Решение по дело №42/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 84 ал. 3, във вр. с чл. 75 ал. 1 т. 2 и т. 4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Я.Б.Л., с ЛНЧ **********, г. на С., с а. РПЦ на ДАБ при МС – с. Б. срещу Решение № 22154/18.12.2023 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на жалбоподателя е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административно производствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Административният орган неправилно и в противоречие с материалния закон приел, че Т.. е трета сигурна държава за оспорващия. Счита, че същата не отговаря на определението в § 1, т. 9 б. „б“, б. "г" и б. „д“ от ДР на ЗУБ за "трета сигурна държава", тъй като липсвали данни той и с. му да са защитени от връщане на територията на С., че има възможност да поиска статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец, още по – малко, че били налице достатъчно основания да се смята, че ще бъде допуснат на територията на РТ... Оспорващият твърди, че е невъзможно в РТ.. да поиска предоставянето на статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец, поради това, че държавата била страна по Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и Протокола за статут на бежанците от 1967 г., но с географско ограничение при присъединяването си. Т.. прилагала Конвенцията само по отношение на бежанци от Европа. Заявява, че през периода от време на пребиваването си в Т.. е получил карта, с която да удостоверява самоличността си и да има достъп до някои социални услуги. Едновременно с това счита, че Т.. формално отговаря на изискването на § 1 т. 9 б. „г“ от ДР на ЗУБ, но фактически той не може да упражни тези си права, поради политиката на тази държава към с. бежанци. Принципът „забрана за връщане“ бил основополагащ относно закрилата на бежанците. Т.. не отговаряла и на изискването по § 1 т. 9 б. „б“ от ДР на ЗУБ, като принудително изселвала от територията си с. г., за да ги засели в районите на С., където преди това са живеели с. к.. Позовава се на печатен материал в „Дойче веле“ и Резолюция на ЕП, с твърдение, че спрямо с. бежанци и него в частност не съществува защита от принудително връщане на територията на С.. Счита още, че при анализа на ситуацията на РТ.. административният орган е подходил напълно формално, като не изложил никакви доводи, че Т.. би го приела обратно и би му предоставила международна закрила. Моли съда да отмени оспореното решение със законните последици от това.

В открито съдебно заседание оспорващият, редовно и своевременно призован се явява лично и с назначен от съда процесуален представител адв. В. Д. от АК – С., която поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Твърдят, че неправилно административният орган е приел, че чужденецът е пребивавал в РТ.. 7 години, този период бил 7 месеца. Жалбоподателят заявява, че в И. съществува реална з. за ж. му, през януари 2023 г. влязъл н. в РТ.., ходел на л., тъй като з., ж. му там бил а. с л. о. от гражданите и властите към него, работил 2-3 месеца без да му платят, дори го н.. Когато го върнали от Г. при срещата с миграционните власти тук бил в н. п. с. и б., поради което не го разбрали, че не 7 години, а 7 месеца е пребивавал в РТ...  Помолил за ден почивка, след което да бъде интервюиран, но му било отказано.

В открито съдебно заседание ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител юрк З. Т. оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Поддържа, че РТ.. се явява трета сигурна страна. В писмени бележки развива подробни съображения в подкрепа на твърденията си за материална и процесуална законосъобразност на атакуваното административно решение.

В открито съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Сливен застъпва становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

С молба вх. № УП3554/23.08.2023 г. в РПЦ при ДАБ - с. Б. жалбоподателят Я.Б.Л. поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Самоличността на чужденеца била установена с декларация по чл. 30 ал. 1 т. 3 от ЗУБ, заведена с рег. № УП3554/23.08.2023 г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената Я. (собствено име) Б. (бащино име) Л. (фамилно име), г. на С., роден на *** г. в С., гр. Х.. Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на регистрационен лист с рег. №УП3554/23.08.2023 г. като Я.Б.Л., г. - С., е. п. – а., р. – м., с., п. ш., о. – о., с. п. – н., без документи за самоличност.

С Писмо рег. № УП-3554/25.08.2023 г. Директор на РПЦ – с. Б. при ДАБ поискал от Специализирана дирекция "М" - ДАНС писмено становище по постъпилата от Я.Б.Л. молба за закрила. С отговор рег. № М-19988/01.10.2023 г. Директор на СД „М“ – ДАНС от името на дирекцията не възразил на лицето да се предостави закрила, в случай, че отговаря на изискванията на ЗУБ.

