушение глоба или имуществена санкция е заплатена изцяло.

Относими към настоящото производство са само мотивите, касаещи разпореждането по чл.60, ал.1 от АПК.

Според тези мотиви фактическите основания за издаване на това разпореждане са четири.

Първото касае обстоятелството, че обектът е временен търговски обект, поради което обстоятелство органът е заключил, че изпълнението на ПАМ преди влизане на заповедта в сила е необходимо, тъй като в противен случай би било осуетено, предвид „сезонността на обекта“

Второто фактическо основание касае описаната по-горе като извършена покупка на 18.07.2022г. на стойност 15,00 лева, за която не бил издаден касов бон, която се сочи като контролна такава.

Според третото фактическо основание  в касата на обекта е установена разлика от 432,50,00 лева вповече, спрямо отчетените търговски продажби, което обстоятелство е възприето от органа като индиция за системно неизползване на касовия апарат.

Според четвъртото фактическо основание среднодневният оборот на обекта е на стойност 30,57 лева.

Въз основа на тези факти органът е направил извод, че предварителното изпълнение е необходимо, за да се защитят особено важни държавни интереси, изразяващи се в интереса на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверявания търговски обект и за правилното определяне на реализираните от лицето доходи и размера на неговите публични задължения, както и че съществува опасност от закъснението на изпълнението да последват значителни или труднопоправими вреди за бюджета. Направени са изводи, че констатираното нарушение води до укриване на приходи, които не могат да бъдат постоянно контролирани и определени по размер в тяхната съвкупност и че това нарушение води до ощетяване на бюджета, от което следва според органа, че е налице значим интерес както за държавата, така и за обществото. Направен е извод, че с конкретното предварително изпълнение се осъществява защита интереса на фиска свързан със заплащането на данъци върху действително реализираните приходи от продажби. Органът е направил извод и че установяването на укрити приходи от продажби попадат в хипотезата труднопоправима вреда по смисъла на чл.60, ал.1, предл.4 от АПК. В заключение административният орган е направил извод, че разпореждането за предварително изпълнение е съобразено както с характера, така и с целта на наложената ПАМ, а именно преустановителен и превантивен характер с цел предотвратяване укриването на приходи и отклонение от данъчното облагане.

Именно с оглед на това, според органа, отлагането изпълнението на ПАМ би попречило за постигане на посочените цели. Според органа превенцията срещу нежеланите резултати за фиска, а оттам и за държавата и обществото е именно разпореждането за предварителното изпълнение на ПАМ.

При такаустановените факти и обстоятелства Съдът достига до следните правни изводи:

Търговецът е заинтересована страна, като адресат на заповедта, в която се съдържа оспореното разпореждане за предварително изпълнение на ПАМ. Правата му са пряко и непосредствено засегнати. Обжалването на разпореждането е извършено в срок, поради което за него е налице правен интерес и може да иска отмяна на постановеното разпореждане на органа за предварително изпълнение на наложената ПАМ.

Според чл.188 от ЗДДС принудителната административна мярка по чл.186, ал.1, подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК.

Според чл.60, ал.1 от АПК в административният акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В последния случай административният орган изисква съответната гаранция.

Съгласно чл.60, ал.4 от АПК разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, може да се обжалва чрез административния орган пред съда в тридневен срок от съобщаването му, независимо дали административният акт е бил оспорен.

Когато законодателят с норма в закона допуска предварително изпълнение на някоя категория административни актове, той предпоставя, че за тази категория актове, с оглед техния предмет и обществените отношения, които охраняват, се презумира наличието на една или няколко от предпоставките на чл.60, ал.1 от АПК. Само в тези случаи може да се обобщава, че всеки административен акт от тази категория защитава особено важни интереси – държавни и обществени и именно това налага неговото предварително изпълнение.

Във всички останали случаи административният акт влиза в сила и може да бъде изпълняван, ако не бъде обжалван в срока за неговото обжалване или ако е обжалван, след като съдът се произнесе по неговата законосъобразност, т.е. след наличие на влязъл в сила съдебен акт, с който жалбата срещу административният акт е отхвърлена. В този смисъл, случаите, при които административните актове се изпълняват след като влязат в сила обективират принципа. Другата хипотеза, при която на акта е придадено предварително изпълнение със закон, е изключение.

