№ 212
гр. К., 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20215510101441 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана от СП.
ГР. М. с ЕГН ********** срещу КЛГ с ЕГН **********, с която е предявен
иск с правно основание чл.23 ал.1 СК за признаване за установено, че ищецът
е едноличен собственик на Дворно място с площ от *** кв.м., съставляващо
по действащия устройствен план на село Б. - Урегулиран поземлен имот ***
(*********), в кв. ** (********) по плана на село Б., общ. К., заедно с масивна
жилищна сграда, второстепенна постройка и други подобрения, при граници
на имота: от три страни улици и имот ***, който недвижим имот бил
придобит изцяло с лични средства на ищеца.
Ищецът твърди, че с ответницата сключили граждански брак на ****2016 г. в
град К.. Сключеният помежду им граждански брак бил прекратен с развод по
взаимно съгласие с влязло в сила Решение от 15.10.2020 г., постановено по
гр.д. № ****/2020 г. по описа на Районен съд К., с което страните не са
уредили имуществените отношения помежду. Твърди, че през време на брака
с ответницата, по силата на нотариален акт за продажба на недвижим имот
********** г. на Нотариус рег. *** на НК придобили следния недвижим имот,
а именно: Дворно място с площ от *** кв.м., съставляващо по действащия
устройствен план на село Б. - Урегулиран поземлен имот *** (*********), в
кв. ** (********) по плана на село Б., общ. К., заедно с масивна жилищна
сграда, второстепенна постройка и други подобрения, при граници на имота:
от три страни улици и имот ***. Сочи, че в нотариалния акт като продажна
цена била записана сумата 7 400 лева, но в действителност уговорената и
заплатена продажна цена била в размер на 48 000 лева. Продажната цена била
заплатена изцяло с лични средства на ищеца. Сумата била преведена от
неговата лична сметка по сметката на продавача в деня на сделката за
покупко-продажба - 25.05.2017 г. с основание на превода „по договор“.
Ответницата нямала принос в набирането на средствата, с които била
заплатена посочената продажна цена. Твърди, че намеренията му били да
1
плати цената със средства от продажбата на притежаван от него недвижим
имот, придобит преди сключване на брака с ответницата. Тъй като
продавачите на имота не можели да чакат да намери купувач за своя имот,
негов приятел, ТДМ, от гр. К., на 03.05.2017 г. му предоставил по банков път
сумата от 50 000 лева, с която сума да заплати договорената продажна цена на
продавачите. На ТМ му било известно, че ищецът бил в процес на продажба
на своя личен имот - Апартамент ***, находящ се на първия етаж в жилищна
сграда „*******“ с адрес гр. К., ж.к. „*****“, със застроена площ от *****.,
заедно с прилежащото избено помещение ***, ведно с 1,74% ид. ч. от общите
части на сградата и 58 кв. м. идеални части от правото на строеж върху
терена. Ето защо последният му предоставил посочената сума от 50 000 лева,
с уговорката, че парите ще му бъдат върнати от ищеца с парите, получени
при продажбата на личния му имот. С получените от ТДМ средства на
25.05.2017 г. заплатил по сметката на продавача ИВН продажната цена в
размер на 48 000 лева. Сочи, че на 15.05.2018 г., ищецът, действащ в
качеството си на продавач, със съгласието на ответницата (към този момент
негова съпруга) продал личния си недвижим имот -Апартамент ***, което се
установявало от нотариален акт ********** г. на Нотариус рег. *** на НК. В
посочения нотариален акт била записана продажна цена в размер на 30 000
лева. Действителната договорена продажна цена била в размер на 56 000 лева,
включваща продажба на личния му недвижим имот, ведно с находящото се в
него обзавеждане. Част от продажната цена в размер на 3 000 лева била
заплатена на 15.05.2018 г. по банков път от купувача НИЧ преди сключване
на договора за продажба, сумата в размер на 27 000 лева била заплатена от
купувача с банков кредит на 21.05.2018 г. по банков път с основание „покупка
на недвижим имот“. На същия ден - 21.05.2018 г. купувачът НИЧ заплатил и
стойността на продадените движими вещи в размер на 18 000 лева, също по
банков път. Разликата до общия договорен размер на продажната цена, а
именно сумата от 8 000 лева, купувачът заплатил в брой. Твърди, че в деня, в
който по сметката на ищеца постъпила сумата от 48 000 лева (21.05.2018 г.),
представляваща продажната цена на негово лично имущество - апартамента и
движими вещи, върнал на ТДМ сумата от 50 000 лева. Този факт се
установявал от приложената към настоящата искова молба Справка за
периода от 01.05.2018 г. до 30.06.2018 г., издадена от ***** банка. Сочи, че
придобитият по време на брака недвижим имот, находящ се в село Б., общ. К.