С Покана рег. № УП3554/23.08.2023 г. Л. бил приканен да се яви на интервю в РПЦ – с. Б. на 04.09.2023 г., но такова не се състояло, поради напускане на приемателния център без разрешение и за повече от 48 часа (Докладна записка вх. № 412/30.08.2023 г. – л. 63). Неявяването на чужденеца било обективирано в Констативен протокол рег. № УП3554/04.09.2023 г. (л. 62). На 03.10.2023 г. с рег. № УП3554 Младши експерт в РПЦ – с. Б. отправил до Заместник – председателя на ДАБ предложение за прекратяване на производството за предоставяне на международна закрила, поради неявяване на насроченото интервю и самоволно напускане на приемателния център и липса на постъпило в срок искане за разрешение за пребиваване на друг адрес, различен от РПЦ – с. Б.. С Решение № 15338/23.10.2023 г. Заместник – председател на ДАБ на основание чл. 15 ал. 1 т. 1 и т. 3 от ЗУБ прекратил производството за предоставяне на международна закрила на Я.Б.Л.. От представен по преписката документ се установява, че при самоволното напускане на центъра в с. Б. Л. е бил з. в Г., откъдето е върнат в Б..

На 01.11.2023 г. чужденецът бил върнат в РПЦ – с. Б. и подал молба рег. № УП3554 за възобновяване на производството на основание чл. 77 ал. 2 от ЗУБ, администрирана до Директора на приемателния център с Докладна записка рег. № УП3554/02.11.2023 г. на Мл. експерт в центъра.

На 02.11.2023 г. с молителя Я.Б.Л. било проведено интервю, обективирано в Протокол рег. № УП3554. Чужденецът заявил, че не съществуват пречки от з. или п. характер за провеждане на интервюто; имал б. в Г. – М. на 40-41 години, с г. г. и р. в б. а.; не носел документ за самоличност, тъй като оставил в Т.. личната си карта, за да не я загуби по пътя; напуснал С. н., влизайки в РТ.. в края на м. ноември 2016 г., като пребивавал в гр. И. около 7 години и р. като ш. през цялото време с документи за временна защита; в РТ.. имало проблеми – връщали хората в С., т. не искали с.; лично на него нищо не му е сторено от страна на т. в., веднъж бил о. от група м., в полицията му заявили, че без фактура за откраднатия телефон нищо не могат да направят; намаляла и работата; през тези 7 години живял под наем с п. и се издържал нормално; в РБългария влязъл н. на 31.07.2023 г. и бил з. в същия ден, бил тръгнал за Г.; не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга страна – членка на ЕС; в Г. го з. полицията, н. бил в л., откъдето след 2 месеца го върнали в Б.; не участва в р. о., о. или с.; не е имал п. заради и. р. и.; от Х. отишъл в И., и., за да не с. в к., откъдето напуснал С. през 2016 г.; на 18 години ги вземали в к., но той и. от С. преди да н. тази в., не искал да ходи в., бил ш.; не е бил ч. на в. г., както е не е ч. в п. п. или о., не е влизал във в. с а. или п. в страната си по произход. Като подробна причина за напускането на С. посочил, войната, като през 2014 година живеели в А. и при б. с. му била у. вкъщи; след р. на д. им се преместили в гр. И. от 2014 до 2015 г. р. му се върнали в А., за да ремонтират д. им, а и б. му р. там като х., върнал се с тях, за да се снабди с лична карта, след което отишъл в И. с цел избягване на к., откъдето през 2016 г. напуснал С. н.; не е ставал свидетел на в. д.. Според заявеното от Л., към него или с. му не е имало отправяни з., напуснал страната си, за да не с. като в., поради л. на р. и заради в.; искал да се установи в Б., да работи и да създаде с.; не познава х. на С., описва банкнотите, монетите,  столицата, знамето и регистрационните табели на автомобилите в С.; не желае да се завърне в С. заради в. и липсата на р..

Младши експерт в РПЦ – с. Б. представил пред Председателя на ДАБ Становище рег. № УП3554/20.11.2023 г., в което предложил на чужденеца да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

На 18.12.2023 г. Председателят на Държавна агенция за бежанците при МС постановил Решение № 22154, с което на основание чл. 75 ал. 1 т. 2 и т. 4 от ЗУБ отказал предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на Я.Б.Л.. Решението било връчено на неговия адресат на 11.01.2024 г., а жалбата срещу, по която е образувано настоящото съдебно производство била депозирана пред административния орган на 19.01.2024 г.

По доказателствата са приети изготвени от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ Справка вх. № ЦУ-1428/21.09.2023 г. относно общото положение, актуалната обществено-политическа обстановка (към 21.09.2023 г.) и положение на к. в С. а. р. и Справка вх. № ЦУ-1315/04.09.2023 г. относно Р. Т.., съдържаща актуална към 04.09.2023 г. информация относно общото положение в страната, обществено-политическата обстановка, как т. законодателство регламентира и защитава правата на бежанците в Т.., положение на с. бежанци в Т.. и отговаря ли РТ.. на определението за „трета сигурна държава“ относно гражданите на С., търсещи международна закрила.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства, неоспорени от страните по предвидения в закона ред. Въз основа на същата съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл. 84 ал. 3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за неоснователна, при следните съображения:

Оспореното в настоящото производство решение е постановено от компетентен орган – Председателят на ДАБ, чиято материална компетентност се установява в разпоредбата на чл. 48 ал. 1 т. 1, предл. второ от ЗУБ. Оспореният акт, като издаден от материално и персонално компетентен орган и в предписаната от закона предметна форма и съдържание съдът приема за валиден. Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението се сочат, както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.

Освен валидно, атакуваното административно решение се преценява от съда и като издадено при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила и в съответствие с относимите материалноправни норми.

От събраните по делото доказателства, в т.ч. административната преписка, приключила с постановяване на оспореното решение се установява, че в хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ – с. Б. при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, отразено в нарочен протокол, извършено от компетентен орган, в присъствие на преводач и на език, който молителят за закрила владее – а.. Налице са и категорични данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език. Спазено е и изискването на чл. 58 ал. 10 от ЗУБ, като в случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, такова е предоставено преди произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не е възразено по предоставяне на статут при наличие на материалноправните предпоставки в приложимия закон.

Предпоставките за предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут са регламентирани от законодателя в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В нормата на чл. 8 ал. 1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България – чужденецът да е извън държавата си по произход и да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна, с основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската и. на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В процесния случай жалбоподателят е регистриран в РПЦ – с. Б. при ДАБ като с. г., предвид което за държава по произход по смисъла на § 1 т. 7 от ДР на ЗУБ следва да се приеме С. а. р.. В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл. 8 ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут нито в държавата му по произход, нито в Република Т.., където е пребивавал последните 7 години. Жалбоподателят не заявява конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от п., основано на р., р., н., п. мнение или принадлежността му към определена с. .. Съгласно разпоредбата на чл. 8 ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал. 5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска и. и не се установяват по делото. Правилна е преценката на административния орган, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от п.. Той не е заявил спрямо него да е било осъществено п. от държава, п. или организации и н. субекти нито в страната му на произход - С., нито в страната, в която е пребивавал след това - Т... Основният мотив, който кандидатът за закрила изтъква за напускането на С., е нежеланието му да с. в к., липсата на р. и в.. Макар и административният орган да приема за достоверни тези с., правилен е изводът, че тези п. не са продиктувани от реални действия от страна на с. а. и власт. На практика липсват действия от страна на властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8 ал. 3 от ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация към с. г.. Той не е бил з. и върху него не е било оказвано н., както и самия той заявява в интервюто си. Същият не е о. и не е бил п. от официалните власти, не е бил з. или п. по е. или р. причини нито в С., нито в Т... Напротив – заявеното от него сочи, че водещият мотив за напускане както на страната по произход, така и на РТ.. е от и. характер. Фактът, че в хода на административното производство Л. е напуснал самоволно приемателния център в с. Б. и след з. му в Г. е бил върнат обратно в Б. сочи, че кандидатът за закрила е напуснал Т.. не за да търси убежище, а с цел да се установи в Г., където да устрои за себе си по – добър живот. В бежанската и. на кандидата за убежище Л. не се съдържат твърдения за конкретни действия на п., или п. с мащаб, достигащ границата на п., нито за риск от такова. Съгласно приложената по делото справка за общото положение на с. бежанци в РТ.., с. бежанци се регистрират, получават идентификационна карта за временна закрила и разполагат с достъп до целия набор от права и услуги, уредени в Регламента за временна закрила. Така изложеното мотивира настоящата съдебна инстанция да приеме, че е правилен и законосъобразен изводът на административния орган за липса на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

Досежно наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая от негова страна не се твърди в държавата си на произход и държавата Т.. да е изложен на реална опасност от т. п., като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл. 9 ал. 1 т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Няма и никакви изложени твърдения за наличие на обстоятелства като предвидените в чл. 9 ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9 ал. 1 т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква "д" от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл. 9 ал. 1 т. 3 от ЗУБ досежно държавата на произход, като е приел, че не може да се очаква кандидатът да се установи в друга част от територията на държавата, където да се ползва от закрила, която да е ефективна и с траен характер, като правилно, с оглед фактите е преценил бежанската и. на чужденеца с оглед разписаното в чл. 75 ал. 2 от ЗУБ и обстоятелството, че Л. е пребивавал на територията на РТ.. в продължение на около 7 години. Неговото пребиваване там е било л., в режим на временна закрила, като според заявеното в бежанската и. във време на същото Л. не е имал основания за се опасява за ж. или с. си поради р., р., н., принадлежност към определена с. г. или п. мнение. Липсват твърдения от чужденеца да е бил п. да се върне в С., нито да е имал п. с властите, да е бил з., или спрямо него да е оказвано н.. С изложени подробни изводи, които се споделят изцяло от съда, като съответни на доказателствата, административният орган е приел, че са налице всички кумулативно изискуеми от разпоредбата на § 1 т. 9 от ДР на ЗУБ предпоставки държавата Т.., в която е пребивавал жалбоподателят след напускането на С., да се приеме за трета сигурна държава по отношение на кандидата за закрила. От събраните по делото писмени доказателства, включително от заявеното от кандидата за закрила в проведеното интервю може да се направи извода, че същия няма основания да се о. за ж. или с. си поради р., р., н.т, принадлежност към определена с. г. или п. мнение, не е изложен на о. от п. или т. п., като и., н. или у. отнасяне, или н.. С оглед данните, съдържащи се в приетата справка относно Република Т.., следва да се приеме, че в тази страна жалбоподателят би бил защитен от връщане до територията на страната си по произход. Административният орган е извършил преценка както на изложената бежанска и., така и на сигурността в тази държава, анализирана в посочената справка и правилно е установил, че Т.. се явява трета сигурна държава за кандидата, като той може да поиска и получи закрила от т. в.. В подкрепа на това е и заявеното от Л., че 7 години е живял там с. ж., не е бил п. за н. и да се завърне в С. и в РТ.. не съществува р. за неговата с.. Видно от справката, касаеща Т.., на територията на държавата няма въоръжен конфликт до степен на изключително и безогледно насилие, а по отношение на бежанците се предоставя режим на временна закрила, като кандидатите получават идентификационна карта за временна закрила и разполагат с достъп до целия набор от права и услуги, уредени в Регламента за временна закрила. Пак според данните в тази справка: „Всички с. бежанци в Т.. са защитени от принудително връщане в С..“. Съгласно чл. 21 т. 7 от Устройствен правилник на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, Дирекция „Международна дейност“ изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. Следователно цитираната справка е изготвена от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което представлява официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето, което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно фактите, удостоверени в документа. При постановяване на решението органът е изпълнил задължението си, регламентирано в чл. 75 ал. 2 от ЗУБ при произнасяне по молбата за статут да прецени всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава.

Извършената преценка за липса на основания жалбоподателят да се опасява за ж. или с. си на тази територия поради р., р., н., принадлежност към определена с. г. или п. мнение, както и че не е изложен на о. от п. или тежко п., като и., н. или у. отнасяне, или н., и че за кандидата е възможно да се завърне в Т.., не се опровергава от останалите събрани по делото доказателства. Налага се изводът, че при вземане на своето решение административният орган правилно е приложил материалния закон и не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да съставляват основание за отмяна на обжалвания акт. В този смисъл е възприетото в практиката на Върховният административен съд по идентични случаи, изразена в Решение № 3889 от 20.04.2022 г., постановено по административно дело № 12324/2021 г., Решение № 2496 от 17.03.2022 г. постановено по адм. дело № 12323/2021 г. и Решение № 6890/23.06.2023 г., постановено по адм. № 4075/2023 г. на Върховен административен съд.

 

С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност, поради което подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я.Б.Л., с ЛНЧ **********, г. на С., с а. РПЦ на ДАБ при МС – с. Б. срещу Решение № 22154/18.12.2023 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на жалбоподателя е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.