Законодателят в чл.60, ал.1 от АПК е дал възможност на административният орган, в случаите, когато законът не предвижда предварително изпълнение на съответния административен акт, при наличието на някоя от предпоставките, визирани в тази разпоредба, с разпореждане органът да допусне такова предварително изпълнение. В тежест на органа е да докаже наличието на сочената от него предпоставка. Същите по своето естество и характер следва да сочат на някакъв вид изключителност или особеност, които конкретната хипотеза притежава, спрямо обичайните случаи от същия вид.

От регламентираните в чл.60, ал.1 от АПК хипотези се вижда, че такова разпореждане може да бъде постановено само в изключителни случаи, при наличието на една или повече от предпоставките, предвидени в нормата. Приложението на чл.60, ал.1 от АПК за всеки административен акт, когато за този акт законът не предвижда предварително изпълнение, не е нито цел нито идея на законодателя, нито може да бъде фактически и най-вече правно обосновано.

В процесния случай като основен аргумент за постановяване предварително изпълнение на мярката се сочи временният характер на търговския обект, ведно с други обстоятелства, съдържащи се в заповедта.

В процесният случай съдебният състав действително констатира такава изключителност именно в обстоятелството около временния характер на обекта. Това обстоятелство не се оспорва от страна на жалбоподателя, но се оспорва изключителния му характер. Настоящият съдебен състав приема наличието на това обстоятелство за доказано копието на представения договор за наем със срок на действие от 30.06.2022г. до 30.09.2022г. Т.е. търговският обект е установен на посоченото място за времеви диапазон, чиято неизтекла част е твърде кратка и липсват доказателства, че наемното правоотношение ще бъде продължено между същите страни за същия търговски обект след изтичане срока на настоящото наемно правоотношение. Т.е. нормативноустановената възможност за запечатването на обекта след тази дата не би имала ефект върху конкретния нарушител, а върху собственика на терена сергията или друг негов наемател, с което не би могъл да се реализира възпиращият и предупредително-коригиращият ефект на ПАМ спрямо конкретния жалбоподател. В този случай отмяната на предварителното изпълнение на ПАМ би довело до невъзможност за реализиране на ПАМ по начин постигащ ефекта й.

При горните констатации, възраженията на жалбоподателя за неотносимост на останалите, посочени в заповедта фактически основания  за постановяване на предварителното изпълнение на ПАМ, макар и верни се явяват ирелевантни в случая. С неиздаване на касов бон за всяко реализирано в търговския обект плащане се укрива оборот, чийто размер е от съществено значение за достигане прага на задължителна регистрация по ЗДДС.

Що се отнася до възражението за несъразмерност на продължителността на наложената мярка, съдебният състав намира, че това е въпрос по съществото на спора за законосъобразността на самата Заповед за налагане на ПАМ и не се явява предмет на настоящото оспорване. При отмяна на заповедта като незаконосъобразна, жалбоподателят би разполагал с възможност за предявяване на искова претенция по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ за пропуснатите ползи през дните на спрения достъп до търговския обект, на база на доказаните среднодневни обороти.

С оглед гореизложеното, искането за отмяна на разпореждането за допускане на предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-81-0094340/19.07.2022г., издадена от началник отдел Оперативни дейности в Бургас, Дирекция Оперативни дейности, ГД Фискален Контрол в ЦУ на НАП, следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Мотивиран от горното и на основание чл.60, ал.5 и 6 от АПК, Административен съд Бургас

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ искането на Петекс 2021 ЕООД с ЕИК ********* гр. Средец, п.к. 8300 бул./ул. ул. Москва № 2, вх. 4, ет. 1, ап. 2 със законен представител Ж. П. А., за отмяна на разпореждане по чл.60 АПК, с което е допуснато предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-81-0094340/19.07.2022г., издадена от началник началник отдел Оперативни дейности Бургас, Дирекция Оперативни дейности, ГД Фискален Контрол в ЦУ на НАП.

 ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

СЪДИЯ: