Р Е Ш Е Н И Е
Номер 220 12.02.2018 година
гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХІІІ граждански състав
На трийсет и първи януари две
хиляди и осемнайсета година
В публично заседание, в следния състав:
Председател: Райна
Кирякова
Секретар: Зинаида
Монева
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Кирякова
гражданско дело номер 4037
по описа за 2017 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Бургаският районен съд е сезиран с искова молба от Ф.Г.Д., с ЕГН **********, с адрес *** 8000, ж. к. , бл. , вх. , срещу А.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес *** 8000, ж. к. , бл. , вх. и Д.Б.Б., с ЕГН **********, с адрес ***, с която моли съдът да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на сключения договор за покупко-продажба на недвижим имот, предмет
на нотариален акт № 33, том ІІІ, рег. № 6403, нотариално дело № 396/2011 г. на
нотариуса Бинка Кирова, вписана под № 290 в Нотариалната камара, с район на
действие Районен съд-гр. Бургас и да приемане за установено, че сделката
прикрива дарение. Претендира направените по делото
разноски. Ангажира доказателства.
Кумулативно
съединените искове са процесуално допустими и с правно основание чл. 124, ал.
1, вр. чл. 26, ал. 2 и чл. 17, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите/ЗЗД/. Предявени са от лице, имащо правен интерес от защита срещу
надлежни ответници, като исковата молба съдържа задължителните реквизити по чл.
127 и 128 от ГПК. Не могат основателно по делото да се слушат възраженията на
ответника Б. за липсата на правен интерес от производството, тъй като при
евентуална основателност на кумулативните искове имотът ще остане в
изключителна собственост на дъщерята на ищцата А. Д. Последвалото застрояване в
имота също не е процесуална пречка, защото е само вещна тежест върху него, ако
е извършено по законовото предвиждане.
Ответницата А. Дж,
не представя по делото отговор на исковата молба, не ангажира доказателства.
Във фазата по съществото на спора, моли, съдът да постановите решение, с което
обяви симулативност на сделката, защото продажна цена по нея не е плащана.
Ответникът Д.Б.,
своевременно с отговора на исковата молба, навежда доводи за неоснователност на
исковете, като твърди, че нотариалният акт, като официален документ е
удостоверил валидно плащането на продажната цена от 5000.00 лева и е без значение
дали нейният размер съответствие на пазарната цена, тъй като се касае за
договорена цена между близки роднини, по низходяща линия и по сватовство за
ответника Б., а освен това прехвърлителката по сделката си е запазила и правото
на ползване върху имота. На второ место, прави възражение, че другата ответница
по делото пред държавни органи официално е признала, че дарението е на двамата,
като семейство, а не единствено на нея. На трето место твърди, че ищцата Ф.Д. също извънсъдебно е признала, че имотът
е съсобствен на двамата ответници по делото, придобит в режим на съпружеска
имуществена общност/СИО/, с оглед на което прехвърлянето не е симулативно,
сделката е редовна, такава каквато е обективирана от външна страна в
нотариалния акт. На четвърто место, оспорва представеното с исковата молба
обратното писмо, като частен документ, без нотариална заверка, като твърди, че
то му е непротивопоставимо, защото не е страна по него, документът няма
достоверна дата, по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК, съставено е с оглед на
процеса по делото. На пето место твърди, че не е налице съвпадаща насрещна воля
за дарение в полза само на конкретно лице, тъй като купувачът по
сделката-бившата му съпруга е придобил имота със съзнанието, че действа и за него,
като неин съпруг и придобива дворното място за тях, в режим на СИО. Ангажира
доказателства. Претендира направените по делото разноски.
Бургаският районен съд, след преценка на събраните по
делото доказателства и в кореспонденция с доводите на страните намира, че обективно
съединените облигационни искове по делото са основателни, поради следното:
Не се спори между страните по делото, че ищцата Ф.Д. е
майка на ответницата А.Д., както и че ответниците А.Д. и Д.Б. са бивши съпрузи,
сключили граждански брак на 06.04.2006 г., по време на който е бил сключен на
29.09.2011 г. процесният договор за покупко-продажба на недвижим имот, предмет
на нотариален акт № 33, том ІІІ, рег. № 6403, нотариално дело № 396/2011 г. на
нотариуса Б. К, с район на действие Районен съд-гр. Б. Видно от официалния
документ, прехвърлителят по сделката Ф.Д. се е легитимирала като пълен
собственик на имота, с адрес в гр. С, ул. , представляващ: поземлен имот с
идентификатор 67800.504.394, с площ 440 кв.м., с трайно предназначение на
територията-урбанизирана и с начин на трайно ползване-ниско застрояване-до 10
метра. Като вещна тежест си е запазила пожизнено и безвъзмездно право на
ползване върху имота, а в случай на бъдещо застрояване-само върху незастроената
му част.
Цена на посочената сделка е 5000 лева, която сума
продавачката е заявила, че е получила изцяло и в брой от купувачката А.Д.-факти
и обстоятелства вписани в посочения нотариален акт. В исковата молба и в хода
на делото се твърди, че тази цена не е платена. Ответникът Б. се позовава на
материалната доказателствена сила на целия официален документ, включително
заплащането на продажната цена. Съдът приема, че спорът по делото в тази си
част е ирелевантен за изхода му, тъй като дори продажната цена по сделката за
покупко-продажба да не е платена това би породило само облигационни сметки
между страните по сделката. Неплатената продажна цена не опорочава сделката за
продажба на недвижим имот, във формата на нотариален акт, транслативният ефект
е настъпил и в хипотезата на неплатената цена. Самият факт на неплащането на
цената е само индициращ за нейната симулативност, не се отразява на валидността
на сделката.
Доказва
се по делото твърдението от исковата молба, че горепосочената сделка за
покупко-продажба е симулативна и като такава нищожна, по смисъла на чл. 26, ал.
2 от ЗЗД, сключена единствено с цел да прикрие дарение на процесния имот от ищцата
Ф.Д. на нейната дъщеря и ответница по делото А.Д.. Дали зад нищожния
симулативен договор има прикрита сделка и каква е тя по вида си е предмет на
иска с правно основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД. Симулативната сделка също трябва да
отговаря на изискванията за действителната сделка-да е спазена формата, да има
основание и пр. Обхвата на доказването при настоящата относителна симулация е в
два аспекта: че страните не са желали настъпването правните последици на тази прикрита
сделка; че в действителност са желали правните последици на друга сделка.
Такова годно доказване има проведено по делото. За установяване на
действителния характер на сделката майката и дъщерята помежду си са изготвили и
подписали документ-обратно писмо/contra letter/, по препоръка на свидетелят Д. Сотиров,
техен близък и съгражданин до 1982 г., съсед през една къща, юрист. Видно от
неоспорените му показания по делото, той е виждал в неподписан вид обратното
писмо, когато се заговорило за развода между ответниците А.Д. и Д.Б.. Причината
за съставянето на обратното писмо може да се търси в неоспорените обяснения на
прехвърлителката Ф.Д. пред съда, по реда на чл. 176 от ГПК-упражнявана принуда
от ответника Д.Б. над нейната дъщеря по време на брака за вида на сделката, посещения
при нотариуси, отказали да изповядат сделката за продажба, поради тази принуда,
житейският избор на прехвърлителката да даде на своята дъщеря А.Д. имота като дарение,
така както тя го е получила от своята майка, желание на прехвърлителката да постигне
житейска справедливост, видно от показанията на свидетеля С, по делото-да
остави къщата в която живее на едната си дъщеря/Станислава/, а другата си
дъщеря-А.Д. да обезпечи с процесния имот. Действително, обратното писмо/лист 10
от делото/ няма дата на съставяне, на за спора по делото е без значение времето
на съставяне на обратното писмо, разкриващо симулативността на сделката-преди,
след или заедно с явния договор. Неоснователен е доводът на ответника Б., че документът
няма достоверна дата, по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК, от което се домогва
да докаже неговата непротивопоставимост. Нормата предвижда, че частният
документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от
деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на
лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на
документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи
друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на
документа. В последната хипотеза такъв факт по делото е подаването на исковата
молба-09.06.2017 г. Двустранният частен диспозитивен/изразяващ воля/ документ е
валиден и доказва действителната воля на страните, различна от тази, записана в
нотариалния акт. По тази причина той не може да бъде неверен, а не е атакуван
по делото като невалиден. С това привидността на сделката за покупко-продажба
на недвижимия имот е изцяло доказана.
Не се
доказва по делото възражението на ответника Б., че бившата му съпруга е
придобил имота със съзнанието, че действа и за него, като неин съпруг и
придобива дворното място за тях, в режим на семейна общност, което е
декларирала в брачния им процес. Това са изнесените факти от привидната сделка.
Процесуалният закон забранява опровергаване на съдържанието на изходящ от
страната частен документ да става със свидетелски показания(чл. 164, ал. 1, т. 6
от ГПК), твърденията за симулация на волеизявлението трябва да се доказват с
документ. Отклонение от този принцип е въведено с правилото на чл. 165, ал. 2,
изр. 1 от ГПК, което допуска страната да доказва симулацията със свидетели,
когато по делото има начало на писмено доказателство-по молба на ответника Б.
по делото са допуснати показанията на свидетел-Ц. Д, кръстник на детето на
ответниците по делото, за установяване обстоятелствата в чия полза е
разпореждането с недвижимият имот, кога и как е платена сумата. Годно доказване
чрез него няма проведено по делото-свидетелят многократно е посещавал имота,
който във времето бившите съпрузи са започнали да застрояват, знае, че е имало
намерение от майката на А. да й продаде имота, но не знае точно фактически как
са го придобили, като закупен или дарен.
Предвид
изложеното от фактическа и правна страна съдът намира, че относителната
симулация по делото е изцяло доказана. Законът разпорежда, че при относителната
симулация се прилагат правилата за прикритото съглашение, ако са налице
изискванията за неговата действителност. Ищцата Ф.Д. доказва съществуването
на действително прикрито съглашение, в който случай, по силата на чл. 17, ал. 1 ЗЗД, съдът следва да приложи правилата за прикритото. Дарственият акт е валиден
от външна страна, нотариалната форма по предвиждането на чл. 18 от ЗЗД е
спазена, дарственото намерение и приемането на дарението, като основни елементи
на сделката, съдът установява от горепосоченото обратно писмо. По делото
липсват доказателства, нещо повече, липсват и твърдения за нищожност на
нотариалните действия по сделката. Ето защо, кумулативно съединените искове по
делото, за прогласяване нищожността на сключения договор за покупко-продажба на
недвижим имот, предмет на нотариален акт № 33, том ІІІ, рег. № 6403, нотариално
дело № 396/2011 г. на нотариуса Бинка Кирова, с район на действие Районен
съд-гр. Бургас и да приемане за установено, че сделката прикрива дарение, като
основателни и доказани следва да бъдат уважени изцяло.
С
оглед изхода на делото, претенцията на активно легитимираната в процеса страна,
по чл. 78, ал. 1 от ГПК, за присъждане на направените по делото разноски се
явява основателна и следва да бъде уважена, съобразно събраните доказателства и
списъка за разноски по чл. 80 от ГПК, в размер на 6280.00 лева, от които 6000.00
лева адвокатско възнаграждение и 280.00 лева възнаграждение на
съдебно-техническата експертиза по делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235
от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА
на сключения на 29.09.2011 г. договор за покупко-продажба на недвижим имот,
предмет на нотариален акт № 33, том ІІІ, рег. № 6403, нотариално дело №
396/2011 г. на нотариуса Б. К, вписана под № 290 в Нотариалната камара, с район
на действие Районен съд-гр. Бургас, като ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на А.Д.Д.,
с ЕГН **********, с адрес *** 8000, ж. к. , бл. , вх. и Д.Б.Б.,
с ЕГН **********, с адрес ***, ЧЕ
СДЕЛКАТА ПРИКРИВА ДАРЕНИЕ на недвижим имот в град С, ул. , представляващ
поземлен имот с идентификатор 67800.504.394 по кадастралната карта на град
Созопол, област Бургас, с площ от 440 кв.м., с трайно предназначение на
територията-урбанизирана и с начин на трайно ползване-ниско застрояване-до 10
метра, от Ф.Г.Д., с ЕГН **********,
с адрес *** 8000, ж. к. , бл. , вх. , на нейната дъщеря А.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес *** 8000, ж. к. бл. , вх. .
ОСЪЖДА А.Д.Д., с ЕГН **********,
с адрес *** 8000, ж. к. к, бл. , вх. и Д.Б.Б.,
с ЕГН **********, с адрес ***, разделно
и поравно да заплатят на Ф.Г.Д.,
с ЕГН **********, с адрес *** 8000, ж. к. , бл. , вх. , направените по делото
разноски, в размер на 6280.00 лева(шест
хиляди двеста и осемдесет лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд-гр. Бургас, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия : /п/ Райна Кирякова
Вярно
с оригинала: З.М.