бил придобит по време на брака им с ответницата на основание договор за
покупко-продажба, в който като купувачи били записани двамата бивши
съпрузи. Счита, че върху процесния имот не била възникнала съпружеска
имуществена общност между ищеца и ответницата. Продажната цена в
размер на 48 000 лева била заплатена по банков път от банкова сметка на
ищеца с изцяло негови лични средства. Тези средства били с произход
временна финансова помощ от ТДМ за покупка на процесния недвижим имот,
предоставени лично на ищеца, за времето до продажбата на притежаваното от
него лично имущество (апартамент и движими вещи). Сумата била върната на
ТДМ с парите, получени от продажбата на лично имущество на ищеца,
придобито от същия преди сключване на брака с ответницата, а именно
Апартамент ***, находящ се на първия етаж в жилищна сграда „*******“ с
адрес гр. К., ж.к. „*****“. Предвид изложеното произходът на вложените в
придобиване на процесния недвижим имот, находящ се в село Б., общ. К.
средства не бил семеен – били вложени лични средства на ищеца и
ответницата нямала никакъв принос за набирането им, поради което върху
2
придобитото недвижимо имущество не била възникнала съпружеска
имуществена общност. Предвид гореизложеното моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата К.Л.
Готова, ЕГН **********, че ищецът е изключителен собственик на недвижим
имот, представляващ Дворно място с площ от *** кв. м., съставляващо по
действащия устройствен план на село Б. - Урегулиран поземлен имот ***
(*********), в кв. ** (********) по плана на село Б., общ. К., заедно с масивна
жилищна сграда, второстепенна постройка и други подобрения, при граници
на имота: от три страни улици и имот ***, обективиран в Нотариален акт за
продажба на недвижим имот ****** дело ***0 от 2017 г. на Нотариус рег. ***
на НК и същият имот представлява лично имущество по смисъла на чл. 23
СК, поради пълна трансформация на лични средства при придобиването му,
получени от продажба на лично имущество на ищеца.
В съдебно заседание поддържа исковата молба, моли за уважаването й и за
присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от КЛГ, ЕГН
**********, която заявява, че предявеният срещу нея иск е неоснователен. С
ищеца били съсобственици при равни квоти на закупения по време на брака
им недвижим имот, находящ се в с. Б., общ. К., ул. „********“ № 17.
Сочи, че изложените в исковата молба фактически твърдения били верни
относно посочените в същите дати на сключване и прекратяване на брака и на
изповядване на сделките. В останалата част се смесвали истини и неистини,
за да обоснове ищецът своята защитна теза.
Твърди, че действителната цена на сделката, обективирана в нот. акт
******** г., с която по време на брака им с ищеца придобили процесния
недвижим имот, била посочената в нот. акт цена от 7400 лв. Тази сума била
заявената от всички участници в сделката и това била цената, която е известна
на ответницата. В противен случай нямало да подпише нот. акт с
декларацията, че посочената в него цена била действителната цена по
сделката, за което се носела и наказателна отговорност. Тази сума била
заплатена на продавачите с част от заем, предоставен на ищеца и ответницата
като семейство, за да закупят и ремонтират жилище за семейството си. Заемът
бил предоставен от г-н ТМ. С него се познавали и двамата със С., още преди
да сключат граждански брак и имали приятелски отношения. Когато ТМ
разбрал, че искат да закупят общо жилище за двамата, като семейство, той
предложил помощта си. Сумата била преведена по сметка на ищеца, но срещу
задължението да я върнат, когато съберат парите. Сочи, че от представеното
от ищеца извлечение от банковата му сметка с дата 03.05.2017 г. било видно,
че като основание за превода било записано „вр. фин. помощ“, предадено без
съкращение като - „временна финансова помощ“ и в исковата молба. Това бил
полученият заем. Като получен по време на брака им за придобиване и
ремонтиране на общо жилище, той обуславял съпружеската имуществена
общност върху придобитото чрез него /в случая част от него/ недвижимо
имущество, както и солидарна отговорност на съпрузите за връщането му,
независимо на чие име били преведени заемните средства, щом те послужили
за нужди на семейството.
Твърди, че съгласно ТР № 5/2013. по т.д. № 5/2013 г. на ОСТГК на ВКС било
прието, че при плащане на продажната цена на купен по време на брака
недвижим имот със заемни средства, когато задължението за връщането е
поето солидарно от двамата съпрузи за нуждите на семейството - чл. 32, ал. 2
СК, поражда само облигационни отношения между съпрузите, както и че в
3
този случай изплащането на заема с лични средства на единия съпруг не
променя възникналото в съпружеска имуществена общност вещно право.
Произходът на средствата към момента на придобиване на собствеността
обуславя правата на страните по сделката. Щом средствата за покупката са
получени като заем за нужди на семейството, отговорността на съпрузите е
солидарна, а придобитото имущество е съпружеска имуществена общност. В
този смисъл е и решение № ***/11.04.216 г. по гр.д. № 6452/2013 г. на ВКС, 4-
то гр.отделение.
Сочи, че по изложените причини и в нот. акт ******** г. било записано
изрично, че имотът се продава на ищеца и на ответницата при равни права,
като било акцентирано на това. Волеизявлението за равни права било
изрично, ясно и категорично. Отделно, в приложеното извлечение от
сметката на ищеца към дата 25.05.2017 г. бил отразен превод в полза на ИВН
в размер на 48 000 лв., но не за покупка на имот, а „по договор“. Такъв
договор не бил приложен, нито бил посочен.
Не оспорва, че взетия от г-н ТМ заем бил върнат от съпруга й след
продажбата на негов личен имот.
Оспорва всички получени средства по заема от г-н ТМ да са вложени в
покупката и ремонта на имота в с. Б.. Извън платената от заема покупна цена
от 7400 лв. и разноските по сделката, с част от заема направили в имота
ремонт и подобрения. Закупеният имот бил в крайно лошо състояние, в него
отдавна не било живяно. Нямало кухня. Сменили изцяло дограмата,
поставили изолация, нов под, ремонтирали покрива, изградили кухня на
мястото на коридора и я свързали чрез избиване на стена с едната стая, за да
получат нормална дневна стая. Впоследствие ремонтирали основно тавана на
къщата, поставили гипсокартон, обособили дневна, килер, сервизни
помещения. Извън разходите за тези ремонти, останалата част от получения
от г-н М заем не била използвана за нужди на семейството, а останала по
сметките на ищеца, както и средствата, които успявали да спестят от
трудовите си възнаграждения, за да върнат взетия заем. Това обаче били
въпроси, които щели да се решават между страните в други дела.
Оспорва и твърдението на ищеца, че собствения му недвижим имот, предмет
на сделката, обективирана в нот.акт № ********* г. бил продаден по
действителна продажна цена 56 000 лв. Видно от нот. акт, посочената в
същия сума била 30 000 лв., а ищецът прецизирал, че в сумата от 56 000 лв. се
включвало и продадено от него движимо имущество, както и признавал
получаване на сума в брой, последната с неясно основание.
Като страна по сделката, обективирана в посочения нот. акт, на ответницата
била известна цената от 30 000 лв., посочена като действителна цена на
сделката. За това се подписала. Приложеният към исковата молба
предварителен договор от 10.04.2018 г. бил подписан от ответницата в
качеството й на съпруга, защото това било тяхното семейно жилище към онзи
момент, но с нея не била коментирана цена на сделката и че в същата било
включено и лично имущество на ищеца. Намира, че това било правно
ирелевантно за случая, доколкото в последяващия нотариален акт била
обективирана действителната цена на имота, за която бил отпуснат и банков
кредит на купувача.
Въпросът с какви средства ищецът върнал заема, получен от ТМ от двамата
съпрузи за нуждите на семейството, не бил релевантен за спора с правно
основание чл. 23 СК, тъй като не променял вещните права по сделката. Сочи,
че каква част от получения заем бил използван за нужди на семейството и
4
каква за лични нужди на ищеца, било предмет на други дела.
Ответницата била солидарно отговорна с него само до размера на средствата,
вложени за нужди на семейството. Моли да бъде отхвърлен предявения иск и
да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ако въпреки възраженията съдът приеме, че получените в заем средства били
лични за ищеца, то при условията на евентуалност прави възражение, че
имотът пак е съсобствен между тях при равни квоти, както било посочено в
нот. акт ******** г. за придобиването му. Изразената воля на страните по
сделката била несъмнена. Касаело се за придобиване на имот по време на
брак при равни права на съпрузите. В този смисъл дори произходът на
средствата бил без значение за собствеността, след като волята им за
придобиване била при равни права.
По отношение на действителната цена на продажба на личното имущество,
самият ищец правел уточнения в исковата молба, че продажната цена на
имота му е 30 000 лв., а другите доплащания били на други основания, едното
неясно, но не било продажна цена на имота му.
По отношение на продажната цена на общия им имот в с.Б. и произхода на
средствата, признава, че тя била платена със част от средствата от заема,
предоставен им от г-н ТМ за покупка и ремонт на жилище за семейството.
Основанието на иска се определяло от произхода на средствата, а не от
размера им, нито от размера на върнатите заемни средства.
След съвкупната преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Страните са били в брак, сключен на ****2016г., който е прекратен с влязло в
сила решение, постановено по гр.д. № ****/2020г. по описа на РС К.. По
време на брака си придобили процесния недвижим имот. Видно от приетото
решение на КРС, с което е прекратен бракът между страните в
производството не е постигнато споразумение, с което да е решаван въпроса
за притежаваното имущество между страните.
Видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 1********** г. на
Нотариус рег.*** на НК, ищецът СП. ГР. М. е придобил преди брака с
ответницата недвижим имот, представляващ Апартамент ***, находящ се на
първия етаж в жилищна сграда „*******“ с адрес гр. К., ж.к. „*****“, със
застроена площ от *****., заедно с прилежащото избено помещение ***,
ведно с 1,74% ид. ч. от общите части на сградата и 58 кв. м. идеални части от
правото на строеж върху терена.
С Нотариален акт за продажба на недвижим имот ********** г. на Нотариус
рег. *** на НК, страните са закупили процесния недвижим имот,
представляващ Дворно място с площ от *** кв.м., съставляващо по
действащия устройствен план на село Б. - Урегулиран поземлен имот ***
(*********), в кв. ** (********) по плана на село Б., общ. К., заедно с масивна
жилищна сграда, второстепенна постройка и други подобрения, при граници
на имота: от три страни улици и имот *** с посочена в акта продажна цена от
7400 лева.
Съгласно приетата като доказателство по делото справка – извлечение за
периода от 01.05.2017г. до 31.05.2015г. от банкова сметка на ищеца, открита
при ***** банка АД, се установява, че на същата дата, на която е закупен
процесния недвижим имот - 25.05.2017г., ищецът С.М. е платил на продавача
ИВН сумата от 48000 лева. От същата справка се установява и факта, че на
03.05.2017г. по сметката на ищеца е постъпила сума в размер на 50000 лева от
ТДМ.
5
По делото е приет като доказателство предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 10.04.2018г., сключен между ищеца СП. ГР.
М. в качеството му на собственик, ответницата К.Л. М.а, в качеството на
съпруга – даваща съгласие и купувача НИЧ, с който страните са договорили
продажна цена в размер на 56000 лева за Апартамент ***, находящ се на
първия етаж в жилищна сграда „*******“ с адрес гр. К., ж.к. „*****“, който
към този момент представлявал семейното жилище на страните по делото.
Видно от Нотариален акт ********** г. на Нотариус рег. *** на НК, ищецът,
действащ в качеството си на продавач, със съгласието на ответницата (към
този момент негова съпруга) продал личния си недвижим имот -Апартамент
***, с посочена в акта продажна цена 30000 лева.
Видно от справка-извлечение от банкова сметка на ищеца, открита при *****
банка АД за периода от 01.05.2018г. – 30.06.2018г., на 15.05.2018г., ищецът е
получил по своята сметка от НИЧ сумата от 3000 лева, а на 21.05.2018г. е
получил от същото лице сумата от 45000 лева.
По делото са събрани гласни доказателства:
Свидетелят ТДМ, без дела и родство със страните, сочи, че познава ищеца от
7-8 години, а ответницата от 4 години. Заявява, че страните са поискали и
осъществили среща с него, на която С.М. го помолил да свърже ищеца с
агенция за недвижими имоти, за да продаде бързо притежавания от него
апартамент, находящ се в гр.К., ж.к. „*****”, тъй като иска да купи къща в Б..
По време на срещата свидетелят се обадил по телефона на ДГ (брокер на
недвижими имоти), за да попита за каква цена може да се продаде
апартамента. Ищецът заявил, че търси 50000 лева, защото такава била цената
на къщата в Б.. По телефона брокерът заявил, че цената от 50000 лева е
пазарна, но продажбата не може да стане в рамките на седмица. В този
момент Св. ТМ взел решение и в присъствието на страните по делото заявил
желание да помогне на ищеца, като му преведе 50000 лева, с която сума да
плати къщата, а като продаде неговия апартамент да му върне парите. Същият
заявява, че сумата не е предоставена под формата на заем, а е дадена като на
приятел, за да му помогне. Заявява, че ответницата Катя не е поемала
ангажимент да връща тези пари. Още повече, че изричната уговорка била
парите да бъдат върнати със сумата от продажбата на апартамента на С..
Свидетелят НИЧ – без дела и родство със страните, сочи, че се запознал със
С.М. при покупка на апартамента в „*****“ 7, ап. 27. Сочи, че цената, на
която е закупил апартамента от С. била 56000,00 лева. Част от цената е платил
с кредит от банка, а 20 процента от сумата със средства предоставени от
майка му. Сумата от 48000 лева била заплатена по банка, а остатъка до 56000
лева е платена на ръка. Установява, че до момента на продажбата страните са
живеели в апартамента, който е бил собственост на ищеца.
От така установеното, съдът прави следните правни изводи:
Бракът на страните по делото е бил сключен на ****2016г. и е бил прекратен
на 15.10.2020г., т.е след влизане в сила на сега действащия Семейния кодекс
от ****г. Доколкото по делото не се представиха доказателства страните да са
направили избор за различен приложим режим, то и приложимият режим в
процесния случай е законовият режим на общност, съобразно разпоредбата на
чл. 18 ал.1 т.1 от СК от ****г., като съвместният принос се предполага до
доказване на противното.
Съобразно Тълкувателно Решение No 5 от 29.12.2014г., постановено по
тълкувателно дело 5 от 2013г., ОСГТК на ВКС, през време на брака при
законов режим на общност по СК, съпрузите могат да придобиват вещи и
6
права върху вещи като лични и в съпружеска имуществена общност. Искът по
чл. 23 от СК е коректив на съпружеската общност, като режим на
имуществени отношения по СК и на съвместния принос, като нейно
основание и обяснение. Съпружеска имуществена общност възниква върху
вещите и вещните права, придобити от съпрузите по време на брака в
резултат на съвместен принос, независимо от това на чие име са придобити. И
пак независимо от това на чие име е придобита вещта /имотът/, може да се
установява трансформация на лично за всеки от съпрузите имущество.
Съпругът, притежавал преобразуваното лично имущество, може по всяко
време на брака и след неговото прекратяване да предяви положителния
установителен иск за признаване личния характер на придобитото
имущество, с което да го отграничи и изключи от съпружеската имуществена
общност. Това е правна възможност, предоставена на всеки от съпрузите. С
уважаване на иска за трансформация на лично имущество в придобития по
време на брака имот или движима вещ се установява, че те са изцяло или
отчасти лични на претендиращия съпруг и не се притежават в съпружеска
имуществена общност. Придобитото през време на брака, независимо на чие
име, е с характера на вложените в придобиването средства. Ако те са изцяло
или отчасти лични на единия съпруг, другият няма принос в придобиването -
изцяло или за съответната част, макар да участва в придобивната сделка.
Бракът не е средство за неоснователно обогатяване. Съществен е приносът в
придобиването, а не това на чие име е придобит имотът. В този смисъл и в
случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака с договор за
покупко - продажба на името на двамата съпрузи може да се установява
пълна и частична трансформация на лично имущество, на осн. чл. 23 ал.1 и
ал.2 от СК.
С оглед на гореизложеното и само установяването, при условията на пълно и
пряко доказване, на влагане на суми, които имат личен характер могат да
обусловят извод, че презумпцията за съвместен принос е оборена и не може
да намери приложение в конкретната хипотеза. В тежест на ищеца е да
установи в условията на пълно и главно доказване, че вложените в
закупуването на вещите средства са изцяло негови лични.
В рамките на настоящото производство не е спорно, че страните са били в
граждански брак, който е прекратен с влязло в сила решение. Не се спори, че
по време на брака си страните са придобили процесния недвижим имот.
Анализирайки събраните по делото писмени и гласни доказателства,
настоящият съдебен състав намира, че ищецът доказа в условията на пълно и
главно доказване, че вложените в закупуването на жилището средства са с
извънсемеен произход. Събраните по делото писмени и гласни доказателства
установяват по безспорен начин, че действителната продажна цена, платена
при придобиване на процесния недвижим имот е в размер на 48000 лева.
Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел ТМ, че
цената на къщата в Б. е 50000 лева, което му е станало известно от страните
по делото. Твърденията на свидетеля се подкрепят и от представените
писмени доказателства – справка-извлечение от банкова сметка на ищеца при
***** банка АД за периода от 01.05.2017г. до 31.05.2017г., от която се
установява, че на 25.05.2017г. (датата на придобиване на процесния имот),
ищецът е превел по сметка на продавача сумата от 48000 лева. Наведените от
ответницата в отговора на исковата молба възражения, че действителната
продажна цена на процесния имот е 7400 лева, като и че основанието за
превода за сумата от 48000 лева по сметка на продавача е на друго основание,
7
останаха недоказани.
Съдът приема за установено, че средствата, използвани от ищеца за плащане
на продажната цена по сметка на продавача на процесната къща, имат
извънсемеен характер. Ищецът доказа липсата на принос от страна на
ответницата в набирането на тази сума. Средствата са осигурени от ищеца
посредством предоставена му помощ от страна на Св. ТМ, който в съдебно
заседание заяви, че е предоставил сумата от 50 000 лева лично на С.М., под
формата на помощ на приятел, а не като заем, както и че ответницата не е
поела ангажимент за връщане на тази сума. Ответницата не оспорва факта, че
получената от Св. ТМ сума е върната от С.М. със средствата, получени от
продадено негово лично имущество, притежавано преди брака. Същата не е
ангажирала доказателства или направила доказателствени искания, които да
установят твърденията й, че получените средства от Св. ТМ са използвани за
ремонт на процесния недвижим имот и за нужди на семейството. Още повече,
че с отговора на исковата молба ответницата заявява, че към датата на
придобиване на процесния недвижими имот в с.Б., семейството е имало
семейно жилище, а именно Апартамент 27, в ж.к. *****, гр.К. ,тоест не е била
налице нужда от закупуване на семейно жилище.
От събраните по делото доказателства съдът намира, че действителната
продажна цена на Апартамент ***, находящ се на първия етаж в жилищна
сграда „*******“ с адрес гр. К., ж.к. „*****“, със застроена площ от *****.,
заедно с прилежащото избено помещение ***, ведно с 1,74% ид. ч. от общите
части на сградата и 58 кв. м. идеални части от правото на строеж върху
терена, придобит от ищеца преди сключване на брака с ответницата, е в
размер на 56 000 лева. Съдът кредитира показанията на Св.НЧ, който в
съдебно заседание заяви, че договорената и платена от него продажна цена за
посочения апартамент №27 е 56 000 лева. Свидетелските показания се
подкрепят и от писмените доказателства, а именно – Предварителен договор
за покупко продажба от 10.04.2018г., подписан от страните по делото, в който
е договорена продажна цена от 56 000 лева, както и от движението по
сметката на ищеца при ***** банка АД. На датата, на която ищецът е
получил пълния размер на продажната цена - 21.05.2018г., същият е превел
сумата от 50 000 лева по сметка на Св.ТМ. Следователно личните средства на
ищеца – сумата от продажбата на негово лично имущество е използвана за
възстановяване на средствата, осигурени от Св. ТМ и използвани за
заплащане на продажната цена на процесния недвижим имот, находящ се в
с.Б..
С оглед на гореизложеното предявеният иск се явява основателен и доказан и
като такъв следва да бъде уважен.
Страните са направили искания за присъждане на разноски. Предвид изхода
на спора на ищеца се дължат разноски, като той претендира заплатените от
него държавна такса в размер на 101.72 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 1200,00 лв.
Въз основа на изложените по-горе съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.23 ал.1 СК във вр. с чл.124
ал.1 ГПК по отношение на КЛГ с ЕГН: **********, с адрес гр. П, ул. „***”
****, че СП. ГР. М. с ЕГН: **********, с адрес с.Б., общ. К., ул. „********”
8
№17, е изключителен собственик на следния недвижим имот, представляващ
Дворно място с площ от *** кв.м., съставляващо по действащия устройствен
план на село Б. - Урегулиран поземлен имот *** (*********), в кв. **
(********) по плана на село Б., общ. К., заедно с масивна жилищна сграда,
второстепенна постройка и други подобрения, при граници на имота: от три
страни улици и имот ***, обективиран в Нотариален акт за продажба на
недвижим имот *******, дело №******* г. на Нотариус рег.*** на НК.
ОСЪЖДА КЛГ с ЕГН: **********, с адрес гр. П, ул. „***” **** да заплати на
СП. ГР. М. с ЕГН: **********, с адрес с.Б., общ. К., ул. „********” №17
сторените разноски в настоящото производство общо в размер на 1301.72
лева, представляващи заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - гр. С в
двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
9